18
Нед, Авг
3 New Articles

Евросредиземноморската миграционна система и демографското бъдеще на Европа

брой 1 2019
Typography

Наблюдаваните през последното десетилетие миграционни потоци от Северна Африка и Близкия Изток към Европа са прогнозирани от някои европейските демографи още в началото на 90-те години на ХХ век, когато все още не се наблюдава мигрантска криза. (Bohning, Schaeffer, Straubhaar, 1991; Bruni, Venturini, 1991, 1995)

Част от учените, разработили теоретичните основи на концепцията за миграционния натиск, стигат до извода, че той се дължи най-вече на демографските структурни различия между населението от двата срещуположни бряга на Средиземно море и това е довело до възникването на регионална миграционна система.

Концепцията за миграционните системи е разработена в началото на 90-те години на миналия век (Kritz, Lim, Zlotnik, 1992). Тя се основава на прилагането на системния подход при изследване на причините за международните миграции. Миграционната система се определя като наличие на мащабни и устойчиви миграционни връзки и закономерности между свързани помежду си група страни или региони, които са резултат от действието на исторически, културни, икономически, демографски и политически фактори, определящи посоката и устойчивостта на миграционните потоци, като в резултат на тази териториална мобилност и преразпределение на населението се стига до трансформации в демографските структури в страните на произход и прием на мигранти.

Обособяването на миграционните системи се обяснява с действието на широк кръг фактори:

  • трайно изградили се исторически връзки и взаимодействия между регионите, формиращи миграционната система;
  • наличие на колониална зависимост в миналото;
  • традиционни търговски, инвестиционни и други подобни връзки между страните-партньори;
  • дългогодишна практика на целенасочено набиране на работници-емигранти в други страни;
  • наличие на обща граница или пътища между страните, образуващи системата;
  • наличие на значителна етническа диаспора в страните - обект на имиграцията и т.н.

Допълнителен фактор, влияещ върху процеса на формиране и функциониране на Средиземноморската миграционна система, е трайното наличие на контакти и взаимодействия между населението и териториите от двата срещуположни бряга на Средиземно море, които имат своите корени още в Античността. Израз на тази обусловена близост са финикийската и гръцката колонизация, империята на Александър Велики, Римската империя и еврейското разселване. През Средновековието процесите в Средиземноморския басейн са трайно повлияни от Византийската империя, Арабския халифат, Кръстоносните походи и, не на последно място, Османската империя, просъществувала до 1923. Тази дълбока историческа основа допълнително влияе върху изключителната устойчивост на Средиземноморската миграционна система, която е сред най-древните и най-дълго функциониращите.

След края на Втората световна война миграционните процеси в Средиземноморието са еднопосочни. С разпадането на колониалната система започва изселване на администрацията и населението с произход от метрополиите. След това, за нуждите на икономиката в Западна Европа, започват да се набират имигранти от бившите колонии, което е последвано от огромните мигрантски и бежански вълни през последното десетилетие. Наблюдаваната еднопосочност на миграционните потоци доведе до трансформирането на Средиземноморската миграционна система в Евро-Средиземноморска (de Tapia, 2008).

Средиземно море като гранична зона

През 80-те и 90-те години на ХХ век Средиземно море все по-осезаемо започва да играе ролята на гранична зона между индустриализирания Запад и Третия свят. (Ludlow, 1994) Характерна особеност през този период е, че брутният национален продукт на човек от населението постепенно, но съвсем закономерно намалява от северозапад (Франция) на юг и югоизток (от Мароко до Сирия). Докато в страните по северното средиземноморско крайбрежие през 80-те години на ХХ век брутният национален продукт на човек от населението нараства от два до три пъти, по южното и източното крайбрежие се наблюдава съвсем слаб ръст, а в някои държави като Тунис, Либия, Йордания и Сирия има дори намаление.

Сред основните причини за стагнацията в ръста на брутния национален продукт е демографската експлозия, наблюдавана в страните, разположени по южните и източните брегове на Средиземно море. Най-обща представа за противоположните посоки на демографските процеси през периода 1950-2018 дава фиг. 1:

 

 

Фигура 1. Общ брой на населението в страните, формиращи Евро-Средиземноморската миграционна система.

