Новото свръхрисково общество

Преди това обачи носи модерното, индустриално общество. Кървавият Двадесети век отне живота на най-много хора, прекърши редица български национални мечти, но завърши с невиждана цифровизация и донесе информационното общество. Подготви новата глобална структура.  Двадесет и първи век започна с атентати и война, вече живеем в третото му десетилетие, т.е. четвърт от него почти мина. Бяхме забравили за войната, но този век ще ни предложи още от нея. Първата четвърт на ХХІ век обаче е белязана и с представянето на изкуствен интелект, дори (вероятно) паралелно киберобщество и виртуално общество. Със сигурност ще видим, как реалността на променящата се околна среда ще промени и политиката. Съдейки по предходните два века – промените ще бъдат значителни. Само едно „ако“ – ако успеем да се съхраним, за да видим и допринесем с нещо за новото общество – да го наречем условно „свръхрисково“, тъй като в него неопределеността и непредсказуемостта на средата ще нараснат неимоверно и то ще бъде белязано от нови характеристики.

Характеристиките на новото свръхрисково общество

Какви са характеристиките на новото свръхрисково общество, как можем да живеем в едно несигурно общество на големи и малки рискове, постоянно и бързо трансформиращи се в опасности, а след това – и в заплахи. Как можем да управляваме стратегическия, политически, икономически и военен риск, присъщ на свръхрисковото общество. Какви са възможните стъпки и последици. Тези въпроси вълнуват всеки, който се опитва да погледне напред към бъдещето на обществото. Стъпка към отговора е изясняване на това, какво е свръхрисковото общество.

Концепцията за рисковото общество, създадена от социолога Улрих Бек[1], се отнася до съвременната епоха, характеризираща се с нови видове рискове, неопределеност и несигурност, засягащи индивидите, обществата и държавите. Понятието общество на рисковете, или рисково общество, се отнася до съвременното състояние на обществото, в което рисковете, неопределеността и тяхното управление заемат централна роля.

Няма единно определение за риск нито в доктрината, нито в националната или международна правна уредба, въпреки че рискът е присъщ за всяка дейност. Потвърждение на този факт откриваме при Джеймс Бродър^[2], който посочва: „Рискът е свързан с почти всяка дейност, която човек може да си представи, но….ние ограничаваме значението на думата риск до неопределеността на финансовата загуба, вариациите между действителните и очакваните резултати или вероятността загубата вече да е настъпила или да настъпи“. В този смисъл е и заключението на Дж. Чавас^[3]: „едва ли има ситуация, в която икономическите решения са взети с пълна сигурност (определеност). Източниците на несигурност (неопределеност) са множество и широко разпространени“, а също и, че „риск представлява всяка ситуация, в която някои събития не са известни със сигурност“. Съвсем в друга посока тръгва Пол Рохмейър^[4], достигайки до извода, че „рискът….включва изчисляване на уязвимостта на системата и потенциалните последствия“.

Характеристиките на риска[5] и рисковото общество са до голяма степен изяснени, тъй като концепцията е позната в науката. Глобализирани рискове, т.е. рисковете вече не са ограничени в рамките на националните граници, а са придобили глобален характер. Събития и явления, като изменението на климата, пандемиите, хипертрофирали военни и политически амбиции, миграционните процеси, терористичната дейност, надхвърлиха границите, оказвайки въздействие върху обществата по целия свят. Друга категория са т.нар. „генерирани“ рискове – много от рисковете са създадени от човека, произтичащи от технологичния напредък, индустриализацията и неустойчивите технологични практики (неумело и колебливо управление): ядрени аварии, киберзаплахи и влошаване на състоянието на околната среда. Постоянна несигурност и комплексност – по правило, рисковете са сложни и се характеризират с нелинейна динамика, непредвидими последици и взаимосвързаност. Тази сложност затруднява ефективното прогнозиране и управление.

