11
Пон, Ное
22 New Articles

Новата американска глобална стратегия: мишената е Русия

брой 5 2019
Typography

През последните години в САЩ беше осъществена преоценка на ценностите както по отношение на взаимодействието с Русия, така и на процесите в постсъветското пространство. До този момент, Москва демонстрира сравнителна устойчивост към външния натиск, осъществяван от САЩ и в по-малка степен от ЕС, но по-нататъшната ескалация на този натиск на фона на изострянето на ситуацията в редица критично важни за Вашингтон зони на интереси и сфери на влияние може да доведе до изключително болезнени и невинаги предсказуеми последици.

Включително за самите САЩ, които в резултат от своята антируска санкционна политика още през 2017 се доближиха опасно близо до "червената линия на безопасна взаимозависимост".

В момента в Съединените щати се формулира нова, по-сложна система за "противодействие на руското влияние", която някои анализатори определят като "модел на сдържане и изтощаване". Илюстрация за този нов подход беше последователната поява, през април 2019, на два доклада, изготвени от RAND Corporation и озаглавени, съответно, "Русия е агресивна, но не е играч от висшата лига, а Китай е играч от висшата лига, но не е агресивен" (1) и "Да изтощим Русия, като я накараме да пренапрегне силите си: противоборство в по-добри условия" (2).

Новата линия на САЩ отразява американските опасения от пряк военен сблъсък и необходимостта да бъде ограничена антируската реторика в условията на диалог с Москва по такива болезнени за Вашингтон въпроси като Иран, отношенията с Китай и Венецуела. Както е известно, по тези въпроси Москва демонстрира завидна упоритост и гъвкавост, особено в сравнение с другите глобабни играчи. На практика обаче, новите подходи към конфронтацията с Русия, лансирани в двата доклада на на RAND Corporation, изглеждат още по-деструктивни, в сравнение с досегашните опити за политически натиск върху нея.

Какво представлява новата американска стратегия

В основата на лансираната стратегия е залегнало т.нар. "интрузивно сдържане", т.е. ограничаване възможностите на Русия да разширява влиянието си в критично важните за САЩ региони. Планира се това да се постигне, чрез ангажирането на Москва в сравнително малкозначими както за нея, така и за Вашингтгон, конфликни ситуации, а също използването на вътрешните проблеми на Русия, слабия икономически растеж и несъвършенствата в нейното държавно и корпоративно управление. Подобен подход до голяма степен повтаря стратегията използвана срещу Съветския съюз по времето на президента Роналд Рейгън. Както е известно, тази стратегия, чиято реализация стартира в началото на 80-те години на ХХ век, излиза извън рамките на класическото "сдържане" на СССР, форсирайки редица негативни процеси с помощта на различни политически и военнополитически средства, включително откровени провокации (като инцидента с южнокорейския пътнически самолет, свален в съветското въздушно пространство през 1983) и информационни манипулации от типа на лансираната от Рейгън "Стратегическа отбранителна инициатива" (т.нар. "звездни войни"). Въпреки че сегашната ситуация доста се разминава с онази в началото на 80-те, подобен подход изглежда приложим поне отчасти, независимо от съществените различия в политическите и икономически условия (например нивото на глобално влияние и възможности на САЩ).

Новата стратегия цели да принуди Москва да се откаже от плановете за укрепване на позициите си в такива перспективни зони като Близкия и Средния Изток, Арктика или Далечния Изток, концентрирайки вместо това ограничените си ресурси за поддържане на стабилността в своето непосредствено обкръжение и за неутрализиране на конфликтите с ключовите си икономически партньори.

Тоест, САЩ се стремят да лишат Русия от самостоятелен операционен и инвестиционен потенциал, необходим и за да консолидира около себе си контролираното от нея икономическо пространство и да създаде достатъчно значими в геоикономическо отношение инвестиционни системи, гарантиращи и поне базово ниво на икономически растеж. Естествено, в подобни условия, в основно пространство на конкуренция се превръща постсъветска Евразия, което впрочем не се и крие от американските анализатори.

