Еволюцията и перспективите пред AUKUS

В тази връзка се предвижда значително усилване на възможностите на австралийските военноморски сили, чрез снабдяването им с американски атомни подводници тип Virginia. Тази инициатива доведе до оттеглянето на Канбера от вече подписаното споразумение за доставка на подводници с френската корабостроителна компания Naval Group, което провокира грандиозен дипломатически скандал, разрешен окончателно едва след идването на власт на новия австралийски премиер Антъни Албанезе през пролетта на 2022 и след като Канбера прие да плати на Naval Group компенсация от 584 млн. долара.

Решението за производството на атомни подводници за австралийския флот целеше повишаване шансовете на Австралия да отрази успешно евентуална китайската атака в случай на регионален конфликт. В резултат от инициативата на САЩ, Канбера, която не разполага с ядрено оръжие, може да се сдобие с големи количества високообогатен уран, необходимо за производството на въпросните подводници на нейна територия. Според анализаторите, това количество уран би могло да позволи на страната да произведе, при нужда, собствени ядрени ракети. Тоест, в рамките на подобен сценарий, Австралия може да се превърне на практика в ядрена държава, без при това да е подписала съответните споразумения, което означава, че ще остане извън обсега на международните контролиращи органи. Американската инициатива показва, че Вашингтон очевидно е готов на всичко за да прокара интересите си в АТР, както и да попречи на китайските планове в региона.

Показателно е, че за първи път от 50 години насам, САЩ са готови да предоставят достъп до подводните си технологии на чужда държава, в лицето на Австралия. Ще припомня, че преди половин век първата страна, която получи подобни американски военни разработки, беше Великобритания, а целта бе британският флот да може успешно да се противопостави на съветския. Сега Вашингтон е склонен на сподели технологиите си с Канбера, за да я подготви за евентуален военен сблъсък с китайските ВМС. След като Австралия се сдобие с американските ядрени подводници, тя ще разполага с едни от най-мощните военноморски сили в света.

В отговор китайското Външно министерство многократно публикува заявления и декларации, критикуващи действията на САЩ, които според Пекин нарушават Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и провокират възникването в тихоокеанската зона на ситуация, която може да ескалира в ядрен конфликт. Тази позиция на Китай се подкрепя и от Русия, според чиито президент Путин, появата на нови военни алианси, доминирани от САЩ, повишава нивото на напрежение в международните отношения.

Дневният ред на AUKUS

След като в течение на година и половина съдбата на сделката за атомните подводници не беше съвсем ясна, през март 2023 се появиха конкретни данни относно плановете за изграждане , в рамките на AUKUS, на австралийски ядрен подводен флот.

От самото начало, авторите на тази инициатива не криеха нейната антикитайска насоченост. Така, в декларациято от 15 септември 2021, за формирането на алианса, се посочва, че споделящите общи традиции „морски демокрации”следва да формират нов съюз, за „да могат да отговорят на предизвикателствата на ХХI век” и да защитят „международни ред, основан на правила” (прозрачен намек за истинските му цели). Като ключова, но не и единствена част от мерките за защита на този ред се посочва „подкрепата за Австралия за изграждането на ядрен подводен флот”.

Разбира се, сътрудничеството с американския военно-промишлен комплекс и подкрепата от английския за подобна „субсидия” е от полза за Вашингтон с оглед укрепване на антикитайската ос в Тихоокеанския регион. В случая обаче, определена роля изиграха и чисто практическите съображения – още в началото на 2010-те Канбера имаше изключително високи изисквания относно обхвата и автономността на подводниците, което още тогава накара редица експерти да препоръчат, че за австралийците ще е по-добре направо да си купят атомни подводници. Впрочем, победилата в първоначално обявения конкурс френска подводница Shortfin Barracuda (която официално щеше да се нарича Attack), представлява дизелова версия на новата многоцелева атомна подводница на френския флот Barracuda. Изключително високите изисквания относно обхвата на новите подводници показват, че още тогава австралийското военно-политическо ръководство е разглеждало именно китайските подводни комуникации като основна потенциална цел на подводния си флот. Заради географското си положение, австралийкият континент е подходяща тилова база за проектиране на военна мощ в зоната на Андаманско море, стратегическия Малакски пролив, както и в южната част на Южнокитайско и Яванско морета. Още повече, че австралийският подводен флот се базира в западната част на страната, край град Пърт. Любопитна историческа подробност е, че първата военноморска база там е създадена от САЩ по време на Втората световна война, тъй като базите им в Северна Австралия са били уязвими за далечната авиация на японците.

