Идеалите на Ислямска държава за държавност и суверенитет

Като начало се описва Вестфалският суверенитет, датиращ от ХVII век, който полага основите на концепциите за независимост и автономност на европейските държави. Следва кратък обзор относно възникването и еволюцията на организацията през 2014. Последният раздел проследява опита на групата да формира нова държава със собствена територия, население, закони и инфраструктура. Въпреки че са налице някои от тези характеристики, тя не е призната от международната общност и, следователно, не може да съществува като самостоятелна единица. В резултат от това целта и за завършено държавно образувание се оказва краткотрайна и непостижима.

Вестфалската парадигма за суверенитет

Вестфалският мир е серия от мирни договори, подписани между май и октомври 1648 в градовете Оснабрюк и Мюнстер (Goldsmith, 2000). Той слага край на Трийсетгодишната война, възникнала на религиозна основа, в която участват повечето европейски държави. Вестфалският модел поставя основите на международна система, изградена от суверенни държави (Balentine & Johnson, 2020). Той променя отношенията между църквата и държавата, предлагайки нова рамка, в която държавите могат да функционират като самостоятелни единици (Inoguchi & Bacon, 2001), свободни от политическото влияние на която и да било религиозна институция (Zreik, 2021).

Концепцията за „суверенитет“ възниква в късносредновековна Европа, в контекста на прехода от феодализъм към модерна териториална държава (Foucault, 2009). Терминът „вестфалски суверенитет“ свързва пряко понятието суверенитет с териториалната „държавност“ (MacRae, 2005). Той дава право на държавата, независимо дали е монархия, диктатура или демокрация, да упражнява контрол върху територията си без външна намеса (Bauder & Mueller, 2021), стига да спазва същите права на другите държави (Falk, 2002). Този тип суверенитет следва рационалността на картезианската логика, акцентираща върху териториалната власт, а не върху личната подчиненост (Wiessner, 2008).

Вестфалският суверенитет притежава три основни характеристики (Patton, 2019). Първо, той определя суверенната държава като най-силната и легитимна форма на политическа власт (Armstrong, 1993). Второ, признава се правителството, което управлява дадена територия, като критерий за държавност (Moita, 2012). Трето, премахнати са предишните легитимни ограничения върху действията на държавата в нейните собствени граници (Lebedeva & Marchetti, 2016). Тези три елемента оформят класическото разбиране за суверенитет, според което една държава, притежаваща ясно очертани териториални граници, има върховна власт в тях и е част от международна система, в която държавите играят водеща роля (Geenens, 2017). Това схващане остава почти непроменено в продължение на столетия (Philpott, 2001).

Промените във вестфалското разбиране за суверенитет и появата на нови де факто държави поставят въпроси относно същността на държавата: как се формира тя и кога може да се счита за участник в международната политика, дори без официално признание (Graham, 2011). Освен това суверенитетът може и да е средство за политически контрол (Lithman, 2004). Вестфалският модел на държавен суверенитет легитимира съществуващите властови структури, като отговаря на конкретни исторически и геополитически условия (Camilleri & Falk, 1992).

Съвременната държава притежава четири вида суверенитет (Krasner, 1999). Международноправният суверенитет се свежда до юридическата независимост и признаването от други държави (Caporaso, 2000). Вестфалският суверенитет се отнася до свободата да се вземат вътрешни решения без външна намеса (Goldsmith, 2000). Вътрешен суверенитет означава способността на властта да поддържа ред и контрол в собствените си граници (Kayaoglu, 2007).  Суверенитетът на взаимозависимостта представлява капацитетът на държавата да управлява трансгранични потоци от хора, стоки и информация (Lake, 2003). Последният вид се е позагубил с напредъка на глобализацията и технологиите (Krasner, 1999).

