21
Пет, Юни
7 Нови статии

Бангладеш между Пекин, Вашингтон и Делхи

брой 4 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През последните десет години Народна република Бангладеш (площ 148,6 хил. кв.км и население 171 млн. души, т.е. една от най-гъсто населените страни в света) демонстрира най-високи темпове на икономически растеж сред всички държави от Южна Азия.

БВП на глава от населението в страната достигна 2500 долара годишно, което е повече, отколкото в съседните Индия и Пакистан. В своята външна политика Бангладеш се стреми да съхрани специфичния си статут на държава, която отказва да участва в каквито и да било отбранителни алианси, придържайки се към строг неутралитет. Подобна стратегия е свързана с факта, че около 35% от вноса на Бангладеш (предимно машинно оборудване и енергоносители) идва от Китай и Индия, докато 60% от износа на страната (най-вече текстилни изделия) е предназначен за западните държави. Тоест, евентуално охлаждане на отношенията с Пекин, Вашингтон или Делхи може тотално да наруши функционирането на националната икономика на тази сравнително бедна държава, чието население бързо наближава знаковата граница от 200 милиона души, което на свой ред е в състояние да провокира сериозна вътрешнополитическа криза. От друга страна, в сегашните условия на тектонични промени в световната политическа система и глобалната икономика, прекалената диверсификация на външнополитическите връзки би могла да се отрази по-скоро негативно върху ефективността на националната икономика.

 

Политиката на открити пристанища

 

От ключово значение на Бангладеш е укрепването на отношенията с Китай, който е основния партньор на страната по отношение на вноса. През 2017 Дака се присъедини към китайския суперпроект”Един пояс, един път” (ЕПЕП), което улеснява транзита на китайските стоки към Африка, през Индийския океан. През ноември 2022, с решаващата подкрепа на Китай, в страната беше изграден първият подводен тунел в Южна Азия, като по този повод говорителят на Външното министерство в Пекин Джао Лидзян изтъкна, че ЕПЕП играе изключително важна роля за подобряването на транспортнте връзки между Бангладеш и съседните държави.

На свой ред, представителите на политическия елит в страната също демонстрират заинтересованост от развитието на отношенията с Китай и внимателно следят случващото се там. Така, в последния ден на 2022, в интервю за китайската агенция Синхуа, един от водещите икономисти на Бангладеш Мохамед Абдур Разак, който ръководи Центъра за интеграция на изследванията и политиката за развитие в Дака, прогнозира, че през 2023 икономическият растеж в Китай отново ще се ускори. Според него, до края на годината ще станем свидетели на значителен спад на нивото на инфлация в редица държави, което пък ще съдейства за нарастване на търсенето на китайските стоки и услуги. Разак смята също, че през последните години подкрепата на Китай за международните инфраструктурни проекти е придобила ключово значение за развитието на цяла Евразия.

Вътрешнополитическите кризи в Пакистан и Мианмар до известна степен забавиха реализацията на мащабните китайски проекти в тези страни, включително усъвършенстването на транспортната им инфраструктура - автомобилните и железопътни мрежи и морските пристанища в зоната на стратегически важния Бенгалски залив. Поради изгодното си географско положение, Бангладеш привлича вниманието на Пекин, като едно от перспективните направления за реализация на китайската инициатива ЕПЕП. През октомври 2016 в Дака се появи лидерът на Китай Си Дзинпин, след което в страната започнаха масово да навлизат китайските държавни корпорации и частният бизнес. На свой ред, премиерът на Бангладеш Шейх Хасина Уазед посети Пекин през юли 2019, където потвърди намерението на страната си да задълбочи партньоството с Китай в сферите на търговията, инвестициите, отбраната и инфраструктурата.

По официални данни, през 2022 в Бангладеш са присъствали над 500 китайски компании, заети със строителство на пътища, мостове, тунели и електроцентрали и модернизация на морските пристанища на страната. Според посланика на Китай в Дака - Ли Дзъмин, през 2021 обемът на китайските инвестиции в икономиката на Бангладеш е надхвърлил повече от три пъти показателите от 2020, достигайки 1,26 млрд. долара. Това се оказа възможно до голяма степен благодарение на същественото подобряване на инвестиционния климат и широкото прилагане на модела на публично-частното партньорство. В списъка на китайските инвестиционни проекти в страната има над 60 позиции, а общата сума на евентуалните инвестиции надхвърля 40 млрд. долара.