Според приблизителни експертни оценки, базирана в Пърт австралийска атомна подводница би могла да носи бойно дежурство в района на Малакския пролив в течение на 78 денонощия, на 77 – в южната част на Южнокитайско море и на 81-84 дни в близост до южното крайбрежие на Индонезия. За сравнение, конвенционална подводница би могла да поддържа такова дежурство, съответно, в течение на 14, 11 и 21-31 дни. Освен това, атомните подводници могат да се придвижват много по-бързо от един към друг потенциален театър на военни действия и то без да излизат на повърхността. Тоест, основната практическа мярка, обявена досега в рамките на AUKUS, говори съвсем ясно за целите и насочеността на алианса. Макар че, през първата година и половина, липсвахата конкретни действия за постигането им.

Както споменах по-горе, това вече не е така и през март 2023 беше представена пътната карта на AUКUS. Това стана в базата на американския подводен флот в Сан Диего, в присъствието на президента на САЩ Джо Байдън и премиерите на Великобритания – Риши Сунак, и Австралия – Антъни Албанезе. И въпреки, че планът е дългосрочен и следва да се реализира в рамките на няколко десетилетия, първите практически стъпки по осъществяването му вероятно ще бъдат предприети незабавно, а те са доста неприятни за Пекин.

На първия етап, който на практика вече се реализира, следва да се осъществи подготовка за обучаването на личния състав, както и за изграждане и модернизация на необходимата базова инфраструктура. Още през тази година австралийските моряци ще започнат да се обучават в учебните центрое ва ВМС на САЩ и Великобритания, освен това ще имат учебен стаж на техните атомни подводници. Междувременно ще стартира модернизацията на инфраструктурата на военноморската база Стърлинг, край Пърт, където занапред все по-често ще акостират американски и британски подводници.

На втория етап, който ще стартира в началото на 2027, се планира да се създаде постоянно присъствие, на ротационна основа, на американско-британската групировка в Западна Австралия SRF-West (Submarine Rotational Force-West), включваща британска атомна подводница тип Astute и четири американски тип Virginia, които ще се използват активно за обучаването на австралийски моряци и редовно ще патрулират в споменатите по-горе региони. От гледната точка на Китай, за който националната принадлежност на подводниците, на практика, не е от особено значение, това несъмнено е преломен момент.

По-късно, някъде в началото на 2030-те се планира продажбата, на австралийските ВМС, на три до пет атомни подводници тип Virginia от състава на флота на САЩ, за обслужването на които австралийските моряци ще бъдат подготвени в рамките на предишния етап. Срещу това се предвижда ВМС на САЩ да поръчат доставката на допълнителни атомни подводници, извън предварително планираните, което е удобен начин да се обоснове необходимостта от възлагане на нови поръчки на американския ВПК (ще припомня, че в последно време въпросът за ускоряване изграждането на нови подводници е актуална и широко дискутирана тема в Съединените щати). Важен момент е, че на австралийците ще бъдат продадени подводници от първите серии, докато американските ВМС ще бъдат „компенсирани” с далеч по-модерните подводници Virginia Block VI, или с още по-нови, разполагащи със усилено количествено и качествено ракетно въоръжение (включително свръхзвукови ракети със среден обсег CPS) и възможност да носят големи безпилотни подводни апарати.

