Европейската армия на глобалния ислямизъм

Ако се съди по данните, периодично публикувани от различни специализирани институции и от големите западни медии, днес на територията на Европа е разположена цяла армия от радикални ислямисти. Малка част от тях вече разполага с "безценен" боен опит от сраженията в Либия, Сирия или Ирак, а останалите засега се ограничават само с изповядването на радикален ислям. Никой обаче не може да каже със сигурност, къде точно минава тънката граница, отвъд която последните се превръщат в джихадисти. Според британския "Таймс", контраразузнавателната служба MI-5 наблюдава над 20 хиляди ислямисти, които са граждани на Великобритания. Във Франция, местните служби за сигурност държат под око 16 000 привърженици на радикалния ислям. По данни на неправителствената организация Islamic World Map, в Германия живеят около 10 хиляди салафити, изповядващи уахабизма, както и още между 20 и 40 хиляди души, изповядващи други версии на радикалния ислям (1). Тоест, става дума общо за поне 60-80 хиляди радикални ислямисти, които живеят на територията на Европа, като този брой почти се равнява на числеността на армията на т.нар. Ислямска държава, в периода на нейния най-голям възход. Според активистите на Islamic Wold Map, които следят активността на радикалните ислямисти на Стария континент и документират организациите им в Европа, "става дума за истинско бунтовническо движение".

Раждането на "европейския халифат"

В момента в Европа действат над 180 ислямистки формации, прикриващи се като неправителствени правозащитни организации, които прокарват идеята за създаване на глобален "халифат" и водят активна борба с противниците на ислямизация на Европа. А най-парадоксалното в случая е, че го правят с парите на европейските данъкоплатци, както и с щедрото спонсорство на редица близкоизточни държави. От 2010 насам, ислямистките организации на континента са получили над 300 милиона долара. По-голямата част от тях са свързани с транснационалната мрежа на създадената преди деветдесет години в Египет организация "Мюсюлманските братя". Както е известно, "братята", също както и Ал Кайда и "Ислямска държава", си поставят като крайна цел именно създаването на световен "халифат". Само че, за разлика от тях, в настоящия период съзнателно не използват насилие, което на практика подобрява шансовете на ислямистите да укрепят позициите си, превръщайки се в незаобиколим фактор, определящ поведението на непрекъснато разрастващата се мюсюлманска общност в Европа. Днес "Мюсюлманските братя" разполагат с най-голямата и силно разклонена мрежа от легални организации на континента, при това запазват изключително тесните си връзки със салафитите и джихадистите, което ги прави още по-опасни от тях.

Според активистите на Islamic Wold Map, най-много ислямистки организации действат на територията на Великобритания (84), следвана от Германия, Австрия, Швейцария, Белгия и Франция. Освен от "Мюсюлманските братя", по-голямата част от тази мрежа е създадена и се контролира от палестинското ислямистко движение ХАМАС и Комитета по религиозните въпроси на Турция (т.нар. Дианет).

Според мнозина експерти, повечето европейски политици лекомислено се оставят да бъдат заблудени от двуличието на "Мюсюлмански братя"и другите ислямистки организации. Последните съзнателно не декларират истинските си цели пред европейската общественост, а в техен основен "бизнес-модел" се е превърнала "борбата срещу исламофобията". Именно под този предлог те получават основната част от официалното си финансиране. Така, от 2010 насам Европейската комисия и правителствата на Швеция, Германия, Австрия, Швейцария, Великобритания и Норвегия са отпуснали на ислямистките НПО общо 155 млн. долара. Други 157 млн. са постъпили по сметките им от Катар и Саудитска Арабия - от съответните правителства, или от благотворителни фондове, частни лица или пък от кралските семейства. Само през 2014 например Датската ислямска организация (Islamisk Trossamfund) е получила от катарското правителство 20 млн.евро, а Лигата на мюсюлманите в Белгия - 1,1 млн.

