Дълбоката държава

Терминът „Дълбока държава” (The Deep State) често се дублира от понятия като „правителство в сянка”, „държава в държавата”, „непроменяща се държава”, „империя в империята”, „тайно правителство”, „неизменно правителство”, „дълбока власт” и т.н. Който и термин да използваме обаче, същността му се свежда до политическа ситуация в дадена страна, в рамките на която някакъв вътрешен орган („дълбока държава”) действа независимо от официално избраното гражданско политическо ръководство.

В много държави традиционно е съществувало правителство в сянка или „дълбока власт”, но когато днес засягаме този тема ще е полезно да започнем с характеристиките и възможностите на международната мрежа от военизирани поделения, известна под кодовото название Stay Behind Net („Стой отзад” или ”Стой в сянка”). Идеята за стратегията Stay Behind е на бивши офицери от британския Специален оперативен изпълнителен орган (Special Operations Executive - SOE), подчинен на министъра на икономическата война в кабинета на Чърчил, който оперира по време на Втората световна война в страни с фашистки или пронацистки марионетни режими като Италия, Норвегия и Франция. Целта е чрез мрежа от тайни организации, под ръководството на SOE, съюзниците да координират дейността на съпротивителните движения в държавите от Оста.

След края на войната SOE прекратява активнати си дейност, но в началото на 50-те бива възстановен като ядро на нова организация със задача да създаде мрежа за съпротива в различните европейски страни, в случай че бъдат окупирани от Съветската армия, или местните комунисти овладеят властта чрез преврат. Още по онова време британската идея е горещо приветствана от САЩ. Пак тогава се взима решение мрежата Stay Behind да се пази в тайна и да действа извън традиционните военни организации, т.е. извън командването на НАТО. Междувременно, през 1948 водещите западни държави, в лицето на САЩ, Обединеното кралство и Франция, създават Таен комитет за планиране към Западноевропейския съюз (Clandestine Committee of the Western Union - CCWU). След създаването на НАТО той става част от създадения през 1951 Таен комитет за планиране (Clandestine Planning Committee - CPC).

Основната задача на СРС е в случай на инвазия да планира съвместните дейности на съответните информационни служби в подкрепа на военните операции на Северноатлантическия пакт. Координационната му структура е подчинена на Върховното командване на съюзническите сили в Европа  (Supreme Headquarters Allied Powers Europe - SHAPE). Финансирана от САЩ, тази антикомунистическа мрежа разполага с разклонения в цяла Западна Европа, включително и в неутрални държави като Швеция или Швейцария, като поддържа структура дори в Югославия. По време на студената война, почти всички западноевропейски държави създават паравоенни формирования, обединени в мрежата Stay-behind под контрола на НАТО.

Операция „Гладио”

„Операция Гладио” (Operation Gladio) е кодовото име на тайната Stay-behind – операция на НАТО, предназначена да организира, подготви и ръководи въоръжената съпротива в окупираните при евентуална инвазия на Варшавския пакт части на Европа. Самото име идва от късия двуостър меч („гладиус”), използван някога от римските легионери.

Централното разузнавателно управление на САЩ и НАТО подкрепят създаването на тайни паравоенни структури в рамките на „Гладио”. Планът е да се формира основата на движение за съпротива и да се провеждат шпионски операции на окупираната от Съветите територия, както и зад неприянелската линия. Целта е Западна Европа да може да е противопостави на евентуална атака на войските от Варшавския договор, а също и да се противодейства на комунизма с помощта на различни форми на психологическа война и операции под фалшив флаг.

За „Гладио” пише още Уилям Колби в книгата си „Моят живот в ЦРУ”, публикувана през 1979.[1] Съществуването на „Гладио” е потвърдено и след признанията през 1984 нa активиста на италианските неофашистки групировки Avangardia Nazionale и Ordine Nouvo Винченцо Винчигуера (който в момента излежава доживотна присъда з убийството на трима карабинери). По-късно, през октомври 1990, то е официално признато и от италианския премиер Джулио Андреоти, като „структура за информация, реакция и защита". Нелегалните клетки на „Гладио” е трябвало да стоят скрити "отвъд линиите" (Stay-behind) в територии, контролирани от противника, и да действат като съпротивителни движения, осъществяващи саботажни акции и партизанска война.

Ощоевропейските рамки, в които се реализира стратегията „Stay-behind”, доказват, че въздействие върху националните правителства може да се оказва и от външни за държавата структури. Т.е., въздействието на „дълбоката държава” може да има не само национални, но и международни измерения. Нормално е да се очаква и, че в центъра на инициативата за подобно външно влияние стои най-мощната във военно, политическо и финансово отношение световна сила – САЩ.

През последните десетилетия, когато се засяга темата за „дълбоката държава” обикновено се дават за пример Турция и САЩ. Първенството в популяризирането на термина принадлежи на именно Турция, като това става в края на миналия век, когато усилено се говори за "турско подземно правителство." Слухове за съществуването на „дълбока държава” (на турски deren devlet), или "държава в държавата" започват да циркулират още през 70-те години, т.е. от началото на президентския мандат на Бюлент Еджевит. Това става след разкриването на турския клон на операция "Гладио". Терминът обаче придобива по-голяма гласност след катастрофата през 1996, край турския град Шашарлък в която загиват заместник-началникът на полицейското управление в Истанбул и известният наркотрафикант и един от лидерите на ултранационалистическата групировка „Сивите вълци” Абдуллах Чатлъ. Оказва се, че Чатлъ (както и „Сивите вълци”) е бил използван от турската полиция и външното разузнаване за реализацията на „специални мисии” в рамките на „Гладио”, включително покушения срещу лидери на Кюрдската работническа партия (PKK) и на т.нар. Тайна армия за освобождение на Армения (ASALA). Твърди се, че е автор на една от най-важните тайни операции на турската „Гладио” в Гърция и е изиграл важна роля в кървавите събития през периода 1976-1980, прокарали пътя към военния преврат в Турция през септември 1980.

В своята история турската секция на „Гладио” е замесена в множество погроми в Истанбул, политически убийства, етническо прочистване в Кюрдистан, два военни преврата и редица други престъпления. В турския парламент многократно са поставяни въпроси, засягащи дейността на „Гладио”, но като част от армия на НАТО, организацията досега успява да избегне разследване. По време на заседанията  на комисията за катастрофата край Шашарлък излиза наяве, че освен Абдуллах Чатлъ, с турскат секция на „Гладио” са свързани също Орал Челик и Мехмед Али Агджа. По онова време и тримата вече официално работят за Националната разузнавателна организация (MIT) и участват в организацията на атентата срещу папата, който е най-сериозното активно мероприятие срещу България по време на студената война, организирано от американските специални служби.

Всички тези събития дават основание и днес на мнозина в Турция, включително и членове на правителството, да вярват, че „дълбоката държава” продължава да съществува и действа в страната. Когато се говори за естеството на дълбоката държава обаче, мненията се разминават. Едни твърдят, че тя не е съюз, а съвкупност от няколко групи, които разнопосочно работят зад кулисите, като всяка се стреми да реализира набелязаната програма. Други я определят като механизъм за доминиране, свързан с високото ниво на военна автономия и позволяващ на апарата за сигурност да ерозира официалните демократични институции, използвайки неформални структури - автократични клики, организирана престъпност и корупция. Трети пък я възприемат като група от влиятелни антидемократични коалиции в рамките на турската политическа система, включваща високопоставени служители на местни и чуждестранни разузнавателни служби, армията, сектора на сигурността, съдебната власт и мафията.

