Рим: старата нова столица на Европа?

Само няколко дни по-късно Мелони се оказа единственият европейски лидер, поканен да присъства лично на церемонията по встъпване в длъжност на 47-мия президент на САЩ Доналд Тръмп. Ще припомня, че дори смятаният за основния съюзник на новия американски държавен глава в Европа – Виктор Орбан, предпочете на този ден да остане в Будапеща, където представи резултатите от унгарското председателство в ЕС.

Формиралите се доста бързо приятелски отношения между Мелони и Тръмп, на фона на крайно предпазливата (да не кажа негативна) позиция на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и отслабените от вътрешнополитически сътресения Франция и Германия, дадоха повод за доста спекулации, дали и до каква степен Италия би могла да стане посредник в отношенията между ЕС и САЩ, т.е. да се окаже онзи „единен глас на Европа”, за необходимостта от който отдавна говорят както политиците, така и икономистите, при това на най-високо равнище.

В същото време, няма как да не отбележа, че – за разлика от Орбан или от собствения и партньор в управляващата коалиция - лидерът на „Лигата” Матео Салвини – Мелони демонстрира доста сдържано поведение по време на предизборната кампания в САЩ, избягвайки да подкрепи открито нито един от кандидатите. Нещо повече - тезата, че САЩ ще си останат най-важния партньор на Италия, без значение, кой ще влезе в Белия дом, се превърна в традиционна мантра на италианските политици. Истината е, че откакто оглави правителството на страната, Мелони успя да създаде добри отношения с предишния американски президент Байдън, ангажирайки се активно с политиката му по отношение на Украйна, както и с редица негови международни инициативи. Например, с т.нар. „Партньорство за глобални инвестиции” или „Икономическия коридор Индия-Близкия изток-Европа” (IMEC), разглеждан като алтернатива на китайския суперпроект „Един пояс, един път”, който Италия напусна демонстративно, отказвайки да удължи действието на меморандума за сътрудичество с китайците през март 2024. Традиционната идейна близост между италианската десница и американските републиканци внезапно избухна с нова сила, след като стана ясно, че Тръмп отново ще влезе в Белия дом. Дали обаче, нещата опират само до тази близост?

Споделените консервативни ценности

Ще припомня, че сред първите стъпки на Тръмп беше да ревизира т.нар. jus soli (т.е. правото на родените в САЩ автоматично да получават американско гражданство) по отношение на нелегалните мигранти, да прокара редица решения, предоставящи повече права на органите на реда при издирването на нелегални имигранти, а също да включи в законодателството на страната тезата за наличие на само два биологични пола – мъжки и женски, с цел противопоставяне на „джендърния идеологически екстремизъм”. Всички тези мерки изцяло съвпадат с позиците и политиката на италианската десница.

И партията „Италиански братя”, и „Лигата” са последователни противници на jus soli, и смятат, че италианското гражданство трябва да се заслужи, а получаването на италиански паспорт да е финалния етап на интеграцията, а не нейна начална точка. Борбата с нелегалната миграция съшо е традиционен приоритет на Мелони и Салвини. През 2018-2019 твърдият подход към защитата на границите от страна на Матео Салвини, който тогава беше вътрешен министър, му създаде имиджа на убеден последовател на миграционната политика на Тръмп, спечелвайки му личните симпатии на американския президент. Наистина, сегашното правителство на Мелони се отказа от най-твърдите методи в тази посока (като блокадата на италианските пристанища), преориентирайки се към „структурно разрешаване на проблема”, т.е. взаимодействие с държавите, генериращи миграция и транзитните държави, за да бъде спрян мигрантския поток още на южния бряг на Средиземно море, и премахване на фундаменталните причини за миграцията. При това, Мелони предпочита да не действа сама в тази посока, а като ангажира Европейската комисия и лидерите на другите страни членки на ЕС. Именно по този начин, през 2023, бяха подписани споразуменията с Тунис и Египет. Нешо повече, самата Мелони многократно заявяваше, че Италия се нуждае от чуждестранна работна сила и затова каналите за легален „внос” на мигранти следва да бъдат разширени. За целта тя сериозно увеличи мигрантските квоти за периода 2023-2025 – до 450 хиляди души. Тоест, по отношение на миграционния проблем, италианският премиер е по-близо до позицията на Илон Мъск и онази част от представителите на едрия американски бизнес, стоящи зад Тръмп, които смятат,че САЩ трябва да останат привлекателни за висококволифицираните мигранти за да гарантират  конкурентните си предимства, за разлика от придържащите се към твърда антиимиграционна позиция хора, като бившия съветник на Тръмп - Стив Банън, например.

Както е известно, италианската десница твърдо се придържа към идеята за традиционното семейство, което според лидерите и, може да включва само „майка“ и „баща“, а не т.нар. „родител №1 и №2“; стреми се да забрани със закон сурогатното майчинство, осъществено в чужбина (в самата Италия то отдавна е забранено) и не позволява регистрацията на деца от еднополови бракове, заради което е обект на остри критики от Европейския парламентн. Тоест, консервативните ценности действително сближават италианскаха десница и републиканците на Тръмп.

Проблемите на италианския „суверенизъм“

Както знаем, основният лозунг в „ерата на Тръмп“ е “America first“, чиято италианска версия е «prima gli italiani». Само че, докато при американският президент той зазвуча с нова сила, изглежда че Мелони и Салвини са склонни да се откажат от него. Истината е, че през последните четири години италианският суверенизъм беше оставен на заден план. Италианската десница отдавна се отказа от идеите за излизане на страната от ЕС и еврозоната, за което призоваваше чак до 2018, и днес демонстрира пълна привързаност към евроинтеграцията. Действително, в предизборните си програми от 2024 (за Европейските избори) и „Италиански братя“, и „Лигата“ критикуваха „зелената политика“ на ЕС и други инициативи, свързани с т.нар. „енергиен преход“ (като „зелени къщи“ или забраната на двигателите с вътрешно горене след 2035), определяйки ги като „екологична лудост“. Според тях, те са вредни за конкурентоспособността на европейската индустрия и италианските производители, в частност. Само „Лигата“ обаче, настояваше за отмяната им, докато Мелони призоваваше само за тяхната ревизия.

За разлика от Тръмп, който още в първия ден след връщането си в Белия дом подписа указ за излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата, правителството на Мелони демонстрира пълна подкрепа за постигнатите през 2015 договорености, както и за всички многостранни споразумения в тази сфера. Традиционно значимо за Италия е присъствието и в ключовите международни структури, което самите италианци често подигравателно определят като „политика на креслата“ («politica della sedia»), т.е стремеж да се присъства по-скоро заради статуса и имиджа, отколкото заради постигане на реално влияние. Факт е, че през двете и половина години на управлението си, Мелони положи сериозни усилия за това присъствието на Италия да бъде забелязано – както в Г-7 и конференцията на ООН за климата, така и при формулирането на нова политика на ЕС в Африка, укрепването на взаимодействието с Африканския съюз и т.н., стремейки се то да прерасне в реално влияние (на „африканския вектор“ на италианската геополитика ще се спра подробно по-долу). Тъкмо поради това, тя избягва да „тръшка вратите“. Тоест, италианската десница се ориентира от суверенизма към по-различна тактика и други начини да направи така, че гласът на Рим да се чува на международната сцена.

„Планът Матеи“ и африканската геополитика на Рим

Както споменах по-горе, един от приоритетите на правителството на Джорджа Мелони е разширяването на италианското присъствие в Африка в рамките на т.нар. „План Матеи“. Документът включва редица стратегически значими за Рим сфери – от контрола на миграционните потоци до гарантиране на газовите доставки за страната. Той е наречен на името на Енрико Матеи (1906-1962), бивш директор на държавния концерн ЕNI (най-голямата италианска петролно-газова компания). През 1960-те години Матеи предлага на африканските държави изгодни условия за сътрудничество за да укрепи позициите на ENI за сметка на конкурентните големи чуждестранни енергийни корпорации. „Планът Матеи“, който бе официално представен на срещата на върха Италия-Африка през 2024, предвижда подкрепа за съществуващи инициативи и реализация на нови проекти в шест сфери: здравеопазване, образование, селско стопанство, водоснабдяване, енергетика и инфраструктура. С други думи, инициативата цели разширяване на италианското присъствие на Черния континент.

