Русия на европейския газов пазар в условията на глобални промени

Политизирането на търговските операции с Европейския съюз (ЕС) и прекъсването на транзита през бившите съветски републики, и по конкретно в Беларус, в 2004 и 2010, и в Украйна, в 2006 и 2009, затрудняват руския газов пазар и водят до редица последствия. Елементарната реторика и необоснованите опасения, свързани с нестабилните доставки и енергийната зависимост от един доставчик (а именно Русия), стимулират Европа да диверсифицира вносителите на горива. В същото време обаче,  тези страхове отклоняват вниманието на европейците от реалния проблем: ЕС се стреми да си гарантира стабилни запаси от природен газ, за да удовлетвори собственното си търсене, а Русия остава една от няколкото страни, способни да го обезпечат. Независимо от твърденията на Съюза, че иска да диверсифицира доставчиците си, на континента основно внимание се отделя на закупуването на стабилни количества природен газ на конкурентни цени. Руският газ е привлекателен за Западна Европа, тъй като страната е сред от най-конкурентоспособните търговски и икономически обосновани доставчици [1]. От друга страна, част от страните от Централна и Източна Европа се обявяват против доминацията на Русия на европейския газов пазар, защото субектът е прекалено «политически зареден» [2]. В днешния бързо променящ се свят, Москва следва да реши нелеката задача, как да поддържа търсенето на своя природен газ в Европа.

Диаграма 1. Държави с най-големи запаси от природен газ (tcm) (2000-2015 in 5-year increments)[3]

Легенда: Иран Русия Катар Туркменистан САЩ Саудитска Арабия ОАЕ Венецуела Нигерия

Източник:Аналитичен център при правителсттвото на РФ, Руската енергетика 2015

Диаграма 2: Най-големите производители на природен газ (bcm) (2004-2015 [4]

Легенда: САЩ, Русия, Катар, Иран, Канада, Китай, Норвегия

Източник: Аналитичен център при правителсттвото на РФ, Руската енергетика 2015

Пазарът на природен газ

Русия е втория най-голям производител на природен газ в света след САЩ (виж. графика 1), като по по данни на руското Министерство на енергетиката добива 725 млрд куб. м газ (2018, рекорден добив за последните 18 години). Едновременно с това, Русия е сред най-големите износители на природен газ в света – 245 млрд. куб. м (2018). Във връзка с пускането в експлоатация на завода „Ямал СПГ“ през 2018, общият обем втечнен природен газ (LNG), който изнася Русия, се е увеличил със 70%, достигайки почти 26 млрд. куб. м газ. Прогнозите са, че в краткосрочен период страната вероятно ще запази тази позиция.

Графика 1. Производство на природен газ по региони (bcm) [5]

През последните две десетилетия общият обем доказани газови запаси в Русия е нараснал. Така, през 1996 той е бил 30,9 трлн м3 (тм3), 31,2 тм3 - през 2006 и 32,3 тм3 - през 2016. [6]. «Газпром» контролира 72% от руските и 17% от световните запаси [7]. Междувременно, добивът на природен газ в Русия се колебае през последните няколко десетилетия, със спадове през 2007, 2009, 2012, 2014 и 2015 год. (графика 2). Финансовата криза в Европа през 2008-2010, споровете между Русия и Украйна през 2009, санкциите, наложени на Русия през 2014 и след това, както и колебанията в цената на петрола обясняват същественото снижение на добива [8]. През 2017 Русия реализира най-висок ръст при световния добив достигайки 46 млрд. куб. м (8.2%) [9].

Графика 2. Руското производство на природен газ (2006-2016) [10]

Източник: International Energy Agency, Key World Energy Statistics

Въпреки, че от 2009 САЩ добиват повече природен газ, отколкото Русия (диаграма 3), през 2016 в Европа са внесени едва 0,5 млн. тона, а през 2018 - 2,7 млн. тона американски втечнен природен газ (LNG) [11]. В близко бъдеще обаче Русия ще бъде принудена да се конкурира за запазване дела си на газовия пазар в условията на нарастващ внос на LNG [12]. Европа пък може само да спечели от растящата конкуренция, за да подсигури търсенето на достъпни цени.