По принцип, на този етап австралийските ВМС вече ще разполагат с това, за което претендираха, т.е. с изпробвани и доказали качествата си на практика атомни подводници, при това вече ще имат и подготвени за работа с тях екипажи. В същото време, новият дневен ред на AUKUS отчита и интересите на австралийските и британските политически елити. Първите искат да осигурят допълнителни работни места и американски инвестиции (обещават се до 6 млрд. долара), а вторите се нуждаят от помощ за модернизация на собствения си подводен флот и подкрепа за британското военно корабостроене.

Именно това обяснява съдържанието на заключитения етап от „пътната карта” на AUKUS, а именно изграждането на „собствени” подводници от условно обозначения тип SSN-AUKUS. На практика, става дума, че австралийците ще се включат в перспективната и намираща се все още на съвсем ранен етап британска програма SSNR за създаване в бъдеще на нова подводница, с която да бъдат заменени сегашните ядрени подводини на Кралския флот клас Astute. Така тази британска програма, която страда от традиционните за Обединеното кралство проблеми със стабилните перспективи и финансирането, ще си осигури голям първоначален купувач и инвеститор в лицето на австралийските ВМС, които планира да купят осем подводници от този тип. Освен това, САЩ се ангажират да окажат необходимата технологична подкрепа, така че бъдещите подводници SSN-AUKUS ще бъдат частично унифицирани с американските им аналози – поне що се отнася до вертикалните пускови установки, бойните информационни и управляващи системи, отделни елементи на силовата установка и т.н. Планира се изграждането на първите подводници за британските Кралски ВМС да започне в края на 2020-те години (влизането им в екплоатация ще стане в края на 2030-те). Що се отнася до австралийския флот, той ще получи първите доставки на такива подводници в началото на 2040-те, а последните ще бъдат осъществени чак в началото на 2060. Тоест, дневният ред на AUKUS визира период от цели 40 години!

При това процесът вероятно ще забави от факта, че се предполага (вероятно от определен момент нататък) всички подводнии тип SSN-AUKUS да се изграждат съвместно от участниците в алианса – така, отделни елементи ще се произвеждат във Великобритания, а други – в Австралия, след което ще бъдат изпращани в корабостроителниците на двете страни, където ще се сглобяват. И макар че този модел не изглежда особено практичен, той се налага от необходимостта за „подкрепа на националните производители” (всъщност този лозунг е до голяма степен популистки, тъй като от една страна наистина се създават нови работни места, но – от друга, проектите значително се оскъпяват). Тази схема се използва и за изграждането на десантните кораби тип Canberra за австралийските ВМС, които се произвеждат почти изцяло в Испания, но се довършват символично в Австралия, за да може да се твърди, че са „австралийски”. Разбира се, това би имало смисъл, ако целта в крайна сметка е пълната локализация и усвояването на всички технологични вериги, но дневният ред на AUKUS не предвижда подобно нещо – така, реакторрите за новите атомни подводници ще се доставят в Австралия „до ключ”, което се налага и от необходимостта да се спазват изискванията на ДНЯО, тъй като американските и британските ядрени реактори за подводници използват високообогатено (до оръжейно ниво) ядрено гориво.

Впрочем, дори ако по някаква причина програмата SSN-AUKUS бъде отложена или дори прекратена, средносрочната цел на пътната карта, т.е покупката на атомните подводници тип Virginia (които при подобно развитие ще са поне пет), наред с базирането на американски и британски атомни подводници в Австралия, ще представлява значителна промяна в баланса на силите в региона и голяма стъпка към постигане на целта за укрепване на южния фланг на „антикитайския бариерен риф”. Интегрирането в американската структура за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион определя и последните промени в австралийската военна стратегия – в годишния Стратегически преглед на отбраната на страната за 2023 се посочва, че Австралия се отказва от досегашните си планове за изграждане на балансирани въоръжени сили по европейски модел (условно казано), т.е. включващи голямо количество тежка бронирана техника, като вместо това ще акцентира върху повишаване на експедиционните си възможности.  В тази връзка се планира закупуването на повече транспортно-десантни средства, за сметка на тройното съкращаване на доставките на тежки бойни машини на пехотата (БМП) в рамките на поръчката LAND 400, както и на повече ракетни комплекси (HIMARS, снабдени с ракети PrSM с обсег 700-800 км), които могат да бъдат използвани срещу китайските бойни кораби, а също брегови противокорабни ракетни комплекси и крилати ракети Tomahawk. И макар че предишната австралийска отбранителна стратегия действително не изглеждаше особено реалистична (тъй като трудно можем да си представим мащабна сухопътна китайска инвазия в Австралия), новата стратегия еднозначно определя бъдещия облик на австралийските въоръжени сили като активен, настъпателен играч. Някои от аспектите и съвпадат напълно с осъществяващата се в момента реформа на Корпуса на морската пехота на САЩ, което разбира се не е случайно.