На практика обаче, ислямистките организации свеждат борбата си срещу исламофобията не толкова до пропаганда на "мирния ислям", колкото до кампании срещу онези, които се съпротивляват на пълзящата ислямизация на европейското общество. Натискът срещу тях се осъществява дори в социалните мрежи. Във Facebook например действа групировката "Съобщи за антиислямски страници", в която участват над 11 хиляди души. Тя се ръководи от имигранти от Пакистан и събира данни за всички ползватели и групи, които според нея, прокарват "антиислямска политика", като прави всичко възможно за да блокира активността им в Интернет. Така, в началото на май 2017 членовете и засипаха с протести администрацията на социалната мрежа, принуждавайки Facebook да блокира групата "Република на атеистите" (основана от отказалия се от исляма иранец Армин Наваби), която се подкрепя от 1,6 милиона души.

По-лошото обаче е, че мнозинството европейски либерални и леви политици действително вярват, че в своята "борба срещу исламофобията" ислямистките организации се ограничават само със защита на правата на мюсюлманите. В тази връзка ще напомня скандалния призив на австрийския президент - социалдемократа Александър ван дер Белен, който през април 2017 поиска европейските жени да започнат да носят забрадки в знак на солидарност с жените мюсюлманки и изрази увереността си, че наистина скоро ще започнат да го правят.

Според активистите на Islamic Wold Map, сред най-активните спонсори на борбата срещу "исламофобията" е американският милиардер Джордж Сорос, чиято Фондация "Отворено общество" през последните шест години е финансирала различни ислямистки организации с над 1,5 млн. долара. Както е известно, Сорос спечели много, спекулирайки срещу отделни държави, но днес очевидно се е ангажирал с далеч по-мащабни операции, опитвайки се инвестира в "хаотизацията" на Европа. При това не става дума отделни случаи на спонсориране на "Мюсюлманските братя", а за непрекъснат поток от грантове, чиито основен получател е т.нар. "Европейска мрежа против расизма" (ENAR), за която се знае, че част от нейното ръководство, включително директора и Мишел Приво (белгиец, приел исляма), се състои от членове на "Мюсюлмански братя". Самият Приво преди това беше вицепрезидент на организацията FEMYSO (Форум на европейските мюсюлмански младежки и студентски организации), защитаваща правата на младите мюсюлмани и интегрална част от глобалната мрежа на "братята" (2).

Друга организация, финансирана от фондацията на Джордж Сорос, е асоциацията за прокарване на исляма в Германия Inssan (3). Според Wall Street Journal, тя също поддържа връзки с "Мюсюлмански братя" (4). Около 60% от финансирането и идва от държавите от Персийския залив, а в сградата на централата и в Берлин се помещават и две други ислямистки организации, намиращи се под наблюдението на Федералната служба за защита на конституцията в Бавария и Хесен, именно заради връзките им с "братята". Самата сграда е собственост на Ибрахим Ел-Заят, директор на Федерацията на ислямските организации в Европа и един от ръководителите на европейската мрежа на "Мюсюлмански братя".

Размерите на инвестициите в "европейския" ислям действително са впечатляващи. В началото на май 2017 в шведския град Малмьо беше открита най-голяма джамия на Скандинавския полуостров, която побира 2000 човека и е на стойност над 3 млн. евро, платени изцяло от Катар. В съседна Финландия, кралската фамилия на Бахрейн е готова да инвестира цели 151 млн. евро за изграждането на гигантска джамия в Хелзинки (тя трябваше да бъде два пъти по-голяма от най-голямата протестанска църква в града), но след яростни спорове проектът беше отхвърлен от столичната община (5). Между другото, в Хелзинки вече има няколко джамии.

Опитите за създаване на "паралелно общество"

В Малмьо обаче, строежът на джамията мина без каквито и да било дебати, макар в публикувания през миналата 2017 доклад на шведската Агенция за извънредни ситуации (MSB) да се посочва директно, че "Мюсюлмански братя" работят за изграждането на паралелно мюсюлманско общество в страната, със свои собствени ценности, което в бъдеще би застращило единството на Швеция (6). В доклада на MSB се цитират думите на неофициалния идеолог на организацията Юсуф Ал-Кардауи: "Обикновено казвам на братята си в другите страни: опитайте да създадете собствено малко общество, вътрев в голямото, иначе ще се разтворите в него като сол във вода. През последните столетия еврейската общност за запазва именно благодарение на малките си общности, които са уникални по отношение на своите идеи и ритуали и са се наричали "еврейски гета". Така че, опитайте да създадете свое мюсюлманско гето".

