17
Чет, Окт
4 New Articles

Каспийската геополитика след Конвенцията от Актау

брой 6 2018
Typography

На 12 август 2018 (т.е. точно в "Деня на Каспийско море") президентите на Русия, Казахстан, Иран, Азербайджан и Туркменистан, подписаха в казахстанското пристанище Актау Конвенция за правния статут на Каспийско море.

Легенда:
Россия – Русия
Горе вдясно:
Какво беше съгласувано:
Проучванията ще се осъществяват в акватория от 15 морски мили от бреговете на всяка страна, а за риболов се отпускат още 10 морски мили
Останалата акватория ще се ползва съвместно от каспийските държави
Долу вляво:
Подялбата на богатото на ресурси морско дъно ще бъде предмет на бъдещи преговори
Най-долу, вдясно
15 морски мили = 27,78 км
Карлос Коельо/Източник& Heritage Foundation

Усилията за изготвянето на подобен документ, определящ правния статут на най-голямия затворен (т.е. лишен от достъп до Световния океан) воден басейн на планетата, датират още от 1996. Процесът на съгласуване на Конвенцията, чието подписване многократно беше отлагано, вървеше трудно, тъй като след 1991 разработването на петролните и газовите находища в Каспийско море провокираше многобройни противоречия, включително и опити за разрешаването им със сила (например между Туркменистан и Азербайджан или между Азербайджан и Иран). Русия например, акцентираше върху уникалния характер на Каспийско море, твърдейки, че за него не важат нито Конвенцията по морско право на ООН, нито приетите от международната практика принципи за подялбата му като "вътрешно езеро". Истината е, че по редица военно-политически съображение Москва първоначално беше против разделянето на морето на сектори, изтъквайки, че това би нарушило принципа за свободно корабоплаване, дава възможност за присъствието на военни кораби на некаспийски държави и вреди на уникалната екосистема на региона. В същото време обаче, непрекъснатите опити за "едностранно" очертаване на "национални сектори" и реализацията на енергийни проекти, включително с участието на големи западни компании, налагаше да се търсят компромисни решения.

През май 2003 между Русия, Казахстан и Азербайджан беше подписано споразумение за разграничаване на съседните участъци на каспийското дъно, а през декември 2014 – аналогично споразумение бе постигнато и между Казахстан и Туркменистан. Първата среща на върха на каспийските държави се проведе през април 2002 в Ашхабад, втората – през октомври 2007 в Техеран (където участниците обявиха Каспийско море за „море на мира” и поеха ангажимент да решават спорните въпроси само чрез преговори), третата – през ноември 2010 в Баку, а четвъртата, която до голяма степен се оказа преломна - през септември 2014 в Астрахан. Участниците в нея се споразумяха, че „ще упражняват своя национален суверенитет в крайбрежните води в рамките на 15 морски мили (т.е. това са техните териториални води) и ще имат изключителното право да добиват водни биологични ресурси в рамките на прилежащите им десет морски мили”. Отвъд тези 25 морски мили „се простира общото водно пространство”, където квотите за улов на риба следва постоянно да бъдат съгласувани с партньорите.

Въпреки това обаче, противоречията не изчезнаха. В резултат от това, на шестата среща на външните министри на каспийските държави, през юли 2016, беше решено срещата на върха на „каспийската петорка” да бъде отложена за 2017, като в крайна сметка тя стана факт едва през 2018. Сред причините за това отлагане беше липсата на консенсус относно принципите за подялба на морското пространство, както и позицията на Техеран, който продължаваше да претендира за 20% от акваторията на Каспийско море. Окончателният проект на Конвенцията беще съгласуван едва по време на срещата на външните министри на каспийските държави, провела се през декември 2017 в Москва.

