20
Пон, Май
23 Нови статии

Бразилската външна политика на баланса"

брой 6 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Идването на власт в Мексико на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор през 2018 сложи началото на процес на трансформация на (гео)политическия спектър в Латинска Америка, включваш изборната победа на Алберто Фернандес в Аржентина (2019), Луис Арсе в Боливия (2020), Педро Кастильо в Перу (2021), Габриел Борич в Чили (2021), Сиомара Кастро в Хондурас (2021), Густаво Петро, в Колумбия (2022) и, разбира се, на Луис ИнасиуЛула да Силва в Бразилия през миналата 2022.

Тези изборни резултати, както и частичното възстановяване на изпадналата в криза Венецуела, спряха възхода на десните консерватори, очертал се в Латинска Америка след избора на Жаир Болсонару за президент на Бразилия през 2018.

Ще припомня, че през първата година от управлението си, възползвайки се от благоприятната геополитическа ситуация в региона, Болсонару, заедно с бившите президенти на Аржентина Маурисио Макри и на Чили Себастиан Пинера, формира своебразна коалиция с тогавашните президенти на Перу Мартин Вискара и Еквадор - Ленин Морено, както и с Марио Бенитес, който бе държавен глава на Парагвай до август 2023.

Този десен, консервативен и неолиберален алианс се опита да отслаби позициите на регионалните алианси, създадени и укрепнали през 2000-те и 2010-години, с цел да изолира т.нар. "боливариански режими" и да легитимира предприетите по онова време опити за държавен преврат във Венецуела и Боливия.

През 2019 въпросната "коалиция" създаде нов регионален интеграционен блок: "Форум за прогрес и развитие на Южна Америка" (PROSUR), който обаче можа да постигне особени резултати през последните четири години, включително заради поредната промяна в движението на идеологическото махало на субконтинента.

В резултат от това, днес отново са актуални блоковете, създадени от левите и ляво-националистически правителства през 2000-те години: MERCOSUR (Южноамериканският обш пазар). UNASUR (Съюзът на южноамериканските нации), LAIA (Латиноамериканската асоциация за интеграция) и дори ALBA (Боливарианският алианс на народите от нашата Америка), целящи интеграцията и развитието, съответно, на Южна и на Латинска Америка.

По време на управлението на Болсонару бразилското правителство влоши отношенията си с редица държави от региона, акцентирайки върху връзките само с онези превителства, които действаха в синхрон с политиката на тогавашния американски президент Тръмп. Ето защо, завръщайки се начело на Бразилия, Лула побърза да обяви, че ще отделя приоритетно вмнимание на възстановяването на отношенията между латиноамериканските държави, които - без ефективното участие на Бразилия - бяха отслабени през последните години.

 

Еволюцията на бразилската външна политика

 

През втората половина на 1970-те години известният аржентински икономист Раул Пребиш лансира концепция, базирана на модела "център-периферия", според която за да постигне необходимата автономия, една държава трябва да покрива определени функционални изисквания, сред които изпъква необходимостта "периферните"икономически елити да имат възможност да избират най-подходящия за страните им модел на международна интеграция, съобразен с текушите промени”. Горе долу по същото време се възражда интересът към фундаменталния труд на бразилския историк Серджиу Буарки ди Оланда, в който авторът анализира "естествения преход" във властта, в резултат от който представителите на старата аристокрация биват заменени с хора от "по-нисшите класи", закалени от трудностите и способни да наложат "един по-егалитарен политически модел". През 2022, когато Бразилия отбеляза 200-годищнината на своята независимост, тези идеи бяха материализирани в хода на националните избори, в резултат от които лидерът на Работническата партия Луис Инасиу Лула да Силва спечели за трети път правото да управлява единадесетата най-голяма икономика в света с население 203,1 млн. дущи (предишните му два президентски мандата бяха през 2003-2011). Този избор обаче не бе очевиден, тъй като почти половината избиратели (военните, представителите на бизнеса, средната класа и най-бедните работници, повлияни от т.нар. "богословие на просперитета") предпочетоха да подкрепят автократичния Жаир Болсонару, получил 49,1% от гласовете.

Сред основните предимства на първите два президентски мандата на Луис Инасиу Лула да Силва беше осъзнаването на възможностите за действие на страната на международно равнише, основаващо се предположението, че Бразилия следва да се придържа към международните принципи и норми посредством формирането на алианси за сътрудничество по линията Юг-Юг, тъй като те намаляват асиметрията във външнополитическите отношения с по-силните играчи и повишават шансовете на страната да преговаря успешно с тях.

