24
Съб, Авг
4 New Articles

Селският туризъм и стратегиите за развитие на селските райони в България

брой 3 2019
Typography

Понятието туризъм произхожда от френски ("tour" – излет). В наши дни то се използва като международен синоним на пътуване. При дефинирането, в един по-строг смисъл, туризмът следва да се разглежда като обобщаващ израз за съвкупността от явления, хора, отношения и взаимодействия в резултат от смяната на местоположението и престоя на пътуващите. Извън тази общоприета дефиниция, с помощта на различни критерии, могат да бъдат изведени и други, на чиято основа да бъдат назовани различни форми на туризъм. На преден план стоят мотивите за престоя и неговото организиране от страна на пътуващите. Те могат да бъдат най-различни и, като цяло, характеризират туризма като дейност, ориентирана към свободното време (Mose&Schröder, 2012).

През последните десетилетия, освен вече утвърдените видове туризъм, на туристическия пазар се предлагат и някои сравнително нови видове. Относително нови видове туризъм са конгресният, селският, занаятчийският (при който туристите се запознават, а при желание и произвеждат изделия по традиционни начини), културният, религиозният и т. н (Грозева, 2017).

Понастоящем в центъра на внимание е селският туризъм (датиращ още от края на ХVIII век), който е признат за важен инструмент за растеж на селската икономика. Първите обиколки в селските райони се основават на "holiday concept", но модерният селски туризъм започва след Втората Световна война. Влиянието на това движение върху развитието на селския туризъм може да се разглежда двустранно – от гледна точка на туристите, т.е. на търсенето, и на организаторите т.е. на предлагането. Именно нуждите и на двете страни разкриват същността на селския туризъм (Lane, 2009).

Селският туризъм е типичен пример за алтернативен туризъм, който, от своя страна, е устойчив туризъм. Според дефиницията на Световната организация по туризъм устойчивият туризъм "задоволява не само изискванията на туристите и местното население в целевите региони, но и гарантира подобряване на възможностите за бъдещото им развитие. Ресурсите трябва да бъдат използвани така, че да бъдат задоволявани икономическите, социалните и естетическите потребности и, едновременно с това, да бъдат съхранени културният интегритет, значимите екологични процеси и биологичното разнообразие". Устойчивото развитие на туризма е обект на внимание веднага след Срещата в Рио през 1992, но през последните години тази съвременна парадигма се операционализира чрез въвеждане на критерии и индикатори за устойчивост в трите ѝ аспекта - екологичен, икономически, социален. Системи за оценка на устойчивостта на отделни услуги, продукти, обекти за настаняване, турове, атракции, дестинации и страни се разработват в Европа и света и това е крачка напред към управление на устойчивото туристическо развитие (Асенова, 2010). Системите за оценка се различават по цели, териториален обхват, обект на оценката, аспект на устойчивостта и степен на детайлизация.

Стратегията за развитие на туризма

В рамките на ЕС няма цялостна туристическа политика, но в редица аспекти политиките на Съюза имат съществено и нарастващо влияние върху туризма. Макар че още в началото на 80-те години на миналия век Европейската комисия признава ролята на туризма за европейската икономика, едва през 1999 се създават четири работни групи по свързани с туризма проблеми, две от които са, съответно, за подобряване качеството на туристическия продукт, включително на ниво дестинация, и за стимулиране на опазването на околната среда и устойчиво развитие на туризма (Асенова, 2010).

Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България (2014-2030), предвижда туризмът в България да се развива като проспериращ сектор, допринасящ за прилагането на принципите на устойчивото развитие във всичките му аспекти – опазване на околната среда, просперитет на местните общности и икономически растеж. Основната цел на стратегията е повишаване на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор посредством оптимално използване на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с пазарните изисквания и потребителските очаквания за устойчиво развитие на туризма (Стратегия за устойчиво..., 2014). Един от приоритетите, заложени в стратегията, касае увеличаване дела на специализираните видове туризъм, водещи до целогодишна и по-интензивна натовареност – балнео (медикъл спа), спа и уелнес, културен (във всичките му форми - исторически, археологически, етнографски и поклоннически), еко- и селски туризъм, приключенски, конгресен, ловен, голф, винен и гурме туризъм и др. (пак там).

