Генерал Андор ШАНДОР: Войната често играе ролята на арбитър между държавите

Интервюто с генерал Андор Шандор публикуваме с любезното съдействие на Rádio Universum.

• Американският президент Доналд Тръмп подписа с Украйна договор, според който Киев ще предоставя на Съединените щати редкоземни материали, използвани в електрониката. Както знаем, Украйна разполага с големи запаси от литий, берилий, манган, галий, както и с най-големите в Eвропа запаси от титан. Според мен, най-добрата характеристика на всичко това е „оставете илюзиите си в гардероба”. Как мислите, какво би могъл да промени този договор в конфликта между Русия и Украйна?
• Мисля, че договорът е просто отговор на предложението на Владимир Зеленски, което той направи доста преди това. Всъщност, той направи и няколко други предложения, включително, че украинската армия може да замени американските войски в Европа, ако те се изтеглят от континента, и за какво ли не още. Според мен, това означава, че той отчаяно търси всякакъв възможен начин да не допусне Украйна да загуби. Ако е вярно (както твърдят повечето открити източници), че по-голямата част от находищата на редкоземни метали се намират в завзетите от руснаците територии, предложението на Киев към Тръмп очевидно следва да се тълкува по следния начин: ще получите тези находища, ако ни помогнете да си ги върнем. С друти думи, докато находищата се контролират от руснаците, американците няма да могат да получат нищо. Мисля обаче, че Доналд Тръмп наистина иска да сложи край на въоръжения конфликт, макар че стремежите му имат откровено комерсиален подтекст. Да си припомним ексравагантното му предложения за Сектора Газа: „хайде да го превърнем в нова Ривиера, като го застроим наново, но без палестинците”. Последното обаче е проблем. Самия Тръмп изглежда не вижда пречки, поразява ме обаче, колко откровено обявява своите бизнес планове. Допускам, че това е част от някакви договорки (с руснаците, с израелците или с арабските монархии), но поне в моите очи то няма нищо общо със справедливостта.
• Независимо, дали мирът ще бъде постигнат сега или по-късно, вероятно всички ще се съгласят, че следва да се работи за създаването на нова архитектура за сигурност в Европа. Как смятате, необходимо ли ни е нещо като нова Ялта или Потсдам, защото Европа несъмнено се нуждае от някакви гаранции за сигурност?
• Не знам. Не бих говорил за нова Ялта или Потсдм, защото те са прекалено тясно свързани с поражението на Германия във Втората световна война. Възможно е, подялбата на света в Ялта да се надценява и нещата всъщност да са били по-различни.
• Извинете, че ви прекъсвам, но на тази конференция картата на Европа буквално е прекроена. Чехословакия например, губи т.нар. Закарпатска област, който днес е част от Украйна. Тоест, промените наистина са радикални.
• Необходима е воля за постигане на нови споразумения, които, без съмнение, ще отразяват сферите на влияние на държавите. Не бива да смятаме, че тонът в света се определя единствено от Съединените щати, а и те самите вече не искат това. Съществуват няколко силови центрове, които биха желали да затвърдят своите сфери на влияние. В края на краищата, така е било винаги. Най-важното е да се намери общ език, така че един или друг играч да не се опитва да гарантира със сила собствената си сфера на влияние. Не бива да се примиряваме с подобни опити, нито да ги допускаме. Проблемът обаче е, че в международните отношения между държавите и в тяхното съперничество за влияние липсват каквито и да било арбитри. Такива няма и това е факт. Ако си силен, можеш да диктуваш условията си и всеки ден виждаме това. Когато датчаните твърдят, че са ужасени от заявленията на Доналд Тръмп относно Гренландия,следва да сме наясно, че мощта винаги е играла първостепенна роля в света и, че държавите не се отказват от своите интереси. Те продължават да ги отстояват. Което пък поражда естествения въпрос, как това ще се впише в новия ред, който – да се надяваме – ще възникне в света след края на конфликта в Украйна.
• Каква роля, в това отношение, биха могли да изиграят държавите от БРИКС? Защото следва да отчитаме, че многополюсният свят вече е реалност. А и вие току що казахте, че е погрешно да смятаме САЩ за единствения хегемон на планетата.
• БРИКС несъмннено е силно обединение, в неговите страни членки живеят повече хора, отколкото в останалите световни полюси. Струва ми се обаче, че БРИКС се сблъсква с известни ограничения при постигането на целите си, тъй като са налице определени проблеми между Китай и Индия, между Индия и Русия, или пък между Саудитска Арабия, ОАЕ и Южна Африка. Тези държави не вървят постоянно в една посока, възприемайки например антиамерикански курс, тъй като повечето искат да поддържат добри отношения със САЩ. С други думи, не виждам там обединяващ елемент в сферата на политиката, който би могъл да помогне на БРИКС да се превърне в обединение на основата на антиамериканската политика и идеи. Което е добре за нас, европейците. Въпреки това, не бива да забравяме, че има голяма група държави, чието мнение по редица въпроси значително се отличава от нашето и те ще го отстояват с всички средства, както и, че БРИКС привлича мнозина играчи, включително измежду членовете на Северноатлантическия алианс. Като Турция, например. И въпреки това, разнородните интееси на страните от БРИКС ще ограничават в една или друга степен реалната политика на тази група в света. Без съмнение, БРИКС няма да се превърне в толкова силно интегрирано обединение, като западното, т.е. като Западна Европа и САЩ, макар че и ние, на Запад, имаме проблеми с единството. При всички случаи обаче, тази група е играч, с който сме длъжни да се съобразяваме.