Използвайки нарастващата роля на развиващите са държави в международната система, "южноамериканският гигант" съумя да се позиционира като представител на цялата Южна Америка в преговорите със световните сили, демонстрирайки способността си да се ангажира с въпроси, ползата от които би могла да надхвърля евентуалните негативи (опитите за посредничество в палестинския конфликт и в спора във връзка с ядрената програма на Иран), благодарение на което Бразилия разчиташе да си извоюва постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

Освен че бе много трудно, постигането на подобна максималистична цел не гарантираше на страната нищо, освен международен престиж. Ето защо наследникът на Лула на поста - Дилма Русеф - реши да премахне значителна част от институционалните механизми, целящи разширяване стратегическата автономия на Бразилия, преценявайки, че негативите от провеждането на такава дипломация надхвърлят ползите. Свиването на бюджета на Външното министерство обаче, ограничи възможностите на страната за активни действия на международната сцена и ограничи ролята му в рамките на правителството. Това не продължи дълго: импийчмънтът на Русеф и идването на власт през 2016 на временния президент Мишел Темер бяха отличен пример, как "периферните" елити градят политиката си, отчитайки многобройните промени, осъществяващи се в рамките на международната система. Под предлог да се противодейства на пагубните последици от практическата реализация на идеологията на управляващата Работническа партия, новото бразилско правителство се ориентира към либерализация и "отваряне" на икономиката и, съвместно с тогавашния аржентински президент Маурисио Макри, започна да прокарва на територията на Южна Америка откровено либерална програма, защитавайки постиженията на глобализацията, при това точно в момента, когато основните световни икономики се преориентираха към политика на протекционизъм, във връзка с очертаващото се търговско противопоставяне между САЩ и Китай.

За разлика от предшественика си, следващият бразилски президент Жаир Болсонару (2019-2023) беше наясно относно промените в рамките на международната система, осъществяваща преход от мултиполярен към нов двуполюсен модел. Основният недостатък на външната му политика обаче бе, че тя не съответстваше на "идеологическата парадигма": Болсонару например се ориентира към съюз със САЩ на основата на чисто нормативни, а не икономически аргументи. В тези рамки дипломацията престана да се разглежда от бразилските управляващи като инструмент за укрепване на националния модел за развитие и започна да се използва от режима за постигане на вътрешнополитическите му цели. И макар че тази стратегия беше сравнително успешна в електорален план, в сферата на външната политика тя доведе до отслабване на международната "притегателна сила", която Бразилия успя да изгради при управлението на Работническата партия, и до усилване на дипломатическата изолация на страната.

За да разшири пространството си маневриране, новото бразилско правителство, поело властта на 1 януари 2023, трябваше да направи адекватна стратегическа оценка за да си изясни положителните и отрицателни аспекти на различните модели на международна интеграция. Непосредствено след като влезе в президенската резиденция "Паласиу да Алворада", администрацията на сегашния държавен глава обяви намерението си да приоритизира външната политика на страната, възраждайки отново парадигмата "автономия чрез диверсификация". "Бразилия се завърна" - обяви Луис Инасиу Лула да Силва, припомняйки, че през 2024 страната му ще бъде домакин на срещата на Г-20, като поеме и председателството и за срок от една година, а през 2025 ще стане и председател на БРИКС.

Проблемът обаче е, че международната ситуация днес силно се различава от онази през първото десетилетие на ХХІ век, затова на бразилската дипломация се наложи да търси механими да постигането на определено ниво на международна самостоятелност, на чиято основа би могла да се прокарва политика, отговаряща на интересите за гарантиране националната жизнеспособност на страната. В този контекст, надеждите на Бразилия са свързани с участието и в Г-20 и групата БРИКС, с чиято помощ се надява да възстанови свободата си на маневриране. От друга страна обаче, на съвременния етап концепцията за "автономия чрез диверсификация", която предполага необходимостта от търсене на нови търговски партньори с цел понижаване нивото на външна зависимост, изисква страната да е в състояние да се ангажира с разрешаването на проблеми, които не са свързани непосредствено с националните и интереси, но биха могли да и осигурят значителна изгода в стратегически план. С други думи, на сегашните управляващи в Бразилия, както и на политическите елити на страната, като цяло, се налага да преценят, доколко участието в "голямата игра" на глобално равнише може да се окаже от полза за нейните национални интереси.

Внимателният анализ на този проблем поражда определени съмнения относно това, дали Бразилия ще съумее сравнително лесно да възстанови загубената по време на управлението на Жаир Болсонару стратегическа автономия, тъй като са налице редица вътрешни и външни фактори, ограничаващи свободата и на действие на международната сцена, сред които особено изпъква сценарият, в чиито рамки спорът за сфери на влияние между големите държави ограничава възможностите на "периферните" играчи за постигане на самостоятелност. Освен това, Бразилия все още е далеч от постигането на стабилна доминация дори в традиционната си сфера на влияние - т.е. на територията на Южна Америка. Сред доказателствата за това е провелата се в края на май 2023 в столицата Бразилия среща на върха, чиято цел бе възобновяване функционирането на Съюза на южноамериканстите нации (UNASUR). Там Лула да Силва не съумя да постигне необходимия консенсус, включително заради пагубната склонност на повечето регионални лидери да използват дипломацията като инструмент за мобилизация по време на вътрешни избори.

 

"Завръщането" на Бразилия

 

Въпреки трудностите, правителството смята, че Бразилия (предвид нейната икономическа тежест и географската и специфика) не бива да се задоволява с възприемането на модела на международна интеграция със зависима матрица. За излизане от ситуацията на продължителна външнополитически самоизолация, е необходима концепция, която страната би могла да прокарва на различни международни форуми и която международната общност би възприела като достатъчно сериозен аргумент. Ето защо, когато в края на януари 2023 Лула да Силва се появи в Буенос Айрес за да участва в седмата среща на върха на Общността на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (CELAC), той направи следното показателно заявление: "Дойдох в Аржентина за да ви кажа, че Бразилия се завърна. Нека заедно възстановим и укрепим MERCOSUR и UNASUR. Поотделно сме слаби, но заедно можем да направим така, че регионът да расте и се развива". В това отношение Бразилия разчита на повишеното внимание на света към климатичните проблеми, но плановете и бяха нарущени от продължаващата война в Украйна (а след това и от новата експлозия на насилието в Близкия Изток).

Продължавайки позицията на своя предшественик, сегашният бразилски президент се стреми да не взема страна в украинският конфликт, потвърждавайки в същото време, че страната му разполага с огромен потенциал да допринесе за прекратяването на войната. Подобно на своя партньор от БРИКС - Китай, Бразилия декларира, че не подкрепя дискурса, който характеризира случващото се в момента като "нова студена война", тъй като това би я принудило автоматично да се присъеди към едната или другата страна. Сблъсквайки се с тази логика,  разделяща света на два антагонистични полюса, Бразилия е заинтересована от "придвижването" на международния ред към многопюлюсен модел и атмосфера на диалог, отварящи по-голямо пространство за дипломацията. Тоест, докато по-голямата част от съвременния свят смята, че вече живеем в качествено нови условия, сблъсквайки се със своеобразна итерация на Карибската криза от 1962, Бразилия демонстрира, че би могло да се разсъждава и от други позиции, например създавайки Движение за неприсъединяване (включително на базата на Движението на необвързаните държави), способно да се превърне в уникална платформа, обединяваща държавите от Глобалния Юг.

В своята външна политика Бразилия отказва да приеме тезата за безусловната принадлежност към един от "полюсите", предпочитайки да действа самостоятелно и да разполага с пространство за маневриране, въз основа на анализа на всеки конкретен проблем: например да защитава "демокрацията", съвместно със САЩ, и да поддържа търговски връзки с Русия (която е основния и доставчик на химически торове). В рамките на тази конструкция на преден план излиза въпросът, колко дълго Бразилия ще може да се стреми към водеща роля на международната сцена и в същото време да балансира умело между противоборстващите играчи, запазвайки при това добрия си имидж, имайки предвид факта, че страната се оказа единствения член на БРИКС, който през март 2022 подкрепи прословутата резолюция A/ES-11/L.1 на Генералната асамблия на ООН, осъждаща руската инвазия в Украйна.

Както е известно, бразилският президент взе участие в тазгодишната Среща на върха на Г-7, провела се през май в Япония, като поканата за това му бе връчена по време на неговото посещение в Лондон за коронацията на крал Чарлз ІІІ. В тази връзка, Външното министерство на страната излезе с изявление, в което се подчертава, че: "Бразилия споделя ценностите, обединяващи държавите от Г-7, като укрепването на демокрацията, икономическата модернизация, защитата на околната среда и човешките права, и поддържа постоянна координация с нейните членове по въпросите на текушите международни проблеми както на двустранна основа, така и в рамките на Г-7 и международните институции, в които си взаимодействат Бразилия и страните членки на групата".

Ще припомня, че Лула да Силва използва форума на Г-7 за да се срещне с премиера на Индия Нарендра Моди, като двамата са уточнили позициите на страните си в рамките на различните многостранни формати, в които участват: Г-20 (чието председателство през 2024 ще бъде поето от Индия), БРИКС, Г-4 (групата за реформиране на Съвета за сигурност на ООН, в която влизат Германия, Бразилия, Индия и Япония) и IBSA (форум, обединяващ Индия, Бразилия и ЮАР).

Освен това, Лула участва в три тематични срещи, на които се обсъждаха проблеми, свързани с продоволствената сигурност, промените на климата и укрепването на глобалната здравна система и се възползва от присъствието си в Хирошима за да разговаря с премиера на Япония Фумио Кишида, премиера на Виетнам Фам Мин Чин и индонезийския президент Джоко Видодо, както и с министър председателите на Канада Джъстин Трюдо и Австралия - Антъни Албанезе, като по този начин очерта интересите на Бразилия на всички континента на планетата и се позиционира като активен глобален лидер.

Впрочем, бразилският президент се срещна и с председателя на Африканския съюз (и президент на Коморските острови) Азали Асумани, като не пропусна възможността да декларира подкрепата на страната си за искането на Съюза да получи място в Г-20, каквото има и ЕС. На свой ред, Азали Асумани изтъкна, че е впечатлен от ентусиазма на Лула да Силва по отношение на африканския континент, подчертавайки основополагащата му роля в защитата на интересите на развиващите се страни. Сред въпросите, обсъждани на въпросната среща бе и разширяването на ициативите с участието на банките за развитие, като Африканската банка за развитие и Националната банка за икономическо и социално развитие (BNDES), свързани с изграждането на стратегичаска инфраструктура. Тази среща беше важна не само в контекста на въпросите, които Бразилия координира с ЮАР в рамките на БРИКС, но и от гледна точка на развитието на отношенията с африканските държави, като цяло.

Сред нагледните примери за това бе и проведеният в края на май 2023 семинар "Бразилия-Африка: възобновяване на партньорските отношения", чиито организатори бяха бразилското Външно министерство и Фондация "Александър де Гушмао" (FUNAG).

Ще припомня също, че през юли 2023, след осемгодишно прекъсване, в Брюксел се проведе третата среща на върха на правителствените и държавни ръководите от ЕС и CELAC. Възраждането на европейския интерес към държавите от Латинска Америка и Карибския басейн се дължи на въздействието на редица системни фактори, ограничаващи възможностите на Европа за маневриране в сферата на международните отношения: например намаляващата и роля в глобален мащаб, изразяваща се, в частност, в ограничаването на нейната икономическа и военна мощ, както и на осъществяващите се глобални процеси на енергиен преход и цифровизация. Въпреки че, поне засега, Латинска Америка не демонстрира стремеж към участие в глобалните игри за власт, държавите от региона много внимателно следят, как тези събития биха могли да повлияят на цените на суровинните стоки и какви нови пазари могат да се отворят за тях. Най-голямото сближаване между двата континента обаче, вероятно ще бъде свързано с борбата срещу негативните последици от климатичните промени и деградацията на околната среда, което бе отразено и в заключителната декларация на въпросната среща.

 

"Всеобхватното стратегическо партньорство" с Пекин

 

Малко след като отбеляза първите сто дни от управлението си през април, 78-годишният Лула да Силва посети Китай. Ще припомня, че това беше четвъртото му посещение в чужбина след като отново зае президентския пост. Първото бе осъществено още през януари в Буенос Айрес, където Лула успя да възстанови влошените при управлението на предшественика му добросъседски отношения с Аржентина и се споразумя с президента Алберто Фернандес двете страни да предприемат "първата стъпка към осъществяване на мечтата за единна и независима от долара валута". След това бразилският лидер се появи в Монтевидео за да обсъди с президента на Уругвай Луис Лакале Поу реформирането на Южноамериканския общ пазар MERCOSUR (Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай) така, че да стане по-самостоятелен. През февруари пък, Лула посети Вашингтон, където макар че не срещна необходимото разбиране, все пак получи подкрепата на президента на САЩ Джо Байдън за своята инициатива за "мирно разрешаване на украинския въпрос".

За значението, което бразилския президент придава на отношенията с Китай говори и фактът, че във водената от него делегация участваха 40 високопоставени бразилски чиновници, включително министри, губернатори и членове на Конгреса. Ще припомня също, че малко преди посещението му, в Китай бяха представители на 240 бразилски компании, които подписаха там двадесет търговско-икономически споразумения.

След като участва в церемонията по встъпване в длъжност на президента на Новата банка за развитие на БРИКС Дилма Русеф, провела се в Шанхай, Лула се срещна в Пекин с китайския лидер Си Дзинпин, а малко по-късно двете страни подписаха 15 споразумения, касаещи сферите на търговията и инвестициите, цифровата икономика, научно-техническите иновации, информацията и комуникациите (включително развитието на телекомуникационните 5G-технологии), киберсигурността, борбата с бедността, здравеопазването и създаването на спътник, който ще се използва за мониторинг на района на река Амазонка. Те очертават и трите основни направление на "всеобхватното стратегическо партньорство" между Бразилия и Китай:

- изместване на акцента от традиционните бизнес сфери към челните технологии, "зелената" и цифровата икономика;

- укрепване на стратегическото сътрудничество между двете страни в областта на "глобалното управление", прокарване на мултилатералния подход и "новия, по-справедлив и рационален международин ред";

- разширяване на взаимодействието между Китай и Латинска Америка, като цяло.

През 2022 обемът на двустранната търговия между Бразилия и Китай достигна 152,8 млрд. долара, т.е. през последните двайсет години той е нараснал цели 37 пъти. Днес Бразилия е десетия най-голям търговски партньор на Пекин, а Китай е най-големия експортен пазар на бразилските компании, доставящи всяка година стоки за десетки милиарди долари (соя, говеждо и птиче месо, желязна руда, захарна тръстика, памук и суров петрол).

През последните двайсет години китайските компании са инвестирали в Бразилия около 70 млрд долара, което е над 40% от всички китайски инвестици в региона. При това половината са в секторите на производство на възобновяема енергия, т.е. във водната, слънчева и вятърна енергетика.

В момента китайски компании осъществяват различни проекти в 23 от общо 27-те бразилски щата, инвестирайки в петролния сектор, добива на редки метали или агрологистиката. Освен това те изградиха в големите градове на страната заводи за производството на автомобили (и най-вече на електромобили), автобуси и тежко оборудване. В сферата на телекомуникациите пък, Huawei е водещия доставчик на 5G-технологии в цяла Бразилия. Накрая, китайците инвестираха значителни срeдства във финансовия и медицински сектори на страната.

Естествено, тази китайска активност и мащабите на китайско-бразилското търговско-икономическо сътрудничество не се посрещат добре нито във Вашингтон, нито в Брюксел. В тази връзка ще припомня, че по време на срещата си с председателя  на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители Джао Лъдзи, президентът Лула да Силва подчерта: "Интересите ни в отношенията с Китай не са свързани само с бизнеса. Имаме и общи политически интереси, включително такива, свързани с формирането на нова глобална геополитика".

В САЩ например, оценяват като реална заплаха "за свободата и демокрацията" решението на двете страни да осъществяват търговските сделки помежду си в собствените си валути, отказвайки се от посредничеството на долара. Освен това, ръководството на Новата банка за развитие на групата БРИКС (NDB) беше поето от Дилма Русеф - бивш президент на Бразилия и дългогодишен съратник на Лула. Както е известно NDВ се позиционира като алтернатива на Международния валутен фонд и Световната банка. Според Лула, МВФ и СБ налагат наказателни и "поробващи" кредитни условия на развиващите се държави.

И Китай, и Бразилия се позиционират като възможни посредици за разрешаването на украинската криза, лансирайки собствени (донякъди сходни, но и различаващи се) предложения за прекратяване на конфликта. И двеге страни отказват да се присъединят към западните държави, налагайки санкции на Русия заради инвазията и в Украйна, нито пък да доставят въоръжение и военна техника на Киев и Москва.

Във Вашингтон и Брюксел вероятно са се надявали, че по време на срещата си в Пекин Си Дзинпин и Лула ще осъдят действията на Москва в Украйна, но това не се случи. Вместо това, бразилският президент предложи на Киев да се откаже от претенциите си за връщане на Крим, като ключова стъпка към постигането на мирно решение. В съвместното заявление след срещата на Си и Лула в Пекин се посочва, че "Страните заявяват, че диалогът и преговорите са единствения "изход от кризата в Украйна" и, че всички усилия за мирното и разрешаване, следа да бъдат приветствани и поощрявани".

Впрочем, в съвместното заявление на двамата лидери се засяга и "тайванския въпрос", като се посочва, че: "Бразилската страна потвърждава твърдата си подкрепа на принципа за "един Китай", според който правителството на Китайската народна република е единственото законно правителства на целия Китай, а Тайван е неотделима част от китайската територия". В САЩ това беше възприето като тревожен знак, че към сходна позиция вероятно ще се придържат и държавите от т.нар. Глобален Юг, участващи в реализацията на китайския суперпроект "Един пояс, един път" (ЕПЕП), като само в Латинска Америка те са вече двадесет.

