В края на юли 2018 очерталият се от една година насам конфликт между Будапеща и Киев, свързан с положението на унгарското малцинство в Украйна, отново ескалира.
В украинското Външно министерство беше извикан посланикът на Унгария Ласло Пап, пред когото бе изразен решителен протест във връзка с "поредицата от неприятелски действия, влияещи негативно върху двустранните отношение", като се акцентира върху някои изявления на унгарския премиер Виктор Орбан, касаещи стремежа на Киев за интеграция в ЕС и НАТО, които - поне според украинската страна - са в дисонанс с официалната политика на ЕС и „са повлияни от подхода на Русия към украинската криза”. Освен това, на унгарския дипломат беше връчена нота с искане за официално разяснение относно решението на Будапеща да създаде длъжността пълномощен министър, отговарящ за развитието на украинската Задкарпатска област (където е концентрирана почти цялата унгарска общност в страната, наброяваща над 150 хиляди души).
За какво всъщност, става дума?
По този начин, Киев очерта няколко проблема, които очевидно се нуждаят от изясняване. Първият от тях е свързан с изказването на Орбан от 28 юли 2018 пред представители на унгарската общност в румънския град Бейле-Тушнад, в което той демонстрира скептицизъм относно евроатлантическите перспективи пред Украйна. Освен това Орбан оцени шансовете за присъединяване на страната към ЕС като нулеви и не изключи възможността в бъдеще Украйна отново да се върне в руската сфера на влияние, а като капак на всичко отново предложи на Брюксел да отмени санкциите срещу Руската Федерация, наложени след присъединяването на Крим през 2014. Това моментално провокира острата реакция на украинския вицепремиер Ивана Климпуш-Цинцадзе, според която "докато украинската армия в Донбас, защитава не само Украйна, но и Европа, включително Унгария, от руската агресия, самата Унгария твърди, че не вижда заплаха от страна на Москва и търси компромис с нея". В тази връзка вицепремиерът заяви, че "Украйна няма да допусне нова катастрофа заради руските планове за подялба на света".
Всъщност, не става дума за каквато и да било "подялба на света". В обявеното за "скандално” изявление на Орбан в Бейле-Тушнад се казва просто, че докато "Литва, Латвия, Естония и Полша имат основания да смятат, че Русия упражнява натиск върху тях", другите европейски държави няма от какво да се опасяват. Което означава, че Будапеща не само не вижда заплаха за себе си от страна на Москва, но и не открива такава заплаха за Украйна. Другото възможно тълкуване на думите на Орбан, е че не смята Украйна за част от Европа, което едва ли е вярно.
Впрочем, реакцията на други представители на новия украински политически елит, беше още по-остра. Така, бившият депутат Тарас Черновол обвини Будапеща, че "прокарва идеите на панунгаризма", а депутатът от управляващия Блок на Порошенко Роберт Хорват - че унгарското ръководство мечтае за връщане на териториите, изгубени през 1918. На свой ред, юристът Владимир Пилипенко дори сравни унгарския премиер Орбан с Хитлер, обвинявайко го, че подобно на нацисткия фюрер изпитва "нездрава привързаност към колонизаторските идеи". Подобни обвинения срещу един от най-популярните в момента европейски политици са не просто неадекватна и почти истерична реакция, но и показват, че в Киев очевидно са готови да продължат политиката на конфронтация с всичките си съседи, включително тези от ЕС.
Неслучайно Полша, Словакия, Унгария и Румъния напоследък все по-често дават да се разбере, че са сериозно загрижени за запазването на стабилността в редица украински области, в случай, че Киев - по една или друга причина - се окаже неспособен да гарантира реда и социалната сигурност на местното население. При това не става дума само за националните малцинства във въпросните области, за чиято съдба са притеснени техните "страни-майки". Възможността внезапно да се изправят лице в лице със стотици хиляди бежанци от Украйна, опитващи се на преминат през техните граници за да влязат в ЕС, също тревожи съседите на страната.
