11
Пон, Ное
22 New Articles

Геополитически аспекти на сигурността на Балканите

брой 5 2019
Typography

За да отговорим на интерса за бъдещето на сигурността на Балканите, а с това и на често поставяния провокационен въпрос за техния избор да бъдат „зона–фронт”,  „зона–буфер” или „мост” между Запада и Изтока, трябва за се опитаме да ги поставим в координатната система на протичащите вече мащабни и дълбоки процеси на трансформация на световния ред, но тъй като тя има няколко възможни сценария и предполага нехомогенна и неясна среда на сигурност, това затруднява прогнозите за нашия регион.

Затова сложните проблеми на сигурността във вътрешнорегионален план на пръв поглед ни изглеждат по-близки, но в действителност съчетанието на външни влияния и потенциалните рискове на Балканите не е еднозначно.

Тъй като части от Югоизточна Европа (ЮИЕ) се припокриват с Източното Средиземноморие, Централна и Източна Европа и Черно море и те имат значение за сигурността й, а са и от интерес на няколко извънрегионални играчи, подходът на реедица западни (първоначално американски) стратези да се разглежда Балканския и Черноморския регион, а според някои и Източносредиземноморския, като едно цяло, има по-голямо основание.

В по-широк и изчерпателен смисъл, понятията „сигурност“ и „политика за сигурност“ не се ограничават само до  военни аспекти, но тук ще дадем превес на тяхната роля.

Независимо от новите технологии във въоръженията по света, новите военни доктрини и принадлежността на част от страните от региона към нови съюзи, географското му разположение продължава да определя стратегическата важност на региона и интересите на външни сили към него. От значение е, че към тези интереси на други сили, някои от които частично модифицирани, днес се прибавя и ролята на международни фактори с амбициите за позитивно въздействие върху средата за сигурност, но и натоварени със своите пропуски, грешки и интереси в подхода към регионалните проблеми.

Първоначално изглеждаше, че след преориентирането на държавите от региона към Запада в началото на 90-те години значението му значително е намаляло. Постепенно обаче  политическото съперничество между САЩ, Руската Федерация, Турция и Китай за влияние в ЮИЕ частично се възобнови. А геостратегическите интереси на САЩ към Балканите все повече се различават от тези на Европа - от ключово значение за американците е ерозиране влиянието на други външни сили в региона и налагане на собствените икономически интереси, докато за Европа въпросът опира и до сигурността на континента.

Интересите на извънрегионалните сили намират израз в съперничеството им, в контекста на европейската енергийна сигурност и степента на контрол на балканския инфраструктурен възел. Балканите обаче са не по-малко интересни като военна логистична структура към пояса от фронтови държави от Балтика до Турция (според формулировката на бившия помощник държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд).

Въпреки това, на този етап нито разработки като «Светът през 2035, видян от ЦРУ и Националния разузнавателен съвет” виждат горещ конфликт на Балканите, нито Съветът за външни отношения на САЩ в прогнозите си за 2019 ги посочва като място на 9–те потенциални конфликти в света.

Действително, по-тревожни днес са очевидните провокации в Оманския залив, които повтарят подхода преди Виетнамската война или преди войната в Ирак - и в трите случая без доказателства, но с официални обосновки за война. По-тревожни са изявления като изразеното от  вицепрезидента на САЩ Майк Пенс на 25 май 2019 пред абсолвентите на Военна академия очакване, че е съвсем сигурно да участват във война, при това една от трите възможности за такава война е в Европа. И тъй като по договор, след завършване на академията, абсолвентите имат само пет години задължителна служба, очевидно вицепрезидентът очаква тези войни да се случат в неговия мандат или пък, ако президентът Тръмп спечели изборите през 2020 - в следващия му мандат. Показателно е, че вицепрезидентът вижда войни на хоризонта  „със сигурност”, а не „ако се налага”.

Като регион, Балканите могат да бъдат по-скоро обект на последствията от световни кризи и военни конфликти, отколкото сами да предизвикат такъв конфликт. Например, жертва на последиците от разтрогването на Договора за забрана на ракети със среден и малък обсег, защото биха се превърнали в зона за разполагане на такива ракети или бойни дронове с подобни оперативно-технически параметри.

Няма съмнение, че сигурността на Балканите днес е доста по–добра и отговорите на въпроса, защо това е така, ще ни помогне да продължим по този път. Това е посоката на трансформация на повечето страни от региона, намаляване на конфликтите, значителна демилитаризация, международно наблюдение и контрол чрез мисии на ЕС и НАТО, сериозна финансова подкрепа, изграждане на регионално сътрудничество.

Единственият елемент от изброените, който се «обръща», е демилитаризацията - т.е. налице е процес на въоръжаване и съответното увеличаване на разходите за отбрана, съюзническо военно присъствие, както и всички действия в изпълнение на замисъла за превръщането на региона в част от фронтовата зона от Балтика до Турция.

Вторият фактор, който в една или друга степен продължава да предопределя сигурността на Балканите, е характерният микс от етнически, религиозни, исторически предпоставки за възможно ескалиране на локални конфликти.

Политическите конфликти (Сърбия–Косово, Босна и Херцеговина, Кипър, Молдова) свидетелстват за неспособността на елитите да намерят практически решения.

Счита се обаче, че локалните конфликти сравнително лесно могат да бъдат овладяни. Тоест, значението им като заплаха за европейската сигурност е значително по-малко, отколкото в миналото. От трите основни причини за възникване на голям сблъсък, Балканите отговарят само на една - нерешени конфликти между съседни държави (първата и втората причина са проблемни съюзи и намеса на велики сили). Но част от авторите-балканисти предупреждават, че ако лидерите за Западните Балкани, вместо сами да разрешат проблемите си, търсят силен външен партньор (Албания - САЩ, а Сърбия – Русия), би могло да се стигне до военно противопоставяне.