Все повече хора се стремят да прекарват свободното си време сред природата, далеч от напрегнатата градска атмосфера, сивите сгради и забързаното ежедневие. Все по-важно при избора на дестинация при организиране на почивката става близостта до девствената природа. Със своя естествен природен ландшафт селските територии несъмнено предлагат най-добри перспективи за развитие на устойчивия туризъм. Те гарантират на посетителите не само различно изживяване, но и създават у тях чувство за автентичност и принадлежност. Туризмът обаче е "деликатна" област, изискваща особено внимание, защото, наред с положителния принос, развитието му може да повлияе негативно в икономическо, екологично и социално-културно отношение.

За намаляване негативното влияние на туризма върху природната среда се използват различни техники. Мария Воденска ги обособява в две основни групи: макротехники и микротехники. Макротехниките са свързани с управлението на различни туристически дестинации и връзката между тях, а микротехниките са свързани с управлението на туристическите потоци, вътре в самата дестинация. Примери за макротехники са:

  • целенасочено се създават популярни туристически места, наричани "медени гърнета", с цел да се намали въздействието върху други по-чувствителни места;
  • прилага се политика за зониране, като се ограничават определени дейности на определени територии или въобще се забранява осъществяването на туристическа дейност с цел да се избегне пренатоварване на дестинацията;
  • туризмът се развива с наличните вече съоръжения;
  • "зелена политика", която допълва "мекия" туризъм като включва подпомагане възстановяването на природната среда; създаване на екологично възприятие и мислене у туристите, запознаваййки ги с евентуалните щети, които могат да бъдат нанесени.

Най-често прилаганите микротехники са свързани с:

  • ограничаване на достъпа, като се намалява броя на паркоместата или установяване на определен брой влизащи, или налагане на предвижване на групи с водач;
  • чрез ценови механизъм, като се повиши чувствително цената на достъп и се създаде известна "изключителност" на дестинацията
  • използване на указателни знаци и табели;
  • промяна на начина на използване на територията чрез промяна в статута на дадена територия;
  • поддържане и насърчаване на естествените процеси и др (Воденска, 2001).

 

Какво представлява селският туризъм

Селски туризъм е всяка форма на туризъм, представяща в най-добра светлина селския начин на живот, изкуство, култура и наследство, като по този начин местното население извлича икономическа и социална полза. Освен това той прави възможно взаимодействието между туристите и местните жители, обогатявайки туристическото преживяване. Селският туризъм обхваща широк спектър от дейности, но често се смята за синоним на "фермерския туризъм". По същество, той представлява дейност, която се развива в неурбанизирани райони със запазена околна среда и самобитен облик, както и в местата, предоставящи най-доброто съчетание на гостоприемство, добра кухня и специфична атмосфера. Най-често те се намират в планинските и селските територии (Грозева, 2017).

Според определението, дадено от Българската асоциация за алтернативен туризъм: "селският или агротуризмът е разновидност на алтернативния туризъм. Характеризира се с престой в селска среда (къщи, устроен в близост къмпинг или друга настанителна база), контакт с домакините, достъп до стопанството или престой във ферма. Той може да се яви като преминаващ, т.е. престой в рамките на обиколен тур или като уикенд, или дори една седмица престой. И в двата случая туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, езда, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, училище по занаяти) и най-често е комбинация от всичко това".

Той е многостранен и може да включва селскостопански, културен, природен, приключенски и екотуризъм. Стратегиите за използване на туризма като инструмент за растеж в селските райони се проявяват в различен контекст. Те дават възможност на производителите в селските райони да намалят зависимостта си от селското стопанство и да се ангажират с нови икономически възможности. Насърчаването на селския туризъм цели да генерира приходи за местните общности чрез туристически посещения, които могат да спрат изселването от селските райони в градските райони.

