27
Чет, Фев
5 New Articles

Петер СИЛАГИ: Сто години след Трианон, 15 милиона унгарци в и извън страната продължават да са една общност

брой 6 2019
Typography

През 1920 Унгария ще отбележи стогодишнината от трагичния за страната Трианонски договор, в резултат от който значителна част от унгарската етническа общност остава извън силно орязаните граници на страната.

Днес в света живеят над 15 милиона унгарци, като само 9,5 милиона от тях са в границите на Унгария. Най-големи са унгарските общности в САЩ (над 1,5 млн. души) и Румъния (около 1,5 млн.). Компактно унгарско население има и в Словакия (520 хил.), Сърбия (почти 300 хил.), Канада (260 хил.), Русия (170 хил.) и Украйна (около 160 хил). Правителството в Будапеща провежда добре обмислена и финасирана политика за приобщаване на членовете на унгарската диаспора, чиито фокус е насочен към 2,5-те милиона етнически унгарци, живеещи в съседните държави от Карпатския басейн (т.е. Среднодунавската или Панонска низина). Същността на тази политика коментира комисарят по националната политика към унгарското правителство Петер Силаги, който отговаря за унгарските общности зад граница. Интервюто с г-н Силаги публикуваме с любезното съдействие на Hungary Today.

- Г-н Силаги, наскоро унгарският парламент гласува с голямо мнозинство 2020, когато се отбелязва стогодишнината на Трианонския договор, да бъде обявена за "Година на националното единство". Какво означава това за политиката на Будапеща към унгарските общности зад граница?

- Това е още една възможност да бъдат укрепени връзките между 15-те милиона унгарци по света, които трябва да знаят, какво всъщност се случва в Трианон. Фактът, че почти 100% от депутатите в Парламента подкрепиха обявяването на 2020 за "Година на националното единство" показва, че това е национално решение. Освен това, тази паметна година ще стане част от серия програми, за чиято организация - както се надявам - Държавният съвет за унгарските общности в чужбина ще изиграе ключовата роля.

- Самият факт, че се говори за "Година на националното единство" означава, че това няма да е година на траур...

- Дори в Националния ден на сплотяване, се стремим да подчертаем, че макар да скърбим по повод на годишнината от решението в Трианон и за това, което се случва с Унгария на 4 юни 1920, този ден е и добър повод да напомним, че ние унгарците все още - дори и сто години по-късно - представляваме общност от 15 милиона души и, че сме заедно. Това ни дава основание да черпим сили за бъдещето.

- Какви програми планирате?

- Ще ги обявим по-късно, но задължително ще ангажираме и организациите на "външните унгарци" в процеса на планиране и подготовка на мероприятията.

- Малко след като унгарския парламент обяви 2020-та за "Година на националното единство" румънското правителство изрази тревогата си от този факт. Преди нея, недоволство демонстрира и Словакия. Очаквахте ли, че някои страни ще реагират по този начин?

- За съжаление, в политически план, по отношение на унгарските общности в чужбина все още се наблюдават демодирани подходи и мислене, навяващи спомени за т.нар. "Малка Антанта" (съществувалият през 1920-1938 алианс между Румъния, Чехословакия и Югославия, насочен срещу Унгария и унгарския иредентизъм - б.р.). Все пак има исторически личности, способни да обединят съседните народи, защото в миналото между нас е имало и много общи неща. Разбира се, за унгарците Трианон означава нещо съвсем различно от това, което означава за румънците или словаците. Вярвам обаче, че ако съумеем да ги накараме да разберат, защо е важно отбелязването на тази дата и събитията от онези времена, те ще го приемат.

- Как Будапеща би могла да провежда ефективна политика по отношение на унгарските общности в чужбина в сегашните обстоятелства?

- Мисля че усилията, които започнахме да полагаме след 2010 с реализацията на политиката за унгарските общности в чужбина, касаеща образованието, културата и подкрепата за Църквата, бяха възприети от тези страни. Освен това получихме подкрепата на техните лидери за програмите за икономическо развитие на стойност милиарди евро, както в Румъния, така и в Украйна, Сърбия или Словакия. Тези програми често се оказват полезни не само за унгарските общности, но и за останалото население. Никога не сме искали да създаваме пречки на когото и да било и предпочетохме да свалим картите на масата.

Няма обаче никакви съмнение, че не съумяхме да постигнем споразумение по някои въпроси, например този за гражданството в Словакия или закона за езика и образованието в Украйна.

- По какво се различават инструментите на политиката в подкрепа на унгарските общности в чужбина, когато става дума за "външните унгарци" в зоната на Карпатския басейн, и за унгарската диаспора, като цяло?

- Днес в родината си живеят около десет милиона унгарци, а други два и половина милиона живеят извън националните граници, в Карпатския басейн. Още два и половина милиона унгарци наброяват диаспорите, най-вече в Северна Америка. Макар че много от тях вече не говорят унгарски или разполагат с по-малко възможности да практикуват своите обичаи, преброяванията в Съединените щати и Канада показват, че те продължават да държат на унгарския си произход.