Макар че мнозина, включително български, анализатори се отнасят по-скоро скептично към AUKUS, поне според мен, това е сериозна грешка. На първо място, въпреки продължителните срокове за създаването на собствени австралийски атомни подводници, по-голямата част от задачите, които реално стоят пред участниците в този квазиалианс, ще се решават още в началния и средния етап от реализацията на пътната карта, освен това поставените срокове изглеждат съвсем разумни, предвид особеностите на съвременното военно строителство. На второ място, САЩ очевидно се ориентират към дългосрочно противопоставяне с Китай, което ще доминира поне през първата половина на ХХI, затова плановете им са съобразени именно с този срок. Освен това, не бива да забравяме, че в рамките на AUKUS се осъществява и друга активност, свързана с интегрирането на военно-промишлените комплекси на тримата участници – в сферите на космоса, киберпространството, разузнаването и дори свръхзвуковите технологии. И макар че в това отношение Австралия може да предложи най-вече изгодното си географско положение, това не е никак малко. Страната например, е изключително подходяща за разполагане на средства за мониторинг на космическото пространство или за изграждане на големи полигони за ракетни изпитания (последното е от голям интерес за САЩ).

Впрочем, плановете на страните членки на AUKUS не се ограничават само с усъвършенстването на собствените им въоръжени сили, но предвиждат и привличането на колкото се може повече държави в сферата на влияние на алианса.

Австралия, в частност, е силно заинтересована от по-нататъшното развитие на отношенията си с Филипините. Тази държава със 114-милионно население разполага с изключително изгодно географско положение (освен това филипинците са петата най-голяма етническа общност в Австралия). Приятелските отношения с Филипините позволяват на Канбера не само да укрепва собствената си икономика, благодарение на изгодните търговски споразумения, но и да гарантира сигурността на по-далечната си стратегическа периферия, особено предвид опасенията на Австралия, че в близко бъдеще край границите и могат да се появят китайски военни обекти, което е крайно нежелателно за нея.

По време на съвместната си пресконференция през юни 2022 с избрания малко преди това за президент на Филипините – Фердинанд Маркос-младши, австралийският посланик Стивън Робинсън заяви, че отношенията между двете страни следва да придобият стратегически характер още до края на годината. Освен това, той изрази надежда, че Маркос-младши, че „ще провежда балансирана и рационална политика в интерес на Филипините”. Междувременно Австралия отпусна 80 млн. долара за подготовка на запасняци за филипинската армия, а през октомври 2022 се проведоха съвместни учения на ВМС на двете страни, целящи да повишат потенциала им за борба с нелегалния трафик, тероризма, търговията с наркотици и последиците от стихийните бедствия. В тях участваха около 400 моряци и офицери от двете страни. Според представители на ВМС на Филипините, ученията са способствали за повишаване нивото на боеспособност на флота и бреговата охрана на страната. Впрочем, подобни съвместни учения са нещо обичайно – през май 2022 например, такива учения се проведоха на филипинския военен полигон Форт „Рамон Магсайсай” в Нуева Есиха. Това свидетелства за силната заинтересованост на Австралия да поддържа присъствие на Филипините, демонстрирайки военните си възможности пред съседните държави.