Според бившия президент Сюлейман Демирел, намеренията и поведението на (предимно военните) елити, съставляващи турската „дълбока държава”, се основават на твърдото убеждение, че след падането на Османската империя страната винаги е била "на ръба". За онези, които вярват в нейното съществуване, политическата програма на „дълбоката държава” включва вярност към национализма, корпоратокрацията, криптокрацията и мултинационалните интереси.

Независимо от колебанието, какво точно следва да се разбира под това понятие, тезата, че „дълбоката държава” действа зад кулисите на демократичните избори е неизменен елемент на политическата дискусия в Турция. През 2012 настоящият президент Ердоган заявява: "Всяка страна има своя собствена дълбока държава; това е като вирус; тя се появява отново, когато условията са подходящи. Продължаваме да се борим с тези структури. Разбира се, не можем да твърдим, че сме ги елиминирали и унищожили напълно, защото като политик не вярвам, че която и да е държава по света удпяла да направи това”.

Когато днес използваме термина „дълбока държава”, обикновено го свързваме с представата за сенчест правителствен елит, манипулиращ събитията зад кулисите, както и с политическата действителност в САЩ, независимо, че там темата дълго време бива отхвърляна като част от теорията на конспирацията. Впрочем, заинтересованите кръгове обясняват (с голяма доза снизходителна насмешка) почти всяко възникнало съмнение за действия на управляващата класа извън рамките на законната власт с необосновани конспиративни теории.

Подобно поведение цели да прикрие истинската конспирация, която субектите на „дълбоката държава” в действителност реализират, заблуждавайки обществото в продължение на много години. Един от защитниците на тази теза е американският юрист и професор в Университета на Калифорния Джон Д. Майкълс. Анализирайки във списание Foreign Affairs ситуацията след избирането на Доналд Тръмп, той твърди, че значението на концепцията за „дълбоката държава” е силно ограничено в Съединените щати и изследването на проблема има значение преди всичко в развиващите се страни като Египет, Пакистан или Турция.[2]  Трябва да отбележим, обаче, че Foreign Affairs се издава от Съвета за международни отношения на САЩ (Council on Foreign Relations, CFR) ползващ се с репутацията на неправителствена структура, която де факто определя американската външна политика.

Дали става въпрос за необосновани конспиративни твърдения, или „дълбоката държава” е реалност в американската военна, финансова, икономическа и медийна политика, проличава от думите на хората, управлявали страната в нейното по-далечно и близко минало. Още първите президенти на САЩ са били убедени, че има тенденция, реалното управление на държавата да премине в ръцете на група хора, която не се влияе от избори, не се променя от популистки движения и е недосегаема от закона.[3] Според 26-тия президента на САЩ Теодор Рузвелт (1901-1909): "Зад привидното правителство седи невидимо правителство, невярно и непризнаващо никаква отговорност към хората. Да се унищожи това невидимо правителство, този мръсен и  нечестив съюз между корумпирания бизнес и корумпираните политици е първата задача на държавническата мисия на деня ".[4]

В свидетелско показание, дадено през 1986 пред Сенатската комисия във връзка с рзследването на аферата „Иран-Контра” сенатор Даниел Инойе заявява: „Съществува правителство в сянка със свои ВВС, свои ВМС, свой механизъм за финансиране и възможност да преследва своето разбиране за национален интерес, освободено от всички сметки и баланси, както и от самия закон”.

Бившият член на Конгреса на САЩ Рон Пол твърди: "Ако трябва да съм честен, има външен източник, който наричаме " дълбока държава "или "правителство в сянка". Тоест, има силно влияние, упражнявано от хора, които всъщност са по-силни от нашето правителство и нашия президент”.

Голям брой конгресмени и високопоставени политици многократно са предупреждавали обществото за наличието на „правителство в сянка”, което тайно управлява Съединените щати и има „невероятно зли намерения”.[5] Няма значение кой кандидат ще спечели президентските избори, зад него винаги стои „дълбоката държава.

Професорът по политология от Университета но Маями Джоузеф Ушински обръща внимание, че "Концепцията винаги е била много популярна сред теоретиците на конспирацията, независимо дали те говорят з "дълбока държава” или използват някакъв друг термин ".

Идеята за съществуването на конспиративен елит в сърцето на американската държава продължава да печели популярност, особено в десния политически спектър. В течение на дълги години в множество уебсайтове, включително новинарският интернет портал Breitbart и или конспиративисткият сайт InfoWars (собственост на Free Speech Systems LLC, ръководен от Алекс Джоунс), се твърди, че конспирация, организирана от „дълбок държавен политически елит” е решена да лиши обикновените американци от гражданските им  права.

Днес, против тезата за евентуално въздействие на „дълбоката държава” в политиката на САЩ обикновено се обявяват политици от Демократическата партия и най-вече тези от екипа на Хилъри Клинтън. Пригласят им журналисти и анализатори от водещи американски медии, които съвсем открито работеха за нейната победа на последните президентски избори.

Какво представлява  „дълбоката държава”?

Американското общество възприема „дълбоката държава” като свообразно правителство в сянка, съставено от нелегитимни лица, което действа успоредно с официалното правителство с цел да го ерозира и в крайна сметка да го постави под пълен контрол. Журналистите Дана Прийст и Уилям Аркин определят тези две американски правителства по следния начин: „първото е това, което гражданите му познават и което работи повече или по-малко на открито, а второто е паралелно тайно правителство, чиито елементи непрекъснато се разрастват в гигантска широка вселена, видима само зад внимателно скрит кадър, която, в своята цялост, е  видима единствено за Бог”.[6]

Британското издание On Religion определя “дълбоката държава” като "антидемократични структури на властта, вградени в рамките на правителство, в резултат от което много малко демокрации могат да твърдят, че са наистина свободни"[7]. Според Оксфордския английски речник, „дълбоката държава” представлява "група хора, обикновено влиятелни членове на правителствени агенции или военни, за които се смята, че са замесени в тайното манипулиране или контрол на правителствената политика”.

Според Wikispooks, характерно за „дълбоката държава” е, че „демократично избрани правителства се използват за фон, който й позволява да провежда политиката си в тайна, същевременно осигурявайки ниво на правдоподобно отричане на съществуването и. Агентите на дълбоката държава перманентно развращават публичните механизми на управление по политики от съществено значение за държавата”. [8] 

В края на 2013 третият по популярност ежедневник в САЩ „Ню Йорк Таймс” предложи собствена дефиниция на „дълбоката държава”: „Трудно за възприемане ниво на управление или суперконтрол, който съществува независимо от изборите и който може да попречи на действията на хората или на радикалните промени”. [9]

Бившият сътрудник на апарата на Републиканската партия в Конгреса Майк Лофгрен, кейто е сред признатите експерти, изследващи характеристиките на дълбоката държава, също е убеден, че в САЩ действат две правителства, като едното е видимото, т.е. това във Вашингтон, а другото - сенчесто и неопределимо. Първото се отъждествява с традиционната американска политика, но то е само върхът на айсберга. Лофрен определя като „дълбока държава” неговата подводна, т.е. невидима част, чието ръководство реализира собствените си интереси, без оглед на това кой официално е на власт в страната.” В книгата си „Дълбоката държава: упадъкът на Конституцията и възходът на Правителството в сянка”, Лофгрен дефинира „дълбоката държава” като "хибридна асоциация на висши държавни чиновници и представители на върхушката на финансовия и индустриален елит, която ефективно управлява Съединените щати без да се интересува от мнението на избирателите, т.е. игнорирайки същността на политическия процес", като дава за пример Уолстрийт и Силициевата долина, „ които са в състояние ефективно да управляват САЩ в свой собствен интерес".[10]

И по-нататък: „Това тайно правителство е изключително добре укрепено и защитено от външно наблюдение и разполага с толкова голяма финансова и друга мощ и възможности да противодейства на всяка съпротива, че е почти напълно неподатливо на въздействие ... Ако има нещо, което изисква, това е да си гарантира непрекъснат таен паричен приток, както и сигурност, че нещата ще останат непроменени”[11].

