Шведското членство в НАТО: на какво разчитат в Стокхолм и Брюксел

Това събитие окончателно сложи края на политиката на неутралитет и неприсъединяване, към която Стокхолм се придържаше в течение на повече от два века. След почти двегодишно очакване да бъдат разрешени противоречията с Турция и Унгария, блокираши ратификацията на шведската заявка за членство в НАТО, и присъединяването, през 2023, на другата доскоро неутрална скандинавска държава - Финландия, в региона на Балтийско море и Северна Европа се очертава съвършенно различна военно-политическа ситуация. Различни представители на ръководството на Северноатлантическия алианс многократно заявяваха, че Стокхолм е в състояние да допринесе значително за неговата сигурност. Истината е, че в навечерието на 75-годишния юбилей на НАТО Швеция осъществи сериозна геополитическа промяна на Стария континент, приключвайки процеса на почти пълното превръщане на Балтийско море във "вътрешно море" на алианса. Освен това, развитият военно-индустриален комплекс на страната, както и географското и положение, несъмнено ще способстват за сериозното укрепване на мощта на НАТО в Североизточна Европа.

Еволюцията на шведския и финландския неутралитет

Както е известно, от гледна точка на международното право, шведският неутралитет не беше оформен юридически, а бе по-скоро "традиционен", като началото му е свързано със загубата на Финландия през 1809 и края на епохата на наполеоновите войни през 1815. През втората половина на ХХ век тази политика беше известна като "отказ от участие в алианси в мирно време с цел запазване на неутралитета в случай на война" (alliansfrihet i fred, syftande till neutralitet i krig). Шведската доктрина предвиждаше страната да следва курс на "еднаква отдалеченост" от големите държави, отказ да се ангажира с проблемите на "голямата геополитика", наличие на мощни въоръжени сили (с цел да демонстрира своята решимост да защитава статута си), изграждане на стабилна социална система и ефективна национална икономика.

Тук е мястото да припомня, че ако по време на двете световни войни Швеция съумява - поне външно - да спазва неутралитет (официално Кралството не е член на каквито и да било блокове и не води войни, но оказва военна помощ на Финландия по време на войната и със Съветите през 1939-1940, доставя суровини на нацистка Германия и дори осигурява транзитен коридор на германските части през своята територия, за да не бъде окупирано от тях), през този период Хелзинки участва в няколко въоръжени конфликта със Съветския съюз. През 1944 поредицата от поражения на Германия провокира сериозни разногласия във финландското ръководство, относно продължаването на войната и връщането на териториите, загубени в резултат от конфликта през 1939-1940, което в крайна сметка води до преговори с Москва и подписване на примирие през септември 1944. При това Финландия успява да избегне съветизацията, като приема да изплати репарации, съгласява се на редица нови териториални отстъпки и премахва забраната на местната комунистическа партия. Официално, страната съумява да излезе от Втората световна война като независима държава, но де факто, заради географското си положение и доскорошните войни с могъщия и източен съсед, в Хелзинки предпочитат да следват т.нар. курс на Паасикиви-Кеконен (извеестен като  "финландизация").

Първите следвоенни изпитания за шведския неутралитет възникнаха в началото на 1980-те години. Негативната реакция на Стокхолм на влизането на съветските войски в Афганистан, поредицата от инциденти с неидентифицирани подводници в шведските териториални води и нарушаването на въздушното пространство на страната, влошиха ситуацията в Балтийския регион. Под натиска на САЩ и съюзниците им, Швеция на няколко пъти ревизира политиката си на "неприсъединяване към каквито и да било алианси", разрешавайки транспортирането по своята железопътна мрежа на американски военни товари към Норвегия и присъединявайки се към ембаргото върху доставките на високи технологии и технологии с двойно предназначение за Съветския съюз.

