27
Чет, Юни
24 New Articles

Стратегическата визия на България в отношенията с Турция

брой 1 2018
Typography

Успешният референдум от 16 април 2017 и опитът за преврат от 2016 доказаха, че Турция не бива да бъде изпускана от поглед. И в двата случая, властта в Анкара се почувства застрашена отвътре и отвън, вследствие на което турската външна политика стана още по-агресивна и на моменти непредвидима.

Отражението върху вътрешната политика бе също толкова значимо и драстично. След референдума за новата конституция, арабистът проф. Владимир Чуков посочи, че „Ердоган в обозримо бъдеще трябва да се пребори с външните и вътрешните си опоненти, които очевидно ще му създават главоболия в близките месеци“.[1] Ако успее да го направи, турският президент ще може да втвърди политиката си към съседните региони за дълго време напред. В годините преди опита за преврат, и особенно преди „Арабската пролет”, турският елит вярваше, че с помощта на стратегическата си визия, ще превърне страната не само в регионална, а едва ли не, и в световна сила. Засега Турция отсъства от масата на световните играчи, но в регионален мащаб действията ѝ не остават без сериозни последствия от дългосрочен характер, налагащи разбирането, че е невъзможно Анкара да бъде изключена от уравненията на Балканите и Близкия Изток. В тази посока на мислене, проф. Чуков красноречиво подчертава, че „България вече директно е свързана с процесите в Турция“.[2] Подсилена от динамичните вътрешни процеси, стратегическата визия на Анкара е на път да предначертае геополитическото бъдеще на България, което навежда на извода, че правителството ни спешно трябва да започне да прилага собствена, при това адекватна визия, трайно определяща поведението на България в отношенията с Република Турция. Тук е редно да се подчертае, че най-важната характеристика на всяка стратегическа визия е заложеното постигане на дългосрочна цел или цели. Задължително е, България да определи и, доколкото е възможно, да прецизира своите. Турция отдавна го е сторила.

Турската стратегическа визия

Изградена върху основата на Османското историческо наследство, стратегическата визия на Турция залага на отварянето и активизирането на външната политика на страната към регионите, съставляващи владенията на някогашната Османска империя, а именно Балканите, Близкия Изток и Северна Африка. По думите на самия и автор проф. Ахмет Давутоглу: „При новата динамика на международната и регионалната конюнктура след студената война Турция неизбежно ще се отвори към околния свят, започвайки от най-близката си зона, и затова страната трябва да предефинира ролята на близките зони като компоненти на стратегическата си дълбочина и обстойно да преразгледа геополитическите, геоикономическите и геокултурните измерения на тази дълбочина като параметри на външната си политика“.[3] Върху руините на Османската империя, съвременна Турция изгражда нова, собствена, сфера на геополитическо, икономическо и културно влияние, като целта е повече от ясна - възраждане на славното минало в нова форма. В резюмето на основния си труд Давутоглу допълва, че „в този процес, в който начело ще излязат обществата, съумели да поставят историческото си наследство в основата на ефективни инциативи, Турция е изправена пред отговорността да обедини в ново и съдържателно единство историческата и стратегическата си дълбочина и да материализира това единство в географската си дълбочина“.[4] Управляващите в Турция имат особенно мнение за историята, проличаващо от отношението към старите и новите граници. От Партията на справедливостта и развитието (ПСР) смятат разпада на империята след Първата световна война за геополитическа катастрофа, която трябва да бъде поправена. През последната година това накара Ердоган да направи поредица от ревизионистки изказвания, засягащи мирния договор от Лозана (1923), определил границите на съвременна Турция. Според д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението при БАН, за Турция държавните граници в териториите на бившата Османска империя са само конюнктурни и там, където днешните не съвпадат с историческите, възникват конфликти. (Темите, телевизия Европа). През втората половина на април 2013, в турския вестник „Миллиет” дори се появи карта на уголемена Турция, включваща Горнотракийската низина[5], като част от материал, обсъждащ създаването на нова могъща държава в границите на някогашната империя. Предвид характера и функционирането на медийната среда в Турция, е почти невъзможно публикуването на подобен материал да е станало без санкцията, одобрението или знанието на Ердоган и управляващата партия. През октомври 2016, обръщайки се за пореден път назад към историята, самият Ердоган заяви: „Длъжен съм да кажа, че не сме приели доброволно настоящите граници на държавата ни“.[6] В интервю за списание A-specto, бившият Главен мюфтия проф. Недим Генджев заяви, че сега „...на ход са пряката инвазия на Ердоган и опитите му да възстанови Османския халифат в границите отпреди неговото разпадане преди 100 години“.[7] На конференция по сигурността в Истанбул, през ноември 2016, напомняйки, че страната му е наследник на загубилата територии Османска империя, Ердоган заяви, че „Лозанският договор не е свещен текст. Той подлежи на обсъждане и ние ще го обсъждаме, за да постигнем нещо по-добро от него за страната си“.[8] Макар същевременно да повтаря че Турция уважава сегашните държавни граници на съседите си, Ердоган възприема териториите на балканските и близкоизточните страни по силно емоционален начин.[9] В речта си, изнесена в Бурса през октомври 2016, изреждайки имената на редица държави от двата съседни региона, турският президент добави: „Ние не говорим за други светове, тези географски територии са парчета от нашата душа“.[10] Показателно е също, че в доклада, изнесен на проведената в Сараево през октомври 2009 конференция Османското наследство и мюсюлманските общности на Балканите, тогавашният външен министър на Турция проф. Ахмет Давутоглу окачестви Османския период като „златен век“ за Балканския полуостров, изпълнен с политически, икономомически и културен прогрес.[11] Давутоглу отдавна не е съветник или външен министър, но неговата външнополитическа линия се прилага неотклонно. На 19-ти март 2017, в навечерието на предсрочните парламентарни избори у нас, кметът на Истанбулската община Байрампаша Атилла Айдънер посочи, че „...османската цивилизация в продължение на много години е вкоренила дълбоко историческото си наследство, което може да се види във всеки български град“.[12] В свое участие на конференцията „Битката при Чанаккале и българските турци“, от втората половина на март 2017, околийският управител Осман Аслан Джанбаба, в чиято юрисдикция попада гореспоменатата истанбулска община, определи Балканите като „жизнена територия на Османската империя, поради което въздействието върху турските общности е от особенна важност за бъдещето им“.[13] В изказването си, Джанбаба добави: „В името на това трябва да се работи неуморно. Трябва да подкрепим единението на турците в България, а те трябва да гласуват на всяка цена. Настоявам те да се включат на 100% в политиката“.[14] Очевидно е, че Турция не сваля от полезрението си приоритетните за нея региони. Според бившия външен министър Ивайло Калфин, „Турция има претенции към всички региони, в които е била Османската империя“.[15] Установен принцип в геополитиката е, че бившите империи търсят начини за възстановяване и укрепване на влиянието си в своите стари владения, с помощта на рамка (или рамки), позволяваща реализацията на такава политика. Това прави и Турция, възползвайки се от НАТО, и по забележителен начин, чрез ЕС, в който дори (все още) не членува.

Трите измерения на турската „стратегическа дълбочина”

 Източник: Milliyet

Реципрочният отговор на Стратегическа дълбочина би трябвало да включва два главни компонента – вътрешно и външнополитически. Предложената структура, произтича от рамката, обединяваща пряката, систематична и последователна турска намеса във вътрешните работи на България, последиците от турската близкоизточна и балканска политика за етнополитическата среда у нас и, не на последно място, от тясната обвързаност между ситуацията у нас и в Турция. Вътрешната обстановка в Турция е свързана с тази в България дотолкова, че както отбелязва проф. Чуков, идеологическата и вътрешнополитическа битка между управляващи и опозиция в Турция вече се пренася и възпроизвежда в България. В тази връзка, Чуков посочва двата субекта в България, които „...ясно изразяват двете противоборстващи страни в Турция – на Ердоган и на опозицията“.[16] От момента, в който почетният председател на ДПС Ахмет Доган освободи и изключи Лютфи Местан като лидер и член на партията, Движението за права и свободи зае отявлено прокемалистка позиция, в подкрепа на опозиционната Народнорепубликанска партия, докато ДОСТ и Народна партия свобода и достойнство (НПСД) застанаха твърдо на страната на ПСР. След създаването си, НПСД и ДОСТ навлязоха в продължаващ и досега период на конфронтация и противопоставяне спрямо ДПС. Конфликтът между протурските партии е от изключителен интерес и ключово значение за Турция. Особенно откакто ПСР е на власт, събитията и въпросите от етнополитически и религиозен характер в България предизвикват подчертано дълбок и масиран медийно-политически отзвук в Турция. В началото на кампанията за предсрочните парламентарни избори у нас, в интервю пред Анадолската агенция и турския канал TRT, бившият зам. министър на отбраната и лидер на НПСД Орхан Исмаилов съвсем ясно каза: „Целта ни е да имаме турски премиер в България“.[17] Дни преди гласуването, Ердоган от своя страна заяви: „На 26 март в България ще се проведат избори. Аз искам да се обърна към България. Надявам се изборите в България да преминат спокойно и да бъдат прозрачни. Сериозно сме притеснени от това, че наблюдаваме известен натиск. От една страна, говорите за демокрация, от друга страна оказвате натиск върху турците в България. Това е неприемливо. Ние имаме право да застанем до нашите сънародници в България”.[18] В цитираното по-горе изказване по повод изборите, турският президент заяви още: „Ние няма да се откажем и не можем да се откажем от нито един наш брат на Балканите“.[19] Месец по-късно, проф. Чуков писа: „Видя се, че има връзка между нашите избори преди седмици и турския референдум. За първи път в нашите избори влезе турската проблематика, което го нямаше преди“.[20]  В тази връзка той подчертава, че „...България трябва да си даде сметка, че ердоганова Турция след референдума ще отстоява принципа, формулиран от Давутоглу – там, където е имало и ще има турци, е длъжна да се намесва. Видяхме го на нашите избори“.[21] Отклонявайки се малко, нека си припомним, как и защо лидерът на ГЕРБ и отново министър-председател Бойко Борисов благодари на Ердоган за „ненамесата“ във вътрешните работи на България във връзка с проблема около избора на сегашния Главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.[22] Точно обратното - общата, дългосрочна тенденция, е на засилваща се турска намеса във вътрешните работи на България. И не само. Турция се намесва в почти всички останали балкански държави, а в Близкия Изток, намесата придобива и военен характер. Във вътрешнополитически план, българското правителство е изправено пред първостепенната задача да изтласка турското влияние от територията си, независимо дали става дума за неговото кемалистко или неоосманистко въплъщение. Във външнополитически план, изградената и поддържана от Турция взаимовръзка между Балканите и Близкия Изток, предполага България да отговори, като раздели външнополитическия компонент от стратегическата си визия, съответно, на балкански и близкоизточен дял. В геополитическата основа, обединяваща балканската с близкоизточната политика на Турция, лежи стремежът на Ердоган и Давутоглу да превърнат страната си в незаобиколим мост между Изтока и Запада – амбиция, която Анкара не спира да преследва, и която в действителност прикрива целта за обединение на Анадолско-Близкоизточното и Балканското (Румелийското!) пространства на Османската империя. Така, Турция ще овладее огромни икономически потенциали и ресурси, ще постигне пълен контрол върху търговско-икономическите потоци и маршрути преминаващи през двата региона и свързващи динамично растящата Азия и все още богатата Европа, и всичко това, под върховенството на турския политически Ислям и образуваните вече турски етнос и турска нация. Всъщност, бе могло да се каже, че се формира амалгама от най-успешните градивни елементи, черти и принципи на кемализма и османизма. Това е и същността на неоосманизма – възстановяване на Османската империя, в нова, модерна форма, но като империя, не само на Исляма, но и на турците. В рамките на балканския дял, България е изправена пред същата задача, както и във вътрешен национален план – да изтласка турското влияние от Полуострова, или поне да го ограничи. По-подобие на това, което прави в България, Турция се цели успешно в мюсюлманските (в частност турските) и, съответно, в албанските общности в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Македония, с които ислямисткото турско правителство поддържа тесни културни, икономически и политически връзки. През последните близо три десетилетия, много наши учени предупреждаваха, че се оформя реално контролиран от Турция пояс, простиращ от Източна (Одринска) Тракия, през Родопите и Лудогорието, Вардарска Македония, Прешевската долина (Югоизточна Сърбия), Косово, Албания, Санджак (Югозападна Сърбия) и мюсюлманската част на Босна и Херцеговина. Продължаващото изграждане на т.н. Ислямска (всъщност тя може да се нарече и неоосманска) дъга на Балканите изисква адекватен общобалкански отговор. В рамките на близкоизточния дял, София би могла да предложи решение или да вземе конструктивно участие в следвоенното уреждане на конфликтите в Сирия и Ирак, съвместно с отговорните за развоя на положението велики сили и регионални фактори, както и в гарантирането на сигурността на Балканите и цяла Европа, чрез изграждането на буферна зона за противодействие на радикалния ислям в Северна и Западна Сирия и в Северен Ирак. Българската намеса в Сирия и Ирак, а също и в по-обширен близкоизточен план, е предварително оправдана от засилената проповедническа и мисионерска дейност от страна на емисари и религиозни фондации от Саудитска Арабия, Катар и Йордания, на територията на Родопите, както и в Босна, Косово и Македония. В този смисъл, България трябва най-сетне да заеме мястото си на централна държава на Балканите така, както диктува географията. Като цяло, натискът на ислямизма от и през Турция, включително в радикалните му форми, е огромен. Не бива да се забравя и, че в активната фаза на войната срещу Ислямска държаа (ИД) турската сирийско-иракска политика засегна пряко България, посредством насочването на колосалната мигрантска вълна, която застраши Европа, създаайки допълнителни предпоставки за разпространението на ислямския фундаментализъм на континента.

