19
Чет, Май
26 Нови статии

Политически и икономически последици от пандемията от коронавирус

брой 2 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Двете години, през които продължава пандемията от коронавирус промениха много сериозно света както в икономическо, така и в политическо отношение. Неслучайно мнозина експерти, като британския професор Найджъл Фергюсън сравняват последиците от нея с тези от световна война.

Доминиращото преди пандемията общо отворено икономическо и базиращо се на тезата за общите правни норми политическо пространство вече не съществува.

 

 

Легенда: -Доверие на експертите в бързото възстановяване след пандемията по региони

Както можеще да се очаква, пандемията донесе огромни печалби най-вече на т.нар. Big Pharma, т.е. на големите фармацевтични корпорации. Компанията Pfizer например обяви, че печалбата и от продажбите на ваксини през първите три месеца на 2021 е достигнала 3,5 млрд. долара, а до края на годината е нараснала до над 26 млрд. Както е известно, Pfizer дели печалбите от ваксините с компанията BioNTech, декларирала през първото тримесечие на 2021 печалба от 2 млрд долара. За същия период ваксината на AstraZeneca и е донесла 275 млн. долара печалба, а до края на годината тя е достигнала 1,9 млрд. На свой ред, Johnson & Johnson обяви печалба от 100 млн. долара през първото тримесечие, като плановете и бяха до края на 2021 да пласира поне още 1 млрд. дози, което и осигурява печалба от около 10 млрд. долара. През първите три месеца на 2021 приходите на американския стартъп Moderna достигнаха 1,73 млрд. долара, а до края на годината са нараснали до 18,4 млрд.

Както посочва анализаторът на Forbes Джошуа Коен, производителите на ваксини разчитат, че реваксинацията допълнително ще увеличи приходите им. По данни на Morningstar, през миналата 2021 общата стойност на продадените ваксини е достигнала 67 млрд. долара, като по-голямата част от продажбите се пада на  ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna.

Разбира се, сегашната ситуация съвсем не е резултат именно и само от пандемията. Тя обаче позволи да бъдат осъзнати резултатите и мащабите на редица процеси, стартирали и развиващи се дълго преди появата и.

При всички случаи, предприетите от отделните държави и наддържавни образувания защитни мерки доведоха до практическото разпадане на еднния дотогава глобален пазар на няколко обособени зони, поведението на чиито икономики силно се различаваше както в периода на спад, така и в последвалия итап на възстановяване. Най-важни измежду тези условни зони са Китай, САЩ, Европа/ЕС и Русия.

Икономическите последици от пандемията за Китай

Първата година на пандемията (2020) засегна много сериозно икономиката на Китай. Ще припомня, че още през 2010 ООН обяви Китай за „най-голямата работилница в света", на чиято територия се произвеждат между 50% и 90% от триста (от общо 500-те) основни индустриални стоки в света.

От една страна, това улесни усилията на Пекин да гарантира достатъчно товари за покриване на вътрешното търсене, но – от друга – силно ограничи износа, формиращ около 20% от китайския БВП. През 2020 той падна до 18,1%. При положение, е БВП на Китай през 2020 се равняваше на 15,42 трлн. долара, това означава, че пандемията е свила износа с близо 308,4 млрд. долара. При това става дума само за преките загуби, а има и косвени. Въпреки това, официалните данни сочат че през 2020 китайската икономика е постигнала растеж от 2,3%. Което несъмнено беше отлично постижение на фона на отрицателния растеж, регистриран от почти всички други държави. Не бива да забравяме обаче, че преди кризата Китай планираще да поддържа до 2030 между 6,2% и 6,5% годишен икономически ръст. Тоест, 633-те милиарда долара, които страната не успя да получи заради пандемията, също са сред икономическите последици от нея.

Което означава, че общите загуби на китайската икономика се равняват на почти 1 трлн. долара, при това те се разпределят доста неравномерно. Така, загубите на най-големите предприятия са от намалените им печалби, което пък води до спад на размерите на борсовата им капитализация. През най-тежкото за икономиката първо тримесечие на 2020 общият обем на произвеждната от акционерните предприятия продукция е намаляла с до 14,2%, а в тези с държавно участие спадът е още по-малък - само със 7,9%.

В същото време обаче, 18 милиона средни и малки предприятия, в които са заети почти 80% от трудоспособното население на Китай и които осигуряват 50% от износа в частния сектор на страната, се оказаха на ръба на оцеляването. Само през първото тримесечие на кризисната 2020 обемът на производството им е намалял с 20,2%

По данни на Fitch Ratings, делът на емитентите на номинираните в юани ценни книжа, обявили, че не могат да покриват задълженията си, е достигнал 4,9%, а броят на фалитите е нараснал с 3,7%. Това бе последица от втвърдяването на парично-кредитната политика на Китайската Народна банка, целяща да ограничи достъпността на кредитите и възможностите за рефинансиране на задълженията. За разлика от повечето други държави, Китай не прибягна до чисто монетарни "срочни антикризисни" мерки. През 2020 бюджетният дефицит на страната нарасна само до 3,6% от БВП, при положение, че през предкризисната 2019 беше 2,8%. Тоест, китайското ръководство заложи на гарантиране условията за запазване на вътрешната делова активност и усилията му се оправдаха напълно. Вътрешният пазар, включващ 1,4 млрд. потребители, съумя да запази такива рамки на търсенето и предлагането, които да са достатъчни за да може производсствената икономика да продължи да функционира нормално. Ключова роля в това отношение изиграха успехите при формирането на средна класа в страната, към която в края на 2019 принадлежаха 400 млн. китайци.

