Потребителски рейтинг: 5 / 5
Преди години с група от Кърджали, съставена от мюсюлмани и християни, посетих столицата на Обединена Европа - Брюксел. По обяд тръгнахме да избираме заведение в центъра на града, в което да хапнем. Мургав египтянин любезно ни подкани да влезем в неговия ресторант. Като разбра, че част от групата са мюсюлмани възкликна „Но, расизм”. С това ни спечели да седнем на неговите маси.
Думите му не бяха случайни. Той се чувстваше несигурен на пъпа на Европа.
Една от причините за трудната интеграция на мюсюлманите на Стария континент е трайното им социално-икономическо пренебрегване. Налице е откровен расизъм и дискриминация, смяташе покойният Алекс Алексиев, вицепрезидент на Центъра за политика на сигурността във Вашингтон. Проучване на социологическата компания „Галъп интернешънъл” сочи, че преди масовото нахлуване на мигранти в Западна Европа, породено от катаклизмите на Арабската пролет, едва 30% от европейците считат установилите се вече мюсюлмани в техните страни за лоялни. За повечето западняци чужденците от ислямските държави бавно, но сигурно превземат техните страни. Затова вече наричат Европейския съюз „Еврабия”. Понятието бе въведено за пръв път не от християни, а от мюсюлмани. Те кръщават така свое ислямистко списание, издавано в Европа. Терминът Еврабия обаче придоби гражданственост от книгата на покойната италианска журналистка Ориана Фалачи - „Силата на разума”. Според авторката, Европа се е превърнала в ислямска колония (1).
Тя си спечели омразата на мюсюлманските елити. Бе заклеймена и в доклад на ООН, изготвен от сенегалеца Дуду Диен. Констатацията й, която предизвика гневната реакция, е :” Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, Католическата църква, папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на свобода на мисълта и словото. Ако обаче направите същото с исляма, Корана, Пророка Мохамед или за някой мюсюлманин - тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация”.
Фалачи възстава срещу насърчаването на емиграцията на мюсюлмани от арабските правителства, срещу нежеланието на чужденците да се интегрират, срещу опитите им да наложат шариата, като алтернатива на европейското законодателство. В резултат Дуду Диен поиска в Женева пред ЮНЕСКО „ООН да създаде културна стратегия и да унищожи идеологиите, които оскверняват исляма”.
За това призовава и ликвидираният лидер на Либийската джамахирия Муамар Кадафи в обширно интервю за телевизия „Ар Джазира”. В него той откровено признава, че целта е до 2050 година Европа да стане мюсюлмански континент. Това ще стане чрез емиграция и насърчаване на раждаемостта.
Още по краен е алжирския политически деец Хуари Бумедиен. От трибуната на ООН той заявява в далечната 1974: ”Един ден милиони мъже ще напуснат Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят за да покоряват и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си!”
Думите му се потвърждават от градската партизанска война в предградията на Париж още през първите години на новото хилядолетие. На улицата излязоха радикализирани до крайност млади мюсюлмани. В Гърция също имаше бурни вълнения. Поводът бе митнически инцидент, при който полицай скъса Корана.
Тепърва ядове ще берат в Германия, прогнозира още през 2004 известният университетски преподавател по въпросите на Исляма Басан Тиби. Според него, още преди десетилетие страната е станала арена на битки между полицията и банди от маргинализирани мюсюлмански младежи. Хаос ще обхване градовете Берлин, Кьолн, Франкфурт. За съжаление, прогнозата се оказа вярна. Безредици при посрещането на Новата 2024 в германската столица,накараха влястите да признаят, че последната мигрантска вълна е довела да трикратен ръст на престъпността в страната.
Проучване на германските власти, провокирано от мрачните прогнози, отпреди десетилетие, показа, че 44% от мюсюлманите в страната имат фундаменталистки вярвания, 50% вярват, че ако умрат в джихад ще отидат в рая, а 25 % са готови да упражнят насилие над християни. Днес нагласите са още по мрачни.
За разлика от западноевропейските правителства, които искат да запазят добрия тон в отношенията си с мюсюлманските страни и са много внимателни в политиката си към емигрантите, крайнодясната опозиция става все по настъпателна и печели позиции в ЕС.
Това, което плаши Обединена Европа, към която се числим и ние е не толкова емигрантския бум, колкото съдбата на финансовите пазари. Петродоларите са навсякъде. Тъй наречените шариатски пари купуват всичко в Европа - банки, вериги от магазини, курорти. Едва 20% от парите от петрол се инвестират в арабския свят. Останалите се влагат основно в САЩ и Европа. С част от тях се насърчава емиграцията с друга тероризма.
След 11 септември 2001 медиите на Запад предприеха откровена кампания срещу шариатските пари, емиграцията и ислямизма.
Има обаче и гласове в обратна посока. Уважаваният главен редактор на Bloomberg news Джон Миклетуайт написа в прав текст, че западните медии са виновни за антиислямската истерия в Европа и САЩ. Той смята, че Турция е модел за бъдещето на исляма и призовава за приемането на южната ни съседка в Европейския съюз. Според Миклетуайт, проблемите в ЕС, които възпрепятстват членството, са повече отколкото проблемите в самата Турция. Има и други западни журналисти, според които повечето мюсюлмани са съвестни граждани на Европейския съюз. Думите им се потвърждават от проведено проучване на „Галъп интернешенъл”. В него две трети от интервюираните мюсюлмани в Европа заявяват, че са лоялни граждани на своите държави.
За да подчертаят лоялността си към европейските държави, мюсюлмански неправителствени организации приемат Харта на мюсюлманите в Европа (ХМЕ). Изготвянето и е възложено през 2000-та. Тя е представена в Брюксел пред представители на неправителствени организации през 2002. Приета е от НПО в 28 европейски държави. Авторите на документа посочват,че Хартата на мюсюлманите в Европа цели ”…да формулира писмено както основните принципи за правилното разбиране на исляма, така и основите за интеграцията на мюсюлманите като граждани” (2).
Хартата се опира на няколко принципа посочени в преамбюла:
-„Приносът на исляма за обогатяването на европейската цивилизация и светското присъствие на мюсюлманите от европейски произход както в миналото – основно в Източна Европа, така и в съвременността.
- Необходимостта от укрепване на гражданството, основано върху справедливостта, равните права и признаването на статута на мюсюлманите като европейска религиозна общност.
- Необходимото сближаване на мюсюлманите в Европа с цел подкрепа и сътрудничество при разширяването и развитието на Европейския съюз”.
Специално място е отделено на болезнената тема за джихада:
„Значението на Джихада, като въоръжена борба, трябва да бъде разбирано като последния апел, до който може да прибегне една държава, за да се защити по легитимен път срещу въоръжени нападения. Това, което ислямът предвижда в такива случаи в никакъв случай не е по-различно от международното право. На тази основа ислямът отрича насилието и тероризма, подкрепя справедливите каузи и признава на хората правото да защитават своите права по легален път, встрани от всякакво пристрастие и несправедливост”.
Българският анализатор Милко Бояджиев сочи: ”Дори първоначалният прочит на ХМЕ поражда основателни резерви и опасения, произтичащи от съдържащи се в нея преднамерени внушения, съмнителни твърдения и не дотам коректни интерпретации на същността на съдържащите се в автентичните източници на исляма неизменни фундаментални правила. Също така стои въпросът, доколко може да има съвместимост на прилежащата му религиозно–правна доктрина (шариата) с утвърдените в световната демократична общност свободи и универсални права на всеки човешки индивид. Повод за опасения поражда стремежът за легитимиране на ФИОЕ (Федерация на ислямските организации в Европа) като представител на сближените (автономни) мюсюлмански анклави на европейския континент и желанието за установяване на конструктивни връзки при условие на фактическо и юридическо признаване на единната световна ислямска нация (умма) и нейната превъзхождаща всички други религиозна доктрина. Наред с това смущават залегналите още в увода на ХМЕ искания за признаване на недопустимите според международните стандарти (колективни) права по общностен признак. В случая е уместно да се изтъкне обстоятелството, че в решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 10.01.1998г. (§ 58) е изразено неговото разбиране за истинската същност на дадена организация. За нея, според споменатото решение, трябва да се съди преди всичко от реално осъществяваните дейности. Не е достатъчно преценката да се извършва въз основа на официално прокламираните устройствени документи. Защото по този начин ХМЕ и други аналогичти актове могат да бъдат превърнати в удобна книжна фасада, целящи да улеснят ФИОЕ в прояви, твърде различни от публично обявените.”
Кой стои зад Хартата на мюсюлманите в Европа.Това разкрива арабиста проф.Владимир Чуков. Ето как с няколко думи той и Петя Колева представят авторите на документа: ”Федерацията на ислямските организации в Европа е ислямистки холдинг пуснал корени в обществата на нашия континент. Зад традиционната манипулативна реторика за „мир”, за „благоденствие” и за „съжителство”, въпросните ислямски радикали се опитват да представят своята идеология,за приемлива за европейските условия на фона на алкайдизма”. (3)
На европейското общество се предлага идеологията на радикалната организация „Мюсюлмански братя”, като алтернативна на терористичните „Ал Кайда” и „Ислямска държава”. Не липсва и припокриване на техните цели. ”Ал Кайда са лошите,ние сме добрите” - така от ФИОЕ резюмират своята идеология и претенции.
Под прикритието на мантрата за правата на човека, за борба за социална справедливост, за мултикултурализма и на съжителството между религиите, лидерите на ФИОЕ се опитват да капсулират мюсюлманската общност в Европа, т.е. стремят се да я отделят от средата, в която тя трябва да се интегрира (4).
ФИОЕ е създадена в годината когато пада Берлинската стена - 1989. Идеята за учредяването й датира от началото на т.нар. перестройка в социалистическия лагер. Първоначално възникват студентски дружества в 8 европейски страни.Впоследствие 19 европейски организации вземат решение за учредяване на ФИОЕ. Всички те са известни като тясно свързани с мрежата на „Мюсюлмански братя”. В учредяването участва и българска НПО -фондация „Ал Нур”, която впоследствие отпада. (5)
Ръководството на ФИОЕ обръща специално внимание на изграждане на структури в Източна Европа и привличане на местни мюсюлмани.
Болезнената тема днес е мигрантския потоп от Северна Африка. След т.нар.”Арабска пролет” от 2011талази мигранти настъпват към Европа. В голямата си част това са млади мъже, мюсюлмани. Първоначален пристан е италианският остров Лампедуза. С разрастването на военните действия в Близкия изток,както и с бягството на американците от Афганистан, вълни от мигранти заливат Турция.Част от тях, през Гърция и България, се отправят към Западна Европа. Тук са посрещнати радушно от неправителствени организации. Ключова роля има движението „Свят без граници”. Оказва се помощ не само на пристигналите, но и на пътуващите към Европа. (6)
Паметен ще остане призивът на бившият германскии канцлер Ангела Меркел към мигрантите, че са очаквани в Германия. Гласът й не остава в пустиня. Подкрепят я политици, медийни звезди, знаменитости, които настояват Европа да приема мигранти от цял свят. Тези, които отхвърлят тази политика, са определяни като студенокръвни и расисти. (7)
Консервативни анализатори в Европа определят ситуацията като катастрофа, а прииждащите мигранти мюсюлмани - като част от стратегията за „демографски джихад”. На противоположното мнение са все по-намаляващите, като влияние, общественици, които настояват за продължаване на политиката на интеграция на мигрантите.
Цитирана литература:
1.Фалачи Ориана,Силата на разума., С.,2008
2.Харта на мюсюлманите в Европа, превод от френски Момчил Христов
3.Чуков Владимир и Петя Колева., Западноевропейският ислям,С.,2011,с.,237
4.Чуков Владимир и Петя Колева, Цит.съч.,стр.237
5.Пак там. с.,238
6.Мъри Дъглас, Странната смърт на Европа.,С.,2018,с.,68-82
7.Мъри Дъглас, Цит.съч.,с.,290
* Председател на Сдружение „Балкански форум за мир-Кърджали”