Пекин най-вероятно ще поддържа динамиката на политическите си отношения с Южна Америка посредством "Инициативата за глобално развитие" (GDI), която радикално се отличава от ценностите на "ограниченото правителство, индивидуалните права и процедурната демокрация”, които Вашингтон традиционно прокарва (включително със сила) в своя "заден двор". В тази връзка Пекин залага на петте най-мощни икономики на субконтинента: Бразилия, Мексико, Аржентина, Колумбия и Чили, които в момента се управляват от лявоцентристки правителства. При това, както посочва президентът на бразилския Институт за приложни икономически изследвания Карлос фон Дьолингер, китайците разчитат, че след като оценят разликата между подходите на Китай и САЩ, те ще бъдат последвани и от останалите държави от региона.

 

Проблемът с климатичните промени

 

Освен стремежът на държавите от европейския континент да неутрализират глобалното затопляне, възможността ЕС да играе водеща роля в рамките на осъществяващия се енергиен и цифров преход е една от стратегиите, целящи да противодействат на тенденцията Европа да загуби статуса си на глобален играч. На практика, това означава възможност да се определя, къде, как и с помощта на какви технологии ще се води борбата с климатичните промени. В рамките на тази стратегия Латинска Америка и Карибският басейн се разглеждат като актуален партньор в два основни аспекта: на първо място, като доставчик на ресурси (като лития и "зеления" водород), които биха могли да способстват за лидерството на Европа в процеса на формиране на производствена структура на основата на възобновяеми енергийни източнци, а на второ място - като регион-реципиент на енергийната парадигма, прокарвана от големите западни държави. Така, по време на последната си среша с бразилския президент Лула да Силва, испанският премиер Педро Санчес подчерта, че "европейците могат да допринесат за екологичното развитие на Латинска Америка".

Позицията на самите латиноамериканских държави по проблемите, свързани с проблемите в климата, се основават на идеята за обща, но диференцирана отговорност (на последното държи особено Колумбия), според която страните от региона играят ролята на своеобразни "екологични кредитори" и затова развитите (и по-силно замърсяващи околната среда) държави би следвало да предложат механизми за финансиране с цел осъществяване на ефективни действия за борба с глобалното затопляне.

Именно с този наратив те свързват решението, за което съобщи по време на срещата ЕС-CELLAC председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, обявявайки за отпускането на 45 млрд. евро в рамките на инвестиционната платформа на Съюза "Глобален портал" (Global Gateway), целяща реализацията на проекти в сферата на "зелената икономика". В Латинска Америка, европейската визия се подкрепя най-активно от чилийския президент Габриел Борич, което поражда определено недоволство и ревност у бразилския му колега Лула да Силва, особено когато далеч по-младият му колега се опитва да привлече към себе си вниманието (и капиталите) на големите западни държави, предлагайки им "максимално подходящи условия за взаимноизгодно сътрудничество". Почти ежедневно в южноамериканските медии се появяват съобщеия за поредните сделки на големи транснационални компании в Чили. Определен дискомфорт за бразилската администрация създават и идеите на колумбийския президент Густаво Петро за нов "план Марщал", чиято цел е постигането на консенсус относно трансформирането на глобалната финансова система с цел удовлетворяване потребностите на развитието, като акцентът се поставя върху борбата с климатичната криза. Което пряко се конкурира с бразилската инициатива за прокарване на климатичния дневен ред.

Както е известно, тропическите гори в басейна на река Амазонка, които заемат значителна част от територията на Бразилия, представляват най-големия биорезерват на планетата и играят ключова роля за намаляване нивото на замърсяване на околната среда. Тук е мястото да припомня, че върховата точка в процеса на обезлесяване в Амазония беше достигната по време на първия президентски мандат на Лула да Силва. Това накара бразилското Министерство за защита на околната среда да създаде редица резервати в региона, което способства за подобряване на системата за мониторинг, включително чрез съставянето на "черни списъци", включващи общините с най-високи темпове на изсичане на горите. През 2008 пък беще създаден т.нар. Амазонски фонд, който, съвместно с Бразилската банка за развитие (BNDES), подкрепя различни екопроекти и съдейства за съхраняването и устойчивата експлоатация на бразилска Амазония (по-голямата част от средствата във фонда постъпват от Норвегия и Германия, която помага на неговата администрация да финансира над сто проекта за създаване на работни места в амазонските общини с цел местните жители да могат да преживяват и без да изсичат горите).