Ключов сред тези проекти е железопътната линия Падма (включваща 6,1-километров мост за влакове и автомобили, който е най-сложното инженерно съоръжение в страната). Тя свързва северозападната част на Бангладеш с източните региони. В перспектива се планира създаването на високоскоростна жп връзка между Дака и индийското пристанище Колката. Подобряването на свързаността между отделните райони на Бангладеш ще позволи по-добре да се използва икономическия им потенциал и ще повиши жизненото равнише на населението в отдалечените от столицата зони. Железопътната линия Падма беше въведена в експлоатация през 2022.

Друг приоритет е изграждането на цялата територия на страната на високоскоростни Интернет-мрежи, в съответствие с правителствената концепция "Цифрова Бангладеш" и с решаващото съдействие на Китайската международна железопътна корпорация (CRIG) и компанията Huawei.

Важен проект, в рамките на международното сътрудничество, е изграждането на пристанището Пайра, в южната част на страната. Съдбата му обаче не е съвсем ясна. Според първоначалните планове, стойността на проекта варираше между 11 и 15 млрд. долара, което принуди правителството да обяви през 2021, че пристанището няма да бъде дълбоководно (както се предвиждаше), с цел да бъде ускорено въвеждането му в експлоатация, а разходите - намалени. В рамките на новия вариант се предвижда изграждане на голям автомобилен и жп мост, автомагистрала и железопътни подходи към пристанището, както и 75-километров плавателен канал. Поне засега обаче е отменено строителството на нови жилищни квартали, зона за отдих, социална инфраструктура, летище, контейнерен терминал и хранилище за втечнен природен газ. Изграждането на жп линията от Пайра до Дака пък ще приключи чак през 2030. Според ревизираните планове, корабите с газене до 18 м ще акостират в пристанище Матарбари, чието изграждане се осъществява с японски инвестиции, след което товарите ще бъдат доставяни с баржи до пристанищата Пайра, Монгла и Читагонг (Чатограм). Лиспват обаче, каквито и да било гаранции, че това действително ще се реализира на практика. Междувременно, китайските компании предпочетоха да прехвърлят значителна част от стокооборота към пристанище Читагонг. Според някои анализатори, правителството на Шейх Хасина е предприело тази стъпка за да ограничи влиянието на Китай и да успоки индийските инвеститори.

Въпреки това, проектът за хъба в Пайра не е напълно изоставен, тъй като в Дака проучват възможността да създадат в пристанището зона за икономическо развитие, където да бъдат разположени текстилни, обувни и фармацевтични фабрики, циментови и нефтопреработвателни заводи, ТЕЦ на въглища, предприятия за преработка на риба и производство на химически торове и кораборемонтни работилници. По този начин Пайра ще може да допринесе значително за социално-икономическото развитие на страната, но и тук нещата опират до липсата на сигурно финансиране.

 

Множеството амбициозни планове

 

По време на посещението си в Бангладеш през 2022 тогавашният китайски външен министър Ван И обсъди с ръководството на страната развитието на двустранното търговско-икономическо сътрудничество, подкрепата за изграждане на инфраструктура, както и репатрацията на бежанците от племето рохинга. Ван И определи Дака като "стратегически партньор за развитие" и обеща, че Китай ще лобира за интересите на страната на различните международни форуми. Беше решено, в частност, да бъдат премахнати митата на 98% от доставяните от Бангладеш на китайския пазар стоки и услуги. Двете страни подписаха и споразумения за сътрудничество и меморандуми за взаимно разбирателство в сферите на културния хуманитарен обмен, изграждането на инфраструктура и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и техногенни катастрофи.

Според Външното министерство на Бангладеш, Китай се е ангажирал да окаже максимално съдействие за разрешаване на кризата, породена от масовия приток на бежанци от племето рохинга от съседната Мианмар. Само от началото на 2021, т.е. след като властта в тази страна премина в ръцете на военните, от нейните гранични райони в Бангладеш са се прехвърлили над 700 хиляди души. Не може да се изключва, че Пекин разчита да се споразумее с правителството на Мианмар за предоставяне на гаранции за сигурност на част от бежанците, които не са свързани с бунтовниците и терористите, и последвалото им настаняване в специално определените за целта от военните власти зони.

Показателно е, че на фона на изострящата се криза в Тайванския пролив, властите в Бангладеш потвърдиха подкрепата си за принципа за "един Китай". Ще припомня, че представителството на Тайпе в страната беше закрито още през 2008, като това бе основното условие за разширяване на партньорството с Пекин.

Три четвърти от целия обем въоръжения, закупени от Бангладеш в периода 2010-2021, се пада именно на Китай. Общата стойност на този тип сделки с китайците е почти 3 млрд. долара (за сравнение, обемът на оръжейния внос от Русия е 1 млрд.), като сред тях е споразумението за покупка на две подводници, фрегати, противокорабни и зенитни ракети и изтребители. Експертите оценяват закупената китайска военна техника като "морално остаряла", но истината е, че въоръжените сили на Бангладеш не разполагат с необходимата квалификация за експлоатацията дори на такова въоръжение. В резултат, разходите за обучение, усвояване, поддържане и ремонт надхвърлят стойността на самите покупки, но всяка друга чуждестранна военна техника би била още по-сложна и скъпа. Ето защо, специалистите прогнозират, че предложението на САЩ да доставят на Бангладеш бойни хеликоптери Apache едва ли може да се реализира в близко бъдеще.

 

Опасенията във връзка с китайската експанзия

 

Инициативите на Пекин за развитие на сътрудничеството с Дака пораждат тревога в някои съседни (и не само) държави и, най-вече, в Индия, където допускат появата в бъдеще на китайска военна база в някое от местните пристанища. Разбира се, официалните представители на Китай уверяват, че нямат намерение да превръщат Бангладеш в поредната "перла в огърлицата" на възможните китайски бази в чужбина, както и, че не съществуват никакви планове за изграждане на отбранителна инфраструктура и разполагане на китайски военни части в страната. Междувременно, японското издание Nikkei Asia съобщи, че в скоро време в Бангладеш ще бъде създадено предприятие, което да обслужва и модернизира закупената от Китай ракетна техника. То обаче трудно би могло да се квалифицира като "значим военен обект" и признак за китайска експанзия.

Друга популярна теза на противниците на задълбочаващото се сътрудничество между Дака и Пекин е опасността Бангладеш да попадне в китайския "дългов капан", лишавайки се от част от суверенитета си. Истината е, че неразвитата инфраструктура, включително в транспорта и енергетиката, сериозно ограничава икономическия растеж на страната. В момента тя изпитва трудности, свързани със значителното поскъпване на горивата и неколкократния спад в производството на електроенергия. През 2022 валутните резерви на Бангладеш са намалели с 11%. Както е известно, основните приходи в държавния бюджет са свързани с износа на текстил, дрехи, обувки и друга продукция на леката промишленост, но в сегашните условия на всеобщи икономии, потреблението на подобни стоки в света значително намаля, налице е и продължаваща нестабилност на логистичните маршрути.

Бангладеш се стреми да не заема страна в геополитически сблъсък между Китай и Индия, придържайки се към дипломатически неутралитет. В тази връзка ще припомня, че между Дака и Делхи има множество значими търговски споразумение, а самата страна, на практика, е почти изцяло заобиколена от територията на Индия. Тук е мястото да отбележа и, че отношенията между двете страни винаги са били на изключително високо ниво. Това, до голяма степен, е свързано със спомена на местното население за решаващата помощ на индийската армия при извоюването на независимостта на Бангладеш от Пакистан през 1971. Освен това, между Индия и Бангладеш съществува голяма културна близост: около 8% от гражданите на последната изповядват най-разпространената индийска религия - хиндуизма, а пък в индийските щати Западна Бенгалия и Трипура живеят около 70 милиона бенгалци, т.е. представители на основната народност в Бангладеш.

Това означава, че Дака не може да си позволи да ограничава партньорството си с Индия за да разшири диалога с Китай, тъй като подобна стъпка би била възприета негативно от голяма част от населението на страната.