Евразия като конкурентно пространство

На този фон е напълно закономерно, че в рамките на стратегията за "изтощаване" на Русия, основното внимание се отделя на процесите в постсъветското пространство. Ако анализираме предлаганите от експертите на RAND стъпки, ще видим, че голямата част от тях са свързани със създаване на "точки за натиск" върху Русия в постсъветското пространство (изключение е Сирия и Близкият Изток, като цяло, но при това изрично се подчертава високият риск на подобен подход). Ключовите направления за упражняване на натиск върху Русия са ескалацията на конфронтацията с прибалтийските постсъветски държави, разрушаването на съюза между Русия и Беларус, по-нататъщната дестабилизация на Украйна (макар че и това направление се оценява като "високорисково"), както и ерозията на партньорските отношения в зоната на Каспийско море, включително ескалиране на напрежението в Нагорни Карабах.

Въпреки че тези концепции засега се дискутират предимно на експертно равнище, американският елит очевидно започва да осъзнава критичното значение на дестабилизацията на ситуацията в Евразия за оказване на ефективен натиск върху Русия. Особено предвид факта, че Москва се очертава като най-активния и ефективен конкурент на Вашингтон в Близкия и Средния Изток.

Между другото, именно поради това и напук на логиката на поведение на "колективния Запад", който напоследък демонстрира желание да установи по-специални отношения с Беларус (очевидно разглеждайки я като по-слабото звено в Съюзната държава), в доклада на RAND открито се поставя въпроса за необходимостта от смяна на режима в Минск. Показателно е също, че американските експерти разглеждат Беларус не като част от Съюзната държава, а като своеобразен "буфер" между Русия и НАТО. При това в случая едва ли може да се говори за някакъв опит на САЩ да отнемат от ЕС инициативата в отношенията с Беларус. По-вероятно е, че американските стратези смятат за жизненоважна ерозията и разрушаването на всички (дори и изглеждащите проблемни) "ядра" на новата институционализация в Евразия. И, обратното, от гледната точка на Русия и нейните партньори, заинтересовани от устойчивото развитие и интеграцията на Евразия, е жизненонеобходимо не само съхраняването, но и мултиприцирането на въпросните "институционални ядра", особено предвид факта, че в сегашното си състояние САЩ, а и "колективният Запад", не могат да се разглеждат като пълноценни играчи в постъветското пространство, преследващи там някакви позитивни цели.

Стратегията за изтощаване превръща постсъветското пространство в обект на американските манипулаци. Самата поява на подобна стратегия говори за това, че САЩ нямат жизненоважни политически и икономически интереси в това пространство а основната им цел е да използват Евразия като територия за формиране на процеси, насочени към оказване на натиск върху основните им геополитически и геоикономически конкуренти - Русия и Китай, и в по-малка степен - върху ЕС. При това Вашингтон не е ограничен от никакви фактори в усилията си за прокарване на всякакви сценарии, включително генериране на "управляван" (или неуправляван) хаос. Много показателно е и, че самите американци признават рисковия характер на действията си, както и възможността те да доведат до мащабна дестабилизация в "зоните на натиск" върху Русия, включително в прибалтийските постсъветски държави, макар че те са членове на НАТО и ЕС и не би трябвало да са обект на подобна политика.

Мястото на Каспийския регион

Ключово пространство, което логично се оказва във фокуса на стратегията за "изтощаване", е Каспийският регион. Стабилността в този регион е важен фактор за гарантиране на икономическия растеж в постсъветското пространство, който пък е основен инструмент на руската политика за осигуряване на достъп до нови перспективни пазари. В същото време в Каспийския регион съществуват немалко вътрешни противоречия - както между държавите в него, така и междуетнически, което улеснява евентуалната му дестаблизация, при липсата на консолидиращи икономически процеси и политическо взаимодействие.

За политиката на САЩ "точковата" дестабилизация на военно-политическата ситуация в Каспийския регион е важна и, защото им позволява да постигнат пълната геополитическа и геоикономическа изолация на Иран, както и да лишат Русия от възможност за пълноценно развитие на глобално значимия индустриално-логистичен коридор "Север-Юг" (който трябва да свърже руските балтийски пристанища с иранските и индийски портове), а ЕС - от възможността да създаде конкуренти газотранспортни коридори.

