В годините на разпадането на СССР и последвалия период Русия е подложена на силно напрежение, предизвикано от усещането за несигурност, което изпитва управляващият страната елит. То се подсилва още повече от политиките на Запада и провокациите му спрямо Москва.
Според американския историк и психолог Бенджамин Абелоу, по време на обединението на Германия и след това, на бившите съветски лидери са дадени уверения, че НАТО не възнамерява да се разширява прекалено на изток. (Абелоу, 2025, с. 29). От което следва, че действията на алианса и Запада, като цяло, през следващите няколко десетилетия не би трябвало да бъдат повод за каквато и да било тревога от руска страна. Въпреки това, основната теза на Абелоу е, че именно грубото неспазване на тези уверения е най-важната причина за стартиралата през 2022 руска инвазия в Украйна. Визират се, в частност, стъпките на НАТО за присъединяване на Украйна към пакта и разполагането на западни оръжейни запаси в непосредствена близост до границата на Русия. Според Абелоу, сред факторите, които особено силно провокират Русия, е стриктното следване от украинска страна на политиката на Запада и фактът, че Киев не декларира ясен отказ от присъединяване към НАТО. Силвия Демедзюк от Военната академия във Варшава е на същото мнение, посочвайки, че „опасенията на Русия произтичат главно от желанието на Украйна да участва в организации, като ЕС или НАТО“. (Demedziuk, 2017) Тоест, за разлика от Абелоу, тя включва и стъпките по посока на присъединяването и към ЕС като фактор, допълнително усилващ агресивността на Москва. Естествено, по въпроса за членството на Украйна в ЕС, има спорове и противоречиви мнения, защото това до голяма степен би помогнало на страната да се справи с икономическите си проблеми, както и да осигури повече перспективи за младите украинци. В крайна сметка, нима е задължително, ако Украйна е член на ЕС това да означава, че тя ще изпълнява сляпо повелите на Запада? Би могла, например, успоредно със задълженията си като евентуална страна членка, да поддържа приемливи отношения с Русия, търсейки и нейното партньорство по пътя към разрешаване на вътрешните си проблеми. Но така или иначе, според Силвия Демедзюк, Москва оценява като заплаха дори и стъпките на Запада и Украйна за присъединяването на страната към ЕС.
Интересен факт е, че малко след решението за приемането на Грузия и Украйна в НАТО Москва влиза във въоръжен конфликт с Тбилиси. Както посочва в тази връзка Абелоу: „непосредствената причина за руското нахлуване беше масираният четиринайсетчасов артилерийски и ракетен обстрел, на който грузинската армия – финансирана, въоръжавана и обучавана от САЩ, подложи полуавтономния грузински регион Южна Осетия. Този регион граничи с Русия и има тесни връзки с нея“. (Абелоу, 2025, с.33) Предвид това развитие на руско-грузинските отношения, масираната руска инвазия в Украйна през 2022 изглежда съвсем закономерна. Ако се направи аналог с Грузия, вероятната непосредствена причина е разполагането на големи количества модерна военна техника на границата с Русия. Освен това Бенджамин Абелоу пише, че през периода 2027-2021 в близост до граничните зони тясно се преплитат два вида военна активност: освен оръжейните доставки е налице и „съвместна, украинско- западна, военна подготовка и учения за постигане на оперативна съвместимост на украинска територия“. (Абелоу, 2025, с.46) Едва ли е случайно и обстоятелството, че след 2017 САЩ променят политиката си за продажба и снабдяване на Украйна с въоръжения. Преди това става въпрос само за доставки на нелетална военна продукция.
