Uber-тероризмът: новото предизвикателство пред международната сигурност

При това вече не става дума само за новите електронни „джаджи”, удобствата при предоставяне на услуги и оптимизирането на процесите – променя се самият живот, като привичните граници се размиват. Сред тези нови феномени е и т.нар. „юберизация на икономиката”. Понятието идва от компанията Uber, създала мобилно приложение, позволяващо на пътниците и частните шофьори да се намират взаимно. Този бизнес модел премахва посредниците, чиято роля се поема от електронна платформа, а цялата активност на външните ресурси (най-вече хората) се координира с помощта на цифрови инструменти.

„Нещата обаче не се развиха така” – именно с тези думи нерядко започват историите за новите изобретения, внезапно престанали да работят според очаканията, което пък води до непредсказуеми последици. Сам по себе си, моделът на Uber-икономиката изглежда интересен, въпросът обаче е, как се развива и променя, в контекста на реалния живот? Какви процеси провокира? И, как „юберизацията” би могла да повлияе върху международната сигурност в контекста на едно критично важно за съвременната епоха предизвикателство  - тероризма?

От една страна, „юберизацията” непроизволно стимулира социално-икономическите фактори, които косвено способстват за радикализацията и създаването на благоприятна почва за развитието на тероризма. От друга страна, спецификата на терористичните нападения, осъществявани през последните години от отделни радикални елементи (т.нар. „самотни вълци”), свидетелства, че Ислямска държава се ориентира именно към този модел на организация на взаимоотношенията със своите „бойци” по места.

Съвременните терористи залагат на Интернет и социалните мрежи за да провокират действията на „самотни вълци” на другия край на света. Подобно на Uber и Airbnb, Ислямска държава (ИД) създава ефективни и евтини „кадри”, като за целта не и се налага да изгражда терористични „клетки”, нито дори да поема разходите в подкрепа на самотния терорист и неговите действия. Всичко това се осъществява от виртуалната платформа – Интернет, като от получателя на сигнала дори не се изисква някаква обратна реакция. В т.нар „гиг икономика” (1), компаниите привличат отделни индивиди за изпълнение на временни поръчки, без да им осигуряват постоянни работни места. Същият модел се използва и от съвременните терористи, които – независимо от официално декларирания им консерватизъм – не се гнусят да се възползват от най-новите технологии  и бизнес идеи.

Нагледен пример за това е извършителят на терористичното нападение в Ню Йорк от 31 октомври 2017 Сайфуло Саипов. Поне до момента, американското следствие не разполага с никакви данни, че този човек е член на терористична клетка на ИД, бил е вербуван от активисти на организацията или е получавал някакви указания от тях. Ясно е обаче, че е „приемал сигналите” на ИД посредством конкретни ресурси в Интернет – следователите са открили в неговия смартфон 90 видеофилма и 3800 фотографии, съдържащи пропаганда на тази групировка, както и инструкции за използването на транспортни средства за осъществяване на терористични нападения.

Възможно е Ислямска държава дори да не е подозирала за съществуването на Сайфуло Саипов, но Интернет и е послужил като необходимата платформа, позволяваща да бъде упражнено въздействие върху един от милионите потенциални терористи, оказал се способен да осъществи самостоятелно нападение. И макар че Саипов вероятно не е имал никакви контакти с ИД, именно Ислямска държава пое отговорността за терористичната атака, наричайки узбекския имигрант „един от бойците на халифата”, а и в прокурорското обвинение се говори за „материална подкрепа от страна на ИД”.

До какво могат да доведат излъганите очаквания

През септември 2015 в цяла Европа и извън нея премина вълна от протести на таксиметрови шофьори против използването на приложението на Uber в страните им. Наемайки повсеместно шофьори, които не притежават специален лиценз, и осъществявайки своеобразен дъмпинг, компанията на практика лишава от приходи традиционните таксиметрови фирми. Малко по-късно, самите шофьори на Uber организираха протестна акция в Лондон с искане да им бъде гарантирано минимално ниво на заплащане. Тоест, излиза, че моделът, който първоначално се прокарваше като възможност за бърза и лесна печалба, превръща работниците в своеобразни роби, т.е. в безправни и лесно заменими „елементи”. По този начин „юберизацията” води до социална незащитеност и създава условия за задълбочаване на материалното неблагополучие. Трудовите договори и съпътстващите ги осигуровки и гаранции биват заменени от незащитена от нищо самозаетост. Този проблем вече се дискутира от политиците, особено онези от левицата. Така, според британския финансов министър „в сянка” Джон Макдонъл, „гиг икономиката” е свързана с риск за ограничаване правата на работниците и влошаване на условията на труд. Впрочем, прогнозите на експертите са още по-песимистични. На Световния икономически форум в Давос в началото на миналата 2017 специалистите прогнозираха, че до 2020 без работа ще останат милиони граждани от индустриализираните държави, като основната причина за това ще бъде автоматизацията. А „юберизацията” е просто първата вълна на този процес.