Източник: Департамент за населението при ООН (2018)

 

Данните показват, че през 80-те години в страните, които към днешна дата са членове на ЕС, рязко се забавя ръстът на населението. Този процес има общоевропейски характеристики, защото е валиден за целия континент (в т.ч. и за азиатската част на Русия). В същото време ръстът на населението в страните от Северна Африка и Широкия Близък Изток е значителен. В първата половина на 90-те броят на населението на сегашния ЕС, от една страна, и Северна Африка и Широкия Близък Изток - от друга е изравнен, а към 2018  страните от Южното и Източното Средиземноморие превишават населението на ЕС с 317 млн. души. През периода 2010-2015 населението на Северна Африка и Широкия Близък Изток се изравни и започна да превишава общия брой на населението на Европа, заедно с азиатската част на Русия. Този процес води до демографска маргинализация на Европа и е заплаха за демографската и сигурност.

За да се разбере по-добре същността на настъпилите демографски промени, трябва да се анализира коефициента на демографско заместване на населението в трудоспособна възраст (виж фиг. 2). Обикновено той показва, какво е съотношението между лицата, които влизат в трудоспособна възраст (15-19 години) и онези, които излизат от нея (60-64 години) и се измерва в проценти. Поради наличието на дългогодишни конфликти в Северна Африка и най-вече в Широкия Близък Изток, между отделните съседни кохорти се наблюдават съществени различия. За да се преодолее отчасти този недостатък, тук са използвани възрастовите групи 0-14 и 50-64.

 

 

Фигура 2. Коефициент на демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в страните, формиращи Евро-Средиземноморската миграционна система.

Източник: Департамент за населението при ООН (2018), изчисления на автора.

 

Демографско равновесие на населението в трудоспособна възраст се наблюдава, когато стойностите на този коефициент са около 100. Когато са по-големи, това означава, че се наблюдава ръст и, съответно, икономиката трябва да предложи и ръст на работните места. В противен случай възниква натиск към емигриране. Когато стойностите на коефициента са под 100, това е индикатор, че пазарът на труда започва да изпитва недостиг на работна сила. В такива случаи икономиката чрез техническия прогрес се стреми да ограничи потребностите от физически труд или се прибягва до наемането на имигранти.

Данните на фиг. 2 показват, че 2000 е преломна в развитието на европейското население в трудоспособна възраст. Стойността на коефициента на демографско заместване пада под критичната граница от 100, като към 2018 вече е 74,65.

В същото време, при стойностите на коефициента на демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в Северна Африка и Широкия Близък Изток се наблюдават три ясно разграничими периода. От 1950 до 1970 е налице рязко нарастване на неговите стойности, а от 1970 до 2000 се задържат високите му стойности (от 560,15 през 1975 до 496,57 през 2000). Това е период, през който се наблюдава стагнация в ръста на брутния национален продукт на човек от населението. Поради затворения характер на режимите в региона, това води до кумулиране на миграционност, което е една от основните характеристики на държавите в региона в навечерието на „Арабската пролет”.

Периодът след 2000-та е характерен с рязко намаляване на стойностите на коефициента на демографско заместване, но и към настоящия момент те продължават да са изключително високи (303,38 през 2018). Разглеждането на този процес през призмата на разрушената икономика на страните в Северна Африка и Широкия Близък Изток разкрива основните причини за високите нива на миграционен натиск върху ЕС. Непрекъснатото нарастване на населението в работоспособна възраст в тези два региона и недостигът на работна сила в Европа е устойчив механизъм за еднопосочни миграционни движения в рамките на Евро-Средиземноморската миграционна система.

На фиг. 3 е посочено годишното демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в страните, формиращи Евро-Средиземноморската миграционна система.

 

 

Фигура 3. Годишно демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в страните, формиращи Евро-Средиземноморската миграционна система

Източник: Департамент за населението при ООН (2018), изчисления на автора

 

Докато към 1950 годишното демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в Северна Африка и Широкия Близък Изток, от една страна, и в днешните държави членове на ЕС - от друга, е приблизително еднакво – малко под 10 млн., след този период се наблюдават две противоположни тенденции.