Рисковете за сигурността на Балканите

Сериозни рискове за сигурността на региона може да донесе политиката на подкрепа на албанския фактор в стремежите му към обединение и присъединяване на нови територии и, съответно, очертаване на нови граници - последното в противоречие с устава на ООН, Хелзинския заключителен документ, резолюция 1244 на СС на ООН и международните договори. Особено ако такава политика се подхранва предимно от опасения за една силна Сърбия, още повече ако последната е проводник на руско влияние в региона. Очевидно, че балансът между двете заплахи и превръщането им в общо проевропейско усилие би бил по-верния път.

Създазаването на армия на Косово безспорно e в нарушение на резолюция 1244 на СС на ООН, позволяваща само сили за сигурност до 2000 души, също както и незабавно последвалото и снабдяване с техника и, предстоящо, с тежко въоръжение от САЩ. Истинската движеща причина за тази милитаризация обаче, е замисълът за бъдещо членство в НАТО, въпреки че едва ли днешно Косово се чувства незащитено, дори и само за това, че на територия му се намира най–голямата американска база Bondsteel с 6000 военни от САЩ и 900 души охрана от Бундесвера.

Но, ако днес говорим за Косово, в недалечно бъдеще ще бъде размразен босненският конфликт и още отсега може да се очертае верижната реакция от присъединяване на босненски сърби към Сърбия, хървати от Западна Босна към Хърватия, босненските мюсюлмани ще обявят своя собствена държава, албанците от Прешево, Буяновац и Медведжи ще се намесят, унгарците от Войводина могат да поискат голяма автономия и т.н.

Днес ситуацията в квазидържавата Босна и Херцеговина (БиХ) е показателна не само за пълното блокиране, но и за тлеещата взривоопасна смес от нагнетявана омраза и саботиране на противниковата страна в ущърб на общия интерес и сигурността. Наскоро лидерът на местната мюсюлманска общност Бакир Изетбегович заплаши, че неговата Партия на демократическото действие сама ще предостави на НАТО Програма за интегриране на БиХ във военната област. А ветераните  заговориха за нова гореща  война в страната.1 Република Сръбска отговори с решение за сформиране на «резервни полицейски части за ефективна борба с тероризма», а Изетбегович обяви увеличаване мощностите на отбранителната индустрия. Така страните принудително се въвличат в регионална надпревара във въоръжаването.

Тази година се разрази и истински шпионски скандал, след като сараевските специални служби разкриха, че колегите им в Хърватия са спонсорирали уахабизма в Босна за да я дискредитират като огнище на радикален ислям.

Невоенните предизвикателства

Тероризъмът, пълзящата ислямизация и радикализация, организираната престъпност и корупция, както и търговията с оръжие, могат да станат сериозна заплаха за регионалната сигурност.

По отношение на тероризма, още през 2015 се оказа, че броят на европейците–джихадисти в Ислямска държава а пет пъти по-голям, отколкото на тези от Балканите 

(5 800 срещу 900), а броят на мюсюлманите в Европа (20 млн) е вече четири пъти по–голям от този на Балканите (5,5 млн). От друга страна, факт е, че присъствието на салафизма в Западните Балкани е заплаха за европейската сигурност, а Косово всъщност е на първо място по брой джихадисти, присъединили се към Ислямска държава на глава от населението – 403 бойци, от които вече са се завърнали 160. От Македония пък, по официални данни, около 150 местни граждани са се присъединили към ислямистите в Ирак и Сирия, като повечето са вербувани сред албанското мюсюлманско малцинство. 2/

За съжаление, темата се използва за постигане на други цели, например за обвинения от страна на Хърватия срещу  Босна и Херцеговина, че се е превърнала в салафитски анклав (според хърватския президент Колинда Грабар-Китарович, салафитите там са 10 000 души).

В интерес на коректността, за истинските процеси в Западните Балкани трябва да отбележим, че радикализацията се дължи, на първо място, на социални причини, като тоталната младежка безработица и трайното състояние на криза, на второ място - десетилетната политическа нестабилност и национални противоречия и едва на трето място е религията, която предоставя алтернатива на младите. Навлизането на «новия ислям» доведе до разрастване на пропастта между умерени и фанатично вярващи.

Не са за подценяване организации като иранската «Муджахедин Халк», която има голяма база ва албанска територия и заявява намерение да превърне страната във втори Афганистан.

Когато говорим за изградената вече с финанси от арабските страни уахабитска база не можем да не отчетем, че свързани с тях лица бяха основатели и на забранената благотворителна саудитска фондация „Ал Уакъф ал ислами“ в България.

Престъпността. Показателите за високата престъпност в региона засягат както Западна Европа, така и България, защото ¾ от хероина в Западна Европа например, се доставя от Балканите, а един от петте основни канала за доставка на наркотици под името «Зетра» (Зелен) минава от Турция през Южна България, Македония, базов пункт в Прешево ( Южна Сърбия) и краен пункт в Босна. От тази гледна точка изглежда логично, че във френската стратегия за Балканите  престъпността е изнесена на първо място. Неоправдано е обаче, поставянето на антитерористичната борба на предпоследно място. Мигрантската криза пък въобще не присъства, а повечето политолози «политкоректно» премълчават последствията от нея.