Впрочем, анализирайки процесите, свързани със защитата на околната среда в Бразилия по време на първия президентски мандат на Лула да Силва, следва да ги сравним с икономическите показатели на страната през онзи период. Това е важно, тъй като тогава Бразилия навлезе в период на икономическа стагнация и вътрешнополитическа нестабилност, чиято кулминация бе свалянето на наследника и близък съратник на Лула - Дилма Русеф. Самите бразилци го определят като "дългата политическа криза", по време на която проблемът с изсичането на амазонските гори беше оставен на заден план, а във вътрешнополитическите дискусии доминираха обши проблеми, като слабия икономически растеж или мащабния корупционен скандал в който се оказа забъркан голяма част от бразилския политически и икономически елит. Именно турбулентният характер на този период бе в основата на победата на кандидата на десницата Болсонару на президентските избори и неговата платформа interiorzão, акцентираща върху вътрешните проблеми на страната. Поемайки властта през януари 2019 новият президент обяви за свои приоритети икономическият расгеж и подкрепата на бразилския агропромишлен комплекс.

Докато навремето делът на обработващата индустрия в бразилския БВП достигаше 36%, в началото на 2023 той е паднал до 11%, т.е. Бразилия до голяма степен си остава развиваща се страна. Някои икономисти определят този феномен като "преждевременна деиндустриализация", при която промишлеността се измества към "по-евтините" региони, а значителни обществени слоеве не усещат полза от процеса на индустриализация. Особено силно пострада секторът на автомобилостроенето, на който се падат 20% от цялото бразилско индустриално производство. Тази ситуация бе свързана до голяма степен с укрепването на отношенията си с Китай, които промениха структурата на бразилската икономика. През 2009 Китай стана най-големия търговски партньор на Бразилия, но - както се случи и с някои други държави - в резултат от този "успех" двустранните отношения доведоха до свиване на бразилската производствена база и увеличаване дела от БВП, генериран от агропромишления комплекс (до една трета от общия обем на икономиката). Към това следва да добавим, че през март 2023 правителствата на двете страни се споразумяха да осъществяват плащанията по търговските си операции в юани и реали, което със сигурност ще способства за още по-голямото им сближаване. Очерталите се проблеми обаче не смущават сегашното бразилско правителство - точно обратното, както вече споменах, при посещението на президента Лула в Китай през април 2023, бяха подписани 15 двустранни споразумения на обща стойност 10 млрд. долара.

Имайки предвид негативния опит на своя предшественик, Лула да Силва се позиционира като защитник на бразилска Амазония. Според чл.225 от конституцията на Бразилия "всички жители на страната имат право на екологично балансирана околна среда, която представлява общо благо и е необходима за осигуряване на качествен живот, като това задължава правителството и обществото да я защитават и запазят за сегашното и бъдещите поколения". На тази основа правителството създаде нормативно-правна база, предвиждаща, в частност, по-широкото използване на спътникови снимки, изготвяне на цифровизирани поземлени кадастри, използване на инструментариума на финансовото разузнаване за проследяване на паричните потоци от нелегалните операции в тропическите гори, съгласуване на инфраструктурните проекти с цел съкращаване изсичането на горите и налагане на по-строги условия за отпускане на държавни заеми за селскостопанските предприятия. При това управляващите се ангажират да постигнат "нулево ниво на обезлесяване".

В подкрепа на политиката за прокарване на "зеления дневен ред", през юни Лула да Силва обеща, че "Бразилия отново ще се превърне в глобален еталон в сферата на устойчивото развитие, борбата с климатичните промени и постигане на целите за съкращаване на вредните газови емисии и прекратяване изсичането на горите".

Целите несъмнено са амбициозни, но сегашната ситуация поражда сериозни съмнения относно бързата им реализация. Както е известно, Бразилия споделя тропическите гори на Амазония с Боливия, Венецуела, Гайана, Колумбия, Перу, Суринам, Френска Гвиана и Еквадор, т.е ситуацията във всяка от тези страни можа да се отрази на останалите, тъй като те не полагат еднакви усилията за съхраняване на "белите дробове на планетата". Амазония, която е регионът с най-голямо биологично разнообразие в света, е и основната мишена на нелегалната търговия с редки животински видове: в Боливия, Венецуела, Гайна, Суринам и Еквадор мрежите на организираната престъпност са ангажирани с лова и транспортирането на редките местни видове, за които по света има огромно търсене, а това води до прогресивното унищожаване на околната среда. В този контекст Бразилия разполага с всички възможности да оглави международните усилия за защита на Амазония, само че за целта ще и се наложи да се справи първо с вътрешните си проблеми. През последните години ръстът на цените на златото доведе до бум на добива му в страната, в резултат от което на територията и се появиха множество големи кариери, което пък е свързано с изсичането на огромни горски масиви и генерира опасни отпадъчни вещества (включително живак), влиящи на качеството на въздуха и водата. Именно този начин на добив на полезни изкопаеми се превърна с един от основните фактори за обезлесяването на Амазония в Бразилия, Венецуела, Гайана и Суринам, както и в основен източник на приходи за транснационалните престъпни групировки.

