26
Вт, Май
26 New Articles

Колонизацията на космоса и международното право

брой 6 2019
Typography

Научно-техническата революция мощно ускори процеса на развитие на човешката цивилизация. Само допреди петдесет години светът радикално се различаваше от сегашния. Компютърните технологии се развиват експоненциално, ускорявайки циклите на научните изследвания и разработки. Нещо повече, мнозина учени и футуролози смятат, че това е само началото на предстоящ хипотетичен гигантски технологичен скок, придобил популярност в научната литература като "технологична сингулярност", след който развитието на технологиите във всички сфери на човешката активност ще стане толкова бързо и сложно, че ще излезе извън рамките на собственото ни разбиране.

С други думи, както посочва и големият руски изобретател и основоположник на теоретичната космонавтика Константин Циолковски: "невъзможното днес, ще бъде възможно утре". Така например, през следващите десет години човечеството ще може да извършва полети до планетите в Слънчевата система, т.е. ще стане възможна и нейната постъпателна колонизация. Затова и науката за международното право би следвало още днес, т.е. в зората на човешката колонизация на космоса, да анализира възможните варианти и перспективи за развитие и регламентиране на активността в космическото пространство, защото утре вече може да е късно, а междувременно международно-правният вакуум ще бъде запълнен от националната инициатива, както вече се случва с регулирането на индустриалното усвояване на ресурсите на астероидите и активно развиващото се в тази сфера национално законодателство на редица държави.

Следва да отбележа, че идеите за колонизирането на космоса и междупланетните полети в рамките на Слънчевата система не са нещо ново. През 60-те и 70-те години на ХХ век подобни проекти се разработваха активно и в СССР, и в САЩ. През 1971 например, беше планиран стартът на тригодишна съветския мисия до Марс, чиято цел бе осъществяване на пилотирана обиколка на планетата и връщане на Земята. За целта се предвиждаше да бъде използван специално разработен "тежък междупланетен кораб (ТМК)". На свой ред, САЩ планираха да осъщесвят подобен полет до Венера през 1973. Интересен е фактът, че само за 14 години, т.е. след 1957, човечеството измина пътя от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята (СССР) до планирането на полети до най-близките планети.

Но, въпреки че още преди 40 години ракетно-космическите технологии позволяваха да стартира активното усвояване на съседните планети, тези планове не бяха осъществени.

Току що появилото се в онези години международно космическо право отговаряше на всички изисквания и на духа на времето. Само за няколко години беше изграден сериозен фундамент на космическото право: "Договорът за принципите на дейността на държавите за изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела" от 1967, "Споразумението за спасяване на астронавти, връщане на астронавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство" от 1968, "Конвенцията за международна отговорност за вредата, причинена от космически обекти" от 1972 и "Конвенцията за регистрация на обектите, изстрелвани в космическото пространство" от 1975. Ако не броим изстрелването на спътници от Франция и Италия, в онзи момент имаше само две космически държави - САЩ и СССР. Затова уверено може да се твърди, че всички договори за космоса от тези години, на практика, представляваха двустранни споразумения между Вашингтон и Москва, отразяващи консенсуса помежду им по въпроса за изследването на космоса.

С технологиите от 60-те години на ХХ век човечеството вече беше готово за колонизацията и усвояването на пространството на Слънчевата система. Защо обаче, хората спряха дотук? Защо Марс не е колонизиран и до днес? Експертите, ангажирани с тази проблематика, изтъкват различни причини - най-вече политически и икономически.

През следващите години космонавтиката започна да губи романтичния си ореол и своя героичен и откривателски дух. Хората престанаха да помнят имената на астронавтите, а обикновената рутинна наука зае мястото на подвига.

През 2000-те години обаче, възникна един феномен, обозначаван в англоезичната литература като "New Space" ("Нов космос"). Той беше породен от разцвета на индустрията на частните авиокосмически компании, чиито основатели буквално вдъхнаха нов живот на космонавтиката. Днес има няколко частни компании, поставили си за цел да колонизират Марс през следващите десетилетия. Най-близо до това несъмнено е американската «SpaсeX», основана от Илън Мъск. SpaсeX планира да изпрати хора на Марс още през 2024-2025. Колонизацията на Марс би позволила спасяването на човечеството, ако на Земята се случи някакъв глобален катаклизъм, ядрена война, поява на нов свръхсмъртоносен вирус или друг от десетките варианти за унищожаване на човечеството. Целта на Мъск и неговата компания е превръщането на човечеството в "междупланетен вид". По своите природни характеристики и разстояние Марс е най-близо до Земята, в сравнение с останалите планети от земната група. Разбира се, условията там трудно могат да бъдат наречени комфортни: атмосферата не е пригодна за дишане, слабият магнитен фон изисква бъдещите колонисти да разполагат с изкуствена защита от радиацията, а гравитацията е много по-слаба от земната.