В дългосрочната си политика спрямо Анкара, София задължително трябва да следва и още една много важна, ключова линия. Освен изтласкването на турското влияние, неоимперският характер на турската външна политика налага възприемането на линия на сдържане. Турция действително полага усилия да се превърне отново в имперска сила, поемайки все по-големи самостоятелни рискове на международната сцена. Сред примерите за това са разривът на отношенията Турция-Израел в периода 2008-2010, чиято кулминация бе инцидентът с „хуманитарната“ флотилия за Газа, както и свалянето на руския изтребител над турско-сирийската граница в края на ноември 2015 и последвалото опасно влошаване на отношенията Турция-Русия. Към списъка може да се добави и поредният военноморски казус между Гърция и Турция от януари 2017, когато главнокомандващият турските въоръжени сили генерал Хулуси Акар посети два спорни острова в югоизточната периферия на Егейско море, провокирайки по този начин гръцките ВМС. Друг важен индикатор, доказващ трансформацията в имперски тип сила, е полагането на червени линии, каквито Турция определя върху териториите на своите северозападни (балкански) и южни (близкоизточни) съседи. В недоволството си от руската и американска подкрепа за кюрдите в Сирия и Ирак, Ердоган предупреди за външни усилия за „преструктуриране“ на Близкия Изток. В речта си от 19-ти октомври 2016 той заяви, че Турция няма да стои пасивно, докато сирийските кюрди, иракското правителство и Асад действат в ущърб на турските интереси в региона.[23] Отправяйки послание и към външните сили, намесващи се в региона (най-вече към САЩ), турският президент заяви: „Не сме длъжни да се съобразяваме с ролята, която някой е определил за нас. Ние започнахме да изпълняваме нашия собствен план“.[24] Няколко дни след това, в интервю за турския Канал 24, настоящият външен министър на Турция Мевлют Чавушоглу каза, че страната му е готова да стартира сухопътна операция в Ирак, ако се почувства застрашена от развитията на терен.[25] Опасявайки се, че не могат да поставят под контрол ситуацията на юг, турският държавен глава и неговите приближени заеха конфронтационна позиция спрямо САЩ, и на моменти, спрямо Русия. В обратната посока, Турция поема голям външнополитически риск с мигрантския натиск към Европа, като към края на ноември 2016 Ердоган отново заплаши да отвори турските граници за бежанския поток.

Българската реакция

До края на 2016 отговорът на София по отношение на турската външна политика бе неадекватен, ако изобщо може да се говори за такъв. През последните петнайсет години, правителството подхождаше към Турция по два, и то много погрешни начина, изразяващи се в пасивно поведение и принципно недопустими вътрешнополитически отстъпки пред Анкара. Благодарение на втория подход, Турция се сдоби с реална възможност да участва в определянето на резултати от местни, президентски, и в значителна степен парламентарни избори – основен, дори радикален проблем, широко дискутиран в продължение на години от научната общественост и медиите в България. Така, Турция оказва съществено въздействие върху българския политически живот и държавно управление, което подсказва, че България спешно трябва да се заеме първо с навлязлото дълбоко навътре турско влияние, за да успее да приложи в цялост и с максимален ефект стратегическата си визия в отношенията с Турция. Ако успее да отрази турския геополитически натиск, София ще може да се концентрира и върху общото си позициониране на Балканите и в Черноморския регион. Засега, обаче, тя ще трябва да фокусира вниманието си върху Турция, за което има основателни причини. Доц. Валентин Вацев и проф. Иво Христов предупреждават, че съществува реална опасност България да бъде „погълната”, както и да се разбира това, ако София не се освободи от турската орбита. През ноември 2016, турският министър на горите и водите Вейсел Ероглу заяви, че „до 2053, външнополитическата доктрина на страната предвижда нейното знамеда бъде забито по-надалеч отсега“.[26] При сравнение с ефекта на светския (Кемалисткия) турски проект, който чрез дейността на разузнаването си довежда България до прага на етно-сепаратистки конфликт, в началото на 70-те години на ХХ век [Корнишката турска република, 1973 - б.а.], може да се направи заключението, че съвременният е значително по-опасен, защото действа бавно, методично, и най-вече - в удобна геополитическа среда, на основата на много по-широкообхватна и дългосрочна визия. За да избегне капана на турската хегемония, правителството ни трябва първо да се концентрира върху инструментите на турското влияние, методически прилагани от Анкара в стремежа ѝ към фактическото преодоляване на българо-турската и гръцко-турската граници, а оттам, и на всички останали граници на Балканите. Когато през 2010 и 2011, българското правителство възнамеряваше да строи ограда по границата с Турция, по чисто санитарни съображения, представители на изпълнителната и законодателната власт в Анкара се изказаха против и окачествиха идеята като план за строеж на стена между Исляма и Христянството. Няколко години по-късно, в интервю за „Капитал“ бившият вече турски посланик Сюлейман Гьокче заяви, че никой „...не е щастлив от издигането на телени огради и преградни стени. Те напомнят за Желязната завеса, която съществуваше почти 50 години“.[27] Трябва да се отбележи, че интервюто бе дадено през май, 2015, в разгара на мигрантската криза. Истината е, че такава ограда, понастоящем напълно завършена, служи най-малкото като символична преграда за геополитическото и геокултурното влияние от югоизток.

Предизвикателствата пред стратегическата визия на България в отношенията с Турция.

Предизвикателствата пред реализацията на стратегическата визия в отношенията с Турция могат да бъдат разделени и групирани в две основни категории: вътрешни и външни. Сред вътрешните са демографската криза, етнополитическата и етнорелигиозна кантонизация на България и състоянието на българската армия. Да започнем с разликата в демографското състояние между България и Турция, която е колосална. Очаква се след около две десетилетия, населението на Турция да достигне сто милиона, при сегашни около осемдесет. Според последното официално национално преброяване от 2011, населението на България се равнява на седем милиона триста шестдесет и четири хиляди[28], но предвид нивата на раждаемост, смъртност и емиграция, прогнозата на специалистите е то да продължи прогресивно да намалява. По данни на Националния статистически институт (НСИ), населението на България към 31-ви декември 2016 е малко над седем милиона и сто хиляди, като в сравнение с 2015 е намаляло с петдесет и един хиляди деветстотин двадесет и пет души.[29] Засега, тенденцията към намаляване се задържа на около петдесет до шестдесет хиляди годишно. Демографската криза у нас има и чисто етнически аспект. Както предупреждават мнозина анализатори, населението на България намалява изцяло за сметка на българския етнически компонент – процес, който освобождава огромни територии в Северна, Източна и Южна България. Очевидно е, че демографската катастрофа започва все повече да пречи на усвояването на територията във всяко едно отношение. А лесно може да стигнем до извода, че ако един народ и неговото правителство не могат да усвоят ефективно цялата територия на страната си, последната не би могла да води качествена (резултатна!) външна политика. Демографската криза в България е свързана и с друг вътрешен проблем – кантонизацията, на основата на разделението между етносите. Набралото инерция и подкрепяно отвън етнополитическо и религиозно обособяване на населението в двете половини на Родопите и в Лудогорието, и неговото сегрегиране от мнозинството, редуцира българското политическо и културно влияние в тези райони, което води до делегитимация на държавното управление (по модела на на Западна Македония, Косово, както и на областта Санджак и Прешевската долина в Сърбия). По данни на Централната избирателна комисия, 69,3 % от гласувалите на последните парламентарни избори в област Кърджали са дали вота си за протурски етнически партии, съответно за ДПС и ДОСТ, което показва за пореден път, че България все по-очевидно се кантонизира на етнополитическа основа. Изхождайки от визията на турския държавно-партиен елит за Балканите, можем да заключим, че процесът на разделение и обособяване на етносите в България е изгоден за Турция, която при всяка удобна възможност изразява официална подкрепа за културно-езиковите права на българските турци и религиозните права на българските мюсюлмани. Тук е добре отново да си припомним искането на Лютфи Местан, в качеството му на лидер на ДПС, и след това на ДОСТ, за правото на предизборна агитация на „майчин език“, изказвано и от НПСД. При положение, че по конституция България е еднонационална държава, с единствен официален език български, евентуалното разрешение за агитация на турски език би дало зелена светлина за ускоряване на кантонизацията и нейното последващо официализиране. Кантонизацията намира изражение в социално-икономическото и културното ежедневие на българите от т.н. смесени райони, чиито оплаквания, че не могат да си намират работа, ако не знаят турски, зачестяват – проблем, особенно силно изразен в Кърджали и областта, където все по-често се срещат надписи на турски език върху чешми, паметници и др., както и окачени или развети турски знамена (като пред общината на Кърджали, например). Както са посочвали досега редица наши учени и експерти, при наблюдение и анализ на етнополитическия модел в България и неговото развитие се вижда, че независимо дали на югоизток управляват ислямисти или кемалисти, българските турци винаги ще отправят поглед към Турция, докато етническите българи ще търсят колкото се може по-голяма отдалеченост от нея. Със завидна упоритост, Ердоган и ПСР упражняват политика на пряко покровителство над българските турци и мюсюлмани, изразяваща се в непрекъснато нарастващ политически и културно-религиозен натиск върху България, който може да бъде най-ефективно отразен, чрез комбинация от мека и твърда сила. Наистина, засега приложението на подобна комбинация е невъзможно, поради драстично по-ниския боен потенциал на българската армия. За съжаление, състоянието и е отчайващо. По последни данни, днес армията ни наброява не повече от двадесет хиляди, а за още пет хиляди и шестотин места се търсят желаещи, като се очаква числеността да продължи да спада. Според одобрения от Министерски съвет на 12-ти април 2017 Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили: „Българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС,... Това продължи да се осъществява с редица затруднения, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и състоянието на остарялото въоръжение и бойна техника“.[30] В доклада се казва още, че: „Въпреки усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав, проблемът с некомплекта от военнослужещи продължава да се задълбочава, като вече достига 20% от щатния състав“.[31] Според анализа в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България от 2010, армията на страната би трябвало да наброява поне тридесет и седем хиляди души[32], но реално числеността трябва да достигне най-малко сто и петдесет хиляди военнослужещи на активна служба (ако искаме тя действително да бъде преграда пред евентуална външна инвазия). За справка, през 1989 числеността на българската армия е възлизала на сто петдесет и две хиляди души.[33] Повече от ясно е, че за поддръжката на такава армия е нужен солиден бюджет, какъвто България не влага. За изминалата 2016, само две държави от НАТО са покрили критерия от Уелс 2014 за отбранителен бюджет от 2% от БВП, като България не фигурира сред тях. И тъй като само числеността на личния състав не е достатъчна, трябва да се обърне внимание и на състоянието на тежката техника. Бойната авиация почти не съществува. Към настоящия момент, България разполага с боен инвентар от 124 единици авиационна техника, който включва 46 бойни самолета и 42 хеликоптера (без да се броят хеликоптерите на флота). Бройката на бойните самолети, включва съответно моделите изтребители Миг-21, Миг-29 и щурмовите самолети Су-25, като времето за експлоатация, особенно на Миг-21, силно намалява въпреки, че машините са с изключителни технически характеристики.[34] Отново за сравнение, без да се отчитат бройките от другите модели, в края на 80-те години българските ВВС са разполагали с над 220 самолета Миг-21.[35] Само 16 самолета Миг-29 са модернизирани по натовски стандарти. Преди време, именно състоянието на военната авиация бе причина за подаването на оставката на настоящия президент ген. Румен Радев, тогава в качеството му на началник на ВВС. Страната вече не разполага и със стратегически важни ракети, като SS-22 и SS-23. През 1989 ракетните войски на България са притежавали осем броя комплекс Р-400 (SS-23) с обсег 480 км, и Р-300 (Scud), с обсег 300 км, както и ракети С-200, с обсег от 240 км.[36] Сега, страната ни разполага с общо 5 вида ракетни комплекса (според обсега на поражение), като бройката включва С-75 (SA-2), с максимален обсег 56 км, С-125 (SA-3), с обсег 24,8 км, С-200 (SA-5), с обсег 255 км, С-300 (SA-10), с обсег 75 км, и SA-6, с обсег 23 км.[37] Цялостните възможности на военната ни авиация и ракетно въоръжение са далеч под минимума отпреди 28 години или този, изискван от Алианса. Както непрекъснато се повтаря в общественото-политическото и медийно пространства, като член на НАТО, България не представлява нищо повече от консуматор на сигурност.