Четирите измерения на суверенитета невинаги са едновременно налице във всяка държава и днес са дори по-малко видими, отколкото по време на Студената война (Luke, 1996). Така например, една страна може да бъде международно призната, но да няма реален контрол върху територията си. Обратно, дадена власт може да упражнява ефективен вътрешен контрол, но да няма официално признание на международно ниво (Özpek, 2019).

Съвременната Вестфалска система се отличава с нежелание да признава нови държави, особено когато те се отделят от вече съществуващи без тяхното съгласие (Osiander, 2001). Това становище е тясно свързано с идеята за запазване на териториалната цялост. Международната общност рядко приема и промени на границите, произтичащи от вътрешни конфликти или насилие (Shultz & Jusse, 2017).

Важно е да се спомене и Конвенцията от Монтевидео за правата и задълженията на държавите, която формулира основните характеристики на съвременната суверенна държава (Murphy, 2015). Тя е приета на 26 декември 1933, по време на Седмата международна конференция на американските държави в в столицата на Уругвай - Монтевидео. На нея президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт и държавният секретар Кордел Хъл обявяват политика на добросъседство между САЩ и страните от Северна и Южна Америка (Van Vleck, 2013). Договорът е подписан от 19 държави (Stowell, 1936).

Основният въпрос, който поставя Конвенцията от Монтевидео се свързва с определението за държава и нейните права и задължения. Най-съществен е член 1, който посочва четири основни критерия за държавност: наличие на постоянна територия, население, правителство и способност за установяване на международни отношения (Grotenhuis, 2016). Според документа, политически субект, който отговаря на всичките условия, по дефиниция се счита за държава.

Произход и развитие на Ислямска държава

Преди да се проследи разбирането на Ислямска държава за понятието суверенитет е нужно да се опише нейното възникване и еволюция. Ислямска държава (ИД, ДАЕШ) води произхода си от Ал Кайда в Ирак (AQI)–местен джихадистки клон, който е активен по време на войната в Ирак под ръководството на Абу Мусаб Ал Заркауи през 2004. (Celso, 2015). В следващите години AQI се затаява, за да се появи отново на хоризонта през 2011. Същата година избухва Сирийската гражданска война, което кара много джихадистки групи да се противопоставят на режима на сирийския президент Башар Ал Асад. Абу Бакр Ал Багдади, тогавашният лидер на AQI, изпраща някои джихадистки бойци в Сирия с намерението да създаде бази за сигурност там, да събере пари и да набере доброволци за своята кауза (Byman, 2015). Групата постепенно се разширява и демонстрира желанието да обедини Сирия и Ирак в една държава. Тя започва военни действия, в резултат от които с изключителна бързина и ефективност са превзети градовете Тикрит и Мосул, в Ирак и Алепо и Кобане, в Сирия. ИД решава да избере Ракка в Сирия за своя столица (Rosenblatt & Kilcullen, 2019).

През лятото на 2014 организацията приема името „Ислямска държава” и обявява създаването на „халифат” (Wilson Center, 2019). Ал Багдади пък заявява претенции за върховен владетел или „халиф”, призовавайки всички мюсюлмани да дойдат в новосъздадената държава и да вземат участие в общата борба срещу неверниците (Bunzel, 2016). Основната доктрина, която се следва, е салафизмът, свързан със сунитския клон на исляма и целящ да го пречисти от опустошителното западно и шиитско влияние, което продължава с векове (Olidort, 2015).

През следващите няколко години организацията демонстрира огромен успех, като завладява нови територии, опитва се да формира истинска държава (Walt, 2015) и използва масови медийни комуникации (Mohamedou, 2022). Що се отнася до проекта и за „държавност”, целта е да бъдат унищожени всички други държавни и недържавни участници и земите им да бъдат разделени. Халифатът трябва да се разширява, като постоянно добавя нови области и съмишленици. Местни клонове известни като „вилаети” възникват на различни континенти, провинции и държави (Leigh et al., n.d.). На вътрешно ниво, пътищата са ремонтират, предлагат се банкови услуги, има засилено полицейско присъствие и дори е създадена собствена валута. В рамките на няколко години ИД вече функционира като завършена държава (European Parliament, 2017).

