20
Нед, Сеп
22 New Articles

Азия като новия център на глобалната икономическа мощ

брой 4 2020
Typography

Днес половината човечество живее в Азия. По данни на ООН, от 30-те най-големи градове на планетата, 21 се намират в азиатски държави. През 2020 на континента живеят половината от принадлежащите към средната класа в света, чиито дневен доход на глава от населението варира в диапазона между 20 и 100 долара по паритет на покупателната способност.

От 2007 насам в Азия се купуват повече автомобили, отколкото в който и да било друг регион на света. През 2030 там ще се купуват толкова автомобили, колкото във всички останали континенти. Както заяви индийският премиер Нарендра Моди на последното заседание на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции: „днес континентът се намира в центъра на глобалната икономическа активност. Той се превърна в най-важния двигател на икономическия растеж в света. Действително, както твърдят мнозина, днес живеем във века на Азия” [The Asian].

Според Financial Times, през 2020 икономиката на азиатските държави ще надхвърли икономическия потенциал на целия останал свят (виж фиг.1).

 

Фигура 1. Дял в глобалния БВП по паритет на покупателната способност, %

 Фигура 1. Дял в глобалния БВП по паритет на покупателната способност, %

 

Източник: The Asian century is set to begin. Financial Times, March 26, 2019.

 

Дори по сегашния обменен курс, днес на Азия се пада 38% от глобалния БНП (срещу 26%, през 2000).

Тези тенденции до голяма степен предопределиха възхода на Китай и Индия. В момента китайската икономика е по-голяма от американската по паритет на покупателната способност: тя осигурява 19% от световния БВП (през 2000 този показател е бил едва 7%). Индия пък е третата най-голяма икономика на планетата, два пъти по-голяма от тази на Германия или Япония.

Очертаващият се Азиатски век е свързан не само с тези двама гиганти, но и с възхода на по-малки държави от континента. Индонезия например, е на път да се превърне през 2020 в седмата икономика на планетата по паритет на покупателната способност (ППС), а през 2023 ще стане шеста, изпреварвайки Русия. На свой ред, Тайланд ще изпревари Австралия, а Филипините – Холандия (виж. табл.1).

 

Таблица 1. Мястото на азиатските държави в световния БНП по ППС

Страна

2000

2023

САШ

1

2

Китай

2

1

Индия

5

3

Индонезия

13

6

Таиланд

22

20

Филиппини

34

25

Бангладеш

43

29

Сингапур

49

37

Виетнам

50

31

Казахстан

56

38

Шри-Ланка

64

54

Мианмар

74

45

Източник: The Asian century is set to begin. Financial Times, March 26, 2019

 

Виетнам, който е сред най-бързоразвиващите се страни в света, от 2000-та насам е изпреварил 17 държави в тази класация, включително Белгия и Швейцария, а през последните 20 години Бангладеш е изпреварила 13 други държави.

Възходът на Азия, който започна с бързото следвоенно развитие на Япония, представлява връщане към историческата норма, тъй като този регион заема доминиращи позиции в света до ХIХ век. През 1200 делът му в световния БНП е бил 70%. В края на ХVII век Европа гледа със завист и скрито обожание към Азия, на която са се падали над 2/3 от световния БНП и ¾ от населението на планетата. През XVIII век делът на Индия в световната икономика е бил същия, като този на Европа. През следващите триста години ролята на Азия намалява, паралелно с възхода на западните държави, осъществен благодарение на научно-техническата и индустриална революции.

През 1950 на Азия се падат едва 20% от световното производство, въпреки че там живее над половината население на планитата. През XIX век континентът се трансформира от глобален производствен център в класически изостанал регион, изнасящ селскостопански стоки. През последните десетилетия обаче, тази тенденция се обърна [The Asian].

Впечатляващият възход на Япония и Южна Корея – първите азиатски страни, тръгнали да догонват западните държави, беше надминат от Китай, който започна пазарни реформи в края на 70-те години на ХХ век. За този „азиатски скок” способстваха международната търговия и преките чуждестранни инвестиции, високата норма на спестяване, мащабните инвестииции в човешки и материален капитал, както и ефективната макроикономическа политика.

Двестагодишната епоха на доминация на Запада е към края си. През последните петдесет години стотици милиони жители на Азия бяха освободени от бедността, а много държави придобиха статут на страни със средно ниво на доходи или дори на развити държави. Азия все още се смята за беден регион, в сравнение със Запада, но разривът между тях непрекъснато намалява (виж. фиг.2).

 

Фигура 2. БНП на на глава от населението по ППС, хил. дол.

Фигура 2. БНП на на глава от населението по ППС, хил. дол. 

Източник: The Asian century is set to begin. Financial Times, March 26, 2019

 

БНП на глава от населението в Китай по паритет на покупателната способност е само 30% от нивото на САЩ и 44% от това на ЕС. Индийският БНП на глава от населениео е 20% от нивото на ЕС. Този разрив обаче, стремително намалява. Китай вече е пет пъти по-богат в сравнение с държавите от Африка, южно от Сахара, докато в средата на 90-те показателите им бяха еднакви. Азия отново придобива централна роля на глобалната икономическа сцена. По този начин, развитието на света осъществява своеобразен кръг.