В списъка на външните предизвикателства влизат нелегалната мигрантска вълна, доскорошната турска подкрепа за радикалния Ислям в Сирия и Ирак, новотурският неосманистки национализъм, теоретичната, но и донякъде реална възможност България да бъде вкарана във война с Русия заради Турция, сближаването между Русия и Турция от средата на 2016 насам и, не на последно място, поведението на Турция като член на НАТО. Сред външните предизвикателства, с които, освен правителството, ще трябва да се справя и армията, е вече споменатата и застрашаваща пряко националната сигурност вълна от нелегални мигранти. Според прогнозите на експерти, натискът няма да спре скоро, а промяната в интензивността се дължи по-скоро на климатични и други фактори, неподвластни на България и останалите европейски държави. Отново трябва да си припомним алармиращата доскорошна подкрепа на Турция за Ислямска държава.[38] Наскоро директорът на Центъра за стратегически проучвания Симеон Николов припомни, че Ердоган е получил поздравления за успеха на референдума в Турция, включително и от терористичните организации, които подкрепяше в Сирия и Ирак. Оказваната от джихадистите съпротива срещу редовната Сирийска армия и кюрдите бе подпомагана логистично от Турция и финансирана от Саудитска Арабия и Катар, с които Анкара целенасочено координираше близкоизточната си политика. Само през април 2016, Рияд изпрати 3500 бойци в Сирия, които преди това са били обучени в Турция. Третото външно предизивикателство, което може да се окачестви и като заплаха, е новотурският, неоосманистки национализъм, който ПСР успешно затвърди в Турция, благодарение на съхранената културна идентичност на малоазийските турци. Осемдесет години след разпада на Османската империя, Ердоган се възползва изключително умело от обзелата страната му консервативна обществено-политическа вълна, с чиято помощ се изправи срещу кемалистката република, възползвайки се и от въведената в средата на ХХ век в Турция многопартийна система. След преодоляването на опита за преврат, Ердоган продължи с демонтажа на нежеланата и неудобна част от кемалисткото наследство, прилагайки своя основен политически принцип – демокрацията се използва, докато има нужда от нея. Още през 1998 той изрича максимата, че демокрацията е като пътуване с влак – „когато дойде твоята гара, слизаш“. Исторически погледнато, секуларизацията, последвала разпада на империята, не отговаря на политическите разбирания и културни традиции на консервативното мюсюлманско население от вътрешността на Анадола. Тук трябва да се отбележи, че през цялото си съществуване, републиканският кемалистки ред среща, най-малкото, пасивно неодобрение сред анадолските турци. В специално посветено на опита за преврат телевизионно предаване доц. Валентин Вацев припомни, че в Турция съществуват две отделни култури, намиращи се в състояние на екзистенциална политическа и идеологическа война помежду си, при която понастоящем реванш взимат ислямистите срещу стария ред на кемализма.[39] След референдума в Турция от април 2017, проф. Чуков отбеляза, че „заради вътрешните си проблеми, Турция на този етап ще гледа да неутрализира опозицията, която е по-силна в европейската и средиземноморската част на страната“.[40] В по-ранна статия от ноември-декември 2009, канадският професор от турски произход Хенри Барки и бившият американски посланик в Турция Мортън Абрамовиц посочват, че възходът на ПСР на политическата сцена се дължи на успешното икономическо и политическо предизвикателство, отправено през 80-те и 90-те години на ХХ век към стария военен и бюрократичен елит от религиозно настроената анадолска средна класа.[41] Така, след изборите през 2002, ПСР поема властта като изразител на интересите и политическата воля на анадолските турци, а като равносметка за първите седем години от управлението ѝ, Абрамовиц и Барки подчертават предизвикателството, отправено от партията на Ердоган към идеологическите стожери на светската турска държава: секуларизация, национализъм и централизъм.[42] В действителност, Партията на справедливостта и развитието подложи на деструкция единствено секуларизацията. По този въпрос, Абрамовиц и Барки посочват, че от първия момент, в който ПСР взима властта, партията допуска много повече публични прояви на религиозност, което според старите светски елити води Турция по напълно погрешен път. Авторите напомнят също, че в опит да забрани партията през 2008, главният прокурор на Турция изправя ПСР пред Конституционния съд на основание, че тогавашното турско правителство нарушава светската конституция на страната.[43] В годините след 2009 ПСР узакони носенето на забрадки в университетите, парламента и сградите на държавните инситуции, прие закон за поведението на жените в обществото, извади еволюционната теория на Дарвин от учебната програма по биология и въведе изучаването на джихада в училищата от началото на 2018. По отношение на социалното и политическото развитие на Турция през последните петнадесет години, проф. Иво Христов смята, че под ръководството на своя съвременен елит, турската нация се връща по естествен път към корените си на консервативно мюсюлманско общество.[44] Благодарение на това, днешният национализъм в Турция, се изгражда върху основата на ислямизма, но с участието и на турския етнически държавотворен компонент, докато предходният кемалистки национализъм бе развит почти изцяло върху етническа и светска основа. В своя аналитична статия, експертът Боян Чуков напомня, че „Кемалисткият проект е реакция на разпада на Османската империя и има за цел да вкара страната в Европа. За реализирането на тази цел Кемал Ататюрк не се поколебава с „желязо и кръв“ да формира турската нация и да проведе секуларизация в обществото. Кемалисткият проект не е единственият път за излизане от кризата. Но тогава този проект побеждава“.[45] Противопоставянето между консервативното и реформаторското (и прозападно) начало датират още от времето на късната Османска империя в края на ХIX и началото на ХХ век. Оказва се, че доктрината на Давутоглу има дълбоки идейни корени. В същата публикация Боян Чуков пише, че конкурент на кемализма е нурсисткият проект за политически Ислям с турска специфика на влиятелния ислямски богослов Саид Нурси (1873-1960).[46] Сходството на Стратегическа дълбочина с идеологията на Нурси е поразително, но и напълно разбираемо и естествено. Чуков обяснява, че „нурсистите проповядват установяване на шериатско управление. Те лансират идеята за тюркското превъзходство и необходимостта от обединение на ислямския свят под егидата на Турция“.[47] Приживе, Саид Нурси пише, че „в бъдеще, когато ще управляват разумът, науката и технологията, несъмнено ще управлява и Коранът, защото е основан на рационални доказателства и всички предписания са обосновани с разум“.[48] Коментирайки трудовете на Нурси, Боян Чуков посочва, че: „Саид Нурси залага на това, че модерният западен проект ще бъде изчерпан, ще бъде съсипан. Тогава нурсизмът ще стане актуален и ще започне да действа. Като наблюдаваме Турция днес, стигаме до извода, че Саид Нурси е бил прав. Неговите идеи възкръсват“.[49] Според Чуков, „към 1980 г. кемалисткият проект вече е изчерпан. Той зацикля. Навлиза в задънена улица. Турция започва да разбира, че Европа не я иска. В отговор, част от турския елит се въоръжава с нов проект, който започва да налага на турското общество. Той е наречен неоосманизъм“.[50] Изненадващо, но дори почетният председател на ДПС Ахмет Доган, в контраст на предишната си реторика, предупреди за опасността от съвременния турски неоосманизъм, заявявайки,  че за него: „...няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция има референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в султанат. Безумие. Но е факт...“.[51] Според анализатора Алекс Алексиев и арабиста проф. Владимир Чуков, днешна Турция се трансформира в религиозна диктатура, с пълен контрол от страна на всевластната (вече!) президентска институция, която Ердоган предстои да формализира, с приетата нова конституция. През всичките години на управление на ПСР, крепящите Кемализма турска армия и съдебна система бяха продължително и повсеместно атакувани. Командният състав на армията бе подменен с лоялен на ПСР. Същото се случи и в съдебната система, полицията и образованието. Може да бъде изложена и аргументирана позицията, че Турция се превръща в тоталитарна държава, изградена върху ислямизма и османизма като политическа идеология. И това е естествен процес, тъй като изкуствено привнесените от Запада демокрация и светска система на управление не принадлежат към историческите и културно-политически традиции на турския народ, което улеснява упадъка и разрушаването на републиканския ред. В продължение на години, предимно западни медии и анализатори наблюдаваха Турция през призмата на пожелателното мислене, изразено в упоритото налагане на тезата, че макар бавно и трудно, Турция се демократизира, докато тя всъщност се ислямизираше, което заедно с хегемонистичната визия на турското правителство за България и Балканите, постави съюзните отношения между София и Анкара върху напълно различна и съвършенно нова основа. Тази основа обаче, ни връща, макар и де факто, към международноправната форма на взаимоотношения между Княжество България (вкл. Източна Румелия) и Османската империя, в периода 1878/1885-1908. В съвременен план, членството на България в НАТО удължава нейната зависимост и реално подчинено положение спрямо Турция, поради което, досега, България беше безрезервно готова да влезе във всякакви схеми на геополитическо и военностратегическо противопоставяне срещу Русия, в чиято основа, както винаги, Турция действа като аванпост. В тази светлина, идеята за създаване на черноморска флотилия срещу Москва е показателна. Оглавявана от Турция флотилия на НАТО в Черно море, или такава с нейно участие, би повишила напрежението в региона и може лесно да вкара България във война с Русия, на фона на струпването на американско-натовски сили в Източна Европа, ответното военнизиране на Крим и Западния военен окръг на Руската Федерация, свалянето на руския изтребител над турско-сирийската граница и убийството на руския посланик в Турция. Въпреки риска от ескалация на напрежението, на 9-ти октомври 2017 Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви създаването на многонационални сили в Крайова, Румъния, с цел да се контрира нарастващото, по неговите думи, руско влияние и военно присъствие в Черно море, особенно след анексията на Крим. Планирани са и по-чести визити на натовски военноморски съдове в български и румънски пристанища и учения. Засега регионалната или континентална война се отлага, вследствие на стратегическото затопляне на руско-турските отношения, но докога? Четвъртото по ред външно предизвикателство е сближаването между Анкара и Москва, въпреки сериозните инциденти между двете страни. В тази светлина, сръбските автори Прокопльевич и Крешович стигат до извода: „Очевидно е, че Русия иска през Турция да има по-голяма роля на Балканите и така да конкурира влиянието на ЕС и САЩ. Заради това Москва и Анкара ще работят върху подялбата на своите интереси на полуострова. Турците ще увеличат своето влияние сред мюсюлманското население, а руснаците - сред православното”.[52] Исторически е доказано, че разделянето на Балканите на зони на влияние между великите сили на деня оказва крайно негативен ефект върху сигурността, мира и териториалната цялост на държавите от полуострова. Сегашната линия на разделение между зоните на влияние на Русия и Турция минава през територията на България. Петото, по ред, външно предизвикателство е самото поведение на Турция като член на НАТО, особенно от 2014 насам. Сделката от тази година, която Турция сключи с Русия за покупката на зенитно-ракетния комплекс С-400 Триумф, алармира съюзниците ѝ от Пакта, доказвайки, че макар да използва НАТО в своя изгода, Турция се стреми да се еманципира от организацията. Въпреки притеснението на САЩ, турският президент защити суверенното право на страната си да закупи руската система, като каза, че Турция ще вземе независимо решение относно собствената си отбрана. След новината за покупката, говорителят на Пентагона Джони Майкъл заяви: „Уведомихме турските представители, че изпитваме безпокойство от потенциалната покупка на С-400“.[53] В реакцията си, Ердоган отново си позволи да отправи рязка реплика към САЩ, като заяви, че от Вашингтон нямат право да критикуват Анкара заради сделката с Москва. В отговор на американската критика, Ердоган заяви, че „ако САЩ не могат да ни предложат подобна система, не могат и да говорят на тази тема“.[54] В контраст с американската реакция, съветникът на руския президент по въпросите на военно-техническото сътрудничество Владимир Кожин заяви, „...че продажбата съответства на руските „стратегически интереси”.[55] С оглед на влошаващите се отношения между Анкара и Вашингтон, десетилетната история на военнополитически кризи между Анкара и Атина от епохата на студената война и след това, както и на фона на дълбоката криза в българските въоръжени сили, превъоръжаването на Турция с ракети с голям и среден обсег на действие като ЗРК С-400 Триумф, ще представлява потенциална заплаха за неспоспособната да се защитава с аналогичен тип въоръжение (тъй като не разполага с такова) българска армия. На практика, това ще означава, че войската и държавата ни ще бъдат напълно беззащитни, при едно хипотетично, но не и невъзможно драстично влошаване на отношенията с Турция. Още от първата година на своето управление, правителството на ПСР не се съобразяваше много с Алианса при воденето на вътрешната и външната си политика. През март 2003, турският парламент (Меджлис) отказа да предостави наземен коридор на американските войски за навлизане в Ирак, през турска територия. През юни 2017, турската държава отказа достъп на германски депутати, желаещи да посетят свои войници в базата Инджирлик, в резултат на което Германия взе решение да изтегли военнослужещите си от базата. Докато траеше опита за преврат от лятото на 2016, турската държава прекъсна подаването на електричество (отново!) към Инджирлик, под предлог, че изтребители от базата излитали с намерението да подпомогнат метежниците. В отговор на действията на турското правителство след 16-ти юли, тогавашният американски държавен секретар Джон Кери предупреди Анкара да не се отклонява от „демократичните принципи“, като заяви също, че САЩ и НАТО ще следят внимателно събитията в Турция.[56] В началото, правителството в Анкара дори си позволи да заяви, че САЩ стоят зад опита за преврат. Изхождайки от взаимоотношенята на Турция със САЩ и Германия, всеки наблюдател може да си зададе въпроса, как и накъде ще се развиват българо-турските съюзнически отношения в рамките на Алианса, след като Турция си позволи официално да се усъмни в САЩ, и прибягна до игра на „тояга и морков” с Германия (за разлика от Инджирлик, посещението на германски депутати в базата в Коня беше разрешено). Във връзка с поведението на Анкара към съюзниците ѝ в НАТО, бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев определи Ердоган като непредвидим лидер.[57] С такъв лидер на съседна държава, България много трудно може да поддържа разумни и взаимоизгодни отношения, което Ердоган доказа с действията и позициите си на европейския театър и през миналата година. На 18-ти март 2017 в Анталия, турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Турция знае как да управлява Европа и че ще го покаже на референдума на 16-ти април, като бие „османски шут“ на европейците.[58] Турският културно-политически натиск срещу ЕС стигна дотам, че в рамките на март 2017 турското правителство възложи на своите министри и консули да провеждат агитация сред многочислените турски общности в западноевропейските страни членки, в полза на желания от Ердоган резултат на референдума за приемане на новата турска конституция. Отказът на западноевропейските правителства да разрешат такава агитация, предизвика гневната реакция на турския президент и на външния министър, които на свой ред обвиниха ЕС, че поставя началото на религиозна война на континента. Като се и очакваше, Ердоган спечели референдума, в резултат на което Турция ще се трансформира в президентска република, със силно ограничени правомощия на закондателната власт. На правната основа на новата конституция, Ердоган ще управлява Турция поне до 2029 – още едно ключово основание България спешно да приеме и адекватна национална стратегия в отношенията с Република Турция, съставена от ясна цел и обособени етапи на изпълнение.