Показателно в това отношение е повдигането в американските политически и експертни среди на темата за необходимостта от демократизация на Азербайджан, както и обсъждането на възможността за "актуализиране" на ситуацията в зоната на Карабахския конфликт. Подобна теза, макар и леко завоалирана, се съдържа във втория от двата визирани в началото доклади на RAND Corporation. Макар че има по-скоро манипулативен и "проучвателен" характер, тя отразява възгледите на американската експертна общност относно възможностите на политиката на САЩ в Евразия. В тази връзка, не бива да се изключват и евентуални опити за дестабилизация на Туркменистан, включително чрез "управляем трансфер на нестабилност" от съседен Афганистан.

Изборът на Каспийския регион като ключов обект на дестабилизация от американска страна изглежда логичен, тъй като не само Русия, но и други държави, като Иран и Китай например, по ред причини няма как да не бъдат засегнати от генерираната отвън нестабилност. Те със сигурност ще бъдат принудени да се намесят в процесите, което ще доведе до възникване на многопланова конкурентно-конфликтна ситуация и тотално ще ерозира възможностите за икономическа растеж в региона. Освен това, подобно развитие ще сложи кръст на надеждите на каспийските държави да се интегрират в новите регионализирани центрове на икономически растеж при достойни условия.

Какво предлагат експертите на RAND

Според експертите от RAND, от руска гледна точка, основните заплахи пред Москва са: "цветните революции" и "дирижираната отвън смяна на режимите в постсъветаска Евразия", загубата на статута на Русия като велика държава, както и директната атака срещу нейната територия. Базирайки се на тези предпоставки (които, между другото, не са лишени от основание) във втория доклад на RAND ("Да изтощим Русия, като я накараме да пренапрегне силите си: противоборство в по-добри условия") са очертани и евентуалните действия на САЩ, които действително биха накарали руснаците да "пренапрегнат силите си". Предлаганите в тази връзка мерки са групирани в няколко подгрупи: икономически, геополитически, идеологически и информационни, въздушни и космически, военноморски, сухопътни и "мултидомейни" (като за редица направления може да отговаря армията на САЩ). По-интересни измежду тях са следните.

Нанасяне на удари по руските съюзници

Както вече споменах, в геополитическия раздел на въпросния доклад съвсем сериозно се поставя въпросът за смяна на режима в Беларус. Авторите му посочват, че подкрепата за подобна "революция" няма как да бъде гарантирана, особено при положение, че осъществяването на радикални преобразувания очевидно не присъства сред приоритетите на беларуското общество. Нещо повече, дори и опитът за подобни действия ще се възприеме от Москва като провокация и тя със сигурност ще предприеме светкавични и твърди мерки за противодействие, включително и военни, които биха могли да засегнат и трети държави. Впрочем, дори и сравнително сдържаната реакция на Русия във връзка със събитията в Украйна през 2014, очевидно е направила необходимото впечатление на американските анализатори, като за това може да се съди и по оценките им за възможностите да се повлияе върху руските позиции в Молдова, Кавказ и Централна Азия.

Ядреното измерение

В доклада се отделя специално място на ядрените сили, както и на проблемите с контрола на въоръженията. Едно от предложенията на авторите му, в частност, е да се акцентира допълнително върху морската съставляваща на "ядрената триада" (т.е. атомните подводници с балистични ракети), макар американските експерти с основание да посочват, че влиянието на подобна стъпка върху руските въоръжени сили - както конвенционалните, така и стратегическите - ще бъде нищожно.

Освен това, в доклада се лансират варианти за по-нататъшно повишаване на количествените и качествените характеристики на стратегическите бомбардировачи, тип "Стелт" (т.е. трудно откриваеми) и разполагането на допълнителни тактически ядрени авиобомби в Европа и Азия. Според експертите на RAND, в подобен случай Русия вероятно ще реагира с по-нататъшното увеличаване на възможностите на противовъздушната си отбрана, защитата на системите на управление и други мерки, "противоречащи на интересите на САЩ и съюзниците им". Вероятно се има предвид нарастването на регионалните потенциали за нанасяне на превантивен удар.