 

Таблица 2. Делът на Азии в глобалните потоци, %

 

2005-2007

2015-2018

Търговия

27

33

Капитал

13

23

Патенти

52

65

Контейнерни превози

59

62

Енергийни ресурси

21

29

Търсене на енергоносители

36

43

Източник:  The Future of Asia. McKinsey Global Institute. September 2019.

 

През последното десетилетие делът на Азия в глобалната търговия със стоки нарасна от 25%, през 2000-2002, до 27%, през 2005-2007, и до 33%, през 2015-2018.

През 2018, делът на Азия в глобалните капиталови потоци е бил 23%, срещу 13% преди десет години. Делът и в глобалните информационни потоци е 16%, докато през 2007 е бил 10%. През последните десет години делът на региона по отношение на регистрираните патенти е нараснал от 52% на 65%. През същия период делът на Азия в глобалното търсене на енергоносители се е увеличил от 36% на 43%, а в енергийните потоци – от 21% до 29%.

Азиатските държави се интегрират стремително, потвърждавайки новата тенденция в рамките на глобализационния процес, а именно – регионализацията. Така например, 60% от обема на международната търговия на азиатските държави се пада на взаимния експорт и импорт. 71% от инвестициите в стартъпи и 59% от преките чуждестранни инвестиции са вътрешнорегионални. 74% от всики пътуващи със самолет го правят в рамките на региона.

Азия днес

В течение на дълги години западните експерти и медиите обсъждаха възхода на Азия, предимно в контекста на нейния голям бъдещ потенциал. Това бъдеще обаче настъпи много по-бързо, отколкото се очакваше. Сред най-значимите събития през последните 30 години бяха изключително бързото нарастване на потреблението в азиатските държави и тяхната интеграция в глобалните потоци на търговията, капиталите, талантите и иновациите. През следващото десетилетие азиатските икономики ще преминат от просто участие в тези потоци към определяне на тяхното съдържание и направлението на развитието им в много сфери – от интернет до търговията и луксозните стоки. Въпросът вече не е, колко бързо ще са развива Азия, а как ще води след себе си останалия свят.

Разбира се, доста е трудно да бъдат обобщени тенденциите и перспективите за развитие на подобен обширен и разнообразен регион на света, включващ множество езици, етнически групи и религии [1]. Азиатските държави се различават съществено по своите модели на управление, икономически системи и ниво на човешко развитие. Някои например, имат младо и бързо нарастващо население, а други – застаряващо. Годишният доход на човек от населението варира между 849 долара в Непал и 57 хил. долара в Сингапур. В Азия можеш да видиш древни развалини и свръхскоростни влакове, изостанали селски райони и гигантски небостъргачи.

В края на 2020, на азиатските държави се падат до 40% от световното потребление. Азия демонстрира осезаем прогрес не само в икономиката, но и в човешкото развитие, като започнем от ръста на продължителността на живот и нивото на грамотност и стигнем до рязкото нарастване на броя на ползвателите на Интернет. Икономическият възход на азиатския регион не само измъкна стотици милиони от състояние на крайна бедност, но и повиши жизнения стандарт на огромен брой хора с различни нива на доходи. През последното десетилетие няколко азиатски държави съумяха да се прехвърлят в групата на страните със среден и дори висок доход. Тази тенденция отразява продължаващия процес на индустриализация и урбанизация, ръста на производителността на труда и динамичния растеж на корпоративния сектор.

В същото време остават много проблеми, нуждаещи се от решение. На първо място сред тях е  гарантирането на устойчив растеж, намаляване на неравенството и защитата на околната среда.

Азия е в центъра на много глобални икономически трансформации, а азиатските компании продължават активно да реагират на тях. През периода 2007-2018 глобалният брутен продукт продължи да нараства, но делът на търгуваните на международните пазари стоки намаля с 5,6%. Този спад не отразява търговските конфликти, а бързото икономическа развитие на Китай, Индия и други азиатски държави. С нарастването на потреблението в региона това, което се произвежда тук, сега започва и да се продава на място, а не се изнася в западните държави. През 2007-2018 производството на трудоемки стоки в Китай се утрои (от 3 на 9 трлн. долара), при това делът на износа в БВП на страната падна от 16% на 8%. Аналогичен процес се разви и в Индия (виж фиг.3).

 

Фигура 3. Дял на износа в БВП, %

Фигура 3. Дял на износа в БВП, % 

Източник: World Input-Output Database; McKinsey Global Institute analysis.

 

Това означава, че все повече товари се пласират вътре в страната, а не се изнасят. Нещо повече, с развитието на индутриалната база на региона и разширяването на производството на по-сложни продукти, азиатските държави стават по-малко зависими от чуждестранния внос както на полуготови, така и на готови изделия.

За предишния етап на глобализацията беше характерна тенденция към изграждане, от западните компании, на стойностни вериги на доставки, обхвашаши всички държави по света, включително в Азия, в търсене на най-ниските разходи. В момента този фактор престава да играе решаваща роля. Само 18% от обема на съвременната търговия се пада на износа от държави с ниски разходи за труд към такива с високи заплати, при това в редица отрасли този показател демонстрира тенденция към спад.

