Потребителски рейтинг: 5 / 5
Както е известно, северноевропейските държави - Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия - са тясно свързани помежду си чрез множество договори и взаимни ангажименти. При това особено активни в тази сфера са Финландия и Швеция, които не са членове на Северноатлантическия алианс.
Много от регионалните квазиалиански между петте страни от европейския Север им носят сериозни икономически ползи, най-малкото защото е много по-лесно, разходите да се споделят между четирима или петима играчи, отколкото всеки да се оправя сам. Един от тези алианси е т.нар. Северно отбранително сътрудничество - Nordic Defence Cooperation (Nordefco). Меморандумът за създаването му беше подписан от всичките пет северноевропейски държави още през 2009 и оттогава насам организацията функционира сравнително успешно.
Основната и цел обаче, изглежда доста "размита" и неясна: "да бъде укрепена националната отбрана на страните участници, да се проучат общите възможности за взаимодействие и да се подпомогнат ефективните общи решения".
През 2021 председателството на Nordefco се осъществяваше от Финландия, като последното заседание на организацията на ниво министри на отбраната на страните членки се проведе през ноември. Основната тема на дискусиите беше провалът на коалицията в Афганистан и търсенето на механизми за избягване на подобни провали в бъдеще. Ще напомня, че Nordefco обедини три вече съществуващи скандинавски структури. Първата бе Сътрудничествоно на страните от Северна Европа в сферата на въоръженията - Nordac (Nordic armaments cooperation), създадена още през 1994 от Швеция и Финландия с цел координиране на усилията в сферата на разработването и покупките на въоръжения. Вторият алианс, на чиято основа възникна Nordefco, беше създаденият през 1997 Северен координационен механизъм за поддържане на мира Norcaps (Nordic Coordinated Arrangement for Military Peace Support), създаден като миротворческа структура на ООН. Третият пък е Северната отбранителна структура за поддръжка Nordsup (Nordic Supportive Defence Structures), в която през 2008 влязоха Швеция, Норвегия и Финландия. Следва да подчерая, че в трите алианса участват различни държави, т.е. в Северна Европа поне доскоро нямаше пълно единство относно общата отбранителна стратегия на региона.
Вероятно тъкмо това бе и една от причините за формирането на новия алианс Nordefco на основата на трите предишни. Алиансът не разполага с кой знае какви бюрократични структури, дори няма собствен щаб, а срещите между министрите на отбраната и началниците на генералните щабове на страните членки се организират спорадично. Когато успеят да се споразумеят за това, участниците в Nordefco провеждат съвместни военни учения, които на практика копират тези на НАТО както по отношение на организацията, така и на съдържанието си. Очевидно обаче, съвкупната мощ на петте страни членки не е достатъчна за прокарване на техните амбиции в Арктика, затова скандинавците са склонни да си сътрудничат с военното командване на САЩ. Впрочем, те работят с американците и в сферата на научно-приложните проекти, макар и не особено активно. Сред постиженията в тази сфера е специално приспособената за арктическите условия военна екипировка Nordic Combat Uniform (NCU), която според създателите и може да издържа при температури до -45 градуса по Целзий. Изпитанията и в рамките на Nordefco стартираха още през 2019, а нейното въвеждане в армиите на страните участници трябваше да стане в началото на 2021, но това не се случи. Между другото, Исландия не участва в програмата NCU.
Според някои експерти, една от целите на Nordefco е да улесни постепенното интегриране на неутралните Швеция и Финландия в НАТО. Обединените сили на страните членки участват в учения на Северноатлантическия алианс, осъществяват съвместно патрулиране във въздушното пространство на трети държави и се реформират съобразно стандартите на НАТО. Разбира се, евентуалното присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО няма да увеличи кой знае колко военна мощ на пакта, затова пък разполагането на негови бази на тяхна територия страни със сигурност би създало проблеми на руснаците. Впрочем, "неутралитетът" на тези две страни става все по-условен - така например, те отдавна участват в Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (PESCO). Освен това, както вече споменах, военните квазиалианси и т.нар. "диалози в сферата на сигурността" с участието на скандинавските държави не се изчерпват единствено с Nordefco. Само през 2018 например, се появиха две подобни структури - Финландия и Швеция подписаха Меморандум за сътрудничество в сферата на отбраната, а след това поканиха и САЩ да се присъединят към него, в резултат от което бе подписан нов тристранен меморандум за намеренията им да укрепват военното сътрудничество помежду си. При това, най-вече в интерес на "сдържането на руската заплаха". Само година по-късно, Хелзинки и Стокхолм публикуваха обща Военно-стратегическа концепция за задълбочено сътрудничество.