Стратегическата визия на България в отношенията с Турция. Сдържането на Турция

Без съмнение, при смяна на досегашния курс към Анкара, българското правителство ще се сблъска с мощен и категоричен отговор, но това не би трябвало да плаши нашия елит, както традиционно се случва през последните шестнадесет години. България трябва да се отнесе отговорно към стратегическите амбиции на съвременните турски държавници и последващите от тях външнополитически изяви, отчитайки всичко това в новата си стратегическа визия. Досега, турското правителство не е заявявало териториални претенции към съседни страни на официално държавно и международноправно ниво, но това не прави турските амбиции по-малко реални и опасни поради факта, че Ердоган, заедно с други високопоставени фигури от турския елит, често споменава територии, принадлежащи на балкански или близкоизточни държави, както и подписаните мирни договори, чрез които са установени границите на същите тези държави. Българската общественост и политически елит все по-ясно осъзнават, че най-големия стратегически риск (опасност) за България произхожда не от някъде другаде, а от югоизток. Разбирането за истинската опасност е от ключово значение. Както посочва проф. Чуков, „тенденцията е новата концепция за национална сигурност да се обърне към Изтока, към тероризма, бежанците и евентуалната нестабилност, която би могла да дойде от Турция“.[59] Стратегическата визия на София в отношенията с Анкара трябва да включва ясно дефинирани цели и мерки за реализацията им. Както бе споменато в увода, предложената визия е разделена на два основни компонента – вътрешно- и външнополитически. На свой ред, компонентите водят към постигането на две главни цели, а именно - изтласкване на турското влияние от територията на България и Балканския полуостров, и по възможност ограничаването му в Близкия Изток, както и сдържане намесата на Турция на Балканите.

Вътрешнополитическият компонент трябва да включва мерки за справяне с демографската криза, начини за драстично намаляване политическата тежест на протурските етнически партии, контрол върху дейността на Главното мюфтийство и възстановяване на българската армия. В адресирането на етнодемографското предизвикателство, държавата би могла да прибегне до предлаганото многократно от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и проф. Божидар Димитров масирано преселване на българи от страни като Сърбия, Украйна, и Молдова, като тази мярка може да бъде разширена със заселването им в етнически смесените райони на България. В Молдова, например, при преброяването на населението от 2005, като българи са се определили шестдесет и пет хиляди души.[60] В статия в интернет портала World Review, Момчил Шопов посочва, че „много от бесарабските българи през последните десет-петнадесет години са избрали да получат образование в своята историческа родина България.  Нашата страна им предоставя облекчения, а и пред тях стои възможността за получаване на българско гражданство, което отваря врати в Европейския съюз. Всяка година около 120-150 молдовски граждани с български корени са приети да следват в някое от висшите училища в страната“.[61] Авторът споменава също, че „понякога страната [България, б.а.] е междинна спирка по пътя към Западна Европа“.[62] Като цяло, описаната по-горе тенденция е положителна, но все пак е редно България да направи две неща. Естествената и задължителна роля на българската държава е да създаде социално-икономически стимули за младите и по-възрастни българи от изброените държави да остават в България след пристигането си, както и за тяхното заселване в споменатите вече етнически смесени райони, вместо в големите областни центрове и в столицата. Ребългаризацията на Родопите и Лудогорието, без каквито и да било съпътстващи репресивни или дискриминационни мерки срещу малцинствата, ще бъде от решаващо значение за гарантирането на вътрешния мир и ще премахне предпоставката за възможни бъдещи прояви на сепаратизъм или ескалация до етнически конфликт. Що се отнася до политическата роля на протурските партии, тя може да бъде силно ограничена, чрез налагане на пълен пакет от вече толкова дискутираните в общественото пространство мерки, сред които намаляване на броя депутати, мажоритарна (или смесена) избирателна система, задължително гласуване, както и премахване на двойното гражданство. Последната от изброените мерки вече е в процес на реализация в една от водещите страни в континентална Европа. През декември 2016, на конгрес в германския град Есен, управляващата в Берлин ХДС, гласува за отмяна на двойното гражданство на децата на родените в страната чужденци, което ще засегне най-силно турската имигрантска общност. В религиозната сфера, българската държава трябва да прекъсне финансовите връзки между Главното мюфтийство, от една страна, и съответните държавни институции и фондации от Турция и Саудитска Арабия - от друга, отново мярка, предлагана в продължение на години от редица експерти. Сред популярните възможни мерки за прекъсване на връзката на Рияд и Анкара с мюсюлманското вероизповедание в България, е и налагането на забрана бъдещите мюфтии да следват в Саудитска Арабия, Турция или където и да е в чужбина. В отбранителната сфера, България трябва да изгради наново своите въоръжени сили, като приключи напълно с тотално погрешната концепция за „малка, но боеспособна“ армия. През първата половина на март 2017, в контекста на повишаващото се напрежение в Западните Балкани, на територията, на които Анкара има „жизнени“ интереси, президентът Румен Радев заяви „че в съвременната тревожна геополитическа обстановка ролята на въоръжените ни сили за гарантиране на суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната ще расте все повече. Времето налага да развиваме реални способности и да предприемаме решителни стъпки за повишаване на собствения отбранителен капацитет, едновременно с повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците от Алианса“.[63] Необходимо е българската армия да наброява минимум сто и петдесет хиляди (150 000) души (което на практика може да стане само с възстановяване на задължителната военна служба – б.р.). Критично важно е също да бъдат възстановени и развити българските ракетни войски, артилерия и бойна авиация. Относно броя и далекобойността на ракетите, е нужно да се произнесат компетентните военни специалисти, но тя би могла да варира от 300 до поне 500 км. Ракетите могат да бъдат инсталирани както на мобилни носители, така и да бъдат фиксирани в секретни ракетни бази. Не става дума за моментално и директно насочване на тези ракети към Турция, но въпросът е да бъде изграден достатъчно силен отбранителен потенциал, който определено ще може да играе възпираща роля, ако се наложи. Когато през пролетта на 2015 сегашният ни вицепремиер Валери Симеонов лансира идеята за възстановяване на отбранителния ракетен потенциал и насочването му към Турция, бившият посланик Гьокче реагира, че „...идеите за разполагане на ракетни комплекси по турската граница далеч не помагат за двустранните ни отношения“.[64] Позицията на Турция по този въпрос не попречи обаче на Ердоган да обсъди възможното закупуване на руския зенитно-ракетен комплекс с голям и среден обсег на действие С-400, по време на срещата си с Путин от 10 март 2017, както и да прибегне до същинското закупуване на системата през есента на същата година. Що се отнася до бойната авиация, броят на самолетите ни трябва да бъде възстановен поне до 200 (или 250-300) машини, включващи двата основни вида изтребители – за борба с въздушни (прехващачи) и наземни цели. Наложително е възстановяване на старите и модернизиране на все още съществуващите военни бази в близост до българо-турската граница, както и на секретните на север от Стара Планина. За да бъде разбрана необходимостта от поне частично възстановяване на военния паритет, трябва да се осъзнае, че Турция поддържа силна армия (втората по големина и възможности в НАТО) не заради идеала на членството си в Алианса, а единствено за защита на националните граници и своите собствени стратегически интереси в Близкия Изток и на Балканите. Всичко това се потвърждава от фактите. Най-силната турска войскова част – 1-ва турска армия, е разположена в Източна Тракия, а до 2010, България беше вписана като основна и най-голяма заплаха в турската военноотбранителна доктрина. Проблемите от териториално-граничен и военен характер между Турция и Гърция в Източно Егейско море отдавна са почти ежедневие. Турция често използва армията си в Близкия Изток, сред примерите за което са бомбардировките на бази на ПКК в Северен Ирак в периода 2003-2011, артилерийският обстрел на позиции на сирийските кюрди, през 2015 и 2016, операцията „Ефратски щит” и, не на последно място, най-новата турска операция в сирийската провинция Идлиб. Нека се запитаме, как би реагирала Турция на Ердоган... и на Ероглу (дългогодишен премиер и президент на т.нар. Севернокипърска турска република), ако етнополитическата обстановка у нас се влоши до критична степен. Хипотетичните варианти са различни, но нито един не включва запазване на сегашното конституционно устройство на България, а в по-дългосрочен план и на териториалната и цялост. Да се върнем отново на характера на взаимоотношенията между Турция и Гърция в епохата на студената война. Да си припомним също турското нахлуване в Северен Кипър и неговата предистория. При положение, че и двете държави членуват в НАТО (от 1952!), те на няколко пъти се оказват на прага на войната, предотвратявана най-вече от САЩ и от възприетата по това време обща заплаха за Алианса от силите на Варшавския договор. Но сега, заради целта Русия да бъде изтласкана геополитически от Източна Европа, е възможно на Турция да бъде предоставена повече свобода на действие на Балканите. Все пак, дори една ислямизирана Турция би била безценен стратегически опонент на Русия. Предстои да видим, дали сегашната администрация на президента Доналд Тръмп ще се опита да си върне Турция като съюзник, какъвто тя беше в предислямисткия период от републиканската си история. Това означва, че ако Вашингтон възприеме такъв подход, Анкара отново ще се ползва приоритетно с американска подкрепа в региона.