Марс има обаче и определени "плюсове": денят там е само с 40 минути по-дълъг от земния, има годишни времена, средната температура на марсианската повърхност е съпоставима със земната, а по предварителни оценки, почвата на Марс би могла в перспектива да се използва за отглеждане на растения, предвид високото съдържание на въглероден диоксид в атмосферата. Слабата гравитация пък ще улесни изграждането на марсианските бази и пренасянето на тежки обекти, освен това изстрелването на космически кораби от повърхността на Марс ще изисква много по-малко енергия, отколкото от Земята. Най-важното обаче е, че на Марс има вода, която е ключов елемент за оцеляването на човека.

Колонизирането на планетите и техните спътници с подходящи за хората условия, предполага както изграждането на бази там, така и - в перспектива - тяхното тераформиране.

Тераформирането е техногенен процес на целенасочено модифициране на атмосферата,  температурата, топографията и екологията на някое космическо тяло (планета или спътник) с цел те се наподобят условията на Земята. Тоест, тераформирането ще позволи Марс да се превърне във "втора Земя" и там да се води "нормален земен живот". Засега концепцията за тераформирането е в своя теоретичен стадий, но в перспектива може да се окаже ключов момент в колонизацията на Слънчевата система. Тераформирането предполага различни способи за въздействие: от използването на земни бактерии, "бомбардировки" на астероидите с воден лед или взривяване на термоядрени заряди, до създаването на гигантска космическа леща за "затопляне" на планетата. Реализацията на подобни проекти обаче, може отнеме от няколкостотин до десетки хиляди години.

Космическото право

Първите колонисти на Марс, без значение коя компания или държава представляват, ще пребивават на планетата легално и "в съответствие с международното право, включително Устава на ООН". Така например, в чл.1 на Договора за Космоса от 1967 се посочва, че "Космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, е отворено за изследване и използване от всички държави, при наличието на свободен достъп до всички райони на небесните тела". Най-вероятно, първите експедиции и бази на Марс ще бъдат проекти на частни компании, получили национален лиценз за осъществяване на подобни мисии. В същото време обаче, съгласно чл.6 от Договора за Космоса, в тези случаи, държавите ще бъдат отговорни за действията на "своите" компании: "Страните участнички в Договора носят международна отговорност за националната активност в космическото пространство, включително на Луната и другите небесни тела, независимо, дали тя се осъществява от правителствени органи или от неправителствени юридически лица, и следва да гарантират, че националната активност ще се осъществява в съответствие с изискванията на настоящия Договор. Активността на неправителствените юридически лица в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, следва да се осъществява с разрешението и под постоянния надзор на съответната държава участник в Договора". Освен това, държавите са отговорни по смисъла на Договора за Космоса, включващ понятието "изстрелваща (космически кораби) държава". Статутът на марсианските бази ще бъде оформен по аналогия с антарктическите научни станции или Международната космическа станция. Много неща ще бъдат сходни с международното морско право, относно регулирането на активността в открито море. Без да се нарушава чл.2 на Договора за Космоса, Марс може да бъде поделен на отделни сектори, намиращи се под юрисдикцията на държавите, където са регистрирани космическите кораби и членовете на техните екипажи, без обаче да бъде прокламиран суверенитет или частна собственост върху конкретна територия. Колонистите ще се подчиняват както на международното право, така и на националното право на държавата, където е регистриран космическият кораб, в съответствие с чл.8 на Договора за Космоса: "Държавата участник в Договора, в чиито регистър е включен изстреляният в космическото пространство обект, запазва юрисдикцията и контрола си над него, както и над всеки екипаж на този обект по време на престоя им в космическото пространство, включително и на повърхността на небесното тяло". Сходна норма съществува и в Договора за дейността на държавите на Луната и другите небесни тела от 1979. Следва да отбележа обаче, че Русия, САЩ, Великобритания, Франция, Китай, както и повечето държави по света, не са страни в него. Това споразумение незаслужено бива подценявано, въпреки, че касае широк кръг въпроси. В неговия чл.12 се посочва, че: "Държавите участници запазват юрисдикцията и контрола над своя персонал, космически апарати, оборудване, установки, станции и съоръжения на Луната. Правата на собственост върху космическите апарати, оборудването, установките, станциите и съоръженията остават непроменени по време на пребиваването им на Луната". Трябва да уточня, че в това Споразумение, постановките, касаещи Луната, се използват и за други обекти в Слънчевата система, с изключение на Земята. Що се отнася до разполагането на космически станции, в чл.9 се посочва, че "Държавите участници могат да създават на Луната обитаеми и необитаеми станции".