На фона на промените в края на 1980-те години ръководствата на Швеция и Финландия се сблъскаха с необходимостта да преразгледат своя неутралитет в променящия се свят. Разпадането на СССР, налагането на тезата за края на историята и необратимата победа на западната либерална цивилизация, както и промените в международната система на разделение на труда, доведоха до първото за следвоенния период сериозно обръщане на двете страни към Запада. През 1994 те се присъединиха към програмата на НАТО "Партньорство за мир", а година по-късно станаха членове на Европейския съюз. Политиката им на неутралитет формално беше запазена, но Стокхолм и Хелзинки започнаха да отделят все по-сериозно внимание на икономическото сътрудничество с европейските държави, както и на военното сътрудничество и кооперирането в сферата на производството на въоръжение със северноевропейските им съседи. А като най-важни структури, отговорни за сигурността в Европа, вече се разглеждаха ЕС и ОССЕ. В същото време двете страни предпочетоха да не акцентират върху сътрудничеството с НАТО (вариантът с реалното им присъединяване към алианса се възприемаше като проява на безотговорен популизъм), съсредоточавайки вниманието си върху възможността за изграждане на своеобразен прототип на общоевропейски въоръжени сили. Що се отнася до Русия, след 2000-те, в Стокхолм и Хелзинки я разглеждаха като непредсказуем играч, който постепенно се отказва от демократичните преобразувания през 1990-те, но това не бе пречка за развитие на икономическите връзки (така например, и двете страни не поставяха прегради пред изграждането на газопровода "Северен поток"). В същото време се признаваше, че субрегионът н Балтийско море представлява своеобразна "фронтова зона", чиято стабилност ще зависи до голяма степен от САЩ и Русия, тъй като Москва никога не е одобрявала разширяването на НАТО на Изток.

Както вече споменах, в началото на 1990-те години, Стокхолм окончателно се ориентира към всестранно задълбочаване на икономическите връзки със Западна Европа, подкрепи операцията на САЩ срещу Ирак през 1991 и разшири вноса на западни технологии за укрепване на собствения си военно-индустриален комплекс. Обяснение за тази трансформация даде тогавашният шведски премиер Карл Билд, според който: "Европа се промени и Швеция вече не може да се определя като неутрална държава". Към това следва да добавим присъединяването на страната към програмата на НАТО "Партньорство за мир" през 1994, членството в Европейския съюз (от 1995), както и участието в операцията на Северноатлантическия алианс в Босна (първият случай, когато шведски военни сили се оказаха подчинени на НАТО). Последва разполагането на шведски контингенти в Косово и Афганистан.

От друга страна, стратегическият прелом настъпил през 1990-те години, се отрази негативно на шведската военна мощ. Числеността на въоръжените сили и тяхното финансиране намаляваха, постепенно беше ограничен наборът на срочнослужещи в армията, който беше окончателно прекратен през 2010.

В същото време, събитията в Украйна през 2014 възродиха дискусията за отбранителната политика на страната, укрепвайки позицията на привържениците на необходимостта от възстановяване на предишната военна мощ на Швеция. Паралелно с това беше интензифицирано сътрудничеството с НАТО, а страната получи статут на партньор на алианса с разширени възможности, стартира и сътрудничеството в рамките на силите за бързо реагиране на НАТО и инициативите на пакта, касаещи оперативната съвместимост и стратегическите въздушни превози, а през 2017 беше възстановена и наборната армия. Въпреки все по-активното прокарване на тезата за "руската заплаха" обаче, социологическите проучвания показваха, че шведите все още не са готови за радикални промени. Така, през 2012-2015 делът на подкрепящите присъединяването на страната към НАТО нарасна от 17% до 31%, докато този на противниците на алианса варираше в диапазона 45-55%. И макар че и при следващите анкети броят на привържениците рядко надхвърляше този на противниците (само анкетите на американския център Pew, проведени през 2017, 2019 и 2020, сочеха, че присъединяването към НАТО се подкрепа от над 50% от респондентите), шведските медии твърдяха, че делът на едните и другите е почти равен.

Събитията в Украйна през 2014 бяха второто голямо изпитание, довело до присъединяването на Стокхолм и Хелзинки към антируската санкционна политика на Запада. В същото време обаче, реториката им по отношение на Москва не беше толкова враждебна като тази на техните прибалтийски и полски съседи. Акцентът в отбранителната политика беше поставен върху увеличаване числеността на въоръжените сили и тяхната модернизация, задълбочаване на сътрудничеството с останалите държави от Северна Европа и двустранното сътрудничество (в чиято основа бе синхронизирането на действията в сферата на отбранителната политика и съвместното вземане на решения по въпросите, свързани с хипотетичното бъдещо участие на Швеция и Финландия във военно-политически съюзи). Паралелно с това, започна да се отделя по-голямо внимание на активността на НАТО в Европа, като Стокхолм и Хелзинки все по-ясно и все по-често определяха алианса като "източник на стабилност", освен това и двете страни постоянно участваха във военните учения на НАТО и се присъединиха към програмата за партньорство с разширени възможности. От друга страна обаче, идеята за присъединяване към алианса все още не се подкрепяше от мнозинството от населението (макар че междувременно рязко нарасна броят на хората без ясни позиции по въпроса - около една трета от населението, които станаха и основния обект на пропагандата на противниците и привържениците на членството в НАТО). Правителствените документи от този период, макар и да съдържаха критики срещу Русия и призоваваха за по-тесни контакти с НАТО, все пак поставяха алианса редом до ЕС и ООН, т.е. залагаха на многостранния формат за разрешаване на кризите, без да се дава предимство на някоя от институциите, освен това лансираха тезата за "опцията НАТО", т.е. без да демонстрират желание за членство в блока, все пак не се отказваха твърдо от него, запазвайки си възможността да подадат заявка във всеки подходящ момент (следвайки правилото, че самото присъединяване не е толкова важно, колкото да имаш възможността да го направиш).

Третата причина за сериозна ревизия на мястото на Швеция и Финландия в европейската архитектура за сигурност бяха провелите се през януари 2022, по инициатива на Москва, няколко кръга на преговори между Русия и НАТО относно гаранциите за сигурност, но най-вече руската инвазия в Украйна, през февруари с.г. Освен твърдо декларираното неодобрение за действията на руснаците, в Стокхолм с пълна сила беше поставен и въпросът за отношението към големия източен съсед и възможното присъединяване към Северноатлантическия алианс.

Тоест, голямата промяна в отношенията между Швеция и НАТО настъпи през 2022. След началото на руската инвазия в Украйна, Стокхолм и Хелзинки активизираха вътрешните дискусии относно новото си място в европейската система за сигурност. На тях се обсъждаше както възможността страните да получат статут на основен съюзник на НАТО, така и присъединяването им към алианса като пълноправни членове. В крайна сметка обаче, представените в парламента доклади за ситуацията в сферата на сигурността, иувеличаването на броя на привържениците на членството в алианса, убедиха шведския елит да предпочете втория вариант. Постигнатата през предходните трийсетина години висока степен на съвместимост на шведските въоръжени сили и политическата система на страната със стандартите на държавите от НАТО, предполагаше бързото и присъединяване към алианса. Според бившия му генерален секретар Андерс Фог Расмусен, това дори би могло да стане "за една нощ". Всъщност,  твърдението му имаше своите основания, тъй като Стокхолм, както и Хелзинки, отдавна участват в различни учения на алианса, чиито мащаби и географският им обхват значително се разшириха през последните години. Сред най-ярките примери в тази посока са ученията Tading Juncture 2018 (с участието на над 50 хиляди военни от 31 държави), Aurora-23 (7,8 хиляди военни от 16 държави) и Steadfast Defender 2024  (най-големите учения от подобен род за последните 25 години, с участието на 26 хиляди военни от 14 държави). Или пък стартиралите през януари 2024 по източния фланг на НАТО и продължаващи вече няколко месеца учения с участието на над 90 хиляди военни от 32 държави (най-големите от 1988 насам), както и провелите се през март в зоната отвъд Полярня кръг учения Nordic Response 2024  (над 20 хиляди военни от 14 държави).

Колебанията по отношение на членството в НАТО бяха окончателно преодолени през май 2022, когато стана ясно, че в обшествените настроения е настъпила драматична промяна в полза на членството в НАТО - след началото на войната в Украйна, неговите привърженици вече разполагаха с твърдо мнозинство. В крайна сметка, на 18 май, Финландия и Швеция официално подадоха заявки за членство слагайки по този начин край на над двувековната история на швеския и почти 80-годишна история на финландския неутралитет.

Както е известно, и преди 2022, ръководството на НАТО многократно е заявявало, че сегашните политически, икономически и военни модели на двете страни напълно съвпадат със стандартите на алианса, което означава че те могат да бъдат приети без да им се налага да покриват изискванията на Плана за действие за членство в пакта (най-важният и по правило доста продължителин подготвителен етап преди присъединяванео). Наличието на такава съвместимост позволяваше да се твърди, че Швеция и Финландия, на практика, са част от алианса, като изключим ключовото обстоятелство, че за тях не важеше прословутият чл.5 на Северноатлантическия договор, касаещ колективната отбрана. Освен това, за окончателното им присъединяване беше необходимо съгласието на всички държави членки на алианса. Но, след като подаде заявката си за членство и получи съответната покана от пакта, Стокхолм навлезе в продължителен процес на разрешаване на противоречията си с Турция и Унгария, които блокираха ратификацияа на протоколите за присъединяването на Швеция в своите парламенти. Първоначално изглеждаше, че турските възражения са поне частично преодолени с тристранния меморандум от юли 2022, с който Швеция и Финландия изразиха съгласие да сътрудничат с Анкара в борбата и срешу Кюрдската работническа партия (PKK), да коригират антитерористичното си законодателство и да премахнат шведското ембарго върху доставката на въоръжения за Турция. Форматът на тристранните срещи по въпросите, поставени в меморандума, вдъхваше известен оптимизъм относно бързоо присъединяване на Швеция към НАТО. В частност, шведската страна последователно изпълняваше турските искания, но след провелите се през януари 2023 антитурски демонстрации, по време на една от които лидер на шведските крайнодесни радикали публично изгори Корана, Анкара прекрати преговорите. На свой ред, Финландия, която дори и след тези събития настояваше двете страни да влязат едновременно в НАТО (аргументирайки се с целите на военното планиране както на самите северни държави, така и на алианса, като цяло), промени позицията си през февруари 2023, след като си гарантира одобрението на Турция и Унгария, и окончателно се присъедин към алианса през април с.г.

Проблемът с претенциите на Турция

Шведското членство обаче продължи да бъде поставяно под въпрос, най-вече от страна на Турция.  Причината за това, според Анкара, бяха отношенията на Швеция с отделни лица и организации, контролирани от Кюрдската работническа партия (РКК). В страната, както впрочем, и във Финландия, живеят значителен брой кюрди, ангажирани с антитурска политическа активност. Както споменах, по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид през 2022 Турция все пак склони да одобри поканата към тях, но обвърза това с подписването на специален меморандум, в който двете скандинавски държави се съгласиха да сътрудничат с Анкара в борбата срещу РКК, да не поддържат организацията на проповедника Гюлен FEТО, да променят законодателството си, касаещо борбата с тероризма, да премахнат ембаргото за износ на военна продукция за Турция, както и да сътрудничат с нея относно екстрадицията на обвинявани в тероризъм лица, макар и в рамките на Европейската конвенция за предаването им и в съотвествие със собствените си правни системи.

По отношение на кандидатурата на Стокхолм, в частност, Анкара постави няколко важни изисквания:

- да бъде забранена дейността на PKK, която Турция смята за терористична организация, на територията на Швеция;

- да бъдат екстрадирани в Турция редица кюрдски активисти, включени в списък, предоставен на Стокхолм от турското разузнаване (MIT) и Външното министерство;

- да бъде прекратена подкрепата за кюрдските "Отряди за народна самоотбрана" в Северна Сирия;

- да бъдат направени промени в шведското наказателно законодателство с цел разширяване на понятието "тероризъм" и принудителните мерки срещу кюрдските активисти;

- да бъде прекратена държавната и да се ограничи обществената подкрепа за кюрдските институти и медии в страната.

Първоначално изглеждаше, че Швеция, която традиционно се позиционира като прогресивна, либерална и демократична държава, няма намерение да изпълнява исканията на турската страна относно екстрадацията на кюрдите. В тази връзки кюрдските поданици на страната получиха от правителството уверение, че:

- На първо място, в подписания с Турция меморандум, не се посочват конкретни имена (макар че турците представиха на Финландия и Швеция списък с 33-ма души);

- На второ място, екстрадицията не е възможна без съответната юридическа процедура;

- На трето място, като "образец на демокрация", Швеция няма да предава на Анкара заподозрени, които са заплашени от изтезания или смърт. Освен това, шведският министър на правосъдието Морган Йохансон заяви, че граждани на Кралството въобще няма да бъдат екстрадирани, а съдбата на онези, които нямат гражданство, ще бъде решена от независимия съд.

В Швеция, както впрочем и в Германия и Великобритания, има значителна кюрдска общност (между 100 и 150 хиляди души). Както е известно, формирането на кюрдската диаспора в страната започва през 1970-те години, като миграционните потоци се усилват през 1980-1990-те и 2000-те години във връзка с бойните действия и репресиите в Турция, както и с окупацията на Ирак. Кюрдската диаспора е доста активна политически, освен това е добре интегрирана в Швеция и дори разполага с шестима депутати в парламента (Риксдаген).

Показателно е, че през ноември 2021 Турция беше силно обезпокоена във връзка с политическата сделка при формирането на социалдемократическото правителство на Магдалена Андерсон, станало възможно с решаващия глас на независимия кюрдски депутат в Риксдаген Амине Какабаве (родена в Ирански Кюрдистан). Основното условие за това бе съгласието на Андерсон да сътрудничи със сирийските кюрди, които впрочем, се подкрепят и от САЩ.

В отговор, шведският външен министър Ан Линде опроверга обвиненията на Анкара, че страната и подкрепа кюрдския тероризъм и напомни, че Кралството беше втората държава, след Турция, обявила РКК за терористична организация още през 1984 (т.е. две години преди убийството на премиера на Швеция Улоф Палме през 1986, когато също се говореше за възможна "кюрдска връзка").

Турците обаче, бяха разтревожени не само от активността на РКК в Швеция, но и от редица други политически решения на Стокхолм, противоречащи на интересите на Анкара. Например, решението на шведския парламент да признае Геноцида на арменците през 2010, публикациите през 2017 на водещи шведски издания (като Dagens Nyheter например), разобличаващи действията на турските държавни институции (и, в частност, на Дирекцията по религиозните въпроси - Diyanet), финансиращи редица имами в страната с цел да контролират местната турска диаспора; експулсирането на щведски дипломати заради намесата им във вътрешните работи на Турция и призиви за освобождаване на  турския общественик Осман Кавала, обвинен, че е бил съучастник в опита за преврат през 2016; както и преговорите между шведски официални представители и членове на кюрдските групировки в Сирия.

След срещата на върха на НАТО във Вилнюс и преговорите между шведския премиер Улф Кристерсон и президента на Турция Реджеп Ердоган, през юли 2023, в които участва и генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, Стокхолм промени позицията си по кюрдския въпрос, съгласявайки се максимално да удовлетвори амбициите на своите турски партньори, освен това обеща да окаже ефективна подкрепа за присъединяването на Анкара към ЕС. Очевидно бе, че зад този обрат стояха САЩ, които искаха на всяка цена да ускорят членството на Швеция в НАТО, укрепвайки оперативните възможности на алианса против Русия по европейското направление.

В същото време Вашингтон демонстрира готовност не само да се откаже от разрешаването на "кюрдския въпрос" заради амбициите на Анкара и в името на "стратегическото отслабване” на Русия, но и да погази собствените си идеологически постулати за демокрацията и гражданските свободи, дискредитирайки имиджа на Швеция в света. На практика, след Втората световна война, неутрална Швеция никога не е имала формални или реални причини да се опасява от съветска/руска агресия, което да я накара да се присъедини към НАТО. Освен това Вашингтон, а под негово влияние, и Стокхолм, съзнателно пренебрегнаха възможността рязката промяна в позицията на Швеция да доведе в краткосрочна перспектива до трансформирането на местния политически ландшафт, тъй като, освен „кюрдския елемент", в лявата част на шведския парламент присъстват и представители на други имигрантски общности от Близкия Изток (включително от Ирак и Иран).

В резултат от всичко това, станахме свидетели на прословутото "нощно гласуване" в Турския парламент и последвалия указ на президента Ердоган в края на януари 2024 за ратификация на членството на Швеция в НАТО. Според някои, цената за това решение на Анкара е била военната сделка със САЩ относно покупката на 40-те модернизирани изтребители F-16 Block70 (в началото на 2024 Държавният департамент и Конгресът на САЩ взеха положително решение по въпроса). Истината обаче е, че списъкът с ползите за Турция се оказа доста по-дълъг.

В тази връзка ще припомня, че само седмица след решението на Анкара да подкрепи шведското членство в НАТО, най-голямата шведска медийна корпорация SVT обяви, че заради неочаквано възникнали "финансови затруднения" е решила да закрие 180 служби и да уволни 2000 свои служители, включително да закрие т.нар. "Кюрдска редакция" на щведското радио, която силно дразнеше турските власти, тъй като защитаваше кюрдската общност и отразяваше нейните интереси в противопоставянето с властите в Турция, Ирак и Сирия. Тук е мястото да отбележа, че медийният гигант SVT e ключов проводник на политиката и интересите на шведските управляваши елити и редовно ползва държавно финансиране под формата на отпуснати от правителството грантове. Тоест, закриването на "кюрдската редакция" само шест дни след като Ердоган подписа указа за ратификация на шведското членство в НАТО, доказва наличието на политическа сделка между Стокхолм и Анкара, в която кюрдите за пореден път се оказаха в ролята на "разменна монета". В същото време от това развитие пострадаха не само интересите на кюрдите, но и бе ерозиран авторитетът на самата Швеция, която доскоро се позиционираше като активен защитник на правата на потиснатите народи и национални малцинства. Политиката на двойни стандарти, демонстрирана от Стокхолм, показва, че занапред страната възнамерява стриктно да съобразява външната си политика с курса на НАТО и най-вече с политиката на САЩ.

В случая с Унгария, одобрението и за шведската заявка, също не касаеше само Швеция – освен че настоя да бъдат прекратени враждебните изказвания на шведски политици за състоянието на унгарската демокрация, Будапеща поиска деблокирането на 30 млрд. евро от европейските фондове, предназначени за развитието на изостаналите територии в ЕС (както е известно, траншовете бяха прекратени заради опасенията на Брюксел от неспазване на принципите на върховенството на закона и недостатъчните мерки за борба с корупцията от страна на унгарското правителство). След съгласието на Европейската комисия да предаде една трета от средствата (10,2 млрд. евро) и посещението на шведския премиер Улф Кристерсон в Будапеща през февруари 2024, по време на което Унгария обяви, че ще купи четири шведски изтребители Gripen, Будапеща склони да оттегли възраженията си. Така, малко повече от година след като Финландия стана член на НАТО, Швеция също беше приета в алианса.

Новата НАТО

Истината обаче е, че и двете страни влязоха в един по-различен отпреди Северноатлантически алианс. Както е известно, НАТО традиционна подкрепяше Киев, по отношение на конфликта в Югоизточна Урайна, но след руската инвазия през 2022 прие нова стратегическа концепция, изискваша значително разширяване на военната инфраструктура по източния фланг на пакта, по цялото протежение на руските граници. Като основния акцент се поставя върху линията от Естония, на север, до България, на юг. В същото време, въпреки неголямата численост на шведската армия, географското положение на страната на практика превръща Балтийско море в територия на НАТО (като изключим руското крайбрежие в Калининградска и Ленинградска области). Това улеснява значително логистиката на алианса в балтийските държави, а потенциалът на шведския остров Готланд разширява възможностите му за контрол на въздушното пространство и търговските пътища в Балтийския регион. Макар че Швеция няма излаз на Северния Ледовит океан, северните области на страната и Финландия формират стратегически район, в непосредствена близост до Колския полуоство, където са базите на руския Северен флот. Освен това, присъединяването на Швеция и Финландия окончателно превръща Скандинавия в единно стратегическо цяло, формирайки новия североизточен фланг на НАТО, който обхваща периферните морета на Северния Ледовит океан, както и пристанищата и основните логистични маршрути в Балтийския регион. Новата стратегическа концепция на НАТО, която е откровено конфронтационна спрямо Русия, несъмнено ще стимулира държавите от алианса да разчитат още повече на "новите територии" на пакта.

Впрочем, освен че стана част от НАТО, Швеция активно участва и в общата европейска (и западна, като цяло) кампания за солидарност с Украйна. Ще припомня, че само месец преди началото на войната, Стокхолм отказа да достави оръжие на Киев, ограничавайки се с обучаването на украински военни, сътрудничество в сферата на киберсигурността, помощ за осъществяването на реформи и политическа подкрепа. Още в края на февруари 2022 обаче, Швеция промени плановете си, обявявайки че ще достави на Украйна противотанкови гранатомети, каски и бронирани жилетки за почти 44 млн. долара. През първите две години на войната тя е доставила 15 пакета военна помощ на обща стойност почти три милиарда долара. Освен амуниции, стрелково оръжие и гранатомети, тя включва и по-сериозно въоръжение (за разлика от Финландия, Швеция предоставя данни за военните си траншове) - самоходни артилерийски установки Archer, бронирани машини Strf 90 и танкове Strv 122 (лицензирана версия на германските Leopard 2). Паралелно с това, през май 2023, шведското министерство на отбраната разреши използването на многоцелеви изтребители Saab JAS 39 Gripen за обучение на украински военни пилоти, като първите групи приключиха подготовката си през септември с.г. Тя включваще тренировъчни полети както на шведските бойни самолети, така и на тренажори, а също обучаване на наземния персонал на украинските ВВС. Пак тогава шведският министър на отбраната Пол Юнсон отбеляза, че резултатите от тази подготовка ще определят, дали Стокхолм ще реши да предаде част от самолетите си Gripen на Украйна. Следва да спомена, че изказването беше направено само месец след като Дания, Нидерлания и Норвегия обявиха, че ще предоставят на Киев самолети F-16 (ще припомня, че обучение на пилоти с този изтребител се осъществява в няколко страни от НАТО, но не всички са склонни да дадат свои самолети на Украйна). През октомври 2023 пък, шведското правителство обвърза евентуалното предоставяне на свои изтребители с присъединяването към НАТО, а в коментар на Politico беше отбелязано, че ръководството на страната е на път да вземе подобно решение. Въпреки това, през февруари 2024, премиерът Улф Кристерсон отказа да даде каквато и да било информация по този въпрос, отбeлязвайки, че подобно решение би било възможно само след като Швеция стане член на НАТО.

Какво предстои

Швеция действително е способна значително да укрепи военния потенциал на алианса. Въпреки неголямата численост на въоръжените и сили, наличието на челни технологии в сферите на корабо- и самолетостроенето повишава възможностите на НАТО в сферата на морската и противовъздушна отбрана в региона на Балтийско море, а географското положение позволява на страната да се превърне в голям логистичен център (който, в частност, може да намали зависимостта на балтийските държави от т.нар. Сувалкски коридор). Само няколко дни след присъединяването на Швеция към алианса, премиерът Кристерсон изрази тревога във връзка с недостатъчната защитеност на остров Готланд, разположен на сто километра от континентална Швеция и на 33 километра от руския ексклав Калинингад, посочвайки укрепването му като първостепенна задача в рамките на съвместната работа с НАТО (според него, става дума включително за разполагане на подводници в акваторията на Балтийско море, в близост до острова, както и за разширяване на системите за наблюдение). Арктическият регион, където от доста години насам е налице сериозно съперничество за контрола над огромните запаси от природни ресурси, вече ще стане част от системата на НАТО за гарантиране сигурността на Балтика и Северна Европа, формирайки с тях единен стратегически регион с усилено военно присъствие на алианса. Създаването на мощен въздушен компонент на североизточния фланг на НАТО започна през март 2023, когато командващите на ВВС на Дания, Норвегия, Финландия и Швеция подписаха споразумение за сътрудничество в сферата на въздушната отбрана. Основната идея, заложена в документа, е ВВС на четирите държави, разполагащи общо с около 250 бойни самолета, да действат занапред като едно цяло. Тази обединена мощ се равнява примерно на военновъздушните сили на държави като Великобритания или Франция. В чисто практически план, това сътрудничество намери израз по време на ученията Nordic Response 2024.

В същото време обаче, разширяването на НАТО задълбочава дилемата на сигурността в Европа. Както може да се очаква, Москва възприема всяко ново разширяване на алианса като признак за "стратегическа инвазия". След като обяви, че ще реагира подобаващо на шведското членство в НАТО, Кремъл вече съобщи, че възстановява Московския и Ленинградския военни окръзи, което вероятно ще бъде последвано от ескалиране на руската военна активност в близост до Швеция и Финландия и повишаване на потенциала и мащабите на военните учения на руските въоръжени сили в региона.

За Стокхолм, членството в НАТО е свързано не само със защитата на страната, в съответствие с прословутия член от устава, касаещ колективната отбрана, но и с възможността за по-щироко сътрудничество в сферата на военно-индустриалния комплекс и обмена на разузнавателна информация. Освен това, в качеството си на пълноправни членове на алианса, Швеция и Финландия ще играят значима роля при формулирането на неговата стратегия, особено на североизточния му фланг.

Междувременно, конфликтът в Украйна се превърна в своеобразен "прозорец на възможностите" за шведската отбранителна индустрия. Така например, курсът на акциите на концерна Saab, който преди войната преживяваше стагнация, нарасна от 217 крони, през 2022, до 800 крони, в началото на 2024. Впрочем, същата е ситуацията с британската BAE Systems, която е собственик на шведските производители на танкове и артилерийски системи Hägglunds и Bofors, чиито акции скочиха два пъти от февруари 2022 насам, като това доведе до ръст на продажбите и създаване на нови работни места в Швеция. Според шведското издание Aftonbladet, за последните две години собствениците на Saab са забогатели с 5,85 млрд. долара, а стойността на акциите на компанията е скочила четирикратно. В резултат, само през 2023 Saab са назначили 2500 нови служители. Ще припомня, че през 2022 компанията е получила поръчки на стойност 3,5 млрд. крони (304 млн. евро) за модернизация на самолетите Gripen на шведските ВВС, а през 2023 - за още 5,8 млрд. крони, пак в същата сфера. Освен това, Saab получи от Северноатлантическия алианс поръчка на стойност 700 млн. крони. НАТО демонстрира интерес и към шведската система за далечно радиолокационно откриване и въздушен контрол GlobalEye. Според местните медии, бумът в шведския военно-индустриален комплекс се обяснява с "нарастването на рантабилността и огромният брой нови поръчки в резултат от военния конфликт в Украйна и глобалната тенденция към превъоръжаване". Така, евентуалното предаване на шведски изтребители на Украйна се конкурира с широко рекламираното предоставяне на американските F-16, пораждайки ожесточени спорове сред експертите относно възможностите на двата типа изтребители. Твърди се например, че Gripen е по-подходящ за Украйна, тъй като беше създаден специално за защита от съветските самолети и ПВО, може да каца на къси самолетни писти и дори на шосета с лощо покритие, а освен това е по-евтин и по-лесен за обслужване, отколкото американския му конкурент. Основният проблем обаче е сравнително малкият брой самолети (в момента Швеция има не повече от сто), което ще се отрази на мащабите на предполагаема военновъздушна помощ за Киев.

Скокът на поръчките на западните отбранителни компании на фона на войната в Украйна и новите възможности за военно сътрудничество в рамките на пълноценното членство на страната в НАТО дават на Швеция шанс да усили значително собствения си военен потенциал, след дългия период на свиване на разходите за отбрана. В същото време алиансът, който изглежда все по-радикално настроен към Русия, със сигурност ще изисква от Стокхолм стриктно да спазва ангажиментите си, касаещи евроатлантическата солидарност в непосредствена близост до руските граници, отказвайки се от всякакви опити за по-самостоятелна външна и отбранителна политика.

* Българско геополитическо дружество