Развитието на туризма в селските райони може да бъде ефективен вариант за развитие на селската икономика в региона. Той може да създаде много възможности за заетост за селското население и да разнообрази селскостопанските дейности в региона. Селският туризъм демонстрира разнообразието и уникалността на селския живот, селското изкуство и занаятчийството, селското стопанство, като по този начин увеличава видимостта и привлекателността на местно отглежданите продукти. За да се гарантира устойчивото развитие на селските райони и развитието на селската икономика, е необходимо правителството да насърчава развитието на селския туризъм.

Туризмът е икономическа дейност, която осигурява на страната приходи, насърчава предприемачеството и стимулира производството на храни и местни занаяти. Той съдейства за постигане на устойчиво развитие в регионален аспект, а също за преодоляване на регионалните различия в икономическото развитие, заетостта, доходите и качеството на живот (Банабакова, Йонова, 2007). Селският туризъм или туризмът в селските райони е нова форма на туристическа дейност, която може да донесе икономически и социални ползи за обществото. За да бъде описан туризмът като селски, той трябва да отразява характеристиките, които окачествяват селския район, като малки селища, ниска гъстота на населението, икономика, основана върху развитието на селското стопанство, както и традициите на обществото. За развитието на селския туризъм е необходимо да разберем селската среда, демографията, социалната култура, произхода на това място и по какъв начин хората от селските райони могат да бъдат ангажирани с цел да подобрят социално-икономическото си състояние.

В световен мащаб туризмът се разглежда като ключов механизъм за съживяване на селските общности и развитието му се подкрепя от местните и националните правителства. В някои случаи развитието на селския туризъм благоприятства пряко местните общности от икономическа и социална гледна точка, например чрез подпомагане запазването на регионалната идентичност и местните традиции и задържането на младите хора в селските райони. Често обаче развитието на селския туризъм е ограничено от лошо планиране, липса на инфраструктура и вътрешни инвестиции и корупция. От съществено значение е внимателното планиране, участието на общността и прозрачността.

Когато се говори за селски туризъм, е важно той да бъде определен като термин, но това съвсем не е лесно и дори е малко проблематично, тъй като съществуват различни схващания относно природата му. Налице е известен консенсус относно определението за селски туризъм, макар че изследователите от различните страни са разработили  собствени дефиниции въз основа на контекста и уникалния си опит. По принцип, туризмът се определя като всички дейности на лица, които пътуват и пребивават на места извън работното си място за по-дълги срокове - но не повече от една последователна година - за развлекателни, бизнес и други цели, които не са свързани с упражняване на дейност, заплатена в посетеното място (OECD, 2002). Пътуванията, както и отдихът по места, които не включват поне една нощувка, не са част от туризма.

В много отношения природата на селския туризъм се различава от туризма, като цяло. От една страна, той се разглежда подобно на всички туристически дейности, които се провеждат в селските райони, а - от друга страна, се ограничава до много специфични категории или форми на туризъм. Селският туризъм е отговорно пътуване и отдих до територии със съхранена природа и автентична култура. Характерно за него е, че настаняването и храненето отразяват спецификата на района и местните традиции. Туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. Упражняват се дейности на открито, като се утвърждава практиката самите туристи (посетители) да участват непосредствено в създаването на един или повече туристически продукти, което им носи определени положителни емоции (Грозева, 2017).

Селският туризъм следва да се разглежда като продължение на различни форми на туризъм в зависимост от мястото, където се провежда, т.е. нуждите на селския туризъм са в пряка зависимост от особеностите на селските райони. Така, селските райони в близост до градовете най-вероятно ще демонстрират някои градски тенденции, докато периферните селски райони, от своя страна, могат да предложат повече възможности за различни туристически дейности, специфични за селските райони (виж Фиг. 1). В тази връзка, фермерският туризъм например, е типична форма на селски туризъм, културният туризъм е по-скоро форма на градски туризъм, а уелнес туризмът е някъде по средата (Neumeier&Pollermann, 2014).