Първите колонизатори ще бъдат подбрани измежду най-подготвените психологически, отговорни и, най-важното, устойчиви на стрес кандидати, готови да извършват командна работа в рамките на йерархично затворен социум - в този смисъл първите мисии на Марс, които неизбежно ще са високорискови, ще напомнят екипажите на подводниците, където има командир и от стриктното изпълнение на заповедите му зависи животът на всички негови членове. С разрастването на колониите, ще пада и летвата при подбора на кандидатите, а при увеличаване на броя на жителите им, предвид постоянното пребиваване в агресивна среда, монотонния труд и развитието на депресивни настроения, има голяма вероятност за извършване на различни престъпления - от кражби до сексуално насилие и убийства, като този показател ще нараства с разрастването на колониите. Това пък ще породи нуждата от специалисти - следователи, криминалисти, експерти по съдебна медицина, изпратени от Земята, или пък създаването на пълноценна криминална служба на място. При това, имайки предвид условията на Марс, като ниска гравитация, различна атмосфера и т.н., на експертите ще се наложи да адаптират към тях методите си на разслесдване. Несъмнено, ще възникне и въпросът за юрисдикцията и подсъдността. По аналогия с международните космически станции, можем да предположим, че бъдещите колонии ще бъдат интернационални, т.е. че всеки колонист ще донесе на Марс и правото на страната, чиито гражданин е. В тази връзка можем да очакваме появата на различни казуси:  например престъпление, извършено от швед срещу гражданин на Япония на територията на колония, намираща се под юрисдикцията на САЩ, като извършителят впоследствие е избягал в друга, колония, под юрисдикцията на Китай. Вероятно, в подобен случай ще продължат да действат договорите за екстрадиция между държавите. Възможно е обаче, да се приложи принципът на международното право, според който преследването и наказанието за определени международни престъпления (като пиратството в открито море например) може да се осъществява от всяка държава.

В хода на колонизацията, на Марс неизбежно ще възникне и въпросът за установяване на правила за утилизацията на продуктите на човешката жизнена активност на повърхността на планетата. В чл. 9 на Договора за Космоса се казва, че "държавите участнички в Договора осъществяват изучаването и изследването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, така, че да избягват вредното им замъсряване". А чл. 7 на Споразумението за дейността на държавите на Луната и другите небесни тела посочва, че "Осъществявайки изследването и експлоатацията на Луната, държавите участнички вземат мерки за предотвратяване нарушаването на формиралото се равновесие на нейната среда вследствие осъществените в нея неблагоприятни промени и вредоносното и замърсяване, вследствие доставката на странични за въпросната среда вещества или по някакъв друг начин".

В случая, под замърсяване следва да се разбират не само индустриалните отпадъци, но и бактериите, пренесени от Земята. Според научни прогнози, доказаното наличие на вода на Марс, въпреки суровите условия, означава, че на планетата съществуват микроорганизми. Известният американски астрофизик Карл Сейгън посочва, че: "Ако на Марс има живот, не бива да да правим нищо с планетата. В подобен случай, Марс принадлежи на марсианците, дори ако те са само микроби. Съществуването на независима биосфера на съседна на нашата планета е безценно съкровище и смятам, че съхраняването на този живот е по-важно от всяка друга полза, която бихме могли да извлечем от Марс".