В същото време материалното неблагополучие е един от факторите, които благоприятстват ангажирането на индивидите с терористична активност. Неслучайно повечето терористични нападения все пак се осъществяват в развиващите се страни. Тезата обаче е еднакво валидна и за развитите държави. Еспертите са единодушни, че сред ключовите мотиви за радикализацията са излъганите очаквания за подобряване на икономическото положение и социалната мобилност. Този феномен е известен като „относителна депривация”, което означава липса на обективни възможности, в сравнение със съществуващите субективни очаквания.

Както показват проучванията, проблемът засяга най-вече образованите хора, лишени от възможност за трудова реализация, отговаряща на техния образователен ценз. През 2016 научният център на Военната академия на САЩ The Combating Terrorism Center публикува доклад, в който се анализират данните за 4600 чуждестранни бойци на Ислямска държава. Оказва се, че повечето от тях са сравнително добре образовани, но преди да се отправят към зоната на конфликт са били ангажирани с нискоквалифицирана работа. До аналогични изводи стига и анализът на биографиите на имигрантите от Близкия Изток и Северна Африка, присъединили се към терористичната групировка.

Следва да отбележа, че относителната депривация говори за наличие на усещане за несъстоятелност именно в сравнение с другите хора и групи. Бъдещите терористи сравняват икономическото си положение с благосъстоянието на другите граждани на съответната страна и усещат остра неспособност да променят социалния си статус. Несъмнено, това чувство за безизходност е сред причините за тяхната радикализация.

Впрочем, това се отнася и за периода на възхода на Ал Кайда. Американският експерт по проблемите на тероризма Марк Сейджмън подчертава ролята на социалната депривация при вземането на решение за участие в „джихада”: „Именно в навечерието на включването си в процеса, който води до присъединяване към джихада, бъдещите „моджехидини” страдат от социална изолация, духовна пустота (стимул за нарастване на тяхната религиозност) и непълна заетост. Тезата за относителната депривация обаче, ни води и до фундаменталния проблем за специфичността. Много хора работят на непълно работно време, но съвсем малко от тях стават терористи. Макар че относителната депривация (възможно, в контекста на нарастващите очаквания) не е специфична черта на тероризма, тя вероятно е едно от необходимите условия за него” (2).

В какво могат да се превърнат стотиците хиляди образовани хора, оказали се пазара на „гиг икономиката”, лишени от каквато и да било стабилност и увереност в утрешния ден? В Русия през последните години също рязко нараства броят на т.нар. „фрийлансъри” (т.е. работещите на свободна практика), като този феномен не е свързан с търсенето на по-високи доходи, а с масовите съкращения. При това, работодателите виждат в тези хора именно евтина работна сила за реализацията на един или друг конкретен проект.

Извън групата, в зоната на риска

В хода на процеса на „юберизация” нараства броят на работниците, лишени от стабилна професионална идентичност. Вместо това се увеличава броят на дилетантите, като нерядко онова, което те вършат, трудно би могло да се нарече истинска работа, а по-скоро става дума за своеобразна халтура. Шофьорът на Uber не е професионален водач, за разлика от традиционния шофьор на такси. Той няма работно място и не поддържа трудови отношения, от него не се изисква нито да е ангажиран с живота на компанията, нито да бъде лоялен към нея. На практика, не само работодателят, но и колегите му не знаят нищо за него, т.е. самите изпълнители на поръчките не  взаимодействат помежду си. В резултат, в съответната професионална среда не се формират никакви социални връзки, т.е. индивидът не притежава усещането, че е част от групата.