Диаграма 3: САЩ изпреварват Русия като най-голям световен производител на петрол и природен газ след 2013 [13]

Руският внос и износ

Русия произвежда 17,8% от световния природен газ. Нейното сравнително преимущество при този ресурс й позволява да запази позицията си на един от крупните световни износители на природен газ (23,6% от световния обем) [14]. Независимо от западните санкции срещу Русия, добивът на природен газ в страната, вътрешното и потребление и нейния износ остават относително стабилни (вж. диаграма 4) [15].

Диаграма 4:  Основни показатели на руския газов отрасъл (млрд куб. м) [16]

През 2016 Казахстан и Узбекистан са експортирали в Русия природен газ, съответно, 16,1 и 5,6 млрд. м³ (виж диаграма 5). Русия внася природен газ от тези две постсъветски централноазиатски държави. Руската доминация в доставките на природен газ за региона на Европа и Евразия е свързана с историческото наследство от Руската империя и съветската епоха. В същото време удовлетворяването на потребностите на европейско/евразийския континент подхранва «геополитическата психика» на Русия и запазва нейното значение и влияние в газовата сфера. Като държи «изкъсо» доставките и износа на природен газ и ограничава вноса до само две страни от СНГ, Русия гарантира в дългосрочен план способността си да предприема и „силови ходове“ [17].

Диаграма 5: Тръбопроводен транзит от Европа и Евразия към Русия през 2016 [18]

Източник: British Petroleum, Statistical Review of World Energy

Германия, Турция и Италия зависят преди всичко от вноса на руски природен газ (диаграма 6). Поради несигурността и потенциалното преустановяване на доставките от Русия през Украйна, Германия се стреми да получава руския природен газ чрез директни тръбопроводи през Балтийско море („Северен поток 1“, който функционира от 2012 и „Северен поток 2“, чиито старт е планиран за края на 2019) [19]. Италия възнамеряваше да получи достъп до руския природен газ чрез изграждане на директен тръбопровод "Южен поток", но проектът беше отменен. Турция пък получава руски природен газ директно по тръбопровода "Син поток", а вече и по "Турски поток". Трябва да се отбележи и, че  Украйна внася руски газ «втора ръка» от съседните европейски страни [20]. По този начин Русия изпълнява своите национални цели - да остане релевантна на европейския газов пазар, да затвърди ролята си на ключов енергиен играч и да реализира максимални икономически и геополитически ползи.

Диаграма 6: Тръбопроводен транзит на природен газ от Русия за Европа и Евразия през 2016 [21]

Източник: British Petroleum, Statistical Review of World Energy

Впрочем, Русия гледа не само към Европа, но и към Азия. Използвайки технологиите за втечняване на природния газ, Русия изнася LNG основно в Япония, Южна Корея и Тайван в Азиатско-Тихоокеанския регион (диаграма 7). „Новатек“ и „Газпром” са водещите компании, реализиращи LNG проекти. И ако за «Новатек» това е основен бизнес, „Газпром“ тепърва планира да увеличи възможностите и обемите на произвеждания LNG, следвайки растящата глобална тенденция за увеличаване дела на втечнения природен газ [22].

Диаграма 7: Износ на LNG от Русия [23]

Източник: British Petroleum, Statistical Review of World Energy

Международната търговия с втечнен природен газ (LNG) стартира преди повече от половин век, но през последните няколко години този пазар стана наистина глобален и преминава през дълбока трансформация на всичките си фундаментални основи. Това реструктуриране неминуемо се отразява и на световния газов пазар. Русия едва стартира своето LNG-развитие, където водещи са САЩ, Австралия, Катар и др. «Новатек», «Газпром» и «Роснефт» са трите руски компании, разработващи LNG-проекти (вж.таблица 1).

Таблица 1 Руските LNG-проекти [24]

Източник: Skolkovo Energy Center, Platts

Предвид текущата ситуация и заявленията на представители на въпросните компании, през 2030 общият обем на произвеждания в Русия LNG би могъл да достигне 60-80 млн тона. [25]