Износът на продукция на трудоемките отрасли на обработващата промишленост беше основният мотор за икономическия растеж на Китай и пример за останалите развиващи се страни. Както е известно, в миналото именно Китай е бил „фабриката на света”. С нарастването на нивото на заплатите в страната обаче, разривът в нивото на разходите за труд започна да намалява. Ако през 1996 средното ниво на заплатите в Япония беше 46 пъти по-високо от аналогичния показател на Китай, през 2018 то беше само 4 пъти по-високо. Китай бързо се придвижва нагоре по стойностните вериги, премествайки се в сегмента на производството на стоки с по-висока стойност, а делът му в глобалния експорт на трудоемка продукция е намалял с 3 процентни пункта. Освободилата се в резултат от това ниша постепенно започна да се запълва от другите азиатски държави (виж. фиг.4). През последното десетилетие годишните темпове на нарастване на износа на трудоемки стоки от Виетнам, Индия и Бангладеш достигнаха, съответно, 15%, 8% и 7%. Тази тенденция превърна редица неособено известни дотогава азиатски градове в нови центрове на обработващата индустрия.

 

Фигура 4. Дял на държавите в износа на продукция на трудоемките отрасли на обработващата индустрия на развиващите се страни, %

 Фигура 4. Дял на държавите в износа на продукция на трудоемките отрасли на обработващата индустрия на развиващите се страни, %

 

Така, Виетнам се превърна в признат център на производството на експортни трудоемки стоки. Страната привлече огромен обем чуждестранни инвестиции в такива градове като Хайфон и Хошимин. Инвестициите в заводи и фабрики бяха съпроводени с появата на нови пътища, нови работни места и бърза урбанизация. По-голямата част от инвестициите във Виетнам идват от Южна Корея и Япония. Новите индустриални центрове способстват не само за растежа на развиващите се държави от Азия, но и за икономическото и инвестиционно обединение на региона, като цяло. В същото време, наличието на такъв фактор като ниските трудови разходи вече не е достатъчно. Инфраструктурата, нивото на професионална подготока и производителността на труда се превръщат в най-важните условия за повишаване конкурентоспособността на азиатския регион. Отрасловите стойостни вериги все повече се ориентират към научно-изследователските и опитно-конструкторски разработки (НИОКР) и иновациите, а делът на стойността на произведените материални стоки намалява [Hallward-Driemeier, Nayyar; Haskel, Westlake]. Тези промени, наред с новата вълна на индустриалните и логистични технологии, принуждават азиатските държави да променят инвестиционните си приоритети и да развиват нови професионални знания и умения, за да могат успешно да се конкурират в по-наукоемките сектори на глобалната икономика.

Въпреки географското и икономическо разнообразие на страните от региона, търговските връзки и сътрудничеството между азиатските държави продължават да се задълбочават. В момента 52% от азиатската търговия се пада на вътрешнорегионалната търговия, което е много повече, в сравнение със Северна Америка например (виж табл.3).

 

Таблица 3. Дял на вътрешнорегионалната търговия в общия обем на търговията по региони, %

Европейски союз

63

Азия, Австралия и Океания

52,4

НАФТА

40,7

Латинска Америка

21,7

Африка на юг от Сахара

18,8

МЕНА

15,9

Източник: Asia’s Future is now. McKinsey Global Institute. July 2019.

 

Тези данни илюстрират тенденцията към изграждане от азиатските компании на самодостатъчно регионални стойностни вериги на доставки, обслужващи азиатските пазари. Пример за това е Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) – новото търговско споразумение, обединяващо 16 държави от региона, включително Китай, Япония, Индия и Виетнам.

Разнообразната Азия

Въпреки огромното разнообразие на азиатските държави, те до голяма степен се допълват взаимно. Това взаимно допълване стимулира процеса на интеграция и формирането на мощни икономически мрежи в региона.

Според консултантската компания McKinsey, съществуват „четири Азии”, всяка от които притежава свои, специфични особености. Тази класификацция се базира на четири големи обобщаващи показатели: размерите (обем на БНП и численост на населението); степента на икономическо развитие, способна да допринесе съществено за развитието на глобалната икономика, както и потенциала за растеж, индустриализация и урбанизация (БНП на глава от населението, степен на урбанизация и дял на инвестициите в НИОКР в БНП); взаимодействието с другите азиатски държави (дял на вътрешнорегионалната съставляваща в търговията, вноса и износа на капитали); взаимодействието с останалия свят (степен на либерализация на икономиката). Подобен подход позволява да се говори за наличието на четири блока азиатски държави, всеки със свои, собствени характеристики (виж табл.4).

 

Развитата Азия включва държави, които са важен източник на капитали и технологии за останалия регион.

Китай е голяма и самодостатъчна държава, която съществено се различава от останалите страни от региона и играе ролята на своеобразна „котвена икономика”, а също на мрежова и иновационна платформа за съседните държави.

Развиващата се Азия се характеризира с висок дял на регионалните потоци. Тя е основния източник на работна сила и културно разнообразие (част от нея са всички държави от АСЕАН без Сингапур).

Граничната Азия и Индия традиционно се отличават с ниска степен на регионална интеграция и поради това разполагат с по-диверсифицирана база от търговски партньори и инвеститори. Тези страни бързо се урбанизират (сред тях са повечето държави от Южна Азия).

В перспектива, икономиката на тези групи азиатски държави, ще бъде съпоставима по мащабите си с икономиките на цели континенти (виж табл.5).

 

Таблица 5. Сравнение между различниге региони по БНП, трлн долл.