В Европа демографското заместване непрекъснато намалява и към 2000 настъпва демографско равновесие в групата на населението в трудоспособна възраст. След това броят на населението, което окончателно напуска тази група (основно поради навлизане в пенсионна възраст), е по-голям, отколкото броят на тези, които от ученическа възраст навлизат в трудоспособна. Към 2018 тази разлика за ЕС е 5,33 млн. средногодишно, което води до дефицит на работна сила. Още по-големи са нуждите от работна сила за Европа, заедно с Русия.

В същото време демографското заместване в Северна Африка и Широкия Близък Изток води до непрекъснат ръст на населението в трудоспособна възраст. Едва след 1990 се наблюдава забавяне на темповета на нарастване, но абсолютният пик от 34,1 млн. души се очаква да се прояви именно към 2018. Очевидно е, че икономиката на тези страни не може да създаде необходимите работни места, поради което тези лица ще продължат да оказват миграционен натиск.

Само през периода 2008-2017 прекият миграционен натиск върху външните граници на ЕС се изразява в 9,18 млн. регистрирани случаи на мигранти, които са се опитали да влязат или са влезли нелегално. В 99,65% от случаите са използвани миграционни маршрути, идващи от Северна Африка и Близкия Изток, т.е. това са мигранти, които са се придвижили в рамките на Евро-Средиземноморската миграционна система. През 2017 американският изследователски център Pew проведе мащабно проучване за броя на мюсюлманите в ЕС, Норвегия и Швейцария през 2016 и разработи три миграционни сценария в средносрочен план: нулев, среден и висок, които биха определили техния брой към 2050 (Pew Research Center, 2017). В повечето страни, с изключение на България, Гърция и отчасти Кипър и Словения (където мюсюлманите са местни), техният основен произход е от Северна Африка и Широкия Близък Изток.

В таблица 1 е посочен броят и делът на мюсюлманите в ЕС, Норвегия и Швейцария през 2016 и 2050, според трите сценария.

 

Таблица 1. Брой и дял на мюсюлманите сред общия брой население на всяка страна от ЕС, Норвегия и Швейцария

Държава

Година

2016

2050

Нулев сценарий

Среден сценарий

Висок сценарий

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Австрия

\

6,3

\

9,3

\

10,6

2120000

19,9

Белгия

\

7,6

1250000

11,1

2050000

15,1

2580000

18,2

България

\

11,1

700000

12,5

500000

9,2

650000

11,6

Великобритания

4130000

6,3

6560000

9,7

13060000

16,7

13480000

17,2

Германия

4950000

6,1

5990000

8,7

8480000

10,8

17490000

19,7

Гърция

\

5,7

\

6,3

\

8,1

\

9,7

Дания

\

5,4

\

7,6

\

11,9

1100000

16,0

Естония

\

0,2

\

0,2

\

0,8

\

1,0

Ирландия

\

1,4

\

1,6

\

4,3

\

4,4

Испания

1180000

2,6

1880000

4,6

2660000

6,8

2810000

7,2

Италия

2870000

4,8

4350000

8,3

7050000

12,4

8250000

14,1

Кипър

\

25,4

\

25,5

\

26,6

\

28,3

Латвия

\

0,2

\

0,2

\

0,2

\

0,4

Литва

\

0,1

\

0,1

\

0,1

\

0,2

Люксембург

\

3,2

\

3,4

\

6,7

\

9,9

Малта

\

2,6

\

3,2

\

9,3

\

16,2

Норвегия

\

5,7

\

7,2

\

13,4

1320000

17,0

Полша

\

0,1

\

0,1

\

0,2

\

0,2

Португалия

\

0,4

\

0,5

\

2,5

\

2,5

Румъния

\

0,4

\

0,4

\

0,8

\

0,9

Словакия

\

0,1

\

0,1

\

0,6

\

0,7

Словения

\

3,8

\

4,3

\

5,0

\

5,2

Унгария

\

0,4

\

0,4

\

1,3

\

4,5

Финландия

\

2,7

\

4,2

\

11,4

\

15,0

Франция

5720000

8,8

8600000

12,7

12630000

17,4

13210000

18,0

Холандия

1210000

7,1

1510000

9,1

2200000

12,5

2790000

15,2

Хърватия

\

1,6

\

1,8

\

2,0

\

2,1

Чехия

\

0,1

\

0,2

\

1,1

\

1,2

Швейцария

\

6,1

\

8,2

1140000

10,3

1520000

12,9

Швеция

\

8,1

1130000

11,1

2470000

20,5

4450000

30,6

ОБЩО

25770000

4,9

35770000

7,4

57880000

11,2

75550000

14,0

Източник: Изследователски център „Пю“ (2017)

Забележка: В графите на таблицата, отбелязани с (\), поради малкия относителен дял на мюсюлманите, изследователският център Pew не посочва конкретни данни. Те могат да се изчислят на базата на посоченото отношение към общия брой население за съответния период.

 

През 2016 в Западна Европа най-голям е делът на мюсюлманите във Франция, Швеция и Белгия, като с високи дялове са и Австрия, Великобритания и Германия. Това са и основните дестинации, към които се насочват миграционните потоци, оказващи миграционен натиск върху ЕС.

Три сценария за бъдещето

Първият сценарий на изследователския център Pew е разработен при хипотеза за нулева миграция, т.е. през следващите години никой да не влиза и излиза от Европа. Подобен вариант е нереален, тъй като миграцията е трайна и неделима част от европейската история и настояще. При този сценарий се наблюдава най-значително намаляване на броя на населението на ЕС, Норвегия и Швейцария - от 521 на 482 милиона души. Независимо от това общо намаление и нулевата миграция обаче, делът на мюсюлманското население към 2050 ще се увеличи от 4,9% на 7,4%. Това се дължи главно на значително по-ниската средна възраст на мюсюлманското население в Европа (средно с 13 години по млади от средната възраст на европейците), а също на по-високата раждаемост, която е с едно дете на жена повече при мюсюлманките, отколкото при западноевропейките (при местните европейски мюсюлмани нивото на раждаемост е практически еднакво с това на немюсюлманите). По тази причина естественият прираст на западноевропейското мюсюлманско население е +2,92, а на останалото европейско население е –1,67.

Вторият или „средният“ сценарий изхожда от хипотезата, че бежанските потоци ще се ограничат и имиграцията ще е само легална. Осреднените данни от различни проучвания сочат, че нетната миграция при мюсюлманите в Европа е +3,48, докато при мигрантите немюсюлмани е +1,29. При този миграционен сценарий мюсюлманите могат да достигнат 11,2% от населението на Европа през 2050, което ще доведе до дълбоки етнодемографски и социодемографски промени в Западна Европа.  Швеция ще заеме второто място в ЕС по дял на мюсюлманите от населението – 20,5%, спрямо сегашните 8, 1% (след Кипър, където обаче мюсюлманите са местни). Франция ще бъде със 17,4%, Великобритания с 16,7%, Белгия с 15,1%, Норвегия, Холандия, Италия и Дания с около 12%, Германия, Австрия и  Финландия с над 10% и т.н.

Третият сценарий предполага, че освен легална имиграция, към Европа ще продължат да се насочват бежански и миграционни потоци, чийто обем е сходен с тези по време на европейската мигрантска криза от 2014-2016. При този вариант, през 2050 мюсюлманите биха достигнали 14% от населението на ЕС, Норвегия и Швейцария. Тук са налице някои условности, като например неяснотата, дали до средата на века Турция няма да може да играе ролята на миграционен буфер, а впоследствие да смени Сирия като основен източник на мигранти, дали африканците от Африка, Южно от Сахара, влизащи в Европа, няма да започнат да превишават броя на имигрантите мюсюлмани и т.н. Дори и да не се реализира в пълния си обем този сценарий, според който само Германия ще приема всяка година като бежанци по 200 хил. мюсюлмани и 30 хил. немюсюлмани, очевидно е, че потоците, оказващи миграционен натиск върху Европа, няма да изчезнат. Така например, по данни на Международната организация по миграция, през 2017 в ЕС са пристигнали 187 хил. мигранти, а според предварителните данни за 2018, броят им е 133 хил. По тази причина като реалистичен се очертава междинен вариант между средния и високия миграционен сценарий.