Търсенето на газ в Европа

Търсенето на природен газ в Европа е относително постоянно, с няколко леки спада, като според редица аналитици, тази тенденция ще се запази (вж. графика 3). В исторически план, търсенето на газ в Европейския съюз традиционно е силно. Въпреки, че се наблюдава спад с 20% от пиковото ниво, т.е. от 513 млрд. м3, през 2010, до 417 млрд. м3, през 2014, през последните две години е налице ръст (и дори нов пик през 2017) с нива от 568 млрд. м3 - през 2017, и 549 млрд м3 - през 2018. [26]. Спадът през 2010-2014 се дължи на намаления икономически растеж в Европа, напрежението в отношенията с Русия и конкуренцията на заместители, като евтини въглища от САЩ и субсидирани възобновяеми енергийни източници [27]. Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира стабилно търсене на газ в ЕС до 2022. От друга страна, по оценка на Европейската комисия, търсенето на природен газ до 2030 може да падне до 380 млрд м³ или пък да се увеличи до 450 млрд м³. Това разминаване се дължи до голяма степен на неяснотата, дали Европейският Съюз ще успее да постигне заложените цели до 2030, а именно да увеличи дела на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ) до 27%, и да подобри енергоспестяването до 27% [28]. Въпреки очевидния натиск за използване на ВЕИ, в Съюза поне засега не съумяват да разгърнат пълния им потенциал. В същото време се наблюдава съкращаване на производството и потреблението на въглища, докато производството на природен газ остава стабилно. Освен това, ВЕИ няма да бъдат в състояние да компенсират намаляването на производството на енергия от изкопаеми енергоносители, особено при положение, че Европа затваря атомните си електроцентрали. Ето защо природният газ е в състояние да преодолее очертаващият се дефицит.

Графика 3. Търсене на газ в европейските страни от ОИСР [29]

Източник: International Energy Agency, Market Report Series

Тук е важно да се отбележи, че вътрешният добив на природен газ се снижава (вж. графика 4) [30], което означава, че Европа изпитва нарастваща зависимост от газовия внос. Европейският съюз разчита до голяма степен на нетния внос, за да посрещне търсенето на природен газ, както се вижда от неговата «степен на зависимост от газ» (gas dependency rate) (% от нетния внос, надхвърлящ вътрешното производство), която нараства от 57,1%, през 2006 до 70,4%, през 2016. [31]. Както се вижда от таблица 2, през 2006-2016 Русия (39,9%), Норвегия (24,8%) и Алжир (12,4%) влизат в тройката на външните за ЕС газови доставчици (осигурявайки 2/3 от общия обем внесен газ в Съюза) [32]. Русия доминира и в добива на природен газ в Евразийския регион, който също зависи от руския газов износ.

Графика 4. Спадът на газовия добив в Европа и нарастващата нужда от внос [33]

Източник: International Energy Agency, Gas Market Report

Таблица 2: Основни доставчици на енергоносители в ЕС-28 през 2006-2016 (% от извънредния внос на ЕС-28) [34]

World Energy Outlook прогнозира, че търсенето на природен газ в ЕС ще остане стабилно, но се очаква да нараства нетният внос - от 329 млрд м^3, през 2016 до 378 млрд м^3,  през 2040, вследствие на падащия добив на природен газ [35]. Така европейският нетен внос ще остане голям и в бъдеще.

Графика 5. Търсене, производство и нетен  внос на газ в ЕС: прогноза до 2040 [36]

Източник: European Commission, Energy Modelling

Европа се стреми да диверсифицира газовите доставчици, за да компенсира разликата при вноса. Така например, през 2011 ЕК подкрепи строителството на тръбопровод и съоръжения за втечняване на газ от Алжир към Испания [37]. Въпреки това, внасяните обеми от Алжир са по-малки, в сравнение с руските (вж. диаграма 8). През 2017 и 2018 «Газпром» е увеличил износа си за Европа, достигайки рекордните 201.8 млрд. м^3, през 2018. Към днешна дата «Газпром» доставя 36.7% от европейския газ [38]. Независимо от разнообразието на газови доставчици в ЕС, Русия остава доминираща на пазара [39]. С осъществяването на новите си тръбопроводни проекти, тя ще затвърди ролята си на основен газов доставчик в Европа. Както се вижда от диаграма 6, Германия, Турция и Италия до голяма степен зависят от руския природен газ.

Диаграма 8: Доставки от най-големите газови износители и производители в Европа, BCM [40]

Източник: Газпром

Природният газ доминира сред произвежданите в Русия енергоносители (вж. диаграма 9). Ролята на природния газ не само че непрекъснато нараства в периода 2002-2014, но той постепенно си извоюва доминиращи позиции в руския производствен микс на енергия за същия период. Единственото изключение от тази тенденция е през 2010, което вероятно е свързано с намаляването на добива от 2009, както е показано на графика 2 или пък се дължи на грешка в данните, отчетени през въпросната година. Ако картината се запази, както е показано на диаграма 10, в Русия ще продължи да се наблюдава непрекъснато увеличение на природния газ в енергийния микс на страната [41].