 

2017

2040

Развитата Азия

Близкият Изток и Африка

8

11

9

Китай

Северна Америка

13

36

34

Развиващата се Азия

Латинска Америка

3

7

8

Гранична Азия

Близкият Изток и Африка

4

13

9

Източник: The Future of Asia. McKinsey Global Institute, September 2019

 

През 2040 Китай ще е съпостовим със Северна Америка. На свой ред по размер на икономиките си, Развитата Азия и Граничната Азия ще надминат Близкия Изток и Африка, взети заедно. Развиващата се Азия пък ще е съпоставима с Латинска Америка.

Четирите Азии се намират на различни нива на икономическо развитие и конкурентни предимства. Така, Развитата Азия и Китай разполагат с развити иновационни мощости и са на челни позиции в рамките на Глобалния иновационен индекс [Dutta, Lanvin, Wunsch,Vincent]. В това отношение другите две Азии изостават далеч назад. В същото време обаче, числеността на населението в работоспособна възраст в Развитата Азия и Китай намалява, докато в Развиваща се и Гранична Азия  се очаква населението да нарасне с 412 млн. души в периода 2017-2040. Паралелно с това, в Развитата Азия ще се наблюдава спад на темповете на нарастване на БНП до 1,1% годищно в периода 2018-2040, докато в Китай, Развиващата се Азия и Индия се очаква разширяване на пазара и темповее на нарастване на БНП ще надхвърлят 4%. Различните групи азиатски държави ще играят взаимнодопълваща се роля и така ще се окажат по-устойчиви за средносрочната глобална волатилност.

Развитата Азия

Развитата Азия включва Австралия, Япония, Сингапур, Нова Зеландия и Южна Корея. Тези страни са постигнали високо ниво на доходи на глава от населението в диапазона 30-60 хил. долара, както и високо равнище на урбанизация на населението в диапазона от 82% до 100%. Те играят три изключително важни роли за останалата Азия.

На първо място, като доставчик на технологии. Те интензивно инвестират в НИОКР, чиито дял в БНП варира между 2% и 4%. В Глобалния иновационен индекс, Сингапур е на 8-мо място, Южна Корея – на 11-то, Япония – на 15-то, Австралия – на 22-ро, а Нова Зеландия – на 25 място.

На второ място, като инвеститор. През периода 2013-2018 обемът на осъществените от тези страни преки инвестиции достигна 1 трлн. долара, което се равнява на 54% от всички преки чуждестранни инвестиции в Азия. Южна Корея например, е водещ инвеститор във Виетнам, като делът и е 33% от всички преки чуждестранни инвестиции. С южнокорейски капитали, в частност, се изгражда виетнамската електронна индустрия. Япония пък е осъществила 35% от всички преки чуждестранни инвестиции в Мианмар и 17% от тези във Филипините.

На трето място, като пласментен пазар. Съвкупният БНП на държавите от тази група се равнява на над 8 трлн. долара, или 10% от световния БНП. Доходите на глава от наслението са високи и продължават стабилно да нарастват, стимулирайки ръст на потреблението в тези страи, включително на луксозни стоки. Така, през 2018 Япония е изразходвала 12 млрд. долара за внос на луксозна козметика и парфюми, като през 2013 тази цифра ще нарасне до 15 млрд.

Китай

Китай е основната икономика на Азия, осигуряваща и мрежови и иновациони платформи. Това е най-голямата по мащабите на своята икономика и числеността на населението си глобална и регионална държава. През 2014 страната стана най-голямата световна икономика по паритет на покупателната способност на населението. През 2018 тя генерираше 16% от световния БНП. По реален обменен курс китайският БНП е 66% от този на САЩ, което я превръща във втората най-голяма икономика в света [China and the world]. С нарастването на размерите на своята икономика, Китай започва да играе все по-голяма свързваща роля в Азия, в сферата на търговията и потоците на капитали, иновации и информация. В рамките на региона страната изпълнява четири изключително важни функции.

На първо място, тя играе ролята на глобална търговска платформа. Икономиките на азиатските държави са тясно свързани с Китай чрез регионалните стойностни вериги и зависимостта им от тази страна нараства, особено по отношение на експортните доставки. Китай например е най-големия търговски партньор на на Малайзия, Филипините и Сингапур. На азиатските държави се падат 60% от китайския износ през последните десетилетия. Предвид факта, че Китай постепенно се освобождава от трудоемките отрасли на обработвателната индустрия, ориентирайки се към наукоемките и капиталоемки сектори, пред другите азиатски държави се откриват възможности да запълнят освободените от него ниши.

На второ място, Китай играе ключова роля като пласментен пазар. Ръстът на потреблението в страната през 2018-2030 вероятно ще се равнява на този на САЩ и Западна Европа, взети заедно, и ще е два пъти по-голям, отколкото в държавите от АСЕАН. През този период той ще достигне 6 трлн. долара. Китай може да се превърне в най-важното направление за износа както на развитите, така и на развиващите се страни.

На трето място, Китай играе важна роля и като инвеститор. Страната увеличава преките си инвестиции в съседните държави. През 2013-2018 те достигнаха 35% от всички преки инвестиции в страните от Азия, 6% от вътрешните инвестиции на Малайзия и 5% - на Сингапур.