Оттук логично следва и решението на Будапеща да създаде длъжността пълномощен министър, отговарящ за развитието на Задкарпатската област и за предучилищните учебни заведения в Карпатския басейн. Тоест, на практика, става дума за стремеж на Унгария да защити ЕС от евентуална ескалация на нестабилността и експлозия на крайния национализъм в Украйна. Според Ищван Грежа, който бе назначен на този пост (досега той изпълняваше почти същите функции, в качеството си на държавен комисар по въпросите на сътрудничеството между унгарската област Саболч-Сатмар-Берег и Задкарпатска област), само през последните три години Задкарпатието е получило от Унгария 100 млн. евро за реализацията на различни програми за ремонт на училища, детски градини и културни обекти, като тези средства са били предназначени не само за местните унгарци, но и за живеещите в областта украинци, русини и други националности.
В отговор на украинските нападки, Грежа заяви, че не може да става и дума за сепаратизъм и, че лично той вижда областта като "мост" между Украйна и ЕС. На свой ред, говорителят на унгарското Външно министерство Тамаш Менчер подчерта, че "не Унгария е предприела враждебни мерки срещу Украйна, а тъкмо обратното", както и, че въпреки "директната атака срещу унгарската общност, Будапеща продължава да има справедлив подход към Украйна".
Благодарение на усилията на Будапеща, в Задкарпатието се осъществяват и редица европейски проекти за подобряване качеството на живот и развитие на инфраструктурата. Съдейки по всичко, Унгария би искала да ангажира в тези усилия и Румъния, която има специален интерес към украинската част на Буковина, 10% от чието население са етнически румънци.
Реакцията на Киев на всичко това е много показателна. Така, според говорителя на украинското Министерство на отбраната Дмитрий Гуцуляк, се планира разполагането на батальон от 128-ма планинско-щурмова бригада на страната в задкарпатския град Берегово, на границата с Унгария, както и усъвършенстването и модернизацията на военната инфраструктура в Мукачево и Ужгород. Именно с тази цел в началото на август в областта се появи украинският военен министър Степан Полторак, според който тези мерки са необходими за предотвратяването на провокации от унгарска страна и укрепване на сигурността в региона.
На практика, взаимоотношенията на Украйна със съседните и държави се основават на два основни (и доста парадоксални) принципа - от една страна, на откъсването на страната от Русия и сближаването и с държавите от ЕС, а от друга - на т.нар. "украинско национално строителство", което обаче периодично влиза в разрез с първия принцип, пораждайки постепенно ескалиращи противоречия и конфликти. И развитието на отношенията между Киев и Будапеща е отлична илюстрация за това.
Битката за Задкарпатието
Както е известно, Задкарпатието (включително няколко райони, населени предимно със словаци) е присъединено от Йосиф Сталин към Съветския съюз след края на Втората световна война. През последните хиляда и петстотин години областта е била част от Великоморавското княжество, по-късно за кратко време влиза в състава на Първата Българска държава, а от ХІ век постепенно бива присъединена към Кралство Унгария. След турското нашествие през ХVІ век е част от княжество Трансилвания, а след това - от Австрийската империя и Австро-Унгария. В периода между двете световни войни пък, Задкарпатието е част от Чехословакия.
Според последното преброяване в Украйна от 2001, в областта живеят 152 хиляди унгарци (от общо 157 хиляди), които са 12% от цялото и население. Благодарение на факта, че е концентрирано компактно в Береговския и Виноградовския райони на Задкарпатието, които непосредствено граничат с историческата му родина, местното унгарско малцинство не се поддава на опитите на Киев да го включи във "въображаемата общност" на украинската нация. В това отношение задкарпатските унгарци се ползват с пълната подкрепа на Парламента в Будапеща, чиито депутати изключително остро се противопоставят на асимилационната политика на украинското правителство. Така, според народния представител от дясната унгарска партия "Йобик" Мартон Дьондьоши: "Виждаме, че в Украйна се опитват да отнемат на всички национални малцинства основното човешко право да говорят на родиня си език, което е абсолютно неприемливо".
