15
Съб, Фев
5 Нови статии

Пазарлъкът за ГКПП „Маказа-Нимфея” и гръцките страхове

брой 1 2019
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Пет години след отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея” той вече не е в състояние да поеме натоварения трафик за Гърция. Пунктът е втория по натовареност на границата с южната ни съседка след  ГКПП„Кулата-Промахон”. С всяка изминала година трафикът се увеличава драматично.

През 2017 през ГКПП„Маказа-Нимфея” са успели да минат над 1,1 милиона автомобила с повече от 3 милиона пътници. От началото на 2018, преди летния сезон, т.е. само за първите пет месеца, оттам вече са преминали близо 300 000 автомобила с повече от 800 000 души. До края на август 2018 статистиката отчита 3 млн.пътници.

Пътят през ГКПП „Маказа-Нимфея“ е част от Международния коридор №9, който свързва балтийските държави с пристанищата на Средиземно море. Той следва трасе, използвано от хилядолетия . Трасиран е още през античността от монетите на гръцките колонии по Егейското  крайбрежие. Разкритите край него археологически находки и обекти доказват това. Днес близо 30% от целия трафик към Гърция минава през „Маказа“.  В периода юни-септември се наблюдава и ръст на преминаващите от трети държави – Турция, Румъния, Молдова и  Русия, От 2017 насам значително се увеличиха и пътуващите от Украйна.

Тапите на ГКПП”Маказа-Нимфея” бяха прогнозирани още по време на изграждането на пътя през него, продължило 12 години. Това направи известният ни географ акад.Марин Деведжиев, основател на Българското геополитическо дружество. Той бе категоричен, че България трябва да изгради класически транспортен коридор с четирилентов път и железопътна линия. При гостуването си на Клуба за българо-гръцко приятелство „Елада” в Кърджали, акад. Деведжиев прегнозира, че обикновено шосе през прохода Маказа ще се окаже недостатъчно за големия трафик, който се очаква. Ученият се обяви за излаз на България на пристанище на Бяло море и припомни, че според Ньойския договор от 1919, Гърция има ангажимент да осигури на страната ни икономически излаз на Егея (1). Това е било възпрепятствано от Балканския пакт преди Втората световна война и от НАТО, по време на студената война, но в наше време реални политически мотиви за това вече не съществуват, посочи акад.Деведжиев.

 Споразумението за отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея” бе подписано през далечната 1995. Договорката беше постигната от кабинета Виденов и правителството на ПАСОК. На пръв поглед, гърците преодоляха своеото недоверие и страховете от северните си съседи. Както е известно, България е владяла Западна Тракия до 1918 и я окупира през Втората световна война.

Стратегията на Атина

Стъпката на Атина е плод на преосмислена стратегия. Въпреки това обаче е неизлечим споменът за българо-турската съпротива срещу Ньойския диктат в началото на двадесетте години на миналия век, когато общи чети воюват срещу гръцката армия в Беломорието (2).

1995 е ключова за Гърция по отношение на мюсюлманите в Западна Тракия. Под натиска на Европейския съюз, южната ни съседка променя политиката си спрямо българите мохамедани. Тя ограничава рестриктивните си мерки спрямо тях и дори се опитва да ги обособи като помашки етнос, със свой език, буквари и речници. За Гърция, българите мохамедани са основния потенциален проводник на българско влияние. София обаче не реагира на тези стъпки на Атина. Тогавашнияj външен министър Георги Пирински кани своя колега Теодорос Пангалос в сърцето на Родопа, в Смолян. Докато свири родопска каба гайда двамата министри се договарят да бъдат открити три гранични контролно-пропускателни пункта: ”Гоце Делчев-Драма”, ”Рудозем-Ксанти” и „Маказа-Нимфея”. Така, заради желания икономически излаз на Бяло море, дипломацията на кабинета Виденов жертва „помашкия въпрос” (3).

Гърция отчита и силното влияние на Турция върху мюсюлманското население у нас. Според проф.д-р Никола Аврейски, всеки непредубеден анализатор отбелязва, че Анкара манипулира мюсюлманите в България (4). Гърция определено се страхува от взаимодействието на мюсюлманските общности от двете страни на границата, демонстрирано при публични прояви, като почитането паметта на загиналия при катастрофа депутат от гръцкия парламент д-р Садък Ахмет например.

Голяма роля за стопяването на недоверието у южните ни съседи играе Клубът за българо-гръцко приятелство”Елада” в Кърджали с председател  Васил Байданов.  На 20.10.2013, т.е. дни след отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея”, Клуб „Елада” се побратимява с организацията „Тракики Етерия” от гръцкия град Комотини.  Васил Байданов споделя,  че организацията му работи за българо-гръцкото приятелство от 1990 насам. Тя е първата, поставила въпроса за отварянето на граничния контролно-пропускателен пункт на прохода  Маказа.  Отварянето на границата дава възможност за укрепване на връзките между двата православни народа, както и за засилване на икономическите и културните контакти, отбелязва Байданов.  Той припомня, че на 21 март 1991 са запознали с идеята тогавашния кмет на Комотини Георгиос Папандрели. Проведени са и много крайгранични срещи. „Вие имате добри приятели и братя. Бог да благослови този ден” - заключава Байданов.

Двете организации декларират: ”като се има предвид общата историческа съдба на Тракия и предизвикателствата, срещу които се изправят двата общовярващи народи, единодушно решили да се побратимят,  с цел допълнително засилване на връзката между тях, да се задълбочи взаимното разбирателство и съвместни инициативи в културни и научни области да решават заедно всякакъв вид проблеми, които възникват”. Протоколът подписан между двете организации е пример за това, че, когато се налага гърците могат да преглътнат тяхната „Мегали идея”.  Както е известно, в нея винаги са присъствали два компонента: западащата Османската империя като обект на външна подялба, от една страна, и славянският фактор, като претендент за османското наследство или на част от него (5).

Гърците обаче имат и други притеснения и те са икономически обосновани. Южните ни съседи гледат на отварянето на пътя през прохода Маказа, като неотменима част от реализирането на т.нар. „Голям шлем” на президента Георги Първанов (6).Ще припомня,че през 2008 тогавашният български държавен глава подписа с руския си колега Владимир Путин споразумение за реализацията на три проекта, които според него трябваше да превърнат страната ни в енергиен център на Балканите. Това бяха петролопроводът Бургас-Александруполис, газопроводът „Южен поток” и АЕЦ „Белене” (7). Русия на Путин се стреми да стане енергийна сила № 1 в света. САЩ също са наясно, че „настъплението” на Русия се развива именно на „енергийния фронт” и се стараят да му се противопоставят със всички възможни средства.  Както отбелязва главният редактор на „Геоенергетика” Борис Марцинкевич, противопоставянето в енергетиката е първостепенно за двете страни, а всичко друго остава на втори план (8).

Развитието на въпроса

Това добре се разбира от гръцката страна и тя постави като условие за отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея”, реализацията на петролопровода „Бургас-Александруполис”.  Според проф.д-р арх.Христо Генчев обаче, това е само претекст.   Истинска битка беше срещу петролопровода АМБО,  планиран да свърже  Бургас с Вльора. Той е провален със съвместните усилия на Русия и Гърция, твърди арх.Христо Генчев. Той отдава това на геополитическото правило за ядрото и периферията. Ядрото на Балканите, в случая България,Македония и Албания, губят от периферията, в която е и Гърция (9).

Русия направи още една стъпка. Тя договори изграждането на газопровода „Турски поток”с Турция,  като все още има вероятност една от двете тръби да мине през Гърция (вместо през България).  Така Гърция ще спечели повторно. Освен това Европейският съюз също й дава предимство ,чрез изграждането на интерконекторната връзка Гърция-България, която ще ни направи зависими от южната ни съседка (все пак, появилите се през ноември 2018 сигнали, че втората тръба на „Турски поток” ще мине именно през страната ни, вдъхват надежда, че това ще се промени, макар в Атина да правят всичко възможно за да не го допуснат).

И докато в макроикономическо отношение събитията се развиват благосклонно за Гърция, не така стоят нещата за България. Очакванията ни за транспортен коридор, с големи ползи за съживяването на Родопите не се оправдават. Тези надежди  резюмира през 2004 акад.Деведжиев: 4500 транспортни средства ще преминават за денонощие през Маказа през 2012, сочи проучване на британска фирма, предоставено на гръцките власти. Сега по 80-100 тира с дървесина дневно минават през Свиленград за Гърция. Ако се отвори пътят през Маказа този поток ще се пренасочи. Това подчерта за регионалния вестник "Нов живот” председателят на Българското геополитическо дружество акад.Марин Деведжиев. Той смята, че отварянето на пътя ще поевтини концентрата, които се кара за гиганта на цветната металургия ОЦК. Тогава за преминаването на кораб през Босфора до пристанище Бургас се плащат по 200 000 долара. Интерес има и гръцката фирма вложила инвестиции  в добиването на бентонит в Кърджали. Използването на пристанище Порто Лагос и прекият път ще им излязат много изгодно, подчерта академикът.

Той каза още, че проведената среща с представители на гръцките власти в Кирково  е повратна за изграждането на пътя. До онзи момент гърците бяха загърбили изграждането на шосето от тяхна страна. Сега се обърнаха с лице към проблема. С това се ангажираха категорично и номархът на област Родопи и кметът на Комотини, подчерта Марин Деведжиев.

При посещението си в Кърджали през 2008 бизнесмени от Комотини споделиха с оптимизъм, че подписването на договора за изграждането на Петролопровода Бургас-Александруполис ще заздрави доверието между България и Гърция. Това стимулира Гърция да работи за бързото отваряне на прохода Маказа. Въпросът е преди всичко политически. Въпросните бизнесмени  представляваха Търговско промишлена палата „Родопи” в Комотини, а делегацията им се водеше от Андониос Франдзис, главнен секретар на палатата. Домакин от българска страна пък беше Кърджалийската търговско промишлена палата.

Пак през 2008 тогавашният председател на Търговско-промишлената палата в Комотини Николаос Ангелидис заяви в интервю за в-к ”Нов живот”: „Считаме , че проектът за път през Маказа  е от стратегическо значение за нашия регион. Ние сме по-добре развития съсед. Контактите ще допринесат за напредъка на вашия регион. Южна България  ще се развие с ноу-хау и услуги предоставени от нас. Стоки, които поради високата стойност на транспорта в този момент не могат да се докарат от други страни, ще се превозват от окръг Родопи. Конкретно, това се отнася за строителните материали - алуминиеви профили, тухли, облицовъчни камъни. Всички те ще задоволят нуждите на строителството в България. Ще предоставим и високотехнологични услуги, от които България има нужда.

По този нов път или ние ще ги транспортираме, или вие ще дойдете да ги вземете от Комотини”.

Според Ангелидис: „Важна е и туристическата вълна, която очакваме. Казват, че в България потребителят е с ниска платежоспособност, но при нас има глад за клиенти. Цяло българско поколение е израсло с идеята за Бяло море. Черно море се обсеби от циментови курорти и вече не е същото. Качествените туристи в България искат да дойдат тук при нас. А те разполагат с финансови възможности”.

Въпреки оптимизма на южните ни съседи обаче, пътят се строи 12 годни. Обещанията бяха големи. Ето и мнението на тогавашният кмет Тасо Вавациклис, споделено през вече далечната 2005: „70 млн.евро ще струва изграждането на гръцката отсечка на пътя от Комотини до Маказа. 20 млн.евро са  осигурени от европейската програма „Интеррег ІІІ”, а останалите 50 млн.евро са принос на гръцката държава. Средствата ще бъдат преведени до края на годината”. Вавациклис отбеляза, че „Отсечката, която ще се изгражда, е с дължина 25 км. Тя ще свързва гръцките села Карадия до Комотини и Нимфея при Маказа. Участъкът от 6 км между Комотини и Карадия вече е направен.  Пътят през Маказа ще стане, защото го искаме много. Сроковете за неговото изграждане зависят от финансирането и от фирмата изпълнител. В момента върви проучването на трасето. Предстои да се проведе конкурс за фирма изпълнител на проекта”.

Всъщност, истината е, че въпреки подписаното споразумение с България, гръцката страна години наред не полагаше усилия да ускори изграждането на пътя от Комотини за Маказа. Едва след поредица от срещу между представители на български и гръцки министерства се постига известен напредък във вижданията на южните ни съседи. Зам.-министърът на външните работи на Гърция Еврипидис Стилианидис се е ангажира пред своя колега Димчо Михалевски шосето от гръцка страна да стане до 2008.Въпреки приятелските връзки между двамата и дългогодишното им лобиране,това не се случва.

Премахнати са повечето от пречките, с които се сблъскаха съседите. Две села бяха завели дела срещу изграждането шосето през техните землища. Едното дело  бе спечелено от държавата и претенциите на  хората от селото са отхвърлени. Очакваше се и  второто дело да завърши по същия начин, което и стана.

Гърците обаче не гледаха особена благосклонно на усилията на българската общественост да подтикне ускоряването на строителните работи. През 2007 гръцките власти осуетиха среща между жители на побратимените общини Кърджали и Филипон Кренидис на Маказа. Българи и гърци планираха да се съберат на 31-ва пирамида, за да изразят подкрепата си за отварянето но международния път. Българските власти дадоха разрешение в последния момент. Командването на граничните войски на южната ни съседи обаче отказа да го направи. Проявата бе организирана от кърджалийския клуб за приятелство с Гърция “Елада”.  От 2000-та клубът организира всяка година събори на Маказа. На тях идваха и българи, и гърци. Целта е те да  дадат тласък на отварянето на граничен контролно-пропускателен пункт в прохода. Ще припомня и, че през есента на 2004 от “Елада” организираха среща между областният управител инж. Калин  Примов и номарха на гръцкия окръг Родопи.

Тогавашният гръцкият премиер Андонис Самарас беше обявил пред кметове на общини от Северна Гърция, че ще открие пътя през Маказа на 6 август 2013 (поредната дата, която гръцките власти посочваха за дългоочаквания в Кърджалийско момент за отварянето на прохода). Изявленията на Самарас дойдоха само месец след като на аналогична среща в Солун тогавашният министър на Македония и Тракия Теодорос Караоглу от партия „Нова демокрация” бе категоричен, че рязането на лентата ще се бави максимално. Причината е нежеланието на бизнеса в Комотини да се пусне в действие пътят през Маказа. Според гръцките търговци, това би „убило” търговията в Северна Гърция и полза от него щели да имат само българите.

Въпреки нежеланието на гръцките власти, натискът върху тях от страна на Европейският съюз се увеличи. ЕС бе вложил около 200 млн.евро от двете страни на границата и искаше да има действаща транспортна връзка. Междувременно, на работна среща с кметове на общини от Северна Гърция, Караоглу отново заяви, че ще бъде последния човек, който ще навреди на търговията в гръцка Македония и Тракия, като даде достъп на българските търговци.

Така, в крайна сметка лентата на ГКПП Маказа преряза префектът на Комотини Аристидис Янакидис. Осемдесет и пет годишният кърджалиец Петър Чакъров бе първият българин, пресякъл официално новооткрития гранично-контролно-пропускателен пункт “Маказа-Нимфея”. Това стана в 12,10 часа по обед на 9 септември 2013, само час след официалното откриване на пункта. Чакъров е от Беломорска Тракия. Напуска я петнайсетгодишен през есента на 1944, когато българските войски се изтеглят в пределите на днешна България. Той не беше посещавал Комотини и Алексондруполис почти 70 години. Синът му Стамен Чакъров пък подкара първата кола, минала през пункта.