Според експертите от Агенцията, в Швеция вече функционира идеологическа мрежа от асоциации и организации, а европейската демокрация може да се окаже отличен инструмент за формирането на "халифата". От една страна, ислямистите трудно могат да бъдат обвинени, тъй като в своя защита те апелират към принципа за равноправието и постоянно се оплакват от нарушаване на религиозните си права и на свободата на мненията. От друга страна обаче, те активно прокарват интересите си посредством бизнеса и политиката. Както се посочва в доклада: "тази активност може да окаже негативно влияние върху шведското общество, дори посредством различните директиви на ЕС и неговата политика в отделните сектори".

Ескалацията на ислямистката агресия

Редица анализатори подчертават, че ислямизмът, като концепция, разединява европейските мюсюлмански общности и води до тяхната радикализация. А "Мюсюлманските братя" и другите ислямистки организации играят ролята на своеобразни "драйвъри" на този процес. Поради затворения характер на мюсюлманските общности, които непрекъснато се разширяват поради притока на нови имигранти, мнозинството обикновени европейци не са наясно, какво точно се случва в тях. Те например, могат да съдят за законите на шариата, които ислямистите се опитват да наложат на европейските мюсюлмани, само по хиджабите на жените-мюсюлманки или пък по скандалите, които провокират ислямистките организации, ако властите или бизнес-компаниите настояват да се спазва законът и европейският начин на обличане.

В същото време, повечето жители на Стария континент сякаш не забелязват че ислямът бавно но сигурно става част от живота им, включително чрез храната. Както е известно, т.нар. "халал"-храни, приготвени според изискванията на шариата, вече са част от западния начин на хранене. Според Reuters, през 2015 разходите за подобна храна в света са достигнали 1,1 трлн. долара, осигурявайки на производителите им печалби от 414 млрд. Заради ритуалното колене на животни, "халал"-храните бяха забранени в Дания, Швейцария и отделни белгийски региони. В останалите държави от Европа обаче, те се продават свободно и носят сериозни приходи, включително на "Мюсюлмански братя". Според известния френски политолог Александър Дел Вале, само във Франция 60% от производството на "халал"-храни се контролира от "братята", тъй като именно ислямистките организации, създадени от тяхната мрежа, сертифицират тази продукция, без което тя не може да се смята за "халал". Става дума, в частност, за Съюза на ислямските организации във Франция (UOIF), в която членуват около 200 формации.

Сред филиалите на "Мюсюлмански братя" в другите европейски държави са Ислямският център в Мюнхен, Ислямският център в Аахен или Финландската ислямска асоциация, обявена за терористична в ОАЕ заради осъществяваното от нея финансиране и подготовка на терористи.

Впрочем, европейците все по-често се сблъскват и с негативната "обратна" страна на ислямизацията, която вече засяга техните лични интереси или пък, когато изплуват скандални подробности за начина на живот вътре в мюсюлманските общности. Така, през 2014 местните ислямисти се опитаха да наложат обучение по ислям в няколко държавни училища в Бирмингам, а през май 2017 подобен скандал разтърси и Дания. В мрежата се появи клип с проповед на имама на джамията в Копенхаген Мундхир Абдала. На фона на черното знаме с надпис "Няма друг бог, освен Аллах", той цитира на арабски хадиса, че Съдният ден няма да настъпи, докато мюсюлманите не победят  и не изтребят евреите (7). Освен това, имамът обяви, че скоро ще се появи "халифат", който ще започне война за обединяването на всички мюсюлмани и ще освободи джамията "Ал Акса" в Йерусалим от ционистите.

Впрочем, терористичните нападения в Европа и присъединяването на стотици (дори хиляди) европейци в редовете на "Ислямска държава" (ИД) вече показаха, какви могат да бъдат резултатите от ислямизацията в Европа. През май 2017 съдът в датския град Холбек призна за виновна 17-годишна датчанка, приела исляма и планирала да взриви две училища (едното от тях еврейско) в Копенхаген. Смята се, че тя е била вдъхновена за това от действията на терориста Омар Абдел Хамид Ел-Хюсеин, атакувал през 2015 Голямата синагога в Копенхаген и застрелян от охраната и.