На този фон, изглежда логично, че определени извънрегионални играчи се опитаха да се възползват от противоречията между петте каспийски държави. Азербайджан например подписа със САЩ и НАТО редица споразумения в сферата на сигурността, като The Caspian Guard Program (2004) или «Партньорство за мир» (1994 и 2010). Според бившия американски посланик в Баку Ричард Морнингстар, до 2014 САЩ са инвестирали над 1,3 млрд. долара за изграждане на пътища и подобряване на здравеопазването, икономиката и образованието в Азербайджан, като в тази сума не влизат частните инвестиции на американските корпорации в енергийния и телекомуникационен сектори на страната. Нарастващият интерес към Каспийския регион на редица външни сили, включително на Китай, повиши и конфликтния потенциал в региона.

Какво предвижда новата Конвенция

В крайна сметка обаче, ситуацията се разви така, че Русия се оказа един от основните лобисти за по-бързото приключване на преговорите за определяне правния статут на Каспийско море. Срещата ва външните министри от каспийските държави в Москва през декември 2017 се оказа неочакван пробив след близо двегодишната пауза, през която изглеждаше, че преговорите са попаднали в задънена улица. След края и, руският външен министър Лавров съобщи, че страните са постигнали компромис по основните проблемни въпроси и прогнозира, че Конвенцията за статута на Каспийско море ще бъде подписана през 2018.

Няколко месеца по-късно, когато отново изглеждаше, че това няма да се случи, руското правителство обяви, че е одобрило проекта за конвенцията, след съгласуването му с Азербайджан, Иран, Казахстан и Туркменистан. По този начин Москва демонстрира, че е свършила своята част от работата и сега е ред и на останалите да го сторят.

Въпреки това, интригата около окончателното одобрение на Конвенцията не изчезна напълно. На първо място, това бе свързано с решението на американския президент Тръмп да извади страната си от ядрената сделка с Иран. Както е известно, подписването и през 2015, даде възможност на Техеран да активизира икономическото сътрудничество с чуждестранните си партньори, включително тези от Каспийския регион. За целта обаче, беше необходимо наличието на Конвенция за статута на Каспийско море. Ето защо, Иран, който дълго време съзнателно бавеше процеса на преговорите, склони да подпише документа, което обяснява и "пробива", постигнат в Москва в края на 2017. След излизането на САЩ от ядрената сделка обаче, всички възможни "бонуси" за Техеран от подписването на Конвенцията се оказаха под въпрос.

В същото време, иранското общество традиционно е силно чувствително към "каспийския въпрос". Иранците продължават да се отнасят крайно отрицателно към подписаните още в началото на ХІХ век Гюлистански и Туркманчаски договори, в резултат от които тогавашна Персия губи контрола си над Каспийско море, за сметка на Руската империя. В тези условия, за всяко иранско правителство ще бъде трудно да убеди обществеността да подкрепи една конвенция, която не гарантира, че страната ще контролира поне 20% от площта на морето.

Тук е мястото да напомня, че от няколко години насам участниците в преговорите признаваха, че Конвенцията е готова на 90%, като остава да бъдат съгласувани само няколко въпроса. Трудният компромис относно останалите 10% има просто обяснение - ставаше дума за най-важните въпроси, като сред най-оспорваните бяха принципът за разделянето на Каспийско море и механизмите за съгласуване на транскаспийските тръбопроводни проекти.

Техеран се придържаше към откровено конфронтационна позиция по първия въпрос. Настоявайки за запазването в сила на съветско-иранските споразумения, режимът на аятоласите отказваше да признае споразуменията между Русия, Азербайджан и Казахстан за демаркиране на северната част на Каспийско море, основаващи се на т.нар. "срединна модифицирана линия" (равноотдалечена от бреговете линия, позволяваща при подялбата да се отчита дължината на бреговата линия). Вместо това иранците настояваха или за съвместно използване на морето, или за подялбата му на равни части от по 20%. Което е разбираемо, той като при използването на срединната модифицирана линия, Иран би получил най-малкия сектор - едва 11% от цялата площ на Каспийско море.