Описаните по-горе характеристики не са нови, но тогава какво би означавало „свръхрисковото“ общество и как то може да се отличи от днешното рисково общество. Свръхрисковото общество ще носи белезите на предходното (рисковото), но ще има специфики, позволяващи разграничаването помежду им. Светът ще се трансформира от рисково към свръхрисково общество на различни скорости – някои географски области ще преминат в свръхрисковото общество по-рано от други като това е обусловено от икономически, политически, военни, демографски, културни и други фактори, т.е. отличителните черти ще се проявяват по различно време и на различни континенти. И все пак, как можем да разграничим свръхрисковото от рисковото общество. Първата разлика е постоянната трансформация на риска в опасност, т.е. рискът ще стане много по-непосредствен и близък, а времето за реакция ще бъде минимално. Втората основна отличителна черта е, че рисковете ще се развиват (трансформират) успоредно. Ефектът вероятно ще е комплексен – много на брой рискове, трансформиращи се успоредно в непосредствени заплахи и застъпващи се последици. Стратегическите рискове много бързо ще стават стратегически опасности и заплахи. На трето място, ресурсите за управление на рисковете и предотвратяване на опасностите ще стават все по-оскъдни. Като последна характеристика може да се изведе самовъзпроизвеждането на рисковете – неправилното и ненавременно управление на рисковете ще доведе до тяхното възпроизвеждане и умножаване, т.е. до мултиплициране на риска и вредоносните последици. Според посоченото по-горе може да се оформят и обобщят белезите на новото свръхрисковото общество:

• Постоянно и много бързо трансформиране на риска в опасност, а оттам – в непосредствена заплаха. Нараснала честота на стратегическите рискове, т.е. уплътняване на политическата, военната и бизнес среда с рискове от категорията стратегически;
• Рисковете ще се развиват (трансформират) успоредно, а последиците ще се застъпват и натрупват. Това кумулиране на последици вероятно ще доведе до своеобразен „резонанс на последици“ (като пример може да се посочи натрупването на последици от войната в Украйна – военни, финансови, екологични, миграционни, продоволствени – резониращи във възприятието на хората за свръх риск и дори непосредствена опасност за континента);
• Ресурсите (организационни, информационни, човешки, финансови) за управление на риска постоянно ще намаляват, ще стават все по-оскъдни, а това ще доведе до намаляване на качеството на управлението на риска, т.е. ресурсен дефицит, водещ до информационен и аналитичен дефицит (пример за информационно-аналитичен дефицит бе невъзможността да се прогнозира политическата и военната обстановка в Кабул, а и в целия Афганистан, при оттеглянето на американските и съюзническите войски и много бързото завземане на столицата и страната от талибаните през 2021);
• Самовъзпроизвеждане на рисковете: невъзможността за управление или неправилното управление ще доведе не до минимизиране или премахване, а до възпроизвеждане на риска – вероятно дори с по-голям магнитуд, т.е. ефект на самозахранване на свръхрисковостта (пример са бежанските и миграционни потоци в резултат от войната в Украйна – бежанци от войната има във всички съседни на Украйна страни, а миграционен поток може да се очаква от юг, поради продоволствен риск – предизвикан също от войната в Украйна);
• Свръхтревожност на членовете на обществото, респективно – свръхнапрегнатост на ръководството на държавни структури или частни компании;
• Свръхреакция от страна на държавата в опит (вероятно безуспешен) да управлява рисковете.

Несъмнено, свръхрисковото общество ще повиши осведомеността сред хората относно рисковете, което пък ще води до засилено осмисляне и обществен дебат по въпроси, свързани с възприемането, предотвратяването и управлението на рисковете. Това е един от пътищата за съществуване в условията на свръхрисковото общество, но неизбежно ще бъде и генератор на тревожност.

Животът и професионалната дейност в свръхрисковото общество ще изискват повече от всеки член на държавна/административна или бизнес структура. На първо място – информираност за риска и образование - развиването на лична (персонална, на бизнеса, на институциите) и обществена осведоменост за рисковете е от решаващо значение. Знанието за различните рискове, техните причини и вероятни последици може да помогне на държавното/военното ръководство да вземат информирани решения. В това знание и образование следва да се включи и обучение на системите с изкуствен интелект за управление (предвиждане, разпознаване, минимизиране, приемане) на риска. На следващо място – адаптивност и устойчивост. Изграждането на персонална, бизнес,  обществена и държавна устойчивост е важно за посрещането на последиците от рисковете. Държавните институции и корпорации следва да развият умения, които да им позволят да идентифицират и управляват рисковете, бързо да се адаптират към променящите се обстоятелства и да се възстановяват от (неизбежните) неблагоприятни последици. В близко бъдеще рискът ще стане „много скъп“, т.е. ще отнема значителен финансов ресурс, за да се управлява или за да се обучи информационно-аналитична система, която да го управлява – ако това не бъде сторено, рискът ще стане „още по-скъп“, тъй като ще следва да се плати възстановяването от (неизбежно) настъпилите вредоносни последици. На трето място – сътрудничество и солидарност. Съвместната работа, споделянето на ресурси и информация и взаимната подкрепа могат да повишат колективната устойчивост при посрещане на рискове в новото общество. Сътрудничеството вътре в държавата, но и на наднационално ниво и всички форми на взаимопомощ/солидарност изглежда са важни пътища за управление на рисковете в новото свръхрисково общество.