В доклада се твърди, че развитието на системите за противоракетна отбрана и космическите сили и средства ще бъде изключителн скъпа задача за САЩ, при това Русия ще може сравнително лесно да парира подобни усилия, тъй като в тази страна от десетилетия насам се разработват ракетни комплекси, предназначени за преодоляване на ешелонирана противоракетна отбрана.

В същото време обаче, анализаторите от RAND са на мнение, че денонсирането на валидния до 2020 договор между САЩ и Русия относно мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (т.нар. "нов START") ще доведе до много сериозни политически и идеологически загуби, освен това финансовите разходи на Русия и САЩ в тази връзка ще бъдат, най-малкото, съпоставими. От което следва, че поне на аналитично равнище, американците не разглеждат ядрената сфера като най-перспективна в противоборството с Русия. Възможно е обаче, част от американските висши военни да са на съвсем друго мнение.

Най-перспективните направления

В доклада на RAND, като най-перспективни измежду всички изброени направления, се посочват следните:

- Увеличаване на производството на енергоносители в САЩ;

- Налагане на общи по-сурови икономически и търговски санкции;

- Разширяване на военноморското присъствие в районите на действие на руския военен флот;

- Предислокация на бомбардировачите, предназначени за атаки срещу стратегически цели на територията на Русия (следва да отбележа, че в доклада се разглежда и вариантът за предислоциране и на изтребителната авиация по-близо до руските граници, но според авторите, това само би направило САЩ по-уязвими).

- Увеличаване на инвестициите в авиационни комплекси с автономно или дистанционно управление;

- Ръст на инвестициите в авиационни комплекси и ракети с голям обсег;

- Увеличаване на инвестициите в противорадиолокационни ракети с голям обсег;

- Ръст на инвестициите в средства за радиоелектронна борба.

Тоест, препоръчва се най-голямо внимание да се отдели на ударите срещу руската икономика, както и на мерките, улесняващи преодоляването на "бастионите" на руската въздушно-космическа отбрана. Според авторите, предприемането на тези стъпки, ще ограничи ресурсите на Русия и това ще я принуди да изразходва сериозни средства за условно отбранителните направления на военното и строителство, които пък ще намали нейните възможности да проектира мощта си в отдалечени зони на военни действия.

Поне в момента е трудно да се каже, дали всички съдържащи се в докладите на RAND препоръки ще бъдат реализирани на практика. Да не забравяме обаче, че според съвместната декларация на Варшава и Вашингтон, вече е планирано прехвърлянето на разузнавателни безпилотни летателни апарати в Полша. Посещенията на американски бомбардировачи В-52Н и В-1В в британската въздушна база Феърфорд и последвалите им полети в близост до руските граници вече са нещо нормално, а постоянното им разполагане там се разглежда като една от ключовите мерки във връзка с "нарушаването на Договора за ракетите със среден и малък обсег от страна на Русия". Изброените по-горе сфери на увеличаване на отбранителните разходи, също са сред приоритетите на САЩ, отлично илюстрация за което е по-нататъшното увеличаване на обсега на крилатите ракети JASSM.

Целите на съперничеството с руснаците

Съдържащият се в докладите анализ на широк спектър от различни действия, насочени срещу Русия, както и на евентуалната и реакция, несъмнено е професионален. Същото впрочем би могло да се каже и за основната теза на втория от тях, а именно, че "пренапрягането" на силите на Русия не бива да се разглежда като самоцел, а само като едно от направленията на политиката, залагаща на отбраната и сдържането, както и на сътрудничеството с Москва, в сферите, където руските и американските интереси съвпадат.