Както е известно, унгарците напускат страната на няколко вълни: първоначално в края на ХІХ и началото на ХХ век, а след това - в десетилетията след Трианон. Нови емигрантски вълни има след Втората световна война и комунистическия преврат, както и по време на революцията от 1956. През следващите десетилетия страната е напусната от отделни дисиденти. Четвъртата вълна на емиграция стартира след смяната на комунистическия режим и присъединяването ни към Европейския съюз, като този път тя беше и е съвсем легална. Разбира се, към тези представители на диаспората е необходим друг подход.

- Основният проблем, с който се сблъскват унгарците в Карпатския басейн, е свързан с опитите на политическите лидери в повечето съседни държави да ги лишат от тяхната идентичност и да ги асимилират. В резултат те често се оказват в лошо финансово положение. Унгарските диаспори на запад, по правило, нямат сериозни финансови проблеми и се безпокоят повече, че са откъснати от корените си. Събразявате ли се с това, при формулирането на споменатите програми?

- През миналия век членовете на диаспората в западните държави съумяха да изградят добре функциониращи унгарски общности: граждански организации, църкви, вестници, унгарски културни центрове, групи за народни танци и скаутски организации. Обикновено те разполагат с достатъчно средства, което се отразява и на техния дух. За унгарците от диаспората на Запад обаче е по-трудно да съхранят своя език и култура, в сравнение с "външните унгарци", живеещи в Карпатския басейн, дори при положение, че последните често се сблъскват с негативното отношение на правителствата на съответните държави.

Унгарските диаспори на Запад, включващи хора, напуснали страната по времето на комунизма, но твърдо придържащи се към своята култура, днес принадлежат към по-старшата възрастова група. Обикновено работим с тях в рамките на проекта "Памет" и в сътрудничество с участниците в програмата Кьороши. Проблемът обаче е, че става все по-трудно да се намерят подходящи фигури, които да заменят това поколение в ръководството на унгарските общности. Именно поради това реализираме множество програми, насочени към по-младите членове на диаспората. Така например, в рамките на програмата Кьороши, изпращаме при тях техни връстници от Унгария за реализацията на съвместни инициативи.

Друга наша програма, реализирана съвместно с Асоциация Ракоци, осигурява възможност на хиляди млади "външни унгарци" да пътуват всяка година до Унгария. В рамките на проекта "Възстановяване на връзките с Унгария" се обръщаме към второто и трето поколение "външни унгарци", живеещи на Запад, които не знаят или почти не говорят унгарски, но все още държат на унгарския си произход. За тях организираме двуседмичен престой в Унгария, по време на който имат възможност да опознаят по-добре унгарската култура, както и да посетят селищата, откъдето са дедите им. Освен това, в края на програмата, като своеобразна компенсация, те работят за някоя унгарска организация и информират диаспората за посещението си в историческата родина.

През 2013 пък стартира програмата на Майк Келемен за спасяване на ценни унгарски артефакти. Бяха съхранени много редки предмети и произведения на изкуството от XVI-XVII век, които днес се намират в Националната библиотека Сечени и Националния архив на Унгария. Повече от половината ценни книги, намерени в Унгария пък бяха изпратени на унгарските общности в чужбина. Освен това подкрепяме и финансираме обществени организации, църкви, групи за народни танци, неделни училища и скаутски групи. Създадохме Съвет на унгарската диаспора за да можем всяка година да събираме лидерите на унгарските организации в Унгария за да са наясно какво се случва тук, а също да обяснят, какво биха искали да постигнат с подкрепата на правителството в Будапеща. Накрая, наша дългосрочна цел е създаването на център на диаспората, така че унгарците и гостите на Унгария да могат да се запознаят с богатата култура и постиженията на членовете на унгарската диаспора.

- Кои са най-важните програми за унгарците от Карпатския басейн?

- Основната цел на политиката ни по отношение на унгарските общности в чужбина е, унгарците да живеят там като в родината си, т.е. да могат да се развиват и да запазят своята самобитност. Съответно, съобразяваме програмите си така, че унгарският произход да е предимно по рождение.

Сред най-важните програми е отдавна съществуващата подкрепа в сферата на образованието и възпитанието на децата, за която всяка година се отделят 5 млрд. форинта (близо 600 млн. евро), от които се ползват семейства с около 250 хиляди унгарски деца. Това означава, че веднъж годишно семействата на всички унгарски деца, които вече са записани в унгарските институции от родителите си, след детската градина, ще получават по 22 400 форинта. В украинската Задкарпатска област например, тази сума се равнава на минималната месечна заплата.