Показателно е, че "Мюсюлманските братя" и другите обявяващи се за "умерени" ислямисти не демонстрират открито връзките си с откровените екстремисти, опитвайки се да убедят европейските общества в своето миролюбие. Истината обаче е, че всички те са пряко свързани със салафитите и джихадистите. В тази връзка, от Islamic Wold Map дават за пример организацията "Глобална кампания против агресията" (GAAC), създадена непосредствено след началото на американската интервенция в Ирак през 2003. Както се посочва в публикувания в началото на 2017 доклад на Глобалния център за изследване активността на "Мюсюлмански братя" (GMBDW): "Макар че се представя за неправителствена, мирна, независима и образователна кампания, GAAC всъщност представлява своеобразен "чадър", под който се обединяват салафити (уахабити), джихадисти, "Мюсюлмански братя" и ХАМАС, някои от които се смятат в САЩ и Европа за терористи" (8). Така, генералният секретар на GAAC Сафар Ал-Хауали е известен като един от учителите на Осама бин Ладен. Навремето той одобри нападенията срещу САЩ от 11 септември 2001, призовавайки за джихад срещу Америка и съюзниците и. На свой ред, президентът на организацията Абдул Рахман бин Омар Ал-Нуаими беше обявен от Вашингтон за един от спонсорите на Ал Кайда. Според автора на доклада (и президент на GMBDW) Стивън Мерли, самата организация GAAC представлява опит за обединяването на ислямските радикални сили под един покрив, за да могат по-ефективно да противостоят на американците и техните съюзници. При това, както се посочва в доклада, самите "Мюсюлмански братя" въобще не крият желанието си да завоюват Европа: "Самият Ал-Кардауи твърди, че Ислямът "ще се върне в Европа като завоевател и победител, след като на два пъти беше прогонен оттам". След което уточнява, че "както изглежда, следващото завоюване на Европа, по волята на Аллах, ще бъде осъществено с помощта на проповедите и идеологията".

В потвърждение на тези думи, в края на миналата 2017 в Интернет се появи клип, заснет в един немски град, в който ислямски проповедник заявява на всеослушание, че само след няколко поколения Германия ще стане ислямска държава и дъщерите на германците ще трябва задължително да се омъжват за мюсюлмани. А най-скандалното е, че това става в присъствието на местните полицаи, които не правят нищо за да го спрат.

Сбърканата логика на политиката за дерадикализация

Тъй като в "Мюсюлмански братя" не съществува ясна йерархия на ръководството и нейните филиали в различните европейски държави обикновено действат според конкретните обстоятелства (без разбира се да се отказват от общата цел - създаването на "халифат"), експертите ги разглеждат по-скоро като идеологическо течение, отколкото като "партия". Както посочва обаче още през 2008, тогавашният заместник-председател (т.е. заместник на "имама") на организацията Мохамед Хабиб: "ние имаме филиали в много държави по целия свят. Те изповядват една и съща идеология и имат едни и същи принципи и цели, но действат в различни условия. Това изисква определена децентрализация на техните действия. Затова всяка организация действа съобразно обстоятелствата и проблемите, с които се сблъсква".

В доклада на GMBDW се посочва, че египетските "Мюсюлмански братя" не крият принадлежността си към организацията, още повече, че тя не е забранена на Запад. Филиалите и в западните държави обаче не афишират принадлежността си "към "братята" за да прикрият съществуването на създадената от тях глобална мрежа: "принадлежността към "Мюсюлмански братя" може да се докаже само въз основа на щателния анализ на активността на тази организация и нейните лидери - какви контакти поддържат и кои мероприятия подкрепят и посещават... Това най-лесно може да се направи в Германия, където местните специални служби докладват, че "Ислямската общност в Германия" е филиал на "Мюсюлмански братя". Повечето филиали на организацията участват и във "Федерацията на ислямските организации в Европа" (FIOE), чиито лидери въобще не крият връзките си с "братята" (9).