 Фигура 1. Концептуален модел на селския туризъм

  Фигура 1. Концептуален модел на селския туризъм

Източник: Rural tourism as promoter of rural development – prospects and limitations: case study findings from a pilot projectpromoting village tourism, 2014

 

Селският туризъм като фактор за икономически растеж

Туризмът се смята за една от най-големите индустрии в света, демонстрираща непрекъснат икономически растеж. Селският туризъм има значителен принос и за селската икономика, и за по-широката туристическа индустрия, например като създава работни места. Развитието на туризма има голям потенциал да допринесе за регионалния икономически растеж. Сред причините туризмът да се смята за перспективен фактор за регионалния икономически растеж е, че понякога в региони, където условията са неблагоприятни за развитието на друга икономическа дейност, са налице доста благоприятни предпоставки за развитие на туризма. По този начин, особено в селските райони, претърпели икономическо преструктуриране с намаляваща роля на селското стопанство, големи надежди се възлагат на развитието на туристическия сектор като основен фактор за икономическото развитие и възможност за доходи на селското население (Neumeier&Pollermann, 2014).

Разглеждайки туризма като фактор на развитие, трябва да сме наясно и, че успехът му силно зависи от регионалните условия, тъй като той е обект на сезонни промени и е податлив на риск, като в някои случаи потенциалът му може значително да намалее.

Туризмът е икономическа дейност, която осигурява на страната приходи, насърчава предприемачеството, създава работни места, намалява безработицата и стимулира производството на храни и местните занаяти. Селският туризъм или туризмът в селските райони е нова форма на туристическа дейност, която може да донесе икономически и социални ползи за обществото. Селският туризъм се различава от градския по отношение на преживяването, използването на природни ресурси, участието на местното население както и инфраструктурното развитие. На база публикуваните определения за селски туризъм в литературата (виж Фиг. 2). може да се твърди, че селският туризъм представлява интерес за хората, които обичат да релаксират сред природата, както и че включва специални услуги като настаняване, събития, тържества, гастрономия, отдих на открито, производство и продажба на занаятчийски стоки.

 Фигура 2.Определения за селски туризъм

  Фигура 2.Определения за селски туризъм

Съставена по: Rural Tourism: A Conceptual Approach, 2015

 

Когато се разглеждат различните определения за селски туризъм, се разкриват три основни негови аспекта, които могат да се класифицират като културни, природни и исторически (виж Фиг. 3):

 Фигура 3.Аспекти на селския туризъм

  Фигура 3.Аспекти на селския туризъм

Съставена по: Rural Tourism: A Conceptual Approach, 2015

 

В процеса на развитие на селския туризъм много по-голямо значение се придава на природните и културни аспекти, отколкото на историческите. Nulty (2004) представя друга гледна точка за селския туризъм. Тази концепция се основава на такива елементи, като селските райони, селското наследство, селския живот и селските дейности. Т.е. селското общество се поставя в основата на селския туризъм.

За да се дефинира туризмът като селски, той трябва да отразява характеристиките,  типични за селските райони, включващи малки селища, ниска гъстота на населението, икономики на селското стопанство и традиционни общества (Ahamed, 2018). За развитието на селския туризъм е необходимо добре да се вникне в особеностите на селската среда и нейната демография, както и да бъде проучен социално-културният, икономическия и политически произход на това място. Необходимо е също да бъдат разгледани и обсъдени всички възможни варианти за ангажиране на хората от селските райони да подобрят социално-икономическото си състояние.

Селският туризъм е туристически продукт, създаден за да представя селските райони, за използване на други атракции, както и да предоставя разнообразни услуги. Той осигурява специални емоции на туристите, свързани с автентичността на районите, представлява алтернативен начин за доходи за местните жители, както и начин за опазване на местните природни ценности и култура. Селският туризъм свързва отделните туристически продукти и райони с развити развлекателни дейности. Следователно, за него може да се твърди, че е вид туризъм, съчетаващ елементи на културния и активния туризъм. На Фиг. 4 се вижда същността на този вид туризъм:

Фигура 4.  Същност на селския туризъм

 Фигура 4.  Същност на селския туризъм

Съставена по: Definition of rural tourism and its characteristics in the northern great plain region, 2008

 

Изисквания и приоритети при развитието на селския туризъм

При организирането и развитието на селския туризъм е необходимо да се спазват няколко важни изисквания, а именно:

  • Стимулиране на обществения транспорт;
  • Опазване на специфичната за района архитектура и традиции;
  • Възстановяване на деградирали пространства;
  • Възстановяване и опазване на околната среда;
  • Оползотворяване на малките пространства;
  • Максимално използване на трудовия потенциал на местното население и повишаване на неговата квалификацията и езикова култура.

При развитието му, интересите на местното население следва да имат приоритет пред тези на туристите и туристическата индустрия, като предлагането трябва да се основава предимно на местните ресурси (Списание Икономика, 1996).

В процеса на развитие на селския туризъм сериозно внимание трябва да се обърне и на възможните негативни последици, до които то може да доведе, като например: разрушаване на природната среда, нарушаване на трудовия и жизнения ритъм на местното население в местата, в които се наблюдава масов туристопоток, нанасяне на щети на материалната база и инфраструктурата и т.н. Тези негативни последици подчертават необходимостта от координация на селския туризъм с всички играчи, участващи в неговото развитие, както и изготвяне на нормативна рамка.

За европейските страни, и по-специално за държавите членки на ЕС, селският туризъм не е ново явление, тъй като през последните години в резултат от възможностите за пътуване и нарастващите финансови ресурси на населението той отбеляза голямо разширяване и развитие на потенциала си. Същевременно, предвид факта, че е част от големия икономически и туристически сектор и от икономическата база на селските населени места, селският туризъм трябва да се разглежда като икономическа дейност, генерираща множество предимства (Nițescu, 2015).

Всяко по-нататъшно развитие, което селският туризъм регистрира на европейско равнище, може да бъде поставено върху наличието на две основни мотивации, а именно: развитие и възстановяване на селския сектор и развитие на този вид туризъм като алтернатива на традиционния масов туризъм.

Селският туризъм включва дейности и услуги, предлагани на населението в селските райони, чрез които то се стреми да привлича повече туристи и да увеличи приходите си. Развитието на селския туризъм води до редица последствия както на местно, така и на макро- и мезоикономическо ниво, а именно:

  • селските райони, природните ресурси, културното наследство, селските сгради, традициите следва да бъдат използвани за успешна печалба от туристическа гледна точка;
  • допринася значително за устойчивото местно развитие;
  • следва да отговаря на изискванията и нуждите от релаксация на съвременното общество;
  • насърчаване и прилагане на местни марки, като символ на регионалната идентичност и др.

Разновидностите на селския туризъм

Обхватът на селския туризъм е много голям. Така, синтетичният селски туризъм включва всички дейности, които се извършват в селските райони. В по-широк смисъл обаче, селският туризъм може да включва редица самостоятелни или в много случаи взаимосвързани дейности: агротуризъм, почивка сред природата, тематични фестивали в селските райони, производство и маркетинг на традиционни продукти и др. (Nițescu, 2015)

Селската територия в Европа има значителна тежест - тя е източникът на повечето сурови ресурси, необходими на хората, и тъкмо по тази причина е важно да се отдели необходимото внимание на развитието на селските райони, като по подразбиране следва да се акцентира и върху развитието на селския туризъм. В този случай туризмът може да бъде решение на редица икономически и трудови проблеми, пред които е изправено селското население.

Положителните последици от развитието на селския туризъм, могат да бъдат икономически, социални и културни. Тук заслужават да се споменат следните:

  • създаване на нови работни места за всички категории население;
  • развитие на много дейности, включително земеделие и занаятчийство, като основната цел е да се елиминира в максимална степен сезонния характер;
  • допълнителни приходи за местните бюджети;
  • максимално намаляване на вътрешната и външната миграция чрез стабилизиране на населението;
  • подобряване на местните услуги, свързани с туризма (търговия, транспорт, телекомуникации и др.);
  • възстановяване и опазване на недвижимите имоти по наследство;
  • опазване и популяризиране на местните обичаи и традиции;
  • привличане на нови местни или чуждестранни частни инвеститори и др.

Въпреки това процесът на развитие на селския туризъм трябва да се съобрази с редица изисквания като: идентифициране на подходящи селски райони на база наличните ресурси, които притежават и туристическите дейности с потенциал за развитие; развитие на транспортна и жилищна инфраструктура; възможности за осигуряване на повече туристи с допълнителни програми, свързани с основни туристически услуги; интензивно насърчаване на селския туризъм и привличане на различни туристически сегменти и др.

Селският туризъм е комплексна и разнообразна дейност и често се свързва с термини като екотуризъм, фермерски туризъм, агротуризъм, приключенски туризъм, конен туризъм, хранителен и винен туризъм. Селският туризъм може да се приеме като концепция тип "чадър". Екотуризмът се определя като екологично отговорно пътуване до девствени природни територии, чийто основен замисъл е туристите да се насладят на природата и културните особености на дестинациите. Той се ограничава до природни зони, разположени в земеделски или горски територии, и често се свързва със защитени територии (Lane, 2009). Той се поделя на пасивен, т.е. туристът наблюдава природата, или активен, когато туристът участва в открита дейност. От своя страна, фермерският туризъм включва посещение и работа във ферма, при пренощуване, и се основава на местните традиции. При агротуризмът пък, туристите имат възможност да посещават ферма с цел да се наслаждават, да получат опит и нови знания и умения или да участват във всички селскостопански дейности. В селските райони се развива и приключенският туризъм, който включва разнообразни дейности. Конната езда, например, e вид туризъм, който е свързан с дейности като сафари на кон в селските райони. При винения и кулинарния туризъм основната мотиваця за посещение на определена дестинация са именно храната и виното.

Хората все повече започват да се грижат за здравето и благосъстоянието си, като в свободното си време се стремят да избягат от рутината на ежедневието, предпочитайки по-лични и автентични преживявания вместо стандартните възможности за отдих, които масовият туризъм предоставя. В резултат се наблюдава движение на хората към природата. Индустриализацията, урбанизацията и мобилността подтикват хората, които търсят различен опит и преживявавния, към селските райони.

Хората, живеещи в градовете, все по-често започват да търсят възможности за отдих и почивка в селските райони. В този контекст, някои традиционни дейности като ходене, конна езда и наблюдение на птици, както и приключенска активност като каране на каяк, сноуборд и уиндсърфинг, стават все по-популярни. Селският туризъм започва да се разглежда от хората като приятен начин да участват в различни занимания, които да доведат до по-добър живот и по-добро здраве (Ayazlar & A. Ayazlar, 2015).

От гледна точка на организаторите се вижда, че влошаващата се ситуация в селските райони на практика е стимул за развитието на селския туризъм. На фона на относителния просперитет на градските зони, много селски райони започват да се борят за съществуването и развитието си поради намаляващата икономическа активност в тях. В този контекст именно тези проблемни области разглеждат туризма като алтернативно развитие и, особено, селския туризъм - като стратегия за своите икономики и общество. Важна роля в развитието и подобряването на селския туризъм играят диверсификацията на земеделските стопанства и предприемачите в селските райони. Подобряването на инфраструктурата за селски туризъм, развитието и подобряването на транспорта, както и на технологиите и на интернет в световен мащаб улесняват пътуванията до отдалечени и селски райони. Селският туризъм е сред ефективните съвременни начини за подпомагане на растежа и развитието на селските райони (Dashper, 2014).

