През последните десетилетия мозъчните тръстове са водещи както във формирането на идейните основи на външната политика на отделни държави, така и при регулирането, насочването и изменението на глобалните политически процеси.
Те действат и като медиатори между държавната власт и различни групи по интереси, и като субекти, пораждащи политическата реалност. По правило, зад платформата на всеки американски президент стои такъв аналитичен център. Администрацията на Обама например, работеше в тясно сътрудничество с Института Брукинг, активно консултирал и администрациите на Кенеди, Джонсън, Картър и Буш-младши по въпросите на националната и международна сигурност (включително провеждането на военните операции в Ирак през 2003). В същия институт е разработен проектът „Отбранителна инициатива на XXI век“ (21st Century Defense Initiative[1]), в чиито рамки се проиграват възможни сценарии на бъдещите конфликти и се лобира за нарастване отбранителната мощ на САЩ. Ежегодно се публикуват и сборници с препоръки, прогнози и други материали.
В момента зад администрацията на Тръмп стои най-вече консервативната Фондация «Наследство“ (Heritage Foundation), което ясно пролича и в речта на държавния секретар Майк Помпео от 21 май, 2018: “Фондация Херитидж оформи мисленето ми по въпросите на световната политика. Благодарен съм за тази отлична работа… ще работя в тясно сътрудничество с Департамента по отбраната и нашите регионални съюзници, за да възпрем иранската агресия…“.[2] В продължение на три десетилетия тази «фабрика за политическо инженерство» е водеща в лобистките усилия за развитие на американската система за противоракетна отбрана. Подготвяните от нея аналитични материали са широко използвани и от администрацията на Рейгън, и от всички републикански лидери, извеждащи като приоритет военните програми. В кулоарите й е проиграна и „новата стратегия за Иран“. „Чрез натиска за правителствена дерегулация и по-ниски данъци за богатите, мозъчният тръст ще използва новото си влияние от името на своите донори, които се нареждат сред най-заможните граждани на Америка“ – коментира Алекс Шефърд от „The New Republic“.[3] Наскоро пък бе публикуван докладът “Индекс на военната мощ на САЩ към 2018“[4], в който открито се настоява за „дългосрочни ангажименти за финансиране“ на американската военна машина, за да се неутрализира „агресивната политика на Русия, Иран, Северна Корея и Китай, проектиращ мощта си в Южнокитайско море…“.
Целите на мрежата от мозъчни тръстове
Чрез глобалната мрежа от такива центрове корпоративните елити утвърждават своите интереси в глобален план не толкова чрез директно военно и физическо насилие и принуда, а чрез създаване на съответни агенти за доминация. Консервативният Институт Хувър например, е свързан с 900 медийни центове в Съединените щати и в целия свят. Институтът Манхатън е провел над 600 форума и брифинги за журналисти и хора, ангажирани с публична политика. В цяла Източна Европа подпомагането на граждански организации от развитите западни държави е пряко свързано с постигането на определени политически и военни цели, промяната на съществуващите системи и победата в глобалното геополитическо противопоставяне. С помощта на фондации, финансирани от Републиканския институт в САЩ и британската Уестминстърска фондация, както и чрез редица техни филиали и посредници, навсякъде по света се подкрепят партии и движения, смятани за подходящи за постигане външнополитическите цели на САЩ и техните съюзници. „Типичен пример в това отношение бяха фондациите „Първа победа“ и „Втора победа“, финансирали СДС през 1996-1997“ – посочва проф. Васил Проданов.[5] Американската агенция за международно развитие подкрепя различни организации у нас директно чрез американското посолство. Институт „Отворено общество“, който се установява в България почти веднага след началото на прехода, се намира на върха на пирамидата на неправителствените организации (НПО), голяма част от които се появяват именно благодарение на него. Това са агенти на външно влияние, работещи срещу националните интереси на страната, включително чрез „кражба” на интелектуални ресурси, а външното им финансиране формира в техните рамки елит, имащ компрадорски характер.[6]
Основната функция на този тип мозъчни тръстове не е провеждането на традиционни фундаментални и приложни изследвания, а установяване на връзка между знанието и властта, между науката и техниката, от една страна, и формулирнето на политики в широки области - от друга. Те се занимават основно с разпространение на знания, а не създават такива.