На четвърто място, Китай играе ключова роля в качеството си на иноватор. Значително развитие демонстрират инвестиционните мощности в страната. На Китай се падат 44% от регистрираните патенти, както и 28% от всички световни и 77% от азиатските стартъпи на стойност над 1 млрд. долара. В страната работят 57% от световните и 70% от азиатските специалисти със STEM-образование (Science, Technology, Engineering, Math) [2]. Китай разполага с развита конкурентна цифрова икономика, като много от нейните бизнес модели са образец за подражание за другите развиващи се държави.

Развиващата се Азия

На свой ред, Развиващата се Азия предлага работна ръка, възможности за растеж и културно разнообразие. Тази група включва 12 страни (Бутан, Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Монголия, Мианмар, Непал, Филипините, Тайланд и Виетнам). Характерни за тях са сравнително малките мащаби на икономиките им, които са тясно свързани помежду си. Тук влизат всички държави от Югоизточна Азия с изключение на Сингапур. Делът на вътрешнорегионалните потоци в тези страни се равнява средно на 79%, което е най-високият показател в Азия. Около 72% от търговията, 80% от капиталовите потоци и 85% от потоците на хора в рамките на тази група са вътрешнорегионални. Приносът на влизащите в нея държави за икономиката на континента се реализира по три основни направления.

Работната сила. Страните от групата са основните доставчици на работна сила за Азия. До 2040 числеността на населението в трудоспособна възраст в тях вероятно ще нарасне с 18%. Заплатите са средно с 50% по-ниски, отколкото в континентален Китай, което прави тези страни привлекателни за алтернативно разполагане на трудоемките отрасли.

Икономическият растеж. Страните от тази група предлагат на Азия нов източник на растеж. През 2013-2018 средните им темпове на икономически растеж надхвърлиха 6% годишно. Очаква се, че в перспектива те ще надминат средните за света (4-5%, срещу 2,7% за света, като цяло).

Културното разнообразие. В културно отношение, Развиващата са Азия представлява най-разнообразната част на континента. Нейното население от 640 млн. души говори на 600 езика. Това разнообразие привлича многобройни туристи. През 2017 държавите от АСЕАН са били посетени от 125 млн. души, което е с 40% повече, отколкото през 2012. Само индонезийският остров Бали приема всеки месец по един милион туристи [Tourism in Indonesia].

Граничната Азия и Индия

Граничната Азия и Индия са по-слабо интегрирани с другите азиатски държави, имат младо население и преживяват бърза урбанизация. В тази група влизат 12 страни (Афганистан, Индия, Бангладеш, Фиджи, Казахстан, Киргизстан, Малдивите, Пакистан, Шри-Ланка, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан). Те съществено се различават от останалите. Граничната Азия е по-интернационална заради тесните си връзки с Европа и САЩ, чиито корени са в колониалния период и дори преди това. Тук делът на вътрешнорегионалните капиталови, трудови и търговски потоци не надхвърля 30% (в останалата част на Азия той е средно 50%). През 2018 на Европа, Близкия Изток и Африка са се падали 45% от износа и 66% от вноса на държавите от тази група, а също 56% от притока на преки чуждестранни инвестиции и 55% от техния износ. Въпросните страни играят важна роля на азиатския континент в следните сфери.

Услугите. На тези страни се падат само 7% от износа на стоки от азиатския континент, затова пък те държат 19% от износа на услуги (и, в частност, на бизнес услуги). В Индия например, 53% от БНП се генерира в сферата на услугите. В глобалния сектор на аутсорсинга на бизнес услуги, делът на Индия достига 36%.

Младата работна сила. През 2018 средната възраст на работната сила в Индия е била 28 години като чак през 2050 този показател ще се повиши до 38 години, което е с 10 години по-малко, отколкото е в Китай в момента. Нивото на урбанизация в тази група се равнява едва на 34% (при 89% в Развитата Азия, 57% в Китай и 47% в Развиващата се Азия). Тези два фактора – младата работа сила и процесът на урбанизация – ще играят важна роля за по-нататъшното икономическо развитие на държавите от Граничната Азия.

Новите пазари. През 2013-2018 темповете на нарастване на БНП в държавите от групата бяха най-високите в Азия, достигайки 6,8%. В Индия и Бангладеш те бяха, съответно, 7,3% и 6,8%, а през 2019-2040 ще поддържат ниво от над 5%.

Въпреки че Граничната Азия разполага с огромен потенциал за създаване на собствена индустриална база, страните в нея се сблъскват с редица сериозни проблеми. На първо място, става дума за състоянието и качеството на инфраструктурата. Така например, дължината на бреговата линия на Индия е 7,5 хил. км, като по нея има 12 големи пристанища, чиито товарооборот надхвърля 383 млн. TEU (еквивалент на 20-футов контейнер). За сравнение, дължината на китайската брегова линия е 14,5 хил. км, а трийсетте най-важни пристанища в страната обработват над 4,1 млрд. TEU. В резултат от това, компаниите се сблъскват с високи логистини разходи. Така, в Бангладеш логистичните разходи достигат 16-20% от БНП, а в Индия – 14% от БНП, при положение, че в Южна Корея те са 10%, а в развитите западни държави – 8% [Saha].