Друг пример е имамът-фундаменталист на джамията Ал-Фуркан в холандския град Айндховен Бакри Исмаил, който е активен член на GAAC.

Проблемът на днешна Европа обаче е, че липсва политическа воля и мнозина политици се оказват некомпетентни по проблемите, свързани с пълзящата ислямизация на континента. Що се отнася до европейските специални служби, доколкото борбата срещу ислямизацията не влиза в техните преки задължения, те също нямат точна представа за развитието на този процес. В резултат от това, напоследък сме свидетели на парадоксалната ситуация различни ислямистки организации да получават средства от европейските правителства за "дерадикализацията" на онези, които всъщност сами са радикализирали. Характерен пример за това е британската адвокатска организация CAGE в чието ръководство участват редица бивши ислямистки терористи и която на практика и днес продължава да подкрепя джихадистите. Така, един от директорите на CAGE е Моазам Бег (10) - британски гражданин от пакистански произход, който в течение на три години беше задържан в американския затвор в Гуантанамо заради членството си в Ал Кайда и финансирането на тренировъчни лагери на джихадистите в Афганистан. Между другото, CAGE се обяви в защита и на прословутия касапин от Ислямска държава Мохамед Емуази (известен като Джон Джихадиста), критикувайки официален Лондон, че след 11 септември 2001 обвинява за всички жестокости по света само мюсюлманите. Шефът на CAGE Асим Куреши пък квалифицира Джон Джихадиста, като "прекрасен млад човек" (11).

Наскоро британските специални служби все пак се заинтересуваха от активността на CAGE и задържаха директора по международните въпроси на организацията Мохамед Рабани. В отговор CAGE стартира кампания за отмяна на антитерористичния закон, приет преди време от властите във Великобритания, въз основа на който бе осъществено и задържането на Рабани.

Европа: новото бойно поле на Ислямска държава

Военната победа срещу силите на Ислямска държава (ИД) в Ирак и Сирия изведе на преден план редица нови проблеми в сферата на сигурността, най-големият от които е свързан с връщането на оцелелите чуждестранни бойци на ИД в европейските държави, чиито граждани са те, и прехвърлянето на терористичната борба на територията на Стария континент. Както е известно, по време на най-големия възход на ИД, в редовете и се сражаваха над трийсет хиляди чуждестранни граждани, шест хиляди от които са дошли от Европа, 14 хиляди от Азия, а близо десет хиляди от Африка. В тази връзка закономерно нарастват опасенията, че ИД подготвя нови мащабни терористични нападения, включително в Европа, използвайки своите бивши бойци, придобили "безценен" опит в Сирия и Ирак и готови на всякакви жестокости. В същото време обаче, повечето експерти смятат, че тероризмът в Европа вече се променя, а съдейки по последните събития, европейските специални служби и правоохранителни органи не са напълно готови за това.

Според Глобалния индекс на тероризма, публикуван ежегодно от Института за икономика и мир (IEP) в Сидни, Австралия, през 2016 в развитието на този феномен в световен мащаб са се очертали две разнопосочни тенденции. От една страна е бил фиксиран рязък спад (с 22%) на жертвите на терористичните нападения, чиито брой е достигнал 25 673. От друга обаче, броят на държавите, в които през тази година е имало поне една жертва на тероризма, е нараснал от 65, през 2015, до 77, през 2016, което е най-високият показател от 2000-та насам.

Поне на пръв поглед, ситуацията в държавите от ЕС изглежда малко по-добра. По данни на Европол, в периода от 2014 до 2016 броят на терористичните нападения (в него организацията включва както осъществени, така и предотвратени атаки) е намалял от 226 до 142 (т.е. с цели 62%). През 2016 са фиксирани терористични нападения на територията на осем държави от ЕС, като над половината (76) са осъществени на територията на Великобритания. В резултат от терористичната активност в страните членки на Съюза са загинали 142 души (а 379 са пострадали), при това огромната част от тях – 135, при нападения на джихадисти. Освен това, статистиката на Европол показва, че през 2016 е нараснал броят на арестите на заподозрени в терористична активност (1002, от тях 718 са свързани с ислямисткия тероризъм). Броят на съдените за подобна активност също е нараснал - от 444, през 2014, до 580, през 2016.