Очевидно е, че Унгария разглежда Задкарпатието като част от сферата на собствените си национални интереси. Според мнозина експерти, тази ситуация доста напомня за отношението на Сърбия към Косово. През последните години местните унгарци многократно организираха акции с искане за самоопределение на областта, като една от най-големите беше проведена през октомври 2017, под лозунга: "Самоопределение на Задкарпатието и свобода за русинските, полските, българските, румънските и арменските национални общности, живеещи на територията на Украйна". Впрочем, тук е мястото да напомня, че още през април 2014, т.е. непосредствено след т.нар. "февруарска революция", депутатите от областния съвет на Задкарпатието поискаха от украинския президент Петро Порошенко, тогавашния премиер Арсений Яценюк и председателя на Върховната Рада (а днес министър председател) Владимир Гройсман да предоставят автономен статут на региона. В обръщението към тях се казва: "Настояваме Задкарпатието да бъде признато за специална самоуправляваща се административна територия, като за целта незабавно следва да бъдат направени съответните промени в Конституцията на страната".
Истината е, че автономистките настроения в Задкарпатието се провокират и от самите "украински националисти", които на думи се обявяват за целостта на Украйна, но на практика правят всичко възможно за да я ерозират. Както е известно, след "февруарската революция" от 2014 вътрешнополитическият дискурс на страната се обърна на 180 градуса и украинците, които никога не са били наистина самостоятелна нация, внезапно решиха, че са такава и - нещо повече - са в правото си да създадат моноетнична държава. При това, поради силното влияние на радикалните украински националисти върху новите власти в Киев, тази идея много бързо се трансформира в открит натиск срещу другите етнически групи в страната (26% от цялото и население).
Последният нерядко ескалира в откровено екстремистки действия. В частност, неколкократно беше подпалвана сградата на Съюза на унгарците в Ужгород, което дори стана повод за изпращането на специална мисия на ОССЕ в областта. Освен това бяха осъществени редица нападения срещу активисти на местната унгарска общност от членове на украинската радикално-националистическа партия "Свобода". Нещо повече, външният министър на Украйна Павел Климкин периодично твърди, че етническите унгарци напускат територията на Задкарпатието, както и, че самото унгарско правителство не препоръчва на своите граждани да посещават областта. В отговор, унгарският външен министър Сиярто се изказа крайно критично за политиката на сегашното украинско правителство, потвърждавайки, че страната му ще защитава етническите унгарци, без значение, къде точно живеят и в тази връзка ще продължи да блокира участието на Украйна в структурите на НАТО, докато Киев не започне да се съобразява с интересите на задкарпатските унгарци, както и с тези на другите национални малцинства. Както вече споменах, Унгария блокира срещата на министрите на отбраната на НАТО, която трябваше да се проведе през февруари 2018, а през април наложи вето на заседанието на Комисията НАТО-Украйна. Освен това, Будапеща директно обвини Киев, че нарушава всички норми на международното право по отношение на националните малцинства. Според унгарския вицепремиер Жолт Шемиен, етническите унгарци имат право на автономия, както и да получат унгарско гражданство, но той отхвърля твърденията, че сред тях съществуват сепаратистки настроения.
Поредният скандал избухна през септември 2018, във връзка с телевизионен репортаж, показващ, как представители на унгарската общност в Задкарпатието получават унгарски паспорти в консулството в Берегово, обещавайки, че "ще смятат Унгария за своя родина, ще бъдат верни нейни граждани, ще я защитават и ще и служат". Както е известно, сегашните управляващи в Киев приеха закон, забраняващ двойното гражданство, макар че - от друга страна - в него не се предвижда някаква отговорност, ако някой украински гражданин притежава и чужд паспорт. Истината е, че унгарците от Задкавказието не искат да се задоволят с правото за бевизово пътуване в държавите от Европейския съюз (предвидено в споразумението за асоциация между Съюза и Украйна), след като имат възможност да станат пълноправни граждани на ЕС. Що се отнася до Унгария, за нея е по-лесно да защитава правата на собствените си граждани на територията на Украйна, отколкото на унгарците с украински паспорти.
В отговор на нападките на Киев, обявил консулът на Унгария в Берегова за "персона нон грата", унгарският външен министър Сиярто обвини украинския президент Порошенко, че съзнателно разпалва екстремистки настроения в страната си, опитвайки да си гарантира повече гласове на предстоящите президентски избори. Според говорителя на външното министерство в Будапеща Томаш Менцер: "Киев се опитва да използва за същата цел и унгарската общност в Украйна, което правителството на Унгария смята за неприемливо, не на последно място, защото Киев твърди, че се подготвя за членство в НАТО и ЕС".
Както посочва в тази връзка цитираният и по-горе унгарски депутат Мартон Дьондьоши: "представителите на унгарската общност са подложени на постоянния натиск на унгарските специални служби и държавата. Хората, подкрепящи идеята за автономия на Задкарпатието, биват притискани и арестувани. За съжаление, това вече се е превърнало в част от техния живот".
На този фон, решението на Будапеща за създаване на длъжността министър за развитието на Задкарпатска област изглежда логична последица от политиката, провеждана от Киев – Унгария просто се опитва да защити сънародниците си там от непрекъснато ескалиращата враждебност на властите.
Застрашена ли е целостта на Украйна
Опитвайки се да трансформират Украйна от традиционно мултинационална в моноетнична държава, сегашните управляващи в Киев забравят един много важен фактор, свързан с взаимодействието по оста "център-периферия". Украинските елити и обслужващите ги крайно радикални елементи, не се стараят особено да вникнат в политологичните тънкости на държавното устройство, предпочитайки вместо това да осъществяват директно и грубо своята стратегия за "тотална украинизация" на страната. Подобна политика обаче може да се окаже много опасна, включително за териториалната цялост на самата Украйна. Опитвайки се да отнеме на националните малцинства тяхното фундаментално право да говорят на родния си език и осъществявайки по този начин насилствената им асимилация, тя на практика подхранва "локалните национализми", които в крайна сметка могат да провокират разпадането на страната по основните етнически (и религиозни) разделителни линии, съществуващи вътре в нея.
Между другото, този сценарий се коментира като напълно реален и в европейските медии. Така например, преди няколко години полската телевизия TVP Polonia показа карта на бъдеща Украйна, поделена между Русия, Румъния, Полша и Унгария, като според нея Задкарпатската област ще се присъедини към Унгария, Черновицката - към Румъния, Галиция - към Полша, към Русия ще се присъединят 8-те области, формиращи т.нар. Новорусия, а Киев ще продължи да контролира само 9-те централни области на страната. И макар че в началото на ХХІ век подобен сценарий, поне на пръв поглед, изглежда леко налудничав, на фона на все по-неясното бъдеще на Украйна дори и той не следва да се изключва напълно.
В същото време, не може да се твърди и, че Унгария не се опитва да проникне в Задкарпатието. Истината е, че унгарската "кадифена експанзия" в областта върви отдавна, но се реализира изключително с инструментариума на "меката сила" и се ползва с благосклонното отношение на значителна част от местното население, при това не само на унгарската общност (между другото, в началото на 2018, въпросната общност пое контрола върху една от телевизиите в областната столица Ужгород). В тази връзка е показателно и скорошното откриване на Унгарски дом в Рахова - най-източния районен център в Задкарпатска област, където унгарците са не повече от 2% от населението (2900 души). Тоест, "меката сила" на Будапеща вече действа и тук, на самата граница с Галиция, смятана за основната база на радикалния украински национализъм.
Кой знае защо обаче, в Киев не обръщат внимание на тези унгарски действия, а вместо това реагират почти истерично на думите на Орбан или на промяната в статута на Ищван Грежа. Естествено, подобна неадекватна политика само втвърдява позицията на Унгария. Вече мина цяла година, откакто Будапеща обяви, че ще блокира действията на Украйна по интеграцията и в ЕС и НАТО и последователно работи в тази посока. Така, през юли 2018, по време на срещата на Върха на Северноатлантическия алианс, беше отменено заседанието на комисията Украйна-НАТО. Непосредствено след срещата пък, генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг, както и шефът на представителството му в украинската столица Александър Винников заявиха, че НАТО няма да се меси в конфликта между Будапеща и Киев, оставяйки Украйна сама да се оправя с Унгария.
Сред препъни камъните в двустранните отношения е и кандидатурата на новия посланик на Унгария в Украйна Ищван Идярто, който е роден в Задкарпатието (в Берегово), завършил е университета в Будапеща, а през 2010-2014 беше посланик на страната си в Русия. Именно това, както и отрицателното му отношение към антируските санкции, наложени от ЕС, са сред основните причини Киев да забавя издаването на съответния агреман. В отговор, унгарското правителство засега отказва да разреши откриването на почетно консулство на Украйна в Шиофок.
Тук е мястото да отбележа, че Орбан съвсем не е основният инициатор на унгарско-украинския конфликт, както твърдят в Киев. Действително, още по време на "февруарската революция" от 2014 той изрази тревога за съдбата на унгарската общност в Украйна, а по-късно неколкократно разкритикува антируските санции на ЕС, във връзка с присъединяването на Крим на Руската Федерация, които се отразиха силно негативно върху икономиката на страната му. В същото време обаче, през последните години той проведе редица срещи с новото украинско ръководство, а през 2016 дори отпусна на Украйна кредит за изграждане на граничната и инфраструктура.
През 2017 обаче, украинската Върховна Рада прие т.нар. рамков закон за образованието, който на практика забранява обучението на езиците на националните малцинства в училищата и университетите. Разбира, се законът беше насочен най-вече срещу рускоезичните граждани на страната, но засегна пряко и местните българска, унгарска, румънска и полска общности. Тук е мястото да напомня, че ва унгарски език се осъществява обучението в 71 училища, както и в Задкарпатския унгарски университет "Ференц ІІ Ракоци", освен това там функционира Унгарски драматичен театър и се издават четири вестника и седем списания на унгарски.
Освен това, унгарците в Задкарпатието бяха засегнати и от други "езикови" и културни инициативи на Киев, касаещи, в частност, езика, на който се издават локалните медии, или на който се говори в държавните институции. Разбира се, Орбан не можеше да игнорира подобни действия, най-малкото, защото това нямаше да му бъде простено от унгарските избиратели (между другото, почти всички задкарпатски унгарци притежават и унгарски паспорти и могат да гласуват на парламентарните избори в "страната-майка"). Тоест, той до известна степен беше "вкаран в ъгъла" от националистическата политика на Киев и няма накъде да отстъпва, тъй като това би означавало нарастване влиянието на конкурентната на Фидес крайнодясна партия „Йобик”. Впрочем, за украинските власти също вече няма път назад, защото рискуват да бъдат изместени от местните ултранационалистически и фашизоидни формации. Все пак, Порошенко би могъл да се опита поне да "замрази" конфликтната ситуация. Демонстративното посещение на военния министър Степан Полторак в Задкарпатска област обаче показа, че това няма да се случи.
Какво предлагат Будапеща и Киев
По-важното в случая е, как двете страни в конфликти виждат възможното му преодоляване. Предлаганото от Унгария решение предвижда на първо място преговори между правителството в Киев и унгарската общност в Задкарпатска област с подкрепата и посредничеството на унгарската държава, а на второ място - назначаването на пълномощен министър по въпросите на Задкарпатието, чрез който да се осъществява помощта за унгарското население в Украйна, включително посредством отпускане на субсидии от държавния бюджет на Унгария. В края на май 2018 беше приет меморандум в защита на задкарпатските унгарци, изпратен до правителствата и държавните глави на страните членки на НАТО.
На трето място, в контекста на така развиващите се събития, унгарските експерти отправят сериозна критика към украинското ръководство, включително обвинявайки го, че пропагандира и реализира близки до фашистките идеи. Освен това, правителството в Будапеща инициира обсъждането на украинския "закон за образованието" на асамблеята на ПАСЕ, в резултат от което беше приета силно критична към този закон резолюция. Накрая, както вече посочих, Унгария продължава да настоява за преразглеждане на споразумението за асоциация между Украйна и ЕС, обвинявайки Киев, че го е нарушил, и обещава, че няма да допусне присъединяването на страната към НАТО.
Лично унгарският премиер Виктор Орбан разшири списъка на претенциите на Будапеща към Киев не само по отношение на езика, но и на религията, междуконфесионалните отношения и църковната собственост. Така, още през октомври 2017 той се обяви както против закона за образованието, така и против законите за гражданството (забраняващи двойното гражданство в Украйна), реституцията и църковното имущество.
Що се отнася до украинската позиция, тя - поне засега - се изчерпва предимно с критики срещу Унгария, че се придържа към "проруска позиция". Киев директно обвинява Будапеща в солидарност с Москва, т.е. украинските власти предпочитат да си затварят очите за съществуващите противоречия, обяснявайки ги с провокационните действия на руските специални служби и обвинявайки Будапеща в "имперски стремежи" и "подкрепа за сепаратистите".