Очевидно, на първия етап от усвояването на Марс, когато колонията или колониите ще зависят изцяло от земната метрополия, въпросите за суверенитета и частната собственост няма да възникнат веднага, ако въобще възникнат. Можем да очакваме, че първият "препъни камък" ще се окажат ресурсите на планетата, т.е. нейните полезни изкопаеми. Без съмнение, след пристигането на първата мисия, на Марс ще бъде осъществено геологическо проучване и ще започне добив - най-малкото - на вода и кислород за нуждите на колонията и летателните апарати. Още тогава обаче, това може да се окаже в разрез с международното право, тъй като досега добивът на материали от небесните тела се осъществява в минимални количества и само за научни цели. Очевидно е, че нуждите на колонията ще изискват осъществяването на мащабен добив на суровини и материали, необходими за строителство и производство на гориво и въздух. В т.2 на чл.6 от Споразумението за дейностите, извършвани на Луната и другите небести тела се посочва, че: "При осъществяване на научни изследвания държавите участнички могат да използват минерални и други вещества от Луната за да поддържат жизнената дейност на своите експедиции, в необходимите за целта количества". Несъмнено, паралелно с добива на ресурси за поддържане съществуването на колонията, колонистите ще започнат да добиват с чисто търговска цел и рядко срещащи се (или въобще липсващи) на Земята минерали и метали, още повече, че в условията на Марс това ще става по-лесно. То обаче ще породи проблем, аналогичен на онзи, с който още днес се сблъскват експертите по международно право и цялата световна общност, а именно въпросът за комерсиалния добив на полезни изкопаеми на астероидите. През 2015 САЩ, а през 2017 - и Люксембург, приеха национални закони за легализацията и стимулирането на комерсиалния добив на полезни изкопаеми от астероидите. Тези инициативи директно застрашават и са в разрез с утвърденото международно-правно регулиране на активността в космоса. Въпросните закони противоречат, на първо място, на чл.2 от Договора за Космоса, в който се казва, че: "Космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, не подлежи на национално присвояване нито чрез прокламирането на суверенитет над тях, нито чрез използването или окупацията им, нито с каквито и да било други средства". Това изискване се уточнява в чл.11 на Споразумението за дейностите, извършвани на Луната и другите небесни тела, в чиято т.3, в частност, се посочва: "Повърхността или недрата на Луната, както и отделни участъци от нейната повърхност или недра или пък природните и ресурси не могат да бъдат собственост на която и да било държава, международна междуправителствена или неправителствена организация, национална организация или неправителствено учреждение, нито пък на някое физическо лице. Разполагането на повърхността на Луната или в нейните недра на персонал, космически апарати, оборудване, установки, станции и съоръжения, включително конструкции, неразривно свързани с нейната повърхност или недра, не дава право на собственост върху повърхността или недрата на Луната или отделни участъци от тях".

Следва да отбележа, че напоследък в западната политико-правна общност се чуват все по-силни гласове за необходимостта международното космическо право да бъде преразгледано и променено, съобразно съвременните реалности, свързани с развитието на космическата индустрия, в чиято основа са най-вече частните компании. Следователно, това, което може да бъде осъществено през следващите години на астероидите, ще бъде още по-лесно осъществено и на Марс. Освен това, условията и географията на подходящите за изграждане на бази места на Марс са ограничени. Макар в чл.12 на Договора за Космоса да се казва, че: "Всички станции, установки, оборудване и космически кораби на Луната и другите небесни тела са достъпни за представителите на другите държави участнички в настоящия договор на взаимна основа. Тези представители следва предварително да уведомят за планираното посещение за да се проведат съответните консултации и да се действа максимално предпазливо за да се гарантира сигурността и да бъдат избегнати евентуални пречки пред нормалната работа на обекта, който ще бъде посетен", а чл.9 на Споразумението за дейностите, извършвани на Луната и другите небести тела добавя, че "Станциите се разполагат така, че да не пречат на свободния достъп на персонал, апарати и оборудване на други държави участнички, осъществяващи активност на Луната, във всички райони на Луната, в съответствие с изискванията на настоящето Споразумение или на чл.І на Договора за принципите на действие на държавите за изследване и използване на космическото пространство, включително на Луната и другите небесни тела" - най-добрите и най-печеливши места ще бъдат заети от първите колонисти. С увеличаването на броя на колониите на различни държави и компании, както и на усъвършенстването на технологиите за добив, обработка и транспортиране на изкопаемите, конфликтът става неизбежен, но той ще се решава между световните сили тук, на Земята.

Бъдещето на колониите

На следващите етапи от колонизацията на Марс и другите планети от Слънчевата система, както и на техните спътници, когато колониите станат автономни, населението им нарасне и формира собствено затворено общество, като най-вероятен се очертава следният сценарий: земните закони и международното право (с продиктуваните от практиката промени в тях) ще се спазват в рамките на живота на първите две поколения, разбира се, ако развитието на самите колонии върви успешно и по план. Първите колонисти и техните деца, по един или друг начин, ще зависят от ресурсите и технологиите от Земята.