Както е известно, корпоративната култура дава чувство на идентичност на своите членове и укрепва тяхната ангажираност с живота на компанията. Освен това, тя изпълнява функцията на механизъм, контролиращ поведението на сътрудника: някои негови действия се поощряват, а други – не. Системата от материални и нематериални стимули на работника способства за формирането на неговите ценности, самооценката и осъзнаването на собственото му място в живота на обществото. Ръководството на компанията често се превръща в ролеви модел и ориентир за нейните сътрудници, които следят как точно действа началникът им, как реагира на кризисните ситуации, на какъв принцип разпределя възнагражденията, на какви основания приема нови хора на работа или пък ги уволнява. Разбира се, далеч не всяка компания може да се похвали с ефективна корпоративна култура, но нейните базови елементи присъстват навсякъде.

Оказвайки се извън каквато и да било корпоративна култура, човек има повече шансове да изпадне в криза  на идентичността. Това се отнася най-вече за имигрантите, за които корпоративната култура би трябвало да се окаже механизъм за тяхната адаптация към новата среда. Макар че кризата на идентичността засяга на първо място тинейджърите, тя се наблюдава и при по-възрастните, особено ако са преживели драматични промени в живота си. Американският психолог Ерик Ериксън очертава няколко основни групи, които могат да изпаднат в подобно състояние: имигрантите, бившите военни, пенсионерите, както и онези, които дълго време живеят със социални помощи.

В същото време, загубата на идентичност и липсата на чувство за принадлежност към обществото, в което живее индивидът, са най-важния фактор за радикализацията. В книгата си "Тероризмът от гледната точка на терористите", професорът по психология от Джорджтаунския университет Фатали Могадам определя кризата на социокултурната идентичност като "изключително важен фактор", който най-добре обяснява тероризма. В тази връзка той посочва три основни условия за постигането на истинска идентичност. На първо място, индивидът не може да постигне личностна идентичност, независимо от груповата. На второ място, основният източник на идентичността следва да се намира вътре в групата, към която принадлежи индивидът, а не във външната, от която той не е част. На трето място, идентичността трябва да бъде специфична и да се възприема положително от самия индивид. Тоест, корпоративната култура е една от средите, в които се формира идентичността на човека.

Изследванията сочат, че нарастващото ангажиране на мюсюлманите с терористична активност на територията на Европа е свързано с това, че радикалите се чувстват ненужни в държавите, в които живеят, и не се асимилират в местното общество. В същото време, екстремистките групировки им предлагат нова идентичност и усещане за общност. Показателно е, че пропагандата на ИД залага именно на изискването за безпрекословна вярност към организацията и нейната интерпретация на исляма, а не на дълбокото познаване на Корана.

Новата реалност, свързана със зачестилите случаи на терористични нападения, извършени от самотници, налага определени корекции в антитерористичната стратегия. През 2016 тогавашният секретар по вътрешната сигурност на САЩ Джей Джонсън заяви, че съвременният тероризъм е навлязъл в нов стадий и това изисква "качествено нов подход" в борбата с него. Става дума за активизиране на работата с обществеността. Разбира се, на първо място, това касае взаимодействието с религиозните общности и диаспорите, които - от една страна - притежават авторитет и изпълняват определена организираща функция, а от друга - оказват неоценима помощ при събирането на информация за техните членове. Само че сходни функции могат да изпълняват и компаниите и, особено, големите корпорации, което също може да се използва в усилията за предотвратяване на радикализацията.

Жертвайки сигурността в името на оптимизацията

Впрочем, налице са и други рискове. "Юберизацията" на икономиката понижава обществената сигурност, а децентрализираният модел на правене на бизнес усложнява работата на правоохранителните органи. Неслучайно в Лондон, където през различни години бяха осъществени терористична нападения, породили голям обществен резонанс, през септемри 2017 бе взето решение да не се удължава лицензът на компанията Uber. Основната причина беше именно несъответствието на нейната активност на изискванията за сигурност, което изрично бе подчертано от Департамента по транспорта на британската столица. В частност, градските власти са недоволни от качеството на проверката на биографията на шофьорите и от използването на програмата Greyball, която блокира достъпа на полицията до приложението.