През миналата 2017 ситуацията по отношение на терористичната активност в държавите от ЕС беше твърде динамична. При това, също както и през 2016, най-тревожните съобщения бяха свързани с Великобритания. По-важното обаче е, че терористичните атаки, осъществени през 2017, вече не говорят за наличие на отделни ексцесии в рамките на мирния (като цяло) живот на континента, а по-скоро за своеобразна необявена война, в която противникът се оказва изключително опасен, коварен и прикрит. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че съдейки по всичко терористите вече са се адаптирали към текущите антитерористични възможности на държавите от ЕС и са възприели нова тактика на подготовка и осъществяване на терористични нападение (виж долната карта).

Най-големите терористични атаки в Европа, осъществени с автомобили от 2016 насам

На първо място, в повечето случаи днешните терористи формално не принадлежат към която и да било радикална организация. Обединява ги само общата идея - победата на "истинския ислям" и създаването на "глобален халифат". Сред доказателствата за това е, че ИД далеч невинаги поема незабавно отговорността за едно или друго терористично нападение, а след като научи за него от медиите известно време изяснява подробностите и преценява възможните рискове от това за собствения и имидж. На практика обаче, всички терористични нападения, осъществявани от ислямистите, се асоциират пряко или косвено с ИД, както беше навремето с Ал Кайда, когато тя беше най-голямата "емблема" на ислямисткото движение. В резултат от това, дори правоохранителните органи на редица държави, които имат богат опит в борбата срещу ляворадикалните (Фракция "Червена армия" в Западна Германия, "Червените бригади" в Италия, "Аксьон директ" във Франция) и сепаратистки организации (ИРА във Великобритания, ЕТА в Испания, Фронтът за освобождение на Корсика във Франция) не могат да го използват ефективно тъй като ислямистките терористи не действат като част от някаква организация, внедряването в която би помогнало за получаването на необходимата информация за нейната активност, включително да бъдат разкрити и арестувани лидерите и. В случая с изброените по-горе организации, този метод многократно е доказвал своята ефективност: след масовите арести на техните ръководители, редовите членове се оказваха неспособни да продължат борбата самостоятелно и организациите на практика се разпадаха, прекратявайки съществуването си.

На второ място, съвременните терористични нападения на територията на ЕС, осъществявани от ислямистите, предполагат използването на т.нар. "самотни вълци" или на компактна група изпълнители. Запазва значението си и използването на терористи-самоубийци, както измежду имигрантите от първо поколение, така и на тези от второ и трето поколение, радикализирани в местните джамии, мюсюлмански центрове или чрез Интернет. При това, те избират за мишени на своите атаки обикновени хора, тъй като това - от една страна - е по-лесно, отколкото да бъдат атакувани обекти на стратегическата инфраструктура, военни, полически и други подобни цели. На всичкото отгоре подобни нападения гарантирано пораждат широк резонанс в медиите. На практика, плановете на "самотните вълци" не са известни на никого, освен на тях самите, затова те много трудно могат да бъдат открити предварително. По правило обаче, вече след извършената от тях атака, се появяват свидетелства за странното им поведение, на които преди това почти никой не е обръщал внимание. Накрая, смъртта на терориста-самотник значително затруднява разследването на престъплението му.

На трето място, осъществявайки повечето терористични нападения в Европа, ислямистите предпочитат да не използват огнестрелно оръжие за да не се окажат в полезрението на полицията и специалните служби, разполагащи с осведомители в сферата на нелегалния оръжеен трафик, или пък на престъпните организации, които също не са сред техните съюзници. Вместо това, като основен инструмент на терористичния акт все повече се използват автомобили - съвсем в духа на терористите от 11 септември 2001, превърнали отвлечените от тях самолети в своеобразни "ракети", или пък хладно оръжие, което може да се купи съвсем легално. По правило, терористите сглобяват използваните от тях взривни устройство в домашни условия, за да не привличат към себе си излишно внимание.