В същото време обаче, в хода на усвояването на Марс или на друго достатъчно голямо небесно тяло, постигането на определена автономия от Земята и формирането на обшност, чиито представители ще се позиционират като "марсианци", съществува значителна вероятност да избухнат "войни за независимост" от земната метрополии или поне с онези държави, които са или държави на произход или държави, в чиято юрисдикция са конкретните колонии (Home States). Успешното тераформиране на Марс, или на което и да било друго небесно тяло, само ще ускори тези процеси. Най-вероятно е новото поколение марсианци, чиято численост значително ще нарасне благодарение на имигрантите от Земята (като колкото по привлекателни се окажат условията там, толкова повече мигранти ще се насочат към планетата), да постави - по аналогия с Войната за независимост на САЩ - редица искания и условия на метрополията (от типа на лозунга на американстите колонисти от края на ХVІІІ век "не на данъците без представителство") и т.н. По това време земните ресурси ще се изчерпат, числеността на населението ще нарасне в пъти, а екологията и климатът (предвид сегашните тенденции) няма да се подобрят. От друга страна, добивът на ценни ресурси на Марс и неговите спътници Фобос и Деймос ще достигне обеми, позволяващи осъществяването на постоянни доставки на скъпоструващи суровини на заинтересованите държави на Земята. Нивото на развитие на колониалната икономика, разширяването на колониите и подобряването на качеството на живот в тях ще привличат все повече нови "марсианци". Времето ще покаже, дали колониите ще получат широка икономическа или политическа автономия или ще станат независими държави, подобно на САЩ. Ако обаче прогнозираната конфронтация между Земята и Марс прерасне във въоръжен конфликт, един от въпросите, пред които ще се изправят експертите по международно право ще е, как би следвало да се прилага международното хуманитарно право при подобно развитие?

Правата на извънземните

Бих искал да обърна внимание на още един факт. В процеса на усвояване на космоса  нараства вероятността хората да срещнат и извънземни форми на живот. При това, в този случай става дума както за най-прости форми на живот и микроорганизми, така и за хипотетични разумни същества. Темата за срещата на човек с извънземен разум е достатъчно добре разработена в художествената литература и киното. От научна гледна точка, с този въпрос са ангажирани астрофизиците и биолозите, но не и юристите. Интересен е фактът, че международното, както и националното право на всички държави е изцяло антропоцентично, т.е. субекти на правото са само хората и техните общности. Хипотетичната ситуация, при която ще бъде осъществена среща с извънземна цивилизация, последвалите преговори и евентуалното подписване на някакви споразумения, ще наложи осъществяването на съответните промени в международното право. Това обстоятелство изпълва с нов смисъл дефиницията за астронавтите, съдържаща се в чл.5 на Договора за Космоса: "Държавите участнички в Договора разглеждат астронавтите като пратеници на човечеството в космоса...". Само че пратеникът винаги се изпраща до някого и, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961, пратеникът е дипломатически представител с по-нисък ранг от този на посланика или нунция (и еднакъв с този на пълномощния министър или интернунций).

Заключение

Днес имаме всички основания да твърдим, че човечеството преоткрива космоса. Колонизацията на Слънчевата система изглежда необратим процес. Самият прогрес и чисто човешкото любопитство, наред с романтичния първооткривателски дух, ни тласкат в тази посока. Световната общност ще се сблъска с много от очертаните по-горе проблеми още през следващите десетилетия, а с други - в по-далечна перспектива. Според някои, "сме се родили твърде късно за да изследваме земята и твърде рано за да изследваме космоса", но това означава, че именно днес и именно науката за международното право, което в бъдеще вероятно ще се трансформира в междупланетно право, следва да започне да проучва нови варианти и направления в развитието на космическото право. А тези направления са наистина много, като започнем от статута на частните космически компании и ролята им в процеса на колонизация на космическото пространство и дискусиите относно понятието «Terra nullius» (лат. "ничия земя") и свършим с евентуалното установяване на специален режим за колониите на Марс и другите небесни тела, който ще предполага регламентирането на комерсиалния добив на полезни изкопаеми и формулиране на новите права на човека, като правото на въздух или правото за завръшане на Земята например. Освен това, в по-далечна перспектива е възможно на дневен ред да бъдат поставени такива въпроси като правото на марсианците или други колониални общности на самоопределение от земната метрополия. Всеки юрист, особено пък онзи, който се занимава с международно право, трябва да притежава добри умения в сферата на правното прогнозиране, дори и в по-отдалечена перспектива. Без да се полагат усилия в тази посока е невъзможно прогресивното развитие на международното право и неговата кодификация, съгласно изискванията на Устава на ООН.

 

* Авторът е член на Руската асоциация по международно право и експерт на Руския съвет за международни отношения