Как Вашингтон вижда "руската заплаха"

Междувременно, само месец след появата на двата доклада на RAND Corporation (т.е. през май 2019), в САЩ беше публикуван и друг изключително любопитен документ, озаглавен "Стратегическите намерения на Русия" (3). Той е съвместно издание на Департамента по отбраната и Обединения комитет на началник щабовете. Сред авторите му са над трийсет известни фигури, включително един от създатеите на теорията за мрежовите войни Джон Аркила, дългогодишният експерт по евразийската идеология Марлен Ларюел, Даниел Флин от офиса на директора на Националната разузнавателна служба на САЩ, както и мнозина учени и военни от такива профилни организации като Военната академия в Уестпойнт, Консорциума за изследване и противодействие на тероризма, Центъра за военно-политически анализи на Университета Хъдсън, Института за стратегически изследвания на Военния колеж на Армията на САЩ, Централното военно командване, Висшата военноморска школа на САЩ и Руската стратегическа инициатива в рамките на стратегическия дивизион на Европейското командване на САЩ.

Показателно е, че сред авторите на документа са и такива "асове" на антируската пропаганда като Ана Боршчевская от Института за близкоизточна политика във Вашингтон или Павел Девятков от Арктическия институт, известен с тясното си сътрудничество с най-старата неправителствена организация, осъществяваща проамериканска пропаганда (и занимаваща се, паралелно с това, и с разузнавателна дейност) в чужбина - Корпуса на мира на САЩ.

Още в увода, чиито автор е генерал Теодор Мартин от Командването за обучение и доктрина на Армията на САЩ, се подчертава, че "действията на Русия, осъществявани в "сивата зона", оказват силно влияние и продължават да застрашават жизненоважни аспекти на националните интереси и сигурността на Америка. Затова, ако успеем да разберем, как точно се плнаират руските кампании, това ще позволи на САЩ по-ефективно да сдържат Москва".

Тоест, замисълът е ясен. Става дума за опит да се анализира начина на мислене на руското ръководство, за да се добие представа как би действал Кремъл в бъдеще. Предвид факта, че отделните части на доклада касаят различни региони - Европа, Централна Азия, Близкия Изток, Африка, Латинска Америка и Антарктика, излиза, че според военнополитическото ръководство на САЩ, Русия застрашава Америка по всички тези направления.

Ако в цитирания по-горе доклад на RAND Corporation открито се говори за различни сценарии, които следва да бъдат реализирани с цел пряко или косвено да бъде отслабена Русия и да бъдат засегнати интересите и в постсъветското пространство и най-важните за нея зони, като Сирия например, в доклада на Държавния департамент и Обединения комитет на началник щабовете се съдържат по-скоро резултатите от своеобразна "мозъчна атака", организирана с цел "заинтересованите кръгове в американското правителство - разузнаването, правоохранителните органи, военните и политически институции - да получат необходимите им ценни познания и аналитични методи, необходими за да могат САЩ и тахните съюзници и партньори да разработят комплексна стратегия за справяне с руското предизвикателство". Което между другото, много напомня целите, които Вашингтон си поставяше по време на студената война.

Показателно е, че в началото на май 2019 издателите на доклада, съвместно с Националния университет по отбрана на САЩ и службата на директора на Националното разузнаване, организираха кръгла маса на тема бъдещото глобално съперничество и конфликта с Русия. Списъкът на докладчиците (сред които редица авторитетни експерти и опитни политици като бившия военен аташе на САЩ в Москва генерал Питър Цвак или директора на Центъра за Евразийски, руски и изночноевропейски изследвания на Джорджтаунския университет Анджела Стент, която преди това е работила в отдела за Русия и Евразия на Националния съвет по разузнаване) се отличаваше от този на авторите на въпросния доклад, което означава, че тези две инициативи са само "върха на айсберга", станал видим единствено поради техния публичен характер.