Обемът на международните задължения на Бангладеш надхвърля 62 млрд. долара. В тази връзка финансовият министър Мустафа Камал препоръча на правителството да вземе предвид негативния опит на Шри Ланка и Пакистан и да помисли много сериозно относно целесъобразността от вземането на нови заеми. С цел преструктуриране на задълженията и оздравяване на националната икономика обаче, се предвижда вземането на кредит от поне 4,5 млрд. долара от МВФ, Световната банка, Азиатската банка за развитие и Японската агенция за международно сътрудничество. Тук е мястото да припомня, че именно Япония е основния държател на външния дълг на Бангладеш - над 10 млрд. долара (2,5% от БВП). За сравнение, задълженията към китайските кредитори са "само" 4 млрд., т.е. 1% от БВП, което очевидно не позволява да се говори за какъвто и да било "дългов капан". Както посочва в тази връзка Министерството на финансите в Дака, всеки чуждестранен проект в страната, предварително бива подлаган на щателна експертиза относно възможностите за практическата му реализация, ползата за страната и приемливостта на предложените финансови условия, което изключва неравнопоставеното сътрудничество.

 

Отношенията със САЩ и Запада

 

Интересно е, че през 2015-2016, 25% от целия обем на преките чуждестранни инвестиции в икономиката на Бангладеш се падаха на САЩ, а около 15% - на Великобритания. Обемът на западните помощи и субсидии обаче, съществено намаля заради задълбочаването на връзките между Дака и Пекин, в рамките на инициативата ЕПЕП, и изострянето на кризата с племето рохинга. Въпреки това, и днес в САЩ (както впрочем и в Германия) отива 14,5% от износа на произведената в страната продукция.

През април 2022 външният министър на Бангладеш Абдул Момен посети Вашингтон, където се срещна с държавния секретар Антъни Блинкен. В хода на разговорите, Блинкен акцентира върху подкрепата за демокрацията и гражданското общество в Бангладеш. През януари 2023 пък, официално посещение във военноморската база в Читагонг направи патрулният кораб на британските ВМС Tamar, което трябваше да демонстрира приятелството и сътрудничеството между двете страни за укрепване на морската сигурност в Бенгалския залив.

Предвид ключовата стратегическа роля на Бангладеш, следва да очакваме нарастване на вниманието на САЩ и съюзниците им към тази страна, включително в рамките на реализацията на инициативата за изграждане на "свободен и открит Индо-Тихоокеански регион".  При това е напълно логично Западът да се опита да използва желанието на Дака да намали дълговото си бреме и да диверсифицира източниците на финансови средства за своята икономика.

Както е известно, през миналата 2022 икономиката на Бангладеш се сблъска с многобройни трудности на фона на глобалната енергийна криза и стремителното нарастване на инфлацията (достигнала 9%  през ноември 2022), което изостри вече съществуващите икономически проблеми на страната: намаляващите валутни резерви, нарастването на външния дълг (през 2011-2021 той се е увеличил с цели 238%, при положение че този на другата проблемна държава от Южна Азия - Шри Ланка, е нараснал със 119%). В резултат от това, през втората половина на 2022, Бангладеш се оказа третата - сред Шри Ланка и Пакистан - южноазиатска страна, която се обърна за помощ към Международния валутен фонд (МВФ). На този фон, потенциални вторични санкции от страна на Вашингтон (особено финансовите) биха поставили страната в изключително тежко и на практика безизходно положение. Именно това обяснява и решението на Дака да ограничи значително броя на руските кораби, имащи право да влизат в пристанищата и.

Тук е мястото да припомня, че в края на 2021 САЩ открито обявиха политическия режим в Дака за "недостатъчно демократичен", обвинявайки го, че нарушава човешките права. Американците дори наложиха санкции на елитното полицейско подразделение в страната - т.нар. Батальон за бъро реагиране (RAB), както и персонални санкции срещу редица негови бивши и настоящи командири, обвинявайки ги в несанкционирано използане на сила и разправи с противници на режима, както и в нарушаване на човешките права. Освен това, администрацията на Джо Байдън демонстративно отказа да покани Бангладеш, на провелата се през декември 2021, под американска егида, т.нар. "Среща на демокрациите", което беше възприета крайно негативно в Дака, чието ръководство постоянно подчертава демократичния характер на националната политическа система. През цялата 2022 то полагаше сериозни усилия да постигне премахване на американските санкции, но въпреки продължителния процес на преговори, поне засега Вашингтон остава непреклонен.