Ползите за селските райони от развитието на селския туризъм в тях могат да се поделят в три групи: икономически, социални и екологични (Фиг. 5).

 

Фигура 5 Ползи от развитието на селския туризъм

Фигура 5 Ползи от развитието на селския туризъм

Съставена по: Rural Tourism: A Conceptual Approach, 2015

 

Може да се твърди, че като цяло ползи от развитието на селския туризъм има за икономиката и обществото, околната среда, местните хора и туристите. На него се гледа като на възможност за възстановяване на икономиките. Ценният принос за селските икономики и обществото се изразява в запазване на работните места, създаване на нови такива и на нови бизнес възможности, задържане на младите хора, развитие на предлаганите услуги, опазване на селската култура и наследство, увеличаване на промотирането и продажбите на местните изкуства и занаяти, опазване на ландшафта и подобряване на околната среда. Развитието на туризма в селските райони трябва да се разглежда като устойчиво развитие за опазване на характеристиките им, опазване и подобряване както на природната, така и на изградената среда и инфраструктура. По тази причина селският туризъм може да се разглежда като синоним на устойчивост. Следва да се спомене също и, че селският туризъм оказва благоприятно въздействие върху посетителите, подобрявайки тяхното психическо и физическо благосъстояние чрез възстановителната и лечебна сила на природата.

 

Литература:

Банабакова, В., Йонова, И. Устойчивото развитие и проблемите на българския туризъм. Национален Военен Университет "Васил Левски" - Велико Търново, 2007.

Воденска, М. Икономически, социални и природни влияния на туризма. Унив. Изд. "Св. Климент Охридски", 2001.

Асенова, М. Методика за мониторинг на устойчивото туристическо развитие на общинско ниво – В: Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Геолого-географски факултет, книга 2 – География, Том 102, 2010.

Грозева, М. Условия и възможности за развитие на туризъм в селските територии на северозападния район за планиране. – В: Проблеми на географията, БАН, 2017.

Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (2014–2030)

Списание Икономика N3, 1996.

Ahamed, M. Rural Tourism As A Sustainable Development Alternative: An Analysis With Special Reference To Ballavpur Danga Near Santiniketan, West Bengal (India) - In: IOSR Journal of Business and Management (IOSR-JBM) e-ISSN: 2278-487X, p-ISSN: 2319-7668 PP 84-90

Ayazlar, G., Ayazlar, R. Rural Tourism: A Conceptual Approach. – In: Tourism, Environment and Sustainability, 2015.

Dashper, K., Rural Tourism: Opportunities and Challenges, in Rural Tourism: An International Perspective, 2014.

Dashper, K. Rural Tourism: An International Perspective, 2014.

Lane, B. Rural Tourism: An Overview, in The SAGE Handbook of Tourism Studies, 2009.

Mose, I., Schröder, I. Tourismus in Europa, Vechta, 2012.

Neumeier, S., Pollermann, K. Rural tourism as promoter of rural development – Prospects and limitations: Case study findings from a pilot projectpromoting village tourism, Europ. Countrys. 4 p. 270-296, 2014

Nițescu, A. Development of rural tourism in the european context – In: Annals of the "Constantin Brâncuşi University of Târgu Jiu, Economy Series, Issue 1, volume II, 2015

OECD. The New Rural Paradigm. Policies and Governance. OECD Rural Policy Reviews, 2006.

Pakurar, М., Olah, J., Definition of rural tourism and its characteristics in the Northern great plain region, vol. VII, Anul 7, 2008

 

* Докторант в Софийски университет “Св. Климент Охридски“