Друга пречка са институционалните проблеми. Комбинацията между бюрокрация и корупция забавя процеса на вземане на решения; компаниите се сблъскват с трудности при закупуването на поземлени участъци за изграждане и разширяване на производствените си мощности. В индекса за ефективност на държавното управление на Световната банка, всички държави от Граничната Азия са в дъното на списъка от 200 държави. Най-лоша е позицията на Афганистан – 186-то място. Туркменистан е на 180-то, Таджикистан – на 178-мо, Узбекистан – на 167-мо, Бангладеш – 158-мо, Пакистан – 156-то, Казахстан – 122-ро, Индия – 107-мо, Шри-Ланка – 106-то [The Worldwide].

В същото време следва да отбележа, че в редица страни от тази група е налице осезаем институционален прогрес. Така, в рамките на горната класация, Индия се премести от 114-то място, през 2007, до 107-мо през 2019. Освен това, по такъв показател, като условия за осъществяване на бизнес, през 2019 Индия подобри позицията си с цели 23 места, в сравнение с 2007.

Задълбочава се и интеграцията с останалите азиатски държави. Така, износът от Пакистан, Бангладеш и Шри-Ланка в страните от Азия нараства с по-бързи темпове, отколкото в другите региони. В Пакистан, през последното десетилетие, тези показатели са били, съответно 9% и 4%. В същото време износът от тази страна в Северна Америка намалява с 1% годишно.

Възходът на азиатските корпорации

Променената роля на Азия в индустриалните стойностни вериги, за която споменах по-горе, отразява бързата еволюция на регионалните корпоративни екосистеми. При това е налице ръст не само по отношение на търсенето в развиващите се икономики, но и по отношение на предлагането, което променя глобалната конкурентна динамика.

Много азиатски компании са сред най-големите корпорации в света. Така, през 2018, по данни на списание Fortune, от 500-те най-големи компании в света, 210 са азиатски. През периода 2000-2018 делът на азиатските компании сред най-ефективните корпорации в света е нараснал от 19% до 30%.

Делът на азиатските държави в списъка на 5000-те най-големи компании в света на списание Forbes е нараснал от 36%, през 1997, до 43%, през 2018. Още по-впечатляващи са промените в състава на различните държави в рамките на тази група. На първо място, нараства делът на Китай. Осезаемо е нараснал и броят на индийските компании. В списъка вече влизат компании от такива държави, като Филипините, Виетнам, Казахстан и Бангладеш. В същото време, през този период, делът на японските компании е намалял два пъти.

Азиатските компании влязоха в класациите на глобалните лидери не само в индустриалния и автомобилния сектори, но и в такива сфери, като технологиите, финансите и логистиката. През последните 20 години се промени и производствената структура на региона. Днес производството на инвестиционни стоки има по-малък дял, на фона на значителния ръст на компютърната и електронната промишленост, добива и преработката на природни ресурси и финансовите услуги (виж. табл.6).

 

Таблица 6. Отраслова структура на икономиката на Азия

 

1995–1997,
млрд дол.

%

2015–2017,
млрд дол.

%

Машини и оборудване

483

14,5

1882

(196 компании)

11,1

Автомобили

446

13,3

1360

8,0

Металлообработка

228

6,8

449

2,6

Химия

171

5,1

614

3,6

Строителство

274

8,2

1124

6,6

Логистика

314

9,4

1003

5,9

Природни ресурси и преработката им

196

5,3

2964

17,5

Транспорт

235

7,0

937

5,5

Коммунално стопанство

206

6,2

1136

6,7

Хранителна

120

3,6

70

4,1

Лека

45

1,3

179

1,1

Фармацевтична

50

1,5

217

1,3

Компютри и електроника

196

5,8

1614

9,5

Интернет и медии

77

2,3

278

1,6

Търговия

139

4,2

837

4,9

Недвижимост

69

2,1

600

3,5

Банки

87

2,6

1032

6,1

Образование и здравоопазване

4

0,1

35

0,2

Източник: Asia’s Future is now. McKinsey Global Institute. July 2019

 

Структурата на собствеността, стратегиите за развитие и характера на операционната активност на азиатските компании съществено се различават от тези на западните транснационални корпорации [Playing to win]. Така, 2/3 от 110-те най-големи китайски компании, влизащи в списъка Fortune 500, са държавни. Характерно за региона е и наличието на големи конгломерати. На петте най-големи южнокорейски семейни корпорации например се пада половината от стойността на националния фондов пазар. В Япония т.нар. „голяма шесторка” („кейрецу”) също доминира на местния фондов пазар, като всяка от корпорациите в нея притежава десетки компании в различни отрасли на икономиката (в частност, всички най-големи японски производители на автомобили са тясно свързани с „кейрецу”). В Индия пък, във всеки от шестте конгломерата са заети над два милиона души.

Компанията с контролиращ акционер, без значение дали става дума за семейство, създател на компанията или държава, могат да акцентират върху икономическия си растеж и разширяването на производството, съобразно дългосрочните цели на своето развитие. Това рязко контрастира с дисперсната собственост на акциите на публичните компании на Запад, които на всеки три месеца са длъжни да се отчитат пред акционерите си и поради това се концентрират върху максимално бързия ръст на печалбата.

Въпреки значителното участие на държавата в икономиката на азиатските държави, конкуренцията в тях си остава голяма. Някои компании получават съществена подкрепа от държавата, но само ако постигнат определени цели. При азиатските държави коефициентът на оттока на компании от пазара е с 20% по-висок, отколкото във водещите развити държави в света  [Outperformers].