Тук припомням, че външнополитическият компонент на стратегическата визия на България трябва да бъде разделен на близкоизточен и балкански дял. В рамките на близкоизточния, България би могла да търси и да осъществи сътрудничество с Русия и Иран, насочено срещу разпространението на сунитския радикализъм (което не започва и не се изчерпва само с появата и края на Ислямска държава), да предложи и вземе участие в изграждането на споменатия вече в уводната част пояс на противопоставяне срещу радикалния Ислям на териториите на Сирия и Ирак, както и да помогне за следвоенното уреждане на конфликта в двете държави. Желателно е нашето правителство да лансира инициатива за формирането на Балкански геополитически съюз, що се отнася до адресирането на балканските амбиции на Турция. При всички положения, е изключително важно България да обърне сериозно внимание на руско-турските отношения, включително от периода от юли 2016 насам. Макар и да не е вечно, сближаването между Москва и Анкара предполага, че София трябва да пресича навреме процеса, когато той застрашава реално, или дори само теоретично, националната сигурност и териториалната цялост на България, особенно когато сближаването включва разпределянето на зони на влияние, очертани по етнорелигиозни граници. В схемата на руско-турските отношения, България все още притежава потенциала да измести Турция като икономически и енергиен партньор на Русия. В политически план, София би могла да се наложи като посредник между Москва и Анкара въпреки, че засега двете страни се справят без такъв. Не се знае кога, защо и как може да възникне нова криза в отношенията между двата черноморски колоса, в чието разрешаване ще може да се включи България. Все още, членството в НАТО определя тактическото поведение на България на Балканите, в Черноморския регион и по отношение на Близкия Изток. Черноморската политика на Алианса, в двете ѝ разклонения – турско-близкоизточното и руското, ще реши бъдещето на България освен, ако тя не съумее да прокара собствена визия за по-широките пространства около Черно море. Логично е българските интереси в отношенията с Турция и Русия да са определящи и водещи за членството на България в НАТО, вместо изкуствено (само)наложените евроатлантически ценности. Географски, България е твърде далеч от Атлантическия океан, докато с Турция страната ни споделя двеста и шестдесет километрова граница, а заедно с Русия и Турция, страната ни притежава излаз на Черно море (заедно с още четири държави). България е заключена в геополитически и геостратегически триъгълник, обградил Европа със своите три ъгъла – американски, турско-близкоизточен и руски. Намирайки се в непосредствена близост до последните два, най-острата и пряка заплаха за България идва от югоизток – от и през територията на Турция. Естествено, при тези обстоятелства е необходимо да се направи всичко възможно за стабилизиране на регионалната обстановка и деескалация на напрежението в двустранните отношения с Анкара, но е и критично важно да бъдат взети мерки за гарантиране защитата от ново, внезапно и неконтролируемо влошаване на обстановката в Турция и на юг от нея. Положението в Турция остава високорисково, както и това в Сирия и Ирак. Освен че повдигна и все още повдига много въпроси, доказаната турска подкрепа за ИД би трябвало да накара България да потърси сътрудничество с Русия и Иран, което да блокира по-нататъшното разпространение на сунитския радикализъм, особенно след почти пълния разгром на джихадистите през миналата 2017. С подкрепата и сътрудничеството на Иран и централните правителства в Дамаск и Багдад, Русия се доказа като фактора, който реално и в най-голяма степен се бореше срещу Ислямска държава. В реч пред Генералната Асамблея на ООН от септември 2015 Путин заяви, че за Русия е много по-добре да се бие на сирийска и иракска територия вместо на своя собствена, заради хилядите руски граждани (предимно от района на Кавказ), които се сражаваха за ИД. Освен че се намеси военно в Близкия Изток, Русия многократно предлагаше на Запада, и в частност на САЩ, конструктивно сътрудничество в борбата срещу общия враг в лицето на Ислямска държава, както и срещу останалите терористични групировки на териториите на Сирия и Ирак. За съжаление, при администрацията на Обама Америка до голяма степен странеше от подобно сътрудничество в политически план. Във военностратегически обаче, през последните две години, Вашингтон и Москва успяха да разделят Сирия, съответно на руска и американска зона на влияние. Както споменах в началото, като основна линия в българската визия за отношенията с Турция и по-точно в близкоизточното разклонение на тази визия, би могло да залегне изграждането на антиислямистки пояс на териториите на Северна Сирия и Северен Ирак. С действията си през последните пет години, Турция категорично доказа, че не може и не желае да играе ролята на бариера срещу ислямския фундаментализъм. България, обаче, се е доказвала исторически като естествена бариера срещу Ислямския цивилизационен фактор, и може да изиграе отново тази роля. Официална София би могла да окаже военна (или военнологистична) подкрепа на сирийските и иракските кюрди, като същевременно положи максимални усилия да пресече напълно и окончателно доставките на българско оръжие за различните радикални ислямистки групировки в региона, като доставките попаднали в ръцете на ИД. На 4 февруари 2017 в предаването Медиите ON AIR бяха излъчени документални кадри, заснети от екип на журналистката Диляна Гайтанджиева, на които ясно се видяха български оръжия, сред които ракети Град, изнесени от България и доставени чрез посредници на джихадистите в Алепо.[65] Доставките на оръжие, в комбинация с военнополево обучение, трябва да бъдат насочени към реално сражавалите се срещу ИД и въобще към борещите се с ислямисткия тероризъм местни фактори. В близкоизточното направление на стратегическата си визия, България следва да работи за запазване на териториалната цялост на Ирак и Сирия, чиито граници са под въпрос, след края на „Ефратски щит” и турската операция в провинция Идлиб. Изключително важно е София да подкрепи запазването на сегашните граници на двете южни съседки на Турция, независимо от това какво конституционно и териториално-административно устройство ще бъде въведено и прието в тях. Що се отнася до трайното решение на сирийската криза, България е способна да се включи, като стъпи върху натрупаните знания и опит сред научната, разузнавателната и дипломатическата среди. Проф. Чуков например, неведнъж е посочвал, че решението на проблема с ИД и с други подобни групировки, които биха могли да се появят в бъдеще, трябва да се осъществи на място, по начин, който да удовлетвори сунитската част от населението на Сирия и Ирак, която всъщност подкрепяше джихадистите. Според него, в лицето на Ислямска държава, сунитите намират спасение и политическа закрила от натиска на алауитите и останалите шиитски секти в двете държави. След американската военна инвазия в Ирак (2003-2005), местните шиити доминират на политическата сцена и в управлението, което изостри отношенията между конфесионалните общности, маргинализира сунитите и послужи като благоприятна основа за бързите военни успехи на ИД, след началото на конфликта през 2011/2012. До успеха на Ислямска държава в Сирия се стигна благодарение на натрупването на идентични етноконфесионални проблеми от политически, икономически и социален характер. В годините на войната в Сирия течеше процес на кантонизация на етнорелигиозна основа, за който проф. Чуков предупреждаваше, и който ще промени страната отвътре и завинаги. В постсаддамов Ирак същият процес доби формата на федерализация, която доведе страната до политическа парализа. В този ред на мисли трябва да се има предвид, че ако в Сирия бъде приложен същия модел, като в Ирак, това може да доведе до същата вътрешна криза. Както посочват някои български арабисти, идеален и сигурен модел не съществува, но при всички положения е редно да се отчитат етноконфесионалните различия и особености сред населенията на двете държави. Предвид особеностите на етническата и конфесионална карта на Сирия и Ирак, най-разумният вариант ще бъде федерално или конфедерално устройство с ротационно председателство на министерските съвети и президентските институции, в съчетание с пропорционално представителство в законодателните органи. Но каквото и модел да се приложи, вече няма връщане назад. Позицята на проф. Иво Христов по този въпрос е, че Сирия никога вече няма да е същата, независимо по какъв път продължи. В едно свое интервю той прогнозира, че Сирия най-вероятно ще се разпадне, дефакто или формално, по протежение на вътрешните етноконфесионални граници или по дължината на границите, определящи руската, американската и турската зони на влияние.[66] Пред България стои и друг вариант за изтласкването и сдържането (или ограничаването) на Турция, в ролята ѝ на решаващ фактор в регионалната геополитика. България би могла да инициира или участва в създаването на Балкански съюз, който да противостои на турското влияние на полуострова. Именно за това пише и проф. Влаидмир Чуков през април 2017: „Във връзка с процесите в Турция България трябва да предприеме нещо много важно – да очертаем лидерската си позиция на Балканите. Вместо да говорим за интеграцията на западната част на полуострова, трябва да създадем собствена регионална група като Вишеградската. Да изградим надстратегически отношения с Румъния и с Гърция като контрапункт на заплахите от тероризъм, бежанци и дестабилизация от Изтока“.[67] Предвид геополитическото разделение, което великите сили са прокарали в региона, България най-лесно би могла да изгради съюз с Гърция. София и Атина са най-пряко и най-силно застрашените от турския натиск. Регионът, който най-силно изразява общата заплаха за България и Гърция откъм Турция са Родопите – и в българската, и в гръцката им част. Отново за априлското издание на списание A-specto, проф. Христов изказа своите „...лични наблюдения например за изключително системната, последователна и дългосрочна работа на Турция с малцинствата в Западна Тракия, в Гърция, тоест от другата страна на нашата граница. Където вече са създадени всички структури и предпоставки и в един момент ще е достатъчно само употребата на елементарна технология тези ситуации да бъдат събрани в едно. Тогава ще излезе, че планът “Баязид“ не е само конспиративна теория, а си е жива реалност“.[68] Заплахата е реална, макар и за нея да се говори недостатъчно в медиите. В съюз, построен върху естествено обединяващи културни, исторически и религиозни основи, би могла да се включи и Сърбия. В потвърждение на този ред на мисли е добре да си припомним, че при първото си посещение като гръцки премиер в Сърбия, на 31 януари 2017, Алексис Ципрас договори създаването на „Висш съвет“ от гръцкото и сръбското правителства, който да засили двустранните отношения, с оглед и на регионалните предизвикателства.[69] В рамките на срещата с тогавашния сръбски премиер Александър Вучич Ципрас заяви, че „двата народа са свързани помежду си чрез традицията, историята, културата и духовните връзки и, че Гърция ще бъде стабилна в позицията си за Косово“.[70] Гръцкият министър-председател определи Сърбия като ключова държава за района на Балканите, а в замяна неговият сръбски колега благодари на Гърция за непризнаването на Косово. Заедно с България и Босна и Херцеговина, Република Косово е сред балканските държави, в които турската външна политика е най-активна. Специално София и Белград имат какво да обменят като опит в борбата с етнорелигиозни сепаратистки движения и тенденции. Крайно необходимият съюз, включващ евентуално и останалите христянски държави от Югоизточна Европа, ще притежава още по-значителен капацитет за отговор. През април 2017 Вучич предложи изграждането на митнически съюз на територията на бившите югославски републики, с идеята да бъде включена дори и Албания. Благодарение на новата администрация в Белия Дом Саудитска Арабия и Катар ще се въоръжат с нови партиди американска бойна техника, за стотици милиарди долари, увеличавайки военната мощ на и без това силните си армии (впрочем, Рияд възнамерява да се снабди и с руско оръжие за 2 млрд. долара, включително компекси С-400). В комбинация с износа на ислямизъм за Балканите и за Европа, може да стане страшно. Една нова турско-арабска империя започва да придобива своите очертания, като част от геополитическите и геокултурни амбиции на Ердоганова Турция. Натискът ще бъде неимоверен. Турция поддържа своите съюзи в Близкия Изток, включително със Саудитска Арабия и Катар (въпреки конфронтацията между Рияд и Доха), което означава, че България трябва да изгради своите собствени, аналогични Балкански съюзи, най-вече със Сърбия и Гърция. Това няма да е първият път в историята, когато се изгражда такъв съюз, но този път той трябва да успее.  