Определението на Лофгрен е близко до това на шведския професор Ола Тънандер, според който дълбоката държава е "повече или по-малко скрита "йерархия на сигурността" или "държава на сигурноста", която не само действа паралелно на правителството, но и упражнява контрол върху официалната държавна йерархия".[12]^,[13]

След всичко казано дотук   можем да приемем, че „дълбоката държава” е корпоратизирана, милитаризирана, бюрократично стабилна и ефикасно функционираща група, чиито членове не се избират и, която на практика ръководи страната. „Дълбоката държава” действа като правителство в сянка и не зачита свободната волеизява на своите граждани.

Каква е целта на „дълбоката държава”?

Бившият анализатор на федералното правителство Ричард Кук посочва следните два основни момента, които трябва да се отчитат при анализа на характеристиките и действията на „дълбоката държава”: на първо място, че президентът на Съединените щати не контролира процесите, а по-скоро получава готови решения, вече взети от някой друг, които му се препъръчват като полезни за националната сигурност и - на второ място, че целта на американската политика не е постигането на стабилност в рамките на един многополюсен свят, а да се наложи волята на група от субекти, стремящи се да поставят света под контрола на един, единствен глобален политико-икономически модел. Тази цел предопределя и необходимостта да се работи за промяната на всеки неудобен и пречещ за постигането на тази цел режим в една или друга държава или регион. Което на практика означава, че всяка нация, определена от САЩ за "противник", може да бъде принудена, по един или друг начин, да промени управлението си, така че то да отговаря на либерално-деократичните (разбирай американските) ценности. [14]

Движещите сили на „дълбоката държава”

Основен момент в анализа на същността на дълбоката държава е установяването на нейните източници. Кои са те? Откъде „дълбоката държава” черпи своята сила? Кои са субектите, изпълняващи ролята на движещи сили на „дълбоката държава”? Кой стои зад нейните скрити намерения и от кого, как и защо се вземат нейните решения? Все закономерни въпроси, нуждаещи се от отговор.

В прощалното си обръщение към нацията през 1961 американският президент Дуайт Айзенхауер интуитивно очертава някои параметри на „дълбоката държава”, както и опасността, която тя представлява за демокрацията, посочвайки, че: „по време на правителствените съвещания не бива да допускаме военно-промишленият комплекс да налага неправомерно влияние, независимо дали е умишлено или неумишлено. Съществува и ще се запази потенциалът за катастрофално засилване на подобна неоправдана власт. Не бива никога да позволяваме натискът на този комплекс да застрашава свободите ни или демократичните процеси. Не трябва да вземаме нищо за даденост. Само будното и осъзнато гражданство може да осъществи правилното обвързване на огромния индустриален и военен механизъм на отбраната с нашите мирни методи и цели, така че сигурността и свободата да могат да вървят ръка за ръка".[15] Днес почти половината от националния бюджет на САЩ отива за военни разходи. „Локхийд Мартин”, „Боинг” и „Дженерал Дайнамикс” имат "съветници" в Пентагона и на практика планират отбранителната политика на САЩ. Тоест, военно-промишленият комплекс несъмнено е сред елементите на американската „дълбока държава”, но тя включва и редица други структури.

В значителна степен властта на „дълбоката държава” е свързана със службите в сферата на националната сигурност и разузнавателната общност, където тайните традиционно са източник на власт. Именно за това говорят и разработките и публикациите на служителя на ФБР Дан Смоут, морския офицер и писател Уилям Кар, анализатора на „Ню Йорк Таймс” Джим Марс[16], професорите Джейсън Ройс Линдзи и Карол Кюгли[17], журналистите Гари Алън и Алекс Джоунс, писателите и публицисти Дес Грифин, Г. Едуард Грифин, Дейвид Айк, Майкъл А. Хофман II и много други. Всички те посочват като основни субекти на „дълбоката власт” специалните служби на САЩ и Великобритания (ЦРУ, ФБР, АНС и МИ6). Проф. Алфред Маккой от Университета на Уисконсин пък предупреждава, че поради прекомерното засилване на американската разузнавателна общност след нападенията от 11 септември 2001 тя "се превърнала в своеобразен четвърти клон на американското правителство", който в „редица отношения става все по-независим от изпълнителната власт ".[18]

Отговаряйки на въпрос относно функционирнето на разузнавателните служби, бившият председател на Комисията по разузнаване на Сената (2007-2009) Джей Рокфелер, казва следното: "Не разбирате ли начинът, по който работи разузнаването? Смятате ли, че защото аз съм председател на разузнавателната комисия, мога просто да кажа "искам го, дай ми го"? Те го контролират. Всичко това. Всичко това. През цялото време."

Както е известно, сегашният президент Доналд Тръмп също имаше сериозни проблеми с разузнавателните служби, обвинавайки ги в целенасочено изтичане на информация. Мнозина от онези, които го подкрепят, са убедени, че най-опасните противници на Тръмп не следва да се търсят сред демократите в залите на Конгреса, а именно сред служителите на структурите в сферата на сигурността, чиято лоялност към президента, по презумпция, би трябва да е безспорна. Т.е. те също са интегрална част от "дълбоката държава".

Американският частен банкер Брадли Биркенфелд, чиито разкрития пред правителството на САЩ доведоха до масирано разследване на измами срещу швейцарската банка UBS и други финансови институции, заяви в интервю пред CNBC, че аферата „Панамагейт” и изтичането на информация от адвокатската кантора „Мосак Фонсека” не може да е станало без участието на американските специални служби: „Ако АНС и ЦРУ шпионират чуждите правителства, те несъмнено могат да заставят юридическите фирми избирателно да пускат информация така, че да не развалят имиджа на САЩ. Нещо зловещо стои зад това”.[19]

Основателят на Института Нейшън Том Енгелхард отбелязва, че след терористичното нападение от 11 септември, американските тайни служби са получили нов импулс за развитието си, допълвайки, че „зад това стои корпоративният подход, за който е характерен непрекъснатият стремеж към разширяване на собствените възможности”. Според него „Скрити под булото на секретността, тайните агенти и съдии се подчиняват на „сенчестия истъблишмънт”, който определя политиката „в името на американската сигурност” единствено в своя, собствена изгода”. Самият Енгелхард споделя, че мнозина от познатите му са били шокирани, разбирайки, че в момента в САЩ действат 17 разузнавателни служби на федерално ниво, като всяка от тях обслужва, като минимум, няколко тясноспециализирани граждански компании:[20]

• Централното разузнавателно управление (ЦРУ);
• Федералното бюро за разследване (ФБР) - Направление национална сигурност;
• Агенция за национална сигурност (АНС) – Централна служба за сигурност;
• Разузнавателна агенция на Военновъздушните сили;
• Национална агенция за геокосмическо разузнаване
• Агенция за борба с наркотиците (DEA);
• Национална разузнавателна служба (NRO);
• Разузнавателно и контраразузнавателно управление на Департамента по енергетика;
• Разузнавателна агенция на Департамента по отбраната (DIA);
• Разузнавателна служба на Военноморските сили;
• Департамент по вътрешна сигурност (DHS);
• Канцелария на директора на националното разузнаване (ODNI);
• Разузнаване на американската хазна;
• Държавно бюро за разузнаване и изследване;
• Команден център на армейското разузнаване;
• Разузнавателен отдел на Корпуса на морската пехота;
• Разузнаване на Бреговата охрана.