Доцентът от Националната военна академия на Грузия Шота Отхозория също подкрепя тезата за значимата роля на Запада за започването и развитието на войната, особено що се касае до решенията на руските лидери и военни стратези. Отхозория изтъква, че „макар западните държави да не са пряко воюващи страни, техните стратегически решения, политически избори и координирани (или понякога фрагментирани) действия оказват дълбоко влияние върху военната, икономическата и дипломатическата траектория на конфликта“. (Otkhozoria, 2025) Оправдавайки напълно настъпателната политика на САЩ и НАТО спрямо Русия, авторът все пак изтъква същността на умисъла, стоящ зад всички техни решения и действия през различните етапи на руско-украинската война. Макар че не го посочва директно, както прави Бенджамин Абелоу, логиката на Отхозория води до извода, че причините за агресията на Русия се коренят в заплахите, свързани точно с тези действия и решения на Запада. Изключително строгата и последователна политика на санкции спрямо Руската Федерация, изолацията, както и липсата на достатъчна воля от страна на Украйна за постигане на взаимни консенсуси, чрез повече дипломация, закономерно води до сегашното състояние на перманентна война на изтощение.
Подобна на тезата на въпросния грузински автор е и тази на швейцарския професор Александър Ликхотал (преподавател в Женевската школа за дипломация и международни отношения). От една страна, той определя като основна причина за войната руската агресия. Веднага след това обаче, допълва тезата си, посовайки, че Западът, и най-вече САЩ, играе неоспорима роля за случващото се с Русия. Ликхотал обаче не разглежда Съединените щати като абсолютен хегемон и провокатор по отношение на руската сигурност. (Likhotal, 2022) Противоречейки си донякъде, малко след това той цитира Папа Йоан Павел II, според когото: „западните страни рискуват да разглеждат краха на комунизма като едностранна победа на собствената си икономическа система и поради това да не направят необходимите корекции в тази система“. (Likhotal, 2022) От този цитат, както и от редица експертни становища, става ясно, че в действителност много след официалния край на Студената война тя реално не е приключила. Просто се води по различен начин и с използването на по-съвременни подходи. За съжаление, изглежда че никой от участниците в нея не страда от морални скрупули заради безбройните човешки жертви и мащабите на военните действия.
Истина е и, че през годините след разпадането на СССР Русия не можа да понесе унижението от загубата на толкова много съседни на нея народи и територии, които навремето бяха част от СССР. Объркана от провокациите на Запада и от неспазването на договорките с него (неофициални и официални), в крайна сметка Москва отказа да приеме, че толкова близката в културно, географско и всякакво друго отношение Украйна също се е обърнала срещу нея. Според Ликхотал, образованата руска класа традиционно е „гледала на Украйна като на своеобразна „бананова република““ (Likhotal, 2022), която по право и принадлежи и закономерно би трябвало да е близка именно с Русия, а не толкова със САЩ. Всъщност, като че ли именно това са прикриваните, но същевременно и толкова ясни и закономерни причини за руската агресия срещу съседна Украйна. Джон Миършаймър подкрепя тезата, изтъквайки, че след присъединяването на Крим „Путин е оказал огромен натиск върху новото правителство в Киев, за да го разубеди да застане на страната на Запада срещу Москва, като ясно е заявил, че ще разруши Украйна като функционираща държава, преди да ѝ позволи да се превърне в западна крепост на прага на Русия“. (Mearsheimer, 2014) Американският професор също споделя виждането, че през години руските лидери са гледали пренебрежително на украинската държавност, имайки предвид, че те са възприемали Украйна като принадлежаща на Русия, т.е. намираща се плътно в нейната сфера на влияние (Mearsheimer, 2014).
В световен мащаб, другата основна теза за причините за войната в Украйна е, че руската агресия е предизвикана от желанието за присъединяване на и без това принадлежащата на „Руския свят” съседна държава. Редица автори, между които и професорът от Университета на Флорида Андрю Мичта, се придържат към позицията, че НАТО и разширяването на алианса на изток нямат нищо общо с украинската криза. (Michta, 2025) Някои на запад стигат и по-далеч, твърдейки, че дългосрочната цел на Путин е възвръщането, ако не напълно, то поне частично, на мощта на някогашния Съветски съюз. В подкрепа на това твърдение се привежда анексирането на Крим, както и притежаваните от Москва ядрени оръжия, които са широко обсъждана тема. В редица държави от Югоизточна Европа, включително в България, сериозно се дискутират свързани с това рискове за националната им сигурност. Добре е, че има широта и разнообразие в становищата на експертно, академично и обществено ниво, защото истината навярно е някъде по средата и всеки я тълкува в зависимост от собствените си интереси. Вероятно немалко източноевропейци вярват например, че за западняците е по-лесно просто да хвърлят цялата вина върху „агресора Путин” или, че са „посъветвани“ да го сторят. Подходящи в тази връзка са думите на Джон Миършаймър, който казва,, че „по сигнал отгоре повечето западни чиновници започнаха да представят Путин като истинския виновник за украинската ситуация“. (Mearsheimer, 2014)
Българската позиция
Каква е днешната позиция на България по въпроса за войната в Украйна? Добре е и може да се тълкува като заслуга на сегашната власт, че страната ни не влезе в „Коалицията на желаещите“ или т.нар. проект FREYJA, за изграждане на многостепенна европейска система за противоракетна отбрана, която да защити чувствителната инфраструктура на европейските градове от евентуално нападение с балистични ракети. Макар да имаше известни дебати по въпроса, България зае твърда позиция и не се нареди в редицата на държави като Украйна, Нидерландия, Франция, Германия, Италия, Великобритания и северните Норвегия, Дания и Швеция, които вече са членове на Коалицията. Нещо повече – добре би било, българското правителство да продължи този външнополитически курс. Например, нашият премиер би могъл, заедно с Макрон, Мелони и Мерц, да отиде в Москва, за да участва в разговори относно възможностите за дипломатическо разрешаване на конфликта. По този начин Путин би получил ясни индикации, че част от европейските лидери не смятат, че политиката към Русия трябва да се изразява само в санкции и изолация. Такова развитие на събитията във външнополитически план и, в частност, по отношение на Русия изглежда съвсем естествено, тъй като и в историческо, но и в културно отношение (особено предвид наличието на такъв фактор като източното православие) българската държава е исторически близка с руската.
*Доктор по национална сигурност от Военна академия „Г.С. Раковски”
Използвана литература:
1.Абелоу, Б. Как Западът провокира войната в Украйна? София: Изток – Запад, 2025, с.29
2.Demedziuk, Sylwia. The new dimension of war – the Ukraine conflict. [online] Security and defence quarterly Journal 1/2017 vol. 14 [viewed 06 August 2026]. Available from: https://securityanddefence.pl/The-new-dimension-of-war-the-Ukraine-conflict,105406,0,2.html
- Otkhozoria, Shota. The Role of the West in the Russia-Ukraine Conflict. [online] Defence and Science Journal № 4 (2025) [viewed 06 August 2026]. Available from: https://www.researchgate.net/publication/399043310_The_Role_of_the_West_in_the_Russia-Ukraine_Conflict
- Likhotal, Alexander. The Root Causes of the Russian Invasion of Ukraine. [online] The war in Ukraine. Global perspectives on Causes and Consequences – July 2022. [viewed 06 August 2026]. Available from: https://www.cadmusjournal.org/files/pdfreprints/vol4issue6/Root-Causes-of-the-Russian-Invasion-ALikhotal-The-War-in-Ukraine-July-2022.pdf
- Mearsheimer, John. Why the Ukraine Crisis Is the West’s Fault? [online] University of Chicago September/October 2014 [viewed 06 August 2026]. Available from: https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf
- Michta, Andrew. The real reason Russia invaded Ukraine (hint: it’s not NATO expansion) [online] New Atlanticist March 6, 2025 [viewed 06 August 2026]. Available from: https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/the-real-reason-russia-invaded-ukraine-hint-its-not-nato-expansion/