Впрочем, така очертаната мрежа от формални и неформални военно-политически алианси в Скандинавия продължава да се надгражда - така, в края на септември 2021 министрите на отбраната на Швеция, Дания и Норвегия (последните две са членки на НАТО) подписаха Споразумение за задълбочаване на военното сътрудничество.
Историческите паралели
Тук е мястото да припомня, че тези три държави вече са били част от мощен военно-политически съюз - т.нар. Калмарска уния, създадена под егидата на датската кралица Маргарета І през 1397 и просъществувала почти 150 години. Целта и е скандинавските държави да се противопоставят съвместно на усилващото се германско влияние. Този проект обаче се проваля през ХVІ век, тъй като шведите отказват да се подчиняват на датския диктат. Подписаното на 24 септември 2021 споразумение между Копенхаген, Осло и Стокхолм даде основание на някои анализатори да заговорят за "нова Калмарска уния", този път насочена срещу Русия. Другата основна разлика е, че сега основният вектор е изместен от Арктическия регион към Балтийско море. Според военните елити на скандинавските държави, "руската армия и флот дестабилизират ситуацията" именно в тази зона. Сама по себе си, появата на подобен квазиалианс изпраща едновременно няколко сигнала. На първо място, държавите от Северна Европа изглежда изпитват съмнения относно способността на НАТО да реагира оперативно на евентуални заплахи от страна на Русия, затова се стремят да формират собствен алианс. На второ място, Швеция, която е неутрална държава, открито декларира опасенията си от митичната "руска агресия", но в същото време все още не е склонна да стане част от НАТО. Очевидно Стокхолм опипва почвата и очаква руската реакция на "тройния" съюз с Норвагия и Дания. Поне според мен, ако Москва реагира прекалено сдържано на случващото се, пътят на Швеция към НАТО ще се окаже открит, още повече, че медийната истерия във връзка с уж постоянното присъствие на руски подводници в близост до бреговете на страната, няма как да не въздейства и върху обществените настроения в нея.
Истината е, че напоследък скандинавските държави използват все по-милитаристка и откровено антируска реторика. В същото време Норвегия усилено укрепва настъпателния си потенциал, закупувайки американски F-35 (ще бъдат доставени през 2024), осъществява военни учения, както и редовни разузнавателни полети край руските граници. През март 2022 в Северна Норвегия ще стартират най-големите в историята на НАТО учения Gold Response, в които ще участват над 40 хиляди души. Впрочем, самата Норвегия вече се е превърнала в гигантска военна база на САЩ - във фиордите и са базирани атомни подводни ракетоносци, а в летищата - патрулни самолети за борба с подводници Poseidon, освен това те са готови всеки момент да приемат американски стратегически бомбардировачи В-2 и В-52. Освен това, норвежките сухопътни сили, сами по себе си, са достатъчно боеспособни, като това се отнася най-вече за мобилните части от "армейски егери", способни да нанасят "кинжални" удари по противника с цел да забавят настъплението му.
На свой ред, в края на 2020 Швеция увеличи военния си бюджет с цели 40%, отново обяснявайки този стъпки с "потенциалните източници на заплахи за шведската сигурност, свързани с Русия". Планира се до 2025 бюджетът за отбрана да достигне 10 млрд. долара - най-високата му стойност от 50-те години на ХХ век насам.
Тази политика обаче има и своите сериозни критици. Така например, в една появила се наскоро статия в най-големия шведски вестник Dagens Nyheter, Швеция се характеризира като държава, която "вече е толкова силно зависима от САЩ, че твърденията за продължаване на курса към неприсъединяване пораждат много сериозни съмнения, при положение, че единствената сериозна заплаха за Швеция е конфликтът между великите държави в Европа".
Тоест, в страната все още има достатъчно реалистично мислещи кръгове, според които отказът от неутралитета би имал крайно негативни последици за Швеция.
* Българско геополитическо дружество