Нагледен пример за заплахата, която представляват подобни пропуски в системата на сигурността, беше споменатият и по-горе случай с имигранта от Узбекистан Сайфуло Саипов, който на 31 октомври 2017 осъществи терористично нападение в района на Световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк. Нападателят, положил клетва за вярност към ИД, действаше по познатата схема, прегазвайки с пикапа си няколко души. По-късно стана ясно, че колата не е била собственост на терориста, а е взета под наем в Ню Джърси, а пък самият Саипов е работил като шофьор в Uber и Lyft. Между другото, последната компания също използва интернет-платформа за връзка между пътниците и шофьорите. Компанията Uber потвърди, че Сайфуло Саипов е бил сред нейните шофьори в Ню Джърси, при това успешна е преминал текуща проверка през юли 2017.

Както е известно обаче, както към Uber, така и към Lyft, многократно са предявявани претенции, че поставят занижени изисквания към своите шофьори, в сравнение с тези на традиционните таксиметрови компании. Uber например отказва да взема пръстови отпечатъци от шофьорите, защото се опасява, че това би отблъснало част от кандидатите, тъй като процедурата е скъпа и отнема време. От друга страна, традиционните таксиметрови компании не само проверяват далеч по-щателно своите служители, но и могат да ги наблюдават, т.е. да оценяват поведението им и потенциалните отклонения в него. Uber не само че не разполага с подобно предимство, но дори възлага проверките на своите шофьори на външната компания Chekr.

Сега нека видим, какво са пропуснали от Uber. Макар че самият Сайфуло Саипов не е бил обект на разследване на ФБР, името му е изплувало във връзка с разследванията на дейността на други радикални екстремисти, с които е бил познат и е поддържал контакти. Нюйоркската полиция например, е правила справка за него, тъй като негов роднина е бил обвинен, че участва във финансирането на ИД. Показателно е също, че по времето, когато осъществява терористичното си нападение, Саипов е бил с изтекла "зелена карта", т.е. пребивавал е незаконно в САЩ.

Бъдещият терорист не е бил съден, но четири пъти са му налагали различни глоби. Две години преди атентата например, са го глобили за нарушаване на правилата за техническо обслужване. И тъй като е отказал да плати, е била издадена заповед за завържането му. Както е известно обаче, шофьорите в САЩ не могат да имат повече от три, макар и несъществени, нарушения на правилника за движение, като превишаване на скоростта например. В тази връзка, телевизия CNN поиска от Uber да коментират този казус, но от компанията отказаха да го сторят.

"Юберизацията" и сенчестата икономика

Премахването на посредника и обезличаването усложняват процеса на контрол върху финансирането на тероризма. Формира се благоприятна среда за развитие на т.нар. "сенчеста икономика". В частност, през юли 2017 избухна сериозен скандал във връзка с това, че Uber e намерила вратична в законодателството на ЕС и Великобритания, позволяваща и да избегне плащането на данъци. Става дума за това, че компанията разглежда своите шофьори като самостоятелни бизнес субекти, които обаче са твърде малки за да плащат ДДС. В резултат, във Великобритания, Uber не плаща този данък за поръчката на превоза.

В същото време обаче, неплащането на данъци е сред най-разпространените и бързи способи за финансиране на съвременния тероризъм. Екстремистките организации често осъществяват някакъв малък бизнес, а членовете им се водят като еднолични търговци или предприемачи. По правило, оборотите на подобни "бизнесмени" не са големи, благодарение на което те не попадат в полезрението на банковите системи,  концентриращи усилията си върху проследяването на големите финансови потоци. Впрочем, сенчестата икономика е привлекателна и за криминалния сектор, а както сочат наличните данни, често именно хора с криминално минало или настояще стават бойци на ИД. Досиетата на парижките терористи например показват, че те вече са били разследвани за различни дребни престъпления или за въоръжени грабежи. Този контингент се оказва изключително благодатна почва за ислямските екстремисти.

На първо място, ИД залага на бързата радикализация и вербуване (нерядко в рамките на само няколко седмици), а онези, които вече имат опит с употребата на насилие, по-бързо склоняват да се включат в осъществяването на терористично нападение. На второ място, криминалната активност се използва най-вече като източник за финансирането на терористичната и екстремистка дейност. В тази връзка казахсканският социолог Серик Бейсембаев дава като пример местната естремистка салафитска общност, която почти изцяло се финансира от нелегална търговия с мобилни телефони.