По-горе беше спомената особеността на свръхрисковото общество много бързо да насища (уплътнява) политическата, военната и бизнес средата с рискове от категорията на стратегическите. Предвид това, следва да се изясни какво представлява стратегическият риск, т.е. какви характеристики трябва да притежава рискът, за да бъде определен като стратегически.

Стратегическият риск

Според проф. Николай Слатински^[6], стратегическият риск, за който няма законово определение в нашата нормативна уредба, е „риск, възникващ на нивото на висшия мениджмънт на компанията и свързан със стратегическите цели и интереси на компанията и устойчивостта на резултатите от нейната дългосрочна дейност“[7]. С цел това определение да се използва и извън корпоративния аспект, то може да се обогати с нови елементи и да придобие универсален характер – стратегическият риск е неопределеност, която възниква на нивото на висшето управление на социалната или финансова организация и е свързана със стратегическите (главни) цели на тези организации, както и с устойчивостта на резултатите от дългосрочната дейност и непрекъсваемостта на работата в дългосрочен аспект. Новите елементи, които са добавени, са свързани с това, че се включват всички социални или финансови структури, но по-съществено е добавянето на елемента за непрекъсваемост на работата в дългосрочен аспект. Ако един риск е стратегически по своя характер, то той потенциално може да доведе до прекратяване работата на организацията или до големи промени в средата, в тя която работи, което да направи невъзможно или безперспективно съществуването на самата организация. Именно поради това е възможно в определението да се включи „непрекъсваемостта на работата в дългосрочен аспект“.

В по-широк аспект – понятието за стратегическия риск се отнася до рискове, които могат значително да повлияят на способността на дадена организация или нация да постигне своите цели, задачи или дългосрочни планове. Тези рискове обикновено са свързани със стратегическите решения и действия, предприети на най-високите нива на организацията или в сферата на политиката, икономиката, обществото или въоръжените сили. Стратегическите рискове могат да имат широкообхватни и дълготрайни последици и по правило са трудни за предвиждане и управление поради техния сложен и взаимосвързан характер.

В новото, свръхрисково, общество стратегическите рискове ще са повече, но отличаването на стратегическия риск може да стане чрез идентифициране на неговите характеристики:

1. Значимост – стратегическите рискове обикновено са рискове с голямо въздействие, които могат да имат дълготрайни и повсеместни последици за целите и съществуването на дадена организация или държава. Вероятността за настъпване на последиците е голяма, а ефектът им – съществен. Те имат потенциал значително да променят хода на стратегическите инициативи и могат да засегнат цялостната стабилност, устойчивост или успех на дадена организация (държава или голяма корпоративна структура);
2. Особено висока степен на неопределеност/несигурност и информационна недостатъчност – стратегическите рискове често са свързани с много висока степен на несигурност и непредсказуемост, но важното при тях е именно информационната недостатъчност. Липсата на информация увеличава несигурността/неопределеността и лишава ръководството организацията от възможността да взема решения по управление на риска. Стратегическите рискове могат да възникнат в резултат на нововъзникващи тенденции, нови технологии, променяща се геополитическа или регионална динамика или еволюиращи социални нагласи. Информационната обезпеченост за тези процеси, явления и тенденции е ключова – не бива да се пропускат или подценяват развиващи се тенденции в обществото или в региона;
3. Повишено въздействие на външни фактори – стратегическите рискове често се влияят (генерират или катализират) от външни фактори, като политически, икономически, социални или технологични промени. Генератор могат да бъдат субекти, събития и процеси, които се случват извън контрола на дадена организация или държава, което изисква от вземащите стратегически решения да се адаптират и да реагират по подходящ (изпреварващ) начин;
4. Дългосрочни последици – за разлика от оперативните или тактическите рискове, стратегическите рискове имат дългосрочна насоченост и могат да определят бъдещата посока на развитие на дадена организация или нация. Те могат да повлияят на критични решения, разпределение на ресурсите и конкурентно позициониране за продължителен период от време. Възможно е да се използва по-свободно определение – ако въздействието/последиците от риска ще надживеят оценяващия субект, то безспорно се сблъскваме със сериозен стратегически риск;
5. Взаимозависимост и комплексност – стратегическите рискове са взаимосвързани с множество области и могат да надхвърлят организационните или секторните граници. Те са резултат от взаимодействието на фактори, което налага цялостно и всеобхватно разбиране за мрежовия ефект при стратегическите рискове. В различните сфери стратегическите рискове са различни – политически (радикални политически решения, геополитическа динамика, партийна нестабилност, политически екстремизъм, смяна на режима), икономически (икономически рецесии, валутни колебания, търговски дисбаланси, инфлационни процеси, прекъсване на международни търговски връзки или пътища, изпиране на пари в големи мащаби[8]), социални (културни, религиозни и демографски промени, промени в поведението на потребителите, променящи се обществени настроения, дезинформационни кампании), военни (въоръжени конфликти с масирана употреба на сила, терористична дейност, разпространение на оръжия за масово поразяване) – това е само обобщено категоризиране, но по-важното е, че в свръхрисковото общество всички видове стратегически риск си взаимодействат и последиците се комбинират и кумулират.