Италия и правителството на Мелони разчитат на реализацията на този план, поне по две важни причини. На първо място, с прокарването му, Рим се стреми да реши въпроса за ограничаването на миграционните потоци към Европа. Според нетовите автори, подобряването на качеството на живот на африканците и развитието на местните икономики с помощта на италиански инвестиции ще помогнат за намаляването на миграционния натиск или поне за това миграционните потоци да станат по-управляеми. На второ място, правителството на Мелони активно подкрепя експанзията на италианските компании в Африка и стремежа им да се включат в усвояването и развитието на стратегически важните ресурси на континента – енергийни, минерални или продоволствени. На фона на енергийната криза, провокирана от войната в Украйна, Рим разработва редица проекти в петролно-газовия сектор и в сферата на възобновямите енергийни източници, целящи постигането на устойчиво производство, съхраняване и износ на енергоносители, което би позволило превръщането на Италия в своеобразен енергиен хъб между Европа и Африка.

Откакто пое ръководството на страната, Мелони успя да постигне сделки с няколко африкански държави. По отношение на миграционния проблем например, бяха подписани три споразумения с Тунис на обща стойност над 100 млн. евро, целящи усилване на контрола над нелегалните мигранти, насочващи се от Африка към държавите от ЕС. В резултат, през миналата 2024 броят на пристигашите в Италия мигранти е намалял с 64%, в сравнение с 2023 и с 30%, в сравнение с 2022. Нещо повече, през 2023 беше подписано споразумение с Етиопия за подпомагане на местната икономика срещу по-тясно сътрудничество в управлението на миграционните процеси. То предвижда отпускането на 140 млн. евро в рамките на три години. През 2025 италианското правителство възнамерява да реализира 21 нови проекта, сред които са: подкрепа за образователната система на Koт д’Ивоар и Египет, финансиране на селскостопанския сектор в Алжир и Мозамбик, както и подпомагане на системата за здравеопазване в Мароко. Друг важен проект е т.нар. „Коридор Лобиту“, свързващ град Луакано в Ангола със Замбия, през територията на Демократична република Конго, който трябва да улесни трафика на минерали и селскостопанска продукция. Проектът за коридора предвижда възстановяване и развитие на железопътната инфраструктура, което ще позволи намаляване на времето и разходите по транспортирането на стоките.

В енергийната сфера основно внимание се отделя на диверсификацията на доставките въпреки наличието на програми, касаещи и други сектори. Така, през януари 2023, Италия и Алжир подписаха пет меморандума за взаимно разбирателно с цел укрепване на двустранните отношения. Сред тях бе споразумението между ENI и най-голямата алжирска петролно-газова компания Sonatrach, касаещо развитието на водородната енергетика и намаляване на вредните газови емисии. Друг меморандум предвижда полагане на подводен електрически кабел между двете страни и увеличаване на добива на алжирски природен газ от 21 до 35 млрд. куб. м, в рамките на две години.

Освен това, документът визира редица инициативи за повишаване на енергийната ефективност, развитие на възобновяемите енергийни източници, както и проекти за улавяне и утилизиране на вредните въглеродни емисии. През 2023 италианският премиер Джорджа Мелони посети Либия, където бе подписано споразумение с националната петролна компания за проучване на газовите находища край бреговете на тази африканска дърава. Смята се, че наличните запаси на двете находища позволяват добива на 6,7 млрд. куб. м природен газ през следващите 25 години. През май 2024 Италианският климатичен фонд към Министерството на екологията, съвместно с Международната финансова корпорация (IFC) инвестира 75 млн. евро в производството и преработката на иновативно биогориво в Кения от италианския концерн ENI.

Проблемите пред италианската експанзия в Африка

Макар че в Рим гледат с оптимизъм на перспективите пред „Плана Матеи“, налице са редица пречки пред успешната му реализация. На първо място, Италия трябва да се справи с проблема, породен от съкращаването на икономическите и ресурси, поради което през 2023 правителството трябваше да намали финансирането на Плана, отделяйки за целта едва 0,27% от БВП, вместо планираните 0,7%. Огромният държавен дълг (137% от националния БВП), също ограничава получаването на необходимите за пълноценната реализация на плана ресурси.

На второ място, Африка традиционно привлича вниманието на големите външни играчи, включително Китай и Русия. Което означава, че в бъдеще Рим е обречен да се сблъска с ескалиращо съперничество от тяхна страна, а да не забравяме, че те разполагат с по-сериозни икономически ресурси и в последно време действат по-системно от италианците на Африканския континет. Москва например, планира да инвестира в африканските държави около пет милиона долара през 2025. Освен това руснаците активно развиват сътрудничеството си с тях в енергийната сфера чрез такива компании, като Роснефт и Газпром. На свой ред, Пекин заявява, че е готов да инвестира цели 50 млрд. долара в различни инфраструктурни проекти на континента в периода 2024-2027, в рамките на своята инициатива „Един пояс, един път“.

На трето място, Италия има сериозни проблеми с газопреносната си инфраструктура, особено в централните региони на страната. Съществуващите газопроводи покрай Адриатическия хребет могат да транзитират до 126 млн. куб. метра метан дневно. Според генералния директор на ENI Клаудио Дескалци, това ограничава капацитета на газопроводите на Апенинския полуостров. Освен това, Италия изпитва недостиг на регазификационни станции: в момента там функционират само три регазификационни терминали: терминалът SHAM в Борго Панигале, морският терминал LNG Adriatica в Порто-Виро и FSRU в Ливорно, с общ капацитет едва 1,7 млрд. куб. м. Основната европейска компания, експлоатираща италианската газопроводна мрежа (SHAM), е закупила регазификатори на стойност 1,4 млрд. евро, което ще позволи този капацитет да нарасне до 27 млрд. куб.м, но те все още не са влезли в експлоатация, въпреки, че това трябваше да стане още в края на 2023.

Политическата нестабилност в африканските държави също може да попречи на реализацията на „Плана Матеи“. Ще припомня, че държавният преврат в Нигер през 2023 например, постави под въпрос изграждането на Транссахарския газотровод, по който ще се транзитират до 30 млрд. куб. м. африкански газ към Европа. Нещо повече, изострянето на кризата в региона на Сахел води до допълнителни рискове, включително от усилване на миграционния поток към Стария континент.

Предвид изброените по-горе проблеми, изглежда малко вероятно Планът да бъде реализиран до края на управлението на Мелони. Тоест, активизацията на италианската политика в Африка продължава да е трудно постижима цел, поне в краткосрочна перспектива. Ако Мелони бъде преизбрана на изборите през 2027, „Планът Матеи“ ше запази шансовете си, макар те да не са съвсем еднозначни. Евентуална смяна на политическото ръководство в Рим обаче, може да доведе от отлагане или пълна ревизия на Плана, съобразно приоритетите на новото правителство, което би поставило под въпрос систематичния характер на африканската политика на Италия.

Защитата на националните интереси

На пръв поглед, стриктното следване на националните интереси обединява наративите на Мелони и Тръмп. На практика обаче, се оказва, че тези национални интереси се конфронтират. Италианската десница например, поставя в центъра на идейното си позициониране прокарването на «fatto in Italia», т.е. защитата на националния производител и повишаването на националната конкурентоспособност, което обаче е в пълен разрез със стремежа на Тръмп да наложи мита върху търговията с ЕС.

Ще припомня, че търговският баланс между САЩ и ЕС е изцяло в полза на последния (чиито профицит през 2023 бе 156 млрд. евро), което дразни силно американския президент, настояващ за възстановяване на баланса и заплашващ с въвеждане на мита, ако Брюксел не предприеме необходимите за това мерки. А още през ноември 2024 тогавашния еврокомисар по икономиката Паоло Джентилони предупреди, че евентуални нови американски мита могат „да имат последици най-вече за държавите с най-голям търговски профицит със САЩ, т.е. за Германия и Италия“.

Въвеждането на 10%-ни или 20%-ни мита може да намали вноса на стоки от ЕС в САЩ с около една трета, като това ще засегне най-вече износа на машиностроителна и химическа продукция (т.е. 68% от целия европейски износ в страната). Според Il Sole 24 Ore, налагането на мита от 10% ще доведе до спад на БВП на еврозоната с 1-1,6%.

По данни на Италианската търговска агенция за 2023, общият обем на италианския износ в САЩ е бил 67,3 млрд. евро, а вносът – 25,2 млрд. евро, т.е. положителното салдо на Италия е 42 млрд. евро. По отношение на обема на италианския износ, САЩ са на второ място, като отстъпват само на Германия (74,6 млрд. евро). На трето място е Франция (63,4 млрд. евро). Италия е на първо място, сред държавите от ЕС по обем на доставяните в САЩ хранителни продукти, вино, модни аксесоари, мебели, метални изделия, бижутерия и очила.

На свой ред, Асоциацията на дребните производители в Италия (Confartigianato) твърди, че налагането на 10%-ни  или 20%-ни мита ще доведе до спад на италианския износ, съответно, с 4,3% или 16,8%, т.е. до загуби на стойност 11 млрд. евро. Очакванията са през 2025 икономическият растеж в страната да е 1% и нова търговска война между САЩ и ЕС, в комбинация с рецесията в Германия (с чиято икономика е тясно свързано италианското производство), може да доведе и до спад на темповете на растеж на Апенините. Най-тежко ще бъдат засегнати водещите сектори на италианското производство: транспорта и оборудването, химическата индустрия, черната металургия, машиностроенето и фармацевтиката. Сред  индустриалните компании, чиито бизнес е почти изцяло зависим от износа и за които САЩ са ключов контрагент, са компанията от Пиаченца Nordmeccanica – лидер в производството на гъвкави опаковъчни машини, изнасяща 95% от продукцията си; Cimolai Technology, която изнася 90,47% от продукцията си и произвежда транспортни средства за преместване на голямогабаритни конструкции; фармацевтичната компания Procos; компанията Iacobucci HF Aerospace, произвеждаща компоненти за авиационната индустрия, и Italian Gasket, която произвежда автомобилни уплътнения.

Впрочем, италианските винопроизводители също не биха искали да загубят американския пазар. Ще припомня, че по време на първия президентски мандат на Тръмп, когато бяха наложени мита върху широк спектър европейска продукция, включително виното, износът на италиански вина (чиито общ обем е 20 млрд. евро) в САЩ намаля. Тази тенденция може да се влоши от евентуалните нови мита, което ще има последици за цялата икономика. 60% от италианския винен експорт е концентриран на пет пазара, като само на този на САЩ се падат почти 25%.

Тоест, италианската икономика, в която износът формира 40% от БВП и се равнява на над 650 млрд. евро (през 2024), ще се сблъска със сериозно предизвикателство. Както знаем, за да избегне налагането на нови мита, ЕС ще трябва да купува повече американски втечнен газ (LNG).

Статистиката обаче сочи, че през първите девет месеца на 2024 САЩ са били едва на шесто място по обема на газовите си доставки в Италия с дял от 7,6%. Преди тях са Алжир (42,7%), Азербайджан (15,8%), Русия (10%), Катар (9,6%) и Норвегия (8,7%). През същия период Италия е станала четвъртата държава от ЕС с най-голям внос на американски LNG, с дял от 10,3%, като преди нея са Нидерландия (35,9%), Франция (21,8%) и Испания (11%). Тоест, Рим вероятно ще е сред първите, на които ще се наложи да ревизират обемите на газовите си покупки от САЩ.

Друг проблем, пораждащ противоречие между интересите на Италия и Съединените щати, са разходите за отбрана. През досегашното си управление Мелони се позиционира като последователне привърженик на на формирането на стабилен „европейски стълб“ на НАТО и смята че Европа следва съществено на повиши възможностите си във военната сфера.

Нека си припомним, че на последните европейски избори през юни 2024 тя призова в предизборната си програма ЕС да „прави по-малко, но да го прави по-добре“ («Fare meno, fare meglio»), посочвайки именно отбраната като едно от направленията, в които обединена Европа следва да консолидира усилията си за повишаване на своя технологичен и индустриален потенциал за гарантиране на „европейския суверенитет“ – „освобождаване от външните зависимости, при запазване на интегритета в рамките на НАТО“. В същото време обаче, самата Италия все още не моге да покрие необходимия праг за разходите за отбрана (2% от БВП) и едва ли ще е в състояние да го стори преди 2028.

Освен това, по време на последните срещи на НАТО бе лансирана идеята за повишаване на гези разходи до 2,5% от БВП. Както изтъкна в тази връзка министърът на отбраната Гуидо Крозето, при положение, че Италия има изключително висок държавен дълг, „това е проблем“, който ще наложи изключването на разходите за отбрана от разчетите на Европейская пакт за стабилност. Що се отнася до предложените от Тръмп разходи от 5% от БВП, италианския министър ги обяви за „непостижими“.

Италия – гласът на Европа?

В тази връзка ще припомня, че още през ноември 2024 Марио Драги  предупреждаваше, че последиците от протекционистките марки на Вашингтон могат да струват скъпо на икономиките от еврозоната, призовавайки страните членки да „говорят със САЩ с един глас“, тъй като поотделно представляват „твърде малкси играчи“.

Възможно ли е именно Италия да стане този „единен глас“ на Европа? От една страна Мелони наистина успя в много кратък срок да създаде доверителни отношения с Тръмп и обкръжeнието му (и, в частност, с Илън Мъск). Италия притежава огромен опит на успешна икономическа дипломация. Освен това, в момента националната икономика регистрира по-добри показатели, отколкото германската или френската. Тя демонстрира завидна гъвкавост, тъй като се опира на огромен брой малки и средни предприятия. Италианските компании запазват присъствието си дори в онези държави, където активността се затруднява от санкциите и външния политически натиск.

Изборите за Европейски парламент през 2024, както и последвалият период на формиране на новия състав на Европейската комисия, обаче, показаха, че въпреки всички усилия на Мелони да укрепи позициите на страната, предприети през първата година и половина от управлението и, „санитарният кордон“ по отношение на десните консерватори се запазва, а възможностите на последните да влияят върху вземането на важните решения продължават да са ограничени. В тази връзка ще припомня, че Мелони не подкрепи кандидатурите на Урсула фон дер Лайен, Кая Калас и Антониу Коща в процеса на формиране на ЕК, а предоставения на нейния съпартиец Рафаеле Фито пост зам. председател на Комисията, отговарящ за регионалната политика, сплотеността и развитието на регионите, очевидно не съответства на сегашната роля на Италия в ЕС.

Ще припомня, че по време на спешно свиканата от френския президент Макрон среща на седем европейски лидери в Париж, през февруари 2025, италианския премиер Джорджа Мелони заяви, че тя не бива да се превръща в „антитръмпистки форум“, както и, че ЕС следва да работи съвместно със САЩ и президента Тръмп за разрешаването на руско-украинския конфликт (тази позиция бе потвърдена и на инициираната от британския премиер среща на 13 европейски държави в Лондон в началото на март, непосредствено след скандания разговор между Тръмп и Зеленски във Вашингтон). В тази връзка, Мелони изрази съмнение, относно ползата от изпращането на европейски военни на територията на Украйна, определяйки подобна инициатива като „най-сложната и най-малко ефективната“. Според нея, Европа следва да продължи да се опира на САЩ в сферата на сигурността, а Украйна да получи гаранции за сигурност, така че да бъде избегнато повторно възобновяване на военните действия. Както твърди италианското издание Stampa, цитирайки източник от обкръжението на премиера: „Мелони смята, че избраната от френския президент формула на срещата в Париж е неправилна, както и, че тя е трябвало да се проведе в Брюксел с участието на всички страни членки на Съюза“. Според Stampa, Мелони подкрепя изразената по време на последната конференция по сигурността в Мюнхен позиция на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс за необходимостта от една по-самостоятелна Европа и се обявава за това подобни мероприятия да бъдат ориентирани към сътрудничество с президента на САЩ по въпроса за приключването на украинския конфликт, а не да се превръщат в „антитръмпистки“ платформи.

Струва ми се, че негласната позиция на „посредник“ в отношенията между Вашингтон и Брюксел, напълно съответства на стремежите и амбициите на Иналия, в качеството и на „средна държава с глобални интереси“, както и на самата Мелони, която акцентира върху повишаването на ролята на страната в рамките на Съюза. Съществуващата вътре в ЕС „политическо полифония“ обаче, не изглежда преодолима, поне в най-близка перспектива.

*Българско геополитическо дружество