Следва да отбележа, че това не е пълният списък. След 2001 само във Вашингтон и околностите му са създадени трийсет и три комплекса от здания на специалните служби. Общата им площ е пет пъти по-голяма от тази на Пентагона. В канцеларията на директора на националното разузнаване например, работят над 1700 федерални чиновници и 1200 частни служители, наети по договор. В централният офис на Разузнавателното управление на Министерство на отбраната пък има около 16 хиляди сътрудници. За броя на служителите в Националния антитерористичен център може да се съди по хилядите служебни места за паркиране, които са им предоставени.[21]

Според сенатор Даян Файнстийн, от началото на века общият бюджет на националното разузнаване се е удвоил, а през 2010 година правителството на САЩ съобщи, че само за придобиване на разузнавателна информация са били изразходвани над 80 млрд. долара, което е повече от разходите за министерствата на националната сигурност (53 млрд.) и на правосъдието (30 млрд.), взети заедно.

По някои оценки, в множеството специални служби са привлечени общо 854 хиляди граждански специалисти, военнослужещи и частни агенти. Много американски правозащитници са убедени, че наред с правителството, Конгреса и съдебната система се е формирала своеобразна четвърта, при това неконституционна, власт. Независимо от техния професионализъм и качества, важното в случая е, че тези организации остават извън контрола на закона и не са ограничени от никакви финансови рамки. За разлика от бюджета на президентската институция и на законодателната власт, бюджетите на тези специални служби не са подотчетни на проверяващите органи, което не позволява предоставянето на достоверни данни за тях.

Известна светлина в това отношение хвърлят няколко публикации на „Вашингтон поуст”[22]. В статията си „Тайният свят, излизащ извън контрол”, Дана Прийст и Уйлям Аркин потвърждават, че в Америка е създадено секретно разузнавателно чудовище.[23]  Авторите посочват, че около специалните служби се развива паралелен военнопромишлен комплекс с назначаването на нови експерти, консултанти и лобисти. Най-ниско платените измежду тях получават заплати от 41 000 до 65 хиляди долара годишно. Тези специалисти проучват всичко – телефонни разговори между случайни граждани, културни срещи, спорове в ресторанти, странни диалози между хората и дори боклука по улиците. Особено стриктно обаче, специалните служби контролират социалните мрежи, при това дейността им не се ограничава само на територията на САЩ, а покрива целия свят.

Очевидно обаче, военно-промишленият комплекс и специалните служби не са достатъчни за да гарантират съществуването и успешната дейност на „дълбоката държава”. За целта, тя се нуждае и от помощта на държавни компании, които, макар и формално да се контролират от правителството, всъщност функционират като "държава в държавата"[24]. В тази мрежа са включени и агенциите на Beltway[25] и лобитата на големите корпорации в петролния, агропромишления и фармацевтичния сектор. На практика, всяка федерална агенция е под някакъв корпоративен контрол.  Присъствието в Конгреса и изборът на президента зависят от огромен поток неизяснени финансови източници. Корпоративните милиони купуват армии от лобисти, анализатори на мозъчни тръстове, медийни коментатори и учени. Мощната корпоративна подкрепа неутрализира опозицията.

Лофгрен обръща внимание, че днес шефовете на „Гугъл” и „Епъл” правят повече пари от бизнесмените от Уолстрийт. Именно този тип компании са новите източници на средства за „дълбоката държава”. В Силициевата долина не само се правят огромни пари, но се натрупва и огромно количество информация, което е жизнено важно за „дълбокото” управление на страната. Агенцията за национална сигурност и разузнавателните служби не могат да изпълняват функциите си без прякото сътрудничество с компаниите от Силициевата долина и техните информационни възможности.[26]

Лофгрен е убеден, че още през 50-те години на миналия век мощните банки и адвокатски кантори, разположени на Уолстрийт, са представлявали „доминиращия комплекс и крайния собственик на дълбоката държава”. „Дълбоката държава” не само разполага с капитала на нацията, но и контролира Уолстрийт, "който доставя парите, държи политическата машина в латентно състояние и работи като заблуждаващ марионетен театър".[27]

Към активните субекти на „дълбоката държава” могат да се причислят също голям брой неправителствени национални и международни структури. Сред тях са Съветът по външни отношения (CFR), Кралският институт за международни отношения (Чатам хаус), Тристранната комисия, Билдербергската група, Римският клуб и др. Всички те действат в сътрудничество с големи международни банки и финансови институции като Световната банка или Банката за международни разплащания.[28]

Самият Доналд Тръмп, според който „дълбоката държава” представлява "закрепена бюрокрация", обвини определени преставители на американската правораздаватена система, че също са част от „дълбоката държава”. Някои негови съюзници, както и редица десни медии, пък изразиха опасения, че бившата администрация на президента Барак Обама активно е координирала съпротивата на „дълбоката държава” срещу Тръмп.[29]

Не на последно място, от съществено значение за ефективното функционирне на „дълбоката държава” е целенасоченият и стриктен контрол върху корпоративните медии. Съмненията, че „дълбоката държава” контролира корпоративните медии се подкрепят от множество факти.[30] В този държавен контрол активно участва и ЦРУ, което традиционно разполага с огромни възможности за формиране на медийната среда.

По време на обществен дебат в Северна Калифорния, организиран на 28 юли 2017 от GeoengineerWatch.org, бившият офицер от ЦРУ Кевин Шип представи шокиращи данни за многобройни и ужасяващи престъпления на правителствено равнище, осъществени от американската „дълбока държава”.[31] Той говори за тоталното преследване на всеки, който се осмелява да каже истината за разрасналата се държавна тирания и прикритите действия на „глобалната власт”.

Използвайки инструментариума на националната държавна администрация,  проводниците на интересите на „дълбоката държава” могат да предприемат сложни, но изключително ефективни действия. В същото време, принадлежащите към структурите на „дълбоката държава” имат общ интерес да прикриват съществуването и по всички възможни начини, предотвратявайки появата за информация за нейните реалните действия, осъществявани зад фасадата на либералнаа демокрация. Това нерядко налага на лидерите на коренно противоположни политически формации да си сътрудничат, за да прикрият истинската природа на „дълбоките събития”.

Наднационалният характер на дълбоката държава

Заради своите, очертани по-горе, характеристики, „дълбоката държава” се намира в перманентно противоречие с обществените интереси на националната държава. Разрастването на нейните възможности неминуемо води до подчиняването на официално избраното правителство на правителството в сянка на „дълбоката държава”, което осъществява реалната изпълнителна власт. Целта е да се възпрепятстват онези политики и директиви на официалната власт, които не съответстват на нейните собствени интереси.

През последните десетилетия обаче, нещата се промениха. Системите на „дълбоката държава” в отделните страни по света стават все по-взаимнозависими и обвързани. Тази свързаност на добре скритата, неофициална и динамично развиваща се  мрежа от сенчести политици, разполагащи с големи възможности да влияят ефективно върху действията на националните правителства, постепенно започна да придобива наднационален характер.

Както вече отбелязах, днешните измерения на стратегията Stay-behind включват престъпни действия, диверсии, терористични актове и дори убийства, извършвани по правило извън собствената територия. В книгата си „Държавата, дълбоката държава и глобалният Уолстриит”[32] Питър Дейл Скот посочва, че в началото на ХХI век международната интеграция позволява на „дълбоките държави” да се освободят напълно от и без това силно ограничения контрол на националните правителства. Тоест, на практика, започва да формира „дълбока държава” с наднационални измерения.[33]

Чрез своите специфични методи, наднационалната „дълбока държава” успешно преодолява съпротивата на отделните национални правителства. Тя се развива като мрежа от тайни общества, създадени да упражняват контрол над националните държави. Тази мрежа включва също вътрешни малцинства (етнически, религиозни, сексуални и т.н.) и наднационални глобалистични организации. Всички те координирано се опитват да манипулират политиката на отделните национални държави, като крайната им цел е създаване на контролирано от тях световно правителство, т.е. окончателното завладяване на света.

Властовите отношения между „дълбоките” политици са изключително гъвкави, така че „дълбоките държави” не следва да се разглеждат като алтернативни структури на официалните държавни иституции, които формално доминират в политическия живот. За разлика от публично излъчваните политически намерения, дълбоките политически мотиви понякога са далеч по-елементарни. Шарлът Денет например, обяснява действията на „дълбоките политици” по време на последните две световни войни като стремеж за контрол върху енергийните ресурси в Близкия Изток.[34]

Както споменах по-горе, всички структури на „дълбоките държави” имат общ интерес да предотвратят осветляването на реалните си действия, умело прикривайки ги зад фасадата на официалната демократична система. Това често кара дори идеологически противоположни формации да си сътрудничат, при това не само в рамките на конкретната държава, но и в транснационален план. Целта е да се прикрият истинската природа на решенията на „дълбоката държава”, които те на практика прокарват и чиито последици започват да придобиват и наднационален характер.

Анализирайки споменатата  началото афера „Шашарлък” в Турция, Питър Дейл Скот обръща внимание на три характеристики на турската „дълбока държава”, които имат и наднационални измерения[35]:

• Международно участие. Абдуллах Чатлъ е част от терористичен отряд за „мръсни поръчки”, чието попълване е задача най-вече на турския Специален военен отдел (Ozel Harp Dairesi - OHD). Поделението за сигурност на OHD първоначално е създадено с американска подкрепа като турски филиал на операция "Гладио" на НАТО, която пък е част от Stay-behind - стратегията за противодействие на евентуална инвазия от страна на Варшавския пакт. По-късно тези сили са преименувани на "антипартизански" и пренасочени да действат срещу кюрдското съпротивително движение. Участниците в тях обаче продължават да се обучават в САЩ, по американските наръчници за борба с бунтовниците.[36]
• Международна организация. Действията на паравоенната група на Чатлъ се финансират с пари, получени най-вече от контрабанда на наркотици. Впрочем, към тази практика се ориентира и ЦРУ, осъществявайки „контролиран наркотрафик” за да финансира тайните си операции в Бирма, Тайланд, Лаос и Афганистан. Чатлъ е част от тази международна мрежа на „Гладио”. С протекцията на ЦРУ, през 1982 той посещава Маями, където се среща със Стефано Делле Кияе, известен италиански неонацист и агент на „Гладио”. Делле Кияе има връзки със спонсорираните от италианската „дълбока държава” терористични действия в страната, със Световната антикомунистическа лига (WACL), както и с участници в операция „Кондор”, организирана от десните и военни режими в Латинска Америка през 70-те и 80-те години на миналия век с цел да бъдат елиминирани ключови фигури на марксистката съпротива в региона. ЦРУ поддържа тесни връзки и с трите споменати организации, както и с мрежата „Гладио”.
• Характеристики на "структурно дълбоко събитие". Аферата „Шашарлък” може да се причисли към такива събития, като убийствата на Джон Ф. Кенеди, Мартин Лутър Кинг, Алдо Моро и др. Последиците от тях винаги имат международни измерения, а истинските организатори и целите им остават до голяма степен тайна за обществото. Почти всички западни анализи на автомобилната катастрофа в Турция край Шашарлък, упорито игнорират хипотезата, че може би става дума за планирано убийство. Впрочем, в по-ново време турската „дълбока държава” беше нарочена, че е създала тайната организация „Ергенекон”, в която са участвали редица високопоставени военни и служители на службите за сигурност и която е внедрявала свои хора във всички сфери на турското общество, опитвайки да ръководи армията, средствата за масова информация, политическите партии и академичните кръгове. Същите обвинения чухме и след неуспешния опит за военен преврат от юли 2016. Твърди се, че и в двата случая личат следите на създателя на „Ергенекон” – турската (а вероятно и американската) „дълбока държава”. И двата случая имат характеристиките на „дълбоки събития”.

Според Скот, крайъгълен камък в развитието на наднационалната „дълбока държава” е резултатът от дейността на създдената през 1976 Комисия по убийствата на Камарата на представителите на САЩ (HCSA). Независимо от нейните пораждащи доста съмнения заключения, проверката на HCSA по убийствата на Джон Кенеди, Роберт Кенеди, Марти Лутър Кинг и Малкълм Екс се оказва достатъчно ефективна, за да доведе до забрана на ЦРУ да извършва убийства на неудобни чужди и местни политици. В отговор, Управлението трансформира своите „мокри операции” в „офшорни”, т.е. поръчките започват да се възлагат на чужди разузнавателни агенции или на специално сформирани за целта групи.[37]

Мотивите за създаването на последните се посочват от бившия началник на саудитското разузнаване принц Турки бин Файсал, който обяснява пред възпитаниците на Университета Джорджтаун през 2002, че след аферата Уотъргейт[38] Конгресът буквално е вързал ръцете на разузнавателна общност на САЩ и тя не е можела да функционира пълноценно, включително, била е лишена от възможността да изпраща разузнавачи и агенти, на които да плаща. За да компенсират тези ограничения, разузнавателните служби на група държави се обединяват в името на борбата с проникването на комунизма в Африка, създавайки т.нар. "Сафари клуб", който включва представители на разузнаванията на Франция, Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Иран (режимът на шаха) и поддържа тесни неформални връзки със САЩ.[39]

Освен  „Сафари клуб”, други подобни формирования са създадената от пакистанския бизнесмен Ага Хасан Абеди Международна банка за кредити и търговия (BCCI)[40]  както и редица проекти на саудитския милиардер Аднан Хашоги[41]. Всички те действат на нивото на „дълбоката държава” и са създадени за да се преодолеят ограниченията, установени от политическите решения на официален Вашингтон. Активността им може да се определи като формиране на наднационална „дълбока държава”, а тесните им връзки с ЦРУ допринасят за нейното консолидиране. Очевидно, решенията взети на това ниво от „Сафари клуб” и BCCI, по никакъв начин не се съобразяват или зависят от политическите решения на американското правителство. По-долу ще се спра по-подробно на генезиса и развитието на въпросните групи.

През 1966 агентът на ЦРУ Майлс Копланд, легализиран по онова време като сътрудник на американската консултантска фирма за управление и информационни технологии Booz Allen, установява близък контакт с младия саудитски бизнесмен Аднан Кашоги, към който Управлението проявава интерес и иска да вербува. Кашоги вече е натрупал доста средства от комисиони, получени от Локхийд и други военни компании, продаващи оръжие на Саудитска Арабия.[42]

По късно Копланд и Хашоги си извикани в централата на ЦРУ в Лангли, за да представят идеите си относно надигащата се криза в Близкия Изток и да предложат мерки за предотвратяването и. Непосредствено след срещата Копланд отива в Кайро, където прави всичко възможно да не допусне избухването на Шестдневната египетско-израелска война през 1967. Според самия него, макар и неуспешна, мисията е дала "огромен тласък" на кариерата му.

Това се потвърждава и от друг сътрудник на Управлението – Лари Колб, който известно време работи съвместно с Копланд. Според Колб, през 80-те години на миналия век Копланд и Хашоги са предлагали САЩ и арабските петролни държави, да реализират своеобрзен „план Маршал" за всички нуждаещи се страни от Близкия Изток, включително Израел. След консултация с администрацията на Рейгън, планът е трябвало да бъде подкрепен от специално създаден за целта Фонд за мир в Близкия Изток (MPF), в който самият Хашоги обещава да инвестира сто милиона английски лири, собствени средства. Планът не се реализира поради съпротивата на редица държави от региона, както и поради факта, че по онова време самият Кашоги вече не разполага с толкова голямо влияние и средства.

След приемането през 1977 на Закона за чуждестранните корупционни практики, ролята на Кашоги като агент на влияние в Близкия Изток рязко намалява. Законът забранява преките плащания от американските корпорации на чуждестранни лица. Това става причина финансирането и предлагането на сексуални услуги на клиенти политици да премине от Кашоги към друга структура на „дълбоката държава”, свързана с ЦРУ – банката BCCI. На практика, ВССІ се контролира от шефа на саудитското разузнаване[43] Камал Адхам, с когото ЦРУ работи и с когото Кашоги е приятел и бизнес партньор.[44] Впрочем, Адхам също е член на „Сафари клуб”.

Кашоги и BCCI представляват интерес за Вашингтон поради възможността чрез тях да се водят преговори както с Израел, така и с арабските страни, а едно „частно ЦРУ" да провежда операции, официално забранени на Управлението. Идеята за тази частна суперагенция е на шефа на френското разузнаване (SDECE), граф Александър дьо Маранш, а целта – да се противодейства на съветското и кубинското влияние в Африка и да се компенсират ограничените възможности на ЦРУ след аферата  Уотъргейт.

Писателят и журналист Джоузеф Тренто посочва, че "Клубът Сафари се нуждае от мрежа от банки, за да финансира разузнавателните си операции ... С официалното благословение на Джордж Буш, като ръководител на ЦРУ, Камал Адхам превърна. банката BCCI в глобална машина за пране на пари ". Тренто твърди също, че по онова време „Сафари клуб” е работел с някои служители на ЦРУ, които след това, при управлението на Стансфийлд Търнър, са принудени да напуснат Управлението. Смята се, че това става с активното участие на Теодор Шекли, който е участвал в много съмнителни операции на ЦРУ в периода 1960-1970, като целта е ускоряване на „приватизацията” на разузнавателните операции, като се създаде мощна и изцяло частна разузнавателна мрежа, ползваща обаче активите на ЦРУ.

Самият Шакли има амбицията да „управлява” ЦРУ, разчитайки на многобройните си връзки и източници, както и на висши служители в Управлението, като Едуин Уилсън и Ричард Хелмс и, разбира се, на „Сафари клуб”. По онова време Хелмс отговаря за резидентурата в Техеран. Уилсън пък работи във военноморското разузнаване, а впоследствие заема ръководна длъжност в ЦРУ. През 1983 той е разследван за нелегална продажба на оръжие за Либия, прикривана от Департамента по правосъдието и ЦРУ.

През 70-те години на миналия век тогавашният стратег на Републиканската партия Кевин Филипс предлага на директора на ЦРУ Джордж Буш да подаде оставка и да започне да работи с BCCI, която е най-близка до операциите на „Сафари клуб”. След като напуска ЦРУ през януари 1977, Буш оглавява изпълнителния комитет на First International Bancshares Inc. и британското и дъщерно дружество. Според журналистите Питър Труел и Лари Гъруин, по онова време той "пътува от името на банката и понякога работи с международни банки в Лондон, включително с няколко близкоизточни институции".[45]

На свой ред, Джоузеф Тренто посочва, че именно чрез ръководения от Буш банков клон на First International Bancshares Inc.в Лондон, "петродоларите на Адхам и парите на BCCI са се инвестирали в различни разузнавателни операции". По-късно, заместник директорът на ЦРУ Ричард Кер (1991-1992) признава пред сенатската комисия, че "ЦРУ също е използвала BCCI за някои разузнавателни операции". Това показва, че до срива на банката през 1991 американската „дълбока държава” във Вашингтон е била подпомагана от BCCI.

Активността, на съответното ниво, на Кашоги, BCCI и „Сафари клуб” не се съобразява с политическите решения на официалната вашингтонска администрация. Те действат като представители на наднационалната „дълбока държава”, в тясно взаимодействие с ЦРУ и с прякото участие на негови висши служители, между които и директорите на Управлението Джордж Буш и Ричард Хелмс.

„Дълбоките политици” и „дълбоките събития”

За да опише субектите на „дълбоката държава”, Питър Дейл Скот лансира термина "дълбоки политици". Последните могат да бъдат свързани с политиката и само косвено. В повечето страни по света днес партийната политика се използва предимно като завеса за прикриване на реалните намерения. Действията на „дълбоките политици” проличават в „дълбоките събития”, които се развиват на три нива:[46]

Дълбоки събития от ниско ниво. Това са престъпления, чиито истински цели обикновено трудно могат да бъдат разбрани, дори, ако въпросните престъпления бъдат анализирани доста време след извършването им. Например, мащабно присвояване на лични данни или фалшифициране на документи, като част от „дълбоки” политически кампании. Онези, които „не са в играта”, не могат да осъзнаят техния истински контекст, дори ако разполагат с някаква информация за тях.

Дълбоки събития от средно ниво. Те се прикриват по-трудно и по-широкото им значение може да бъде разкрито от анализа на някой добър експерт. Такива са политическите убийства (Патрис Лумумба, Джон Ленън, Алдо Моро). В подобни случаи, контролираните медии нерядко се използват, за да интерпретират погрешно фактите, опитвайки се да прикрият дълбоката политическа значимост на събитието. Целта е да бъдат избегнати по-драстични действия, като отстраняването на тези, които разполагат с доказателства и застрашават официалната версия за случилото се.

Дълбоки събития от структурно ниво. По своята значимост, "структурните дълбоки събития" „засягат цялата тъкан на обществото". Те се реализират за постигане на дълбоки политически цели и могат да бъдат използвани като претекст за последващи дълбоки събития от регионален и глобален характер. В тези случаи обикновено се създават официални комисии за прикриване на събитието на национално ниво и са необходими комплексно планирани операции за запазване на тайната.

По правило, при дълбоки събития на структурно ниво, в продължение на години изчезват ключови свидетели, които могат да съобщят, или вече са предали, сведения, разкриващи истинските цели и извършителите. След убийството на президента Джон Кенеди например, в продължение на десетилетия и по различни причини непрекъснато изчезват свидетели на разследването.

Най-добрият пример за структурно дълбоко събитие през последните години са атентатите от 11 септември 2001 срещу Световния търговския център и Пентагона, дали основание на САЩ да стартират т.нар. „война срещу тероризма”. Анализът на случилото се, именно като дълбоко събитие от структурно ниво, помага да се разберат плановете на американската външна политика по онова време. След падането на кулите на Търговския център, САЩ се позоваха на правото си да се отбраняват като нападнати и по този начин общественото мнение беше подготвено за военните операции в Афганистан и Ирак. Тоест, случилото се беше използвано като повод за постигане на американските цели в близкоизточния регион, под знамето на борбата срещу тероризма.

Като действия на „дълбоката държава” бихме могли да определим и събитията около избора на последния президент на САЩ, както и мащабната атака срещу Доналд Тръмп след влизането му в Белия дом, която продължава и в момента. Предизборната кампания на Тръмп вероятно е първата, разследвана от ФБР за връзки с руски финансови кръгове.

Като проект на „дълбоката държава” следва да се разглеждат също действията на глобалния властови елит, чиито представители ежегодно се срещат на Световния икономически форум в Давос. Канадската социална активистка и политически анализатор Наоми Клайн определя основната чест от участниците в този форум като „много тясно свързана мрежа от милиардери от банковия и технологичния сектори, неолиберални политици и холивудски знаменитости, които правят всичко непоносимо да изглежда бляскаво”.[47]^,

В своя реч във Ватикана бившият главен стратегически съветник на Тръмп, Стив Банън подчертава, че работещите мъже и жени по света са "уморени от това, което ние наричаме партията на Давос."

На практика Тръмп започна атака срещу "партията на Давос". На 26 януари 2018 той декларира, че ще реализира многобройни двустранни търговски сделки, отказвайки се от многостранните споразумения от типа на Транстихоокеанското партньорство. Подобен курс би могъл да получи подкрепата на Русия и Китай и да стимулира съгласуваните усилия за замяна на стария консенсус на "партията на Давос", с това, което дясното издание на влиятелния американския политически коментатор Матю Дръдж Drudge Report дефинира като „нов, нов световен ред ".[48]

Гигантската концентрация на глобалното богатство в ръцете на малък брой хора им дава основание да претендират да управляват света. Значителна част от присъстващите в Давос принадлежат към т.нар. "елит в сянка, т.е. онези, чието влияние произтича от незаконни или неконвенционални средства".[49] Това не може да бъде друго, освен наднационална „дълбока държава”, целяща въвеждането на глобално управление. Тоест, свидетели сме на опит за практическа реализация на идеята за „глобална дълбока държава”, желана и планирана от „дълбоките политици” в продължение на вече много години.

Бележки:

Литература:

1. Виталий Кокорин, 17 спецслужб США: почти миллион агентов по всему миру, http://www.newsinfo.ru/articles/2017-01-10/usa/780707/?mode=print

2.      Carroll Quigley,  The Anglo-American Establishment, GSG Associates publishers, 1981, http://thirdworldtraveler.com/New_World_Order/Anglo_American_Estab.html

3. CIA Agent Whistleblower Risks All To Expose The Shadow Government, https://www.youtube.com/watch?v=XHbrOg092GA
4. David Rothkopf, Superclass: The Global Power Elite and the World They Are Making, New York: Farrar, Straus and Giroux, 2009
5. James Perloff The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and the American Decline, https://jamesperloff.com/the-shadows-of-power/the shadows of power
6. Jim Marrs, Rule by Secrecy: The Hidden History That Connects the Trilateral Commission, the Freemasons, and the Great Pyramids, https://www.amazon.com/Rule-Secrecy-Trilateral-Commission-Freemasons/dp/0060931841
7. Jon D. Michaels, Trump and the “Deep State”, September/October 2017 https://www.foreignaffairs.com/articles/2017-08-15/trump-and-deep-state
8. Larry Cohler-Esses, “Is Jewish Oligarch the Cyber Link Between Donald Trump and Russia?” Forward, November 1, 2016, http://forward.com/news/world/353170/is-a-russian-israeli-oligarch-running-a-covert-cyber-channel-between-trump/.
9. Mike Lofgren, Essay: Anatomy of the Deep State, http://billmoyers.com/2014/02/21/anatomy-of-the-deep-state/
10. Paul Craig Roberts, Conspiracy Theories Designed to Hide the Real Conspiracy, Global Research, August 26, 2017http://www.globalresearch.ca/conspiracy-theories-designed-to-hide-the-real-conspiracy/5605784
11. Peter Dale Scot, The State, the Deep State, and the Wall Street Overworld The Asia-Pacific Journal, Japan in Focus March 3, 2014 Volume 12 | Issue 10 | Number 5, Updated March 13, 2014, http://apjjf.org/2014/12/10/Peter-Dale-Scott/4090/article.html
12. Peter Dale Scott, The State, the Deep State, and the Wall Street Overworld, Volume 12, Issue 10, Number 5, March 3, 2014, https://apjjf.org/2014/12/10/Peter-Dale-Scott/4090/article.html
13. Peter Dale Scott., The American Deep State: Wall Street, Big Oil and the Attack on US Democracy, Rowman & Littlefield, 2014
14. Peter Dale Scott’s Exclusive Interview, Voltaire Network | Berkeley (Usa) | 6 April 2011 http://www.voltairenet.org/article169316.html

15.     Peter Truell, Larry Gurwin, False profits : BCCI: The Inside Story of the World's Most Corrupt Financial Empire,  Boston : Houghton Mifflin, 1992.

16. Richard C. Cook, A Multipolar World?: “Full Spectrum Superiority”, The Deep State and Global Financial Control, Global Research, May 2017
17. Tom Engelhardt, Shadow Government: Surveillance, Secret Wars, and a Global Security State, Haymarket Books, 2014
18. Tunander, Ola Democratic State vs Deep State: approaching the Dual State of the West, presented at Government of the Shadows: Global Governance, Para-Politics and Organized Crime, , 10–12 August,2006.
19. William Colby e Peter Forbath, La mia vita nella Cia, Milano, Mursia, 1979 (ed. italiana 1981).

Електронни източници

20. http://library.aceondo.net/ebooks/HISTORY/Top_Secret_America__The_Rise_of_the_New_American_Security_State.pdf
21. http://projectcensored.org/american-deep-state-interview-peter-dale-scott-project-censored-show-pacifica-radio/
22. http://projects.washingtonpost.com/top-secret-america/articles/a-hidden-world-growing-beyond-control/1
23. http://web.archive.org/web/20140102073615/http://www.nytimes.com/2013/12/22/opinion/sunday/a-wordnado-of-words-in-2013.html?gwh=15A2ECF9A849B258C947375171CE332A&gwt=pay
24. http://www.counterpunch.org/2016/10/26/a-deep-state-of-mind-americas-shadow-government-and-its-silent-coup/
25. http://www.onreligion.co.uk/what-is-the-deep-state/
26. http://www.politico.com/story/2017/01/ukraine-sabotage-trump-backfire-233446
27. Http://Www.Salon.Com/2016/01/05/Controlled_By_Shadow_Government_Mike_Lofgren_Reveals_How_Top_U_S_Officials _Are_At_The_Mercy_Of_The_Deep_State/
28. http://www.tentmaker.org/Quotes/quotesindex.htm
29. http://yournewswire.com/six-former-us-presidents-warn-about-invisible-shadow-government
30. https://apjjf.org/2014/12/10/Peter-Dale-Scott/4090/article.html
31. https://dailytimes.com.pk/184638/deep-state-america/
32. https://en.wikipedia.org/wiki/Deep_state_in_the_United_States
33. https://en.wikipedia.org/wiki/Eisenhower%27s_farewell_address
34. https://info.publicintelligence.net/The-BCCI-Affair.pdf
35. https://live.washingtonpost.com/topsecret-0719.html
36. https://vimeo.com/123052701
37. https://web.archive.org/web/20060614080445/http://www.variant.randomstate.org/12texts/Fernandes.html;
38. https://whowhatwhy.org/2017/02/06/donald-j-trump-deep-state-part-1/
39. https://whowhatwhy.org/2017/02/06/donald-j-trump-deep-state-part-2/
40. https://wikispooks.com/wiki/Corporate_media/Deep_state_control
41. https://wikispooks.com/wiki/Deep_event
42. https://wikispooks.com/wiki/Document:The_State,_the_Deep_State,_and_the_Wall_Street_Overworld
43. https://www.brainyquote.com/quotes/theodore_roosevelt_169571
44. https://www.cnbc.com/2017/01/09/davos-wakes-up-to-the-trump-new-world-order.html
45. https://www.marxists.org/archive/deleon/pdf/1903/jun04_1903.pdf
46. https://www.prio.org/Publications/Publication/?x=3914
47. https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/nov/09/rise-of-the-davos-class-sealed-americas-fate.