Освен това, сегашният бразилски президент подкрепя проектите за проучване и добив на петрол, реализирани от държавната петролна компания Petrobas (които нерядко увреждат околната среда), разчитайки, че те ше позволят разкриването на повече работни места. Има и друг важен аспект - докато делът на селскостопанския сектор в икономиката на Бразилия постоянно нараства (което е тясно свързано с износа на продукцията му за Китай), страната разполага с все по-малко възможности да стимулира толкова необходимия и икономически растеж в отраслите, които не са свързани пряко с изсичането на горите. Проблемът се утежнява и от масовото отглеждане на едър рогат добитък, което също е сред основните причини за обезлесяването на бразилска Амазония. През 2022 например, Бразилия е изнесла за Китай над милион тон говеждо месо. В резултат от всичко това възможностите на управляващите да предприемат сериозни мерки за защита на околната среда се оказват ограничени, а много политици (както на щатско, така и на федерално равнище) съвсем открито се съобразяват с интересите на агробизнеса: ще припомня, че по време на изборите през 2022 едрите бразилски скотовъдци формираха гръбнака на политическото движение, подкрепящо преизбирането на Жаир Болсонару.

Очевидно, в средносрочна перспектива, този сектор ще продължи да играе съществена роля за обезлесяването на Бразилия, която си остава най-големия износител на говеждо месо в света, и без цялостното разбиране на този проблем, водещите световни играчи не могат да разчитат на ползотворен двустранен диалог с Бразилия относно климатичните промени.

Впрочем, не по-малко важна е и ролята на бразилската соева индустрия за промяната на ландшафта на страната и нейния въглероден отпечатък: на Бразилия се пада половината от световната търговия със соя, по-голямата част от която е предназначена за азиатските пазари. В тази връзка следва да напомня, че освен Амазония, в Бразилия се намира най-голямата савана в света, която заема 21% от територията и, а осъществяващите се през последните години промени в струкурата на собствеността и (около 75% от територията е частно владение) затрудняват усилията за екологичната и защита. Заради огромното търсене на соя от страна на Китай бразилската савана се превърна в един от най-активно експлоатираните региони на субконтинента. През последните 20 години развитието на икономическите отношения между Бразилия и Китай доведе до формирането на мощни аграрни лобита, препятстващи усилията на държавата за съхраняване на тропическите гори в страната. Тоест, докато сегашните управляващи продължават да развиват активни търговски, инвестиционни и дипломатически отношения с Китай, усилията за стимулиране на икономическия растеж в Бразилия ще се конфронтират с тези за ограничаване изсичането на горите.

 

Заключение

 

Латинска Америка е ключов стратегически регион с глобално значение, особено предвид ресурсната му матрица, а задълбочаващата се криза в Европа и най-вече в източната и част, ще доведе до нарастване на икономическия интерес към него, а това означава - и до усилване на (гео)политическата активност в това пространство.

На този фон сегашният президент на Бразилия е наясно, че в момента неутралитетът е най-подходящия инструмент на външната политика на страната, позволяващ и да се позиционира на международната сцена и да избира сама, с кои държави да установява по-тесни политически и търговски връзки. Това за пореден път бе илюстрирано от провелата се през август 2023 в Джеда среща на "неутралните държави", в която освен Бразилия, участваха и Индия, и Китай. Разбира се, само неутралитетът не е достатъчен. В сферата на икономиката и търговията в рамките на регионалното сътрудничество, Бразилия - поне досега - не съумява да очертае списък от съвместни мерки за смекчаване на конфликта в Украйна: в това отношения всяка от "неутралните" държави предпочита да действа самостоятелно, което е свързано със сериозни рискове, включително за Бразилия. Разбира се, страната запазва лидерския си статус на южноамериканския субконтинент, а нейната концепция за защита на околната среда в сегашния период на ескалиращо геополитическо напрежение изглежда привлекателна, но за да може да я осъществи на практика в глобален план, "южноамериканският гигант" ще трябва да измине дълъг път и, на първо място, да се справи със собствените си вътрешни проблеми.

 

* Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.3 2024