Управлението на стратегическите военни, икономически и политически рискове изисква комбинация от различни инструменти и подходи. Въпреки че рисковете в посочените области може да не са напълно предвидими, проактивното управление на риска може да помогне за намаляване на потенциалното въздействие и за повишаване на устойчивостта. Акцентът в свръхрисковото общество следва да бъде върху оценка на риска, за да се идентифицират и разберат естеството, движещите сили и потенциалните последици. Събирането на предварителна, изпреварваща и достоверна  информация е най-важният инструмент, т.е. в свръхрисковото общество разузнавателните способности за наблюдение и събиране на информация за потенциални военни рискове, икономически промени и политически събития ще повишава своето значение. Това се отнася не само до ниво „държава“, но и за всяка бизнес организация (конкурентно разузнаване). Добитата информация дава възможност за своевременен анализ и вземане на информирани решения за ефективно управление на рисковете.

Но само добитата информация няма да е достатъчна в свръхрисковото общество (при него достъпът до информация обикновено е много свободен), т.е. само натрупаните данни нищо не означават. Необходимо е анализиране и планиране на сценарии – разработване и анализ на различни сценарии за потенциалното въздействие на стратегическите рискове. Това включва проучване и описание на реалистични бъдещи възможности, оценка на потенциалните резултати и изготвяне на съответни планове за действие. В свръхрисковото общество комуникацията на риска ще повиши своето значение – всички заинтересовани субекти следва да знаят за рисковете и вероятните последици. Ясната и прозрачна комуникация спомага за изграждането на доверие, насърчава сътрудничеството и улеснява вземането на информирани решения. Комуникацията на рисковете следва да бъде „навътре“ към ръководството на структурата (държава, държавни органи, структури), но и „навън“ към обществото – открито и обективно трябва да се посочват рисковете – без страх, че това ще покаже слабости или ще разкрие особени интереси. Откритото говорене и комуникацията на риска намалява потенциалното въздействие, т.е. това е инструмент за редуциране на вредоносните последици.

Най-голямата слабост в свръхрисковото общество вероятно ще бъде ниското ниво на прогнозиране на съвременните стратегически рискове, което може да се дължи на няколко фактора – сложността и взаимосвързаността на съвременните глобални системи, което затруднява прогнозирането на всички потенциални резултати. На следващо място – човешкото поведение и вземането на решения се влияят от множество променливи, което често води до непредвидими резултати, например – висшето държавно или военно ръководство да дадена държава не е добре изучено и неговите рационални или емоционални мотиви остават скрити. Накрая – ограничените разузнавателни данни[9] и информация[10] действително могат да възпрепятстват оценката на риска. В свръхрисковото общество ще се наблюдава парадокс – лесен достъп до открити данни, но успоредно с това постоянен информационен дефицит. Слабостта ще изпъква повече, ако качеството на анализа е ниско, дори и данни да са добити – нискокачественият анализ е равен на неуправляем риск. Примерите от международните конфликти и граждански войни ясно илюстрират слабостта в анализа и прогнозирането. Гражданската война в Сирия, започнала през 2011 г., показа трудността на предвиждането на траекторията на конфликтите. Първоначално възприемана като протестно движение срещу режима (започнало в гр. Дараа), тя бързо прерасна в продължителен конфликт, включващ множество участници, регионални сили и глобални поддръжници. Анексирането на Крим през 2014 г. и продължаващата война срещу Украйна, подчертаха трудностите при прогнозирането на намеренията и действията на Русия. Дори референдумът за напускането на Великобритания от Европейския съюз е пример за слабостите да се прогнозират резултати и последици от политическите процеси.

