Въпросът, дали Съединените щати сe намират на ръба на гражданска война привлича все по-голямо внимание от страна на учените, журналистите и обществеността на фона на нарастващата политическа поляризация, социалните вълнения и ескалиращото институционално недоверие.
В настоящата статия ще се опитам да направя критична оценка на потенциала за гражданска война в днешна Америка през призмата на ннтердисциплинарния подход, който интегрира политическите науки, социологията, историята и конфликтологията. Разграничавайки традиционните граждански войни от съвременните форми на политическо насилие, твърдя, че макар конвенционалната гражданска война очевидно да остава малко вероятна, САЩ са изправени пред нарастваща заплаха от асиметрично, фракционно и идеологически мотивирано насилие.
За целта ще разгледам структурните предпоставки за граждански конфликт, ще оценя съвременните данни за това и ще анализирам настоящата траектория на Америка в контекста на глобалните тенденции на отстъпление от либералната демокрация и ръст на политическия екстремизъм.
Въведение
В Съединените щати понятието гражданска война традиционно поражда силни исторически и емоционални асоциации, свързани най-вече с Американската гражданска война (1861-1865). Въпреки това, през XXI век терминът „гражданска война“ все по-често се използва за описване на заплахата, породена от вътрешни идеологически разделения, политически екстремизъм и спорадично насилие. Щурмът на Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 засили националните и глобалните дебати относно стабилността на американската демокрация. Ето защо в настоящата статия ще се опитам да отговоря на въпроса, дали САЩ са изложени на риск от гражданска война? За да разберем това, първо ще трябва да дефинираме, какво точно представлява гражданската война и да преценим, дали настоящите условия в страната отговарят на това определение.
Дефиницията за гражданска война
В политологията гражданската война обикновено се определя като продължително, организирано насилие между различни групировки в рамките на една държава, в резултат от което в бойните действия загиват най-малко 1000 души годищно (Sambanis, 2004).
Ключовите харакеристики на гражданската война включват:
■ Наличие на две или повече организирани групировки
■ Спор за контрол над централното правителство, конкретен регион или за решаването на важен политически въпрос
■ Използване на сила, водещо до значителни жертви
■ Участие на правителството в конфликта
Освен това съвременните учени определят „гражданския конфликт с нисък интензитет“ и „политическото насилие“ като алтернативи на пълномащабната гражданска война. Тази по-широка категория включва бунтове, тероризъм, партизанска война и асиметрични конфликти (Kalivas, 2006).
Исторически прецедент и политически контекст
Американската гражданска война (1861-1865) е конвенционална война между ясно определени географски образувания с постоянни армии и ясни сепаратистки цели. Конфликтът е обусловен от структурни и морални разделения и на първо място отношението към робството и федерализма.
Днешната ситуация е коренно различна по форма, но не изцяло по социално съдържание, а именно: налице е дълбока поляризация и очевидна нелегитимност на политическата система.
Тезата за студена гражданска война
Някои изследователи твърдят, че САЩ са в състояние на „студена гражданска война“, която не се характеризира с открити враждебни действия, а с дълбока идеологическа, расова и културна поляризация. Това се проявява в силно пристрастните партийни медийни екосистеми, политическата задънена улица и взаимната делегитимация на политическите фракции (Lilliana Mason, 2018).
Индикаторите за риск от граждански конфликт
На първо място сред индикаторите за наличие на реален риск от граждански конфликт е политическата поляризация. САЩ преживяват рязко увеличение на афективната поляризация, т.е. емоционално недоверие и презрение към противоположните политически възгледи (Iyengar & Westwood, 2015).
Тази форма на поляризация корелира с повишена толерантност към политическото насилие (Calmé & Mason, 2022).
На второ място, намалява доверието в демократичните институции, като съдебната власт, пресата и избирателната система. Според Pew Research (2023) само 20% от американците вярват, че федералното правителство постъпва правилно в повечето случаи.
На трето място, САЩ са уникални сред западните демокрации с високия си процент на притежание на оръжие от цивилни и наличието на организирани, идеологически мотивирани въоръжени групировки, като например „Пазителите на клетвата“ и „Гордите момчета“. Тези групи демонстрират готовност да използват насилие за постигане на политически цели (Антидифамационна лига, 2021).
На четвърто място, споровете относно легитимността на електоралния процес, особено след президентските избори през 2020, подкопаха доверието в мирното предаване на властта. Докладът на Международния институт за демокрация и електорална взаимопомощ (IDEA) за състоянието на демокрациите в света от 2022 определя Съединените щати като страна, в която демокрацията се намира в отстъпление.
Пречките пред пълномащабната гражданска война
Въпреки тревожните тенденции обаче, има няколко фактора, които предотвратяват избухването на конвенционална гражданска война:
- Липса на географски разделения: в сравнение с 1861, различията днес не са регионални, а идеологически, тъй като демократите и републиканците живеят, един до друг, в различни щати.
- Силно федерално правителство и въоръжени сили.
- Монополът на държавата върху легитимното насилие остава, до голяма степен, неоспорим.
- Икономическа взаимозависимост: сложната, интегрирана национална икономика създава бариери пред мащабните сътресения.
Тези структурни пречки правят традиционната сепаратистка гражданска война изключително малко вероятна.
Най-вероятният сценарий
За разлика от „конвенционалната” гражданска война, САЩ са по-уязвими пред:
- Стохастичен тероризъм: актове на насилие, извършени от лица, повлияни от екстремистка реторика, без формална групова координация.
- Локализирани бунтове: спорадично насилие в определени региони или срещу определени институции.
- Информационна война: дезинформационни кампании, подкопаващи легитимността на институциите и провокиращи вълнения.
Подобни явления напомнят повече на динамиката, наблюдавана в Колумбия или Северна Ирландия, отколкото на Американската гражданска война.
Държави като Югославия (1990-те), Чили (1973) и Украйна (2014) са много поучителни примери за колапс на демокрацията и ескалиращи вътрешни конфликти. Общите предвестници на този процес: поляризация, икономически трудности и институционален упадък, присъстват в различна степен и в САЩ.
Гражданската война обаче не се определя от един-единствен причинно-следствен фактор. Тя по-скоро е комбинация от множество подсилващи се взаимно фактори. В това отношение САЩ остават устойчиви, но не и неуязвими.
Извод: гражданска война или граждански разпад?
Изглежда малко вероятно в САЩ да избухне гражданска война в общоприетия смисъл на това понятие. Но нарастващото политическо насилие, институционалната делегитимация и крайната поляризация биха могли да доведат до настъпване на ера на хронична нестабилност. Това пък е в състояние да провокира постоянно насилие на ниско ниво, регионални вълнения и дисфункция на демокрацията – явления, които са далеч от гражданската война, но въпреки това са опасни за сплотеността на нацията и демократичното управление.
По-добрият вариант за САЩ може да се окаже „гражданската криза“ или „стрес тестът на режима“, при който държавата ще се бори да прилага закона еднакво за всички, да поддържа легитимността и да разрешава мирно споровете с политическите си опоненти. При всички случаи, избягването на тражданската война ще изисква премахване на фундаменталните причини за поляризацията в американското общество, възстановяване на демократичните норми и деполитизиране на ключовите институции.
Източници:
- Iyengar, S., & Westwood, S. J. (2015). “Fear and loathing across party lines: New evidence on group polarization.” American Journal of Political Science, 59(3), 690–707.
- Kalmoe, N. P., & Mason, L. (2022). “Radical American Partisanship: Mapping Violent Hostility, Its Causes, and the Consequences for Democracy”. University of Chicago Press.
- Kalyvas, S. N. (2006). “The Logic of Violence in Civil War”. Cambridge University Press.
- Mason, L. (2018). “Uncivil Agreement: How Politics Became Our Identity”. University of Chicago Press.
- Sambanis, N. (2004). “What is civil war? Conceptual and empirical complexities of an operational definition.”, Journal of Conflict Resolution, 48(6), 814–858.
- Pew Research Center (2023). Public Trust in Government: 1958–2023.
- Anti-Defamation League (2021). The Oath Keepers and the Militia Movement in the United States.
- International IDEA (2022). The Global State of Democracy Report.
*Авторът е професор в Cypress College в Южна Калифорния, САЩ