Според президента на изключително авторитетния Съвет за международни отношения (CFR) Ричард Хаас, тръстовете „запълват критичната празнота между академичния свят, от една страна, и сферата на управление, от друга,“ като целта им е да „влияят върху формулирането на американската външна политика“.[7] Генерираните от тях прогнози се разработват с помощта на футуристични методи и сценарии, експертни оценки, статистика, математическо моделиране, корелация на тенденциите в различни сфери, ръстова аналогия, имитационни игри и др. Теоретизирането (а с него и прогнозирането) е нормативно – т.е. съчетава желаните цели с технологичен потенциал, използвайки целите като водещи при посочване на конкретни възможности и ресурси.
Ключов принос за развитието и усъвършенстването на прогностичната методология има Американският изследователски център RAND („Research and Development“), създаден най-вече, за да предложи изследователска подкрепа на Въоръжените сили на САЩ. Според Хаас, създадената от изследователите в областта на отбраната след 1945 методология и техните проучвания „продължават да оформят начина, по който анализираме отбранителната политика и възпирането, десетилетия по-късно.“[8] Аргументът е, че „теоретичните и методологически дебати са отдалечени и несвързани с реалните политически дилеми“, ежедневно стоящи пред политиците, които пък са „твърде заети,“ за да се впускат в по-дълбоки анализи. Според много учени обаче, идеологическата продукция на въпросните тръстове цели да измести фундаменталните изследвания,[9] защото последните влияят върху взимащите решения в дългосрочна перспектива и имат съществен принос за конструирането на когнитивните структури, на които се опира ръководството при определянето на външнополитическите си подходи.
В периоди на относително устойчиво развитие и равновесие на социалните системи (обикновено във възходящите А-фази на т.нар. Вълни на Кондратиев), тези методи имат известен успех. От 70-те години на ХХ век насам обаче, Втората и Третата научно-технологични революции ускориха неимоверно скоростта, с която протичат всички процеси. Турбуленциите, съпътстващи низходящите Б-фази на Вълните на Кондратиев, правят социалните системи силно небалансирани и неустойчиви, а взаимодействията помежду им – нелинейни, асиметрични. В неустойчивите системи микровъздействията върху първоначалните условия са в състояние да предизвикат макропромени, довеждайки процеса до „точка на бифуркация“, трансформираща напълно или частично системата. Нарастват неопределеността и непредсказуемостта... В подобни условия математическите методи не работят. Това мотивира опитите за овладяване на промяната, нейното контролиране и насочване, чрез усъвършенстване на прогностичната методология. Цели се, от една страна, навременното „идентифициране“ („улавяне“) на евентуални изненади, проследяване на скритата каузалност и контролиране на променливите така, че тяхното значение да е предсказуемо. От друга страна се пристъпва към изпреварващи действия в подготовка за неочакваното и/или до пряка намеса в бъдещето, т.е. към опити за блокиране на очертаващите се тенденции и конструиране на предстоящото. По този начин обективното, изследователско (дескриптивното) начало се измества в полза на волевото (нормативното).