Важно е също да разполагаме с необходимата културно-институционална система и с местна унгарска интелигенция, което е от ключово значение за оцеляването на унгарските общности. Освен това подкрепяме църквите, защото това е важно за "външните унгарци". Стартирахме и мащабни програми за икономическо развитие за да подобрим ситуацията в регионите с компактни маси унгарско население.

Освен това, от 2012 насам, Държавният секретариат за унгарците в чужбина обявява тематични години: през първите усилията бяха концентрирани върху образованието, а след 2015 вече се опитваме да решаваме икономически и бизнес въпроси, включително като отпускаме допълнителен пакет за икономическо развитие. 2018 и 2019 пък бяха обявени за години на унгарските семейства и деца, живеещи в чужбина. Целта е да стимулираме раждаемостта не само в Унгария, но и в унгарските общности зад граница.

От времената на Трианон може би най-важната стъпка е Програмата за развитието на детските градини в Карпатския басейн, чиято реализация дава възможност на всеки родител да запише детето си в унгарска детска градина или друго образователно учреждение. Това означава изграждането на 150 нови обекта и реконструкцията на повече от 450 вече съществуващи.

- Споменахте редица програми, но ако анализираме унгарския бюджет ще видим, че делът на средствата за провеждане на политиката за унгарските общности в чужбина всъщност не е особено голям.

- Така е. Приблизително сто милиарда форинта от бюджета, чиято стойност е 28 трлн. годишно, се изразходват за "външни цели". Тоест, става дума за около 0,55% от бюджета. Субсидиите за диаспората са около два милиарда форинта, което не е особено много, като процент.

- Някой вероятно би запитал, защо унгарската държава въобще е длъжна да харчи средства за унгарците, живеещи в чужбина, които са граждани на други страни. Според мен обаче, по-резонния въпрос е, възможно ли е провеждането на ефективна политика за унгарските общности в чужбина с толкова малко пари?

- Отговорът на първия въпрос е, че правителството на Виктор Орбан, което управлява Унгария от 2010 насам, ясно даде да се разбере, че разсъждава от гледна точка на националността, а не на границите. Всеки унгарец, независимо къде живее по света, е част от унгарската нация.

Улеснявайки получаването на гражданство, ние създадохме и законова възможност за това, в резултат от което броят на "външните унгарци", имаши унгарско гражданство, нарасна с един милион.

Що се отнася до финансовите ресурси за политиката в подкрепа на унгарските общности в чужбина, която продължава да се развива, от 2010 (когато за целта са били изразходвани само 10 млрд. форинта) насам техният обем е нараснал двойно. Парите, с които разполагаме днес, са ни достатъчни за да гарантираме успеха на политиката спрямо унгарските общности в чужбина, при положение, че съумеем да създадем достатъчно добри програми и ги реализираме на практика, консултирайки се и със самите "външни унгарци". Резултатите също го потвърждават: през настоящата учебна година в унгарските училища в Словакия бяха записани повече деца, отколкото през предишните. В украинската Задкарпатска област пък се наблюдава своеобразен ренесанс на унгарския език и образование. Дори украинците и представителите на другите местни народности, предпочитат унгарските училища, защото виждат какво е направено, както и, че владеенето на унгарски език е предпоставка за успех. Подобни мащабни програми се реализират и в Трансилвания (Румъния) и Войводина (Сърбия).

- Обикновено причините за миграционните вълни се свързват със събития, случили се преди много десетилетия. Истината обаче е, че през последните петнайсетина години, т.е. след присъединяването на Унгария към ЕС, стотици хиляди напуснаха страната. Как се опитвате да предотвратите възможността тези унгарци или техните деца и внуци да загубят своите корени?

- Действително, мнозина унгарци емигрираха в чужбина и най-вече в Западна Европа след влизането на страната ни в ЕС. Те обаче поддържат много тесни контакти с Унгария и със своите роднини. Тук живеят приятелите им, освен това те могат да се върнат у дома по всяко време, а много от децата им се явяват на частни изпити в унгарски училища. Тоест, в този случай липсва онова разделение, характерно за емиграцията от 50-те години на ХХ век например. Освен това, те активно участват в живота на чуждестранните унгарски общности или създават свои, собствени организации. Впрочем, данните сочат, че напоследък все повече унгарци се завръщат в родината си.

- По правило, разделянето на унгарската нация в различни държави се разглежда като трагедия. Възможно ли е обаче да се погледне от друг ъгъл към факта, че една трета от 15-те милиона унгарци живеят в други страни, и да се извлекат някакви предимства от това?

- Да, възможно е. Същата съдба имат и други народи - спомнете си например за евреите, ирландците или арменците, които разполагат с изключително влиятелна диаспора. Това може да накара управляващите в страни, където има силна унгарска общност, да лобират за интересите на Унгария, същото се отнася и за успешните "външни унгарци". Искаме да превърнем унгарците от Карпатския басейн, както и членовете на диаспората ни на Запад в предимство за Унгария и "Годината на националното единство" ще бъде посветена и на този въпрос.