Визията на Ислямска държава за суверенитет

Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИД) има амбицията да създаде държава, управлявана според шариатски закони като се стреми да разширява територията си и към съседни страни (Atran, n.d.). За разлика от типичните джихадистки групи като Ал Кайда, амбицията на ИД е да има собствена територия, население, администрация и правна уредба (Revkin, 2016). Съответно, това повдига въпроса за суверенитета. Притежава ли тя суверенитет и отговаря ли на необходимите критерии, за да бъде считана за държава?

В преследването на тази си цел ИД се придържа към концепция за суверенитет (Rech, 2021), наподобяваща предвестфалския модел, при който границите се възприемат като променливи и формирани на религиозна и политическа основа (Kaneva & Stanton, 2020). Тя цели да нарисува нова карта на Близкия Изток разкъсвайки колониалните граници, установени от европейските сили и възраждайки халифата, управляван според ислямските догми, датиращи от VII век (Mihatsch, 2024). Той няма да съществува само в Ирак и Сирия, а ще достигне до места като Испания и Рим (Marone & Olimpio, 2020), отразявайки стремежите за глобално мюсюлманско единство известно като „умма” (Piscatori & Saikal, 2019).

Въпреки че ИД контролира територия и притежава някои характерни елементи на държавност (Ingram, 2021), нейният суверенитет остава непълен. Тя отхвърля съвременната концепция за държавен суверенитет, докато в същото време се опитва да я копира, превръщайки се в алтернатива на съвременните националните държави (Burden, 2018). Опитът ѝ да създаде автономна единица предизвиква традиционната концепция за национално управление (Longobardo, 2017). Освен това липсва и формалното признание от международната общност, а нейните действия - в случая нарушенията на човешките права и насилието, подкопават визията за легитимна държава (Lewis, 2014).

Според критериите, формулирани в Конвенцията от Монтевидео, Ислямска държава не отговаря на условията за легитимна държавност (Novogrodsky, 2018). Въпреки това, тя успешно се възползва от слабостта на държавните институции в Сирия и Ирак, за да изгради свои форми на политическа структура, териториален контрол, суверенитет и правна рамка (Bakkour & Stansfield, 2023). Групировката управлява конкретна територия и иска да възроди халифата, като едновременно използва възможностите на съвременните технологии (Pellerin, 2016). Нейният модел може да се разглежда като радикална алтернатива на съвременната държавност (Danckwardt, 2016). Тя се отличава от своите предшественици с прилагането на организационни принципи, които до известна степен съответстват на първите три критерия за държавност, посочени в Конвенцията от Монтевидео (Belanger-McMurdo, 2015).

Така, според критерия за „постоянно население“ държавата служи като средство за реализиране на общите стремежи на групи, обединени от културни, религиозни, исторически или други общи характеристики (Shany et al., 2014). Това са лоялните поддръжници на съответната общност. В същото време голяма част от населението в рамките на определена държава може да не изпитва чувство на принадлежност към нея. В Сирия например преди това мнозина напускат страната като бежанци (Human Rights Watch, 2019), но при Ислямска държава бягството е невъзможно, тъй като жителите са насилствено задържани.

Втората норма в Конвенцията – „дефинирана територия“, изисква единствено субектът да упражнява реален контрол върху определена територия (Klabbers, 2016). ООН признава и много малки държави, като Монако и Сингапур, за пълноправни членове (Simpson, 2020). Освен това, не е задължително границите на една държава да бъдат окончателно установени, а могат да се променят вследствие на конфликти, спорове или процеси на отделяне (Lewis-Kraus, 2015).

Третото условие („наличието на ефективно правителство“) не налага конкретна форма на управление, стига тя да изпълнява функциите си (Heinsch & Pinzauti, 2020). Международното право не изисква демокрация, плурализъм или светски характер. Важна е не структурата, а ефективността, проявена чрез способност за прилагане на контрол, събиране на данъци, функционираща правна система и поддържане на реда (Crawford, 2007).

