Централна Европа в търсене на нови вектори на развитие

  Брюксел, както и отделни страни членки критикуват „дисидентското” поведение на Будапеща и Братислава, но нито Унгария, нито Словакия поставят членството си в ЕС под въпрос. В същото време те се опитват да реализират концепция за ограничена стратегическа автономия. Паралелно с това възникват и се обсъждат нови форми на регионално сътрудничество на различни нива, целящи да защитят интересите на Централна Европа в бързо променящия се свят

Съществуващите формати на централноевропейско сътрудничество

Има различни дефиниции и концепии за Централна Европа, но без съмнение нейното ядро е територията на бившата Австро-Унгарска империя. Днес там функционират широк спектър различни формати за регионално сътрудничество: Вишеградската група, Инициативата „Три морета”, „Букурещката девятка”, „Славковският формат” (Словакия, Чехия, Австрия), Централноевропейското отбранително сътрудничество, Централноевропейската инициатива и други. Дневният ред и сферите на взаимодействие на участващите в тях държави значително се различават. При това функционирането на всяка от тези регионални платформи в немалка степен зависи от текущата политическа ситуация в страните участнички.

Вишеградската група (V4) е сред водещите формати на регионалното сътрудничество в ЦИЕ. Тази платформа изначално беше създадена с цел да се постигнат максимално благоприятни условия за интеграция на Полша, Словакия, Унгария и Чехия в Европейския съюз, но и след влизането си в ЕС четирите страни продължиха съвместните консултации и проекти.

Макар че за функционирането на подобни платформи не е задължително съвпадането на политическите позиции, степента на политическо единство е важен фактор за тяхната ефективност. Началото на въоръжения конфликт в Украйна през 2022 провокира дълбоко разцепление във Вишеградската четворка. А след като през октомври 2023 на власт в Словакия дойде правителството начело с Роберт Фицо, групата V4 на практика се разцепи, трансформирайки се във формат V2+V2. Парламентарните избори през 2023 в Полша, която – както и Унгария, нееднократно биваше подлагана на критики от страна на Брюксел заради приписваните и нарушения на „върховенството на закона”, позволиха на либералната опозиция да отстрани национално-консервативните сили от изпълнителната власт, което на свой ред промени политическата конфигурация във Вищеградската четворка, в резултат от което  разцепението и на V2 + V2 стана още по-осезаемо.

В момента Унгария и Словакия отстояват в рамките на ЕС автономни линии на поведение в съответствие със собствените си национални интереси. Сближаването помежду им е в рязък контраст със състоянието на двустранните отношения между Словакия и Чехия, които в исторически план винаги са били изключително тесни. Сегашното чешко правителство не демонстрира уважение към суверенната словашка външна политика, основаваща се на миролюбивата дипломация и прагматичното сътрудничетво с международните партньори, включително извън рамките на западната общност.Така, в отговор на балансираната позиция на Словакия по украинския въпрос и запазването на дипломатическите контакти с Русия, през март 2024 кабинетът на Петър Фиала обяви прекратяването на междуправителствените консултации, които са основната платформа на двустранното чешко-словашко сътрудничество. В самата Чехия това решение провокира остро негативна реакция в средите на политическата опозиция и обществеността, като цяло [1]. Въпреки това, през октомври 2024 чешкият външен министър Ян Липавски потвърди, че Прага не възнамерява да възобнови консултациите с Братислава заради продължаващите външнополитически разногласия – в частност, относно конфликтите в Украйна и Близкия изток. Управляващите либерални елити в Чехия продължават да вредят на двустранните връзки със Словакия, което – ако това поведение се запази – може да има дълбоки и труднопреодолими негативни последици.

В условията на политически търкания между Прага, от една страна, и Братислава и Будапеща – от друга, чешкото правителство вече предпочита други формати за регионално сътрудничество и, в частност, „Славковския триъгълник” с австрийско участие. В края на август 2024 в Залцбург се проведе поредната среща на парламентарни делегации от Австрия, Чехия и Словакия, както и на специално поканените гости – Хърватия, Италия и Словения. „Славковският формат” за регионално взаимодействие, известен също и като „Аустерлицки”, възникна през 2015, като през последните години акцентът в дневния му ред е поставен върху въпросите, касаещи разширяването на ЕС на Балкаите и „противодействието на заплахите за сигурността”. Прага, която през 2024 беше страна-председател на „Славковския триъгълник”, всячески се стараеше да прокарва наративите за „руския империализъм”, „руският държавен тероризм” и свързаните с тях кинетични и кибернетични „атаки” срещу страни членки на ЕС и НАТО [Předsedkyně PS jednala…].