Опитвайки се да реши този проблем, Конвенцията съзнателно не включва ясни формулировки, нито пък географските координати на границите на отделните сектори, изискващи стриктното им съблюдаване от страните, а само очертава принципите за подялба на морската площ. Това позволява отговорността за практическото демаркиране на морските участъци да се пренесе на двустранно или тристранно равнище, както стана при разделянето на северната част на Каспийско море например. Съдейки по динамиката на контактите между Техеран и Баку, двустранните преговори за подялбата на южната част на морето вървят с пълна сила. Вероятно, именно тази позитивна тенденция в отношенията между двете съседни държави е била и една от причините за прогреса в каспийския диалог, като цяло.

Втория ключов проблем в преговорния процес беше свързан с възможността за реализацията на различни транскаспийски проекти. Така, докато Русия и Иран, изтъквайки екологичната опасност от подобни проекти, настояваха те да бъдат съгласувани с всичките пет каспийски държави, Туркменистан отстояваше правото си да изгради Транскаспийски газопровод без каквито и да било консултации със своите съседи. Опитвайки се да разреши този сложен възел, Конвенцията посочва, че всички подводни кабели и тръбопроводи трябва да съответстват на екологичните изисквания и стандарти, приети в рамките на съответните междудържавни споразумения. В същото време, тя дава право на каспийските държави да реализират подобни проекти, ако са изпълнили всички процедури по съгласуването им.

В допълнение към тази част на Конвенцията, следва да посоча и друг ключов успех, постигнат в хода на преговорите. Лидерите на каспийските държави одобриха и подписания преди това специален Протокол за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Този документ беше съгласуван в Москва през юли 2018, по време на извънредната конференция на страните от Рамковата конвенция за защита на морската среда в Каспийско море. Той несъмнено представлява ключов елемент от правната база, регламентираща строителството на големи инфраструктурни обекти, чиято реализация би могла да повлияе върху екологията на морето. Протоколът касае такива големи обекти, като тръбопроводите с голям диаметър, платформите за морски добив на енергоносители, проектите за промяна на руслото на реките, изграждането на големи язовири и т.н.

Това означава, че ако Азербайджан и Туркменистан действително искат да изградят Транкаспийския газопровод, са длъжни да предоставят на съседите си пълна информация за параметрите на проекта, техническите му характеристики и географските координати на неговия маршрут. След това, в срок до 180 дни, заинтересованите страни следва да представят препоръките си за отстраняването на възможните негативни последици от реализацията на проекта. Предвижда се и провеждането на консултации за съгласуване на окончателните параметри на проекта. Което означава, че механизмът има съгласувателен, а не забранителен характер. Тоест, основната задача на протокола е да се гарантира прозрачността и открития характер на всички големи проекти, без оглед на участниците в тях, и да се сподели отговорността за всички възможни въздействия върху екологичната система. Това ще позволи създаването на изключително важен механизъм за съхраняване на крехката екологична система на Каспийско море, по чиито брегове живеят 16 милиона души.

От гледна точка на регионалната сигурност, Конвенцията затвърждава споразуменията, постигнати по време на срещите на върха в Техеран, през 2007, и в Баку, през 2010. На тях участниците обявиха, че Каспийско море е "море на мира", а всички спорни въпроси следва да се решават чрез преговори в рамките на региона. Не по-малко важно бе решението им, че само каспийските държави могат да имат въоръжени сили и военни бази в региона. Освен това, участниците в"каспийската петорка" се ангажираха да не допускат на своя територия каквито и да било действия против съседите си.

Следващият важен етап от формирането на статута на Каспийско море беше четвъртата среща на президентите на каспийските държави в Астрахан, през октомври 2014. За първи път, в официални документи на подобна среща, бяха фиксирани размерите на изключителната икономическа зона (ИИЗ), върху която се разпростират изключителните суверенни права на крайбрежните държани - 25 морски мили. Останалата повърхност на морето остава за общо ползване, т.е. за корабоплаване и риболов.

По този начин, Конвенцията отразява резултатите от дългогодишните преговори и срещи на върха, обединявайки ги в един документ. При това следва да се отбележи, че всички съгласувани преди елементи на този документ, т.е. декларациите и съвместние заявления на каспийските държави, сега се превръщат в задължително за всички тях международно споразумение. Конвенцията официално ще влезе в сила, след ратификацията и от парламентите на подписалите я държави.