Миграцията. Мигрантският поток и самостоятелните действия на отделни европейски държави се отразиха негативно и задълбочиха вече съществуващите политически, регионални и национални конфликти с последствия върху стабилността на региона и на интеграционния процес с ЕС. Пример за това беше размяната на остри санкционни мерки между Хърватия и Сърбия през 2017-2018, заради спорове по приемане и пропускане на мигранти, и блокирането от Хърватия на отварянето на следващи преговорни глави от ЕС със Сърбия през 2016, подлагани под съмнения и до ден днешен. Ескалира и вътрешнополитическото напрежение между сръбската и босненската част в БиХ, защото сръбският лидер Милорад Додик обвини босненските политици в провеждане на пряка ислямизация с планове за заселване на 150 000 мюсюлмански мигранти, които да променят етническия баланс.

В дебатите в ЕС за изграждане на центрове за приемане на мигранти, наред със северноафриканските страни, винаги се споменаваха Албания и Македония като целеви места за създаването им. Обществата в тези две страни свързаха преместването на граничната защита и ангажиментите за мигрантски центрове с процеса на разширяване на ЕС и тези ангажименти бяха отказани, а дискусията в ЕС отложена за лятото на 2019.  Въпросът за изграждането на Фронтекс и използването му в трети страни, което ЕК договаря с отделно с всяка от тях, всъщност опира до това, дали той ще повлияе на интеграционния процес и как държави като Албания и Македония с ограничен капацитет ще издържат сериозното изпитание, на което ще бъдат подложени.

Членството в НАТО и ЕС

В резултат на последователната политика на ЕС и НАТО, въпреки всички забавяния и грешки в подходите им към Балканите, балансът между страни членки  и нечленки продължава да се подобрява. Днес съотношението на страните членки и на двата съюза, към тези само на НАТО и останалите, които не са членки на нито един от двата е 4: 3: 3 (в  първата група влизат България, Гърция, Румъния, Словения и Хърватия, във втората -  Албания, Турция и Черна гора, а в третата– БиХ, Македония и Сърбия).

Логичната теза, дали една страна е готова за членство в НАТО например, невинаги е вярна. Нерядко извънрегионални сили решават да се даде зелена светлина за някой кандидат. Македония например, отдавна беше готова да бъде приета в НАТО по конкретни  оценки и впечатления от сътрудничеството ни с нея,  и не само разногласията с Гърция пречеха за това, а и фактът, че САЩ по дипломатически път (чрез посолството в София) дадоха да се разбере, че й било още рано. А десет години по-късно поискаха изключително спешно придвижване на членството, и то не само на Македония.

Перспективите

В заключителния документ от срещата на върха на НАТО от юли 2018 изрично бе подчертано, че регионът има стратегическо значение за Алианса. Оставянето на вратата на НАТО отворена беще оценено като успех.

Политическият и медиен оптимизъм относно бъдещо членство на всички страни от региона в НАТО и ЕС е доста нереалистичен по отношение гарантирането на сигурността, защото дори и да бъдат приети всички кандидати, това няма да е достатъчно. Някои автори сполучливо посочват примери в това отношение– непреодолените противоречия между Турция и Гърция като страни членки на НАТО, необходимите три десетилетия докато Великобритания и Ирландия (и двете са членки на ЕС) стигнат до компромисно споразумение, приемането на Кипър в ЕС не способства за решаване на проблема с разделението на острова и т.н.

Когато говорим за перспективите за членство на всички балкански страни, трябва да си дадем сметка, че през последните години се промениха рамковите условия в сектора за сигурност, очертаха се автократични тенденции в управляващите елити и нарастване  на скептичното отношение към  интеграцията в двата съюза, с малки изключения като Македония, където тази подкрепа за НАТО е 83%. А влизането в НАТО е въпрос не само на военен потенцил, съответстващ на чл. 3 на Севереотлантичесикя договор, но и на политическа зрялост. 3/

Повечето балкански страни подкрепят общата Европейска отбрана. Румъния има категорична позиция, а и участва вече в интеграционни проекти, преподчинявайки свои сили на германския Бундесвер. Гърция е «склонна» да подкрепи идеята за Европейска армия, въпреки че сред населението има известен песимизъм към ЕС, като цяло. Румъния, България, Гърция и Кипър участват от самото начало в една европейска бойна група, даваща шестмесечни дежурства, което всъщност поставя основите на взаимодействието в бъдещата европейска армия.

В Хърватия обаче, Министерството на отбраната е на мнение, че такава армия, вместо да укрепи НАТО, ще представлява паралелна структура, което не би допринесло за европейската сигурност. Преобладава мнението, че проектът е ненужен и би могъл да причини вреди, освен това съдържал много неизвестни. В политическите среди също се въздържат от подкрепа за него.4

По разбираеми причини отхвърлянето на бъдещо членство в НАТО е най-силно в Сърбия. Трябва да признаем обаче, че Сърбия се показа като надежден партньор на европейските страни в справянето с бежанската криза след 2015. В повечето случаи се срещат погрешни представи за активността на Сърбия по линия на НАТО. Още през 2015 броят на военните учения са сръбските ВС с НАТО достигна 197, а тези на двустранна основа със страни членки на НАТО - 370, докато военните учения с Русия бяха 36. В същото време обаче, 52% от сърбите дават негативна оценка на САЩ, докато 61% се отнасят положително към руската политика.

Подкрепата за НАТО е висока сред босненци и хървати в Босна и Херцеговина. Ясно е, че съпротивата на Милорад Додич и сърбите ще пречи, но политическото решение на НАТО е силен знак в подкрепа на прозападните сили и пронатовските среди и, едновременно с това, е послание към Русия и критиците на НАТО, че регионът продължава да е зона на влияние на Запада и Алианса.