Закъснелите и неадекватни мерки за противодействие на тероризма

В момента правоохранителните органи в държавите от ЕС са изправени пред изключително трудната задача да разкрият и поставят под контрол радикализиращите се ислямисти, да не допуснат нови терористични нападения и да противодействат на самия процес на радикализация. На практика обаче, те по-скоро реагират постфактум на вече осъществените атаки, надявайки се, че предприетите мерки ще помогнат за предотвратяването им в бъдеще. Това се потвърждава и от статистиката за приеманите от ЕС решения за борба с тероризма: прави впечатление, че броят на тези мерки е нараснал съществено през 2001, 2005-2006, 2008, както и през 2015-2016, т.е. след осъществяването на големи терористични нападения или дори на поредица от такива нападения.

Така, след терористичните атаки от 11 септември 2001 в Ню Йорк и Вашингтон и от 11 март 2004 в Мадрид, държавите от ЕС приеха обща дефиниция за тероризма; въведоха европейска заповед за арест; значително активизираха дейността на Европол; дадоха тласък на активността на Евроюст (органът на ЕС за съдебно сътрудничество - б.р.), който в частност координира сътрудничеството между компетентните държавни органи на страните членки при разследване на престъпления и съдебно преследване; създадоха Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс), която да контролира външните граници на Съюза.

През декември 2016 Европейският съвет (включително и заради жестоките терористични нападения в Брюксел и Ница) взе решение за необходимостта да бъде приета нова Директива относно борбата с тероризма, която да замени директивата от 2002. Освен това, Съветът въведе система за регистрация на резервационните данни на пътниците (Passenger Name Record, PNR) и склони да прерагледа Шенгенското споразумение за границите.

С подкрепата на координатора на ЕС по въпросите за борба с тероризма Жил дьо Кершов се разработват редица законопроекти и други инструменти на Съюза, насочени към усилване на борбата с тероризма. Приоритетите на ЕС в тази сфера са следните: стимулиране на информационния обмен между страните членки на Съюза; осигуряване на оперативна съвместимост между съответните бази данни, тъй като преди това различните бази данни, касаещи криминалната дейност или тероризма, не бяха свързани; укрепване на външните граници на ЕС; постигане на синергиен ефект между Европейския дневен ред в сферата на сигурността и дневния ред в сферата на имиграцията, които бяха разработени и реализирани поотделно, въпреки взаимодействието и дори известното дублиране между тях.

През 2016 пък беше създаден Европейски антитерористичен център (ЕСТС), обединяващ представители на държавите членки и Европол, ангажирани с въпросите на борбата срещу тероризма. Смята се, че това е голяма стъпка напред в усилията за укрепване на общоевропейското сътрудничество в борбата срещу тероризма.

Що се отнася до сътрудничеството на общоевропейско равнише в сферата на разузнаването, членовете на ЕС се съгласиха да го активизират в рамките на неофициалната Група за борба с тероризма (CTG), в която ще участват ръководителите на европейските разузнавателни служби.

Разширява се и сътрудничеството между полицейските и разузнавателни служби и съдебните органи извън рамките на ЕС, на двустранна или многостранна основа. Повечето държави, които имат проблем с тероризма, увеличават броя на срещите, усилват обмена на информация и съвместните разследвания. Очевидно е обаче, че това не е достатъчно. В тази връзка ще напомня само, че един от най-търсените терористи в края на 2016 - тунизиецът Анис Амри, осъществил терористичното нападение в Берлин на 19 декември 2016, беше открит съвсем случайно, когато един италиански полицай се е опитал да провери документите му в Милано, при което Амри е открил огън срещу него, ранявайки го, преди самият той да бъде застрелян. Все още не е ясно, как този човек е успял да прекоси безпрепятствена цялата територия на Германия, от север на юг, и след това да пресече няколко държавни граници.

Освен това, държавите членки, както и институциите на ЕС, също активно действат извън рамките на Съюза, стремейки се да развият партньорствата си в сферата на противодействието на тероризма с държавите от Средиземноморския регион (и, в частност, с Турция, Мароко и Тунис) и от Близкия Изток.