Впрочем, освен нея, техните президенти подписаха в Актау и няколко специализирани споразумения. Сред тях са Протокол за сътрудничество в борбата срещу тероризма, Протокол за сътрудничество в борбата с организираната престъпност, Споразумение за търговско и икономическо сътрудничество между правителствата на каспийските държави, както и Споразумение за сътрудничество в транспортната сфера. Беше анонсирано и създаването на Каспийски икономически форум (който ще се проведе за първи път през 2019 в Туркменистан), както и на механизъм за постоянни консултации между петте страни участнички на ниво външни министри или представители на външните министерства.

В заключителното комюнике от срещата на „каспийската петорка” в Актау се посочва, в частност, че следващата среща на президентите ще се проведе в Туркменистан, което означава, че въпреки окончателното одобрение на международно-правния статут на Каспийско море, наложилият се петстранен формат на сътрудничество ще продължи да се използва и занапред.

Както показва световната практика, всички преговори, касаещи гранични въпроси и подялбата на спорни територии, още повече, ако те са богати на енергоносители, могат да се проточат с десетилетия. В случая с Каспийско море, в подялбата участваха петима играчи, които първоначално стояха на взаимно изключващи се позиции. При тези условия, постигнатият след 22 години преговори резултат, може да се приеме като много сериозен успех на „каспийската петорка”.

Ще промени ли Конвенцията ситуацията на газовия пазар в Европа

Както вече посочих, първоначално в хода на преговорите се очерта очевиден конфликт на интереси между Русия и останалите каспийски държави. Москва, в частност, възразяваше против изграждането на газопроводи по дъното на Каспийско море, изтъквайки все още неясния статут на морето, т.е. руснаците очевидно се опасяваха от появата на конкуренти на европейския газов пазар. След подписването на Конвенцията обаче, ситуацията се промени. Така, ако документът бъде ратифициран от всички държави, Туркменистан например, ще може да изгради Транскаспийски газопровод до Азербайджан по дъното на Каспийско море и по този начин да се включи в Трансанадолския газопровод (TANAP), по който азербайджанският газ ще се транзитира към Европа. Следва да напомня обаче, че в момента добивът от газовите находища в Туркменистан е ориентиран изцяло към доставките за Китай. Тоест, в обозрима перспектива едва ли можем да очакваме сериозни обеми туркменистански газ на европейския пазар, тъй като - на първо място - Китай за дълги години напред е договорил газовите си доставки от тази страна, а на второ - за Ашхабад би било по-изгодно да пласира свободните обеми от природен газ в Пакистан или Индия, където цената му е по-висока, отколкото на европейския пазар. Освен това става дума за наистина огромни пазари, които в голямата си част са все още свободни. Тоест, в момента тазовата стратегия на Туркменистан е ориентирана изцяло в източна и южна посока и туркменистанският газ едва ли скоро ще застраши позициите на руския Газпром в Европа. При това, експертите посочват, че финансовите възможности на Ашхабад напоследък са намалели, което означава, че страната не разполага със собствени средства за изграждането на Транскаспийския газопровод. Тоест, ще и се наложи да разчита на външни инвеститори. Те обаче ще трябва да се съобразят с всички рискове, свързани със строежа на газопровода. Което означава, че ще поискат да бъдат проучени запасите от природен газ в страната, а в резултат от това може да се окаже, че въпросните запаси не са достатъчни за да гарантират безпроблемни доставки на газ за достатъчно дълъг период от време. Под въпрос е също, дали Туркменистан ще склони да разкрие пред света реалните си газови запаси. При всички случаи е още рано да се преценят реалните шансове на този проект, тъй като осъществяването му едва ли е възможна без допълнително проучване на потенциала на Туркменистан в сферата на природния газ.

