Демографското развитие на България за дълго време оставаше встрани от общественото внимание в страната ни в миналото, а неговият анализ често бе повърхностен и едностранчив. През последните мейкдьией години се разискват въпросия касаещи само някои страни от демографския проблем на страната ни, като се подминава реалната оценка на демографската ситуация у нас и отражението й върху цялостното развитие на България.
След 1989 някои отрицателни тенденции в демографското развитие на България, очертани от края на 70-те годиния се задълбочиха, поради което демографската ситуация днес може да бъде определена като “критична” от гледна точка на нормалното възпроизводство на поколенията. Основните причини за това са :
- Бързото застаряване на населението на България.
- Значителен спад в абсолютни и относителни стойности на раждаемостта.
- Повишаване на смъртността в абсолютни и относителни стойности.
- Значителна по обем и интензивност за нашите мащаби емиграция, в която участват предимно млади хора в активна възраст и с висока степен на образованост и квалификация.
- Намаляване с бързи темпове на общия брой на населението в България, което е обобщаващ показател за демографската ситуация в страната.
- Промяна на съотношението между различните етно-конфесионални общности в страната, което води до промяна в етно-културния облик на населението.
Разбира се посочените негативни промени в демографското развитие на България имат различни регионални измерения, което налага и регионален подход при вземането на мерки за преодоляването им.
Когато се говори за сегашната демографска ситуация в страната ни не трябва да се забравя ,че тя бе “подготвена” още през 60-те години с форсирането на процесите на индустриализация и урбанизация. Те доведоха до масови миграции от селата към градовете и промяна в жизнената среда, ценностната система и поведението на милиони български граждани. В тази връзка бързо бе променено и репродуктивното поведение на голяма част от население...