В заключителния документ на въпросната кръгла маса, освен редовно използваните в последно време от американските експерти понятия като "сива зона" и "хибридна война", се акцентира върху "постоянните военни учения, провеждани от Русия, които изискват тотална мобилизация на обществото", "спасяването на имиджа на Москва във Венецуела", опитите "за ерозия на европейските институции" и дори "създаването на ЕАИС с цел правилата, по които функционира руската икономика, да бъдат разпространени и в съседните дъргави с цел гарантиране на привилегирован достъп и пресичане на западното влияние". В тази връзка си струва да посоча, че Казахстан например, не само не е ограничил отношенията си с ЕС след създаването на ЕАИС, а дори ги е задълбочил. Впрочем, американските експерти съзнателно не споменават и, че всички решения в ЕАИС се приемат с консенсус. Тоест, фактът, че много от тезите, лансирани от американската експертна общност, представляват откровени опити за представяне на желаното за действително, както и стремежът да се прокарат концепции като тези за "путинизма", "имперското ДНК на Русия" или за "новата доктрина Брежнев", уж възприета от Кремъл, говори по-ското за тяхната некомпетентност или предвзетост. Между другото, сред "враждебните действия" на руснаците, някои участници в кръглата маса посочват и "тайнствената активизация на броя на желаещите да се запишат в армията на САЩ". Всъщност, въпросната "тайнственост" се изчерпва със споменаването на въпросния факт в контекста на "руската намеса" в американските президентски избори през 2016. Естествено, не се цитират никакви реални факти и доказателства в тази посока.

Що се отнася до доклада за стратегическите намерения на Русия, в него не се забелязват сериозни опити за проникване в начина на мислене на Кремъл. За сметка на това се отделя много място на необходимостта за бъде намалена зависимостта на Европа от руските газови доставки, на т.нар. "близка чужбина" на Русия, където се акцентира върху Грузия, Молдова и Източна Украйна, на активността на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ) и Федералната служба за сигурност (ФСБ), както и на стратегията за "маскировка" и машинациите на Москва. Впрочем, там се съдържа и фантастичното твърдение, че Русия се опитва да използва в свой интерес бойци от разпуснатата официално колумбийски групировка FARC, а като "доказателство" се посочват предаванията на испаноезичната редакция на руската телевизия RT, нарочена за "агент за дезинформация в Латинска Америка".

Твърди се дори, че Русия разполяга с някаква "напориста и агресивна Голяма стратегия", зад която уж се крие желанието на руския елит тя да бъде призната за велика държава, стремежът да бъде защитена руската и в по-широк план - славянската идентичност, както и желанието да бъде ограничена глобалната доминация на САЩ. Истината обаче е, че желанията и стремежите са нещо различно от институционализираната практика, изискваща ресурси и конкретни механизми за реализацията на така очертаната стратегия. Разбира се, разсъжденията на американските експерти за взаимната връзка между хилядолетната руска история, християнството, Ялтенската конференция и днешната Русия несъмнено са интересни, но когато това се обвързва с разширяване на НАТО, както и с ролята на ОДКС и ЕАИС (както прави Джереми Ламоро например), а на Москва се приписват "откровено агресивни действия, целящи реализацията на стратегията за многополюсен свят, разделен на "ексклузивни сфери на влияние" (както твърди Робърт Пърсън), те губят всякакъв реален смисъл.

Впрочем, съдържащото се в доклада твърдение, че стратегиите на САЩ и Русия по отношение на Европа се различават, и това, което би искал Вашингтон, няма как да бъде подкрепено от Москва, както и обратното, е принципно вярно. Това обаче е отдавна известно и не се нуждае от допълнителни коментари. Що се отнася, до изброените в доклада резултати от външнополитическата активност на Москва, те сякаш са извадени от някой бюлетин на руското външно министерство, само че се интепретират с обратен знак.

Като цяло, в доклада буквално гъмжи от изтъркани шаблони и хипетрофирани метафори. Основните рецепти за борба с руското влияние, които се съдържат в него, могат да се сведат до следното: ангажиране на по-голям брой опитни дипломати; прокарване на американската култура, ценности и език; използване на частния сектор като "посредник" и "инструмент за влияние" в съседните на Русия държави; ограничаване на руския оръжеен износ с помощта на американските програми за сътрудничество в сферата на сигурността; стимулиране на държавите, провеждащи прозападни реформи (като Узбекистан например), както и осъществяването на специфични програми в редица целеви държави, където това е възможно.

На този фон, най-рационална изглежда позицията на един от авторите на доклада - Джон Аркила, като според него: "следва да се замислим за потенциалните "сътресения", най-опасното от кооито би било превръщането на Путин в "руския Никсън", решил да заложи на "китайската карта". Ако Москва и Пекин се сближат, глобалната система и мястото на САЩ в нея ще бъдат обърнати надолу с главата. Затова една добра американска стратегия вероятно би следвало за начало да се опита да разиграе "руската карта"".