Между другото, на срещата на върха в Актау руският президент Путин обяви, че страната му възнамерява да изгради до 2025 ново дълбоководно пристанище в района на Каспийск, което ще може да приема 25000-тонни товарни кораби.

Повечето западни анализатори определят подписването на Конвенцията от Актау като несъмнен успех на Москва. Британският Guardian дори го нарече „личен триумф на Путин”, подчертавайки, че за руснаците е било трудно да го постигнат след проточилите се две десетилетия преговори. На свой ред, Independent посочва, че „новата каспийска конституция” е затвърдила геополитическата доминация на Русия в региона, предотвратявайки възможността там да бъдат създадени опорни пунктове на САЩ и НАТО.

Според френския Le Mond пък, „историческото споразумение” за статута на Каспийско море е било необходимо на Москва не защото и носи някаква конкретна изгода, а защото укрепва имиджа и на дипломатически лидер и гарантира руската военна доминация в региона. Дори ако на Русия се наложи да отстъпи по някои икономически въпроси, тя несъмнено спечели доста точки, съумявайки да извади процеса на преговорите от задънената улица и укрепвайки имиджа си на държава, способна да постигне дипломатически споразумения и по най-сложните въпроси.

Действително, на Москва се наложи да направи определени отстъпки. Както вече посочих, конвенцията ще позволи на Туркменистан и Азербайджан да изградят прословутия Транскаспийски газопровод, против който се обявяваше Москва, опасявайки се, че транзитът на туркменски газ през Азербайджан, Грузия, Турция и Балканите ще създаде конкуренция на газопровода „Турски поток”, както и на другите руски газови проекти. Както се посочва в коментара на New York Times обаче, руснаците бяха принудени да поемат този риск заради конкуренцията с китайския проект за "Икономическия пояс на Пътя на коприната", както и заради факта, че каспийските държави започнаха на пренасочват транзита на своите енергоносители към Азия, заобикаляйки Русия.

Според коментатора на CNN Нина Дос Сантос, Конвенцията за статута на Каспийско море действително представлява голяма победа на Москва, тъй като Русия не само получава възможност спокойно да експлоатира каспийските си петролни и газови находища, но и да реализира стратегическите си планове в Близкия Изток. Тя смята, че Конвенцията ще отвори вратите за мащабни инвестиции в бъдещи инфраструктурни проекти. Освен това, Иран и Русия, които са обект на американски санкции, ще могат да представят този договор пред своите граждани и пред другите каспийски държави „като споразумение между приятели”, имащо „важно икономическо, стратегическо значение” за този регион, както и за Близкия Изток.

Впрочем, руските експерти също смятат подписването на Конвенцията от Актау за несъмнен успех на страната си. Според президента на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов например, тя е необходима на Москва по редица причини: „На първо място сред тях е демаркирането на морските граници което, само по себе си, е сериозно предимство, защото премахва напрежението между каспийските държави по този въпрос. На второ място е сигурността, тъй като споразумението забранява преминаването на военни сили на трети държави през Каспийско море, т.е. премахва възможността за разполагане на американски ракети например, което директно би застрашило не само руските южни граници, но и Централна Русия".

В чисто икономически план пък, разграничването на шелфа и териториите ще улесни пълноценното използване на енергийния потенциал на региона. Още повече, че каспийският шелф не е дълбоководен, за разлика от северните руски райони, и добивът на енергоносители тук е свързан с по-малко рискове. Ето защо, за държавите подписали Конвенцията, тя гарантира известно разграничаване на териториите, където би могъл да се организира добив на енергоносители.
На второ място са логистичните аспекти на Конвенцията. Както е известно, през региона преминават няколко маршрута на китайския "Икономически пояс на Пътя на коприната", освен това редица играчи се готвят да го използват за реализацията на алтернативни проекти. Сред тях например е т.нар. Южен коридор, който предвижда доставката на енергоносители в ЕС от територията на Казахстан, или (което е малко вероятно) от тази на Иран. Новата Конвенция позволява на Русия да контролира тези проекти, т.е. да направи така, че те да не се превърнат в реална алтернатива на руските газови доставки в Европа.

Друг логистичен акпект е свързан с доставката на товари (например продоволствени и други стоки) от азиатските държави в ЕС и обратно, която Русия би могла да организира именно през Каспийско море, активно взаимодействайки си не само с Китай, но и с Иран. Именно с това вероятно са свързани и огласените от президента Путин планове за изграждането на дълбоководно пристанище в района на Каспийск.

В същото време обаче е ясно, че коментарите на западните медии, оценяващи подписването на Конвенцията като "триумф на Русия", са леко преувеличени. Всъщност военните аспекти на Конвенцията действително са победа на Москва, тъй като на практика и дават възможност да съхрани стратегическия си плацдарм в региона, ограничавайки възможността в него да се появят сили на НАТО, т.е. минимизира броя на вредящите на руските интереси проекти. Подписването на Конвенцията обаче, може да се тълкува и като сериозен успех на Иран, тъй като за Техеран беше много важно да бъдат уточнени морските граници в Каспийско море, освен това постигнатото споразумение е изгодно за иранците и от чисто икономическа гледна точка.

Проблемните моменти в Конвенцията от Актау

И така, според експертите, най-големите достойнства на подписаните в Актау документи са, че Каспийско море се дефинира като вътрешноконтинентален водоем, "заобиколен отвсякъде от суша" и лишен от достъп до Световния океан, което означава, че за него не важат международните морски конвенции; постигнато е съгласие за съвместно ползване (чл.7) на основната площ от повърхността на морето и се определя, че ширината на териториалните води е 15 морски мили; Каспийско море официално се признава (чл.3) за "зона на мира", в която не се допуска присъствието на въоръжени сили на държави извън региона.

Във връзка с последната точка, ще напомня за породилото остри коментари и спорове твърдение на външния министър на Казхастан Кайрат Абдрахманов, че предоставянето на казахстанските каспийски пристанища Актау и Курик за транспортиране на нелетални товари, предназначени за частите на САЩ в Афганистан, не означава "създаването на военни бази". Всъщност, именно чл.3 на Конвенцията (забраняващ създаването на военни бази на извънрегионални държави в зоната на Каспийско море) е основният дразнител за Вашингтон и Брюксел, особено предвид евентуалното взаимодействие между военноморските сили на Русия и Иран и успешните ракетни атаки на руската Каспийска флотилия срещу позиции на Ислямска държава в Сирия.

Ето защо можем да очакваме, че ще станем свидетели на силен американски натиск върху част от подписалите Конвенцията държави и, най-вече, върху Астана, Баку и Ашхабад, ангажирали се с прегрупирането на силите в един ключов геополитически регион.

Със сигурност, в Пекин също обмислят отношението си към "каспийската петорка", особено с оглед на китайския стратегически суперпроект "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Впрочем, това се отнася и за Индия, която е силно заинтересована от изграждането на газопровода TAPI (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия). В ЕС пък неведнъж са коментирали възможността за доставки на туркменистански природен газ, разглеждайки го като алтернатива на руския.

За осъществяването на този натиск ще бъдат използвани не само противниците на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) в Казахстан, но и някои несъгласувани до момента точки в самата Конвенция, макар че според повечето експерти, става дума за "чисто технически въпроси". Какво имам предвид? На първо място, в Конвенцията липсва ясна дефиниция на понятието "справедлива подялба" на правата за експлоатацията на наличните ресурси и не е уточнен механизмът за разделяне на морското дъно. Засега този деликатен въпрос (предвид наличието на газови и петролни находища и богати на риба ареали) "ще се решава чрез споразумения между съседните държави, спазвайки общоприетите принципи и правни норми" (чл.8). Този проблем вълнува най-вече Иран, който е притеснен от новите американски санкции и възможния натиск на Вашингтон върху Баку и Ашхабад. В тази връзка иранският президент Хасан Рухани подчерта необходимостта от продължаване на преговорите за окончателно разграничаване на дъното на Каспийско море.

Що се отнася до риболовните зони (чл.9), там нещата изглеждат по-ясни, доколкото зоната за риболов на всяка държава е с ширина 10 морски мили, след нейните териториални води, но не е изключено възникването на спорове за риболова извън тази зона.
Спорна тема си остава и транспортно-логистичната система, чието развитие официално се подкрепя от всички каспийски държави. Руският президент Путин например подчертава, че страната му е силно заинтересована от "проекта за международен транспортен коридор "Север-Юг", който ще позволи 2,5 пъти по-бързо да се доставят стоки от европейските държави, през Иран, към Близкия и Средния Изток, както и към Южна Азия (в обем до 25 млн. тона годишно). Това е още една причина Русия да иска да изгради дълбоководно пристанище в Каспийск и да модернизира каспийските комуникации и инфраструктура. В същото време обаче, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан се интересуват повече от транспортните проекти по направлението "Изток-Запад". В тази връзка, азербайджанският президент Илхам Алиев и туркменистанският му колега Гурбангули Бердимухамедов акцентират върху ключовата рола на каспийските пристанища Баку и Туркменбаши, а пък казахсанският президент Назарбаев подчертава значението на мултимодалното пристанище Курик, посочвайки, че "ние вече изградихме железопътна линия през цялата територия на Казахстан, както и шест автомобилни магистрали, две от които стигат до границата с Китай. Освен това построихме логистичен терминал в китайското тихоокеанско пристанище Лянюнган и модернизирахме цялата пътна мрежа на страната".

Тоест, очевидно става дума за алтернатива на транзитния маршрут от Китай към Европа през територията на Руската Федерация, от която вече опитва да се възползва и Украйна, търпяща огромни загуби от руските санкции върху транзита на украински стоки.

Друг проблем е свързан с полагането на телекомуникационни кабели и изграждането на тръбопроводи (чл.14 на Конвенцията). Чисто формално, всеки две съседни каспийски държави са в правото си да съгласуват границите на подялба или реализацията на едни или друг проекти, което несъмнено удовлетворяваше Баку и Ашхабад във връзка с проекта им за т.нар. Транскаспийски газопровод. След подписването на Конвенцията обаче, всеки подобен проект, следва предварително да получи одобрена от петте каспийски държави екологична оценка и разрешение (или забрана) за строителството му. Впрочем, от подобно одобрение вече ще се нуждае и казахстанско-руският проект за изграждането на плавателен канал "Евразия" между Каспийско и Черно море.

Накрая, специално внимание заслужават т.6 от чл.3, както и чл.11 на Конвенцията от Актау. Много е вероятно, съвсем скоро САЩ да започнат да прехвърлят през Каспийско море товари за своите части в Афганистан, при това цената на американските "гаранции за сигурността" на държавите, през чиято територия и пристанища ще се осъществява този транзит, е добре известна. Т.е. по маршрута на този транзит са възможни както провокационни действия, така и осъществяването на разузнавателни операции. Което ще наложи на Иран и Русия да упражняват постоянен и стриктен контрол върху действията на американците в региона.

Според руския президент Путин, в основата на нормалното съществуване на системата, която се опитват да създадат петте каспийски държави, е фактът, че Конвенцията от Актау "значително ще укрепи системата от мерки за доверие в региона". Повечето експерти обаче смятат, че това доверие не бива да изключва постоянните проверки на действията на участниците в "каспийската петорка". Впрочем, именно с тази цел държавите от нея се договориха за финализирането и подписването на шест нови споразумения: за сътрудничество в сферата на морския транспорт; в сферата на борбата с незаконния риболов и противодействие на бракониерските действия; за съгласуване на мерките за укрепване на доверието в сферата на военноморската активност; плюс три протокола за сътрудничество в сферата на сигурността. Планира се те да бъдат подписани на следващата, шеста поред, среща на върха в Туркменистан. Вероятно тогава окончателно ще се изясни и доколко стабилно е единството и доверието между петте каспийски държави.

 

*Българско геополитическо дружество