Диаграма 9. Руският енергиен микс [42]

Източник: International Energy Agency,

Цените на руския газ рязко са се понижили от 2014 насам - от над $ 350/ м. м³ до $ 176 / м. м³ (графика 6). [43] Основният фактор за този рязък спад е комбинацията от финансовата криза в Европа през 2008-2010, западните санкции срещу Русия и спадът в руската икономика [44]. Очаква се цената на руския газ да продължи да намалява и по този начин да стане още по-привлекателна за европейския пазар.

Графика 6. Цени на руския газ (USD/mcm) [45]

Източник: Deloitte

Нови инфраструктурни проекти

Русия усилено работи за изграждането на газопроводите «Северен поток 2» и «Турски поток». Срещу тях обаче се обявяват някои страни от Централна и Източна Европа, разглеждащи тези проекти като „енергийно посегателство“ [46]. В същото време обаче, Западна Европа, като цяло,  приветства реализацията им и, едновременно с това, се опитва, до известна степен да отблъсне усилията на САЩ за намеса в Европа.  При всички случаи, Русия следва да се подготви и да реагира ефективно на предизвикателствата, свързани с превишаване на разходите по реализацията на ключовите и енергийни проекти [47].

Русия предоставя благоприятни данъчни режими и валутни курсове (тъй като продажбите на петрол са в щатски долари). Всъщност страната привлича значителна част от преките чуждестранни инвестиции, особено в енергетиката и сектора на комуналните услуги, включително природния газ [48]. Освен това, руското производство на природен газ се е увеличило след 2016 за да отговори на нарастващото търсене на този енергоносител в Европа и Китай [49]. В тази връзка ще напомня, че през 2016 търсенето на природен газ в Европа (OECD Europe’s) се е увеличило с 6% [50].

Рискове и неизвестни

С разтопяването на част от ледената покривка в Арктическия регион, в резултат от глобалното затопляне, вниманието на Русия все повече ще се фокусира върху добива на петрол и газ в зоната на Арктика. С активизиране на проучвателните дейности, в рамките на стратегията за проучване на региона до 2030, Русия вече е открила 20 зони и басейни в Арктика, като 10 от тях са с доказани газови запаси [51]. Изчислено е, че страната притежава повече от половината от всички арктически газови ресурси. Въпреки това, все още не е ясно до каква степен това ще увеличи бъдещото руско производство на природен газ.

Както е известно, от 2014 (т.е. от началото на украинската криза) насам САЩ прилагат санкции срещу Русия. През 2017 и 2018 Вашингтон разшири обхвата на санкциите, насочени срещу руските енергийни компании и строителството на "Северен поток 2". Ефектът от тези санкции намери израз в лек спад в производството на природен газ в Русия, както е показано на графика 1 [52].

Междувременно, през 2016 ОПЕК сключи сделка с Русия и други страни производителки на енергоносители за ограничаване на производството на нефт, за да се повиши цената му на световните пазари. Русия удължи този ангажимент през пролетта на 2018, следователно можем да очакваме, че производството на природен газ в Русия ще продължи да нараства за сметка на петролното производство.

Заключение

Русия реагира ефективно на дилемата за енергийната сигурност на Европа, като разработва проекти за тръбопроводи за доставка на енергоносители за такива големи страни като Германия, Турция и Италия. По този начин тя утвърждава ролята си на основен доставчик на природен газ на европейския пазар. Междувременно Русия търси допълнителни запаси от енергоносители в Арктика и изнася LNG в Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион. На фона на американските санкции и продължаващото споразумение за производство на нефт с ОПЕК обаче, краткосрочните и дългосрочни перспективи пред руския енергиен сектор остават неясни.