Може ли БРИКС да замени долара с някаква друга валута? Едва ли. Поне не и по този начин, както мнозина прогнозират. Взаимната обвързаност между китайската и американската икономики е друг фактор, който ше ограничава активността  на БРИКС. Вижда се, че в момента тези държави не преследват някаква обща цел, а следват най-вече собствените си интереси. Руснаците преговарят тайно с турците в Сирия или вече са се споразумели, но очевидно няма да се споразумеят с тях в Либия, а пък Саудитска Арабия никога няма да стане антиамериканска, макар че ще продължи да е член на БРИКС. Същото може да се каже за ОАЕ и много други. Тази пъстрота е нормална, което обаче означава, че обединението ще се сблъсква с определени проблеми при прокарването на своите интереси. И причината за това е, че теи планове и цели няма да са приемливи на сто процента за всички членове на БРИКС.

• Твърдите, че държавите от БРИКС са прекалено самостоятелни и не са единни като Запада. Дали това означава, че БРИКС няма да създаде никаква военна организация, която да се превърне в балансьор на Северноатлантическия алианс?
• Трудно ми е да си представя подобно развитие. Дори Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) има своите ограничения. Интересно е, че тази организация напоследък остава в сянка. Следва да сме наясно, че ако Турция стане член на БРИКС, това би означавало да влезе и в хипотетичната военна организация на тази група. При подобно развитие обаче, дали би могла да остан член на НАТО?
• Може пък това обединение в рамките на БРИКС да няма военен характер.
• Не мисля, че ще се стигне дотам, тъй като интересите на страните членки са прекалено разнопосочи. В същото време, мощта на Съединените щати никъде няма да изчезне и редица държави от БРИКС ще продължат да поддържат добри отношения с тях, сътрудничейки си с останалите само в някои области.
• Според вас, как би трябвало да изглежда бъдещата система за сигурност на Европа? И какви биха могли да са гаранциите за европейската сигурност?
• Отнасям се скептично към твърдението, че ако САЩ наистина ограничат присъствието си в Европа (за излизането им от НАТО и дума не може да става), тя ще може сама да компенсира американския потенциал. В Европа липсва необходимият обединяващ елемент, чиято роля досега се изпълняваше от Съединените щати. Не си представям, как Европа ще може да създаде общи въоръжени сили. Кой би могъл да свири първа цигулка в отсъствието на САЩ? Тоест, според мен, подобни планове много трудно могат да бъдат реализирани. През всичките години, в които работя в сферата на сигурността (т.е. от началото на 1990-те насам) постоянно слушам, че САЩ най-сетне ще се концентрират върху Тихоокеанския регион и Китай. Продължавам обаче да смятам, че американците няма да се откажат от стратегическите си планове, според които не бива да се допуска в Европа да доминира само една държава. Виждали сме това на примера на Наполеон, Хитлер и съветските болшевики, а сега го виждаме и във войната в Украйна. Тоест, не съм убеден, че САЩ са се отказали от тази идея и са готови да оставят Европа да се оправя сама.

Не съм сигурен също и, че Европа е дотолкова единна за да може да се справи с такова предизвикателство. Може да бъде заставена да го стори, но дали би се обединила в подобни условия? И под чии флаг? На Германия? Или на Франция, Италия, Испания? Британците стоят встрани. Не знам, дали подобно нещо въобще е възможно. Не мисля, че след прекратяването на конфликта в Украйна антируските настроениа ще продължат да тласкат Европа напред. Спомнете си (макар че не искам да правя аналогии), че навремето СССР, само няколко години след Първата световна война, успява да създаде добри отношения с Германия, а след разпадането на Съветския блок през 1989-1990 Русия продължи тясното си икономическо сътрудничество с тази страна. Въпреки всички ужасни неща, които германците направиха по време на войната, която руснаците наричат Велика Отечествена. Тоест, не виждам никакви фундаментални причини, които да сочат, че руско-германските отношения ще продължат вечно да бъдат влошени, както са сега. Не виждам това и по отношение на Франция и Италия. Съвсем друг случай са Полша и прибалтийските държави. Не бих могъл да прогнозирам, към коя група ще се присъедини собствената ми страна – Чехия.

Доналд Тръмп едва ли ще разпусне НАТО или ще излезе от алианса. Това просто не е във възможностите му. Той обаче може да реши, къде ще присъстват американски войски и къде – не. Това е в правомощията му. От друга страна, виждаме, че Тръмп влиза в търговски спорове с Канада и Мексико. Струва ми се, че това, които прави в момента, е само „артилерийска подготовка“ с цел демострация на сила. Видно е обаче, че невинаги зад една или друга негова мярка се крие желание за дестабилизиране или разрушаване на досегашния модел. Най-вероятно Тръмп се опитва да постигне нещо друго. Предстои да видим, какво точно ще излезе от всичко това. Факт е обаче, че действа решително. Това е несъмнено. Ще видим, как Европейският съюз ще успее да се справи с натиска от страна на Съединените щати и да отстои своите интереси. Лично аз гледам доста скептично на способностите на Европейската комисия и основните и протагонисти. Те едва ли ще могат да изиграят наистина добра шахматна партия с Тръмп. Ще видим, иска ми се да бъркам.

• Казахте, че зад много от действията на Доналд Тръмп виждате конкретни икономически интереси. Ако говорим за Европа обаче, тя сякаш има повече идеологически интереси. Впрочем, дали все още някъде съществува нормална дипломация?
• Добър въпрос. Но, колкото и странно да изглежда, аз самият смятам, че американската дипломация е по-нормална от европейската.
• И така, Европа е отслабена, но – съдейки по всичко, Владимир Путин се нуждае най-вече от слаба Америка. Неслучайно в навечерието на последните президентски избори в САЩ, той твърдеше, че за Русия ще е по-добре те да бъдат спечелени от Камала Харис? Накъде вървят нещата и, дали всички големи играчи няма да се окажат критично отслабени?
• Мисля че ще станем свидетели на преразпределяне на сферите на влияние. Ние, тоест Западът, постъпихме глупаво, тласкайки Владимир Путин в прегръдките на Си Дзинпин. Сега Путин иска да пусне Китай в Арктика. А там имат свои интереси още осем държави, седем от които (ако не греша) са членове на НАТО, а ето че сего там влизат и китайците. Само допреди десетина години не можехме да предположим подобно развитие. Светът обаче се променя. Не бих казал, че всички промени вече са факт, но общите очертания са напълно ясни. В миналото многократно са се случвали подобни неща, защото отношенията между държавите открай време се градят по този начин. Както се казва, държавите нямат приятели, а само интереси. Това е реалността. Наличието на общ враг може да определя общите интереси само за определен период от време...
• Споменахте, че съществува риск от разпалването на пълномащабен конфликт. Освен това, преди да започнем интервюто, обсъждахме, дали бе възможно да бъде предотвратен сбъсъкът между Русия и Украйна. Какво мислите за риска от глобален конфликт? И дали Западът се опитва да го предотврати, или само налива масло в огъня?
• В момента не виждам перспектива за избухване на световен конфликт. За щастие, подобна заплаха не съществува. Да не говорим пък за глобален ядрен сблъсък. Не бих искал да припомням думите на Айнщайн, според който във войната, която хората ще водят след такъв сблъсък, вероятно ще се сражават с тояги и камъни, защото мисля че сме далеч от подобна мрачна перспектива. Няма никакво съмнение, че в света съществуват огнища на напрежение: Близкият изток, Източна Европа. Опасения поражда желанието на Китай да стане хегемон в Южнокитайско и Източнокитайско морета. Не са решени проблемите с Филипините, както и много други. Очевиден е стремежът на САЩ да сдържат Китай, но това не означава задължително, че между тях ще избухне въоръжен конфликт. Макар че Вашингтон ще продължи да сдържа Пекин, не виждам сериозна заплаха от световна война, подобна на онази, чиято годишнина отбелязахме през май.