ДАЕШ/ИД отговаря на първите три критерия от Конвенцията от Монтевидео, но четвъртият – „способността да установява дипломатически отношения с други държави“, определено липсва (Bernstein, 2015). Този аспект се свързва със способността на субекта да осъществява външни отношения, което е основополагащо за държавността (Novogrodsky, 2018). Въпреки че Ислямска държава изгражда вътрешна администрация в контролираните територии, последният елемент на практика не съществува.

Конвенцията ясно постановява, че една държава трябва да има капацитет да осъщестява дипломатически отношения с други държави. Що се отнася до международните отношения, Ислямска държава се намира в сложна ситуация (Potyrala, 2017), като нейната идеология, според която светът може да бъде мирен само след покоряването или унищожаването на неверниците, сериозно препятства признаването ѝ за легитимен международен участник (Fink & Sugg, 2015). Тероризмът и нарушаването на човешките права са основни бариери пред международното признание (Salazar, 2017), което оказва пагубно въздействие върху дълголетието на Ислямска държава като самостоятелен суверен (Baker, 2014).

ИД не може да бъде приета за суверенна държава. Тя отрича правото на другите държави да управляват своите територии и не признава валидността на техните граници. Те пък, от своя страна, отказват да я признаят като легитимен субект. Организацията установява контрол върху териториите в Ирак и Сирия чрез насилие, за да потисне местното население и да всее страх. Според Вестфалския модел, създаването на нова държава върху вече съществуващи такива не е позволено, а в допълнение към това ИД не отговаря на условията за признаване. Тя отхвърля глобалните норми, които регулират международната политика и не е добре приета от международната общност. Идеалите и за държавност и суверенитет предизвикват интерес, но са твърде крехки и нереалистични. Още повече, че през 2019 ИД губи последната си база в Сирия и на практика престава да съществува като групировка, претендираща за собствена държавност.

 * Докторант в СУ „Св. Климент Охридски”

Цитирана литература:

Armstrong, D. (1993). Chapter 1: The Westphalian conception of international Society. In Revolution and world order: The revolutionary state in international society (pp. 12-41). Oxford Academic. https://doi.org/10.1093/0198275285.003.0002

Atran, S. (n.d.). ISIS is a revolution. All world-altering revolutions are born in danger and death, brotherhood and joy. How can this one be stopped? Aeon Media Group. https://aeon.co/essays/why-isis-has-the-potential-to-be-a-world-altering-revolution

Baker, A. (2014). Why Al-Qaeda kicked out its deadly Syria franchise. Time. https://time.com/3469/why-al-qaeda-kicked-out-its-deadly-syria-franchise/  

Bakkour, S., & Stansfield, G. (2023). The significance of ISIS’s state building in Syria. Middle East Policy, 30(2), 126-145. https://doi.org/10.1111/mepo.12681

Balentine, M., & Johnson, C. (2020). Sovereignty. In International encyclopedia of human geography (pp. 305-313). https://doi.org/10.1016/B978-0-08-102295-5.10707-3

Bauder, H., & Mueller, R. (2021). Westphalian vs. indigenous sovereignty: Challenging colonial territorial governance. Geopolitics, 28(1), 156-173. https://doi.org/10.1080/14650045.2021.1920577

Belanger-McMurdo, A. (2015). A fight for statehood? ISIS and its quest for political domination. E-International Relations. https://www.e-ir.info/2015/10/05/a-fight-for-statehood-isis-and-its-quest-for-political-domination/

Bernstein, E. (2016). Is the Islamic State a ‘state’ by international law? University of Western Australia. https://doi.org 10.13140/RG.2.2.26130.45762 

Bunzel, C. (2015). From paper state to caliphate: The ideology of the Islamic State. Brookings, Analysis Paper 19. https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2016/06/The-ideology-of-the-Islamic-State.pdf   

Burden, J. (2018). The governance of savagery: International society, sovereignty and the Islamic State. E-International Relations. https://www.e-ir.info/pdf/76745

Byman, D. (2015, April 19). Comparing Al Qaeda and ISIS: Different goals, different targets. Brookings. www.brookings.edu/articles/comparing-al-qaeda-and-isis-different-goals-different-targets/      

Camilleri, J., & Falk, J. (1992). The end of sovereignty?: The politics of a shrinking and fragmenting world. Edward Elgar Publishing.