*Българско геополитическо дружество

[1] William Colby e Peter Forbath, La mia vita nella Cia, Milano, Mursia, 1979 (ed. italiana 1981).

[2] John D. Michaels, Trump and the “Deep State”,  September/October 2017 https://www.foreignaffairs.com/articles/2017-08-15/trump-and-deep-state

[3] http://www.tentmaker.org/Quotes/quotesindex.htm

[4] https://www.brainyquote.com/quotes/theodore_roosevelt_169571

[5] http://yournewswire.com/six-former-us-presidents-warn-about-invisible-shadow-government

  [6]http://library.aceondo.net/ebooks/HISTORY/Top_Secret_America__The_Rise_of_the_New_American_Security_State.pdf

[7] http://www.onreligion.co.uk/what-is-the-deep-state/

[8] From Wikispooks

[9]http://web.archive.org/web/20140102073615/http://www.nytimes.com/2013/12/22/opinion/sunday/a-wordnado-of-words-in-2013.html?gwh=15A2ECF9A849B258C947375171CE332A&gwt=pay

[10] https://vimeo.com/123052701

[11] Mike Lofgren, Essay: Anatomy of the Deep State, http://billmoyers.com/2014/02/21/anatomy-of-the-deep-state/

[12] Tunander, Ola  Democratic State vs Deep State: approaching the Dual State of the West, presented at Government of the Shadows: Global Governance, Para-Politics and Organized Crime, , 10–12 August,2006.

[13] https://www.prio.org/Publications/Publication/?x=3914

[14] Richard C. Cook, A Multipolar World?: “Full Spectrum Superiority”, The Deep State and Global Financial Control, Global Research, May 2017

[15] https://en.wikipedia.org/wiki/Eisenhower%27s_farewell_address

[16] Jim Marrs, Rule by Secrecy: The Hidden History That Connects the Trilateral Commission, the Freemasons, and the Great Pyramids, https://www.amazon.com/Rule-Secrecy-Trilateral-Commission-Freemasons/dp/0060931841

[17] Carroll Quigley,  The Anglo-American Establishment, GSG Associates publishers, 1981, http://thirdworldtraveler.com/New_World_Order/Anglo_American_Estab.html

[18] https://dailytimes.com.pk/184638/deep-state-america/

[19] Виталий Кокорин, 17 спецслужб США: почти миллион агентов по всему миру, http://www.newsinfo.ru/articles/2017-01-10/usa/780707/?mode=print

[20] Tom Engelhardt, Shadow Government: Surveillance, Secret Wars, and a Global Security State, Haymarket Books, 2014

[21] Виталий Кокорин, 17 спецслужб США: почти миллион агентов по всему миру, http://www.newsinfo.ru/articles/2017-01-10/usa/780707/?mode=print

[22]  https://live.washingtonpost.com/topsecret-0719.html

[23] http://projects.washingtonpost.com/top-secret-america/articles/a-hidden-world-growing-beyond-control/1

[24] https://www.marxists.org/archive/deleon/pdf/1903/jun04_1903.pdf

[25] Beltway bandit е термин, с който се обозначават група частни лобистки компании от Вашингтон, чиито основен бизнес е да консултират федералното правителство.

[26] Http://Www.Salon.Com/2016/01/05/Controlled_By_Shadow_Government_Mike_Lofgren_Reveals_How_Top_U_S_Officials _Are_At_The_Mercy_Of_The_Deep_State/

[27] http://www.counterpunch.org/2016/10/26/a-deep-state-of-mind-americas-shadow-government-and-its-silent-coup/

[28] James Perloff The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and the American Decline, https://jamesperloff.com/the-shadows-of-power/the shadows of power

[29] https://en.wikipedia.org/wiki/Deep_state_in_the_United_States

[30] https://wikispooks.com/wiki/Corporate_media/Deep_state_control

[31] CIA Agent Whistleblower Risks All To Expose The Shadow Government, https://www.youtube.com/watch?v=XHbrOg092GA

[32] Peter Dale Scott, The State, the Deep State, and the Wall Street Overworld, Volume 12,  Issue 10, Number 5, March 3, 2014, https://apjjf.org/2014/12/10/Peter-Dale-Scott/4090/article.html

[33] Dr. Peter Dale Scott., The American Deep State: Wall Street, Big Oil and the Attack on US Democracy, Rowman & Littlefield, 2014

[34] https://wikispooks.com/wiki/Document:The_State,_the_Deep_State,_and_the_Wall_Street_Overworld

[35] https://whowhatwhy.org/2017/02/06/donald-j-trump-deep-state-part-1/

[36]https://web.archive.org/web/20060614080445/http://www.variant.randomstate.org/12texts/Fernandes.html;

[37] http://projectcensored.org/american-deep-state-interview-peter-dale-scott-project-censored-show-pacifica-radio/

[38] Аферата „Уотъргейт“ е свързана с незаконни действия на Комитета на Републиканската партия по време на президентска кампания през 1972 в САЩ

[39] Клубът "Сафари" е създаден, когато ЦРУ е подложено на реформи и затруднено да действа безнаказано на чужда  територия .

[40] Bank of Credit and Commerce International - Финансова организация, защитена и използвана от ЦРУ, включително за „финансиране на тероризъм”

[41] Аднан Хашоги (1935-2017) – саудитски мултимилионер, търговец на оръжие, изключително влиятетелен брокер и едно от основните действащи лица в множество „дълбоки политически събития” като „Иран Контра” или подкупа от 160 млн. долара, който получава от Локхийд и Нортроп.

[42] https://info.publicintelligence.net/The-BCCI-Affair.pdf

[43] Дирекцията на разузнаването на Саудитска Арабия - Al Mukhabarat Al A'amah

[44] https://apjjf.org/2014/12/10/Peter-Dale-Scott/4090/article.html

[45] Peter Truell, Larry Gurwin, False profits : BCCI: The Inside Story of the World's Most Corrupt Financial Empire,  Boston : Houghton Mifflin, 1992.

[46] https://wikispooks.com/wiki/Deep_event

[47] https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/nov/09/rise-of-the-davos-class-sealed-americas-fate.

[48] https://www.cnbc.com/2017/01/09/davos-wakes-up-to-the-trump-new-world-order.html

[49] David Rothkopf, Superclass: The Global Power Elite and the World They Are Making, New York: Farrar, Straus and Giroux, 2009