В дневния ред на друг централно-източноевропейски формат – „Букурещката деветка”, изначално доминират въпросите, касаещи сигурността и обвързаността с НАТО. Организацията беше създадена през 2015 с цел укрепване на военните връзки между деветте посткомунистически държави, които след разпадането на съветската система станаха част от Атлантическия блок. Създаването на „Букурещката деветка” целеше усилване на военното присъствие на НАТО на източния фланг и съдействие за интеграцията в Северноатлантическия алианс на нови членове и, на първо място, на Украйна, Молдова и Грузия. Доскоро „Букурещката деветка” се ползваше със силна американска подкрепа, а през 2021 и 2023 тогавашният президент на САЩ Байдън участва лично в срещите на върха на тази организация [Zemánek. Paradoxes…]. Последната от тези срещи, които се осъществяват на ниво държавни и правителствени глави и с участието както на министрите на отбраната, така и на външните работи, се проведе в Букурещ през септември 2024. Както се очакваше, ключовите и мотиви бяха декларациите за „фундаменталните заплахи” за сигурността на НАТО от страна на Русия и нарастващите „хибридни заплахи” [Bucharest…].

Подобно на „Букурешката деветка“, инициативата „Три морета“ (ИТМ), известна и като „Балтийско-Адриатическо-Черноморската инициатива“ е пряко ориентирана към развитие на регионалното взаимодействие в контекста на евроатлантическата парадигма. Този формат, който стартира през 2016, обединява всички 12 държави от ЦИЕ, които членуват в ЕС, като през 2023 към тях се присъедини Гърция. През 2022-2023 Украйна и Молдова получиха статут на асоциирани членове. Исторически прообраз на ИТМ е свързваният с името на Юзеф Пилсудски полски („ягелонски“) проект за „Междуморието“, т.е. интеграцията на пространството между Адриатическо, Балтийско и Черно морета.

По принцип, Инициативата „Три морета“ би могла да се превърне в полезен инструмент за инфраструктурнотно развитие и регионалното взаимодействие, но позитивният и дневен ред е засенчен от друг тип геополитически сметки. През 2020 Палатата на представителите на Конгреса на САЩ прие резолюция, в която обвързва ИТМ с американската национална сигурност и обещава финансова подкрепа за повишаване на „енергийната независимост и инфраструктурната свързаност“ на региона. Задачата, която си поставиха САЩ, беше да попречат както на развиващото се в онзи период руско-европейско сътрудничество в сферата на енергетиката, така и на китайската инициатива „Един пояс, един път“, включително на „формата 14+1“ – т.е. на сътрудничеството между Китай и държавите от ЦИЕ [H.Res.672…].

На срещата на върха на ИТМ във Вилнюс през април 2024 лидерите на страните членки потвърдиха привързаността си към „основополагащата цел на Инициативата – укрепването на регионалното сътрудничество в името на устойчива Европа и заздравяване на трансатлантическото партньорство“  [Joint Declaration…].

Специално беше подчертано „значението на трансатлантическото партньорство със САЩ“, както и фактът, че „ИТМ е важен катализатор на стратегическото американско присъствие в региона на трите морета“, а също важността на разширяването на ЕС както в Западните Балкани, така и в Източна Европа (Украйна, Молдова, Грузия) [Ibid]. Във връзка с нарастващото значение на Азиатско-Тихоокеанския регион, като „четвърти стратегически партньор“ на организацията – наред със САЩ, Германия и Европейската комисия – беше посочена Япония. Това решение се вписва в курса към консолидиране на партньорството с идейно близките държави по целия свят и формирането на съответните външнотърговски връзки.