Как може да бъде предотвратена хаотизацията

Сегашното състояние на световната политика и икономика, които са в мъчително очакване на мащабна системна глобална криза, способства донякъде за осъществяването на всевъзможни политически манипулации в рамките на американската стратегия за "интрузивно сдържане и изтощаване" на Русия. Сериозен проблем в пространството на Новата Евразия е, че поради окончателната деградация на наследената от СССР комуникационна система и разнопосочните икономически интереси на повечето постсъветски държави (с изключение на Съюзната държава на Русия и Беларус), в момента нивото на икономическа взаимозависимост между тях не е високо. А това означава, че икономическите фактори, способни да попречат на евентуална хаотизация, също не са на достатъчно високо равнище.

Като цяло, нивото на хаотизиране на операционното пространство на глобалната политика и икономика нараства и тези процеси неизбежно засягат и пространството на постсъветска Евразия. Всъщност, частичната хаотизация на пространството, прилежащо на Евразия, както и на някои периферни нейни региони, изглежда неизбежна, дори при неутрално отношение на САЩ към евразийските процеси и интеграцията на региона. Това обаче означава, че ако Вашингтон действително възприема Евразия като пространство на конкуренция не само с Русия, но и с Китай, Иран и други държави, американската стратегия може силно да ускори и дори да превърне във взривообразен процеса на хаотизиране на региона. За да не се допусне това, държавите, които са заинтересовани от стабилизирането и интеграцията на Евразия, и най-вече Русия, би следвало да се опитат да формират в евразийското пространство своеобразни "институционални ядра", най-вече в икономическата сфера. Ролята на такива "ядра" могат да изиграят: мултинационалните корпоративни структури, влияещи върху икономическите процеси на цялата територия на Евразия; проектите с продължителен инвестиционен цикъл, притежаващи общоотраслов потенциал в глобален или субглобален мащаб; споразуменията, регулиращи специфичните сфери на икономическото взаимодействие между държавите от Евразия и техните икономически партньори; регионалните платежно-инвестиционни системи, защитени от външни манипулации и технологични проблеми.

Макар че не са гаранция срещу евентуална дългосрочна дестабилизация, тези институционални ядра биха могли да очертаят определени поведенчески рамки в икономическите процеси, които да сдържат и ограничават хаотизацията. Сред най-важните направления на институционалното противодействие на евентуални дестабилизиращи действия от страна на САЩ е координираната (или, ако е възможно) обща политика на държавите от Евразия в сферата на информационната и киберсигурността, както и защитата на евразийското информационно пространство от манипулации.

От критично важно значение за провала на очертаната по-горе американска стратегия е осъзнаването от националните елити на държавите от Евразия на свързаните с нея заплахи и невъзможността да разчитат на някакви външни фактори за оцеляването си. А това изисква от тях, като минимум, да се ориентират най-вече към вътрешните източници на социално-икономическа стабилност. Което пък отново ни връща към въпроса за нова институционализация на интеграционните процеси на територията на Евразия.

Сега предстои да видим, дали руската аналитична общност ще реагира адекватно на предизвикателството, формулирайки реално осъществими способи за противодействие на американската стратегия, както и за евентуално взаимодействие със САЩ, ако се появи подобна възможност, разбира се. При всички случаи, крайната цел на руската "контрастратегия" не би трябвало да са радикалните промени и провокирането на "големи сътресения", а по-скоро постигането на локално предимство в условията на съперничество между великите държави, което би позволило на Москва да избегне "капана", който се опитва да и заложи Вашингтон, и да е в състояние да преориентира значителна част от своя интелектуален и материален потенциал за решаването на собствените си вътрешнополитически задачи.

 

Бележки:

 

  1. https://www.rand.org/pubs/perspectives/PE310.html
  2. https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR3063.html
  3. https://www.washingtoninstitute.org/uploads/Documents/opeds/Borshchevskaya20190503-SMA.pdf

 

* Българско геополитическо дружество