Прогнозирането и сега е трудно, но това е един от силните инструменти за борба с неопределеността (риска), а в новото свръхрисково общество рискът ще бъде свръхизявен, силно експониран и прогнозирането ще бъде още по-необходимо. Системите с изкуствен интелект са изключително полезни при идентифициране и оценка на риска, но освен това имат огромен прогностичен потенциал. Системите, управлявани от изкуствен интелект, ще са едно от силните „оръжия“ в управлението на риска в свръхрисковото общество – могат да анализират значителни количества данни, за да идентифицират нови и необичайни явления, събития, тенденции или аномалии. След това могат да „предупредят“ и да „предложат“ варианти за действие, разигравайки сценарии при всеки един вариант и последващите ефекти. Обучената система има способността да открива възникващи рискове в реално време, за разлика от традиционните системи (като например rule-based systems), които разчитат на предварително дефинирани правила. Възможно е в средата на века хората, които днес са анализатори на риска, да бъдат само оператори на интелигентни системи.

Възниква въпрос каква ще бъде реакцията на държавата или бизнес организацията в новото общество – вероятно в стремежа си да не допусне тежки вредоносни последици, реакцията ще бъде прекомерна, т.е. свърхзащитна, своеобразен ексцес на реакцията. Той може да се изразява в стремеж за събиране на голямо количество данни, обработката и използването им, но това означава и умение да се съхраняват. Това е поредният генератор на риск за незаконосъобразно събиране на данни или недопустимото им разпространение. В правната сфера е възможно да се приемат прибързани законодателни актове, които да нарушават правата на човека под благовидния предлог, че са отговор на новите предизвикателства и инструмент за управление на стратегически рискове. В сферата на обществените комуникации – ограничаване на общуването и контрол върху социалните медии, а като резултат – ограничаване на свободата на словото. Посочените примери само илюстрират възможната свръхреакция на системата, но това едва ли е решение – по-скоро успехът се крие в ранното идентифициране на риска и разумните мерки за управлението му.

Накрая – каквото и да ни донесе свръхрисковото общество, то не означава непременно да изпитваме страх от последиците, а означава стремеж към подготвеност (технологична, организационна, човешка) за тяхното посрещане.

Бележки:

*Докторант във ВА „Г.С. Раковски“ През 2021- 2022 е член на Комисията по отбрана в 46-то Народно събрание и на Комисията за контрол на специалните служби в 47-то Народно събрание.

[1] BECK, U., 1992. Risk Society: Towards a New Modernity. London: Sage Publications. ISBN 978-0-8039-8346-5.

[2] Broder, J., Tucker, G., 2012. Risk Analysis and the Security Survey, p. 3, Butterworth Heinemann, ISBN 978-0123822338, USA

[3] Chavas, J. P., 2004. Risk analysis in theory and practice, ISBN 0-12-170621-4, USA

[4] Rohmeyer, P., Bayuk, J., 2019. Financial Cybersecurity Risk Management: Leadership Perspectives and

Guidance for Systems and Institutions, ISBN 978-1-4842-4193-6, USA

[5] Слатински, Н., 2019. Рискът: Новото име на сигурността, София, ISBN 978-619-01-0526-8

[6] Слатински, Н., 2019. Рискът: Новото име на сигурността, с. 757, София, ISBN 978-619-01-0526-8

[7] В същия смисъл е определението, което е посочено от ФИДАНОВ, Г., КАРЕВ, М., ЧОЛАКОВ, С., ДЮЛГЕРОВ, С., РАДУЛОВ, И., АНДРЕЕВА, П., 2011. Модел за управление на риска при планиране на отбраната и въоръжените сили, МО, Дирекция „Стратегическо планиране“, София, с. 73 „Стратегически риск – риск, възникващ на нивото на висшия мениджмънт на организацията и свързан със стратегическите цели на организацията и устойчивостта на резултатите от нейната дългосрочна дейност“

[8] МИХАЙЛОВ, Антон, 2023. „Апетитът към риск, в контекста на изпирането на пари“, Счетоводство данъци и право, кн. 07/2023

[9] Разузнавателни данни се употребява в най-широк смисъл – не само добиване на сведения и чужда класифицирана информация, а събиране на всякакъв вид информация, включително за конкуренти на национални или международни пазари, която след анализ може да се превърне в ценен информационно-разузнавателен продукт, въз основа на който да се вземат управленски решения. 

[10] МИХАЙЛОВ, Антон, 2023. Модел на оценка на риска от извършване на шпионаж в организационната единица, ВА „Г.С.Раковски“, Научна конференция с международно участие „Споделена устойчивост на Югоизточна Европа“, октомври 2023 (доклад)