Често цитираните и у нас прогнози на Националният съвет за разузнаване на САЩ, Атлантическия клуб, Британското министерство на отбраната, Центъра за стратегически и международни изследвания, агенция „Стратфор” и други, са част от инструментариума за реализацията на определени геостратегически цели. Независимо от идеологическата ориентация (неолиберална и глобалистка или консервативна и реалистка) на мозъчните тръстове, генерираните в недрата им експертни разработки са форма на анализ, обслужващ предварително определен политически дневен ред, а не продукт на действително научно прогнозиране. Те се основават на разузнаване и моделиране и целят формулирането на идеологическа обосновка на политически проекти за трансформация на социалната реалност във варианти, гарантиращи безалтернативност на американската хегемония и световната либералнокапиталистическа система. Аналитичната и наративната им част е необходима дотолкова, доколкото служи за публична аргументация на предстоящите геостратегически действия. Разработките се използват като инструмент за „мек натиск,” а целта им е да провокират т.нар. „мрежови ефект”, позволяващ определена информация да бъде разпространена по модела на снежната топка. Впрочем, част от аналитичната индустрия и експертния лобизъм преследват и чисто комерсиални цели: така изготвянето на ясни и кратки аналитични материали, които дават недвусмислени заключения, има задачата да поддържа вниманието на политиците и да ги убеди в предоставяните от тях идеи, срещу съответното заплащане. Експертният лобизъм изостря конкуренцията между тръстовете, като паралелно обезпечава с аналитична обосновка различни алтернативни политически стратегии. В тези условия влиянието на експертите при формулирането на политики е свързано с това, че информацията, която предоставят, променя съотношението на силите в полза на една от тях.[10]
В агенция «Стратфор» например, „стратегическото прогнозиране“ е част от разузнаването и се провежда, не за сметка на работата с източници, а чрез моделиране. Основният принцип е отделянето на ненужния „боклук”[11], за да се изведат на преден план движещите сили на събитията, които според основателя на агенцията Джордж Фридман често са пред погледа на всички и трябва само да бъдат забелязани и, което е още по трудно – да се повярва в тях. Примери за такива движещи сили са кубинската и украинската кризи, финансовата криза през 2008, и пр. Понякога само едно подобно събитие води до ефект на доминото. Като цяло, оста, около която се въртят тези разработки, е балансът на силите в Евразия и те много малко се различават от персоналните разработки на самия Джордж Фридман. Водещ тук е непрекъснато подчертаваният тренд за „разпад на Русия“ (и, респективно, на групата БРИКС), тезата за „неспособността на Иран“ да постигне регионално влияние, за забавяне икономическия растеж на Китай и очаквани социални взривове, за превръщането на Турция в основна регионална сила и т.н.[12] И всичко това, на фона на уж неизбежния «хаос“ на евразийския континент, където САЩ ще се намесват избирателно. Причините, стоящи в основата на тези събития, нямат значение, а констатациите са лишени от историческа дълбочина. Целта е текущите тенденции да се насочат в желаната посока, като се ускори (по възможност) пренасянето им в бъдещето. Тъкмо поради това, настойчиво и последователно се набляга на регионалните икономически диспропорции в Русия, Китай, Индия и се преекспонират възможностите за дестабилизация на един или друг регион в Евразия, сякаш такива «недъзи» не са характерни и за САЩ. Всъщност, понякога (но много рядко) се намеква и за „вътрешните бури“, от които Америка трябва да се „измъкне“, за да възстанови „ролята си на най-могъщата страна в света“.[13] Дори без сериозен анализ, стратегическото целеполагане „прозира“ зад „баланса на силите в Евразия,“ въплъщаващ „общите интереси“ на държавите от „демократичния“ свят.
Реакцията срещу активността на западните мозъчни тръстове
Във все по-мултиполярния съвременен свят, реакцията срещу западните тръстове и налаганата от тях идейна хегемония, стратегии и перспективи на развитие, нерядко се изразява в ограничаване на дейността им от едно или друго правителство и развитието на алтернативни концепции. Такава например е концепцията за „суверенната демокрация“ на Руската Федерация, а пък Китай, освен Института „Конфуций“, създаде Мозъчен тръст „Един пояс един път“, както и „Мрежа от тръстове Китай - държавите от Централна и Източна Европа“.
В доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2017, се признава, че всяка азиатска държава е готова за конструктивно икономическо сътрудничество с Китай, от което следва, че стратегията на САЩ за сдържане или изолиране е нежелателна и невъзможна. Въпреки това се твърди, че „много от страните в региона не биха приели да са част от една „китайска“ геополитическа система”.[14] Според авторите на доклада, тези страни (и най-вече Япония и Южна Корея) ще се стремят да запазят своята независимост от Китай, поради което ще продължат сътрудничеството си със САЩ. На практика обаче се случи точно обратното:, упражняваният от Вашингтон натиск накара блока от държавите в АСЕАН, както и Австралия, Китай, Индия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея, да оставят старите спорове и да сключат предсрочно Споразумение за всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), с което се формира 16-членен икономически азиатско-тихоокеански блок, обединяващ три от четирите най-гъсто населени държави в света, както и две от трите най-големи икономики. На 1 юли 2018 в Токио, на срещата на върха на RCEP, японският премиер Шиндзо Абе заяви: „Тъй като сме изправени пред опасността от нарастващ протекционизъм, всички ние в Азия трябва да се обединим, защото бъдещето ни зависи от това, дали ще можем да продължим да прокарваме нашия водещ принцип за свободна и справедлива търговия.“ Според д-р Мохан Гурусами (Индия): „RCEP се очерта като жизнеспособна алтернатива на изоставеното от САЩ Транстихоокеанско партньорство (TPT) и може да помогне на азиатските страни да преодолеят вътрешните противоречия и да разрешат старите си спорове. Ако Китай започне да инвестира в индийския производствен сектор например, това ще създаде десетки хиляди работни места, както и нови възможности за индийския износ, което в крайна сметка ще сложи край на безмисления териториален конфликт между двете страни“. Блокът има всички шансове да се превърне във водеща световна икономическа асоциация. Според Световната банка, между 2012 и 2017 общият БВП на участниците е нараснал от 21,9 трлн. до 25,5 трлн. долара. Делът им в световния БВП пък е скочил от 29,3% на 31,6%. Освен това населението в RCEP наброява 3,5 млрд. души, което е 47,5% от населението на света.[15] Както е известно, на 28 април, 2018 на неофициална среща в Ухан Си Дзинпин и Нарендра Моди се договориха за усъвършенстване на механизмите за комуникация между въоръжените сили и гарантиране на мира в граничните територии. Те са обсъждали не толкова взаимните проблеми, колкото огромния потенциал на двустранното сътрудничество. Въпреки класическите противоречия между «Дракона» и «Слона», след влизането на Индия (заедно с Пакистан) в ШОС, отношенията помежду им се променят в положителна посока. И тази тенденция се очертава като дългосрочна.[16] Това не е случайно, защото сериозните метадисциплинарни изследвания, въз основа на които се прогнозира в академичната геополитика, показват, че Америка върви към период на дезинтеграция. В момента Съединените щати се намират в центъра на масова епидемия от тероризъм, реализиран чрез уличното насилие, честите масови (неизбирателни) стрелби и убийства като форма на протест срещу определени институции, публични политики и т.н.[17] Увеличава се вътрешнополитическата поляризация и фрагментацията на политическите партии. В управляващата Републиканска партия например, тече процес на разделянето и на три фракции: „традиционни републиканци”, „Tea Party - републиканци“ и „Тръмп - популисти“.[18] „От това, което видях досега, изглежда малко вероятно администрацията на Тръмп да успее да спре тези негативни тенденции“ – предупреждава Питър Турчин, един от основателите на клиодинамиката[19] - Драстичното намаляване на данъците за богатите едва ли ще стабилизира фискалното здраве на държавата. Следва да очакваме дълги години на политически сътресения, чиито връх ще е през 2020-те години. И това е научна прогноза, а не пророчество. Тя не предвижда, че Доналд Тръмп ще стане американски президент, но предсказва нарастващата социална и политическа нестабилност. И ако не се направи нещо, нестабилността ще продължи да расте.“[20] Всички изявления и опити за промяна на икономическата политика при Тръмп са насочени към облагодетелстване на корпоративния капитал, което означава, че социално-икономическите противоречия ще се засилват и тепърва могат взривят обществото. При това трендът едва ли е обратим, доколкото в Америка политическите (и идеологическите) структури на властта са подчинени на „онези, чието лично богатство надхвърля 5-10 милиона долара.“[21] В тази смисъл, от социологическа гледна точка, популярната теза за „битката на Тръмп срещу елитите“ „е нонсенс“[22].
През 2012, в доклада „Global Trends 2030: alternative worlds“ на Националния съвет за разузнаване на САЩ, се прогнозира сериозен ръст на глобалната средна класа, повишаване на образователното равнище и по-добро здравеопазване.[23] През 2015 обаче, Центърът за изследване на социалната политика в Лондон посочва, че един на трима лондончани е с доходи под жизнения стандарт, т.е. под равнището на бедност.[24] В САЩ, през 2016, средната класа се е свила до 30%.[25] А през 2017 42 млн. американци влизат в категорията на „постоянно гладуващите“.[26] Колкото до здравеопазването, 160 млн. американци не могат да си позволят такова към 2017.[27]
Едно от последните проучвания на неравенството в Америка показва, че 51 милиона американски домакинства не печелят достатъчно, за да си позволят месечен бюджет за жилища, храна, грижи за деца, здравеопазване, транспорт и мобилен телефон. Повече от 16 млн. живеят в бедност, 34.7 млн са с ограничени доходи, т.е. на плаваща заетост....[28] Тази информация се потвърждава и от Съвета за международни отношения (един от най-влиятелните мозъчни тръстове): „Регионалните различия в САЩ се увеличават, нараства икономическото неравенство, общественият гняв задълбочава политическите разделения…“[29] Проблемът е, че до тези констатации се стига едва днес. И това е така, защото прогнозирането в големите западни аналитичните центрове по правило не стъпва на сериозна теоретична база и е строго аисторично, което не дава възможност да се проследят дълговременните исторически тенденции и закономерности, влияещи върху развитието и трансформациите на световната система. Водеща е Форсайт-методологията, в чиято основа е математическият метод „Делфи” (разработен от RAND) за систематично и контролируемо обсъждане на проблемите между група експерти, който на практика обслужва разузнаването. Съветът по национално разузнаване на САЩ „се стреми...да работи със строги (точни) форсайт методи...„.[30] Затова и най-важните изводи, съдържащи се в доклада „Global Trends 2030: The Paradox of Progress 2035“, са твърде тривиални за времето, в което са констатирани: през следващите години геополитиката ще се определя от постоянно нарастващият кръг държави, организации и отделни лица с разширяващи се права и възможности. Формиращият се глобален ландшафт ще приближи края на ерата на американската доминация. На път да приключи е и основаващият се на общоприети правила международен ред, възникнал след Втората световна война, и т.н. Това наистина се потвърждава от последвалите събития, но нека не забравяме, че редица макроисторици, като Иманюел Уолърстийн, Джовани Ариги, Пол Кенеди и др., стигат до същите изводи още през 70-те и 80-те години на ХХ век. Защото именно макроисторическият системен анализ, отчитащ влиянието на съвкупносттаа от фактори, които влияят върху общественото развитие, дава възможността да се прогнозира в дългосрочен план.
Заключение
Експертните прогнози на големите западни мозъчни тръстове отчасти отразяват настоящето, отчасти конструират идното. Последното се опира на фактическото състояние на развитието на обществото и екстраполирането на набор характеристики в бъдещето, но без научна и интерсубективна обосновка. Водещо при тях е нормативното начало, при което първо се задават определени цели, а въпросът, на който трябва да отговори прогнозата е: как да се стигне до желаното (или „как САЩ и техните съюзници са длъжни да реагират на предизвикателствата“). В същото време, истинското научно прогнозиране се основава на фундаменталните научни достижения, извършва се под формата на проблемно-ориентирано изследване, изисква мултидисциплинарен подход и има повече основополагащо, отколкото приложно значение.