Взаимодействието между ЕС и НАТО е особено важно за Балканите. В посочените в общата декларация на ЕС и НАТO от 8 юли 2016 седем области на сътрудничество има съвпадение на интересите между двете организации и всички страни от региона. Последната 7–ма област касае подкрепата на усилията на партньорите в източно и южно съседство при изграждане на капацитет. В изпълнение на тази обща цел на ЕС и НАТО, особено след втората съвместна декларация от 18 юли 2018, бяха активирани обменът на информация  и неформалните политически консултации на работно ниво с три страни - Босна и Херцеговина, Молдова и Тунис. На въпроса, защо само с тях, може да се отговори - защото имаме други механизми с останалите, но истината е, че съвместните усилия на ЕС и НАТО трябва да се поставят на по-динамично ниво с всички страни. Изграждането на капацитет е само една от възможните области: следват хибридни заплахи, оперативно сътрудничество, киберсигурност, отбранителни способности, военна индустрия и научни изледвания, военни учения. 5

По отношение на сигурността и отбраната в стратегическите документи може да се направи извода, че залегналите в тях формулировки не са достатъчни, сами по себе си, да променят кардинално факторите, определящи несигурността в региона.

Една от причините е, че зад общите постановки няма конкретни виждания, как да се постигне съответната цел на място.

Така например формулираните в Стратегията на ЕС за Западните Балкани акценти за убедителни реформи и «помирение» не кореспондират със ситуацията на задънена улица в Босна Херцеговина, що се касае за действително помирение, напротив босненските мюсюлмани говорят за възможно връщане към гореща война, а всяка инициатива на  Милорад Додич се бойкотира, обявява се създаване на милиции от двете страни и надпревара в активиране производството на военните заводи и въоръжаване. Не е достатъчно да оправдаем ситуацията с това, че Дейтънското споразумение затвърди етническото разделение.

Изводът пък от диалога Косово-Сърбия още по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2019 показа, че решение на конфликта на основание приоритетите на заявени национални интереси не е реалистично в обозримо бъдеще и че едностранността, вместо кооперативната многостранност, няма да защити националните интереси на отделните държави, да не говорим за стабилността на целия регион в дългосрочен план.

Представената от Франция Стратегия за Западните Балкани (по време на срещата в Берлин на 29 април 2019) трудно може да бъде възприета като истинска стратегия, тъй като  разделите „Сигурност” и „Отбрана” не са на стратегическо ниво и покриват само вече съществуващи дейности. Относно ефективността, по-очаквано е може би само намерението за по-голям прием на офицери от Западните Балкани във френски учебни заведения и на цивилни граждани в Института за служители в сферата на отбраната. 6/ Това  би било реално противодействие срещу тенденцията Анкара да предоставя не само големи финансови помощи, като например  1 милиард евро за армията на Босна, а в Македония да отделя внимание на изграждане на нейната армия, обучение на офицерския състав в Турция, оборудването и снабдяването й. По този повод неведнъж сме правили паралел с азербайджанската армия, в чиято структура са интегрирани турски офицери, и сме поставяли въпроса, дали  е възможно един ден това да се случи и в нашата съседка, особено предвид  системното турско влияние и очакваното пълно  ислямизиране на турската армия в срок до пет години, по турски оценки. Турция обучава кадри и от други балкански страни. По договор с Косово представители на местните органи за сиурност се обучават в турски военни училища и академии, много преди тези органи да се трансформират в Косовска армия. В  граждански университети пък следват 1600 студенти от Косово, повечето от които с турска държавна стипендия. За сравнение, в  България обучение на македонски граждани във Висшето Военно училище «Васил  Левски» във Велико Търново започна след 2005 със скромните 5-7 човека. 

Интересно е да се проследят приликите и разликите в отношението към сигурността между Франция и Великобритания. Предвид опасенията, че след Брекзит Западните Балкани ще да слязат на по-ниско ниво сред британските външнополитически приоритети, трябва да отбележа, че досегашното правителство многократно изразява подкрепа за продължаване на ангажимента в региона. «Ние имаме значителни интереси в подкрепа на стабилността и просперитета в ЕС и региона”, се заявава от 2017 досега.  Въпреки това, намерението ще трябва да бъде последвано от действия след като Великобритания напусне ЕС. Засега има нагласа Лондон да продължи да провежда постоянен, координиран контрол и последователен ангажимент, наред с международните партньори.

В голяма степен има припокриване във вижданията на Великоблитания и Франция за борба с организираната престъпност, трафика на хора и корупцията, управлението на миграцията, създаването на добра бизнес среда и насърчаване свободата на печата.

Лондон обаче заявява много по-открито целите на обучението и програмите за стипендии като част от подхода за промяна на политиката и гражданското общество. За Босна и Херцеговина например, е записано, че целта е да се създаде постоянна мрежа от хора, които ще станат бъдещите лидери на страната с опит в по-отворена, съвместна и демократична политика.” 7 Подход, имащ много повече прилики с турския и американския начин за перспективни и дългосрочни мерки за прокарване на влияние в определена страна.

Очевидно е, че стабилността се превръща в първостепенен интерес на ЕС на фона на сигнали за връщане назад в някои страни, дори в сферата на демокрацията и в социалноикономическото им развитие. ЮИЕ трябва да бъде приоритетна стратегическа цел на ЕС, която да се преследва координирано и постоянно, а не по сфери на интереси на отделни големи страни.8

Геополитиеските аспекти, амбициите и влиянието на извънрегионалните сили върху сигурността на Балканите

Вакуумът, който ЕС допусна на Балканите след 2008 логично се запълни от Турция, Саудитска Арабия, Русия и Китай. Често не се отчита тяхната реална тежест. Ако съдим по военните бази и възможността за пряко политическо влияние, на първо място трябва да поставим САЩ. Към това място се стреми и Турция, която най-често и необяснимо се изпуска от анализа, въпреки трайните й амбиции и системни форми и методи на въздействие.

Засилване на военната активност и влияние на САЩ

Искането на Конгреса на САЩ Пентагонът да изготви Стратегия за противодействие на Русия в Черно море до 15 октомври 2019, съдържащо аргумента за необходимост от съвместна работа със съюзници и партньори за това противодействие и приписване на Москва на опити да «насърчава злонамерени действия на Балканите и в други части на Европа», означава, че на практика Вашингтон ще изиска от цитираните в документа съюзници и партньори, а сред тях със сигурност са Румъния и България, нови ангажименти, като няма съмнение, че те ще са от военен характер.

Предложената от Атлантическия съвет на САЩ нова американска стратегия за региона залага на «историческо възраждане на американо-сръбския съюз», постоянно военно присъствие в Югоизточна Европа и укрепване способностите на Вашингтон да влияе върху развитието на събитията.

ЕС пропусна да предотврати предстояща загуба за европейската оръжейна индустрия чрез реализацията на Европейска програма за стимулиране на рекапитализацията (ERIP) на Държавния департамент на САЩ от лятото на 2018, предвиждаща да замени старото руско въоръжение в Югоизточна Европа с американско,  използвайки и финансови инжекции и визирайки Албания, Гърция, Хърватия, Северна Македония, Словакия и Босна и Херцеговина. Стратегията включваше финансова подкрепа и политически натиск. Програмата допълва Европейската инициатива за възпиране, стартирала при президента Обама (EDI), а Тръмп увеличи финансовата подкрепа за нея. За 2019 бяха заложени 6 млрд долара. Макар и сравнително малка програма, тя предвижда 2,4 млрд за складиране на въоръжение, 2 млрд за военно присъствие в Европа, 600 млн повече за учения и 517 млн за подобрявнане на инфраструктурите. От одобрените 190 млн., Босна получава 30 млн за покупка на хеликоптери, а Гърция – 25 млн. за бойни бронирани машини. Във втория етап на Програмата – бюджет 2020, са планирани до 100 млн за подпомагане продажбата на оръжие в Югоизточна Европа. 9/

Положителен сигнал е, че през юни 2019 Съветът на ЕС ясно заяви в своя декларация, че допуска трети държави, в случая и САЩ, да могат да участват в проекти на PESCO, но само при спазване принципа на автономност на ЕС.

САЩ имат стабилно присъствие, особено в Албания, БиХ, Косово и Македония.

Обявеното от американците намерение да използват армейския тренировъчен полигон Криволак в Македония, който е най–големия на Балканите (22,546 ха), за разполагане на БЛС (дронове),  показва - в зависимост от техния обсег, скорост и предназначение (бойни или разузнавателни), че те могат да заменят ракетите с малък и среден обсег и ще обхванат района на Черно море и на Източното Средиземноморие.

Извън непотвърдените информации, че ще се строи нова военна база на Север от сегашната Бондстийл, очевидно е, че заделените от Косово 300 млн долара за три години за изграждане на съвременна косовска армия ще отидат предимно в американски фирми.

САЩ полагат особени грижи за въоръжаване на албанската армия, като от 2017 до 2019 са доставили 117 бронирани автомобили, а до края на 2019 ще доставят 3 многоцелеви хеликоптера Sikorsky UH60A Black Kawk. Американската военна помощ за Косово е 12 млн. евро.

По най-актуалния в момента проблем - разрешаване на противоречията между Сърбия и Косово, лансираните варианти съдържат един геополитически и един военно-стратегически елемент:

На първо място, САЩ оказват натиск не само върху Прищина и Белград, но и върху ЕС, поставяйки го в крайно унизителна ситуация, като дават да се разбере, че ще искат от Брюксел фактическо оттегляне на влиянието на Съюза от Балканите и обезценяване ролята на решенията на СС на ООН и съответните документи. ЕС ще трябва да намери начин да запази авторитета си, особено след подсказаното искане да съкрати помощите за Белград, ако сръбската страна не приеме американския план, и заплахата за санкции, което е нов момент. Освен това, конкретните неофициални предложения към Белград свидетелстват, че Вашингтон не си дава сметка за реакцията на населението в Сърбия и нереалистичността на плановете в този исторически момент да предлага привилегировано военно партньорство на Сърбия.

На второ място, пример за нереалността на американските виждания във военен аспект са и плановете за общи военни структури между Сърбия и Косово и изграждане на военна база в сръбския град Поникве, където Пентагонът да разположи дългосрочно свои сили и с това да държи под контрол ситуацията в съседната Република Сръбска, демонстрирайки американскатата подкрепа за териториалната цялост на Босна и Херцеговина и попълвайки военно-стратегическия си пояс от Хърватия, Косово до Македония.10

Русия

В чл. 6 на приетата през 2013 Външнополитическа концепция на Русия ясно се посочва, че «Русия се стреми да развива всестранни прагматични отношения с държавите от ЮИЕ,  а Балканският регион има важно стратегическо значение за нея, включително като транспортен и инфраструктурен възел.». Т.е. от една страна не е вярно, че Русия няма интереси на Балканите, но от друга страна, те очевидно са в икономическата област и коридора към европейската икономика, а коментарите от наша страна за военно-стратегически интереси са силно преекспонирани. Запитан за амбицията на страната му да се позиционира като суперсила, на 20 юни 2019 руският президент отговори: «това е контрапродуктивно, твърде скъпо и няма историческа перспектива».