Влиянието на миграционните потоци върху демографското развитие на Европа

Бъдещото влияние върху демографското развитие на Европа на миграционните потоци, придвижващи се в рамките на Евро-Средиземноморската миграционна система, зависи както от техния обем, така и от степента на реализиране на миграционния натиск, който оказват. По тази причина прогнозирането на социодемографските последици е свързано най-вече с миграционния потенциал на страните на произход и миграционната политика на транзитните и приемащите държави. На фиг. 4 са отразени стойностите на коефициента на демографско заместване на населението в трудоспособна възраст за Северна Африка, Широкия Близък Изток и Европа за периода от 2020 до 2100, изчислени на базата на средния вариант на прогнозите на Департамента за населението на ООН.

 

 

Фигура 4. Прогнозни стойности на коефициента на демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в страните, формиращи Евро-Средиземноморската миграционна система, за периода 2020-2100.

Източник: Департамент за населението при ООН (2018), изчисления на автора

 

През целия разглеждан период стойностите на коефициента за Европа са относително постоянни и под 100, което е сигурен индикатор за траен недостиг на работна сила, независимо че при съставянето на прогнозите за населението са отчетени сегашните нива на имиграция. В същото време, стойностите на коефициента за Северна Африка и Широкия Близък Изток - независимо че се очаква да намаляват - в началото на периода са изключително високи (289,43 през 2020). Това е обективна предпоставка за възникването на демографско взаимодействие между Европа, от една страна, и Северна Африка и Широкия Близък Изток - от друга, при което ще продължат да се формират еднопосочни миграционни потоци. Едва към 2090 се очаква стойността на коефициента на демографско заместване за Северна Африка и Широкия Близък Изток да достигнае 100, при което ще настъпи демографско равновесие в групата на населението в трудоспособна възраст.

На фиг. 5 е отразено прогнозното годишно демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в страните, формиращи Евро-Средиземноморската миграционна система през периода 2020-2100, изчислено на базата на средния вариант на прогнозите на Департамента за населението на ООН.

 

 

Фигура 5. Прогнозно годишно демографско заместване на населението в трудоспособна възраст в страните, формиращи Евро-Средиземноморската миграционна система през периода 2020-2100

Източник: Департамент за населението при ООН (2018), изчисления на автора

 

През периода до 2050 ЕС ще има нужда от около 5 млн. души годишно, за да постигне демографско равновесие в групата на населението в трудоспособна възраст. След това тези потребности ще намалеят на около 3 млн. души годишно. В същото време, в началото на периода в Северна Африка и Широкия Близък Изток населението в трудоспособна възраст всяка година ще се увеличава с над 30 млн. души или 10 пъти повече, отколкото са потребностите на ЕС от допълнителна работна сила. Едва към 2080 това увеличение ще се изравни с демографските загуби на ЕС. Което означава, че преди този период, при сегашното състояние на икономиката, Европа няма икономическия потенциал да поеме нарастващото население в трудоспособна възраст в Северна Африка и Широкия Близък Изток. Ако пък вземем предвид и очакваното изчерпване, след 20-30 години, на изкопаемите енергоносители и климатичните промени, трябва да очакваме допълнително дестабилизиране региона, което ще подържа висок миграционния натиск.

Разнопосочността на демографските процеси и взаимодействието между двата срещуположни бряга на Средиземно море през следващите 80 години ще доведе до възникването на нови геополитически реалности. На фиг. 6 е представен средния вариант на прогнозите за населението на Европа, Северна Африка и Широкия Близък Изток през периода 2020-2100.