Истината обаче е, че далеч не всички държави могат да отделят еднакво внимание на борбата срещу тероризма и да отделят необходимите за това ресурси. Много важни решения в тази сфера все още се приемат на национално равнище и не касаят целия Европейски съюз. Така, през 2016 Франция и Белгия приеха собствени планове за действие за борба с тероризма и радикализацията. Съдебната система във Франция и Германия беше променена така, че да бъде укрепен оперативният потенциал на техните служби за сигурност, включителон чрез използването на специални методи на разследване. Освен това, френското законодателство беше променено в резултат от което терористите вече ще лежат по-дълго време в затвора.

Като друг важен приоритет се очертава борбата с финансирането на тероризма в киберпространството. Франция и Германия например, акцентират върху противодействието на използването от терористите на шифровани средства за комуникация и разработването на контрааргументи на джихадисткия дискурс в Мрежата. В тази връзка немският външен министър Томас де Мезиер обяви за създаването на нов център за информационни технологии за службите за сигурност, в който основно внимание ще се отделя на престъпността и тероризма в Интернет.

Заключение

След събитията от 11 септември 2001 се появиха множество анализи за това, как е могъл да се осъществи толкова мащабен терористичен акт. В повечето от тях се твърдеше, че използвайки асиметрична стратегия, ислямистките терористи са се възползвали от правата, свободите и възможностите, предоставяни от САЩ (прозрачни граници, човешки права и т.н.), превръщайки ги в критични уязвими точки на американската сигурност. Тези рискове с пълна сила се отнасят и за ЕС, при това се мултиплицират върху 28-те страни членки на Съюза.

Необмислената миграционна политика, трудно преодолимото социално разслояване, нерешителното поведение на правоохранителните органи, дори по отношение на доказаните радикални ислямисти, и некоординираните действия на държавите членки – всичко това формира благодатната среда, позволила на ислямисткия тероризъм да пусне дълбоки корени в Европа. Ето защо, днес Европейският съюз следва отново да анализира задълбочено съществуващата архитектура на противодействие на тероризма, като се опита да открие грешките, които не позволяват европейските граждани да бъдат напълно защитени от тази заплаха. При това се налага да се отдели специално внимание на международното сътрудничество между специалните служби на страните членки, обмена на оперативна информация между службите и съответните правителства, гарантирането на действен граничен контрол, регулиране на разпространението на огнестрелно оръжие и взривни вещества, пресичане на финансирането на терористичната активност, предотвратяване на радикализацията на населението и най-вече на младите европейски мюсюлмани.

Истината обаче е, че дори ако бъде постигнат успех по всички очертани по-горе направления, ще бъдат ограничени само проявите на тероризма, но не и първопричината за него, която до голяма степен е свързана с изострящата се несправедливост на сегашния световен ред. За съжаление, съдейки по всичко, държавите от ЕС не са готови да се ангажират с решаването на този фундаментален въпрос, задоволявайки се с палиативни мерки за охрана на границите на Съюза. Тази стратегия обаче е дълбоко погрешна и със сигурност ще се окаже губеща.

Бележки:

1. https://islamism-map.com/#/
2. http://www.ikhwan.whoswho/en/archives/809
3. https://www.inssan.de/
4. https://www.wsj.com/articles/blacklisting-muslim-brotherhood-carries-risks-1485426600
5. https://www.actualno.com/europe/helzinki-otkaza-da-izgrajda-velika-djamija-news_649328.html
6. http://www.breitbart.com/london/2017/03/04/government-report-islamists-building-parallel-society-sweden-aided-pc-culture-silence/
7. https://www.thelocal.dk/.../imam-at-copenhagen-mosque-accused-of-giving- antisemitic-sermon
8. https://www.globalmbresearch.com/wp-content/uploads/2017/02/Global_Anti-Aggression_Campaign_2003-2016.pdf
9. https://islamism-map.com/#!/FIOE
10. https://en.wikipedia.org/wiki/Moazzam_Begg
11. http://www.independent.co.uk/news/uk/home-news/jihadi-john-mohammed-emwazi-was-an-extremely-kind-gentle-beautiful-young-man-says-cage-director-10073338.html

* Национален консервативен форум, цялата статия можете да прочетете в бр.2/2018 на Геополитика