Прогнозирането (конкретно) в академичната геополитика (като изследователски процес) следва да стъпи на сериозна теоретична основа. Тази основа може да е синтез от различни теории (свят-системни, цивилизационни, на синергетиката, еволюционни и др.). С помощта на математическото моделиране се верифицират различни теоретични модели, изследват се „законите на историята“, създават се нови (макро)теории, способни да обяснят сложните геополитически процеси и причините, които ги пораждат. Водещо тук е обективното, изследователското, т.е. дескриптивното начало. По този начин се разкриват множеството алтернативи на бъдещето и се гарантира далеч по-голяма точност на прогнозите. [31]
Бележки:
Източници:
After the Deal: A New Iran Strategy. May 21, 2018: https://www.heritage.org/defense/event/after-the-deal-new-iran-strategy
Asia Responds to Trump's Trade War by Forming the World's Largest Economic Bloc. Sputnik, 10.07.2018. https://sputniknews.com/asia/201807101066229452-asia-trade-bloc.
Chase-Dunn, С. Conflict Among Core States: World-System Cycles and Trends. Department of Sociology Johns Hopkins University. Baltimore, 23. 01.1996. http://wsarch.ucr.edu/archive/papers/c-d&hall/warprop.htm
Decade Forecast: 2015-2025. Stratfor, 23.02.2015 https://www.stratfor.com/forecast/decade-forecast-2015-2025
Joint US-China Think Tank Project on the Future of US-China Relations: An American Perspective. CSIS. https://csis-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/event/170705_US_Report.pdf, 2017
Friedman, G. America today is still finding its place in a new world. MarketWatch, 19.03.2018. https://www.marketwatch.com/story/george-friedman-america-today-is-still-finding-its-place-in-a-radically-changed-world-2018-03-19
Friedman, G. Strategic Forecasting: The Impersonal Dimension of Intelligence. In: Russia in Global Affairs. http://eng.globalaffairs.ru/valday/Strategic-Forecasting-The-Impersonal-Dimension-of-Intelligence-17516, 15.06.2015
National Intelligence Council. Global Trends 2030: Alternative Worlds. https://globaltrends2030.files.wordpress.com/2012/11/global-trends-2030-november2012.pdf
Nearly 51 Million Households In The United States "Can't Afford Basics Like Rent And Food". In: Zero Hedge, 18.05. 2018 https://www.zerohedge.com/news/2018-05-18/nearly-51-million-households-united-states-cant-afford-basics-rent-and-food
160 million Americans can't afford to treat a broken arm. In: Business Insider, 2017. http://www.businessinsider.com/160-million-americans-in-severe-financial-distress-2017-1
Padley, М. Around 1 in 3 Londoners do not have the income needed for a minimum standard of living. http://blogs.lse.ac.uk/politicsandpolicy/around-1-in-3-londoners-do-not-have-the-income-needed-for-a-minimum-standard-of-living/?utm_content=buffer83a46&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer
Shephard, А. The D.C. Think Tank Behind Donald Trump. https://newrepublic.com/article/140271/dc-think-tank-behind-donald-trump: The New Republic, February 22, 2017
The Work Ahead: Machines, Skills, and U.S. Leadership in the Twenty-First Century. Council on Foreign Relations, 2018
Thompson, А. 42 Million Americans Experience Hunger Each Year. I’m One of Them. https://talkpoverty.org/2017/01/10/42-million-americans-experience-hunger-each-year-im-one-of-them/
2018 Index of U.S. Military Strength possible. Heritage Foundation, 2018: https://www.heritage.org/sites/default/files/2017-10/2018_IndexOfUSMilitaryStrength-2.pdf
21st Century Defense Initiative, The Brookings Institution. Strategic Studies Institute, Army War College: https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2012/04/1022_defense.pdf
Turchin, Р. Entering the Age of Instability after Trump. Why social instability and political violence is predicted to peak in the 2020s. In: Evonomics, http://evonomics.com/science-predicting-rise-fall-societies-turchin/
Turchin P. Historical Dynamics: Why States Rise and Fall. NJ: Princeton University Press. 2003
Turchin, Р. The Presidential Election of 2016 through the Lens of Cliodynamics. In: Cliodynamica, November 19, 2016. http://peterturchin.com/cliodynamica/the-presidential-election-of-2016-through-the-lens-of-cliodynamics/
Turchin, Р. Who Are the Elites? In: Cliodynamica, November 27, 2016. http://peterturchin.com/cliodynamica/who-are-the-elites/
Urrutia, О. The role of Think Tanks in the definition and application of defence policies and strategies. In: Revista del Instituto Español de Estudios Estratégicos Núm. 2/ http://revista.ieee.es/index.php/ieee/article/download/88/83, 2013
Worstall, Т. Sure The Middle Class Is Shrinking: 30% Of Americans Are Now Too Rich To Be In The Middle Class. In: Forbes, http://www.forbes.com/sites/timworstall/2016/06/21/sure-the-middle-class-is-shrinking-30-of-americans-are-too-rich-to-be-middle-class-now/#67e62272a600, 21.06.2016.