Разбира се, от чисто военно-оперативна гледна точка, европейският североизточен фланг е далеч по-важен и решаващ в един евентуален бъдещ конфликт, докато на югозапад за Русия е важно единствено блокирането на подхода на противникови военноморски  съдове през Черно море и разполагането на ракетен и противоракетен потенциал в европейските страни.

Във военен аспект, интерес представлява договореното придобиване от Сърбия на руско въоръжение и техника, не толкова заради самото въоръжение, а и заради политическото послание, което руснаците изпращат, и което влиза в известно противоречие с формулировката във външнополитическата концепция на Русия. Защото логично възниква въпросът, ако реално се доставят например ЗРК С–500, те не надхвърлят ли много нуждите на Белград? Радарът на комплекса прехваща летящи обекти на 3 500 км, с радиус на поразяване 600 км (при «Пейтриът» – 180 км), способен да унищожи до 10 свръхзвукови балистични ракети със скорост 7 км в сек. Или пък самолетът Су-35, определен като най-опасния и най-маневрен  в света, с далечина на полета 3 600 км (Ф-35 е с 2520 км). Цената му е 45 млн долара.

Това са въоръжения, които се превръщат в стратегически фактор и влияят на международните отношения.

Турция

Характерното за отношението на Турция към сигурността на Балканите е, че подкрепата й за международни инициативи и мисии на НАТО и ЕС винаги съвпада със стремежа за влияние в няколко конкретни райони на турските интереси. За Анкара са важни Босна и Херцеговина, Косово и Санджак и тя е заявявала категоричната си подкрепа с всички средства при необходимост. Турската външна политика ухажва и Сърбия, защото се опасява от евентуалното създаване на ос Сърбия - България – Гърция с цел да се предотврати възникванто на «ислямска дъга» от Тирана до Анкара.11

Турция участва във всички операции на НАТО на Балканите от 1995 насам, както и в тези под ръководството на ЕС, лансираше свои инициативи пред СС на ООН, подкрепяше боснеските мюсюлмани с оръжие, настояваше за членство на Босна и Херцеговина в НАТО.  Напоследък обаче, нейните национални и регионални интереси влязоха в противоречие с с геостратегическите цели на Запада. Основната причина е политиката на президента Ердоган, особено след опита за преврат в Турция през 2016, но за това допринасят  и трудните отношения с НАТО, както и отдалечаването на членството в ЕС.

Понастоящем най–рисковата ситуация е свързана с турските претенции за използване на новооткритото газово находище край Кипър и заявената готовност на Анкара да приложи военна сила за целта.  През 2017 Турция наруши 2000 пъти териториалните води на Гърция и 3000 пъти въздушното й пространство. Заявени бяха планове за изграждане на военна база в Кипър и увеличаване на въоръжените сили на острова (35 000 души).

При бъдещи важни събития, свързани с дестабилизация на сигурността на Балканите, можем да очакваме, че Турция ще има собствено участие, било с План за действие пред СС на ООН, или със собствени инициативи пред други международни организации, като Ислямска конференция, в защита интересите на мюсюлманите.

Независимо от всички промени както на Балканите, така и в Турция, неизменна ще остане  активността на турският държавен орган по вероизповеданията „Дианет” и организацията за културно сътрудничество ТИКА, намиращи се под влиянието на турското разузнаване и радващи се на постоянно растящо финансиране с цел разширяване на религиозното, културно и политическо влияние на Турция във всички балкански страни.12 Държавната издръжка на «Дианет» за 2019 бе увеличена с 34,4% и е към 2,5 млрд , а този орган  работи за радикализдиране на мюсюлманството както на Балканите, така и в Европа.

Характерно за Турция винаги е било систематичното изграждане на влиянието и във всички направления, в които има дългосрочни стратегически цели и разполага с ресурси. Така, наред с настъплението в икономическата и банкова сфера, телекомуникациите и строителството, виждаме как турски фирми вече управляват летищата в Скопие, Охрид, Прищина, Загреб, а скоро може би и София.

Засилване ролята на разузнаванията на извънрегионални сили на Балканите

Очевидно е, че през последните години разузнавателните служби на много страни активизираха дейността си на Балканите. Неведнъж се посочваха по-малко или по-достоверни примери за дейността им  както  в Черна гора, такa и в Македония и Сърбия.

Контраразузнавателните служби на Сърбия смятат, че срещу тях действат два центъра - единият в Скопие, на ЦРУ, а вторият - в Сараево, подчинен на британското разузнаване.

Най–актуалната информация обаче, която се подразбира от обява на Пентагона (за техническо осигуряване на разузнавателната дейност на разузнавателното управление на сухопътните войски на САЩ на територията на балканските страни и Източна Европа, конкретно по експлоатация, техническо обслужване и поддържане на информационни системи, за анализиране на разузнавателни данни, планиране и провеждане на различни операции и за подготовка на извънредни операции на Балканите), показва, че очевидно става дума за нови разузнавателни структури. Вашингтон твърди, че подобни операции са  необходими в случай на военен отговор спрямо действия на противника. Руската страна пък вижда в това организирането на определени форми на хибридна война, насочена към реализацията на геополитически и военностратегически цели на САЩ.

Отбранителните способности на отделните балкански държави

Трябва да признаем, че страните от Балканите не притежават значим военен потенциал   и са  важни за външните фактори предимно с географското си положение и като сфера на влияние. Налице са дори редица примери, в които някои балкански държави биват убеждавани, че не се нуждаяг от подводен флот, други - че не са им необходими танкови войски или пък, че дислокацията на една или друга единица не е подходяща и т.н.