Въпреки че производството на природен газ в Русия спадна до 527,7 млрд. м³ през 2009, след това се наблюдава почти непрекъснат ръст - до 725 млрд куб. м газ м³ през 2018. От друга страна, кризата в отношенията между Руския и Украйна накараха Германия, Турция, Италия и други европейски страни да търсят алтернативни доставчици на природен газ [53]. Последвалата руска реакция цели да запази доминиращото и ключово значение на руските енергийни доставки за региона, чрез реализацията на проекти за строителството на газопроводи, които да свържат Русия директно с Германия, Турция, Италия, България (т.нар. "Балкански поток") и други страни, заобикаляйки Украйна. Въпросните страни (без България) са важни играчи със сериозни търговски и финансови интереси и са преки ползватели на руския газ.

Тъй като Европа е изправена пред относително стабилно търсене на газ с нарастваща разлика при вноса, налице е стремеж към разширяване на капацитета за дългосрочно предлагане. По- конкретно, Европа трябва да внася повече газ, в резултат от падащото вътрешно производство. Тоест, постигането на енергийна сигурност чрез стабилно и непрекъснато снабдяване на Европа с необходимия и природен газ, продължава да е от ключово значение за континента. Освен това ЕС трябва да подобри вътрешния си енергиен пазар и да получава газ на конкурентни цени. Русия е дългогодишен доставчик на природен газ за Европа и има богат опит в изграждането, експлоатацията и поддръжката на тръбопроводите. «Газпром» е надежден газов доставчик с дългогодишен опит и притежава значителен дял от руските газови резерви. В същото време обаче излишното политизиране на газопроводите усложнява решаването на търговските, икономическите и финансовите въпроси и вреди на отношенията между Европа и Русия.

Бележки:

1. [1] Ian Cronshaw, Jacob Marstrand, Margarita Priovska, Daniel Simmons, and Joost Wempe, “Development of Competitive Gas Trading in Continental Europe,” International Energy Agency, May 2008, https://ares.library.jhu.edu/aresCMS/ares.dll?Action=10&Type=10&Value=342478; а също Петър Петров, Природный газ- новая международная политическая экономия, Европейское измерение 2018, сборник научных трудов под общей редакцией С. Н. Бабурина, - стр.96-128
2. [2] Sadek Boussena, and Catherine Locatelli, “Gazprom and the Complexity of the EU Gas Market: A Strategy to Define,” Post-Communist Economies 29, No. 4 (2017): 549-564.
3. [3] Analytical Center for the Government of the Russian Federation, “Russian Energy 2015,” Sep 2016., http://ac.gov.ru/files/publication/a/10205.pdf.
4. [4] Ibid.
5. [5] BP Statistical Review of World Energy, June 2018: https://www.bp.com/content/dam/bp/business-sites/en/global/corporate/pdfs/energy-economics/statistical-review/bp-stats-review-2018-full-report.pdf ; Enerdata, Natural gas production, 2019, https://yearbook.enerdata.ru/natural-gas/world-natural-gas-production-statistics.html
6. [6] International Energy Agency, “Key World Energy Statistics,” 2018, https://www.iea.org/publications/freepublications/publication/KeyWorld2016.pdf.; Skolkovo Energy, “Основные элементы и возможные сценарии дерегулирования цен на газ в России и реформирования газового рынка”, 2019 https://energy.skolkovo.ru/downloads/documents/SEneC/Research/SKOLKOVO_EneC_RU_research_01022019.pdf ;
7. [7] «Газпром», «За Газпром», 2019 г., http://www.gazprom.com/about/.
8. [8] BP Statistical Review of World Energy, June 2018: https://www.bp.com/content/dam/bp/business-sites/en/global/corporate/pdfs/energy-economics/statistical-review/bp-stats-review-2018-full-report.pdf, «Газпром 2019»; International Energy Agency.
9. [9] BP Statistical Review of World Energy, June 2018: https://www.bp.com/content/dam/bp/business-sites/en/global/corporate/pdfs/energy-economics/statistical-review/bp-stats-review-2018-full-report.pdf; Stam, Global gas report 2018 http://www.snam.it/export/sites/snam-rp/repository/file/gas_naturale/global-gas-report/global_gas_report_2018.pdf
10. [10] British Petroleum, “Statistical Review of World Energy,” Jun 2017, https://www.bp.com/content/dam/bp/en/corporate/pdf/energy-economics/statistical-review-2017/bp-statistical-review-of-world-energy-2017-full-report.pdf.
11. [11] BP Statistical Review of Energy 2017, Gazprom 2019, GIIGNL, ANNUAL REPORT 2019 EDITION, https://giignl.org/sites/default/files/PUBLIC_AREA/Publications/giignl_annual_report_2019-compressed.pdf?utm_source=facebook.com&utm_medium=social&utm_campaign=giignl-annual-report-2019---vse-o-rynke&fbclid=IwAR3MUYE9ab0NWo5BO6A7aHybC9W-4i9FB8QGD5WCXm0DNUR1aX1vGEwvaCk ;
12. [12] Henry Foy and David Sheppard, “U.S. and Russia Step Up Fight to Supply Europe’s Gas,” Financial Times, 3 Aug 2017, https://www.ft.com/content/352f4cac-6c7a-11e7-b9c7-15af748b60d0?accessToken=zwAAAWAJaQYwkc81L0ysbHoR59O5xxWvdItg0A.MEUCIQCV-hIkwyT5A1LIrV7KL6IfTz_LHMXsTE9tnG8PwVeF_wIgNhoNp6eOcYt-95P1a11Wr9uXLbIVpmmTWvDwPvyQiBM&sharetype=gift; Mariusz Swora and Anna Mikulska, “U.S. LNG in Central and Eastern Europe – Taking Diversification Seriously,” Forbes, 11 Jul 2017, https://www.forbes.com/sites/thebakersinstitute/2017/07/11/u-s-lng-in-cee-diversification/#406b3de64d0a.
13. [13] Energy Information Administration, Today in Energy, “United States Remains the World’s Top Producer of Petroleum and Natural Gas Hydrocarbons, 21 май 2018, https://www.eia.gov/todayinenergy/detail.php?id=36292 .
14. [14] International Energy Agency, “Key World Energy Statistics,” 2018, https://www.iea.org/publications/freepublications/publication/KeyWorld2016.pdf.; Skolkovo Energy, “Основные элементы и возможные сценарии дерегулирования цен на газ в России и реформирования газового рынка”, 2019, С2-5: https://energy.skolkovo.ru/downloads/documents/SEneC/Research/SKOLKOVO_EneC_RU_research_01022019.pdf.
15. [15] ibid, “Газпром“, «Единая система газоснабжения России», 2019 г., http://www.gazprom.com/about/production/transportation/; «Роснефть», «Перспективы и стратегия развития», 2019, https://www.rosneft.com/about/Development_prospects_and_strategy/.
16. [16] “Основные элементы и возможные сценарии дерегулирования цен на газ в России и реформирования газового рынка”, 2019, С3: https://energy.skolkovo.ru/downloads/documents/SEneC/Research/SKOLKOVO_EneC_RU_research_01022019.pdf.