Гринин, Л., Коротаев, А. Социальная макроэволюция: Генезис и трансформация Мир-Системы. 2009
Китай — Индия: незамеченная встреча глобального масштаба. Russian council, 04.05.2018. http://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/analytics/kitay-indiya-nezamechennaya-vstrecha-globalnogo-masshtaba%20/
Проданов, В. Гражданското общество и глобалният капитализъм. С. ИК Христо Ботев, 2003
Садовничий, В., Акаев, А. и др. Моделирование и прогнозирование мировой динамики. М.: ИСПИ РАН, 2012
*Институт за изследване на обществата и знанието към БАН
[1] 21st Century Defense Initiative, The Brookings Institution. Strategic Studies Institute, Army War College: https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2012/04/1022_defense.pdf
[2] After the Deal: A New Iran Strategy. May 21, 2018: https://www.heritage.org/defense/event/after-the-deal-new-iran-strategy
[3] Shephard, А. The D.C. Think Tank Behind Donald Trump. https://newrepublic.com/article/140271/dc-think-tank-behind-donald-trump: The New Republic, February 22, 2017
[4]2018 Index of U.S. Military Strength possible. Heritage Foundation, 2018: https://www.heritage.org/sites/default/files/2017-10/2018_IndexOfUSMilitaryStrength-2.pdf
[5] Проданов, В. Гражданското общество и глобалният капитализъм. С. ИК Христо Ботев, 2003, с. 157
[6] Пак там, с. 124
[7] Haass, R. Think Tanks and U.S. Foreign Policy: A Policy-Maker's Perspective. In: U.S. Department of State, https://2001-2009.state.gov/s/p/rem/15506.htm, 01. 11. 2002.
[8] Ibid.
[9] Вж „Information versus Knowledge“ (Urrutia, О. The role of Think Tanks in the definition and application of defence policies and strategies. In: Revista del Instituto Español de Estudios Estratégicos Núm. http://revista.ieee.es/index.php/ieee/article/download/88/83), 2/2013, рр. 6.
[10] Така например, учредителите на PNAC (Проекта нов американски век), заемат висши постове в администрацията на Буш. Проектът обединява амбициите на администрацията Рейгън и на тази на Буш. (Вж Urrutia, О. The role of Think Tanks in the definition and application of defence policies and strategies. In: Revista del Instituto Español de Estudios Estratégicos Núm. 2/ http://revista.ieee.es/index.php/ieee/article/download/88/83, 2013, р. 14).
[11] Friedman, G. Strategic Forecasting: The Impersonal Dimension of Intelligence. In: Russia in Global Affairs. http://eng.globalaffairs.ru/valday/Strategic-Forecasting-The-Impersonal-Dimension-of-Intelligence-17516, 15.06.2015.
[12] Decade Forecast: 2015-2025. Stratfor, 23.02.2015 https://www.stratfor.com/forecast/decade-forecast-2015-2025
[13]Friedman, G. America today is still finding its place in a new world. MarketWatch, 19.03.2018. https://www.marketwatch.com/story/george-friedman-america-today-is-still-finding-its-place-in-a-radically-changed-world-2018-03-19
[14] Joint US-China Think Tank Project on the Future of US-China Relations: An American Perspective. CSIS. https://csis-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/event/170705_US_Report.pdf, 2017, рр. 7-8
[15] Asia Responds to Trump's Trade War by Forming the World's Largest Economic Bloc. Sputnik, 10.07.2018. https://sputniknews.com/asia/201807101066229452-asia-trade-bloc.