Освен слабата си военна мощ,  балканските страни не разполагат с капацитет да развият армиите си на ново качествено равнище в съответствие с тенденциите в съвременната война, различна от класическата. Те наваксват днес средствата за водене на класическа война, а не за съчетаване на класически и асиметрични действия с високотехнологични способности, гарантиращи изключителна бързина и точност. Ако прибавим към това невъзможността членките на ЕС да участват пълноценно във формирането на Общата европейска отбрана (бъдеща армия), в  Постоянното структурирано сътрудничество и в европейския Фонд на военната индустрия, се очертава риск да бъде нарушен принципът за гарантиране на  равна сигурност в Европа.

Увлечени в усилията си за постигане на съвместимост на въоръжените сили в НАТО, някои балкански страни не отчитат препоръките на ЕС да се ориентират към европейска бойна техника, включително изтребители, и не осъзнават колко голяма е зависимостта за десетилетия напред от подръжката  и използването на отвъдокеанска техника, нейното надграждане и осигуряване на боеприпаси, но пък се надяват да получават средства по проекти от Европейския фонд на военната индустрия. Истината обаче е, че това ще става все по-трудно!

Тенденции към модернизация и увеличаване на отбранителната способност на страните се появиха едва след срещата на НАТО на върха в Уелс на 4-5 септември 2014, включително и в новоприетите през 2009 страни членки, като Албания и Хърватия. Следва да отбележа обаче, че за финансиране на военновъздушни бази  в Източна Европа т.е. на североизточния фланг на пакта, поради по-голямото му стратегическо значение, се заделят далеч повече средства.

Предвид факта, че решаващ елемент на военната мощ е състоянието на икономиката, едно сравнение на БВП на глава от населението показва, че първите 6 от общо 10 балкански държави са и най-еднородните в етническо и религиозно отношение, за разлика от останалите с по-слаби икономически показатели. БВП в първата група се движи от 21.620 долара (Словения) до 7,580 долара (България). А от 7–мо  до 10–то място – от 5.310 долара (Черна гора) до 4.180 долара (Албания).

Големите различия в развитието на икономиката логично водят и до значителна диспропорция на отбранителни способности, намираща израз и във военните бюджети: от 4.450 млрд долара в Гърция, до 0,607 млрд в Хърватия, например. България е предпоследна в тази класация. Сходна картина  дават и данните за военните разходи на глава от населението: 457 долара в Гърция, 115 долара в Румъния,178 долара в Хърватия  и  27 долара в Черна гора. България е в средата на таблицата с 93 долара на човек.

Като процент от БВП, всички с изключение на Гърция са под решението за минимум 2% военен бюджет: Румъния– 1,42, България– 1,41, Гърция– 2,64, Македония и Сърбия макар и да не са членки на НАТО - съответно 1,09 и 1,98%.

Ако направим сравнение на конкретните данни за въоръжените сили на страните, ще видим, че те потвърждават първоначалния извод за голямата диспропорция между военните им способности и отдалечеността им от останалите европейски партньори.

Интересни са резултатите от проучванията, които показват готовността на гражданите да се бият за страната си: На Балканите, българите показват най–ниска готовност – 25%, а турците – най-висока - 73% . Между тях се нареждат Босна - 55%, Сърбия - 46%, Румъния и Македония - по 38%. В Европа, България е на предпоследно място с Австрия и Германия - 21% и 18%. В света, най–голяма готовност да защитят родината си имат мароканците - 94%, афганистанците - 76%, САЩ - 72%, украинците - 62%, руснаците - 59%, а най-ниска демонстрират японците - 11% (данните са от световно проучване на REDIT).

Военното сътрудничество

Най–видимата част от военното сътрудничество между Балканските страни и НАТО се изразява в провежданите военни учения. Те са най-показателни и за насоката на подготовката на войските, за очакваните заплахи и за възможностите и капацитета на отделните страни. Пример за сериозните ангажименти и участие е серията от военни учения «Ответен удар», провели се през май и юни 2019 на територията на България, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и Северна Македония. Целта беше усъвършенстване на оперативните способности и постигане на съвместимост във войските на национално и съюзническо ниво.

Общото  учение «Балкански мостове» (Balkan Bridges), на което София  е домакин през 2019, се разширява ежегодно като тази година  стартират  интернет базирани курсове, използващи Мрежата на страните от Югоизточна Европа за подготовка и тренировка. Тя разработена от участниците във форума с водеща страна България.

През последните две години се забелязва активно провеждане на съвместни учения на специалните сили на балканските страни, например на специалните сили на Македония и България, когато бяха отработен въпроси по обезвреждане на терористи или подготовка с аналогичните структури на България, Румъния и Турция.

Форматът годишни конференция на началниците на отбраната от балканските страни демонстира желание за задълбочаване на военното сътрудничество и проучване на възможностите за нови инициативи в духа на Интелигентна отбрана, Обединяване и споделяне и Инициативата за обединени сили, както бе записано още през 2015 в общата декларация на Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора.

В началото на януари 2019 в българското Народно събрание бе внесен  за ратификация Меморандум за разбирателство между министерствата на отбраната на България, Хърватия, Унгария и Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиацията за специални операции в град Задар, Хърватия.

Отбранителна индустрия и търговия с оръжие

В Западните Балкани с по-развита индустрия разполагат само Хърватия и Сърбия.

Хърватия започна да възстановява военната си индустрия след 2012 и изнася въоръжение в САЩ, което се доставя обаче на армиите на Афганистан, Ирак, Мали и други страни. Хърватия първа в Европа произведе през 2017 нова тъкан със специално предназначение, което прави войниците "невидими". Тя осигурява защита дори от някои от най-модерните уреди за наблюдение.

Сърбия изнася модерни версии на старите самоходни гаубици, учебни самолети и системи за управление на огъня и противотанкови ракети. Сръбските, босненските и македонските компании във военната област често  работят заедно.