При това вътрешната структура на икономическите отношения претърпя съществени трансформации в полза на електронната търговия. С други думи, Интернет сериозно помогна за справянето на китайската икономика с последиците от пандемията. През 2020 обемът на електронната търговия в страната достигна 1,5 трлн. долара, демонстрирайки ръст с 14,8%. При това той нарасна със 7,6% още през първите шест месеца, когато карантината в страната беше най-стриктна. Увеличаването на електронните продажби пък доведе до разширяване на сектора на куриерските услуги, който погълна сериозна част от вътрешната безработица, породена от спирането на предприятията в другите сектори. През 2020, само на територията на Китай, куриерските фирми са доставили 83,36 млрд. пратки.

Освен това, рязко нараснаха директните интернет-продажби. За една година в страната бяха осъществени над 20 млн. онлайн-транслации, като маркетингов инструмент. Това не само подкрепи вътрешните производители, но и доведе до ръст с 8,2% на вноса на чуждестранни потребителски стоки в Китай.

Следва да отбележа, че предпоставка за тези икономически успехи бяха всеобхватните и безкомпромисни действия на управляващите за осъществяване на мерките, свързани с карантината, както и за оперативното потискане на огнищата на зараза. В редица случаи, тези мерки бяха свързани с  налагане на много сериозни ограничения на  гражданите, малкия и средния бизнес, което пък доведе до локални бунтове в редица региони, потушени със сила.

В крайна сметка обаче, още през юли-август 2020, Китай съумя да пресече епидемията и доста бързо да възстанови нормалния начин на живот на повечето си граждани, осигурявайки по този начин и необходимите условия за икономическото възстановяване на страната много по-рано от всички останали държави по света - още през третото тримесечие на 2020.

Впрочем, още в края на юли китайската индустрия съумя да спре кризисния срив, постигайки растеж от 4,8%, на годишна база. При това добавената стойност в обработвателната промишленост регистрира ръст от 6%, а в секторите, произвеждащи и разпределящи електроенергията, отоплението, газификацията и водоснабдяването - с 1,7%. Единствено при добива на полезни изкопаеми спадът продължи (-2,6%). Нещо повече, Пекин успя да използва това си временно предимство за да увеличи дела на китайския изток на всички основни световни пазари. Макар че според доклада на СТО, общият обем на съвкупната глобална търговия е намалял с 13-21% в различните отрасли, делът на китайските износители в нея е нараснал от 20% (през 2017-2019) до 25%, а общият обем на произведените в Китай стоки на световния пазар е нараснал от 23,4% до 33,8%. Това се отнася най-вече за строителните и довършителни материали, медицинските стоки, фармакологичната продукция, почистващи препарати, специалните влакна на производство на медицински маски и защитни облекла и медицинските инструменти. От 8% до 11,5% е нараснал делът на китайските компнии в сегмента на електрониката и най-вече в производството на монитори, компютърни компоненти и уеб-камери, чието търсене рязко нарасна заради преминаването на голям брой хора в света към работа онлайн.

В резултат от всичко това Пекин се оказа основния бенефициент на средствата отпускани по европейските "извънредни, антикризисни програми в подкрепа на гражданите". Поне 25% от всички дотации за населението в рамките на техните бюджети в крайна сметка са отишли за плащане на внесени от Китай стоки, стимулирайки разширяването на китайското икономическо проникване на техните пазари (особено в Европа и Азия). В частност, делът на вноса от Китай в петте най-големи икономики от Еврозоната е нараснал от 9% (през 2017-2019) до 11,5%, в началото на 2021.

Единственото изключение бяха САЩ, където делът на Китай в съвкупния внос е намалял от 20,6% до 17,8%. Това обаче бе резултат най-вече от втвърдяването на митническите ограничения във връзка с усилващата се търговска и политическа "война" между Вашингтон и Пекин.

Всичко това позволи на Китай да избегне неограниченото печатане на пари с цел поддържане на вътрешното потребителско търсене в периода на нарастване на епидемията в страната и света, ориентирайки се към подобни мерки едва сега, т.е. след практическото и приключване. Китайското правителство, в частност, стартира машабна програма за стимулиране на самонаетите лица, както и за усъвършенстване на данъчната система с цел намаляване на данъчното натоварване за малките и средни предприятия.

Паралелно с това Пекин лансира програма за "повишаване на социалната отговорност на едрия бизнес". При това, не под формата на повишаване на данъците, а стимулирайки доброволното му участие в запълването със средства от собствената печалба на недържавните фондове за развитие на китайските региони. Подобни фондове вече функционират в шестте най-големи провинции на страната, като пилотни проекти, с перспектива да покрият цялата територия на Китай в периода 2022-2025. Контролният пакет акции в тях принадлежи на държавата, но оперативното им управление се осъществява от властите на конкретните провинции.

Миналата 2021 затвърди общия успех на предприетите мерки за справяне с икономическите последици от Covid-19 и даде основание на китайското ръководство да констатира, че страната е преодоляла кризата и се ориентира към по-нататъшно успешно развитие.

В сегашните условия Пекин вече очерта следващата си стратегическа цел - да се превърне не просто в голяма, а "в голяма и умна" държава. Според ХІV петгодишен план (2021-2025) Китай възнамерява да концентрира усилията си за да заеме едно от водещите места в сферата на внедряването на високите технологии. До 2025 страната планира да постигне пълно самозадоволяване в областта на челните технологии, което ще я направи напълно независима от останалите държави.

Икономическите последици от пандемията за САЩ

Макар че САЩ продължават да се стремят да се позиционират като най-развитата, богата, многопластова, високотехнологична и - в резултат от това - най-стабилната икономика на планетата, пандемията от коронавирус им нанесе далеч по-голяма вреда, в сравнение с Китай. Според професора по икономика от Харвард Дейвид Кътлър и бившия финансови министър на САЩ Лорънс Съмърс, тази вреда вече е надхвърлила всички очаквани негативни последици от промените на климата през следващите 10-15 години.

С оглед на дългосрочните последици, американската икономика е загубила в резултат на пандемията около 16 трлн. долара, т.е. 90% от тодишния си БВП за предкризисната 2019. Дори ако вземем предвид извънредните финансови вливания в рамките на трите пакета от антикризисни мерки на стойност почти 12 трлн., през 2020 американската икономика е регистрирала спад от 3,5%.

В същото време нивото на безработицата е скочило от 3,5% до 14,7%, т.е. без работа са останали над 25 млн. души. Други 8 млн. вече не фигурират като "работна сила", т.е. вече не са в списъците на получаващите помощи за безработни и са се отказали да си търсят работа. Тоест, отчитайки скритите фактори, фактическата безработица в САЩ е достигнала 19,4%, което означава, че почти всеки пети трудоспособен американец е без работа. Ситуацията се влошава от това, че отпуснатите за поддържане на потреблението бюджетни средства (т.е. отпечатаните от правителството "хеликоптерни пари", ако използваме израза на бившия шеф на Федералния резерв Бен Бернанке) позволиха на безработните да запазят почти непроменено ниво на доходи. Това им позволи сравнително успешно да преодолеят най-тежкия период на пандемията, проблемът обаче е, че вече не искат да се връщат на работа. За да го сторят те претендират за почти 50%-но повишаване на заплатите, което американската икономика просто не може да си позволи.

На практика, Вашингтон се оказа в задънена улица. Спадът на продажбите и съкращаването на обемите на вътрешното промищлено производство не позволява на бизнеса да повиши заплатите, още повече пък с 50%. От друга страна, налетите в американската икономика "хеликоптерни пари" провокираха ръст на инфлацията - от 1,36%, през 2020, до 5,4% - през 2021. Само за 12 месеца бюджетният дефицит на САЩ нарасна цели 3,2 пъти, достигайки 3,13 трлн. долара, т.е. 15,2% от американския БВП.

С други думи, американската икономика не разполага със средства за да продължи "кризисното дотиране" в предишните му обеми, но бюджетът се нуждае от тези пари заради нарастващия риск от нови граждански бунтове. На всичкото отгоре, повечето политици се придържат към откровено популистки позиции, опитвайки се да трупат политически капитал като "защитават правата на пострадалите от епидемията, включително онези, които са загубили работата си".

Следва да отбележа, че структурната безработица далеч не е единствената отрицателна последица от пандемията. Обемът на промишленото производство в САЩ също намаля,макар че трудно може да се каже с колко, защото правителството спря да публикува съответната статистика. Известно е обаче, че в сферата на услугите спадът е надхвърлил 40%, при положение, че през 2019 именно в тази сфера се формираше 77,4% от американския БВП. Както споменах обаче, след доклада на МВФ, според който през първото тримесечие на 2020 промишленото производство в САЩ е намаляло с 38%, официалните органи спряха да изнасят конкретни цифри за случващото се.

В същото време администрацията на Джо Байдън лансира амбициозен план за изготвяне на нова дългосрочна програма за икономическия растеж в САЩ, озаглавена "Нов курс" (по аналогия с програмата на Рузвелт от 30-те години на ХХ век), а Сенатът утвърди бюджета и за 2021-2025 от 1,1 трлн. долара. И това не е окончателната и стойност, тъй като - по оценка на Инженерния корпус на армията на САЩ, предвид сегашните тенденции на износване на съществуващата инфраструктура, само за ремонта и поддръжката и в задоволително състояние ще са необходими 5,9 трлн. долара капиталови инвестиции.

В рамките на този план се планира мащабно изграждане на генериращи мощности (най-вече възобновяеми енергийни източници), както и пълното спиране на субсидиите на всички изкопаеми горива до 2025. 174 млрд. долара са предвидени за електрификацията на наземния транспорт (20% от училищните автобуси например, следва да се задвижват с електричество).

Паралелно с това ще се инвестира в изграждането и ремонта на жп линиите и шосетата, мостовете, морските пристанища, както и на пунктове за зареждане на електромобили. Сериозни средства са предвидени за внедряването и скоростното развитие на "бързонарастващите отрасли на бъдещето" като 5G-мрежите например. През следващите осем години следва да бъдат изградени 1 млн. енергоефективни жилища. Отделно ще се реализира програма за намаляване на зависимостта на САЩ от китайския внос, особено в сферите на потребителската електроника, комуникационните средства, изчислителната техника и производството на микрочипове и полупроводници.

Реалната ефективност на тези мерки обаче, поражда сериозни съмнения. На първо място, поради липсата на предпоставки за нарастване на бюджетните приходи. Което означава, че финансирането ще се осъществи по вече традиционния за САЩ механизъм на още по-голямото нарастване на държавния дълг, който и без това вече е счупил всички рекорди.

Но, тъй като всички подобни опити досета винаги са водили единствено до повишаване на борсовите котировки на американските компании, които отдавна нямат нищо общо с реалното ниво на техните доходи, в крайна сметка обявените от правителството мерки неминуемо ще доведат да ускоряване на инфлацията не само в САЩ, но и в цялата световна окономика. Тоест, на практика, Съединените щати отново прехвърлят икономическите си проблеми върху останалия свят, благодарение на статута на долара като световна валута и глобално платежно средство.

Икономическите последици от пандемията за ЕС

Измежду трите най-големи световни пазари (Китай, САЩ и Европа/ЕС), най-големи се оказаха свързаните с пандемията икономически загуби на Европейския съюз. През 2020 БВП на Съюза намаля с 6,3%, а БВП на еврозоната - с 6,6%. Наистина, за разлика от САЩ, това са реални цифри, той като управляващите в страните членки не прибягнаха до извънредни и необосновани парични емисии.

Най-тежко за ЕС се оказа второто тримесечие на 2020, когато икономиката се срина с 11,6%. Сривът не можа да бъде компенсиран дори от скока с 12,5% през третото тримесечие, в резултат от реализирането на отложеното заради пандемията търсене.

При това загубите в отделните европейски икономики бяха пропорционални на тяхната вътрешна индустриална мощ. Така, най-големи загуби понесоха държавите, в чиято икономическа структура доминират туризмът и транспортната логистика. Заради повсеместно наложените карантинни мерки, буквално за дни бяха прекратени 78% от вътрешните и над 90% от външните въздушни полети. Поради липсата на туристи транспортния сектор претърпя тежки загуби, хотелите се изпразниха, спряха работа и свързаните с тях дейности, в резултат от което туристическият сектор в Съюза загуби около 21,1 млрд. долара.

Сред най-пострадалите отрасли на европейската икономика се оказаха: енергетиката, автомобилното производство, авиостроенето и модната индустрия, които, взети заедно, загубиха над 100 млрд. долара. При това, ако туризмът понесе загуби поради липсата на чуждестранни туристи, икономическите проблеми в индустрията бяаха свързани с прекъсването на логистичните вериги.

През последните 20 години такива сектори като текстилната и обувна индустрии, както и автомобилното проозводство съзнателно се стремяха да намалят обема на складовите си запаси, усъвършенствайки логистиката и ускорявайки доставките от производителите на автомобилни части, както и на дрехите, произвеждани в Турция и държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион. В резултат, след затварянето на границите заради карантината, проблемите с доставките засегнаха 51,7% от поръчките в автомобилната индустрияа, 43,3% от тези в сектора на производството на дрехи и обувки и 39,5 от поръчките в шест други ключови направления на европейската икономика.

Данните сочат, че - като цяло - през 2020 икономиката на Германия се е свила с 1,5%, на Белгия - с 3,4%, на Нидерландия - с 1,6%, на Швеция - 1,4%, на България - с 0,8%, докато спадът в Гърция е достигнал - 7,9%, в Испания - 12,75%, в Италия - 6%, а във Франция - 4,2%.

Всичко това доведе до следните последици.

На първо място, веднага след като противоепидемиологичните мерки започнаха да дават ефект, европейските правителство пристъпиха към тяхното отслабване. В комбинация с редица други мерки, от типа на т.нар. "зелени сертификати", даващи права на гражданите да пътуват и посещават обществени место, това "възкреси" ресторантите и кафенетата, както и други направления на сектора на услугите. Тоест, започна да се реализира отложеното търсене, което при това се оказа доста значително. Нещо повече, държавите с най-голям дял на сферата на услугите в структурата на БВП, които най-бързо се сринаха заради карантината, в момента демонстрират най-бързи темпове на възстановяване. В частност, през 2021, в сравнение с аналогичния период на предишната 2020, икономическият растеж в Белкия достигна 21%, в Италия - 8%, в Германия - 4%.

В същото време обаче, силно зависимите от туризма държави, като Испания например, се възстановяват по-бавно, именно, защото зависимостта им от туризма се оказа твърде голяма. Въпреки активното възстановяване, включително на трансграничните пътувания, в рамките на Европа/ЕС просто няма толкова туристи, които да компенсират съвкупния обем на туристите през предкризисната 2019 и заетостта на хотелите си остава с 25%-30% по слаба от традиционната.

Освен това, в такива страни като Франция, Италия, Испания и Гърция, около 50% от приходите в хотелиерския бизнес са през летния сезон, който през 2021 все още беше ограничен за трансграничния туризъм. Според експертите, възстановяването на туристическия сектор няма да се случи преди 2022-2023 и то при условие, че бъде решен проблемът с енергийната криза в Европа. Последното се отразява особено силно върху разрива между потенциалния обем на производството и фактическото текущо ниво на потребление (production gap). Той е най-голям в Испания (7,8% от БВП). В развитите европейски страни е по-малък (Германия - 2,6%, Белгия - 2,8%, Нидерландия - 2,9%), докато в Източна Европа е по-голям (в балтийските постсъветски държави например, достига до 8,1%). Между 7% и 15% от малките средните предприятия в Източна Европа се оказаха на ръба на фалита, опитвайки се да преодолеят проблема със съкращаване на персонала и намаляване на заплатите на значителна част от останалите служители. Това обаче, намалява обема на платежоспособното търсене, т.е. не позволява нарастването на вътрешното потребление и - оттам - стимулирането на обемите на производството.

На второ място, продължителният период на локдауни и карантини оказа силно стимулирашо въздействие върху нарастването на мащабите на активността в Интернет. Като това касае не само разширяването на работата онлайн в онези сфери, в които дори през 2019 тя не бе особено популярна. Това, само по себе си, се оказа изключително полезно за сектора на информационните технологии, който не само не демонстрира спад по време на кризата, а регистрира общ ръст от 1,1%. При това този ръст щеше да е по-голям, ако не бяха логистичните проблеми с доставките от Югоизточна Азия, където се произвеждат електронни компоненти и елементи за IT-индустрията.

Най-бързо развитие в ЕС получи преходът на търговията на дребно към онлайн формат. По данни на аналитичната агенция Euler Hermes, пандемията е ускорила процеса на развитие на интернет търговията в Европа поне с 4-5 години, в сравнение със средните темпове в периода 2005-2019. За по-малко от 8 месеца делът на електронната търговия в петте водещи европейски държави е нараснала от 3% до 11% от общия обем на продажбите. Като тази динамика е най-силно проявена в секторите на търговията с хранителни стоки, стоки за дома и козметика, където ръстът е два пъти по-висок от средния.

Следва да отбележа, че въпреки нормализирането на работата на кафенетата и ресторантите през 2021, обемът на онлайн продажбите на храни е намалял само с 2,4%, т.е. налице е стабилна дългосрочна тенденция и очевидно промяна в потребителските нагласи на населението. От друга страна обаче, разширяването на мащабите на онлайн-продажбите в ЕС води до по-малки приходи и печалби за търговците на дребно. Причината е, че за да привлекат повече клиенти, електронните портали подбиват цените на конкуренцията от офлайн-търговията. В резултат от това, в рамките на целия ЕС, прехвърлянето на 1% от продажбите от стандартните хранителни магазини към тези, работещи онлайн, води до спад на съвкупните приходи с 13,6 млрд. евро и намаляване на печалбата с 4% (до 1,9 млрд. евро) годишно.

Освен това стана ясно, че поне 1/3 от магазините за продажби на дребно в ЕС, особено в специализираните сегменти, са балансирали "на ръба на печалбата", затова дори загубата на сравнително малка част от приходите (3-5%) в полза на интернет-търговията, се оказва фатална за тях. Затварянето на магазините пък води до ефект на доминото, тъй като намалява търсенето на съответната логистика, персонал и услуги, включително междинни складове, спад на пазара на недвижими имоти, т.е. в крайна сметка - до ръст на безработицата и спад на общото платежоспособно търсене и вътрешния потребителски пазар.

Този ефект беше усетен най-силно във Франция и Великобритания, където делът на онлайн-продажбите в общите обем на търговията на дребно с продоволствени стоки достигна, съответно, 8% и 12%.

При това не може да се твърди, че електронната търговия се оказва по-печелившия вариант. Преминаването към онлайн продажби означава връщане на част от разходите във веригата на създаване на стойността (например, комплектуването, оформянето и доставката на поръчката) от купувача към продавача. Като тези разходи често не се покриват от печалбата от съответните продажби.

В офлайн търговията средният марж на печалбата преди лихвите и данъците (EBIT margin) за продуктовите ритейлъри в Европа е 3,7%. Тъй като много от тях осъществихат прехода си към електронна търговия под натиска на внезапно връхлетялата ги криза, т.е. без щателна подготовка и предварително моделиране, реалният онлайн-марж се оказа доста нисък - едва 0,52-1,1%.

Оттук следват няколко извода. Съчетаването на по-ниска цена с доставка на поръчката до дома (или дори ако транспортът се поеме от клиента) няма как да не привлече потребителите. Следователно, процесът на преминаване към онлайн търговия ще се ускори и разшири. В същото време обаче, през следващите 1-2 години този бизнес ще претърпи много сериозни трансформации. За да си върнат предишния показател на EBIT margin, на онлай-магазините ще се наложи или да "свалят" цените на едро и производствените цени, или пък да повишат собствените си цени до нивото на офлайн-магазините. И дори над него, защото интернет-магазините трябва да компенсират допълнителните си разходи за опаковка, оформяне и доставка на поръчката на клиента.

Разбира се, докато онлайн-търговията не си извоюва доминиращи позиции в сектора на продоволствената търговия на дребно, тя не може да си позволи повишаване на цените. Тоест, решението ще се търси чрез понижаване на цените на едро. Което ще означава спад на печалбата на сектора на продоволствената търговия с около 500 млн.евро за всеки процент от прехода на търговията от офлайн към онлайн.

На трето място, провокираната от пандемията криза на европейската икономика ускори една тенденция, очертала се още в средата на 2000-те години - на международните експортни пазари европейското индустриално производство постепенно отстъпваше пред Китай. Кризата направи тази тенденция още по-очевидна, демонстрирайки, че "европейското производство", с изключение на няколко големи компании "еднорози", като Airbus, двигателите Rolls-Royce, или индустриалните задвижващи агрегати на основата на двигателите с вътрешно торене, превърнали се в своеобразна визитна картичка на Германия, е критично свързано с доставката на произведени в Азия (и най-вече в Китай) възли и блокове. Така тезата, че научно-техническият растеж на Китай води до постепенното изтласкване на европейските компании от международните експортни доставки получи практическото си потвърждение.

Слабата конкурентоспособност на европейските износители се прояви най-силно в секторите, които в течение на десетилетия се смятаха за ключови за Европа и, в частност, в самолетостроенето, фармацевтичната индустрия, автомобилостроенето и производството на електронно оборудване. С постепенното възстановяване на глобалната икономика, мащабите на общото търсене на тази продукция бързо нараства, докато тези на европейския износ, в стойностно изражение, растат доста по-бавно. Тази негативна тенденция е най-очевидна във Франция (-1,7 процентни пункта), Германия (-1,3 п.п.) и Италия (-1,1 п.п.).

Кризата показа, че Китай успешно реализира своето предимство на експортните пазари благодарение на специализацията си, най-вече, в бързоразвиващите се сектори, както и на очевидното си превъзходство по такъв ключов показател като съотношението "цена-качество". Това важи на първо място за машиностроенето, производството на електрическо оборудване и цялото средно машиностроене, което доскоро се доминираше от Германия, Франция и Италия.

Между другото, най-устойчива на китайската конкуренция се оказа италианската индустрия. Германската е на второ място, докато френската губи някогашните си предимства с катастрофални темпове, особено в сферата на корабостроенето. В резултат от това, селскоскопанският сектор постепенно се превръща в ключов за френския износ.

На четвърто място, водещите индустриални европейски държави, включително Германия, се сблъскаха с редица структурни проблеми на промишленото си развитие, свързани на първо място със забавянето на научно-техническия прогрес не само в новите, но и в традиционните за тях отрасли. При това ситуацията се влошава драматично заради все по-очевидния недостиг на качествени кадри. Младото поколение европейци, което определени кръгове се опитват да превърнат в потребителска биомаса, демонстрира все по-слаб интерес към инженерната сфера, поради които дори поддържането на сегашните обеми на производството в ЕС се превръща в проблем. В същото време, Китай очевидно няма подобни проблеми.

Съюзът се опитва да намери изход от задънената улица, разширявайки инвестициите си в развитието на индустрията в държави като Индия, Виетнам и Малайзия. Тоест, ЕС се стреми се да компенсира провала си в конкурентната битка с Китай, повишавайки нормата на печалба в останалата част от продажбите благодарение на евтината работна ръка в споменатите държави. В стратегическо отношение това очевидно е задънена улица, но в сегашните външни и вътрешни условия европейските страни просто не са в състояние да открият друг път.

Макар че в момента темповете на възстановяване на европейската икономика са по-високи от прогнозите от лятото и есента на 2020, този процес, като цяло, има по-скоро инерционен характер и е свързан с реализацията на отложеното заради кризата търсене. Очевидно, постпандемичната структура на европейската икономика е доста по-слаба, отколкото в периода преди кризата. Освен това, процентът на възстановяване вече се сблъсква с негативните последици от безумното нарастване на дела на ВЕИ в европейския енергиен баланс. Което може да доведе до срив на позициите на европейските химически, а вероятно и металургични, компании в техните глобални експортни сегменти още през пролетта на 2022.

Икономическите последици от пандемията за Русия

За разлика от някои други държави, в периода на пандемията Русия преживя значително по-слаб икономически спад. По данни на държавната статистика (Росстат), през 2020 БВП на страната е намалял с 3,1%, а реалните доходи на населението - с 3,5%, което бе значително под прогнозните показатели от началото на годината.

Най-голям удар понесе сферата на услугите, но тъй като делът и в БВП на Русия (54,1%) е доста по-малък, отколкото в развитите западни държави (САЩ - 77%, Великобритания - 71%, Франция - 70,3%, Канада - 70,2%, Япония - 69,1%, Испания - 67,7%, Италия - 66,3%, Германия - 61,8%), както и благодарение на по-ефективните карантинни мерки и доста по-високата степен на готовност на здравната система за борба с пандемията, крайното влияние на спада в сферата на услугите върху икономиката, като цяло, се оказа по-слабо.

Русия съумя да запази работоспособността на основните отрасли на своята индустрия и външна търговия, поне що се отнася до суровинната и част. Освен това, руснаците успяха бързо да създадат ефективни ваксини, което също стимулира износа им, както и на други медицински стоки - нещо, които САЩ и ЕС не съумяха да постигнат.

Разбира се, Русия също се сблъска с нарастване на безработицата, която през първата "ковидна" година нарасна от 4,7% до 6,4%, достигайки максимума си за последните 8 години. Следва да отбележа, че благодарение на антикризисните мерки, още през декември 2020 тя падна до 5,2%, т.е. възстановяването в сферата на услугите върви сравнително успешно, макар че тя ще достигне предкризисното си ниво едва в средата на 2022.

Значително намаля добавената стойност в секторите, ориентирани към обслужване на населението: хотелите и ресторантите (- 24,1%), културата и спорта (- 11,4%), транспортните предприятия (- 10,3%) и структурите, оказващи други услути (- 6,8%).