Както споменах, на теория, ИТМ би могла да играе позитивна координираща роля за изграждането на устойчива инфраструктура и разширяване на регионалните комуникации, особено по оста „Север-Юг“, където тази инфраструктура остава крайно недоразвита. Заслужава подкрепа и стремежът за обвързване на проектите на ИТМ с такива инфраструктурни програми, като Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ) и Икономическия коридор Индия-Близкия изток-Европа (IMEC). Очевидно е обаче, че силите, стоящи зад кулисите на Инициативата „Три морета“, не са заинтересовани от развитието на прагматично и взаимноизгодно глобално партньорство и дори в рамките на чисто икономическата проблематика дават приоритет на задачите, имащи военно-политически характер. Показателно е, че заключителната декларация от срещата на върха на ИТМ във Вилнюс (т.19) директно обвързва инфраструктурния дневен ред на организацията с Плана за действие на ЕС в сферата на военната мобилност и „укрепването на Източния фланг на НАТО“ [Joint Declaration…].

Новите партньорски формати в Дунавския регион

Налице е очевиден контраст между съществуващите механизми за регионална сътрудничество, от една страна, и еволюиращата стратегия на Унгария и Словакия, от друга. Съвсем не е случайно, че диалогът между тези две държави бързо се задълбочава. При това, Виктор Орбан и Роберт Фицо не се ограничават с двустранното взаимодействие, а започват да формират алтернативни инструменти за многостранно партньорство. Скоро след като срешата на върха на Вишеградската четворка, провела се в Прага през февруари 2024, демонстрира политическата парализа на организацията заради сериозните и вътрешни противоречия, унгарският премиер лансира идеята за създаване на нова платформа за взаимодействие между суверенните държави от Централна Европа, която да функционира паралелно с вишеградските механизми.

Доста точки на съприкосновение са налице, в частност, между лидерите на Австрия, Унгария, Сърбия и Словакия. Освен това Белград, Будапеща и Виена вече имат опит в тристранното сътрудничество в сферата на сигурността – в онзи неин аспект, който касае общите им приоритети: през 2022 те сформираха съвместни гранични сили за противодействие на нелегалната миграция. Австрия, Унгария, Сърбия, както и Словакия, решително се обявяват против нелегалните миграционни потоци [Scheffer]. Освен това, и четирите страни са на сходни позиции по отношение на руско-украинския конфликт. Предоставяйки хуманитарна помощ на Украйна, те се обявяват против доставките на въоръжение за Киев, тъй като смятат, че това не способства за прекратяването на огъня и политическото урегулиране. Според тях, западната военна подкрепа, включително международната инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, лансирана от Чехия, само удължава военните действия и води до нови жертви. Миротворческата дипломация на Унгария, Словакия, Сърбия и Австрия е в остър контраст с ориентираната към продължаване на войната „ястребска“ позиция на Чехия, Полша и балтийските държави.

През периода на унгарското председателство в Съвета на ЕС Виктор Орбан осъществи амбициозна миротворческа мисия, демонстрирайки политическо воля, стратегическо мислене и завидни дипломатически качества. В рамките на няколко дни той се срещна с Владимир Зеленски в Киев, с Владимир Путин в Москва, със Си Дзинпин в Пекин и с Доналд Тръмп в резиденцията му „Палм Бийч“, с цел да се намери удовлетворяваща всички страни отправна точка за началото на мирни преговори [Report…]. Показателно е, че ръководните органи на ЕС, Европарламента, както и отделни страни членки на Съюза, включително Чехия, осъдиха тази мирна инициатива и, нещо повече, призоваха за наказателни мерки срещу Унгария [2]. Въпреки това , има основания да смятаме, че миротворческата позиция на споменатите четири държави от Централна Европа ще започне да се споделя от все повече страни от ЕС, особено в контекста на натиска на новата администрация на САЩ върху Украйна и съюзниците и за търсене на по-бързо политическо разрешаване на конфликта.

Суверенистката тенденция и прегрупирането на Европейския парламент

Освен унгарската партия „Фидес“ и словашката „Посока-социална демокрация“ (SMER), които са управляващи, в ЦИЕ има и други значими политически сили, стоящи на позициите на културния консерватизъм, демократизма и прагматизма. В Чехия сред тях са най-влиятелното политическо движение в страната „Акция на недоволните граждани“ (ANO) и такива партии от втория ешалон, като „Свобода и пряка демокрация“ (SPD) и „Стига!“ (Stačilo!) – група на левицата, създадена в края на 2023. Същото може да се каже за Австрийската партия на свободата (член на управляващата коалиция), „Алтернатива за Германия“ (AfD) или лявосуверенисткия Алианс на Сара Вагенкнехт. Идейно-политическата близост между тези централноевропейски партии се материализира в създаването, в края на юни 2024, на новата политическа група в Европейския парламент „Патриоти за Европа“, чиито основатели са чешката ANO, унгарската „Фидес“ и Австрийската партия на свободата.

Като цяло, европейските избори през 2024 не доведоха до принципна промяна в политическия баланс в Европарламента, въпреки известния ръст на влиянието на опозиционните сили. Не бе нарушена хегемонията на доминиращия блок, включващ Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти. Формиралите се структури и алианси съумяха да удържат в свои ръце контрола над институциите на ЕС и да преизберат Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия, а Роберта Мецола – за председател на Европарламента. Това потвърди високата степен на приемственост в политика на ЕС, която може да бъде нарушена само в резултат от радикални вътрешни промени във водещите европейски държави и от обрата в стратегията на САЩ след като Тръмп отново влезе в Белия дом.

Въпреки това, в Десетия Европарламент се формираха няколко нови опозиционни обединения. Най-важният елемент на следизборните прегрупирания бе създаването на групата „Патриоти за Европа“, която е третата по численост (86 евродепутати). Показателно е, че инициатори за създаването и бяха централноевропейските лидери Виктор Орбан („Фидес“), Херберт Кикл (Австрийска партия на свободата) и Андрей Бабиш (чешката ANO).

Ще припомня, че в двата предишни Европарламента, депутатите от ANO бяха част от либералните фракции: Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), през 2014-2019, и „Обнови Европа“, през 2019-2024. Всъщност, още участието на Андрей Бабиш в провелия се през май 2023 в Будапеща международен консервативен форум, беше илюстрация за постепенната промяна в ориентацията на партията му към национално-консервативния дневен ред, нарастващите и разногласия с либералните формации и сближаването на вижданията на Бабиш и Орбан [Zemánek. Redrawing…]. Двамата лидери установиха стабилни контакти и многократно декларираха взаимната си подкрепа.

След европейските избори през 2024 Андрей Бабиш, който обяви, че ANO напуска либералната група „Обнови Европа“, осъществи серия преговори с широк кръг потенциални участници в новия алианс и на първо място с премиера на Италия Джорджа Мелони. Оглавената от нея формация „Италианска братя“ спечели 24 места в Европарламента и претендираше за централна роля в новия състав на Европейската комисия. Мелони обаче не напусна групата „Европейски консерватори и реформисти“, където партията и се оказа най-силния играч, наред с полската „Право и справедливост“. И след като залогът му на Мелони не се оправда, лидерът на ANO съсредоточи усилията си за създаване на нова група, заедно с партиите на Орбан, Кикл и редица други партньори, включително френския Национален сбор, начело с Марин Льо Пен и Жордан Бардела, който през 2024 получи 30 места в Европарламента [3].

Следва да отбележа, че преди това Бабиш традиционно изтъкваше само двама свои чуждестранни съюзници – Виктор Орбан и Еманюел Макрон. Преди втория кръг на президентските избори в Чехия през януари 2023 той дори посети Париж за да се срещне с Макрон, очевидно стремейки се да демонстрира политическата си връзка с него. Предвид последвалия консервативен обрат в ориентацията на неговото движение обаче, както и новата платформа за сътрудничество на основата на алианса „Патриоти за Европа“, можем да направим извод, че лидерът на чешката опозиция вече се ориентира към партньорство не с президента на Франция, а с основния му политически съперник. На свой ред, Националният сбор подкрепи инициативата на централноевропейските политици и се пресъедини към създадената от тях група в ЕП.

Към алианса се присъединиха и „Фламандски интерес” (Белгия), Датската народна партия, Лигата (Италия), Партията на свободата на Герт Вилдерс (Нидерландия) и редица други по-малко известни партии. В предишния Европарламент почти всички те, както и Националният сбор на Марин Льо Пен, бяха част от групата „Идентичност и демокрация”, чиито фактически наследник са „Патриоти за Европа” В същото време, по ред причини, такива партии като „Алтернатива за Германия” (AfD) и чешката „Свобода и пряка демокрация”, които преди бяха в „Идентичност и демокрация”, останаха извън рамките на „Патриоти за Европа”. Заедно с радикалните евроскептични партии от пет източноевропейски партии и френската „Реконкиста”, които за първи път влязоха в Европарламента, те формираха още една нова група - „Европа на суверенните нации”.

Съставът на последната – 26 депутати от 8 държави – прави тази най-малобройна група в ЕП потенциално крайно нестабилна, тъй като задължителният праг за съществуване на група е поне 23 депутати от 7 държави. Ядро на групата са 14-те депутати на „Алтернатива за Германия”, които след успеха си на последните избори за Бундестаг, при определени условия, биха могли да възстановят алианса с бившите си партньори от „Идентичност и демокрация”. Засега обаче, липсата на силна немска партия, в лицето на AfD неизбежно отслабва потенциала на „Патриоти за Европа” по пътя към постигането на общите цели на участниците (и на евроскептичните кръгове, като цяло) – противопоставяне на хегемонията на либералните и атлантически сили в ЕС.

Манифестът на „Патриоти за Европа” отхвърля съвременния вектор на развитие на Европейския съюз, който „се обърна против европейците и преследва интереси, които са в разрез с волята на нациите, регионите и малките общности, формираще нашия Европейски дом” [“Patriots for Europe”]. В документа се подчертава необходимостта от радикални промени на основата на националния суверенитет, сътрудничеството между националните държави, защитата на идентичностите, традициите и основните права, както и съдействие за постигане на мир в света. Същите приоритети, до голяма степен, се споделят от AfD и други, преживяващи възход политически формации, включително словашката партия на Роберт Фицо „Посока – социална демокрация” (SMER), макар че тя не се присъедини към „Патриоти за Европа” в Европарламента.

Ще припомня,че още през октомври 2023 SMER беше временно изключена от Партията на европейските социалисти и съответната група в ЕП (Прогресивния алианс на социалистите и демокатите), а петимата и представители в новия Европарламент не членуват в нито една група. Въпросът за евентуалното им присъединяване към „Патриоти за Европа” провокира ожесточени дебати в партията на словашкия премиер, като част от членовете и смятат тази група за прекалено дясна и противоречаща на левия профил на SMER, и се обявяват за възстановяване на членството и в социалдемократическата група на ЕП. Въпреки това преговорите с последната бързо се оказаха в задънена улица, докато съвпадението с приоритетите на „Патриоти за Европа” беше налице, тъй като SMER акцентира върху националния суверенитет, традиционните ценности и прагматизма във външната политика. В крайна сметка Роберт Фицо заяви, че партията му ще остане извън „Патриоти за Европа”, отказвайки да подкрепи най-важните си регионални съюзници Андрей Бабиш и Виктор Орбан. Това решение, чието формално обяснение е свързано със социалдемократическия профил на SMER, очевидно бе резултат от стремежа да се избегне разцепление в най-силната словашка партия заради разногласията относно възможния алианс с национално-консервативните организации, смятани за „десни” и дори „крайнодесни”.

Ситуацията с партията на Фицо и проблематиката, свързана с дневния ред на „Патриоти за Европа”, свидетелства за спада на актуалността на делението на леви и десни и излизане на преден план на други противоречия, определящи политическото противопоставяне в либералните демокрации. Програмното кредо на „Патриоти за Европа” представлява консервативна реакция на онова, което се определя като „прогресизъм” и което се превърна в доминираща форма на съвременния западен либерализъм. Тази идеология ерозира традиционните социокултурни модели, като семейството, и е ориентирана към прокарване на интересите на малцинствата за сметка на социалното мнозинство. Тя неизбежно бива съпътствана от процес на ограничаване на демокрацията като управление на мнозинството, тъй като осъществяването на политическата власт и ефективното представителство на интересите на нацията е ограничено от множество правни препятствия на национално и наднационално равнище.

От гледна точка на национално-консервативните и суверенистки партии, либералните демокрации са се трансформирали в олигархии и, ако използваме думите на Виктор Орбан, в „управление на малцинството в интерес на малцинствата” [Lecture…]. Тези партии могат да бъдат квалифициирани като популистки, в смисъл че отстояват интересите на народа против листата на отчуждилите се от него елити. Този демократизъм, съчетан с отхвърлянето на прогресизма, разширява социалната база на т.нар. „нелиберални движения”, ерозира хегемонията на либералите и създава благоприятни условия за идването на власт на техните политически опоненти. Унгария и Словакия са ярки примери за тази тенденция.

Други ключови аспекти на общото кредо са суверенитетът, акцентът върху защитата на националните интереси, прагматизмът и реализмът във външната политика, в противовес на нейното идеологизиране от либералите. Прагматичния подход улеснява сътрудничеството с чуждестранните партньори, независимо от различията в политическите системи и културните модели.

Важно е да се подчертае, че акцентът върху националните интереси не само не изключва, но и пряко предполага подкрепа за регионалната интеграция и международната взаимна обвързаност. Поради тази причина например, суверенистките движения в държавите от ЦИЕ възприемат Китай не като заплаха за сигурността им, а като ключов партньор, с които има смисъл да се сътрудничи в най-различни сфери. Илюстрация на тази стратегия беще осъщественото през есента на 2024 посещение на словашкия премиер Роберт Фицо в Китай, което – по своята всеобхватна програма – няма прецедент в историята на дипломатическите отношения на Словакия с държавите от Азия [Fico Návšteva…]. На свой ред, осъзнавайки „трансформацията на глобалната система” и формирането на нов световен ред, унгарското ръководство се стреми на превърне Унгария в една от „ключовите държави”, т.е. в малка страна, способна да влияе върху международните отношения и външнополитическите процеси [Losoncz]. Ако се върнем към наболелия политически проблем за отношенията с Китай, следва да отбележим, че Пекин играе важна роля за укрепване на суверенитета и модернизацията на държавите от Централна и Източна Европа, но това не означава, че суверенистите биха искали да видят Китай в ролята на нов хегемон или доминиращ играч в региона.

Централноевропйският суверенизъм и гражданското общество

Централноевропейският регионализъм не се свежда до задълбочаване на сътрудничеството между суверенните държави и суверенистките политически партии в Централна Европа. С въпросите за регионалното сътрудничество и интеграцията, като противодействие на либералната хегемония, са ангажирани различни организации на гражданското общество, както и изтъкнати общественици.

Една от тези организации в Чехия е асоциацията Patrimonium Sancti Adalberti, създадена през 2020 с цел прокарване на идеята за по-тясно сътрудничество между централноевропейските държави. Името и е свързано с наследстото на Свети Адалберт Пражки – епископ на Прага и проповедник, живял в края на Х век, убит от езичниците по време на христианизацията на Прусия и обявен по-късно за покровител на Чехия, Полша, Естергомското архиепископство (седалище на унгарския примас) и херцогство Прусия. В края на октомври 2024 асоциацията проведе в Прага третата си годишна конференция, под надслов „Централна Европа на кръстопът”. Съорганизатори на форума, в който през последните три години участваха мнозина влиятелни представители на политическите, научните и бизнес средите от Централна Европа бяха над десет партньори от Австрия, България, Унгария, Италия, Полша, Сърбия, Словакия, Словения и Хърватия. През 2024 на форума присъстваха, в  частност, високопоставени политици от ANO, Австрийската партия на свободата, „Фидес”, полската партия „Право и справедливост”, Словашката нациоална партия, бивши високопоставени служители а НАТО, дипломати и ръководители на служби за сигурност.

Следва да подчертаем, че участниците в този представителен форум принадлежат към различни идейно-политически течения и имат различни възгледи по много въпроси, но ги обединява стремежът към изграждане на автономна Централна Европа, основаваща се на многовековната си идентичност, традиционните ценности, националния суверенитет и демокрацията. На провелата се през 2024 конференция беше изразено общото мнение, че Европа преживява криза, а глобалната и значимост рязко е намаляла. Без да оспорват членството на страните си в ЕС, участниците във форума изтъкнаха неприемливостта на наложилата се в Европейския съюз хегемония на либералните елити и прекалената зависимост на ЕС от външните центрове на влияние извън Европа [4]. Бившият зам. външен министър на Чехия Петър Друлак например, се обяви за създаването на устойчив формат на централноевропейското сътрудничество, независим от най-големите световни сили, без значение дали става дума за САЩ, Китай или Русия. Въпреки наличието на определени разногласия в оценките за военния конфликт в Украйна, мнозинството участници подкрепиха балансираната позиция на правителствата на Унгария и Словакия, които бяха представени, съответно, от зам. министъра в канцеларията на унгарския премиер Балаш Хидвеги и шефа на комисията по култура на Словашкия парламент Роман Михелко.

Участниците в Пражката конференция призоваха за преодоляване на полупериферното положение на региона (както в политическо, така и в икономическо отношение) чрез по-тясно регионално сътрудничество и еманципация [5]. Словашките представители, в частност, акцентираха върху необходимостта от ограничаване на чуждестранното влияние върху вътрешните политическите процеси, като едно от основните условия за възстановяване на суверенитета, демокрацията и консервативните ценности.

Тези цели се съдържат и в учредителния документ на сегашното словашко правителство – Програмната декларация, приета през декември 2023 [Programové vyhlásenie…]. Роберт Фицо е екипът му са наясно, че чуждестранната намеса често се осъществява чрез различни неправителствени организации, претендиращи че са независими и истински изразители на „гласа на народа”. Мрежите на финансираните от чужбина НПО определят дневния ред в интересуващите ги сфери, в ущърб на националните интереси на отделните държави. В резултат, финансираните и/или контролирани от чужденци неправителствени организации могат да се превърнат в сериозна заплаха за националната сигурност.

Ето защо словашките власти предприемат усилия за ограничаване на вредното чуждестранно влияние. Пакетът от вече приети или планирани мерки включва: законово задължаване на НПО да обявяват своите спонсори; прекратяване на държавното финансиране на тези организации от чужбина и сътрудничеството на държавните институции с тях; уволняване на държавните чиновници, работещи в полза на НПО; мониторинг и разследване на влиянието на подобни организации и техните агенти върху политическите процеси и вземането на решения; формиране на положителен имидж на страната, както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план; ревизия на стратегията за противодействие на хибридните заплахи; прекратяване на държавните реклами в прекалено ангажираните с НПО медии. Тези ключови мерки за ограничаване на чуждестранната намеса могат да бъдат приложени и в други страни от региона, съобразно местните условия.

Заключение

Държавите от Централна Европа постепенно се освобождават от прекалената си зависимост от трансатлантическите структури. В момента те са в процес на търсене на нови формати за регионално сътрудничество, нови форми на демократично управление и автономна позиция в рамките на формиращия се многополюсен свят. Въпреки наличието на различни подходи и конкретни гледни точки, суверенистките и, като цяло, далновидно разсъждаващи кръгове са единодушни относно необходимостта от контрол на миграцията, ревизия на стратегиите за сигурност, ограничаване на чуждестранната намеса, възстановяване на демократизма и мажоритаризма, прагматичен подход към външната политика, оптимизиране на регионалната интеграция, трансформиране на медийната среда, повишаване на отбранителната способност и укрепване на суверенитета в ключовите сфери. Ако и другите страни от региона последват примера на Унгария и Словакия, Централна Европа може да се превърне в значим и конструктивен участник в новия световен ред.

Бележки:

1. Opoziční strany kritizují přerušení konzultací se slovenskou vládou (2024, March 7) // ČTK. 07.03.2024. – URL: ceskenoviny.cz/zpravy/2489382 ; Lipavský: Konzultace se slovenskou vládou neobnovíme // Seznam Zprávy. 27.10.2024. – URL: seznamzpravy.cz/clanek/domaci-politika-lipavsky-konzultace-seslovenskou-vladou-neobnovime-263295 (date of access: 10.11.2024).
2. Pro podporu Ukrajiny hlasovala většina europoslanců. Odsoudili také Orbánovu ‚mírovou misi‘ // iROZHLAS. 17.07.2024. – URL: kurl.ru/hXUrP (date of access: 10.11.2024).
3. Boubínová M.Evropský plán ANO: velká frakce s Le Pen i Orbánem. A izolovaný Okamura // Deník N. 26.06.2024. – URL: denikn.cz/1462429/evropsky-plan-ano-velka-frakce-s-le-pen-i-orbanem-a-izolovany-okamura (date of access: 10.11.2024). 
4. Panenka R.Impérium je slepá ulička. Třeba uhájit budoucnost národů, znělo na konferenci s Dukou a Drulákem // Parlamentní listy.cz. 29.10.2024. – URL: parlamentnilisty.cz/arena/monitor/Imperiumje-slepa-ulicka-Treba-uhajit-budoucnost-narodu-znelo-na-konferenci-s-Dukou-a-Drulakem-763964 (date of access: 10.11.2024). 
5. Fuchsová D.Musíme více a lépe spolupracovat, znělo na pražské konferenci o budoucnosti střední Evropy // CNN Prima News. 26.10.2024. – URL:  cnn.iprima.cz/potrebujeme-lepsi-spolupraci-znelo-naprazske-konferenci-o-budoucnosti-stredni-evropy-451732 (date of access: 10.11.2024). 

Литература:

Bucharest 9 in the Defence Ministers Format // Ministry of National Defence. 19.09.2024. – URL: english.mapn.ro/cpresa/6334_Bucharest-9-in-the-Defence-Ministers-Format (date of access:10.11.2024).

Fico R. Návšteva Číny je cestou roka 2024 // Úrad vlády Slovenskej republiky. 06.11.2024. – URL: vlada.gov.sk/tlacove-spravy/robert-fico-navsteva-ciny-je-cestou-roka-2024-1/ (date of access: 10.11.2024).

H.Res.672 – Expressing support of the Three Seas Initiative… (116th Congress. 1st Session) // congress.gov.  16.10.2020. – URL:  congress.gov/bill/116th-congress/house-resolution/672/text/ih (date of access: 10.11.2024).

Joint Declaration of the Ninth Summit of the Three Seas Initiative // Three Seas Summit. 11.04.2024. – URL: 3seas.eu/media/news/joint-declaration-of-the-ninth-summit-of-the-three-seas-initiative (date of access: 10.11.2024).

Lecture of Prime Minister Viktor Orbán at the 33rd Bálványos Summer Free University and Student Camp // Viktor Orbán. 27.07.2024. – URL: miniszterelnok.hu/en/speech-by-prime-minister-viktor-orban-at-the-33rd-balvanyos-summer-free-university-and-student-camp/ (date of access: 10.11.2024).

Losonczi M. Balázs Orbán’s Hussar Cut: The Hungarian Strategy for Connectivity Launched at Ludovika Event // Hungarian Conservative. 15.02.2024. – URL: hungarianconservative.com/articles/current/balazs_orban_hussar_cut_the_hungarian_strategy_of_connectivity_book_launch/ (date of access: 10.11.2024).

“Patriots for Europe”: Orbán, Kickl, and Babiš Present Manifesto (2024, June 30) // The European Conservative. 30.06.2024. – URL: europeanconservative.com/articles/news/patriots-for-europe-orban-kickl-and-babis-present-manifesto/ (date of access: 10.11.2024).

Předsedkyně PS jednala na setkání Slavkovské skupiny o spolupráci v kybernetické bezpečnosti (2024, August 27) // TOP 09. 27.08.2024. – URL: top09.cz/co-delame/tiskove-zpravy/predsedkyne-ps-jednala-na-setkani-slavkovskeskupiny-o-spolupraci-v-kyberneticke-bezpecnosti-31779.html (date of access: 10.11.2024).

Programové vyhlásenie Vlády Slovenskej republiky 2023-2027. „Lepšie, pokojnejšie a bezpečnejšie žiť“. Národná rada Slovenskej republiky. 2023. – URL: nrsr.sk/web/Dynamic/DocumentPreview.aspx?DocID=535376 (date of access: 10.11.2024).

Report of Prime Minister Viktor Orbán to Charles Michel, President of the European Council (2024, July 18) // Viktor Orbán. 18.07.2024. – URL: miniszterelnok.hu/en/report-of-prime-minister-viktor-orban-to-charles-michel-president-of-the-european-council/ (date of access: 10.11.2024).

Scheffer J. Hungary Calls for the ‘Cooperation of Sovereign States’ — Could It Work? // Hungarian Conservative. 07.03.2024. – URL: hungarianconservative.com/articles/politics/hungary_austria_serbia_slovakia_cooperation_v4_illegal-migration_war-in-ukraine/ (date of access: 10.11.2024).

Zemánek L. Paradoxes of Polandʼs Rise: Regional Integration & War // Valdai Discussion Club. 23.03.2023. – URL: valdaiclub.com/a/highlights/paradoxes-of-poland-s-rise/ (date of access: 10.11.2024).

Zemánek L. Redrawing the Czech Political Scene: A Revival of Conservatism? // China-CEE Institute. 12.05.2023. – URL: china-cee.eu/2023/05/12/czech-republic-political-briefing-redrawing-the-czech-political-scene-a-revival-of-conservatism/ (date of access: 10.11.2024).

*Авторът е чешки политолог, старши научен сътрудник в China-CEE Institute