Въпросът за премахване на санкциите беше повдигнат и по време на посещението на заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд в Бангладеш през март 2022, като част от визитата и в държавите от Южна Азия (тогава тя посети също Индия и Шри Ланка, като целта и очевидно беше да повлияе върху позициите на трите страни относно войната в Украйна). Независимо от това, проблемът с Батальона за бързо реагиране така и не беше решен поради "продължаващите опасения на САЩ" и въпреки "видимото подобряване на ситуацията". Впрочем, Вашингтон свързва това "подобряване" най-вече с победата на опозиционните кандидати на общинските и регионални избори в страната. Съединените щати потвърдиха опасенията си относно нарушаването на човешките права в Бангладеш и по време на посещението на външния министър на последната Абдул Момен във Вашингтон, през април 2022, както и в публикувания малко по-късно Годишен доклад на САЩ за състоянието на човешките права в Бангладеш.

Освен това, в момента въпросът за подобряването на отношенията със САЩ се оказва изключително важен за управляващата в Бангладеш партия Народна лига (Лига Авами), начело с премиера Шейх Хасина Уаезид, и по друга причина: тясното сътрудничество с американците е в основата на политическата стратегия на опозиционните сили и най-вече на Националистическата партия на Бангладеш начело с Халеда Зия Рахман. В навечерието на парламентарните избори в страната, насрочени за началото на 2024, Шейх Хасина вероятно би искала да лиши опозицията от "американската карта", укрепвайки отношенията със САЩ.

Ситуацията се усложнява от активизирането на курса на Вашингон и европейските му партньори за установяване и развитие на по-тесни връзки между Бангладеш и т.нар. Четиристранен диалог по сигурността (QUAD, в който участват Австралия, Индия, САЩ и Япония), както и за включването на страната в реализацията на американската стратегия в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР). Първите контакти на Бангладеш с този формат стартираха по време на пандемията от Covid-19, което моментално провокира острата реакция на Пекин. Така, още през май 2021 китайският посланик в Дака заяви, че евентуалното присъединяване на страната към квазиалианса QUAD ще нанесе "значителна вреда на двустранните отношения". Въпреки това, през 2022 САЩ и държавите от ЕС започнаха още по-активно да използват концепцията за ИТР в отношенията си с Дака. Така, по време на посещението си в Бангладеш през пролетта на 2022 Виктория Нюланд покани страната "да се присъедини към Индо-Тихоокеанската стратегия", отбелязвайки, че тя включва "всички необходими елементи на сътрудничеството в сферите на икономиката, сигурността и технологиите". Освен това, непосредствено след визитата на Нюланд, в Бангладеш се проведе международната конференция Moving Forward in the Indo-Pacific, по време на която американския посланик в Дака Питър Хаас призова да бъдат защитени "общите идеали" на двете страни в ИТР, "които представляват позитивна обща визия за създаването на регион, в който да могат да просперират всички държави", на фона на "непровокираната инвазия на Русия в Украйна".

Малко по-късно в столицата на Бангладеш се появи и специалният пратеник на Европейския съюз по въпросите на Индо-Тихоокеанския регион Габриел Висентин, който, заяви, че приоритетите на САЩ и ЕС региона са сходни, като и двамата играчи мислят еднакво относно необходимостта от по-тясно сътрудничество с Дака. Между другото, за разлика от Вашингтон, Висентин предпочете да не коментира, дали действията на правителството на Мианмар по отношение на племето рохинга би следвало да се смятат за геноцид, като това породи негативната реакция на обществеността в Бангладеш, която продължава да е изключително чувствителна по този въпрос. Несъмнено, подобно развитие на събитията в Бенгалския залив и Азиатско-Тихоокеанския регион, като цяло, е в разрез с интересите на Китай.

Междувременно, през февруари 2023, правителството на Бангладеш забрани на близо 70 руски танкери и товарни кораби да влизат в пристанищата на страната, тъй като са собственост на компании, попаднали под едностранните западни санкции. Забраната обаче не важи за останалите кораби, така че доставките на текстилни изделия от Бангладеш в Русия, както и на руска пшеница за Бангладеш продължават с пълна сила. Това решение се обяснява именно със силната зависимост на Дака от Вашингтон, който е в състояние да и нанесе сериозен ущърб, ако реши да се откаже от покупката на местната текстилна продукция (между другото, голяма част от униформите на армиите на страните от НАТО са произведени именно в Бангладеш). Освен това, САЩ не са заинтересовани от влизането в експлоатацията на изграждащата от 2021 по руски проект АЕЦ "Рупур", която трябва да е стане готова през 2024, опасявяйки се, че това би повишило влиянието на Москва в страната.