Едно по-отдавнашно проучване на McKinsey, касаещо 5000 най-големи световни държавни и частни компании с годишен оборот над 1 млрд. долара, показва наличието на „ефект на суперзвездите”, които завоюват все по-голям дял от пазара, откъсвайки се от конкурентите си [Superstars... Autor]. На азиатските държави се падат 30% от „суперзвездите” (срещу 15% през 90-те години на ХХ век). По-голямата част от тези компании са регистрирани в Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Подобни „суперзвезди” възникват най-бързо именно в Азия. В периода 2007-2018 печалбата на тези азиатски компании е нараснала с 57%, докато при северноамериканските този ръст е 33%.

Нормата на печалба на азиатските компании е 2,2 пъти по-висока, отколкото на техните конкуренти. Най-динамичните сектори, в които са заети азиатските компании, са производството на компютри и електроника, автомобилостроенето и финансите. Най-малките печалби пък са в преработката на природни ресурси, машиностроенето и недвижимите имоти.

Обратната страна на бързия ръст на азиатските „суперзвезди” е увеличаващото се неравенство между градовете, регионите и населението. В този смисъл азиатските държави изглежда повтарят модела на развитие на западния свят.

Азия формира бъдещето на глобалните цифрови иновации

В момента над половината (2,2 млрд.) ползватели на Интернет живеят в Азия, като над 30% са в Китай и Индия (виж фиг.1).

 

Фигура 5. Дял на ползвателите на Интернет по държави в света, %

Фигура 5. Дял на ползвателите на Интернет по държави в света, % 

Източник: Internet World Statistics. – URL: internetworldstats.com/.

 

Именно този огромен брой ползватели стимулира развитието и просперитета на сектора на иновационните технологии. Сред най-напредналите цифрови държави в света са Китай, Япония, Южна Корея и Сингапур. В сферата на Интернет-търговията например, през 2005 китайският дял в стойността на световните транзакции беше едва 1%, но днес той е над 40%. Използването на мобилни плащания от китайските ползватели на Интернет нарасна от 13%, през 2013, до 68-70%, през 2018. Тримата китайски Интернет-гиганти – Baidu, Alibaba и Tencent – за съвсем кратки срокове създадоха огромни цифрови екосистеми, обхвящащи целия свят [Digital China...].

Азия разполага с големи количества венчърен капитал, необходим за поддръжката на технологичните иновации и предприемачеството. Така, в момента Китай е на второ място в света след САЩ по обем на инвестициите в стартъпи. През 2014-2016 Китай държеше 20% от глобалния венчърен капитал. Индия също увеличава усилията си в тази посока, като трикратно надхвърля обемите на венчърното финансиране на Германия. На Азия се падат 50% от всички венчърни инвестиции в света. Регионът е сред водещите глобални източници и реципиенти на венчърен капитал в такива сектори като виртуалната реалност, автономните транспортни средства, 3D-печата, дроновете и изкуствения интелект.

В азиатските държави се развива бърз процес на формиране на иновационни хъбове. През април 2019 на континента бяха регистрирани 119 от 331 (над 1/3) от глобалните стартъпи на стойност над 1 млрд. долара (т.нар. unicorns). Над 90 подобни компании се намират в Китай, 13 – в Индия, 6 – в Южна Корея и 3 – Индонезия. За сравнение, в САЩ има 161 такива компании, във Великобритания – 16, а в Германия – 9.

Темповете на растеж на тези стартъпи в Азия са значително по-високи, отколкото на Запад. Ако в Европа, от момента на създаване на стартъпа до момента, когато той достигне ниво от 1 млрд. долара, минават средно 10 години, а в Северна Америка – 9 години, в Азия за целта са необходими само 6 години.

Азиатските стартъпи имат и други специфични особености. По правило, те са фокусирани в В2С-бизнеса в по-слабо наукоемките сектори, като Интернет-търговията, образованието и обучението. По-наукоемките отрасли и В2В-бизнеса (аналитика, програмно осигуряване, облачни изчисления, информационни технологии в здравеопазването) се контролират от компании от САЩ, Великобритания и Германия.

Китай превърна развитието на изкуствения интелект (ИИ) в стратегически приоритет и е сред глобалните лидери в тази сфера [Artificial...  Kai-FuLees...]. Южна Корея и Сингапур също реализират важни инициативи в сферата на развитие на ИИ [AI frontier...]. Япония има аналогични амбиции: наскоро страната обяви, че въвежда в университетите и колежите нови курсове с цел всяка година да подготвя по 250 хил. специалисти в сферата на ИИ [Yamashita].

Дори и изоставащите засега държави стремително развиват цифровите технологии. През последните пет години Индонезия и Индия изпреварват останалия свят по темпове на внедряване на цифровизацията. Само в Индия, от 2014 насам броят на ползвателите на Интернет почти се е удвоил, достигайки през 2018 560 млн, с годишни темпове на растеж 152% [Digital India...].Освен това, индийското правителство обхвана 1,2 млрд. души в програмата за цифрова биометрична идентификация, което за първи път осигурява на жителите на страната правна идентиччност и им отваря достъп до банкови финанси, кредити, държавна подкрепа, образование и други услуги [Digital identification...].

В същото време, въпреки тази гигантска активност, около 2 млрд. жители на азиатските държави все още са лишени от достъп до Интернет, особено в селските райони на Китай, Индия и Индонезия.

Азиатските потребители като двигател на глобалната икономика

През последните двайсет години в света значително намаля глобалната бедност. Около 1,2 млрд. души се превърнаха в стабилни потребители с ниво на доходи, позволяващо им редовно да осъществяват големи покупки. Приносът на Азия в този процес е най-осезаем. По данни на компанията McKinsey, почти половината от ръста на глобалното потребление в периода 2015-2030 ще се пада на Азия (виж фиг.6).

 

Фигура 6. Дял на регионите в приръста на потребителното търсене, %

Фигура 6. Дял на регионите в приръста на потребителното търсене, % 

Източник: The Asian century is set to begin. Financial Times, March 26, 2019.

 

Числеността на нарастващата средна класа в азиатските страни скоро ще достигне 3 млрд. души. Само в Югоизточна Азия допреди няколко години имаше 80 млн. домакинства, принадлежащи към потребителската класа. Очаква се, че до 2030 този показател ще се удвои, достигайки 163 млн, при това най-бърз растеж ще демонстрира Индонезия [Southeast Asia].

Азиатският регион е сред най-важните пазари за транснационалните корпорации. Потребителите от държавите от континента традиционно търсят вносни луксозни и маркови стоки. Ситуацията обаче се променя и младото поколение все по-често предпочита родните марки. Този разнообразен и фрагментиран регион успешно създава собствени марки и търговски канали. Най-рязък скок на потреблението се наблюдава в Китай. Работоспособното население на тази страна е най-важната група глобални потребители. През 2030 на китайците ще се падат по 12 цента от всеки долар, изразходван за потребителски стоки в света. В Индия, средните разходи за дрехи и обувки са нараснали от 40 долара на човек, през 2007, до 65 долара, през 2018 [Globalization in transition].

Азиатското „поколение Z” има съвършено различни потребителски предпочитания и жизнени ценности. То е израснало в условията на безпрецедентет ръст на благосъстоянието, по-голямо отваряне към западната култура и цифровата среда. Покупките на луксозни предмети от младите китайци са обусловени от влиянието н медиите и желанието да са в тон с последната мода.

Потребителският пазар на региона се характеризира не само с гигантски ръст на обемите, но и с дълбоки промени в структурата му и формиране на лоялност към новите брендове и предпочитания. И тъй като компаниите се стараят да удовлетворят това ново търсене, азиатските потребители ще оказват все по-голямо влияние върху глобалния пазар, определяйки основните тенденция там.

 

Бележки:

  1. По данни на ООН и ЮНКТАД, регионът на Азия и Океания включва 77 страни и территории.
  2. Пълноценното планомерно обучение, включващо изучаването на естествените науки, както и инженеринга, технологиите и математиката.

 

Литература

The Asian century is set to begin // Financial Times. March 26. 2019.

AI frontier: Modeling the impact of AI on the world economy. McKinsey Global Institute. September 2018.

Artificial intelligence: Implications for China. McKinsey Global Institute. April 2017.

Autor D. et al. The fall of the labor share and the rise of superstar firms // NBER working paper number 23396. May 2017.

China and the world: Inside the dynamics of a changing relationship. McKinsey Global Institute. July 2019. – mckinsey.com/featured-insights/china/china-and-the-world-inside-the-dynamics-of-a-changing-relationship.

Digital China: Powering the economy to global competitiveness. McKinsey Global Institute. December 2017.

Digital identification: A key to inclusive growth. McKinsey Global Institute. April 2019.

Digital India: Technology to transform a connected nation. McKinsey Global Institute. March 2019.

Dutta S., Lanvin B., Wunsch-Vincent S. eds. Global Innovation Index. Geneva. 2019.

Globalization in transition: The future of trade and value chains. McKinsey Global Institute. January 2019.

Hallward-Driemeier M., Nayyar G. Trouble in the making? The future of manufacturing-led development. World Bank. 2017.

Haskel J., Westlake S. Capitalism without capital: The rise of the intangible economy. Princeton 2017.

Kai-Fu Lee’s perspectives on two global leaders in artificial intelligence: China and the United States, video interview. June 2018. – mckinsey.com/featured-insights/artificial-intelligence/kai-fu-lees-perspectives-on-two-global-leaders-in-artificial-intelligence-china-and-the-united-states.

Outperformers: High-growth emerging economies and the companies that propel them. McKinsey Global Institute. September 2018.

Playing to win: The new global competition for corporate profits. McKinsey Global Institute. September 2015.

Saha S. Logistics: The next frontier // Daily Star. 17.07.2013. – URL: thedailystar.net/news/logistics-the-next-frontier (date of access: 03.02.2020).

Southeast Asia at the crossroads: Three paths to prosperity. McKinsey Global Institute. November 2014.

Superstars: The dynamics of firms, sectors, and cities leading the global economy. McKinsey Global Institute. October 2018.

Tourism in Indonesia: Rising foreign visitor arrivals in February 2018 // Indonesia Investments. 2018. April 4.

The Worldwide Governance Indicators project. – info.worldbank.org/governance/wgi/index.aspx#home.

Yamashita M. Japan aims to produce 250,000 AI experts a year // Nikkei Asian Review. 30.03. 2019. – asia.nikkei.com/Economy/Japan-aims-to-produce-250-000-AI-experts-a-year.

 

*Авторът е ръководител на Центъра за индустриални и инвестиционни изследвания към Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките