23
Вт, Юли
22 New Articles

Джакопо ПЕПЕ: Ако САЩ продължат да притискат Германия, тя може да обърне поглед към Русия и Китай

брой 3 2019
Typography

Джакопо Мария Пепе е роден в Рим. Завършил е международни отношения в Хумболтовия университет в Берлин, а по-късно защитава и докторат по същата специалност в берлинския Свободен университет.

През 2010-2015 е научен сътрудник в Берлинския център за Каспийски изследвания, след това е представител на дъщерната компания на германските железници DB Schenker-Rail в Русия. Бил е съветник на италианския външен министър по въпросите, касаещи Турция, Близкия Изток и Евразия.

Д-р Джакопо Пепе е доцент в Университета "Джон Хопкинс" и старши научен сътрудник в Центъра "Роберт Бош" за Централна и Източна Европа, Русия и Централна Азия към Германското дружество за външна политика (DGAP). Смята се за един от най-авторитетните немски експерти по Азия и постсъветското пространство. Той е автор на няколко книги, последната от които е "Отвъд енергетиката: търговията и транспортът в обединяваща се Азия". Интервюто с доц. Джакопо Мария Пепе публикуваме с любезното съдействие на Eurasia Expert.

 

- Кои, според вас, са най-важните политически резултати от 2018 за Германия и с какви предизвикателства се сблъсква страната през 2019?

- Миналата година несъмнено беше трудна и резултатите от нея ми се струват нееднозначни. Станахме свидетели на прехода от едно десетилетие (2008-2018), характеризиращо се с безпрецедентна комбинация между икономически бум, политическа стабилност и нарастване на значението на Германия, в качеството и на международен играч и фактически лидер на Европа. Това време обаче вече приключи и в момента навлизаме в един по-неопределен от икономическа и политическа гледна точка период, в който управляващите ще се сблъскат с множество предизвикателства и рискове - както вътрешни, така и външни, но в същото време пред тях ще се разкрият и нови възможности. А това ще изисква стратегическо предефиниране на приоритетните действия и интереси на Германия.

Ключови за 2018 се оказаха четири събития. На първо място, в чисто вътрешен план, станахме свидетели на фрагментация на политическата партийна система и на преломна криза в немската автомобилна индустрия. След изборите през септември 2017 последва ерозия на традиционните германски партии - на ХДС/ХСС и особено на ГСДП (социалдемократите), докато дясната партия "Алтернатива за Германия" демонстрира очевиден подем, което доведе до безпрецедентно проточилия се процес на формиране на правителство, приключил със създаването на нова "голяма коалиция" между ХДС/ХСС и ГСДП.

Това обаче беше едно по-скоро принудително решение, целящо избягването на нови избори, а не устойчив общ политически проект и неговото бъдеще ще зависи от това, дали Ангела Меркел ще съумее да запази канцлерския си пост до следващите избори през 2021. В същото време, германската индустрия беше принудена да ускори процеса на своята трансформация заради т.нар. "Дизелгейт" (т.е. скандалът с манипулацията на данните за изхвърляните газове от дизеловите двигатели на Volkswagen, принудил компанията да плати 10 млрд. долара на властите в САЩ - б.р.), революцията в сферата на електротранспортните средства и нарасналата конкуренция в сферата на челните технологии от страна на САЩ и Китай. 

На второ място, на световно равнище, през 2018 във външната политика на САЩ се наложи нова парадигма, основаваща се на комбинацията между глобалното "оттегляне от многостранните инициативи", ситуативното ангажиране и агресивния търговско-икономически национализъм, която не само доведе Америка до ръба на търговската война с Китай, но в крайна сметка се оказа директно насочена срещу Германия и немската индустрия.

Берлин, който беше свикнал да се придържа към собствената си интерпретация на многостранен, предсказуем и основаващ се на ясни правила либерален ред, тепърва ще трябва да се справя с предизвикателствата на тази нова ера на икономическа конкуренция, протекционизъм, ситуативни двустранни отношения и политическа непредсказуемост.

Германия осъзна, че администрацията на Тръмп ще управлява дълго и, че нейните действия изискват адекватен стратегически отговор на общоевропейско равнище. "Обединена Европа" беше лозунгът през последните години, но кризата на европейския проект и разминаването между националните интереси на страните членки на ЕС усложняват ситуацията в краткосрочна перспектива.

На трето място, заради кризите в Европа, свързани с Brexit, миграционната вълна, възходът на популистките правителства в Източна и Южна Европа и разногласията с Франция относно реформирането на еврозоната, германските политически елити се оказаха отслабени, тъй като се опитваха да съхранят единството на Съюза без да се отказват от собствените си принципи и национални интереси.

На четвърто място, в по-широката рамка на Евразия, се усложниха значително отношенията с Русия и Китай заради нарастващата конкуренция, недостига на доверие, проблемите в сферата на сигурността и необходимостта от избирателно сътрудничество. Правителството в Берлин вече реагира на икономическите и политически предизвикателства на новата евразийска реалност, но все още не е формулирало продуктивна стратегия, която ясно да дефинира ролята на Германия и ЕС на континента.

Независимо от това, икономическата и политическата система на страната се оказаха изключително устойчиви, дори и в тези безпрецедентно тежки условия. Германия съхрани ключовата си роля на европейски център на властта, нивото на безработицата намаля, беше постигнат икономически растеж, а индустрията съумя да запази силните си позиции на световните пазари. В същото време Германия започна по-добре да осъзнава своята отговорност както в Европа, така и в света.

- Защо, според вас, Ангела Меркел отказа да издигне кандидатурата си за председател на Християндемократическия съюз през декември 2018? Смятате ли, че наистина възнамерява да се оттегли от политиката?
- Сред причините за това бяха резултатите от парламентарните избори, ерозията на авторитета и по време на преговорите за новото правителство, както и растящата опозиция срещу Меркел в редовете на собствената и партия, свързана с нейния подход към мигрантската криза. Не мисля обаче, че Меркел реагира само на тези фактори, истината е, че нейното решение не следва да се разглежда като лично поражение, тъй като то кристализира дълго преди изборите. Тя искаше сама да реши, кога да се оттегли от политиката, както го направи навремето и канцлерът Хелмут Кол. И, в крайна сметка, успя - вместо да напусне едновременно и лидерския пост в ХДС, и длъжността си на федерален канцлер, тя предпочете "двустепенното решение", лансирайки начело на партията своето протеже Анегрет Крамп-Каренбауер, за да запази канцлерския си пост до 2021. Засега планът и сработва. Крамп-Каренбауер концентрира усилията си върху възстановяването на консервативния профил на ХДС, без да посяга директно на пълномощията на канцлера, а пък ГСДП не е склонна да остане в коалицията, ако тя бъде оглавена от някой друг, освен от Меркел.

- Кой би могъл да наследи Меркел на канцлерския пост и как ще се промени политиката на страната? И, в частност, как биха могли да се развият германско-руските отношения?

- Ако предстоящите избори в три източни германски провинции, както и тези за Европейски парламент, се окажат успешни за популистката "Алтернатива за Германия”, превръщайки се в поражение за "Голямата коалиция", това може да има сериозни последици, например под формата на задълбочаваща се поляризация.

В момента подобно развитие няма да е фатално за "Голямата коалиция", която - според мен - ще се задържи на власт до 2021, макар че позициите и ще бъдат силно отслабени. На изборите през 2021 обаче, ефектът ше бъде очевиден - така например, политическият курс на ХДС може още по-силно да се измести надясно, в идеологически план.

Крамп-Каренбауер се придържа към сходни позиции с тези на Меркел в социалната и икономическа политика, но вече демонстрира признаци за по-твърд подход по миграционния въпрос и по-голям консерватизъм по въпросите, касаещи ценностите и гражданските права. Що се отнася до ГСДП, нежеланието на партията да участва в каквато и да било коалиция само ще нарасне, което пък ще остави само няколко реално възможни коалиционни опции след изборите през 2021.

Що се отнася до германско-руските отношение, те несъмнено се нуждаят от стратегическо преформатиране, но ако Крамп-Каренбауер стане канцлер през 2021, подходът и към Русия едва ли ще се различава силно от този на Меркел. Разбира се, Берлин ще декларира необходимост от рестартиране на диалога и ситуативното сътрудничеството, но то ще бъде затруднено от загубата на доверие след украинската криза и фундаменталното противопоставяне на Германия на онова, което в Берлин смятат за агресивна и ревизионистка политика на Москва по отношение на европейския ред.

Нормализацията на отношенията с Русия е възможна и необходима за Германия, но ми се струва, че още не е дошло времето за стратегическото им "презареждане".

Освен това тези отношения ще зависят и от коалиционния партньор на ХДС/ХСС в бъдещото правителство, както и от еволюцията на германско-американските отношения. Предвид сериозната вероятност, че след 2021 ГСДП няма да участва в правителството, връщането към някакъв обновен вариант на прословутата "източна политика" или към формирането на специални отношения с Москва, без оглед на позицията на държавите от Централна и Източна Европа, не ми се струва особено вероятно. Ако "Зелените" отново демонстрират добри резултати на изборите през 2021 и станат част от евентуална бъдеща коалиция с участието на ХДС и СДП (т.е. либералната Свободнодемократическа партия), Германия може да възприеме още по-критичен подход към Русия.