Както е известно, Бангладеш, по-голямата част от чието население изповядва исляма, е член на Органидацията за ислямско сътрудничество (ОИС), подкрепя каузата на палестинците в териториалния им спор с Израел и не би искала да бъде обвинявана, че се придържа към "двойни стандарти". В публикуваното в тази връзка официално заявление на Дака пред Генералната асамблея на ООН се подчертава, че суверенитетът, уважението към националната цялост, мирното разрешаване на всички спорове, както и целите и принципите на Световната организация, следва да се спазват от всички, включително по отношение на израелската окупация на палестинските и други арабски територии. Именно тази позиция е в основата на очерталото се сближаване на Бангладеш с ОАЕ, Саудитска Арабия и другите арабски държави от Северна Африка и Персийския залив. Освен това, тя формира ядрото на политиката на Дака за привличане на чуждестранни инвестиции и изграждането на "миграционни мостове" с въпросните страни, където работят много граждани на Бангладеш, редовно изпращащи сериозни парични преводи в родината си (през 2020-2021 финансова година обемът на паричните преводи от чужбина надхвърли 6% от БВП на страната, като съотношението между този обем и приходите от експорта е 67,15%).

 

Заключение

 

От казаното дотук следва изводът, че благодарение на своя неутралитет, Бангладеш засега съумява да запази добрите си отношения с двамата глобални хегемони Китай и САЩ, както и да поддържа приятелството си със своя най-близок съсед - Индия. На глобалната сцена страната се опитва да балансира между цял ред държави, гарантирайки по този начин собствените си национални интереси, но след рязкото изостряне на международните кризи през 2022 и 2023, постигането на тази задача се оказва все по-трудно за Дака. Така, ако в чисто политически план, Бангладеш се стреми да не се конфронтира открито с Русия, въпреки натиска на Вашингтон, в икономиката нейните национални интереси са свързани най-вече с поддържането и развитието на отношенията със САЩ и държавите от ЕС, без да забравяме разбира се, тези с Китай и Индия.

В момента Пекин, на практика, е безалтернативен партньор на Дака в развитието на социално и икономически значима инфраструктура, макар че правителството на страната всячески се опитва да разшири географията на партньорите си. Освен това, на Китай се падат около 40% от целия обем на внасяната в страната продукция, както и 25% от фондовия и пазар. Двете основни партии в Бангладеш (Народната лига, чиито лидер е премиерът Шейх Хасина Уазед, и Националистическата партия, начело с Халеда Зия Рахман) единодушно подкрепят развитието на двустранното партньорство с Китай, но сериозно се разминават по отношение на съседна Индия.

Въпреки това, не би могло да се твърди, че Бангладеш еднозначно се движи в орбитата на китайското влиняие, просто защото Дака, поне засега, не може да си позволи да разчита на един, единствен стратегически партньор. В същото време обаче, идеалистическата концепция за т.нар. "сонар Бангла" ("златната Бангладеш") би могла да се реализира на практика само в условията на вътрешнополитическа стабилност. А, имайки предвид, че т.нар. "колективен Запад" все по-често акцентира върху развитието на либералните ценности, без оглед на културната специфика и конкретния исторически опит, трудно би могло да се очаква, че той няма да се намеси във вътрешните работи на страната, ако правителството и възприеме "прекалено независим курс". Тук е мястото да отбележа и, че Дака засега се въздържа от еднозначно осъждане на Русия във връзка с войната в Украйна и възлага определени надежди на развитието на двустранните връзки в сферите на военно-техническото сътрудничество, енергетиката и селското стопанство, което автоматично я превръща в обект на повишеното внимание на Вашингтон и съюзниците му.

Вероятността ръководството на страната да ревизира досегашната си външна политика е доста малка, тъй като хипотетичният отказ на Дака от сътрудничество със Запада ще се случи много трудно, предвид факта, че Китай и Индия нямат нужда от толкова значително количество текстилни изделия. От друга страна обаче, т.нар. "колективен Запад" не е в състояние да доставя на Бангладеш необходимото и машинно оборудване по цените, които предлага Пекин. Освен това САЩ и съюзниците им не разполагат с такива обеми ресурси, каквито има Китай, за да реализират собствените си международни инфраструктурни проекти (алтернативни на ЕПЕП) в държавите от Евразия, включително и в Бангладеш. Което пък означава, че балансирането на Дака между Пекин, Вашингтон и Делхи ще продължи и занапред.

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.3 2024