17. [17] American Enterprise Institute, “The Political Economy of Russian Oil and Gas,” 29 May 2013., http://www.aei.org/wp-content/uploads/2013/05/-the-political-economy-of-russian-oil-and-gas_083506286519.pdf.
18. [18] British Petroleum, “Statistical Review of World Energy,” Jun 2017, https://www.bp.com/content/dam/bp/en/corporate/pdf/energy-economics/statistical-review-2017/bp-statistical-review-of-world-energy-2017-full-report.pdf.
19. [19] Nick Butler, “Nord Stream 2: A Test of German Power,” Financial Times, 2 Jul 2017, https://www.ft.com/content/4875c9ff-0868-3798-8f66-4efa667eb5ba.
20. [20] BP Statistical Review of Energy, 2018; KPMG, “Situation of the Ukrainian Natural Gas Market and Transit System Market Study,” 10 Apr 2017., https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=4&cad=rja&uact=8&vd=0ahUKEwiPm4qXqvXAhXjSN8KHQ7EAPsQFgg4MAM&url=https%3A%2F%2Fwww.nrdstream2.com%2Fen%2Fdownload%2Fdocumnt%2F80%2F&usg=AOvVaw38NywcA2RBp8FG0A.
21. [21] British Petroleum, “Statistical Review of World Energy,” Jun 2017., https://www.bp.com/content/dam/bp/en/corporate/pdf/energy-economics/statistical-review-2017/bp-statistical-review-of-world-energy-2017-full-report.pdf.
22. [22] Bloomberg New Energy Finance, “Global LNG Outlook 2017,” Sep 2017: https://www.forbes.com/sites/thebakersinstitute/2017/08/24/lng-versus-russian-gas-in-central-and-eastern-europe-playing-poker-on-a-continental-scale/; Skolkovo Energy Center, Трансформирующийся глобальный рынок СПГ: как России не упустить окно возможностей?, 2019, https://energy.skolkovo.ru/downloads/documents/SEneC/News/Russia-on-global-spg-market.pdf
23. [23] British Petroleum, “Statistical Review of World Energy,” Jun 2017.
24. [24] Skolkovo Energy Center, Трансформирующийся глобальный рынок СПГ: как России не упустить окно возможностей?, 2019, https://energy.skolkovo.ru/downloads/documents/SEneC/News/Russia-on-global-spg-market.pdf ;
25. [25] Ibid.
26. [26] International Energy Agency, “World Energy Outlook 2018», 2018. А също Gazprom, Gazprom- From peak investment to higher FCF (export), 2019, p17: http://www.gazprom.ru/f/posts/62/880637/investor-day-2019-presentation.pdf
27. [27] World Energy Council, “World Energy Resources 2016,” 2016, https://www.worldenergy.org/wp-content/uploads/2016/10/World-Energy-Resources_FullReport_2016.pdf.
28. [28] Jonathan Gaventa and Simon Skillings, “Energy Union Choices: Cleaner, Smarter, Cheaper,” E3G, 21 Nov 2017., https://www.e3g.org/library/energy-union-choices-cleaner-smarter-cheaper.
29. [29] Rodrigo Pinto Scholtbach, Willem Braat, Pedro Cespedes Ruiz, Volker Kraayvanger, Minoru Muranaka, Jaime Gonzales-Puelles, and Costanza Jacazio, “Gas 2017”; International Energy Agency, “Market Report Series,” 2017, https://ares.library.jhu.edu/aresCMS/ares.dll?Action=10&Type=10&Value=356071, https://ares.library.jhu.edu/aresCMS/ares.dll?Action=10&Type=10&Value=356071.
30. [30] International Energy Agency, “World Energy Outlook 2017,” 2017.
31. [31] Ibid; Eurostat, “Energy Production and Imports,” Jul 2018, Eurostat nrg_100a, nrg_102a, and nrg_103a, http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Energy_production_and_imports; Eurostat, “Energy Production and Imports,” Jul 2018, http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Energy_production_and_imports.
32. [32] Eurostat, “Main Origin of Primary Energy Imports, EU-28, 2006-2016,” 09 August 2018, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Main_origin_of_primary_energy_imports,_EU-28,_2006-2016_(%25_of_extra_EU-28_imports).png&oldid=398029 .
33. [33] International Energy Agency, “Gas Market Report 2017,” Center on Global Energy Policy, 13 Jul 2017, https://ares.library.jhu.edu/aresCMS/ares.dll?Action=10&Type=10&Value=356073.
34. [34] Eurostat, “Main Origin of Primary Energy Imports, EU-28, 2006-2016,” 09 August 2018, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Main_origin_of_primary_energy_imports,_EU-28,_2006-2016_(%25_of_extra_EU-28_imports).png&oldid=398029.
35. [35] International Energy Agency, «World Energy Outlook 2017», 2017.
36. [36] European Commission, “Energy Modelling,” 2017, htts://ec.europa.eu/energy/en/data-analysis/energy-modelling.