Така най-сетне се осъществи една десетилетна мечта на хората от двете страни на границата. Отварянето на ГКПП „ Маказа-Нимфея”  ще даде тласък на търговията, туризма и икономиката на Северна Гърция и Южна България, каза в приветствието си тогавашният областен управител на Кърджали Бисер Николов. Той посочи, че в момента през пункта могат да минават леки автомобили и бусове с 8 пътници и лекотоварни автомобили до 3,5 тона. Николов изрази надежда ограничението да падне, когато е готов и участъкът от прекия път за Маказа през жп спирка Джебел-Подкова от българска страна. Николов благодари на своите предшественици, както и на строителите, инженерите и проектантите, допринесли за отварянето на граничния контролно-пропускателен пункт.

На свой ред, префектът на Комотини Аристидис Янакидис отбеляза, че 9 септември 2013 е исторически за българския и гръцкия народ. Пътната отсечка свързва Северна Гърция с останалите балкански страни. „На това място има много история, но тук срещаме и своето бъдеще” - каза Янакидис, припомняйки, че пътят е прекъснат още през Втората световна война – „Днес префектура Източна Македония и Тракия се отваря към Севера. Постигнахме наша дългосрочна мечта. Този път трябва да спомага, а не да пречи на просперитета на нашите два народа”. Янакидис покани всички български приятели да посетят неговата област.

Заключение

Оттагава изминаха вече повече от пет години. Тепърва обаче предстои да се извърви още много път, докато ГКПП „Маказа-Нимфея” се превърне във „вратата” на Коридор №9. България се нуждае от много средства за да изгради своята инфраструктура до прохода. От геостратегическо значение за страната ни е скоростния път от Русе-Маказа, който е с дължина 261 км и пресича България от север на юг, свързвайки съседите ни Румъния и Гърция. Нужни са и околовръстни шосета на Русе, Димитровград, Хасково и Кърджали. От съществено значение е  изграждането на нов мост с по-голяма пропускателна способност на река Дунав, отбелязва доц.-д-р Камен Петров от УНСС. Според него, на преден план изпъква пътят Стара Загора-Димитровград-Хасково – Кърджали (112,42 км).  Превръщането му в скоростен обаче, изисква големи инвестиции. Доц. Петров посочва като недостатък , че пътят за ГКПП „Маказа-Нимфея” е двулентов и липсва жп връзка, която да минава през него.

 

Литература:

 

  1. Манчев Кр., История на балканските народи(1918-1945).т.3,С.,2007,с.17
  2. Кастелан Ж., История на Балканите ХIV-XX век.С.,2002,с.412

3.Златилов В., Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат(1919-1923).,Велико Търново, 2017

4.Кулов Г., Българската дъга на исляма.,С.,2011г.,с.88,с.92

5.Аврейски Н., Голямото предизвикателство пред националната сигурност на България.,Сп. Геополитика & геостратегия.,бр.6,2017,с.,5-29

6.Манчев К.,Балкански разпри.С.,2015,с.174

7.Кръстева Кр., Георги Първанов на 60!Закачил е бутонките и „големия шлем” на пирона. Епицентър, 27 юни 2017

8.Постигнахме „Голям шлем”, обяви Първанов.News.bg.,18.01.2008.

9.Марцинкевич Б., Геоенергийната основа на Втората студена война., Сп.Геополитика&геостратегия.,бр.4, 2018,124-132

10.Генчев Хр., Балканското ядро, сп.Геополитика & геостратегия, бр.6, 2017,с.37-43

11.Петров К., Геоикономически перспективи пред изграждането на скоростни пътища в България. Сп.Геополитика & геостратегия., бр.4, 2018,с.5-12

 

* Председател на Сдружение Балкански форум за мир - Кърджали, автор на няколко книги, сред които "Българската дъга на исляма"

 

Поръчай онлайн бр.1 2025