AUKUS и инициативата „Партньори в синия Тихи океан”

В началото на февруари 2023 американското правителство коментира резултатите от реализацията на публикуваната година по-рано стратегия на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, като в тази връзка нееднократно изтъкна значението на създадената през септември 2022 неформална група „Партньори в синия Тихи океан” (Partners in the Blue Pacific, РВР), в която влизат САЩ, Австралия, Великобритания, Нова Зеландия и Япония. Целта на РВР е укрепване на отношенията с 12-те малки острови държави, разположени в южната част на Тихия океан „в името на техния просперитет и гарантиране на морската сигурност”. В тази връзка беше обявено и за назначаването на генералния консул на САЩ в Мелбърн (Австралия) за първия в историята американски посланик на Форума на тихоокеанските острови – най-важната регионална междуправителствена организация, създадена още през 1971, в чиито рамки всяка година се провеждат срещи на ръководителите на държавите от Южния Тихи океан. Освен това, стратегията на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион предвижда възможността Вашингтон да признае, след съответните консултации, Островите Кук (с население 15 хиляди души) и Ниуе (под две хиляди жители), които в момента са самоуправляващи се територии, свободно присъединили се към Нова Зеландия, за суверенни държави.

Този безпрецедентен интерес на Съединените щати към случващото се в отдалечените от световните цивилизационни центрове малки островни държавици се обяснява с възхода на китайското влияние в региона на Южния Тихи океан, което е в разрез с геополитическите интереси на традиционно доминиращите регионални играчи – Австралия и САЩ. И от това, с кого ще предпочетат да си сътрудничат южнотихоокеанските малки островни държави, ще зависи, кой ще доминира в бъдеще в целия Тихи океан – САЩ или Китай.

Китайската търговско-икономическа инициатива „Един пояс, един път“ (EПЕП), в която от 2017 насам участват Нова Зеландия и осем малки островни държави, които по стечение на обстоятелствата се намират в непосредствена близост до австралийското крайбрежие, всъщност цели не само да създаде ефективна морска логистика. Но също и да улесни, с течение на времето, разполагането на китайски военни бази и разузнавателно оборудване в страните участници в ЕПЕП, което би представлявало сериозна заплаха за регионалната сигурност. Поне така смятат във Вашингтон, Канбера и Лондон, и тъкмо това беше истинската причина за формирането през септември 2021 на англосаксонския отбранителен квазиалианс AUKUS, целящ да блокира „китайската експанзия” в Тихия океан.

Малко след създаването на AUKUS в света се случиха редица важни събития. През февруари 2022 Русия предприе военна интервенция на територията на Украйна, през април Соломоновите острови подписаха петгодишно рамково споразумение за сигурност с Китай (което беше оценено в Канбера като удар по отбраната на Австралия), а през юни китайският външен министър Ван И посети осемте островни държави от южната част на Тихия океан, които са част от EПEП с цел да подпише с тях всеобхватен меморандум за сигурност (което обаче не се случи, заради натиска на австралийската дипломация). Предвид новите обстоятелства, на 24 юни 2022. Вашингтон обяви създаването на спомената по-горе неформална група РВР, чиято офииална цел е укрепване на връзките с малките островни държави в южната част на Тихия океан. Негласно обявената и реална цел обаче е да превърне прозападнната РВР в алтернатива на китайския ЕПЕП, като по този начин бъде ограничено китайското влияние в региона на Южния Тихи океан.

Както вече споменах, освен САЩ, РВР включва Австралия и Великобритания (членове на англосаксонския квазиалианс AUKUS), плюс Нова Зеландия, като надежден съюзник на Австралия по регионалните въпроси, и традиционно проамериканската Япония, водеща активна регионална политика с цел да гарантира сигурността на своите морски граници. Франция и ЕС бяха поканени да участват в РВР като партньори в диалога. Индия пък, като участник в групата QUAD (заедно със САЩ, Австралия и Япония), получи статут на наблюдател в новото Партньорство, макар че не проявява особен интерес към съдбата на малките островни държави в Южния Пасифик и се стреми да не заема страна в глобалния сблъсък между Запада и руско-китайската ос.