37. [37] The Oxford Institute for Energy Studies, “Algerian Gas: Troubling Trends, Troubled Policies,” May 2016., https://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2016/05/Algerian-Gas-Troubling-Trends-Troubled-Policies-NG-108.pdf; Ламин Чихи, «Алжир лучший поставщик газа в Испанию в 2016 году, Глаза Подробнее Экспорт ЕС», Reuters, 27 января 2017 года.
38. [38] Gazprom, Gazprom- From peak investment to higher FCF (export), 2019, p17-27: http://www.gazprom.ru/f/posts/62/880637/investor-day-2019-presentation.pdf. Газпром Експорт, Газпром на европейският пазар: Консолидация на нови граници, Нефтогазов вертикал, април 2019: http://www.ngv.ru/magazines/article/gazprom-na-evropeyskom-rynke-zakreplenie-na-novykh-rubezhakh/.
39. [39] International Energy Agency, “World Energy Balances Database Documentation,” 2018, http://wds.iea.org/wds/pdf/worldbal_documentation.pdf . International Energy Agency, “Gas Medium-Term Market Report,” 2015, http://www.oecd-ilibrary.org.proxy1.library.jhu.edu/docserver/download/6115061e.pdf?expires=1508730653&id=id&accname=ocid53025068&checksum=6A84BE4BBC01500CB4552ED35E6C0161 .
40. [40] Ibid; BP, Statistical Review of Energy, 2019; Gazprom, 2019.
41. [41] Bank of Finland, “Overview of Russia’s Oil and Gas Sector,” 2017, https://helda.helsinki.fi/bof/bitstream/handle/123456789/14701/bpb0517.pdf?sequence=1.
42. [42] Energy Information Administration, “Russia,” 2017, http://stats.oecd.org/OECDStat_Metadata/ShowMetadata.ashx?Dataset=WBAL&ShowOnWeb=true&Lang=en.
43. [43] Gazprom, 2019; International Gas Union, “Wholesale Gas Price Survey,” May 2019.
44. [44] Central Bank of Russia, 12 Oct 2017; Shaun Walker et al., “Recession, Retrenchment, Revolution? Impact of Low Crude Prices on Oil Powers,” The Guardian, 30 Dec 2015, https://www.theguardian.com/business/2015/dec/30/oil-iran-saudi-arabia-russia-venezuela-nigeria-libya ; Lauren Carroll, “How Have U.S. Sanctions Impacted Russia’s Economy?” PolitiFact, 21 Feb 2017, http://www.politifact.com/punditfact/statements/2017/feb/21/anthony-tata/how-have-sanctions-impacted-russias-economy .
45. Deloitte, “Russian Oil and Gas Outlook Survey,” 2019, https://www2.deloitte.com/ru/en/pages/energy-and-resources/articles/russian-oil-gas-outlook-survey.html; Deloitte, “2016 Russian Oil and Gas Outlook Survey,” 2016, https://www2.deloitte.com/ru/en/pages/energy-and-resources/articles/2016/2016-russian-oil-gas-outlook-survey.html
46. [46] Dimitar Bechev, “Central and Eastern Europe’s Pushback against Sanctions on Russia,” Atlantic Council, 11 Oct 2017, http://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/central-and-eastern-europe-s-pushback-against-sanctions-on-russia.
47. [47] Ekaterina Kozinchenko, Dmitry Mordovenko, Douwe Tideman, and Georges Chehade, “Capital Projects in the Russian Oil and Gas Industry,” PricewaterhouseCoopers, 2015, https://www.strategyand.pwc.com/media/file/Capital-projects-in-the-Russian-oil-and-gas-industry.pdf.
48. [48] Ernst and Young, “Russian Infrastructure in the Global Context,” 2018, http://www.ey.com/ru/en/issues/business-environment/ey-road-to-2030-russian-infrastructure-in-global-context.
49. [49] Gazprom, Gazprom- From peak investment to higher FCF (export), 2019, p17-27: http://www.gazprom.ru/f/posts/62/880637/investor-day-2019-presentation.pdf. The Oxford Institute for Energy Studies, Vitaly Yermakov, Shrinking surplus: the outlook for Russia’s spare gas productive capacity, OIES, December 2018: https://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2018/12/Shrinking-surplus-the-outlook-for-Russias-spare-gas-productive-capacity-Energy-Insight-42.pdf .
50. [50] International Energy Agency, “Natural Gas Information Overview,” Statistics, 2018, https://www.iea.org/publications/freepublications/publication/NaturalGasInformation2017Overview.pdf.
51. [51] Ernst and Young, “Arctic Oil and Gas,” 2013, https://www.green4sea.com/wp-content/uploads/2014/09/pdf/EY-Arctic_oil_and_gas.pdf.
52. [52] Deloitte, “Oil Flows Around Sanctions,” Russian Oil and Gas Outlook Survey Results 2017, 2017,, https://www2.deloitte.com/content/dam/Deloitte/ru/Documents/energy-resources/russian-oil-gas-outlook-survey-2017-eng.pdf.
53. [53] Steven Erlanger and Neil MacFarquhar, “E.U. Is Uneasy, and Divided, about U.S. Sanctions on Russia,” The New York Times, 25 Jul 2017,https://www.nytimes.com/2017/07/25/world/europe/eu-uneasy-about-impact-of-new-us-sanctions-on-russia.html.

* Авторът е магистър по икономика от УНСС, докторант в Руската академия за национална икономика и държавно управление при Президента на Руската Федерация