[16] Китай — Индия: незамеченная встреча глобального масштаба. Russian council, 04.05.2018. http://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/analytics/kitay-indiya-nezamechennaya-vstrecha-globalnogo-masshtaba%20/
[17] Турчин, П. Канарейка в угольной шахте. Почему США переживают эпидемию неизбирательных массовых убийств. Россия в глобалной политике. 27. 02. 2017. http://www.globalaffairs.ru/valday/-18612
[18] Turchin, Р. The Presidential Election of 2016 through the Lens of Cliodynamics. In: Cliodynamica, November 19, 2016. http://peterturchin.com/cliodynamica/the-presidential-election-of-2016-through-the-lens-of-cliodynamics/
[19]Нова междудисциплинарна област на изследвания, обединяваща подходите на макроисторическата социология и математическо моделиране на дълговременните социалноисторически процеси.
[20] Turchin, Р. Entering the Age of Instability after Trump. Why social instability and political violence is predicted to peak in the 2020s. In: Evonomics, http://evonomics.com/science-predicting-rise-fall-societies-turchin/
[21] Turchin, Р. Who Are the Elites? In: Cliodynamica, November 27, 2016. http://peterturchin.com/cliodynamica/who-are-the-elites/
[22] Ibid.
[23] National Intelligence Council. Global Trends 2030: Alternative Worlds. https://globaltrends2030.files.wordpress.com/2012/11/global-trends-2030-november2012.pdf
[24] Padley, М. Around 1 in 3 Londoners do not have the income needed for a minimum standard of living. http://blogs.lse.ac.uk/politicsandpolicy/around-1-in-3-londoners-do-not-have-the-income-needed-for-a-minimum-standard-of-living/?utm_content=buffer83a46&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer
[25] Worstall, Т. Sure The Middle Class Is Shrinking: 30% Of Americans Are Now Too Rich To Be In The Middle Class. In: Forbes, http://www.forbes.com/sites/timworstall/2016/06/21/sure-the-middle-class-is-shrinking-30-of-americans-are-too-rich-to-be-middle-class-now/#67e62272a600, 21.06.2016.
[26] Thompson, А. 42 Million Americans Experience Hunger Each Year. I’m One of Them. https://talkpoverty.org/2017/01/10/42-million-americans-experience-hunger-each-year-im-one-of-them/
[27] 160 million Americans can't afford to treat a broken arm. In: Business Insider, 2017. http://www.businessinsider.com/160-million-americans-in-severe-financial-distress-2017-1
[28] Nearly 51 Million Households In The United States "Can't Afford Basics Like Rent And Food". In: Zero Hedge, 18.05. 2018 https://www.zerohedge.com/news/2018-05-18/nearly-51-million-households-united-states-cant-afford-basics-rent-and-food
[29] The Work Ahead: Machines, Skills, and U.S. Leadership in the Twenty-First Century. Council on Foreign Relations, 2018, р. 2
[30] National Intelligence Council. Global Trends 2030: The Paradox of Progress 2035. 2017, р. ix
[31] Вж напр. Chase-Dunn, С. Conflict Among Core States: World-System Cycles and Trends. Department of Sociology Johns Hopkins University. Baltimore, 23. 01.1996. http://wsarch.ucr.edu/archive/papers/c-d&hall/warprop.htm ; Turchin P. Historical Dynamics: Why States Rise and Fall. NJ: Princeton University Press. 2003; Гринин, Л., Коротаев, А. Социальная макроэволюция: Генезис и трансформация Мир-Системы. 2009; Садовничий, В., Акаев, А. и др. Моделирование и прогнозирование мировой динамики. М.: ИСПИ РАН, 2012.