 

Фигура 6. Среден вариант на прогнози за населението на Европа, Северна Африка и Широкия Близък Изток през периода 2020-2100

Източник: Департамент за населението при ООН (2018)

 

Демографската маргинализация на Европа

Към 2100 населението на ЕС ще бъде около 462 млн., а на Европа заедно с азиатската част на Русия ще е 653 млн. души. В същото време, Северна Африка и Широкият Близък Изток ще достигнат 1,406 млрд. души. Демографската маргинализация на Европа може да има огромни негативни последици, като трайният миграционен натиск, осъществяван чрез Евро-Средиземноморската миграционна система, ще застрашава възпроизводството и сигурността на европейското население в неговите досегашни социодемографски характеристики. Затварянето на очите или неразбирането на този проблем само ще доведе до неподготвеността на Европа пред тези бъдещи неизбежни геодемографски процеси и тенденции за териториално преразпределение на населението. Тяхното сегашно осмисляне от европейските и българските политици е единствената възможност да се разработят такива мерки за охрана на външните граници на ЕС, съответстващи на потенциала на миграционната заплаха, както и да се разработи европейски план за целенасочена проактивна политика в страните на произход, като основен елемент в действията за трайно намаляване на миграционния натиск.

 

Литература:

Bohning, W. R., Schaeffer, P. V. and Straubhaar, Th. Migration Pressure: What is it? What can one do about it? Geneva 1991, p. 69.

Bruni, M., Venturini, A. Pressure to Migrate and Propensity to Emigrate: The Case of the Mediterranean Basin. In: International Labour Review. Vol. 134, 1995, № 3, p. 377 – 400.

de Tapia, Stéphane. The Euro-Mediterranean migration system. Council of Europe, 2008, p. 128.

Straubhaar, Th. A Definition of Migration Pressure Based on Demand Theory. In: International Migration. Vol. XXXI, № 1, p. 43 – 72.

Straubhaar, Th. Migration Pressure. In: International Migration. Vol. XXXI, № 1, p. 5 – 41

Kritz, M., L.L.Lim, H.Zlotnik, International Migration Systems. A Global Approach, Oxford, Clarendon Press, 1992, p. 345

Ludlow, P. Europe and the Mediterranean. London, 1994, p. 265

Pew Research Center. Europe's Growing Muslim Population. Muslims Are Projected to Increase as a Share of Europe's Population – Even with no Future Migration. 2017. p. 59.

 

The Euro-Mediterranean migration system and the demographic future of Europe

Assoc. Prof. Spas TASHEV, PhD

 

SUMMARY

The article examines the origin and functioning of the Euro-Mediterranean Migration System. It is concluded that this is one of the oldest and most long-term functioning migration systems in the world. In the 1980s, population growth slowed sharply in Europe. At the same time, population growth in North Africa and the wider Middle East is significant. By 2018, the southern and eastern Mediterranean countries exceeded the EU population by 317 million. This process leads to demographic marginalization of Europe.

Only in the period 2008-2017 the direct migration pressures on the EU's external borders account for 9.18 million registered cases of migrants who have tried to enter or have entered illegally. In 99.65% of the cases, migratory routes that come from North Africa and the Middle East are used. If refugee and migratory flows, which are similar to those of the European migration crisis in 2014-2016, continue to exert pressure, Muslims in 2050 would reach 14% of the population of EU, Norway and Switzerland.

At the beginning of the period after 2020, the working age population in North Africa and the wider Middle East will increase each year by over 30 million people or 10 times more than the EU's additional labor force needs. Only by 2080 this increase will be matched by the demographic loss of the EU. This means that before this period, in the current state of the economy, Europe has no economic potential to take up the growing working-age population in North Africa and the wider Middle East. If we also take into account the expected exhaustion after 20-30 years of fossil energy sources and climate change, we should expect further destabilization of the region, which will maintain high migration pressure. The heterogeneity of demographic processes and the interaction between the two opposite shores of the Mediterranean over the next 80 years will lead to the emergence of new geopolitical realities. The permanent migratory pressure exerted by the Euro-Mediterranean migration system will jeopardize the reproduction and security of the European population in its current socio-demographic characteristics.

 

*Институт за изследване на населението и човека на БАН