Износът на оръжия от България за балканските страни е далеч по-малък, отколкото този за Близкия Изток, но е не по-малко интересен. През последните пет години сме изнесли за Турция оръжия за 74 483 527 евро. На второ място  по обем е оръжието за Хърватска - за 61 165 471 евро, а на трето място - за Сърбия - 35 799 242 евро. Не е малък и обемът за Румъния - 11 850 309 евро. За останалите страни количествата са много по-малки: за Македония– за 1 257 698 евро, за Босна и Херцеговина– 62 184 евро, за Косово– 8 381 евро.

В рамките на година България изнася оръжия за 1,218 млрд долара и заема 71–во място (с продаденото оръжие за 398,2 млрд долара) сред 100–те най–голeми производители в света.

Заключение

В заключение, би могло да се подчертае, че бъдещето на Балканите не е нито на «зона -фронт», нито на «зона - буфер», въпреки посочените негативни тенденции в тази посока, стига разбира се да е налице собствена воля и решителна подкрепа от Брюксел. Това не изключва, а по–скоро налага необходимостта от разработване на конкретни сценарии за възможно развитие. Способността да изградим общи ценности е най-голямата гаранция  за сигурно и стабилно бъдеще. Необходими са обаче много конкретни стъпки с нарастваща скорост, истинско съдържание в решенията и контрол на изпълнение на обещанията. 

Освен повече външни инвестиции в региона, важно е организирането на научно-техническия потенциал на самите балкански страни за прилагане на новите технологии - изкуствен интелект, квантова информатика, автономни системи, биотехнологии и т.н., за да се избегне затвърждаване на положението му на периферна зона, удобно използвана за чужди интереси. Предпоставка за това е единството на стратегическите интереси в политическото пространство.

Периодът след формирането на нови ръководства на органите на ЕС е подходящ да се инициира преглед на досегашната политика на ЕС и НАТО към Балканите, да се формулират отново ясно стратегическите интереси, отчитайки, че те невинаги съвпадат с тези на САЩ, и се предприемат нови подходи за подпомагане процесите на присъединяване, като особен акцент се постави на военното и икономическото сътрудничество, защото те носят доверие и устойчивост. Балканските страни трябва да бъдат въвлечени в Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС и в програмите на Фонда за военна индустрия като основни или трети страни в отделните проекти. Биха могли да се създадат смесени структури за борба срещу тероризма, хибридните заплахи и миграцията.

ЕС категорично не бива да влиза в ролята на посредник в изграждането на нова архитектура на сигурност на Балканите, докато отделни страни привличат една или друга извънрегионална сила. ЕС следва да действа не като посредник, а като главен играч и да парира негативните влияния на външни фактори, стимулирайки страните към повече доверие и единство за реализация на европейското им бъдеще. Ако не го направи, ще затвърди формиращото се вече мнение, че истински важните решения в света все повече се вземат от Вашингтон, Москва и Пекин, докато ЕС, поради липса на необходимите реформи и по вина на европейските правителства, няма да играе подобна роля на световната сцена.

 

Източници:

  1. Алексей Топоров, «Боснийские политики призывают к войне», 15.04.2019, balkanist.ru
  2. Франспрес, Ройтерс, МО на Северна Македония, 16.02.2019 г.
  3. Fabian Schmidt, „Balkan-Staaten und NATO: Mehr als militärische Sicherheit” , 10.07.2018, https://www.dw.com/de/balkan-staaten-und-nato-mehr-als-milit%C3%A4rische-sicherheit/a-3474740
  4. Sinisa Tatalovic, Robert Mikas, „Strategische Autonomie und die Verteidigung Europas“, Dietz Verlag, 2017, Seite 218
  5. Maja Kocijancic, Esther Osorio, „EU - NATO Kooperation – Factsheet”, Bruxelles, 11/06/2019,  ttps://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-Homepage/40876/eu-nato-kooperation-factsheet_de
  6. Französische Botschaft in Berlin, „Französische Strategie für den westlichen Balkan”

29.04.2019, https://de.ambafrance.org/Franzosische-Strategie-fur-den-westlichen-Balkan

  1. HOUSE OF LORDS, Select Committee on International Relations, „The UK and the future of the Western Balkans”, 10 January 2018, Published by the Authority of the House of Lords, https://publications.parliament.uk/pa/ld201719/ldselect/.../53.pdf

 

  1. Winfried Veit, Balkan Bluеs- Die EU sollte sich für eine neue Sicherheitsarchitektur in der Region einsetzen.”, 04.01.2019, ipg-journal, https://www.ipg-journal.de/rubriken/aussen-und-sicherheitspolitik/artikel/balkan-blues-3179/
  2. Florian Rötzer, „USA wollen in Südosteuropa Russland aus dem Waffenmarkt drängen”, telepolis, 31. Mai 2019
  3. Петр Искендеров, «США давят на Сербию: Белград должен принадлежать НАТО», Balkanist.ru, 11.06.2019 и The Foreign Policy , https://balkanist.ru/ssha-davyat-na-serbiyu-belgrad-dolzhen-prinadlezhat-nato/
  4. Konrad Adenauer Stiftung, „Der Einfluss externer Akteure auf dem Westbalkan”, 2018 г.

https://www.kas.de/c/document_library/get_file?uuid=8fd66199-2cdf-8843...

 

  1. 12. John M. Beck,Turkey’s Global Soft-Power Push Is Built on Mosques”,The Atlantic, 06.2019, https://www.theatlantic.com/international/archive/2019/06/turkey-builds-mosques-abroad-global-soft-power/590449/

 

*Авторът е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, бивш дипломат и зам.министър на отбраната.