Междувременно обаче се случиха нови критично важни събития: през юли 2022 малките островни държави в Южния Тихи океан забраниха на САЩ, Китай и почти всички от 21-те партньори в диалога да участват в 51-ия Форум на тихоокеанските острови, през август значително се изостри  кризата в Тайван, а през октомври-ноември Северна Корея отново ескалира войнствената си реторика. Това принуди участниците в РВР да преосмислят новите предизвикателства и да предложат статут на наблюдател на такива ключови американските партньори, като Южна Корея, Канада и Германия, които приеха поканата.

Стремейки се да укрепи и разшири американското влияние в южната част на Тихия океан, през цялата 2022 Белият дом изпращаше свои високопоставени представители на посещение в малките островни държави, а през септември 2022 организира първата по рода си среща на върха САЩ-Океания във Вашингтон, на която присъстваха президентът Джо Байдън и държавният секретар Антъни Блинкен. Според Байдън: „Тихоокеанските острови играят критично важна роля за формирането на бъдещето... Сигурността на Америка, а и на целия свят, зависи от сигурността на тихоокеанските острови“. Въпреки това, на срещата не бяха подписани очакваните стратегически важни документи между САЩ и малките островни държави от южната част на Тихия океан.

Тук е мястото да напомня, че по дъното на Тихия океан са положени телекомуникационни кабели, по които, освен всичко друго, се предава и секретна информация, а в региона почти постоянно присъстват ядрените флоти на Франция, Великобритания и САЩ. Впрочем, ако оставим настрана сигурността и отбраната, една от причините Съединените щати да се стремят да контролират огромното пространство на Тихия океан, между бреговете на Латинска Америка и Австралия, е, че логистичните маршрути тук се използват за осъществяване на най-мащабния наркотрафик в света (Фиджи например се е превърнал в най-големият транзитен „хъб” за наркотици в Южното полукълбо), както и на нелегална търговия с оръжия, трафик на хора и редки животни и т.н. В тази връзка, целта на САЩ и съюзниците им е да държат под свой контрол легалната и нелегална тихоокеанска търговска логистика, максимално изтласквайки Китай от нея.

На свой ред, Пекин определя РВР като „разширена версия на AUKUS”, посочвайки, че основната му цел не е толкова просперитетът на малките островни държави, колкото противодействието на ръста на китайското влияние в региона на Южния Тихи океан.

Тоест, създаването и действията на РВР целят занапред малките островни южно-тихоокеански държави да продължат да решават регионалните си проблеми в рамките на Форума на тихоокеанските острови, без да се ангажират с голямата политика, т.е. с Китай. В същото време големите и икономически силни страни членки на РВР - САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания, Япония, техните партньори в диалога - Франция и ЕС и наблюдателите - Южна Корея, Канада и Германия, ще се ангажират по-активно с отбраната и логистиката на региона, отделяйки 2,1 милиарда долара годишно като помощ за развитие на малките островни държави, в рамките на своята тихоокеанска стратегия, чиято истинска цел е въпросните страни да ревизират отношенията си с Китай, ограничавайки по този начин влиянието му в южната част на Тихия океан.

Заключение

Активните действия на AUKUS в Тихия океан едва ли ще донесат желаните резултати на страните членки на квазиалианса. Все повече държави по света постепенно пренасочват въшнополитическия си вектор към Пекин, който им предлага по-изгодни условия за сътрудничество. Редица островни държави, като Соломоновите острови и Папуа-Нова Гвинея например, които са от стратегическо значение за сигурността на Австралия, целенасочено укрепват партньорството си с Китай, увеличавайки обема на търговията с него. Рано или късно, примерът им вероятно ще последват и други островни държави, разположени в зоната на активност на AUKUS.

Повишавайки военния си потенциал и осъществявайки демонстративни военни учения на територията на други държави от региона, членовете на този квазиалианс само повишават градуса на напрежение в международните отношения и в същото време поставят на изпитание собствените си бюджети, израходвайки ирационално сериозни финансови ресурси, за сметка на данъкоплатците – поне така смятат мнозина от тях, ако съдим по резултатите от социологическите анкети в страните от AUKUS.

*Българско геополитическо дружество