При всички положения, България не бива да подкрепя членството на Турция в ЕС, тъй като то не е в интерес както на страната ни, така и на останалите балкански държави. Турция и без това е навлязла политически, икономически и културно в региона, при това на много голяма дълбочина, вследствие на което евентуалното членство в ЕС само ще подсили и ще заздрави напълно турската хегемония на Балканите. Заради апетита на страната му към региона и континента, бившият турски външен министър Ахмет Давутоглу многократно повтаряше как с Турция в състава си ЕС щял да се превърне в „световна сила“. Кой обаче реално ще управлява тази сила отвътре? Балканските държави трябва ясно да начертаят пределната граница за турския стратегически натиск. В този контекст, България не може да си позволи пасивно да наблюдава как Турция се трансформира отново в империя. Настъпва моментът Европа да фиксира своята геокултурна, а впоследствие и геополитическа граница. През последните девет години, настойчиво бе налагана идеята, че заплахата за Европа идва от североизток. Реално погледнато, Русия не представлява пряка военна заплаха за България или за континента макар, че през 2010 Москва вписа НАТО като основен противник във военната си доктрина. Разположените на българска територия американски бази и бойна техника със сигурност биха се превърнали в мишена за руски военни действия, но само в случай, че НАТО или САЩ нападнат първи. Ако България, предвид географското си местоположение, следва разумна политика за предотвратяване на сблъсъка, напрежението в района на Черно море ще спадне поне до някаква поносима степен. Европейските държави са способни сами да регулират своите отношения с Москва, което навежда на мисълта, че в този аспект, НАТО е излишна организация. Още по време на предизборната си кампания, новият американски президент Доналд Тръмп обяви Алианса за „остаряла“ организация, с което предизвика острата реакция на политическите елити в САЩ и Европа. Двадесет и три години след саморазпускането на Варшавския договор, НАТО намери грешното оправдание за съществуването си, с помощта на Украинската криза. Русия не представлява екзистенциална заплаха за Европа, за разлика от радикалния Ислям от Близкия Изток и турския неоосманизъм. Струпването на войски и въоръжение близо до руските граници, вместо съсредоточаването им в Сирия и Ирак, показва ясно, че се инвестира в отбрана там, където не е нужно. Но, въпреки че идеята за излизане на България от НАТО е подплатена с валидни аргументи, е необходимо да бъде разгледан и обратния вариант – как оставайки в състава на Северноатлантическия пакт, България може да оформи и приложи своя собствена и на практика независима стратегическа визия за развитие на отношенията с Турция. България може и трябва да намери начин да използва Алианса в своя изгода така, както това прави Турция прокарвайки своите регионални политики, като се възползва умело от слабостта на ЕС и сътресенията в НАТО. Вместо да полагат усилия за удържането на Турция в една предвидима външнополитическа рамка, НАТО и ЕС се обърнаха почти изцяло срещу Русия, заради американските интереси. В тази връзка, проф. Иво Христов напомня, че ЕС е създаден като икономическа противотежест на СССР. Няма нужда да се напомня, защо е създадена НАТО. Единствената логична причина България да остане член на Алианса поне засега е, че участието в такъв военнополитически съюз служи като еквивалент на пакт за ненападение с Турция. Рано или късно, обаче, на българското правителство ще му се наложи да претегли и сравни ползите и недостатъците от членството в НАТО.

Стъпки в правилната посока

През миналата 2017 наблюдавахме поредица от изявления и стъпки в правилната посока. Строежът на оградата по границата с Турция приключи през есента на 2017. По отношение на българските общности зад граница, президентът Румен Радев заяви, че България ще се погрижи за правата и положението на българите в Украйна, които наброяват повече от двеста хиляди души. България успя да постигне пробив и в отношенията с Македония. По време на срещите си с премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев през втората половина на юни, македонският премиер Зоран Заев се съгласи с факта, че България и Република Македония споделят обща история, като дори заедно с българския министър-председател се поклони пред паметника на Цар Самуил в София, на който пише „Самуил – Цар на България“. Най-накрая, на 1-ви август 2017 двете държави подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, след повече от десетилетие работа и отлагане. Може да се каже, че последиците от посещението на македонския държавник и подписването на договора попадат в графата „лидерска позиция на Балканите“. Още повече, че в Македония „...има вече не само четири албански партии, а едната от тях е създадена директно от Ердоган, т.е. от Анкара, по модела ДОСТ. Изобщо цялата албанска платформа на четирите партии в Македония, в крайна сметка, е координирана и акуширана от Анкара. Тоест дъгата от Сараево през Македония до Родопите изобщо не е нещо имагинерно“.[71] През втората половина на май 2017, държавата си върна собственността над военния завод „Авионамс“ (бивш „Терем-Георги Бенковски“) за 29 милиона лева. Близо месец преди сделката, министърът на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че България трябва да снабдява сухопътните си войски и флота с бойна техника собствено производство. В речта си на церемонията по посрещането на празника на българската армия, президентът Радев отрази реалното състояние на въоръжените сили. Преди, по време и след парламентарните избори той ясно заяви, че независимо от стремежа към нормални отношения с Република Турция, България няма да позволи намеса във вътрешните си работи. Остава да се види, дали тази политика ще продължи поне до края мандата на настоящето правителство, а също и до края на сегашния президентски мандат. Остава да се види и, дали България ще задържи тази линия спрямо Турция в дългосрочен времеви хоризонт.

 

Литература:

  1. Давутоглу, Ахмет. Стратегическа дълбочина: мястото на Турция в международните отношения. София, Изток-Запад, 2015
  2. Конституция на Република България
  1. Андролова, Калина. БСП изобщо не е в час за историческите тенденции. Интервю на Калина Андролова с проф. Иво Христов, юрист, социолог, депутат от БСП и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ // A-specto, 2017, N33, с. 17-34
  1. Брутален натиск на Турция върху България в подкрепа на ДОСТ // 24 часа, 15.03.2017
  2. Генова, Ангелина. "История славянобългарска" ще се учи 4 години, "Робинзон Крузо" отпада // Дневник, 16.03.2016
  3. Дневник. Джон Кери: НАТО ще провери дали Турция спазва изискванията за членство // Дневник, 18.07.2016
  4. Дневник. Турски министър агитира за ДОСТ, "реформатори" и "патриоти" протестират//Дневник, 06.03.2017
  5. Един от изгонените от ДАНС турци е имам в шуменската Томбул джамия // Труд, 22.03.2017
  6. Интервю с Н.Пр. Сюлейман Гьокче. „Идеите за разполагане на ракети срещу нас не помагат“ // Капитал, 09.05.2015
  7. Интервю на Юлия Владимирова с доц. Иво Христов. Европа показа, че е мекотело и няма гръбнак // A-specto, 2015, №10
  8. Киселинчева, Антоанета. Светът си има чудовище//A-specto, 2017, №1, с.42-51
  9. Местан седна на последния ред в парламента, Мариана Георгиева вече не е зам.-шеф на образователната комисия//Дневник, 13.01.2016
  10. Мюфтиите ни ходили на инструктаж при Ердоган // в-ник Труд, 21.03.2017
  11. Николаев, Николай. Стратегическата заплаха. По стъпките на Османска империя 2.0 // A-specto, 2017, януари, с. 52-69
  12. От Труд. Един от изгонените от ДАНС турци е имам в шуменската Томбул джамия // Труд, 22.03.2017
  13. Труд. Мюфтиите ни ходили на инструктаж при Ердоган // в-ник Труд, 21.03.2017
  14. Турски кмет към изселници: Да направим турския език официален в България // Труд Онлайн, 16.03.2017
  15. Турски министър агитира за ДОСТ, "реформатори" и "патриоти" протестират // Дневник, 06.03.2017
  16. Чуков, Боян. Реджеп Ердоган заговори за подполковник Лорънс Арабски // A-specto, 2017, №36
  17. Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10
  18. Христова, Христина. Турция заяви на официален форум териториалните си претенции към България//Memoria de Futuro, 2016
  19. Barkey, Henry J. and Abramowitz, Morton. Turkey’s Transformers // Foreign Affairs, 2009, №6
  20. Bulgaria ON AIR. Арестуваха български гражданин – командир на ИДИЛ [Онлайн ресурс]. Bulgaria ON AIR, 13.10.2017, https://www.bgonair.bg/bulgaria/2017-10-13/arestuvaha-balgarski-grazhdanin-komandir-na-idill
  21. Hurriyet Daily News. (27.09.2017). Barzani’s decision to hold referendum ‘betrayal to Turkey,’ Erdoğan says. Hurriyet Daily News
  22. Kadri Gursel, “Has Turkey Become The ‘Pakistan of the Middle East’,” Al Monitor, September 24, 2013. (http://www.al-monitor.com/pulse/security/2013/09/time-act-al-qaeda-Turkey-jabhat-al-nusra#)
  23. Kren Leigh, “Q&A: On Foreign Fighters Flowing Into Syria,” Syria Deeply, December 2, 2013. (http://www.syriadeeply.org/articles/2013/12/2628/qa-foreign-fighters-flowing-syria/
  24. Schanzer, Jonathan and Tahiroglu, Merve. (2014). Bordering on Terrorism: Turkey’s Syria Policy and the Rise of the Islamic State. Washington, D.C., FDD Press
  25. Turkey urges Bulgaria not to restrict political rights of minorities. Hurriyet Daily News, (09.03.2017)
  26. Turkish warplanes strike 15 targets in Syria's Al-Bab area: Military. Hurriyet Daily News, (14.11.2016)
  27. Turkey will take ‘own measures’ in Iraq, Syria: Turkish FM. Hurriyet Daily News, (25.10.2016)
  28. Turkey will ‘open up border gates’ if EU goes further: Erdoğan. Hurriyet Daily News, (25.11.2016)

 

Електронни ресурси:

  1. БЛИЦ. България до Пловдив в границите на „Нова Турция“ [Онлайн ресурс]. БЛИЦ, 30.03.2017, http://www.blitz.bg/svyat/blgariya-do-plovdiv-v-granitsite-na-quotnova-turtsiyaquot_news195280.html
  2. БГНЕС. Турция: Колкото повече гласове за вота в България, толкова повече шанс за влияние [Онлайн ресурс]. БГНЕС, 21.03.2017, http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4496998/
  3. БЛИЦ. Пак „реформа“: „Опълченците на Шипка“ аут от учебниците [Онлайн ресурс]. БЛИЦ, 13.03.2017, http://www.blitz.bg/obshtestvo/pak-quotreformaquot-quotoplchentsite-na-shipkaquot-aut-ot-uchebnitsite_news373203.html
  4. BTV Новините. Анкара и Техеран обсъждат съвместен удар по кюрдите [Онлайн ресурс]. BTV Новините, 10.12.2017, http://btvnovinite.bg/article/svetut/ankara-i-teheran-obsazhdat-savmesten-udar-po-kjurdite.html
  5. BTV Новините. Ердоган: САЩ нямат право да ни критикуват за руските ракети. Вашингтон не можел да предложи на Анкара аналог на С-400. [Онлайн реурс]. BTV Новините, 11.10.2017, http://btvnovinite.bg/article/svetut/erdogan-sasht-njamat-pravo-da-ni-kritikuvat-za-ruskite-raketi.html
  6. Будна ера\\\///ЕВ. Хафъзов: Нашият турски народ не се продава! [Онлайн ресурс]. БУДНАЕРА\\\///ЕВ, 07.03.2017, http://www.budnaera.com/201601f/1601000498.html
  7. Български военновъздушни сили [Официален сайт]. BuAF, 24.03.2017, http://af.armf.bg/bg/?page_id=178
  8. Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България [Електронна книга]. Министерство на отбраната на Република България, 2010, https://www.mod.bg/bg/doc/drugi/20101130_WP_BG.pdf
  9. Вацев, Валентин. Новият сезон на турския сериал „Преврат“ [Онлайн реурс]. Alfa TV, 03.2017, http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82-16-07-2016-%D0%B3-c18633.html
  10. Влайкова, Калина. Дипломатиески хлад: Напрежение по линията София-Анкара [Онлайн реурс]. bg, 03.03.2017, https://nova.bg/news/view/2016/02/22/140086/%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%85%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0/
  11. Влайкова, Калина. Местан и трима депутати стават независми (Видео и снимки) [Онлайн ресурс]. bg, 10.03.2017, https://nova.bg/news/view/2015/12/26/134582/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D0%B8-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8/
  12. Влайкова, Калина. Хафъзов пред Нова: Говоренето на турски е граждански протест [Онлайн ресурс]. bg, 05.03.2017, https://nova.bg/news/view/2015/05/29/112884/%D1%85%D0%B0%D1%84%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82/
  13. Гайтанджиева, Диляна. Диляна Гайтанджиева в Медиите ON AIR [Онлайн ресурс]. Bulgaria ON AIR, 10.2017, https://www.bgonair.bg/video/dilyana-gaytandzhieva-v-mediite-on-air
  14. Депутати крещят „Аллах Акбар“! Полицията допуснала „меко нарушение на закона“ в Могиляне, за да не се стигне до сблъсъци (снимки, видео) [Онлайн ресурс]. 24 Родопи, 29.12.2015, http://rodopi24.blogspot.bg/2016/12/blog-post_919.html
  15. Ердоган: отваряме граници за бежанците към Европа [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез: http:// http://foreigninsider.com/2016/11/25/%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%86/ [Посетен на 26-ти ноември, 2016]
  16. Калфин, Ивайло: Не можем да оставим претенциите на Турция без остра реакция [Онлайн ресурс]. OFFNEWS, 19.10.2016, https://offnews.bg/news/Izbori_18760/Ivajlo-Kalfin-Ne-mozhem-da-ostavim-pretentciite-na-Turtciia-bez-ostra_638145.html
  17. Карагьозов, Мариян (кор. на БНР в Истанбул). Хасан Рохани и Реджеп Ердоган разкритикуваха референдума за независимост на Кюрдистан [Онлайн ресурс]. БНР, 10.06.2017, http://bnr.bg/post/100880473/hasan-rohani-i-redjep-erdogan-razkritikuvaha-referenduma-za-nezavisimost-na-kurdistan
  18. Киров, Николай. Ахмед Доган: Играта е ва банк! Реабилитират неоосманизма [Онлайн ресурс]. bg, 19.03.2017, https://vesti.bg/bulgaria/politika/ahmed-doganigrata-e-va-bank-reabilitirat-neoosmanizma-6066755
  19. Киров, Николай [редактор]. Ердоган и Путин говориха как да заобиколят долара [Онлайн ресурс]. bg, 05.05.2017, https://vesti.bg/sviat/erdogan-i-putin-govoriha-kak-da-zaobikoliat-dolara-6068707
  20. Киров, Николай (редактор). Кюрдите вече гласуват, Турция праща армията [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез: https://www.vesti.bg/sviat/blizak-iztok-i-afrika/kiurdite-veche-glasuvat-turciia-prashta-armiiata-6074103
  21. Киров, Николай (редактор). Руски самолети за Сърбия, Радев говори за въоръжаване [Онлайн реурс]. bg, 19.04.2017, https://vesti.bg/bulgaria/ruski-samoleti-za-syrbiia-radev-govori-za-vyoryzhavane-6066390
  22. Колева, Мартина. Андреева, Кремена. Анадолската агенция за България: Бивша османска територия [Онлайн ресурс]. DARIK News, 03.2017, https://dariknews.bg/novini/sviat/anadolskata-agenciia-za-bylgariia-bivsha-osmanska-teritoriia-2009009
  23. Корнишката турска република [Онлайн ресурс]. Спомени от народната република, 11.01.2015, http://socbg.com/2015/01/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0.html
  24. Министерство на външните работи [Официален сайт]. МВнР, 09.03.2017, http://www.mfa.bg/bg/events/6/1/5347/index.html
  25. Министър Клисарова - объркана другарка, посегнала на Христо Ботев, която плаче за уволнение [Онлайн ресурс]. You Tube BG, 03.2017, https://www.youtube.com/watch?v=PrJRVaQ713I
  26. Михайлов, Димитър (редактор). Гърция и Сърбия в нов балкански съюз. Създават „висш съвет“ [Онлайин ресурс]. bg, 09.04.2017, http://dnes.dir.bg/news/makedonia-gartzia-sarbia-satrudnichestvo-25158510?nt=13
  27. Мравов, Константин (редактор). Турция си купи руски ракети, НАТО в недоумение [Онлайн ресурс]. bg, 10.06.2017, https://www.vesti.bg/sviat/balkani/turciia-si-kupi-ruski-raketi-nato-v-nedoumenie-6073699
  28. Национален статистически институт [Официален сайт]. НСИ, 24.03.2017, http://www.nsi.bg/census2011/newsbg.php?n=68
  29. Неделник. Вацев, Валентин. Новият сезон на турския сериал „Преврат“ [Онлайн реурс]. ALFA tv, 03.2017, http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82-16-07-2016-%D0%B3-c18633.html
  30. Неменски, Надежда. Български политик на митинга на Ердоган [Онлайн ресурс]. bg, 02.03.2017, https://vesti.bg/bulgaria/politika/bylgarski-politik-na-mitinga-na-erdogan-6057270
  31. Неменски, Надежда. Ердоган: как да мислим различно за Одрин и Кърджали [Онлайн ресурс]. bg, 23.10.2016, http:// http://www.vesti.bg/sviat/erdogan-kak-da-mislim-razlichno-za-odrin-i-kyrdzhali-6060438
  32. Неменски, Надежда. Скандал в парламента заради закона за бурките [Онлайн реурс]. bg, 21.03.2017, https://vesti.bg/bulgaria/politika/skandal-v-parlamenta-zaradi-zakona-za-burkite-6059431
  33. Ненкова, Радослава (превод от турски). Ердоган с критика срещу България [Онлайн ресурс]. A-specto, 31.03.2017, http://a-specto.bg/erdogan-s-kritika-sreshu-blgariya/
  34. Неправителствени организации в обща кампания за турския език [Онлайн ресурс]. Bizim Gazete, 16.03.2017, http://www.bizimgazete.bg/bg/%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA#.WMls8_mLSUl
  35. Николов, Ивелин. Има външен заговор срещу правителството на Борисов [Онлайн ресурс]. ALFA, „На жълтите павета“, 01.06.2017, http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-19-04-2016-%D0%B3-c17247.html
  36. Николов, Ивелин. Политиката на Ердоган - заплахи към ЕС и връщане на Османската империя [Онлайн ресурс]. ALFA, „На жълтите павета“, 30.03.2017, http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B5%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-25-11-2016-%D0%B3-c20418.html
  37. Нова ТВ. Цветлин Йовчев: Ердоган е непредвидим и непостоянен [Онлайн ресурс]. bg, 27.03.2017, https://nova.bg/news/view/2016/07/17/153659/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B5%D0%BD/
  38. Панчева, Моника. Елена Йончева: новата турска политика спрямо Сирия може да сложи край на войната [Онлайн ресурс]. Емисия България, 10.12.2016, http:// http://www.bitelevision.com/elena-joncheva-novata-turska-politika-spryamo-siriya-mozhe-da-slozhi-kraj-na-vojnata/
  39. Петров, Тодор. Турция отхвърли твърденията за намеса във вътрешните ни работи [Онлайн ресурс]. Bulgaria On Air, 09.03.2017, http://www.bgonair.bg/bulgaria/2017-03-09/turtsiya-othvarli-tvardeniyata-za-namesa-vav-vatreshnite-ni-raboti
  40. ПП ДОСТ [Официален сайт]. ПП ДОСТ, 30.10.2017, http://dost.bg/News/Index/417
  41. Програма „Хоризонт“. Политика. Турция може да изпраща по 15 хил. бежанци месечно към страните от ЕС [Онлайн ресурс]. БНР Програма „Хоризонт“, 20.03.2017, http://bnr.bg/post/100809009/turcia-moje-da-izprashta-po-15-hil-bejanci-mesechno-kam-stranite-ot-es
  42. Първи рожден ден на Дружеството на учителите по турски език в Северна и Източна България [Онлайн ресурс]. Bizim Gazete, 15.03.2017, http://www.bizimgazete.bg/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BF%D0%BE/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F#.WMiFovmLRhE
  43. Радио Варна. НОВИНИ-СТРАНАТА И СВЕТА. Ердоган призова турците в Европа да имат по пет деца [Онлайн ресурс]. БНР РАДИО ВАРНА, 20.03.2017, http://bnr.bg/varna/post/100809060/erdogan-prizova-turcite-v-evropa-da-imat-po-pet-deca
  44. Република България. Министерски съвет [Официален сайт]. Министерски съвет, 12.04.2017, http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=9169&g=
  45. Става страшно – Лютфи Местан и ДОСТ: Време е да имаме турски премиер в България!!! (Видео) [Онлайн ресурс]. bg, 08.02.2017, http://www.pan.bg/view_article-58-372044-DOST-Celta-ni-e-da-imame-turski-premier-v-Bylgariya-VIDEO.html
  46. Такова-Мазгарева, Наталия. (Източник bg) Колко сериозно е напрежението между България и Турция [Онлайн ресурс]. Vesti.bg, 02.03.2017, https://vesti.bg/bulgaria/seriozno-li-e-naprezhenieto-mezhdu-bylgariia-i-turciia-6050440
  47. Турски министър: До 37 г. знамето ни ще е забито по-далеч отсега [Онлайн ресурс]. OFFNEWS, 03.11.2016, http:// http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Turski-ministar-Do-37-g-znameto-ni-shte-e-zabito-po-dalech-otsega_639148.html
  48. Хюсеин Хафъзов: Ще преместим турски фабрики тук, стига да има честни партньори! [Онлайн ресурс]. 24 Родопи, 08.05.2016, http://rodopi24.blogspot.bg/2016/05/blog-post_85.html
  49. Централна избирателна комисия [Официален сайт]. ЦИК, 30.03.2017, https://www.cik.bg/bg/decisions/4640/2017-03-25
  50. Чуков, Владимир. Специален анализ: Драмата около кюрдския референдум за независимост [Онлайн ресурс]. Foreign Insider, 18.09.2017, http://foreigninsider.com/2017/09/17/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%BA%D1%8E%D1%80%D0%B4%D1%81/
  51. Чуков, Влаидимир. Междувременно... се решава съдбата на Сирия [Онлайн ресурс]. The Foreign Insider, 16.03.2017, http://foreigninsider.com/2017/01/25/%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8/
  52. Чуков, Владимир. Специален анализ: Тръмп и военните удари срещу Сирия [Онлайн ресурс]. The Foreign Insider, 10.04.2017, http://foreigninsider.com/2017/04/07/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BF-%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%B4%D0%B0/
  53. Шопов, Момчил. Бесарабските българи в Молдова [Онлайн ресурс]. World Review, 05.2017, http://wreview.eu/s/besarabskite-bulgari-v-moldova.html
  54. Avci, Esra Kaymak. (2017). Turkey urges Bulgaria to respect minority rights [Online resource]. Available at: http://aa.com.tr/en/turkey/turkey-urges-bulgaria-to-respect-minority-rights/767158
  55. (2009) What Turkey Wants [Online resource]. Available at: http// http://grayfalcon.blogspot.bg/2009/11/what-turkey-wants.html [Visited on November the 25th, 2016]
  56. Coskun, Orhan and Tattersall, Nick. (2016). Evoking Ottoman past, Erdogan vows to tackle Turkey's enemies abroad [Online resource]. Available at: http:// http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-iraq-turkey-idUSKCN12J1U5?il=0 [Visited on November 28th, 2016]
  57. Ivo Hristov: Geopolitics in 2016 - U.S., Russia, Turkey, Syria, Ukraine,E.U, etc. (Доц. Христов) [Онлайн ресурс]. YouTube, 09.11.2016, https://www.youtube.com/watch?v=3Ez7M3Dyavc
  58. Karadeniz, Tulay and Tattersall, Nick. (2016). Erdogan warns Europe that Turkey could open migrant gates [Online resource]. Available at: http:// http://www.reuters.com/article/us-turkey-europe-erdogan-idUSKBN13K0R6 [Visited on November 26th, 2016]
  59. The Bulgarian Times. Нямаше армия на Балканите и в половин Европа, която можеше да воюва с България, а сега... [Онлайн ресурс]. The Bulgarian Times, 24.03.2017, http://bultimes.com/nyamashe-armiya-na-balkanite-i-v-polovin-evropa-koyato-mozheshe-da-voyuva-s-balgariya-a-sega/
  60. The Ministry of Foreign Affairs of the Russian Federation [Official website]. Available at: http://www.mid.ru/en/web/guest/kommentarii_predstavitelya/-/asset_publisher/MCZ7HQuMdqBY/content/id/2875494 [Visited on September the 28th, 2017]
  61. Tomislav Kresović, Predrag Prokopljević. Geopolitika: Turska i Rusija sve prisutnije na Balkanu (KOLUMNA). [Онлайн ресурс]. BKTV News, 13.04.2017, http://www.bktvnews.com/kolumna/geopolitika-turska-i-rusija-sve-prisutnije-na-balkanu-kolumna/101295
  62. S. Department of State [Official website]. Available at: https://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2017/09/274324.htm [Visited on 09.29.2017]

*Докторант във Варненския свободен университет, статията публикуваме като дискусионна

 

[1] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[2] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[3] Давутоглу, Ахмет. Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения. София, Изток-Запад, 2015

[4] Давутоглу, Ахмет. Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения. София, Изток-Запад, 2015

[5] БЛИЦ. България до Пловдив в границите на „Нова Турция“ [Онлайн ресурс]. БЛИЦ, 30.03.2017, http://www.blitz.bg/svyat/blgariya-do-plovdiv-v-granitsite-na-quotnova-turtsiyaquot_news195280.html

[6] Надежда Неменски. Ердоган: как да мислим различно за Одрин и Кърджали [Онлайн ресурс]. Vesti.bg, 23.10.2016, http:// http://www.vesti.bg/sviat/erdogan-kak-da-mislim-razlichno-za-odrin-i-kyrdzhali-6060438

[7] Киселинчева, Антоанета. Светът си има чудовище//A-specto, 2017, №1, с.42-51

[8] Николов, Ивелин. Политиката на Ердоган - заплахи към ЕС и връщане на Османската империя [Онлайн ресурс]. ALFA, „На жълтите павета“, 30.03.2017, http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B5%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-25-11-2016-%D0%B3-c20418.html

[9] Надежда Неменски. Ердоган: как да мислим различно за Одрин и Кърджали [Онлайн ресурс]. Vesti.bg, 23.10.2016, http:// http://www.vesti.bg/sviat/erdogan-kak-da-mislim-razlichno-za-odrin-i-kyrdzhali-6060438

[10] Надежда Неменски. Ердоган: как да мислим различно за Одрин и Кърджали [Онлайн ресурс]. Vesti.bg, 23.10.2016, http:// http://www.vesti.bg/sviat/erdogan-kak-da-mislim-razlichno-za-odrin-i-kyrdzhali-6060438

[11] CubuCoco. (2009) What Turkey Wants [Online resource]. Available at: http// http://grayfalcon.blogspot.bg/2009/11/what-turkey-wants.html [Visited on November the 25th, 2016]

[12] БГНЕС. Турция: Колкото повече гласове за вота в България, толкова повече шанс за влияние [Онлайн ресурс]. БГНЕС, 21.03.2017, http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4496998/

[13] БГНЕС. Турция: Колкото повече гласове за вота в България, толкова повече шанс за влияние [Онлайн ресурс]. БГНЕС, 21.03.2017, http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4496998/

[14] БГНЕС. Турция: Колкото повече гласове за вота в България, толкова повече шанс за влияние [Онлайн ресурс]. БГНЕС, 21.03.2017, http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4496998/

[15] Калфин, Ивайло: Не можем да оставим претенциите на Турция без остра реакция [Онлайн ресурс]. OFFNEWS, 19.10.2016, https://offnews.bg/news/Izbori_18760/Ivajlo-Kalfin-Ne-mozhem-da-ostavim-pretentciite-na-Turtciia-bez-ostra_638145.html

[16] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[17] Става страшно – Лютфи Местан и ДОСТ: Време е да имаме турски премиер в България!!! (Видео) [Онлайн ресурс]. Pan.bg, 08.02.2017, http://www.pan.bg/view_article-58-372044-DOST-Celta-ni-e-da-imame-turski-premier-v-Bylgariya-VIDEO.html

[18] Ненкова, Радослава (превод от турски). Ердоган с критика срещу България [Онлайн ресурс]. A-specto, 31.03.2017, http://a-specto.bg/erdogan-s-kritika-sreshu-blgariya/  

[19] Ненкова, Радослава (превод от турски). Ердоган с критика срещу България [Онлайн ресурс]. A-specto, 31.03.2017, http://a-specto.bg/erdogan-s-kritika-sreshu-blgariya/

[20] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[21] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[22] Киселинчева, Антоанета. Светът си има чудовище//A-specto, 2017, №1, с.42-51

[23] Coskun, Orhan and Tattersall, Nick. (2016). Evoking Ottoman past, Erdogan vows to tackle Turkey's enemies abroad [Online resource]. Available at: http:// http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-iraq-turkey-idUSKCN12J1U5?il=0 [Visited on November 28th, 2016]

[24] Coskun, Orhan and Tattersall, Nick. (2016). Evoking Ottoman past, Erdogan vows to tackle Turkey's enemies abroad [Online resource]. Available at: http:// http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-iraq-turkey-idUSKCN12J1U5?il=0 [Visited on November 28th, 2016]

[25] Turkey will take ‘own measures’ in Iraq, Syria: Turkish FM. Hurriyet Daily News, (25.10.2016)

 

[26] OFFNEWS. Турски министър: До 37 години знамето ни ще е забито по-далеч отсега [Онлайн ресурс]. OFFNEWS, 03.11.2016, http:// http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Turski-ministar-Do-37-g-znameto-ni-shte-e-zabito-po-dalech-otsega_639148.html

[27] Интервю с Н.Пр. Сюлейман Гьокче. „Идеите за разполагане на ракети срещу нас не помагат“ // Капитал, 09.05.2015

[28] Национален статистически институт [Официален сайт]. НСИ, 24.03.2017, http://www.nsi.bg/census2011/newsbg.php?n=68

[29] Национален статистически институт [Официален сайт]. НСИ, 12.04.2017, http://www.nsi.bg/bg/content/15000/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2016-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0

[30] Република България. Министерски съвет [Официален сайт]. Министерски съвет, 12.04.2017, http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=9169&g=

[31] Република България. Министерски съвет [Официален сайт]. Министерски съвет, 12.04.2017, http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=9169&g=

[32] Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България [Електронна книга]. Министерство на отбраната на Република България, 2010, https://www.mod.bg/bg/doc/drugi/20101130_WP_BG.pdf

[33] The Bulgarian Times. Нямаше армия на Балканите и в половин Европа, която можеше да воюва с България, а сега... [Онлайн ресурс]. The Bulgarian Times, 24.03.2017, http://bultimes.com/nyamashe-armiya-na-balkanite-i-v-polovin-evropa-koyato-mozheshe-da-voyuva-s-balgariya-a-sega/

[34] Български военновъздушни сили [Официален сайт]. BuAF, 24.03.2017, http://af.armf.bg/bg/?page_id=178

[35] The Bulgarian Times. Нямаше армия на Балканите и в половин Европа, която можеше да воюва с България, а сега... [Онлайн ресурс]. The Bulgarian Times, 24.03.2017, http://bultimes.com/nyamashe-armiya-na-balkanite-i-v-polovin-evropa-koyato-mozheshe-da-voyuva-s-balgariya-a-sega/

[36] The Bulgarian Times. Нямаше армия на Балканите и в половин Европа, която можеше да воюва с България, а сега... [Онлайн ресурс]. The Bulgarian Times, 24.03.2017, http://bultimes.com/nyamashe-armiya-na-balkanite-i-v-polovin-evropa-koyato-mozheshe-da-voyuva-s-balgariya-a-sega/

[37] Български военновъздушни сили [Официален сайт]. BuAF, 24.03.2017, http://af.armf.bg/bg/?page_id=178

[38] Schanzer, Jonathan and Tahiroglu, Merve. (2014). Bordering on Terrorism: Turkey’s Syria Policy and the Rise of the Islamic State. Washington, D.C., FDD Press

[39] Неделник. Вацев, Валентин. Новият сезон на турския сериал „Преврат“ [Онлайн реурс]. ALFA tv, 28.03.2017, http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82-16-07-2016-%D0%B3-c18633.html

[40] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[41] Barkey, Henry J. and Abramowitz, Morton. Turkey’s Transformers // Foreign Affairs, 2009, №6

[42] Barkey, Henry J. and Abramowitz, Morton. Turkey’s Transformers // Foreign Affairs, 2009, №6

[43] Barkey, Henry J. and Abramowitz, Morton. Turkey’s Transformers // Foreign Affairs, 2009, №6

[44] Интервю на Юлия Владимирова с доц. Иво Христов. Европа показа, че е мекотело и няма гръбнак // A-specto, 2015, №10

[45] Чуков, Боян. Реджеп Ердоган заговори за подполковник Лорънс Арабски // A-specto, 2017, №36

[46] Чуков, Боян. Реджеп Ердоган заговори за подполковник Лорънс Арабски // A-specto, 2017, №36

[47] Чуков, Боян. Реджеп Ердоган заговори за подполковник Лорънс Арабски // A-specto, 2017, №36

[48] Чуков, Боян. Реджеп Ердоган заговори за подполковник Лорънс Арабски // A-specto, 2017, №36

[49] Чуков, Боян. Реджеп Ердоган заговори за подполковник Лорънс Арабски // A-specto, 2017, №36

[50] Чуков, Боян. Реджеп Ердоган заговори за подполковник Лорънс Арабски // A-specto, 2017, №36

[51] Киров, Николай. Ахмед Доган:Играта е ва банк! Реабилитират неоосманизма [Онлайн ресурс]. Vesti.bg, 19.03.2017, https://vesti.bg/bulgaria/politika/ahmed-doganigrata-e-va-bank-reabilitirat-neoosmanizma-6066755

[52] Tomislav Kresović, Predrag Prokopljević. Geopolitika: Turska i Rusija sve prisutnije na Balkanu (KOLUMNA). [Онлайн ресурс]. BKTVNews, 13.04.2017, http://www.bktvnews.com/kolumna/geopolitika-turska-i-rusija-sve-prisutnije-na-balkanu-kolumna/101295

[53] Мравов, Константин (редактор). Турция си купи руски ракети, НАТО в недоумение [Онлайн ресурс]. Vesti.bg, 10.06.2017, https://www.vesti.bg/sviat/balkani/turciia-si-kupi-ruski-raketi-nato-v-nedoumenie-6073699

[54] BTV Новините. Ердоган: САЩ нямат право да ни критикуват за руските ракети. Вашингтон не можел да предложи на Анкара аналог на С-400. [Онлайн реурс]. BTV Новините, 11.10.2017, http://btvnovinite.bg/article/svetut/erdogan-sasht-njamat-pravo-da-ni-kritikuvat-za-ruskite-raketi.html

[55] Мравов, Константин (редактор). Турция си купи руски ракети, НАТО в недоумение [Онлайн ресурс]. Vesti.bg, 10.06.2017, https://www.vesti.bg/sviat/balkani/turciia-si-kupi-ruski-raketi-nato-v-nedoumenie-6073699

[56] Дневник. Джон Кери: НАТО ще провери дали Турция спазва изискванията за членство // Дневник, 18.07.2016

[57] Нова тв. Цветлин Йовчев: Ердоган е непредвидим и непостоянен [Онлайн ресурс]. Nova.bg, 27.03.2017, https://nova.bg/news/view/2016/07/17/153659/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B5%D0%BD/

[58] Радио Варна. НОВИНИ-СТРАНАТА И СВЕТА. Ердоган призова турците в Европа да имат по пет деца [Онлайн ресурс]. БНР РАДИО ВАРНА, 20.03.2017, http://bnr.bg/varna/post/100809060/erdogan-prizova-turcite-v-evropa-da-imat-po-pet-deca

[59] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[60] Шопов, Момчил. Бесарабските българи в Молдова [Онлайн ресурс]. World Review, 09.05.2017, http://wreview.eu/s/besarabskite-bulgari-v-moldova.html

[61] Шопов, Момчил. Бесарабските българи в Молдова [Онлайн ресурс]. World Review, 09.05.2017, http://wreview.eu/s/besarabskite-bulgari-v-moldova.html

[62] Шопов, Момчил. Бесарабските българи в Молдова [Онлайн ресурс]. World Review, 09.05.2017, http://wreview.eu/s/besarabskite-bulgari-v-moldova.html

[63] Киров, Николай (редактор). Руски самолети за Сърбия, Радев говори за въоръжаване [Онлайн реурс]. Vesti.bg, 19.04.2017, https://vesti.bg/bulgaria/ruski-samoleti-za-syrbiia-radev-govori-za-vyoryzhavane-6066390

[64] Интервю с Н.Пр. Сюлейман Гьокче. „Идеите за разполагане на ракети срещу нас не помагат“ // Капитал, 09.05.2015

[65] Гайтанджиева, Диляна. Диляна Гайтанджиева в Медиите ON AIR [Онлайн ресурс]. Bulgaria ON AIR, 31.10.2017, https://www.bgonair.bg/video/dilyana-gaytandzhieva-v-mediite-on-air

[66] Dr. Ivo Hristov: Geopolitics in 2016 - U.S., Russia, Turkey, Syria, Ukraine,E.U, etc. (Доц. Христов) [Онлайн ресурс]. YouTube, 09.11.2016, https://www.youtube.com/watch?v=3Ez7M3Dyavc

[67] Чуков, Владимир. Ердоганова Турция ще се намесва там, където има турци // 168 Часа, Год. ХХVII, 21-27.04.2017, Брой 16, с. 10

[68] Андролова, Калина. БСП изобщо не е в час за историческите тенденции. Интервю на Калина Андролова с проф. Иво Христов, юрист, социолог, депутат от БСП и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ // A-specto, 2017, N33, с. 17-34

[69] Михайлов, Димитър (редактор). Гърция и Сърбия в нов балкански съюз. Създават „висш съвет“ [Онлайин ресурс]. Dir.bg, 09.04.2017, http://dnes.dir.bg/news/makedonia-gartzia-sarbia-satrudnichestvo-25158510?nt=13

[70] Михайлов, Димитър (редактор). Гърция и Сърбия в нов балкански съюз. Създават „висш съвет“ [Онлайин ресурс]. Dir.bg, 09.04.2017, http://dnes.dir.bg/news/makedonia-gartzia-sarbia-satrudnichestvo-25158510?nt=13

[71] Андролова, Калина. БСП изобщо не е в час за историческите тенденции. Интервю на Калина Андролова с проф. Иво Христов, юрист, социолог, депутат от БСП и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ // A-specto, 2017, N33, с. 17-34