От друга страна, ако отношенията със САЩ станат по-напрегнати по такива въпроси, като проекта "Северен поток 2" например, и ако Вашингтон се оттегли от важни региони, като Близкия Изток, Германия вероятно ще бъде принудена да потърси по-бърза нормализация на отношенията с Русия, поне по някои от тези въпроси.

- Какви бяха основните предизвикателства пред ЕС през последната една година? Дали бяха намерени адекватни решения на възникналите проблеми? Какви ще са новите предизвикателства през Съюза до края на 2019?

- Миналата 2018 действително беше трудна за Европейския съюз, както впрочем и за Германия. Нито един от трите основни въпроса - Brexit, миграционната криза и реформирането на еврозоната и европейските институции, намериха своето решение, а бяха постигнати само междинни споразумения. По отношение на реформирането на еврозоната например, бяха регистрирани малки компромиси между Франция и Германия, което отразява структурните различия между Париж и Берлин. Възможните последици от неконтролиран Brexit (т.е. от излизането на Великобритания без официално споразумение с ЕС) ще се окажат най-важните въпроси, с които ще се сблъска Съюзът. Освен това, ще трябва да видим какви ще са резултатите от изборите за Европейски парламент и формирането на новата Европейска комисия, как ще се развие институационалната реформа и какъв ще е новият бюджет на ЕС.

- Как се отнасят в Германия към енергийния сблъсък между американския втечнен природен газ (LNG) и руския "Северен поток 2"?

- Германия е отворена за вноса на LNG от САЩ и планира да изгради LNG-терминал, като жест към американците и желанието им да доставят повече втечнен природен газ в Европа. Това обаче няма да промени радикално немската гледна точка относно това, че значителният внос на LNG е възможен само, ако цената му бъще същата или по-ниска, отколкото тази на газопроводния газ, внасян от Русия, което в момента е невъзможно. В Берлин смятат, че "Северен поток 2" е икономически проект, който - също както и LNG, способства за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на енергоносители.

Германия е заинтересована да се превърне в централно- и източноевропейски газов хъб, който да концентрира на своя територия газовите потоци от Русия, Холандия, Норвегия, а в бъдеще и от САЩ, и по този начин да съдейства за запазването на ниски цени, както и да гарантира сигурността на газовите доставки за държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа.

- Както е известно, САЩ заплашиха със санкции германските компании, ако продължат да помагат на Русия за изграждането на газопровода "Северен поток 2". В състояние ли е Вашингтон да наложи санкции на Берлин?

- Действително, сравнително наскоро, американският посланик в Германия изпрати писмо до немските компании, ангажирани в изграждането на "Северен поток 2", в което открито ги заплаши с евентуални санкции, но в отговор външният министър на страната Хайко Маас заяви, че енергийната политика на Европа ще се определя от нея самата, а не от Вашингтон.

Струва ми се, че администрацията на Тръмп демонстрира, че няма да се поколебае да използва различни инструменти за да постигне своите политически и икономически цели, което означава, че в определен момент наистина би могло да се стигне и до санкции. Дали те ще бъдат ефективни, зависи от това, кое ще се случи по-скоро - дали приемането на закони за санкциите от Конгреса или полагането на тръбопровода от италианската компания SAIPEM и швейцарската All Seas Group.

Всъщност, дори и при негативно развитие Газпром ще може да завърши изграждането на газопровода и без международните си партньори, така че, поне според мен, проектът вече не може да бъде спрян. Американските санкции обаче, могат сериозно за забавят реализацията му.

- Какъв, според вас, ще бъде източният вектор на германската политика през 2019?

- Външният министър на Германия Хайко Маас лансира идеята за "нова източна политика" (Ospolitik), така че ролята на източния вектор в немската политика през следващата една година наистина ще нарасне. Тази политика обаче, ще засегне в по-малка степен Русия и държавите от бившия СССР, тъй като във фокуса и ще бъдат поставени източноевропейските страни членки на ЕС  и най-вече Полша и другите държави от Вишеградската група. Подобряването на двустранните отношеният с Русия ще бъде част от по-широкия контекст на тази инициатива, но то няма да се случи без ангажирането на другите източноевропейски членки на Съюза. Тоест, Берлин ще се страе да нормализира отношенията и да си сътрудничи с Москва, но преди това му се налага да предефинира собствената си роля в Централна и Източна Европа и отношенията със своите най-близки източни съседи.