Неблагоприятната конюнктура в експортната сфера и понижаването на цените на енергоносителите в началото на пандемичната криза, доведоха до спад на индекса на физическия обем на добавената стойност (- 10,2%) и дефлатора на брутната добавена стойност (- 17,3%) в добивната индустрия. Промяната на цените на петролните продукти пък бе една от причините за понижаване на дефлатора на брутната добавена стойност в обработвателните индустрии (- 0,3%).

В същото време са налице два дългосрочни негативни фактора. Първият е финансов и свързан с изразходваните от руското правителство в рамките на извънредните антикризисни мерки близо 4 трлн. рубли (48 млрд. евро). По този начин бе гарантирана стабилността на руската икономика в пиковия период на пандемията през 2020, т.е. решението беше правилно. То обаче доведе до ръст на инфлацията, която в средата на 2021 достигна 6,5%, като последиците от това ще бъдат преодолени най-рано в края на 2022.

Вторият фактор е появата на недостиг на работна сила поради прекратяването на притока от "гастарбайтери", които през 2019 покриваха до 7% от потребностите от работна ръка и осигурямаха до 6% от руския БВП. Този недостиг ще е сред основните пречки в процеса на възстановяване на икономиката на страната. Съдейки по мерките на правителството обаче (което осигури 300 хиляди трудови мигранти от Узбекистан и Таджикистан), проблемът ще бъде решен. Не по-малко важно бе, че делът на чистия износ в БВП намаля от 7,6%, през 2019, до 4,8%, през 2020 заради спада в цените на изнасяните стоки.

В същото време, подобно на останалите държави, провокираната от пандемията икономическа криза ускори темповете на модернизация на икономиката, особено в сферата на онлайн-търговията, чиито дял през 2019 бе 6,1% от продажбите на дребно, но още през първата половина на 2020 достигна 10,9%, стимулирайки развитието на редица свързани с нея сфери. Така например, обемът на куриерските доставки е нараснал 4 пъти, а обемът на стоките, търгувани онлайн в московските складове е нараснал от 5% до 51% от целия стокооборот на дребно. Според руските експерти, през следващите три години, т.е. до 2025, този растеж ще продължи средно с 6% годищно.

Драстичното нарастване на обема на работата, осъществявана онлайн, доведе до ускоряване на цялата IT-сфера: от продажбите на изчислителна техника и друго оборудване (уеб камери, компютърно оборудване, акустична апаратура) до разработването и внедряването на приложно програмно осигуряване.

Тоест, следва да признаем, че Русия съумя доста по-успешно от редица други страни да се справи с икономическите проблеми, породени от пандемията, като в тази своеобразна класация заема почетното второ място, непосредствено след Китай.

Политическите последици от пандемията

От всичко казано по-горе следва, че пандемията не просто оказа временно влияние върху световната икономика. На практика, тя не само "изгори" натрупаните в резерв от държавите и наднационалните организации (като ЕС)  средства, но и разруши наложилите се в тази сфера традиционни представи за отворения общ пазар като неоспоримо постижение, разкривайки, задълбочавайки и ускорявайки всички очертали се още преди кризата проблеми. Най-важните от тези проблеми са следните.

На първо място, в геополитически план, светът загуби своето изглеждащо доскоро монолитно единство. В борбата си с негативните фактори международните организации, включително водещите, като ООН, СЗО или СТО, демонстрираха отчайваща мудност и очевидна неспособност да поемат активната ръководна и координираща роля, каквато им се приписваше преди от международната общност. Затова националните правителства, на практика, бяха принудени сами да спасяват своите икономики.

На второ място, в рамките на основните геополитически блокове - от т.нар. "колективен Запад", до такива смятани доскоро за достатъчно стабилни образувания, като Европейския съюз например, също се очертаха сериозни принципни разногласия. Това се прояви особено нагледно в политиката на САЩ по отношение на ЕС, както и в действията на водещите европейски държави, по отношение на източноевропейските им партньори, които - поне в началото на пандемията - на практика се оказаха в периферията на процесите и бяха оставени да оцеляват сами.

На трето място, сблъсквайки се с процесите на трансформация на световната икономика, при това в нежелателна за тях посока, САЩ, а след това и ЕС, се ориентираха към изолационистки мерки, които значително усилиха процеса на разпадане на глобалния пазар на отделни клъстери, чието окончателно оформяне е само въпрос на време.

При това, ако очертанията на "китайския" клъстер вече са почти ясни в рамките на подписаното през 2020 споразумение за Регионално всеобхватно кономическо партньорство (RCEP), това не може да се каже за окончателните граници на другите "клъстери". Позициите на САЩ например, изглеждат достатъчно стабилни само в рамките на Северноамериканския субконтинент, а претенциите на Вашингтон да затвърди влиянието си в Централна и Южна Америка засега имат променлив успех.

Що се отнася до ЕС, там са налице четири усилващи се тенденции. От една страна, Брюксел използва случващото се за да ускори реформирането на Съюза, трансформирайки го в своеобразен централизиран вариант на "Съединени европейски щати". От друга страна, Франция и Германия се опитват да върнат ЕС към статута му на "доброволна общност на европейски държави", намалявайки значението на Еврокомисията и Европарламента.

От трета страна, изострилите се вътрешни противоречия относто пътищата и инструментите за по-нататъшна модернизация, както и нарастващото всеобщо недоволство на националните елити от досегашните и резултати, укрепват центробежните тенденции. Интересно е, че някои страни, като Франция например, са заинтересовани и от двата варианта, което допълнително дестабилизира европейската вътрешна и външна политика.