Caporaso, J. (2000). Changes in the Westphalian order: Territory, public authority, and sovereignty. International Studies Review, 2(2), 1-28. http://www.jstor.org/stable/3186426

Celso, A. (2015). Zarqawi’s legacy: Al Qaeda's ISIS “renegade”. Mediterranean Quarterly, 26(2), 21-41. https://doi.org/10.1215/10474552-2914495   

Crawford, J. (2007). Chapter 2: The criteria for statehood: Statehood as effectiveness. In The creation of states in international law (pp. 37-95). https://doi.org/10.1093/acprof:oso/9780199228423.003.0002

Danckwardt, P. (2016). Conceptualizing ISIS in international legal terms-implications, crises and failure of Westphalian notions of authority. Stockholm University. https://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:1167605/FULLTEXT01.pdf

European Parliament. (2017). In-depth analysis: The financing of the ‘Islamic State’ in Iraq and Syria (ISIS). Policy Department, Directorate-General for External Policies. https://doi.org/10.2861/193643   

Falk, R. (2002). Revisiting Westphalia, discovering post-Westphalia. The Journal of Ethics, 6(4), 311-352. http://www.jstor.org/stable/25115737

Fink, N., & Sugg, B. (2015). A tale of two jihads: Comparing the Al-Qaeda and ISIS narratives. IPI Global Observatory. https://theglobalobservatory.org/2015/02/jihad-al-qaeda-isis-counternarrative/

Foucault, M. (2009). Security, territory, population: Lectures at the collège de France 1977–1978. Palgrave Macmillan.

Geenens, R. (2017). Sovereignty vs autonomy. Law and Philosophy, 36(5), 495-524. http://www.jstor.org/stable/44980887

Goldsmith, J. (2000). Sovereignty, iInternational relations theory, and international law [Review of sovereignty: Organized hypocrisy, by S. Krasner]. Stanford Law Review, 52(4), 959-986. https://doi.org/10.2307/1229436

Graham, A. (2011). [Review of War and Religion after Westphalia, 1648-1713, by D. Onnekink]. War in History, 18(1), 123-125. http://www.jstor.org/stable/26070804

Grotenhuis, R. (2016). Nation and state. In Nation-Building as necessary effort in fragile states (pp. 25-44). Amsterdam University Press. https://doi.org/10.2307/j.ctt1gr7d8r.5

Heinsch, R., & Pinzauti, G. (2020). To be (a state) or not to be? The relevance of the Law of belligerent occupation with regard to Palestine’s statehood before the ICC. Journal of International Criminal Justice, 18(4), 927-945, https://doi.org/10.1093/jicj/mqaa048

Human Rights Watch. (2019). Syria: Concerns for civilians escaping ISIS holdout. https://www.hrw.org/news/2019/02/22/syria-concerns-civilians-escaping-isis-holdout

Ingram, H. (2021). The Islamic State’s method of insurgency: Control, meaning, & the occupation of Mosul in context. GW Program on Extremism. https://doi.org/10.4079/poe.05.2021.03

Inoguchi, T., & Bacon, P. (2001). Sovereignties: Westphalian, liberal and anti-utopian. International Relations of the Asia-Pacific, 1(2), 285-304. http://www.jstor.org/stable/26156532

Kaneva, N., & Stanton, A. (2020). An alternative vision of statehood: Islamic State’s ideological challenge to the nation-state. Studies in Conflict & Terrorism. https://doi.org/10.1080/1057610X.2020.1780030

Kayaoglu, T. (2007). The extension of Westphalian sovereignty: State building and the abolition of extraterritoriality. International Studies Quarterly, 51(3), 649-675. http://www.jstor.org/stable/4621732

Klabbers, J. (2016). Chapter 1: Montevideo convention on rights and duties of states. In International Law Documents (pp. 2-4). Cambridge University Press. https://doi.org/10.1017/9781316577226

Krasner, S. (1999). Sovereignty: Organized hypocrisy. Princeton University Press.

Lake, D. (2003). The new sovereignty in international relations. International Studies Review, 5(3), 303-323. http://www.jstor.org/stable/3186572

Luke, T. (1996). Governmentality and contragovernmentality: rethinking sovereignty and territoriality after the Cold War. Political Geography, 15(6-7), 491-507. https://doi.org/10.1016/0962-6298(96)00028-5

Lebedeva, M., & Marchetii, R. (2016). Middle East instability and the decline of the Westphalian system. Valdai Discussion Club Report. https://valdaiclub.com/files/11789/

Leigh, K., French, J., & Juan, J. (n.d.). Islamic State and its affiliates. The Wall Street Journal. https://graphics.wsj.com/islamic-state-and-its-affiliates/

Lewis, J. (2014). The Islamic State: A counter strategy for a counter state. Institute for the Study of War. https://www.understandingwar.org/report/islamic-state-counter-strategy-counter-state

Lewis-Kraus, G. (2015). Welcome to Liberland, the world’s newest country (maybe). The New York Times Magazine. https://www.nytimes.com/2015/08/16/magazine/the-makingof-a-president.html

Lithman, Y. (2004). Wars, Europe, and visions of the world. Social Analysis: The International Journal of Social and Cultural Practice, 48(1), 86-90. http://www.jstor.org/stable/23178838

Longobardo, M. (2017). The self-proclaimed statehood of the Islamic State between 2014 and 2017 and international law. Anuario español de derecho internacional, 33, 205-228. https://doi.org/10.15581/010.33.205-228

MacRae, A. (2005). Counterpoint: The Westphalia overstatement. International Social Science Review, 80(3-4), 159-164. http://www.jstor.org/stable/41887236

Marone, F., & Olimpio, M. (2020). We will conquer your Rome: Italy and the Vatican in the Islamic State’s propaganda. Studies in Conflict & Terrorism, 46(3), 307-329. https://doi.org/10.1080/1057610X.2020.1776952

Mihatsch, M. (2014). A post-Westphalian caliphate? Deconstructing ISIS ambitions. World Crunch. https://worldcrunch.com/in-the-news/mount-lewotobi-laki-laki-erupts

Mohamedou, M. (2022). Islamic State (ISIS). In D. Snow, D. Porta, D. Adam, & B. Klandermans (Eds.), The Wiley-Blackwell encyclopedia of social and political movements (pp. 1-4). https://doi.org/10.1002/9780470674871.wbespm579  

Moita, L. (2012). A critical review on the consensus around the Westphalian system. JANUS.NET, e-journal of International Relations, 3(2), 17-42. https://www.redalyc.org/pdf/4135/413536170002.pdf

Murphy, D. (2015). The one-state solution. Irish Pages, 9(2), 11-15. http://www.jstor.org/stable/44508346

Novogrodsky, N. (2018). Is ISIS a state? The status of statehood in the age of terror. Berkeley Journal of International Law, 36(1), 36-59. https://doi.org/10.15779/Z38VD6P497

Olidort, J. (2015, November 24). What is Salafism? The Washington Institute for Near East Policy. https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/what-salafism   

Osiander, A. (2001). Sovereignty, international relations, and the Westphalian myth. International Organization, 55(2), 251–287. http://www.jstor.org/stable/3078632

Özpek, B. (2019). Competitive jihadism: Understanding the survival strategies of jihadist de facto states. All Azimuth, 8(1), 23-36. https://dergipark.org.tr/tr/download/article-file/623434

Patton, S. (2019). The Peace of Westphalia and it affects on international relations, diplomacy and foreign policy. The Histories, 10(1), 90-99. https://digitalcommons.lasalle.edu/the_histories/vol10/iss1/5

Pellerin, C. (2016). “Communicating terror: An analysis of ISIS communication strategy”. Kuwait Program at Sciences Po. https://www.sciencespo.fr/kuwait-program/wp-content/uploads/2018/05/KSP_Paper_Award_Spring_2016_PELLERIN_Clara.pdf

Philpott, D. (2001). Revolutions in sovereignty: How ideas shaped modern international relations. Princeton University Press.

Piscatori J., & Saikal, A. (2019). Chapter 5 ISIS’s conception of the umma. In Islam beyond borders: The umma in world politics (pp. 134-159). Cambridge University Press.

Potyrała, A. (2017). Islamic State – Disputed statehood. In A. Sroka, F. Garrone, & R. Kumbrián (Eds.), Radicalism and Terrorism in the 21st Century: Implications for Security (pp. 107–122). Peter Lang AG. http://www.jstor.org/stable/j.ctv2t4bgx.9

Rech, W. (2021). The naming of evil: Sovereignty, security and unlawful warfare. Isonomía, 54. https://doi.org/10.5347/isonomia.v0i54.433

Revkin, M. (2016). The legal foundations of the Islamic State. Brookings. https://www.brookings.edu/articles/the-legal-foundations-of-the-islamic-state/

Rosenblatt, N., & Kilcullen, D. (2019). How Raqqa became the capital of ISIS. In P. Bergen et al. (Eds.), Understanding the new proxy wars: Battlegrounds and strategies reshaping the greater Middle East (pp. 115-150 ). Oxford Academic. https://doi.org/10.1093/oso/9780197673591.003.0005

Salazar, J. (2017). Words are weapons: Inside ISIS’s rhetoric of terror. Yale University Press.

Shany, Y., Choen, A., & Mimran, T. (2014). ISIS: Is the Islamic State really a state? The Israel Democracy Institute. https://en.idi.org.il/articles/5219

Shultz, R.& Jusse, P. (2017). Using the rule of law to combat the Islamic State. United States Army War College. https://www.jcs.mil/Portals/36/Documents/Doctrine/Education/jpme_papers/schemenaur_s.pdf?ver=2017-12-29-142155-737

Simpson, A. (2020). Revisiting the United Nations and the micro-state problem.

E-International Relations. https://www.e-ir.info/2020/03/17/revisiting-the-united-nations-and-the-micro-state-problem/

Stowell, E. C. (1936). President Roosevelt’s proposal of an extraordinary Pan American conference. The American Journal of International Law, 30(2), 270-273. https://doi.org/10.2307/2191093

Van Vleck, J. (2013). Chapter 2: Good neighbors are close neighbors. In Empire of the air: Aviation and the American ascendancy (pp. 53-88). Harvard University Press. https://doi.org/10.2307/j.ctt6wpp60.5

Walt, S. (2015). ISIS as revolutionary state: New twist on an old story. Foreign Affairs, 94(6), 42–51. http://www.jstor.org/stable/43946539   

Wiessner, S. (2008). Indigenous sovereignty: A reassessment in light of the UN declaration on the rights of indigenous peoples. Vanderbilt Journal of Transnational Law, 41(4), 1141-1176. https://scholarship.law.vanderbilt.edu/vjtl/vol41/iss4/4

Wilson Center. (October 28,2019). Timeline: the rise, spread, and fall of the Islamic State. https://www.wilsoncenter.org/article/timeline-the-rise-spread-and-fall-the-islamic-state  

Zreik, M. (2021). The Westphalia peace and its impact on the modern European state. Quantum Journal of Social Sciences and Humanities, 2(1), 1–16. https://doi.org/10.55197/qjssh.v2i1.41