Четвъртата индустриална революция: между надеждата и трагедията

Наистина, постиженията от последните десетилетия като: изкуствения интелект, нанотехнологиите,  роботиката, интернет на нещата, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, биотехнологията, материалознанието, съхраняването на енергия и квантовото изчисление, очертават границите на един качествено различен етап в развитието на човечеството, който Шваб определя като „четвърта индустриална революция”. За разлика от първите три индустриални революция (механизацията, осъществена през ХІХ век;  електрификацията в началото на ХХ век и  мащабната цифровизация от 70-те години на миналото столетие насам), новите технологии от четвъртата индустриална революция „водят до сливане на физическия, дигиталния и биологичния свят, което крие едновременно огромни възможности и потенциална опасност”.^[1] Проблемите на четвъртата индустриална революция са разглеждани на Световния икономически форум и обсъждани в множество статии. Всички те обаче имат един съществен недостатък – разглеждат лавината от иновации от позициите на икономическия детерминизъм.

Според тази общоприета днес парадигма, двигател на историческото развитие е икономиката. В условията на капитализма това изглежда почти очевидно, но днес имаме всички основания да ревизираме това разбиране и да посочим действителната движещата сила на развитието отнасяща се не само до капитализма, но и до всички други епохи. Един по-внимателен анализ на предисторията до първата Аграрна революция и последвалите 10-12 000 години налагат убеждението, че истинския двигател в социалната еволюция е генерирането, запазването и предаването на знанието от поколение на поколение. Има множество аргументи в подкрепата на това твърдение, но ще посоча само най-съществените. Човечеството се е развивало и в периода, определян като предистория, когато се се формирали езикът, мисленето и съзнанието и когато изобщо не е имало икономика. За зачатъци на икономика може да се говори след Втората Аграрна революция когато се произвеждат излишъци за размяна за други стоки. От друга страна, самият капитализъм, във времето когато се обосновава идеята за ролята на икономиката като двигател на социалното развитие, е резултат от развитието на познанието. И трите индустриални революции, да не говорим за „четвъртата”, са резултат от бум в познанието. Днес десетки хиляди научни институти и университети генерират и предават знанието от поколение на поколение. Изобщо науката движи икономиката, а не обратно. Следователно, истинският двигател е ръста на познанието, а развитието на икономиката е само частен случай от това развитие. Смяната на тази гледната точка е от кардинално значение за разбирането на това, как работи и се развива обществото. Тази промяна е съпоставима с промяната на гледната точка относно центъра на планетарната ни система – дали това е Земята или Слънцето. По тази причина промяната на гледната точка за движещата сила в социалното развитие от доминиращото днес разбиране за икономиката като двигател на развитието към ролята на познанието, очертава една много по-различна картина за света, проблемите днес и перспективата за бъдещото развитие на обществото.

Нека напомня, че в Античния свят хората са вярвали, че движеща сила е волята на боговете (политеизъм). В условията на монотеизма за движеща сила е приемана мъдростта и волята един всемогъщ бог, а при светското общество, в условията на капитализма, за такава сила се приема икономиката. Оттук следват два извода: с развитието на обществото се променя и определянето на движещата сила; смяната на идеята за тази сила означава промяна в парадигмата за разбирането на света като цяло: политеизъм, монотеизъм, светско общество. Разглеждането на обществото от позициите на познанието като универсална или валидна за всички времена и епохи движеща сила означава промяна в парадигмата. По тази причина анализът на четвъртата индустриална революция от позициите на икономиката, като такава сила, е предпоставка най-малкото за едностранност в анализа, ако не и за заблуждения в оценката на различни аспекти на действителността.

Целта на настоящата статия е да се представи алтернативно виждане за социалните процеси от позициите на една Нова парадигма, представящо проблемите на обществото и в частност разбирането за „четвъртата индустриална революция” в съвършено друга светлина.

Обществото като комплексна система или „жив организъм”

Един от най-важните процеси (резултат от ръста на познанието), пронизващи цялата история, е интеграцията и диференциацията на обществото. Интеграцията представлява окрупняване на общности от родове в племена и държави, а днес и в регионални съюзи.  Интеграцията е съпроводена и с процес на диференциация, която от позициите на икономическия детерминизъм и социалните науки засега остава подценявана и дори напълно игнорирана като фактор в развитието. Ако разгледаме обществото като система, в нея се очертават три основни подсистеми: духовна (култура), материална (икономика) и форма за управление. Всички революции водят до формиране на верига от десетки и стотици подсистеми към посочените три подсистеми на обществото. Това е процес на диференциация, който също е фактор с нарастващо значение. Например науката, технологиите, медицината и която и да е друга сфера от човешките дейности разполагат с хиляди субординирани, но относително независими подсистеми. Този специфичен ръст на сложност, пораждан от диференциацията, се определя като комплексност на обществото.

Интеграцията и диференциацията на обществото са двете страни на една монета. Те могат да се разберат само, ако се разглеждат в единство. Интеграцията отразява количествените промени, а диференциацията - качествените промени в развитието на обществото. Глобализацията е последния стадии на интеграцията, отнасяща се до света, като цяло. Тя се определя като процес на нарастване на икономическите, политическите и културните взаимовръзки между отделните страни и народи както и разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата в обществото. На днешния етап от развитието на диференциацията няма определено понятие отразяващо качествените промени на световно ниво, защото тя остава незабелязана от икономическия детерминизъм, фокусиран само върху количественият растеж. Най-вероятно това понятие би могло да се определи като нетократизация, защото нарастващия брой на подсистемите формира мрежова структура. Управлението на въздушният трафик, интернет и мобилните технологии са пример за изграждане на комплексни системи, илюстриращи процеса на диференциация и нетократизация. Глобализацията и нетократизацията следва да се разглеждат в единство, защото са завършек на интеграцията и диференциацията и определят посоката и структурата в развитието на бъдещото общество.

Разглеждани като две страни на обществото развитие, интеграцията и диференциацията наподобяват изграждането на познатите от биологичната еволюция екосистеми където стотици животински и растителни видове формират едно цяло с многообразие, запълващо всички възможни ниши. Изглежда, че този закон от биологичната еволюция се пренася на по-високото ниво на социално развитие, изграждайки една комплексна социална система с мрежова структура, която метафорично можем да определим като „жив организъм”. За разлика от биологичните екосистеми обаче, този организъм или социална система има разум и съзнание.

Обществото като жива и разумна система.

Социалната еволюция е продължение на биологичната еволюция на по-високо равнище в организацията на материята. Разликата е в наличието на разум, който е продукт и завършек на биологичната еволюция. Появата на разум или интелигентност бележи прехода към социална еволюция. Ето защо обществото може да се определи като жива и разумна система. Има само две такива системи – човекът, като индивид, и обществото, като цяло. Тези две системи са изоморфни, защото в тях протичат аналогични и съпоставими процеси, които се определят от наличието на сродни закономерности.

Курс на историята и Спирала на социалната еволюция.

Наличието на два фактора определящи социалното познание – разум, който генерира познание, и обективни закони, които определят развитието и структурата на обществото, определят и две относително независими линии на развитие – Курс на историята и Спирала на социалната еволюция. Курсът на историята се определя от разума и отразява количествения растеж, а Спиралата на социалната еволюция се определя от обективните закони и отразява качествените промени. Следователно, разумът определя хода на историята, но не може да промени спиралата на социалната еволюция, която е прерогатив на обективният фактор.

Социалната еволюция се управлява от свои специфични закони, които отразяват закономерностите в развитието на общественото съзнание и надграждат законите на биологичната еволюция. От направения анализ на развитието на обществото се налагат няколко такива закономерности, които могат да се определят като принципи с тежест на обективни социални закони. За краткост тук само ще ги формулирам, защото са анализирани по-подробно в други публикации. ^[2]

Първият закон се отнася до познанието като движеща сила на социалната еволюция и отразява зависимостта между ръста на познанието и промените в обществото. Съгласно този принцип – ръстът на познанието променя структурата на общественото съзнание (културата), икономическите отношения (икономиката) и управлението на обществото и може да се формулира като „Идеите движат света”.

Втория закон касае разделението на функциите между обективния и субективния фактор и гласи „Комплексността на обществото определя неговата структура и форма”.  Съгласно този принцип, генерирайки познание, субективният фактор предизвиква количествени промени, повишавайки комплексността на обществото. Обективният фактор пък периодично прави качествени скокове от съществуващата към нова социална структура, адекватна на постигнатата вече комплексност.

Третата закономерност в социалната еволюция се отнася до последователността на протичащите качествени промени и отразява зависимостта между промените в общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото: „Културата се материализира в цивилизация, а отмиращата цивилизация поражда нова култура”, или духовните (културните) революции предхождат и провокират икономическите и политическите революции.

Всяка формация се изгражда върху един определящ фактор. За Античния свят това е физическия труд (робството), за феодализма – земята, и за капитализма – природните ресурси. Тези фактори се определят като структуро-формиращи. Четвъртият закон се отнася до ролята на структуро-формиращите фактори: „Смяната на структуро-формиращите фактори определя  хода (спиралата) на социалната еволюция”.

Форми за управление на обществото

В процеса на историческото си развитие човечеството е използвало около 200 форми на управление, които от гледна точка на интелигентността могат да се разделят на две групи – автокрация и демокрация, или плод на индивидуална и колективна интелигентност. Преходът от автократични към демократични форми се определя от нарастващата комплексност на обществото и възникването на проблеми, надхвърлящи възможностите на индивидуалната интелигентност. Днес, в условията на нарастващата интеграция и диференциация на обществото, се заражда нова форма за управление на обществото основана на колаборативната интелигентност. Това са възникващите през последните години мозъчни центрове или „тинк танкс”, които решават проблемите с научно обосновани методи и където гласуването е изключено по принцип. В условията на репрезентативната демокрация този механизъм не е легитимен и се използва по поръчка от политически партии и държавни институции за решаване на комплексни проблеми, които не могат да бъдат решени с обикновеното гласуване на колективната интелигентност, върху която се гради демокрацията. Легитимирането на този механизъм би означавало преход от демокрация към колабокрация или от управление към самоуправление. Към този аспект ще се върна отново след като поясня още няколко особености на общественото развитие. 

Революциите като качествена или структурна промяна в обществото

 Между обективния и субективния фактор винаги е имало противоречие, произтичащо от нивото на познанието през съответната епоха и непознаването на законите на общественото развитие. На определен етап количествените натрупвания водят до качествени промени, които се определят като революции. В зависимост от подсистемата, в която протичат и променят, те могат да се разделят на три групи: духовни (културни),  икономически и идеологически революции. Духовните (културни) революции променят съзнанието. За Западната цивилизация такива са появата на християнството, Възраждането и Просвещението. Икономическите революции представляват смяна на икономическите формации, а идеологическите са свързани с промяна на управлението. Културните революции могат да се определят и като системни, защото са начало на цивилизационни промени, афектиращи обществото като цяло. Икономическите и идеологическите революции са подсистемни и производни на културните революции.  Културните и икономическите революции са плод на обективни закони, а идеологическите – на субективния фактор.

Новата революция – индустриална или културна?

От позициите на икономическия детерминизъм и икономиката, като движеща сила в общественото развитие, лавината от иновации променящи днешното общество може да се определи като „четвъртата индустриална революция”. Разгледани от позицията на Новата парадигма, според която движещата сила в развитието е ръста на познанието, настъпващите промени не са нито индустриална, нито технологична, нито дори информационна революция. Те са резултат от развитието на фундаменталните науки, които са „ядрения” генератор на познанието, касаещо самата същност на материята като микро и макро космос, разкриване законите на биологичната и социална еволюция. Ето защо, като част от духовната сфера, новата революция следва да се определи и осмисли като духовна или културна революция.

Характерно за културните революции е, че променят общественото съзнание, издигайки го на качествено по-високо равнище. В процеса на социалната еволюция разумът или общественото съзнание се развива във форми на интелигентност с нарастваща мощ: индивидуална, колективна и колаборативна интелигентност. Ако приемем, че Възраждането е първата такава революция от новата история на човечеството, а Просвещението е втора културна революция, новата революция следва да се определи като Третата културна революция, която е също толкова епохална колкото другите две. Възраждането  пренасочва интереса на човека и познанието от божественото към земното, полага основите на естествените науки и е предпоставка за еманципиране на общественото съзнание от религията. Заражда се светско общество и се откриват перспективи за развитието на индивидуалното съзнание и зараждане на обществено самосъзнание. Затова и тази епоха е наситена с гении в областта на изкуството, архитектурата и естествознанието. С появата на капитализма, изобретенията, предприемачеството и търговията са поле за изява на индивидуалната интелигентност. Просвещението се инициира от група философи, достига до идеята за гражданското общество, разделението на властите, демокрацията и появата на капитализма като политико-икономическа формация. То открива перспективата за развитието на колективната интелигентност, чиито връх е идеята за разделението на властите и представителната демокрация. Третата културна революция се основава на развитието на фундаменталните науки, което изисква колаборативна интелигентност  и води до утвърждаването на общественото самосъзнание като фактор в развитието. То е предпоставка за поява на нов тип обществени отношения, базирани на колаборацията и нова структура  в организацията на обществото. Това е преход от демокрация към колабокрация. Затова тази революция може да се определи като Колаборативна. В крайна сметка, възниква нов тип общество, което в работен порядък можем да определим като колаборативно.

От гледна точка на Новата парадигма, приемаща познанието за движеща сила в развитието на обществото, поредицата от трите културните революции – Възраждане, Просвещение и Колаборация, може да се разглеждат като три етапа в развитието на интелигентността (индивидуална, колективна и колаборативна), които радикално променят общественото съзнание. Възраждането го еманципира от доминиращото по това време религиозно съзнание и осъществява преход към доминиращото днес политическо съзнание и появата на гражданското общество. Просвещението открива колективната интелигентност и демокрацията, а Колаборацията утвърждава колаборативната интелигентност и зараждането на бъдещото колаборативно общество като резултат от развитието на Новата културна революция. От своя страна, това означава и преход от доминиращата днес политическа форма на общественото съзнание към друга по-висша форма.

Трите индустриални революции (механизацията,  електрификацията и цифровизацията)  са резултат от развитието на частните науки и технологиите. Те променят икономиката и развиват капитализма, но не променят общественото съзнание. През ХХ век бяха организирани три идеологически революции, започващи от сферата за управлението на обществото. Това са появата на комунизма, националсоциализма и финансизма, който се самоопределя като либерален капитализъм. Тези модели за социална реорганизация са създадени от субективния фактор и определиха съдбата на човечеството през ХХ век, но не промениха общественото съзнание, въпреки целенасочените усилия и свирепата пропаганда в тази насока. Тези революции произтичат от посочения трети закон, според който духовните (културните) революции предхождат и провокират появата на икономическите и политическите революции.

Революционният момент при Новата културна революция е утвърждаването на колаборативната интелигентност като определящ фактор в развитието на обществото. Най-важните постижения на колаборативната интелигентност са развитието на фундаменталните науки и появата на общественото самосъзнание. Смисълът на общественото самосъзнание най-лесно може да се обясни и разбере като се илюстрира с развитието на индивидуалното съзнание и прехода му към самосъзнание при индивидуалното развитие. Индивидът и обществото са единствените живи и разумни системи. Затова те се определят като изоморфни и могат да се използват като база за аналогии. Индивидуалното съзнание се заражда в най-ранна възраст, когато детето усвоява езика и мисленето и се отделя  от средата, осъзнавайки своето Аз. Формирането на самосъзнанието приключва с пубертета, когато индивидът е физиологически зрял и интелектуално напълно развит. Това е преход към периода на зрялост когато личността е напълно социализирана, може да взема самостоятелни решения, да решава проблеми, да носи отговорност за поведението си и няма повече нужда от родителски контрол. На този етап от развитието си се намира човечеството днес – преход от „социален пубертет” към зряло общество. Това обяснява днешния хаос, поражда надеждите и опасните предизвикателства на очертаващото се бъдеще. Очевидно обществото е все още твърде младо и има огромен потенциал за развитие  в периода на своята зрялост, както за съжаление и потенциалната възможност да се самоунищожи.

Общественото самосъзнание изисква обществото да се разглежда като комплексна система, наподобяваща познатите екосистеми, създадени от биологичната еволюция. Това е мрежа от самоуправляващи се общности,, обединени в едно цяло от върховенството на морала. Тук няма да разглеждам диалектиката в развитието на морала от Десетте божи заповеди до идеята за свобода равенство и братство на гражданското общество и израждането му до доминиращите днес алчност, егоизъм и лицемерие, защитавани от върховенството на закона. Ще отбележа само, че на тази морална база не може да се изгради бъдещото общество и за оцеляването на човечеството е неизбежно моралните ценности на гражданското общество да се доразвият до доверие, почтеност и интегритет. Това е основата на бъдещото колаборативно общество, при което доминиращата форма на обществено съзнание ще бъде върховенството на морала. Моралът включва общоприети ценности, осигуряващи интегритета на обществото и оцеляването на човечеството.

Правилната оценка на очакваните промени и характера на очертаващата се революция е от кардинално значение, защото само тя може да ни разкрие промените, налагани от обективния и субективния фактор, оцеляването  на човечеството като биологичен вид, както и грешките и заблужденията на управляващия елит, а също причините за глобалните проблеми и предизвикателствата, пред които се изправя обществото днес. Понеже социалната еволюция се определя от два фактора, промените, провокирани от ръста на колаборативната интелигентност или Трета културна революция, следва да се разглеждат като продукт на обективният и субективният фактор.

Очаквани структурни промени, налагани от Новата културна революция

Преди всичко, Новата културна революция, която е резултат от колаборативната интелигентност и бума в развитието на фундаменталните науки, ще утвърди разбирането, че движеща сила е генерирането и предаването на познанието от поколение на поколение, а промените в икономиката и формата за управление са частен случаи от този ръст. По същество това означава промяна на парадигмата за обществото като цяло. По-съществените промени са следните:

Поява на обществено самосъзнание 

Строго погледнато, социалната еволюция е еволюция на общественото съзнание. То е твърде комплексен феномен, свързан с появата на езика и мисленето, и еволюира, от митологично в религиозно (политеизъм и монотеизъм), до научно по отношение познаването на света. В същото време то обособява няколко относително самостоятелни форми като: изкуство, религия, философия, морал, право и наука. Появата на обществено самосъзнание обаче е качествено различна степен в развитието на самото обществено съзнание, което обединява посочените форми на съществуване. То се поражда по време на Възраждането и се утвърждава като решаващ фактор в обществото през Третата културна революция и отразява осъзнаване на своето Аз по отношение на природата.

Преход от информационно общество към общество основано на знанието и морала

 Днешното общество се определя като „информационно”, защото основните икономически, политически и културни дейности са базирани на информацията, посредством използване на информационни и комуникационни технологии. Информационното общество неизбежно води до глобализация и нетократизация на протичащите процеси и до изграждането на нови структури и взаимоотношения на всички равнища. В резултат от това обществото се превръща в мрежово, което не може да бъде контролирано „отгоре”. Хората, където и да са на планетата, са взаимосвързани чрез Интернет и други възможности за директна комуникация. Те формират самоуправляващи се общности, обвързани в обща мрежа, управлявана от колаборативната интелигентност на базата на общоприети универсални морални ценности.

Информационните технологии могат да се развият до появата на изкуствен интелект, който симулира възможностите на индивидуалната интелигентност и дори я превъзхожда, но е твърде далеч от инвенцията, присъща на колективната и колаборативната интелигентност на субективния фактор. Затова изкуственият интелект трябва да се сравнява не с индивидуалната, а с колаборативната интелигентност. Може да се приеме, че досега човечеството е преминало през три основни фази в развитието си: аграрно, индустриално и информационно. Информационното общество обаче не е краят в развитието. То отразява определен връх в развитието на точните науки и технологиите, които са приложния аспект на тези науки. Наближаващата революция означава бум в развитието на фундаменталните науки и, в частност, на хуманитарните и обществените науки. Това е етап, в който социалното битие ще се определя не от информацията, а от знанието , което представлява осъзната информация. Това е по-висш етап в развитието на обществото и ще бъде базирано изцяло на науката и морала. Преходът на днешното общество, контролирано от парите, към социална организация, базирана на знанието, е преход от информационно към колаборативно общество или преход от материални към духовни ценности. Финансизмът не може да контролира колаборативното общество, защото парите губят манипулативната си функция. Физическото оцеляване на индивида се заменя с физическото оцеляване на обществото, като цяло, или на човешкия род, като биологичен вид. В този смисъл гражданското общество, което на този етап от развитието се определя като „информационно”, е само преход към зрялото общество, което може да бъде определено като колаборативно общество.

Преход към нов структуро-формиращ фактор на постиндустриалното общество

Вече посочих, че всеки етап от развитието на обществото се изгражда около един структуро-формиращ фактор. За Античния свят това е експлоатацията на физическия труд, за феодализма – експлоатацията на земята, а за капитализма – експлоатацията на природните ресурси с оглед развитието на индустрията. Всички тези фактори имат ресурсен характер. Тези фактори са и първопричината за всички войни, водени през съответния период. С други думи, обществото се развива чрез разширяване на усвояването и експлоатацията на ресурсите. Анализирайки развитието на обществото и съпоставяйки го с развитието на структуро-формиращия фактор, може да се забележи, че обществото се развива, разширявайки експлоатацията в посока от робския труд, през експлоатацията на земята и труда на селяните, до експлоатация на природните ресурси и труда на работниците за нуждите на индустрията. Всички тези промени се определят от нарастване нивото на познанието, което е и основния двигател на общественото развитие. Възниква въпросът, кой ще бъде новия структуро-формиращ фактор на постиндустриалното общество? Отговорът е еднозначен. Такъв фактор може да бъде само интелектът, представен от науката, развиваща се на основата на морални ценности, свързани с оцеляването на човечеството. Да напомним, че капитализмът започна с Първата индустриална революция и се развиваше посредством няколко последвали индустриални, технически и технологични революции. Логично е да допуснем, че постиндустриалното общество ще започне с научна революция и ще се развива с нарастване на научното познание. Това означава, че структуро-формиращ фактор за постиндустриалното общество е експлоатацията на интелектуалния труд. Това е и новия структуро-формиращ ресурс. И тъй като интелектуалният труд е колаборативен по характера си, бъдещото зряло общество може да се определи като колаборативно.

Преход от вертикална към хоризонтална социална структура или преход от  йерархия към мрежа

Предисторията на Хомо сапиенс, продължила около 70 000 години  е период на появата на език и мислене, естетически чувства и морални ценности. През този период общностите са представлявали групи от 10-15 човека, водени от най-силния и опитен индивид. Преживявали са от лов и събиране на плодове. Съвкупността от тези групи, по-късно окрупнени в племена, е била организирана хоризонтално, т.е. представлявала е нещо като примитивна мрежова структура. Едва след Аграрната революция преди 10 000 години възниква йерархията, доминираща социалната еволюция до наши дни.  Тази структура има големи предимства при по-елементарни социални системи, като племена, държави, военни организации и др., където субординацията създава ред и е предпоставка за ефективно управление на конкретното образувание. С развитието си, обществото става все по-сложно и комплексно. Комплексността отразява появата на множество подсистеми, които имат своята специфика и необходимост от относително самоуправление и самоконтрол. По този начин йерархическата структура става все по-проблематична и неефективна за управление на обществото днес и в обозримо бъдеще, което налага и необходимостта от преструктурирането на обществото от йерархия в мрежа. Наблюдаваната нетократизация през последните десетилетия е ясен симптом за тази тенденция.

Преход от доминиране на правното съзнание към доминиране на морални принципи и норми

Преходът от йерархическа към мрежова структура предполага и преход от доминиране на правното съзнание към върховенство на морални принципи и норми при регулиране на обществените отношения. Йерархичните структури са предизвикали появата и развитието на правната форма на обществено съзнание. Корените й се губят в древността, но съвременната правна система се основава на принципите на частното римско право. С развитието на обществото се усложняват правните отношения и законите, които ги регулират. Днес тези отношения се осъществяват от армия законодатели, адвокати, прокурори и съдии. От друга страна, всяка култура формира свои норми за регулиране на отношенията в самата общност. Нещо повече, както беше посочено, всяка културна революция започва с установяване на няколко морални ценности, които са задължителни за всички членове на тази общност и определят посоката за развитие на общността. Така обществените отношения се регулират двустранно от общоприети морални норми, произтичащи от културните особености на общностите и закони, специално написани за да регулират конкретни отношения. Често тези две системи за регулация влизат в противоречие, но това е неизбежно при йерархичната организация на обществото и необходимостта да се регулират твърде противоречиви интереси.

Поява на колаборативно общество

Беше посочено, че в резултат от протичащата интеграция и диференциация на обществото, които днес прерастват в глобализация и нетократизация, възниква комплексна жива система с мрежова структура от самоуправляващи се общности, наподобяваща екосистемите, създадени от биологичната еволюция. Това общество с мрежова структура може да се определи като колаборативно. Появата на колаборативното общество означава преход от доминиращата днес политическа форма на обществено съзнание към доминиране на морала, като такава форма, защото единствено моралът може да осигури интегритета на системата и оцеляването на човечеството. В същото врем,е това означава и преход от демокрация към колабокрация или преход от колективна към колаборативна интелигентност  в управлението на бъдещото общество. ^[3]

Очакваните промени, налагани от страна на общественото самосъзнание и колаборативното общество, са следните.

Промени в икономиката – преход от пазарна към колаборативна икономика. Икономиката е подсистемата, произвеждаща и разпределяща благата в обществото. Важността й за оцеляването и благосъстоянието на човечеството е толкова голяма, че в продължение на няколко века се приема, че именно тя е основата и определя хода на общественото развитие.

Икономиката в условията на колаборативно общество следва да се определи като „колаборативна”, каквото и да означава това. Без съмнение, в сравнение с пазарната икономика, основана на печалбата и непрекъснатия растеж, това е принципно различна форма за производство, разпределение и преразпределение на благата в условията на една мрежова структура. Този преход е обективно необходим и се налага от протичащите структурни промени и, следователно, е без алтернатива. Днес е трудно да се предвиди, как точно ще функционира този механизъм, поради принципните различия между двете икономики – едната, базирана на конкуренцията и печалбата, а другата – ориентирана към колаборация и сътрудничество при производството и преразпределението на стоки и услуги. Вероятно, в условията на мрежова структура на обществото, на природните ресурси ще се гледа като на всеобщо достояние, от чиято експлоатация ще се ползват всички членове или човечеството, като цяло, с всички произтичащи от това последици. Дори в днешните условия някои икономисти предлагат въвеждането на базов доход и финансови реформи, които фундаментално променят пазарната икономика. Това само свидетелства, че днешният финансизъм вече е неадекватен като форма за управление на бързо развиващото се общество.

На този етап биха могли да се определят няколко основни насоки, произтичащи от досегашните грешки и смяна на парадигмата, без да се изключват и принципно нови иновации: възстановяване ролята на реалния капитал; разделянето на властта на парите от политическата власт; създаване на обществени фондове обслужващи структурираните като мрежа общности; екологично ориентиране на икономиката; базирането й във все по-голяма степен върху науката и моралнит ценности; ориентиране на икономиката към обслужване на обществото, като цяло, а не на определени негови групи; навлизане на криптираните валути и блокчейн технологията, в управлението на обществото.   Възстановяване ролята на реалния капитал. През последните сто години финансизмът превърна реалния капитал в сянка на фиктивния капитал. Последиците от тази манипулация са появилите се глобални проблеми, застрашаващи оцеляването на човешкия род, перманентните икономически кризи и социалната несигурност. Вероятно една от първите финансови реформи след краха на финансизма ще бъде насочена към ограничаване ролята на фиктивния капитал до нивото на неговата естествена функция в икономиката. Не е трудно да се види, че колосалните национални дългове са също толкова фиктивни, колкото и фиктивните пари, чрез ръста на които са начислени.

Разделянето на властта на парите от политическата власт означава тяхната функция да се ограничи до обслужването на чисто икономическите отношения, като се изключи възможността те да влияят върху вземаните политически решения. За целта е необходима радикална финансова реформа, както и нов механизъм за вземане на решения, който изключва корупцията по принцип. В условията на развита колаборация, корупцията практически става невъзможна.

Създаване на обществени фондове, обслужващи структурираните като мрежа общности. Съвременният финансизъм е игра на банкери и законодатели, която ще приключи когато дълговият балон се спука и се наложи обществото да се върне към реалните пари с материално покритие. Натрупаните капитали, контролирани от олигарси, най-вероятно ще се трансформират в обществени фондове, в които всички членове на общността ще имат дялов капитал. Тези фондове ще се изразходват за покриване на разходите по потребностите, инфраструктурата и развитието на общността. Така частната собственост, която определя йерархическата структура и доминира обществените отношения през последните 10 000 години, ще бъде ограничена от обществените фондове. Изобщо, може да се каже, че богатството при йерархически организирани общества се разпределя по вертикалата. При организираното като мрежа общество богатството включително природните ресурси, принадлежат на обществото като цяло.

Екологично ориентиране. Катастрофалните последици от въздействието на икономиката, базирана на безкраен растеж и свръхпечалба, върху околната среда са добре известни, но все още не са предложени задоволителни концепции за решаването им. Засега, чисто технологично, новите продукти се конструират с възможности за рециклиране. Необходими са политически решения, регламентиращи използването на ресурсите и реорганизация на производството като част от екосистемата. Не бива да се забравя, че при колаборативното общество, природните ресурси принадлежат на цялото човечество, а не на исторически и географски наложени субекти.

Базиране на икономиката във все по-голяма степен върху науката и моралните ценности. Капиталистическата икономика изначално е ориентирана към производства, гарантиращи печалба и дори свръхпечалба. Така тя обслужва себе си и хората, които я управляват. Доколкото бъдещият модел на икономиката ще бъде ориентиран към обслужване на обществото като цяло, а не на определена група от хора, е необходим баланс между саморегулацията и планирането в смисъл, че обективният фактор ще определя какво да се произвежда, а субективният фактор ще определя, как да се произвежда. Това е и разликата между икономиката, базирана на научни проучвания, и плановите икономики при социализма. 

Ориентиране на икономиката към обслужване на обществото като цяло, а не на определени негови групи. Това означава, икономиката да се структурира върху определени морални ценности, гарантиращи устойчивото развитие на самото общество и неговата цялост. Тоест, отхвърляне на наложените от финансизма псевдоценности: алчност, егоизъм и лицемерие, и подменянето им с такива, които осигуряват оцеляването на човечеството. Най-вероятно това са доверие, почтеност и интегритет.

Финансовата реформа е абсолютно необходима, защото съществуващата парична система дестабилизира обществото във всичките му проявления като култура, икономика и политика. В момента са лансирани множество идеи за подобна реформа, пречката е, че финансовия елит прави всичко възможно това да не случи за да запази привилегированото си положение в момента. Независимо от това, в  обозримо бъдеще, в резултат от перманентната икономическа криза, сриването на финансизма и финансовата система, върху която той се изгражда, императивно ще се наложи преход към друга система. Реформите във финансовата система вероятно ще ограничат печалбите на банките до покриване на разходите по обслужването им. Печалбата трябва да се генерира само от производството или икономиката. Възможно е тази финансова система да използва електронни пари, от типа на биткойн. Новия механизъм за вземане на решения, който изключва корупцията по принцип, може да се реализира само посредством преход от демокрация към колабокрация. Анализирайки проблема за нарастването на пропастта между богати и бедни, следва да отбележа, че проблемът с парите, чрез които се изразява това неравенство, е преходен.

Навлизане на криптираните валути и блокчейн технологията, в управлението на обществото. Подобно на индустриалните революции, дигиталната революция е поредица от вълни с нарастваща мощ за промени в света. Само за две-три десетилетия преминаха няколко технологични вълни – появата на персоналния компютър, развитието на интернет пространството, бума на мобилните устройства и социалните мрежи. Днес светът е изправен пред поредната дигитална революция – появата на криптирани валути и свързаната с тях блокчейн технология. Идеята на блокчейн технологията е много проста – това е огромна база данни за общо ползуване, която функционира без централизирано ръководство и при отсъствие на посредници и е приложима във всички области, където доверието е от първостепенно значение. Налагането на доверието като основа на обществените отношения ще отвори пътя за утвърждаване на други морални ценности, като почтеност и интегритет, върху които ще се гради колаборативното общество. Блокчейн технологията също е проява на нетократизацията, за която вече стана въпрос.

Промени в управлението. Механизмът за управление при финансизма почива на идеологически основи и представлява борба между леви и десни, консервативни, либерални, либерастични, "свободна от регулация икономика" и други идеологии и постулирани пристрастия. Поради нарастващата комплексност на обществото и невъзможността много глобални проблеми да се решават от колективния интелект посредством гласуване, през последните десетилетия се създават множество  мозъчни центрове за колаборативно проучване и решаване на проблемите. Най-влиятелните днес "тинк танкс" са Билдерберският клуб, Световният икономически форум и Римският клуб. Те се фокусират върху една от трите подсистеми на обществото. Световният икономически форум обсъжда икономически проблеми, Билдерберският клуб се фокусира върху управлението, а Римският клуб се опитва да очертае бъдещото развитие на човечеството. Самата специализация по подсистеми е предпоставка най-малко за едностранност в разбирането на обществото. По-лошото в работата на тези центрове е, че те остават в рамките на парадигмата за икономиката като движеща сила в развитието на обществото и идеологическите пристрастия на ХХ век. От друга страна, Световният икономически форум и Билдербегският клуб обединяват хора с еднакъв манталитет и наподобяват разширени заседания на централните комитети на комунистическите партии от близкото минало, където лоялността стои над всичко, а инакомислието не се толерира. Римският клуб представлява група от интелектуалци, ограничили се до 100 човека и напомнящи клуб на лордове от викторианската епоха, разсъждаващи за бъдещето на Империята.

Превръщайки парите в лост за управление на обществото1 се формират два центъра за вземане на решения – избирано правителство и център на свръхбогатите, притежаващи корпорациите и контролиращи финансовата система. Първия център е мандатен, вторият е наследствен. При наличието на два центъра за вземане на решения е интересно да се проследи „разделението на труда” при управлението. Първият център е фокусиран върху решаването на текущи проблеми – данъци, образование, здравеопазване, сигурност и т.н., а вторият определя стратегията на развитието. Разбира се, стратегията е насочена към увековечаване властта на финансовия и корпоративен елит посредством изграждане на Нов световен ред, управляван от световно правителство. Първият център  работи при относителна откритост и публичност, а втория действа задкулисно. За дейността му може  да се съди по оскъдната информация за водещите "тинк танкс", подготвящи решенията – Световният икономически форум в Давос, Билдербегският клуб и Римският клуб. Би било много по-добре, ако вместо три специализирани мозъчни центрове се формира един център, обсъждащ законите на социалната еволюция и принципите на една Нова парадигма за развитието на обществото, но това е малко вероятно да се осъществи в обозримо бъдеще.

При така формиралия се двойствен механизъм за вземане на решения, управлението се осъществява от първия център, а манипулациите остават прерогатив на задкулисието. От друга страна, манипулаторите успешно контролират управляващия елит посредством корупционни практики и компрометиращи досиета. Така се формират и утвърждават основните морални ценности на финансизма – алчност, егоизъм и лицемерие.

В повечето случаи решенията на демократично избираните правителства могат да се определят като недалновидни и некомпетентни, защото се основават на идеологически пристрастия и непознаване законите за развитието на обществото. Политически решения като хибридна война, санкции, мита, политическа поляризация, мека власт, кадифени и цветни революции, вирусно препрограмиране на обществото и други безумия на геополитиката могат да имат краткосрочен ефект, но в дългосрочен план водят до противопоставяне, недоверие и несигурност. Ситуацията с втория център на властта е дори по-лоша. Предлаганата стратегия за създаване на Нов световен ред със световно правителство може да се определи като наивна и неадекватна. Причината е, че нарастващата комплексност на обществото не може да се структурира йерархично. Известно е, че всички комплексни системи, създадени от природата: Космос, галактики и слънчеви системи, както и екосистемите и главния мозък - продукт на биологичната еволюция, са структурирани като мрежа и нямат централен хъб за управление. Изкуствено създадените от човека комплексни системи като въздушен трафик, интернет и мобилни комуникации изначално са организирани като мрежа. Некомпетентността на управляващите елити и неадекватността на стратегията за изграждане на Нов световен ред изправят света пред екологична катастрофа. Те подхранват и безумието на военните, които в „защита на националната сигурност” изправят човечеството пред заплаха от ядрена катастрофа. 

Бъдещото организирано в мрежова структура колаборативно и самоуправляващо се общество изисква създаване на виртуален "тинк танк", симулиращ устройството и функциите на човешкия мозък. Това може да се постигне чрез платформа за колаборативно вземане на решения и решаване на проблеми, достъпна за всички членове на общността, нацията, регионалните съюзи и човечеството, като цяло. Кратко описание на такава платформа е представено страниците на MetaWikimedia.**

Необходимостта от решаване на възникналите глобални екологични и социални проблеми, наследени от финансизма, не подлежат на съмнение и обосновка. Колаборативното общество се основава на върховенството на морала и изключва войните като средство за решаване на проблеми. Следователно, пълното разоръжаване, започващо от средствата за масово поражение и стигащо до лекото стрелково оръжие, няма алтернатива. Освободените ресурси ще бъдат използвани за решаване на други глобални проблеми.  

Демографски промени. Промените наложени от обективния и субективния фактор, ще изменят драматично света, в който живеем. Една очаквана промяна е демографската структура на обществото. Тя се изразява в преход от интензивно към екстензивно развитие или от количествен към качествен растеж. Възпроизводството на населението ще се определя от качеството на образованието и възпитанието на новите поколения, а не от количеството му.

Социални митове и илюзии на обществото и управляващия елит

Идеологическата основа на досегашното развитие в условията на финансизма поражда множество социални митове и заблуди, заплашващи по-нататъшното развитие и дори оцеляването на човечеството. Тук ще изброя само по-важните от тях.

Един от социалните митове вече беше посочен. Това е остарялото разбиране за икономиката като движеща сила в развитието на обществото и необходимостта от приемане на познанието като такъв двигател. При очертаването на двете линии на развитие – исторически и еволюционен, можем да приемем, че икономиката има отношение към историческото развитие, но структурните промени са прерогатив на обективния фактор. Понеже моментът е преходен с очаквани качествени промени, определяща роля в развитието днес имат обективните закони. 

Капитализъм и финансизъм. Другият наложил се мит е определянето на финансизма като финансов или либерален капитализъм. В действителност между капитализъм и финансизъм има принципна разлика. Промишления капитализъм е плод на социалната еволюция и на няколко последователни индустриални революции. Той е самоорганизираща се (посредством малки кризи в свръхпроизводството и регулиращите функции на свободния пазар) система. Финансизмът е модел за реорганизация на обществото, създаден от субективния фактор, представен от международния финансов елит. Този модел е съпоставим и съизмерим с другите два подобни социално-инженерни модели за реорганизация на обществото: комунизма и нацизма. Разликата е, че в тези случаи промените са инициирани от политически партии, а при финансизма – от банкерите. Това е постигнато посредством тихата, пълзяща и безименна революция, започваща с отмяна на златния стандарт и подмяна на реалните пари с фиктивни, наречени декретни или фиат, и превръщането на американския долар във световна валута. Така саморегулацията при капитализма се подменя с манипулация на финансовата система, икономиката и обществото, като цяло. В резултат възникват мощни корпорации, които не подлежат на държавен контрол и са в състояние да контролират демократично избираните правителства. Така се появяват посочените два центъра за управление, което в дългосрочен план обезсмисля ролята на политическите партии, разделението на властите и самата демокрация. Смесването на капитализма, както и да се нарича той, с финансизма, води до замъгляване на основни категории като свободен пазар, лява и дясна политика, демокрация и т.н. За сто години манипулации на финансовата система, икономиката и обществото,  произведеното богатство е концентрирано в 0.1% от населението, а  2.5 млд. души са принудени да живеят с $2 на ден.

В действителност финансизмът извърши и друго не по-малко важно разделение – диференциацията на интелектуалният елит. Принципите за производство, разпределение и преразпределения на капитализма формират средна класа, която е около 70% и може да контролира управляващия елит посредством ефективно действащ механизъм на представителната демокрация. С маргинализацията на средната класа и разделянето обществото на свръхбогати и бедни, се промени стратификацията на всички нива. Днес се оформят три касти: олигарси, интелектуален елит и финансово зависими производители на материални блага.

Премахването на саморегулацията на обществото не означава премахване действието на обективният фактор. Сменя се само механизмът. В случая, в ролята на регулатор се явява интелектуалният елит, който поема функциите на средна класа, но механизмът за контрол е много по-различен. Без да навлизам в подробности относно историята, механизма и диалектиката на тази тенденция, ще се спра само на интелектуалният елит. Под интелектуален елит грубо казано се разбират хората с висше образование. Не защото образоването е критерий за интелигентност, а защото тази група формално има достъп до социално значими позиции в обществото като генериране и предаване на ново знание и управление на обществото. Според статистиката, този процент варира в широки граници за отделните страни с тенденция да се увеличава. Този страт е разделен на две приблизително равни части. Принадлежащите към първата част са в основата на очертаващата се революция във фундаменталните науки и са носители на утвърждаващото се общественото самосъзнание. Втората част включва хората, които обслужват корпоративния, финансов и военен елит и работят за запазване на статуквото. Тази прослойка разширява социалната база на свръхбогатите 0.1% и влиза в ролята на привилегированото духовенство от времето преди Френската революция. Първата част генерира и предава знанието и може да се определи като конструктивна. Запазвайки статуквото, втората част руши морала и може да се определи като деструктивна. Сблъсъкът между двете части на интелектуалният елит определя възможността за оцеляване на човечеството. Към този аспект ще се върна отново. 

Другата илюзия на управляващия елит е вярата, че парите могат да се използват като лост за управление на обществото. Парите могат да манипулират финансовата система, икономиката и самото общество, но не могат да го управляват. Между „манипулация” и „управление” има съществена разлика, която често се размива и е трудно доказуема, но заслужава особено внимание. По дефиниция, управлението е извършване и упражняване на ръководни дейности в определена организирана система. Обикновено то е свързано с текущи проблеми и се базира на определена нормативна база. Манипулацията е вид социално влияние, целящо промяна на възприятието или поведението на определена общност чрез тайни действия. Такива методи често са експлоататорски, насилнически, нечестни и измамни. Манипулирането се отнася както до отделния индивид така и до общественото мнение и масовото съзнание. В една крайна форма манипулацията  се превръща в зомбиране. Най-често манипулирането е насочено към бъдеща цел и представлява компромис или нарушение на морала. Когато управляващите елити защитават класовите си интереси или политическите си пристрастия, те често прибягват до манипулацията под формата на пропаганда и демагогия. Това обяснява, защо пропагандата и демагогията са съществена част от управлението на социално-инженерните проекти, определяни като комунизъм и нацизъм. За разлика от тях, финансизмът внася качествен компонент в манипулацията като въвежда обективен фактор за манипулация – парите без златно покритие, наречени декретни или фиатни пари. Манипулирайки финансовата система, основана на тези пари, се манипулира обществото, като цяло, а с определянето на долара като световна валута се открива възможност за манипулиране на цялото човечество. За сто години манипулация на обществото посредством фиктивните пари произведеното богатството е концентрирано в ръцете на малък брой олигарси, а светът е изправен пред екологична или ядрена катастрофа.

Стратегията на пълзящата революция като път към изграждането на Нов световен ред и световно правителство. За разлика от кървавите ексцесии за налагане моделите за реорганизация на обществото, приложени от комунизма и нацизма, банкерската революция, която подмени капитализма с финансизъм, беше осъществена посредством дългосрочна стратегия за постепенни промени: отмяната на реалните пари посредством премахването на златният стандарт и налагането на фиктивните пари като световна практика и на американския долар като международна валута. Тази тиха, пълзяща и анонимна революция продължи около половин век и имаше умопомрачителен успех. Днес тази доказана стратегия се използва за налагането на Новия световен ред. Пример за това е  създаването на Европейският съюз като пилотен експеримент за изграждане на единно регионално правителство. Съюзът стартира като митническо споразумение, прераснало впоследствие в политически проект за изграждане на регионален съюз, който да се превърне във федерация или конфедерация от европейски щати, структурирана като национална държава с парламент, президент и министър председател. Първият проблем при реализацията на тази дългосрочна стратегия беше приемането на обща Европейска конституция. След като проектът беше отхвърлен на референдумите  във Франция и Холандия, заложените принципи бяха подписани под формата на договор в Лисабон от декември 2007 в нарушение на всички демократични принципи. Впрочем, този договор също беше отхвърлен на референдум в Ирландия. Процесът продължи чрез приемането на обща валута, финансова система, ръководни органи и министри, изграждащи структурата на една конфедерация с поетапно ограничаване суверенитета на страните членки. Брекзит беше вторият симптом за неефективността на тази стратегия. Днес ЕС е изправен пред трудности, включително ръст на националистични движения, опасност от разпад и необходимост от радикални реформи, които бюрократите от Брюксел не могат да осъществят без смяна на модела. Очевидно е, че стратезите на този проект не разбират причината за провала на използваната и доказалата своята ефективност стратегия. От позициите на Новата парадигма, причината е много проста за разбиране. В първият случай смяната на системата е прерогатив на субективният фактор и затова банкерската революция се оказа много успешна. Промяната на структурата на обществото обаче е прерогатив на обективния фактор и използваната стратегия е неприложима. Историята доказа това с краха на другите два проекта за структурни промени в световен мащаб – болшевишката Световна революция и нацисткия Хилядолетен Райх. Независимо от този исторически опит, стратезите все още не разбират, че такива промени не са в прерогативите на субективния фактор. Те противоречат на здравия разум и историческия опит, следователно са невъзможни за реализация. Изобщо, от позициите на Новата парадигма, ЕС и полюсните модели са огромна тема, но тя остава извън фокуса на настоящия анализ. Достатъчно е да отбележа, че като пилотен експеримент за установяване на Нов световен ред със световно правителство и постепенно ограничаване суверенитета на страните, ЕС е обречен. Той има смисъл да се реорганизира като съюз на суверенни нации, както е предлагал Дьо Гол в зората на създаването му. Това е идеята за „Европа от Атлантика до Урал”, която той лансира в речта си от края на 1959, като  алтернатива на „англосаксонската” НАТО. Това предполага включването на всички европейски страни, включително и „вечната Русия”, в съюз основаващ се на сътрудничество по отношение на културния обмен, научно-техническото сътрудничество, общи външни мита и изграждане на обща политика по сигурността. В този случай не се посяга на суверенитета на отделните държави и правото им да решават своите проблеми посредством националното си законодателство, отчитайки националните и културни особености, и да определят своя бюджет и защита на границите. В този случай ЕС би се превърнал в пилотен експеримент за изграждане и формиране на мрежово общество.

Унищожението на морала като средство за манипулиране на общественото съзнание. През последните десетилетия манипулацията на масовото съзнание прие патологична форма – целенасочен опит преднамерено да се разрушават моралните ценности на обществото, формирани в течение на хилядолетия, и подмяната им с някакви евроатлантически ценности на индивидуални свободи и толерантност. С тази задача, в частност, се е заел Джордж. Сорос, осъществявайки я посредством финансирането на неолиберално ориентирани НПО. Презумпцията е, че деморализираното съзнание се манипулира по-лесно, което е вярно, но представлява само едната страна на процеса. Другата страна е, че целенасоченото унищожаване на морала в масовото съзнание, провокира ответна реакция в конструктивната част от интелектуалният елит, който е по-малоброен, в сравнение с носителите на масовото съзнание, но е функционално по-значим. От друга страна, моралът осигурява интегритета на обществото и разрушаването му неизбежно води до колапс на системата, което явно не се осъзнава от деструктивната част на елита и, в частност, от т.нар. "соросоиди". Причината е, че като идеолог на тази политика Сорос е дилетант във философията и обществените науки. А до какво може да доведе дилетантската интерпретация на философски идеи можем да съдим по интерпретацията на философията на Ницше  от страна на Хитлер. Финансовите и философските спекулации са две твърде различни неща. Ако хората като Сорос не го разбират, причината са многото пари, които изкривяват мисленето на притежателите им. Парите и политическата власт не правят хората по-интелигентни, но създават такава илюзия. Това е цената, заплащана за неправомерното богатство и политическо влияние. Извинение? – Извинение няма. Човек не бива да се занимава с неща, които не разбира.

Нов световен ред или Смяна на парадигмата. Опитът за изграждане на Нов световен ред с правителство, контролирано от днешният властови елит, е изначално обречен на провал защото противоречи на социалните закони. Този нов ред представлява йерархическа структура, каквато е невъзможно да се изгради в условията на нарастващата комплексност в резултат от диференциацията и нетократизацията на обществото. Както беше посочено, всички комплексни системи са организирани в мрежа. Затова единственият изход е смяна на парадигмата и преориентиране на усилията на човечеството към изграждане на мрежово организирано или колаборативно общество.

Оцеляването на човечеството – между надеждата и трагедията

По-горе описах бегло механизма за управление, използван от властовият елит и произтичащата от това тенденция за формиране на три касти: олигарси, интелектуален елит и финансово зависими от системата. Беше посочено, че интелектуалният елит е раздвоен на конструктивна част и деструктивен обслужващ персонал. Критерият за разделението на двата страта е ценностната им ориентация. В първият случай това са традиционните ценности, ориентирани към генериране на познание и оцеляване на човечеството. Във вторият случай, това са ценностите, върху които се гради самият финансизъм – алчност, егоизъм и лицемерие. Конструктивният страт създава продуктите на новата културна революция и е носител е на утвърждаващото се обществено самосъзнание. Деструктивната част включва контролирани средства за масова информация, ПР-агенции, платени мозъчни центрове, соросоидни НПО-та и други привилегировани индивиди и организации, загрижени за запазване на статуквото. Взаимоотношенията между двата страта са интересни и показателни. Конструктивният елит развива общественото съзнание, докато деструктивният страт - за да запази статуквото - унищожава морала. Разбира се, това води до неизбежен крах. Проблемът е в цената, която трябва да заплати човечеството за този крах.

Има принципна разлика между решенията, вземани от разума, и действията на невидимата ръка на обективния фактор. При вземане на решения политиците отчитат действието на множество идеологически, политически и социални фактори; техния непосредствен и дългосрочен ефект. На свой ред, икономистите отчитат икономически фактори като състоянието на пазарите, инвестициите, БВП, инфлацията и т.н., а пък военните обикновено си броят ракетите, самолетите, танковете, базите. Нищо от това няма смисъл за обективния фактор. Обективният фактор е сляпа сила, който работи по принципа на мутациите, сравнявайки само доколко организмът се адаптира към средата или с други думи, до каква степен отговаря на законите на биологичната еволюция. Ако се адаптира добре, той се развива и оцелява, ако не - просто загива. Биологичната еволюция е „загрижена” за оцеляването на вида, жертвайки отделни индивиди. Това се постига чрез механизма от положителни и отрицателни мутации. При социалната еволюция този механизъм се запазва като всички фактори важни за разума се свеждат до два – нивото на развитие на разума и моралът, осигуряващ интегритета на обществото. Във философията този процес се определя като „диалектическо снемане”. **

Когато политиците, стратезите и военните говорят за национална и глобална сигурност, те се аргументират с посочените фактори, характерни за разума, и неизбежно грешат. В действителност, те трябва да погледнат на обществото от позициите на обективния фактор и да преценят, до каква степен развитието на съзнанието е съпоставимо с развитието на морала. Мутациите в социалната еволюция представляват съпоставяне на нивото в развитието на общественото съзнание със състоянието на ценностната система. Ако нивата на съзнанието и морала са съпоставими, общественото съзнание преминава в по-висша форма. В нашият случай общественото самосъзнание  преодолява „социалният си пубертет” и преминава в състояние на зряло общество, способно да се самоуправлява и да отговаря за поведението си и за по-нататъшното си развитие. В случай, че моралът е ерозирал до днешната алчност, егоизъм и лицемерие, светът е изправен пред екологическа или ядрена катастрофа, след която биологичната еволюция най-вероятно ще продължи от нивото на влечугите. ^[4]

Заключение

В развитието си човечеството преминава през няколко епохи с нарастваща сложност: политеизъм, монотеизъм и светско общество. Преходът от една епоха към друга се определя от промяната на гледната точка относно движещата сила в развитието: много богове, един бог, икономика. Това са и трите основни парадигми в разбирането на обществото. Смяната на гледната точка относно двигателя в развитието от икономика към ръст на познанието означава смяна на парадигмата и очертава твърде различна картина на протичащите процеси.

Обществото е комплексна система, съпоставима по сложност с комплексността на главния мозък. За да разберем, как работи обществото, трябва да разберем как работят другите комплексни системи. Например, как е устроен и функционира мозъкът; как мисли, взема решения, разрешава проблеми; каква е движещата сила на индивидуалното развитие. Засега е ясно само, че движещата сила както за индивида, така и за обществото, е ръста на познанието. Новата културна революция убедително налага това разбиране. От своя страна, съзнанието еволюира, формирайки три степени на интелигентност с нарастваща мощ: индивидуална, колективна и колаборативна, които се утвърждават от трите духовни (културни) революции – Възраждане, Просвещение и Колаборация. Това са революции от епохален магнитуд, защото водят до цивилизационни промени в областта на общественото съзнание и последващи революции в икономиката и управлението.

Трупайки пари, човек става по-богат, но не става по-мъдър. Вероятно и при обществото е същото. Днес обществото е достатъчно богато, остава само да помъдрее. Това може да се случи, когато колаборативната интелигентност от Третата духовна революция промени икономиката и управлението така, както това направиха индивидуалната интелигентност  след Възраждането и колективната интелигентност след Просвещението.

Бележки:

* https://meta.wikimedia.org/wiki/IntellWiki

** Снемане, отнемане (нем. Aufhebung, анг. repeal, dialectically repeal, dialectically repealed) е фундаментално понятие във философията на Хегел и неговата диалектическата концепцията за развитието. То обозначава момента в развитието, при който наличните форми или принципи се преобразуват, премахват или отричат и в същото време се запазват, утвърждавайки своето значение като подчинени моменти в новата организация или система; момент, при който се съединяват както отрицанието, така и съхранението и утвърждаването т.е. едновременно унищожение на нещо и съхранение на част от него в новата форма. По такъв начин, диалектическото снемане характеризира възникването на ново единство представляващо по-висока степен в развитието. Запазването на най-доброто от „старото”, осигурява прогреса в развитието. Понятието илюстрира диалектическия принцип за отрицание на отрицанието: тезиса се снема от антитезиса, а антитезиса – от синтезиса. В нашия случай снемането обяснява прехода от управлявано към самоуправляващо се зряло общество.

Библиография:

Klaus Schwab, The Fourth Industrial Revolution, 2017.  (Книгата е преведена на български език)

1. Tchurovsky, “The New Paradigm of Social Evolution: Modern Society between Hope and Tragedy”. http://cadmusjournal.org/article/volume-2/issue-4-part-3/new-paradigm-social-evolution-modern-society-between-hope-and-tragedy
2. Tchurovsky, “Collabocracy – Collaborative Intelligence and Governance of Globalised Society”. http://eruditio.worldacademy.org/volume-2/issue-1/article/collabocracy-collaborative-intelligence-and-governance-globalised-society
3. Tchurovsky, Mankind at the Crossroads: Civilizational Shift or Self-destruction. http://cadmusjournal.org/article/volume-3/issue-6/mankind-crossroads-civilizational-shift-or-self-destruction

* Авторът е социален психолог, който от трийсет години живее и работи в Лондон. Статията публикуваме като дискусионна.