Накрая, Полша, която все повече се влияе от Великобритания (впрочем, това се отнася и за Турция), опитва да се възползва от новата ситуация за да реализира собствения си геополитически проект "Инициатива Три морета", целящ формирането на източноевропейски квазиевропейски съюз, доминиран от Варшава.

На четвърто място, САЩ опитват да се възползват от сегашната криза за да ревизират редикално международните си ангажименти както в рамките на ООН, така и спрямо съюзниците им от НАТО. Вашингтон не крие нямаляващия си интерес към Европа и стремежа за икономическа доминация по отношение на ЕС. И тъй като в САЩ не могат да предложат кой знае какво на Съюза в икономически план,европейската им политика все повече се концентрира върху разширяване на санкционния натиск по две основни направление. От една страна - да попречат максимално на икономическото сближаване между ЕС и Русия, поне в енергийната сфера. А, от друга, да блокират инициативите на европейските държави и Съюза, като цяло, за превръщането им в самостоятелен геополитически субект (проектите за европейската армия и сили за сигурност и т.н.).

На пето място, самият ЕС се опитва да намери изход от създалата се ситуация, опитвайки се да ускори прехода към "зелена енергетика", включително чрез максимално бързото създаване на европейска "водородна енергетика". Ако тази стратегия се окаже успешна, това би прекратило завимостта на Съюза от външните енергоносители, би му позволило да наложи "въглеродни такси" на външноикономическите си партньори и да стартира продължителен процес на научно-техническа и инфраструктурна модернизация, който да гарантира на европейската икономика самостоятелна основа за по-нататъшен икономически растеж. Показателно е, че привържениците на "екологичния дневен ред" продължават упорито за защитават позиците си напук на бушуващата в момента на континента енергийна криза, провокирана тъкмо от неговата практическа реализация.

На шесто място, светът, като цяло, също се трансформира както по отношение на преразпределянето на глобалните силови центрове, водещото място сред които постепенно заемат Югоизточна Азия и Китай, така и що се отнася да направленията на по-нататъшната икономическа експанзия, основно сред които е африканското, доколкото Африка е последния регион без силна власт, а там се намират между 1/4 и 1/3 от световните запаси от полезни изкопаеми.

Някои изводи

Следва да констатираме, че провокираната от пандемията криза не доведе до нищо свръхнеочаквано нито в икономиката, нито в политика. Тя просто усили и окончателно разкри вече течащите процеси, част от които придобиха допълнително ускорение. Някои от тях, особено в сферата на геополитиката, водят до изостряне на международната конкуренция, особено по отношение на сблъсъка между различните мирогледи и ценностни системи.

Практиката сочи, че държавите с по-силна централна власт и по-сплотено общество се справят доста по-добре и по-ефективно с кризата, отколкото "либералните демокрации". Още повече, че в редица страни, като САЩ например, либерално-демократическите принципи все по-очевидно се превръщат в прикритие на осъществяващата се вътрешна тоталитарна модернизация на "новото американско общество".

И обратното, редица процеси се ускоряват благодарение появата на благоприятни условия и отслабване на традиционната съпротива. Така, прогресът в сферата на прехода към онлайн търговия и работа и появата на нови удобни формати за осъществяване на малък бизнес (различни форми на самозаетост), постигнат през кризисните 2020 и 2021, надмина всичко постигнато в тази сфера през предходното десетилетие.

В тази връзка се налага да припомня поизтъркалата се теза, че кризата озночава не само риск и заплаха, но и възможност. Което пък ни навежда на следните заключения.

Следва да осъзнаем, че никакви мерки не са в състояние на върнат света към неговото икономическо и геополитическо състояние отпреди кризата. Тоест, държавите трябва да се ориентират само към стратегии за приспособяването си към новите реалности, както и към своята модернизация с цел да си извоюват достойно място в очертаващия се "прекрасен нов свят".

Важна поука от случилото се е успехът на Китай в противодействието на негативните политически и икономически фактори, основаващо се върху изместването на акцента от външната търговия към вътрешния пазар. Или по-точно към формирането там на такъв обществено-социален механизъм, в чиито рамки наличието на достатъчно силна средна класа, позволява (благодарение на нейното потребителкско търсене) гарантиране на ефективното натоварване на индустриалното производство. В резултат от това, за държави като Китай, външната търговия се превръща в необходим, но не и критично важен "бонус", който осигурява само допълнителна, но не и основната печалба на националната икономика.

Освен това Китай демонстрира, че конкуренцията с развитите западни държави във водещите сфери не само е теоретично възможно, но и напълно постижимо на практика. Именно динамиката на усвояването на новите научни и технологични направления постепенно позволи на китайците да изтласкат западните си конкуренти първоначално от иновационните, а след това и онзи сфери, които доскоро се смятаха за тотално доминирани от "водещите западни държави".

Сравнението между резултатите от развитието на кризата в различните страни по света ясно показва, че не само Китай, но и редица други азиатски държави, както и Русия, не само не остъпват на принадлежащите към т.нар. "златен милиард", но и могат да се превърнат в пример за подражание за тях. Освен това, както посочих по-горе, ускоряването на глобалната трансформация вече засяга пряко не толкова икономиката, колкото идейната и менталната сфера.

 

* Център за икономически  анализи и прогнози, използвани са данни на Русстрат

 

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика