Вече година и половина, т.е. от влизането на президента Тръмп в Белия дом насам, Съединените щати се опитват да преоткрият своето място в Сирия, след като администрацията на предишния американски президент Барак Обама предпочете да се дистанцира и да не взима страна в сложната ситуация на многопластов конфликт в региона.
Пасивността на Обама остави сериозен вакуум на политическата сцена в Сирия, от който максимално се възползваха Русия, Турция, Иран и неговите сателитни формации, чиито членове пристигат от Пакистан и Афганистан, ливанската формация Хизбула и отделни шиитски групи, включващи граждани на такива държави от Залива като Саудитска Арабия и Бахрейн. На този етап американската стратегия заложи на създаването на кюрдски военни сили в граничните зони на Северноизточна Сирия, с цел ограничаване на прекалено усилилото се иранско влияние и предотвратяване създаването на сухопътен коридор межди Иран и Ливан.
Мястото на кюрдите в американската стратегия
Съединените щати се стремят да очертаят рамките на следващия етап на политическото развитие в Сирия, като подкрепят и въоръжават новия си съюзник в региона – кюрдите. В тази връзка американците се стремят да създадат модерна и силна армия, която да се превърне в незаобиколим фактор на сирийската военна и политическа сцена. Нейният гръбнак са т.нар. Сирийските демократични сили (SDF), които на практика представляват сирийски филиал (доколкото в основата и са кюрдските Сили за защита на народа - YPG) на прословутата Кюрдска работническа партия (PKK), действаща предимно в Турция и обявена от Анкара и някои западни държави за "терористична организация". Тези сили са подготвени професионално, за да могат да се противопоставят на военните подразделения на Ислямска държава (ДАЕШ).
Сирийските демократични сили получиха неограничена подкрепа от Америка и Запада, като цяло, и техните успехи в битките срещу ДАЕШ в различни райони на Сирия, са резултат най-вече от съдействието на американските въздушни и сухопътни сили. На един по-късен етап обаче, САЩ решиха да пренасочат и концентирират силите на доминираните от кюрдите SDF в Североизточна Сирия, по границите на страната с Турция и Ирак, без да координират тези действия с Анкара.
Естествено турската реакция беше изключително остра, независимо, че Турция е съюзник на САЩ и важен член на НАТО. Както е известно, властите в Анкара и лично президентът Ердоган са в конфликт със сирийското правителство и не приемат президентът Башар Асад да остане начело на страната, освен това те възприеха (и продължават да смятат така) кюрдските маневри по турските граници като изключително сериозна външна заплаха за националната сигурност. Кюрдската армия в Сирия се смята за първия и най-опасен враг на Турция, тъй като, според Анкара, представлява „преструктурирана версия” на PKK. Именно това, впрочем, беше и причината за стартиралата през януари 2018 операция на турската армия „Маслинена клонка”, в резултат от която силите на YPG бяха изтласкани от района на Африн (западната част на Сирийски Кюрдистан), където бе създадена буферна зона, контролирана от протурски формации, действащи под егидата на т.нар. Свободна сирийска армия (ССА).
В същото време кюрдските YPG, които доминират в SDF, всячески се стремят да съхранят контрола си над останалата част от Сирийски Кюрдистан за да могат да разчитат на автономия в рамките на евентуален бъдещ план за нова федерална Сирия. Федерализацията на страната е част и от американската стратегия за региона, но този план се сблъсква със силната съпротива на режима в Дамаск и неговите съюзници Русия и Иран, както и на повечето формирования на сирийската неислямистка съпротива.
Експертите по сирийския въпрос посочват, че американската стратегия в тази страна на практика цели създаването на силна и самостоятелна кюрдска държава, северно от река Ефрат, която да контролира по-голямата част от сирийските петролни и газови находища. В същото време обаче, американците смятат, че военната им подкрепа за кюрдите е временна и няма да се налага да поддържат кюрдския проект и в бъдеще. От известно време насам, тази подкрепа за YPG се използва и като оправдание американските сили да останат в Сирия за да балансират руското и иранско присъствие и влияние в региона.
На свой ред, Русия, Турция и Иран изчакват да видят развитието на американската стратегия, тъй като от една страна президентът Тръмп обяви през април 2018, че САЩ не се стремят към "безкрайно присъствие" в Сирия и ще обмислят изтегляне на войските си, щом групировката "Ислямска държава" бъде окончателно разгромена (като вероятно ще бъдат заменени от арабска коалиция с участието на Саудитска Арабия), но от друга – пак през април американците, заедно с някои от западноевропейските си съюзници, нанесоха ракетни удари срещу Сирия, а през май излязоха от ядрената сделка с Иран и подкрепиха действията на Израел в Сектора Газа.
Именно липсата на ясна американска стратегия в Сирия поражда редица въпроси и опасения относно съдбата на т.нар. демократични сили в тази страна, ако в определен момент те бъдат изоставени от Вашингтон. Последиците от подобно развитие за тях и най-вече за кюрдските сили биха били катастрофални за дълги години напред, тъй като то на практика би сложило край на дългогодишния им стремеж и мечти за създаване на независима кюрдска държава.
Променливата американска политика
Според известния кюрдски журналист и политически анализатор Мохамед Занкана: „Американската политика е променлива, тъй като се влияе от множество фактори и регионални зависимости, но при всички случаи тя не произтича от стремежа на американцитте да се съобразяват с интересите на народите, които населяват региона. Изтеглянето на САЩ от него продължава да е под въпрос, а американските позиции и изявления са прекалено противоричиви, което навява съмнения, че кюрдите в Сирия вероятно ще имат трагична съдба, а демократичната кюрдска армия ще бъде принудена да воюва едновременно срещу проиранските шиитски формации и срещу турските части“. Според Занкана, Съединените щати се готвят именно за такъв сценарий, докато експертът от Близкоизночния институт във Вашингтон Билал Сааб смята, че: „изглежда американското влияние в Сирия, е по-слабо, отколкото си мислят мнозина, и няма да успее да промени формата и развитието на събитията в страната”.
Според научния сътрудник в Центъра за нова американска сигурност Никълас Херас, който е експерт по кюрдско-американските отношения и анализатор по въпросите на сигурността: „Американското участие ще остане до голяма степен ограничено, тъй като Америка още преди повече от седем години остави сирийската сцена изцяло на Иран и на руските въоръжени сили”.
В тази връзка се налага закономерният въпрос: „Възможно ли е Америка да повтори същия сценарий, който разигра с иракските кюрди? Както е известно, Вашингтон първоначално подкрепи президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани да проведе на 25 септември 2017 референдум за обявяване създаването на независима кюрдска държава върху част от територията на Ирак, но след това го изостави и дори започна да го притиска за да се откаже от референдума, само три дни преди насрочената дата“ (на 22 септември президентът Тръм официално обяви, че не подкрепя референдума). В тази връзка Херас напомня и, как Вашингтон позволи на централната власт в Багдад да си върне стратегическия град Киркук, който дълги години беше контролиран от кюрдските сили на Масуд Барзани.
Заключение
От всичко казано дотук следва, че американската роля в Сирия е ограничена и това едва ли ще се промени в обозримо бъдеще. Но, дори ако продължат да упражняват някакво влияние на сирийската политическа сцена, Съединените щати няма да бъдат силен и решаващ фактор в Сирия, поне в близко време, най-вече заради колебливите позиции на Америка по кюрдския въпрос, които вероятно ще лишат Вашингтон от единствения му реален съюзник в тази страна.
Източници:
Политически доклади, издадени от министерство на външните работи на Кувейт.
Политически анализи – кувейтска информационна агенция.
Политически доклади – арабският ТВ канал BBC, 17 януари 2018.
Политически анализи – вестник New York Times, 17 януари 2018.
Политически анализи – кувейтския вестник ал-Кабас, 22 феруари 2018.
Политически програми и публицистични предаване на ал-Арабия ТВ, 22 февруари 2018.
Политически програми и публицистични предавания на ал-Джазира ТВ, 13 – 20 март 2018.
* Авторът е дипломат от кариерата, посланик на Държавата Кувейт в България. У нас е преведена книгата му "Съдбата на кюрдския народ през ХХ век". Статията е писана специално за "Геополитика".