Някои изводи
Сегашния конфликт между Украйна и Унгария ерозира представата за съществуването на някаква единна и демократично проукраинска коалиция в Европа. Истината е, че напоследък западните съседи на Украйна (Унгария, Словакия, Полша и Румъния) все повече я възприемат като държава, неспособна да контролира ситуацията на собствената си територия и да окаже поне минимално възпиращо въздействие върху крайнонационалистическите кръгове в страната. В този смисъл, задълбочаващият се унгарско-украински конфликт е поредната илюстрация за липсата на силна власт, способна да контролира цялата територията на Украйна. На този фон не е изненадващо, че проблемите на Киев с непосредствените му съседи от Европейския съюз продължават да се задълбочават, пример за което са отношенията с Полша, която, също както и Унгария, е част от т.нар. Вишеградска група. Напрежението по оста Варшава-Киев се очерта още през 2015, когато Украйна прие закон, с който членовете на т.нар. Организация на украинските националисти - Украинска въстаническа армия (ОУН-УПА, сътрудничела с нацистка Германия през Втората световна война) се признават за борци за независимостта на страната, и нарасна след като Полша прие закон, предвиждащ наказателна отговорност за отричане престъпленията на въпросните членове на ОУН-УПА, включително убийствата на десетки хиляди поляци.
Между другото, конфликтът в отношенията на Полша и Унгария с Украйна илюстрира и желанието на въпросните две държави да играят по-активна и самостоятелна роля в развитието на Централна и Източна Европа, като не се колебеят да демонстрират насъгласие с Брюксел по редица ключови въпроси. Тоест, така очерталата се ситуация следва да се анализира и от гледната точка на формирането на относително самостоятелни позиции на Будапеща по редица важни проблеми, включително и геополитически, особено на фона на намаляващите финансови възможности на ЕС. В тази връзка не бива да се подценява и политическата стратегия на Орбан, чиято огромна популярност в родината му се дължи до голяма степен и на провежданата от него политика, свързана с утвърждаването и защитата на унгарската идентичност. Именно тя му гарантира и изборната подкрепа на задкарпатските, а и на всички "външни" унгарци.
Що се отнася да Украйна, ориентирайки се към "евроинтеграция на всяка цена", Киев на практика не може да попречи на унгарската активност в Задкарпатието. Участието на Унгария в развитието на областта се вписва в общата концепция за "Европа на регионите", принципите на европейския регионализъм на ЕС и Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства. В тази връзка ще напомня, че още през февруари 1993 беше създаден Еврорегионът на Карпатите, в който влизат граничните райони на Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Украйна, включително и Задкарпатската област. А както е извенстно, сред основните функции на еврорегионите е развитието на сътрудничеството между участниците в тях в сферите на икономиката, политиката и културата. Освен това те играят ролята на "мостове" на локалната интеграция с цел постепенното присъединяване на нови страни към ЕС. В случая унгарците използват европейските институции за интеграцията на отделни украински обласкти, макар че това едва ли се посреща добре в Брюксел.
Будапеща несъмнено ще продължи да осъществява по-нататъшни стъпки към интеграцията на унгарската общост от Задкарпатието в рамките на т.нар. "Голяма Унгария" , въпреки недоволството на властите в Киев. Унгария разполага с редица инструменти на европейската интеграция, стриктно следва собствените си национални интереси и - което е най-важното - умело се възползва от кризата на украинската държавност. Предвид факта, че е ключов член на ЕС и може да разчита на такива "съюзници" по въпроса за националните малцинства в Украйна, като Полша и Румъния (кой знае защо, България предпочита да се прави, че всичко с нашето над 200-хилядно малцинство в Украйна е наред, въпреки, че това очевидно не е така), Унгария може да разчита да получи подкрепата на Брюксел за създаването на унгарски автономен район в Задкарпатието. Още повече, че предвид наближаващите президентски и парламентарни избори в Украйна, участниците в тях ще се нуждаят от подкрепата на унгарския електорат и лоялността на Будапеща по въпроса за евроинтеграцията на страната.
* Българско геополитическо дружество