Финансирането на тероризма се улеснява и от един процес, който бихме могли да дефинираме като "юберизация на парите", без участието на трета страна. Възникват нови финансови технологии (т.нар. «финтех»), които оптимизират финансовите услуги, например чрез автоматизацията на застрахователната дейност и търговията. Подобни услуги се предоставят най-вече през Интернет. Новите възможности обаче, водят и до нови рискове. Така, през юни 2017 изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард посочи опасността, терористичните групировки да използват финтех-стартъпи за превод на парични средства. Тя направи това на заседанието на Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), определяйки "финтех индустрията" като "двуостро оръжие". Според нея, този модел може да бъде използван за прокарване и финансиране на тероризма, включително благодарение на анонимността на виртуалните валути.

Като цяло, в експертната общност вече нараства тревогата, че в резултат от усилване на натиска върху основните канали за финансиране на ИД, терористите започват да проявяват все по-голям интерес към съвременните технологии, характерни за които са анонимността и децентрализацията. Американският изследователски център RAND цитира данни, че част от терористите - "самотни вълци", и бойците, заминали да се сражават в Сирия и Ирак, са осъществявали "фъндрайзингови" кампании (за събиране на средства - б.р.) по модела на сайта Kickstarter за колективно финансиране. Следва да признаем, че в момента криптовалутите все още не са особено популярни сред терористите. Това до голяма степен е свързано с факта, че цифровата валута не се използва в такива региони като Близкия Изток и Северна Африка, където са концентрирани основните сили на терористичните групировки. Днес обаче, международната общност прилага максимални усилия за да отреже достъпа на ИД до традиционните финансови системи, което прави криптовалутите все по-привлекателни за терористите.

"Тероризмът 3.0"

Както е известно, терористите от първо поколение, като RAF (Фракция Червена армия) и IRA (Ирландска републиканска армия) използват традиционна тактика, например като взривяват бомби, намирайки се на безопасно разстояние, или вземайки заложници. По-късно Ал Кайда започна да използва терористи-самоубийци и завладени от нейни бойци самолети като инструменти на терора, с цел да се постигне по-машабен ефект в резултат от големия брой жертви. Ислямска държава обаче олицетворява "тероризма, версия 3.0".

На практика, самата система, по която действа Ислямска държава извън зоната на непосредствения въоръжен конфликт, представлява практическо въплъщение на идеята за "юберизацията". В рамките на този модел, всеки, който по една или друга причина е в конфликт с обществото, потенциално би могъл да се превърне в терорист. Всичко, което следва да направи самата групировка за целта, е да канализирана изпитваната от него омраза. В този смисъл "самотните вълци" играят ролята на същия трудов ресурс, какъвто са и шофьорите за Uber, които във всеки един момент, могат да се включат в "приложението" и да "изпълнят поръчката". Подобно на Uber, по този начин ИД може да оптимизира разходите си. Както е известно, повечето от последните терористични нападения бяха "нискобюджетни", тъй като пректически всеки вече е способен да осъществи подобни атаки със собствени средства. Би могло да се каже, че за Ислямска държава този тип терористи са своеобразни "самонаети лица", поели върху себе си всички разходи, а също организацията и изпълнението на терористичната атака. Като ИД просто им предоставя своя "бранд".

Сходството между двата модела е толкова очевидно, че вече се появи и съответният термин. Така, в статията си по повод на терористичното нападение в Ница през юли 2016, френският философ Бернар-Анри Леви говори за "юберизацията на масовия тероризъм". Според него, това е начин да се влияе върху индивида без да се налага да бъде установен контакт с него: "Всеки може да стане боец в тази нова армия, без да премине някаква предварително подготовка или вербуване и дори без да влиза в контакт с някого". На свой ред, британската аналитична компания Schwarzthal Kapital изготви специален доклад, озаглавен "Юберизацията на тероризма: икономиката на терора", в който се посочват различията между съвременния и "традиционния" тероризъм.

Според това изследване, днешната терористична организация е изключително децентрализирана и, за разлика от традиционния модел, в нея липсва ясна йерархия и субординация, а всички операции се планират "на място". Именно този модел обаче, позволява последователното осъществяване на "джихад" на международно равнище. Както е известно, сред най-уязвимите места на Ал Кайда беше положението на нейното ръководство. Екстрадирането на Осама бин Ладен от Судан, натискът върху афганистанските власти и физическото ликвидиране на "терорист №1" бяха силен удар по международния джихад.

Днес обаче, международният джихад придобива нова форма. Би могло да се каже, че превръщайки се в своеобразен "бранд на страха", ИД залага именно на развитието на транснационалния "юбер-тероризъм". И този децентрализиран модел работи, защото е невъзможно да се координират ефективно операциите на глобално равнище, с оглед на всички контрамерки, които предприема срещу тях международната общност. Сред предимствата на този модел за терористите е, че ликвидирането на една от клетките не застрашава останалите. Дори при пълния разгром на групировката на територията на Сирия и Ирак, глобалният джихад няма да бъде спрян, а просто ще се "разпръсне" по света, заедно с върналите се по домовете си терористи и съчувстващите им радикали. Всичко, което е необходимо за тяхното активиране, е наличието на съответното условно "приложение" в Интернет.

Променя се и системата на финансиране на терористичната активност: намалява зависимостта от големите донори, осъществяват се все повече нискобюджетни нападения (акцентира се върху ограничаването на разходите), средствата се събират чрез получаване на кредити от компании-еднодневки, активно се използва "краудфъндинга", а малките суми, дарени от привържениците на групировката, в крайна сметка формират сериозни финансови средства. За съжаление, всичко това може да помогне на терористичната групировка да оцелее в условията на нарастващ натиск от страна на международната общност.

Някои изводи

Съществуват обективни процеси, които няма как, а и няма смисъл, да бъдат блокирани.

"Юберизацията" на икономиката, получи развитие след финансовите кризи през последното десетилетие, когато традиционният модел започна да се пропуква. Стремежът на играчите на пазара да оптимизират разходите и да увеличат печалбата си е заложено в самата мотивация на техните действия. В същото време, развитието на интернет-технологиите е даденост, която трябва да се приеме. Това, което държавата може и следва да предприеме обаче, е да регулира процесите с цел да минимизира негативното им влияния върху обществото, като цяло, и отделните му членове, в частност.

На първо място, следва да се осъзнае, че социалната незащитеност на споменатите по-горе шофьори на Uber e резултат от разминаването между формалния им статут и реалната ситуация. Макар че официално се смятат за самонаети партньори на компанията, те всъщност са нейни сътрудници, само че работещи при специфични условия. Затова е необходимо да се премахнат всички несъответствия в законодателството и ясно да бъде дефиниран статутът на формално самонаетите служители, гарантирайки им законното право да ползват социални помощи, платени болнични и минимална работна заплата. Тоест, търсенета на максимална печалба не може да бъде оправдание за социалната безотговорност на собствениците на т.нар. "стартъпи"

На второ място, следва да се положат далеч по-големи усилия за повишаване прозрачността на интернет-технологиите, особено за правоохранителните органи. Деанонимизацията например, ще направи криптовалутата непривлекателна за терористите, а интеграцията на борсите за криптовалути в програмата за борба с прането на пари ще помогне за разкриването на схемите за финансиране на тероризма. Накрая, да не забравяме, че се предприемат и определени мерки за противодействие на финансирането на терористичната активност, които не стават достояние на широката общественост. Споменатият по-горе аналитичен център RAND акцентира върху голямото разнообразие от инструменти в сферата на кибертехнологиите, достъпни на специалните служби. Дори ако самата финансова операция на терористите е била "проспана", специалистите могат да атакуват компютрите, от които са били осъществени съответните транзакции.

Как обаче можем да се борим с феномена на "юбертероризма"? Очевидно е, че тук атаките от въздуха няма да помогнат. Тази война се води на съвсем друг фронт. Самият модел на "юбертероризма" подсказва, че правилното решение е свързано с усилването на работата на място и поощряване на инициативата "отдолу", в рамките на мероприятията за противодействие на радикализацията и тероризма. Специално внимание следва да се отдели на институциите, формиращи социалната идентичност на индивида, включително отчитайки положителната роля, която играе корпоративната култура. В същото време е необходим координиран отговор на мащабната пропаганда на ИД, която е основния инструмент за влияние върху "получателите на сигнала". Този отговор включва и разобличаването на разпространяваните от нея митове, както и дискредитирането на самата групировка, например превръщайки публичното разкаяние на бившите джихадисти в достояние на максимално широка аудитория.

Бележки:

1. Gig economy – среда, в която временните позиции са практика и компаниите наемат независими служители за краткосрочни проекти.
2. 2. Сейджман М. Сетевые структуры терроризма. — М.: Идея-Пресс, 2008. С. 105.

*Авторката е руски икономически анализатор