19
Сря, Ян
30 Нови статии

Перспективите пред румънизацията на Молдова

брой 6 2021
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

След последните парламентарни избори в Молдова, които се проведоха през юли 2021, в страната за първи път от поне дванайсет години насам вече не съществува традиционната система на разпределение на властта, тъй като както президентският пост, така и парламентът вече се контролират от една и съща политическа сила.

Ще припомня, че партията на президента Мая Санду "Действие и солидарност" (PAS) получи 63 места в 101-местния парламент, воденият от експрезидента Игор Додон проруски блок на социалистите и комунистите има 32 депутати, а партията на родения в Израел банкер Илан Шор - 6.

Истинският победител на изборите

Впрочем, според мнозина наблюдатели, истинският победител в тазгодишните президентски и парламентарни избори в Молдова не е Мая Санду и нейната партия, а стоящата зад тях Румъния. Букурещ отдавна работи за "преформатиране" на съзнанието на молдовците и може да се похвали с много сериозни успехи в тази посока. Румънската "мека сила" успя да наложи сравнително притегателен облик на страната и все повече молдовци започват да се отъждествявят с нея. Ако тази тенденция продължи, едва ли нещо би могло да попречи на бъдещото обединение между двете държави, най-големият губещ от което несъмнено ще се окаже Москва.

В момента Мая Санду и привържениците и контролират всички основни клонове на властта в Молдова. Всъщност, по-правилно би било да се каже, че с тяхна помощ молдовската политика се контролира от президента на съседна Румъния Клаус Йоханис и нейния премиер Флорин Кицу. За първи път от провъзгласяването на независимостта на Молдова през 1991, цялото ръководство на тази страна, включително президентът, премиерът, председателят на парламента, както и членовете на Конституционния съд, са румънски граждани. Както отбелязват по този повод редица местни коментатори: "Само в Молдова, президентът си има свой президент, а премиерът - свой премиер, като не е ясно, как този факт се съчетава със суверенитета на страната. Президентът Мая Санду стана първият държавен глава в Молдова, а според някои, и в света, който има чуждестранно гражданство. Изключително странно е страната ни да бъде управлявана от президент, който си има свой собствен президент - в случая със Санду това е румънският президент Клаус Йоханис".

Дори само това е достатъчно за ни стане ясно, какъв сериозен успех постигна Букурещ. Всъшност, през последните трийсетина години Румъния никога не се е стремяла да прикрива особено целите си, свързани с "поглъщането" на Молдова. Първият опит в тази посока обаче се оказа неуспешен, той като войната в Приднестровието през 1990-1992 приключи с поражение на привържениците на т.нар. unirea (т.е. обединението с Румъния) и в резултат от това Молдова се оформи като независима държава със собствена вътрешна и външна политика. В периода 1998-2005 прорумънските партии получаваха не повече от 8-9% от гласовете на изборите. Според преброяването от 2004 пък, едва 2% от жителите на Молдова се самоопределяха като румънци, а 16% смятаха румънския за роден език. Което, разбира се, не бе достатъчно за мирното обединяване с Румъния. Впрочем, по онова време самата Румъния не изглеждаше кой знае колко привлекателна за молдовците, тъй като в резултат от шоковите икономически реформи и криминалната приватизация, доходите на населението и бяха паднали значително. Повишеният интерес на Букурещ към  Молдова се очерта по времето на президента Емил Константинеску (1996-2000), който между другото е роден в молдовския град Бендери (т.е. в Приднестровието). Именно по негово време стартира предоставянето на румънски паспорти на гражданите на Молдова. Преломът в "молдовската политика" на Букурещ обаче настъпи при управлението на президента Траян Басеску (2004-2014), когато страната влезе в ЕС. Още от самото начало Басеску призоваваше да се работи активно "за възстановяване на историческата справедливост", т.е. за връщането на Молдова в състава на Румъния. По негово време процесът на предоставяне на румънски паспорти придоби много по-сериозни мащаби, също както и привличането на молдовски студенти в румънските университети. Активизира се и дейността на румънските НПО в Молдова. При това тези усилия на Букурещ се ползваха с пълната подкрепа на ЕС, НАТО, САЩ и Германия. Първите значими резултати от новия курс на Басеску се усетиха през пролетта на 2009, когато - непосредствено след изборите - прорумънските сили в Молдова провокираха мащабни безредици, довели до отстраняването на управляващата Комунистическа партия и нейния лидер - президента Владимир Воронин, който беше заменен от убедения "юнионист" Михай Гимпу. На изборите през 2009-2010 подкрепата за неговата откровено прорумънска Либерална партия нарасна до 13-15%, освен това разполагащите с още по-голяма подкрепа либерал-демократи също подкрепиха обявяването на румънския за държавен език в страната, което беше и първата реална стъпка към т.нар. unirea.

Междувременно, наред с масовото раздаване на румънски паспорти, не без участието на Басеску, стартира процес на "румънизация" на висшите представители на властта в Молдова. Така, с румънски паспорти се сдобиха бившият президент Николае Тимофти (2012-2016), експремиерът Влад Филат (2009-2013), както и почти всички членове на Конституционния съд. През 2013 румънският депутат Еуджен Томак откри собствена приемна в Кишинеу, а съвместните заседания на правителствата на двете страни станаха обичайна практика. В молдовските училища пък започнаха задължително да изучават и "История на Румъния". Тази мощна кампания нямаше как да не доведе до определеннин резултати. Така, според преброяването през 2014, за румънци се обявяваха вече 7% от гражданите на Молдова, а 24% смятаха румънския за роден език. Впрочем, още тогава се появиха данни, че броят на притежателите на румънски паспорти е достигнал 500 хиляди (т.е. 20% от цялото население).

През 2014 президентският пост в Румъния беше зает от етническият германец Клаус Йоханес. И макар че последният поне първоначално не демострираше открито симпатии към идеята за "обединяването", процесът продължи да се развива с пълна сила. Румънските НПО действаха все по-активно в Молдова, а в румънските университета се обучаваха все повече молдовски студенти. През 2016 роденият в Молдова Константин Кодряну стана първия румънски депутат официално представляваш диаспората в Молдова.

Междувременно, както вече споменах, в момента сред висшите представители на властта в Кишинеу няма нито един, който да не притежава румънски парспорт. Основното постижение на Йоханес обаче бе, че съумя до голяма степен да утвърди привлекателния имидж на Румъния, включително в резултат от реалните икономически успехи на страната, а не само на пропагандата за историческото и езиково братство. Както е известно, през последните години румънската икономика бе сред най-бързо нарастващите в ЕС, към страната се насочиха сериозни европейски инвестиции, средната заплата достигна 600 евро, а минималната 320. Безработицата пък падна до рекордните 4%. Разбира се, това не е кой знае какво, но в случая по-важна е тенденцията. Ще припомня, че при влизането на страната в ЕС, румънският БВП по паритет на покупателната способност едва надхвърляше 50% от средния за Съюза, и бе съвсем малко по-голям от този на България. През 2020 обаче тази цифра достигна 70%, а Румъния успя да изпревари Хърватска и Латвия и почти достигна Полша, Литва и Унгария.

Разбира се, това стана възможно и благодарение на директната финансова подкрепа на ЕС, както и на паричните преводи на многобройните румънски гастарбайтери в Европа и най вече в Германия. Предвид ситуацията в Молдова обаче (чиито показатели са над два пъти по-лоши от румънските) успехите на Букурещ изглеждаха впечатляващи. Ще припомня също, че в момента главен прокурор на ЕС е румънската гражданка Лаура Кьовеши, чиято репутация се дължи на действията и като ръководител на Националната дирекция за борба с корупцията през 2013-2018, когато бяха инициирани хиляди съдебни дела срещу различни държавни чиновници, мнозина от които попаднаха в затвора. Тоест, и в това отношение, Румъния съумя да осъществи своеобразен пробив. И макар че, по европейските стандарти, си остава сравнително бедна страна, ако я сравним с Молдова, тя изглежда направо просперираща. Това, разбира се, нямаше как да не впечатли молдовците, които бяха безкрайно уморени и недоволни от господството на местните олигарси, като Владимир Плахотнюк, Владимир Филат, Ренато Усатий или Илан Шор.

Социологическите проучвания показват, че през последните години делът на привържениците на обединението с Румъния е нараснал до 33%. Междувременно, за президент на страната бе избрана Мая Санду, която открито декларира, че ще работи за това. Разбира се, въпросът все още не може да се смята за окончателно решен, но очевидно образът на Румъния в очите на молдовците вече е по-скоро положителен. Между другото, мнозина у нас, в България са склонни да подценяват северната ни съседка, смятайки че от нея - също както и от нашата страна - не зависи нищо. Истината обаче е, че Букурещ провежда много грамотна, целенасочена и агресивна (гео)политика, която в крайна сметка е на път да извади окончателно Молдова от руската сфера на влияние. В момента румънизацията на тази страна продължава с пълна сила, а въпросът е, докъде точно ще стигне.

Какви са плановете на президента Мая Санду

Това, което всички очакват от Мая Санду, в чиито ръце вече е концентрирана цялата власт в Молдова, е ускорено сближаване с ЕС, избистряне на перспективите за обединяване с Румъния, предприемане на непопулярни, но ефективни мерки за реформиране на страната, борба с корупцията и възобновяване на натиска върху проруските сепаратисти от т.нар. Приднестровие. Следва да имаме предвид обаче, че реформирането на Молдова е изключително сложна задача с множество неизвестни и налагани отвън ограничения.

Ще припомня например, че в страната отдавна е на дневен ред въпросът за интегрирането на националната електроразпределителна и газотранспортна инфраструктура с румънската, което би трябвало да улесни преодоляването на сегашната енергийна зависимост от Русия. През 2014 влезе в експлоатация газопроводът от град Яш (административният център на румънска Молдова) до граничния молдовски град Унгени, а наскоро приключи изграждането на продължението му до Кишинеу. Не бива да забравяме обаче, че самата Румъния е нетен вносител на газ, а нейните проекти за газов добив от черноморския шелф бяха отложени за необозримото бъдеще, т.е. тя на практика може да доставя в Молдова само руски газ и то на по-висока цена. Ще напомня, също, че най-големия газов потребител в страната е разположената на левия бряг на река Днестър (т.е. в Приднестровието) Молдовска ТЕЦ, собственост на руската "Интер РАО", която пък е монополист на молдовския електроенергиен пазар. Тя работи на газ, което и позволява да поддържа най-ниска продажна цена, в сравнение с потенциалните конкуренти, като в същото време осигурява сериозни конкурентни предимства за икономиката на Молдова.

Проектът за обединяването на електрическите мрежи на Румъния и Молдова беше лансиран още през 2015, като първият му етап предвиждаше изграждането на хибридна електроцентрала във Вулканещи (в автономен район Гагаузия) и електропровод Вулканещи-Кишинеу. Кредитните споразумения за финансирането на проекта бяха подписани през 2017 и оттогава насам Молдова плаща лихви за обслужването им, но строителните работи така и не започнаха, макар че първоначално се разчиташе те да приключат през 2019. В момента, по инициатива на правителството се извършва предварително проучване, чиято цел е проектът да придобие статут на "обект от национално значение". Впрочем, редица местни експерти смятат, че официално обявените мотиви за диверсификацията и реалните цели на правителството сериозно се разминават, което е нещо обичайно за Молдова. Стойността на електроенергията за индустриалните предприятия е с повече от 25% по-ниска, отколкото в Румъния (през 2020 те бяха, съответно, 0,0919 и 0,1265 евро за 1 кВт), което наред с демонстрирания от румънските инвеститори интерес да поемат контрола над Молдовската ТЕЦ, дава основание да се предположи, че въобще не става дума за диверсификация на доставките, а за формиране на общо енергийно пространство на двете страни с цел доставка на евтина електроенергия в Румъния, а не обратното. В случая на Русия се отрежда ролята на доставчик на природен газ по занижени цени, т.е. превръщането и в спонсор на продължителния процес на евроинтеграция на Молдова, както и на икономическото развитие на Румъния.

В Кишинеу очевидно смятат, че руското гражданство на населението в Приднестровието, стремежът на Москва да запази военното си присъствие в района, както и Молдовската ТЕЦ са сред слабите места на политиката на Русия в региона. Затова повечето експерти очакват, че с помощта на своите европейски и украински партньори новото правителство и президентът на Молдова ще демонстрират готовност да втвърдят позицията си по тези въпроси. За целта могат да се използват такива вече изпробвани инструменти, като икономическата блокада на Приднестровието (с помощта на Киев), отказ от доставките на електроенергия от "Интер РАО" през пролетта на 2022 и стартиранете на съдебни дела, в които Русия се разглежда като отговорна за всичко, случващо се в сепаратистката република. Показателно е, че в интервю за руския вестник "Комерсант", Мая Санду открито заяви, че не разглежда възможността Москва да участва при формулирането на евентуално решение на приднестровския проблем: "Що се отнася до разрешаването на конфликта, смятам, че то трябва да бъде намерено тук, в Молдова. И едва след това да бъде обсъждано с участниците във формата "5+2" (Молдова, Приднестровието, ОССЕ, Русия и Украйна, плюс ЕС и САЩ)". Впрочем, възможно е някои по-маргинални молдовски политици дори да повдигнат въпроса за силовото решаване на приднестровския въпрос. Управляващите в Кишенеу обаче, ще внимават да не отидат прекалено далеч, тъй като разбират, колко е важно за страната да запази сравнително добри отношение с Русия, поне докато не бъде осъществена т.нар. unirea (т.е. мирното обединяване, под една или друга форма, на Молдова и Румъния). В Москва също са наясно, че възможностите на Санду да маневрира са силно ограничени. Предвид необходимостта от ограничаване на бюджетните разходи, паралелният скок на цените на електроенергията и природния газ (включително като последица от "диверсификацията"), макар че едва ли ще доведе до катастрофални последици, ще се окаже много лошо начало на икономическите реформи, поставяйки реализацията им под много сериозен въпрос, въпреки помощта, обещана от западните партньори.

Двойнствената руска политика на Кишинеу

Както е известно, през август молдовският президент Мая Санду се срещна в Кишинеу със заместник-ръководителя на президентската администрация на Русия Дмитрий Козак, като на срещата присъстваха двама от вицепремиерите на Молдова - Владислав Кулмински и Андрей Спину, както и външният и вътрешният министри на страната Николай Попеску и Ана Ревенко. Сред срещата Козак заяви, че разрешаването приднестровския проблем е вътрешна работа на Молдова, но Русия е готова да помогне за преодоляване на кризата. На свой ред Мая Санду увери Москва, че няма да се опитва да блокира Приднестровието. Освен това двете страни се споразумяха да премахнат взаимните ограничения върху износа. Санду увери, че е настроена да води прагматичен и конструктивен диалог с Русия и е склонна да възобнови преговорите за мирното разрешаване на проблема с Приднестровието. Тя подчерта и, че диалогът между Кишинеу и Москва е обусловен от наличието на много теми от взаимен интерес.

Само няколко дни по-късно обаче, Молдова и Украйна подписаха протокол за излизането на трите страни от т.нар. „Асоциирано трио” – Молдова, Украйна и Грузия, от Общността на независимите държави (ОНД) и преминаването им към „ориентирана към ЕС икономика”. Според молдовския премиер Наталия Гаврилица, „това е стъпка за излизане на нашитее страни от търговските отношения в рамките на ОНД”. Това обаче, поставя под много сериозен въпрос възможността на молдовските фермери, които традиционно изнасят продукцията си в Русия, да продължат да го правят. Ще припомня, че по време на разговорите си с Козак, Санду обещаваше съвсем други неща.

Впрочем, молдовският президент наруши и обещанието си да не се опитва да блокира Приднестровието и въпреки обявеното от нея намерение „да посети Москва с цел между двете страни да бъдат установени прагматични и взаимноизгодни огношения”, се присъедини към антируската т.нар. „Кримска платформа”. Със заявлението, което Санду направи в Киев, а именно, че смята „Крим за украински, а действията  на Русия по анексирането на полуострова за противоречащи на нормите на международното право”, тя на практика постави под въпрос перспективите за нормализация на молдовско-руските отношения. Това заявление обаче убеди украинския президент Зеленски да откликне на молбата на молдовските власти и да наложи транспортна блокада на Приднестровието, уж с цел да бъда ускорено връщането на региона под юрисдикцията на Кишинеу.

Бунтът на малцинствата

Ссред онези, които най-твърдо се противопоставят на пълзящата румънизация на Молдова, са представителите на етническите общности в страната, включително тези на гагаузите и българите. В тази връзка ще припомня, че в края на август "башканът", т.е.  ръководителят автономният молдовски район Гагаузия (в който българите са втората по численост общност след гагаузите) Ирина Влах поиска спешна среща с посланиците на Русия и Турция във връзка с опитите на президента Санду и новия премиер Наталия Гаврилица да отстранят главния прокурор на Молдова Александър Стояногло (който е етнически гагаузин), както и за изключването на главния прокурор на Гагаузкия автономен район от Висшия прокурорски съвет. Впрочем, през септември, Влах разговаря по темата и с турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Според нея: "Игнорирането на мнението на Автономията и липсата на диалог с властите в Гагаузия, представляват опасен сигнал. За съжаление, те се вписват в поредицата от други неприятелски и недемократични действия, осъществявани от президента на Молдова и управляващата партия PAS в последно време". Напомняйки, че през последните години Гагаузия постепенно е била лишена от практически всичките си права, Влах предупреди, че ако ситуацията не се промени, "ще бъдем принудени да вземем мерки за защита статута на Автономията".

Както е известно, гагаузите са уникална православна тюркоезична общност (която, според редица наши учени има български корени), ориентирана към Турция и Русия. Между другото Гагаузия беше първия регион, противопоставил се на надигашия се в края но 80-те години молдовски национализъм, който много бързо придоби прорумънска окраска. Ще припомня също, че Гагаузката република беше провъзгласена още преди Приднестровската. При всички случаи, концентрацията на цялата власт в ръцете на президента Санду и нейната партия, може да провокира нов конфликт между Кишинеу и двете образувания.

Перспективите пред обединяването с Румъния

Разрешаването не само на приднестровския, но и на гагаузкия проблем, е от критично значение за евентуалното - разглеждано в дългосрочна переспектива - обединяване на Молдова с Румъния, тъй като то няма как да се случи, ако тези автономни образувания продължат да съществуват в сегашния си вид. Това е свързано с факта, че запазването на каквато и да било форма на самостоятелност на отделни молдовски региони не само е нежелателно, само по себе си, за управляващите в Букурещ, но би ги принудило да търсят аналогично решение и на въпроса с унгарското малцинство в Трансилвания. Тоест, при това положение постигането на споразумение за обединяване се оказва напълно невъзможно, да не говорим, че молдовското ръководство не е в състояние да постигне и силово разрешаване на проблемите, касаещи националните малцинства в страната.

Следва да отбележа, че вече повече от трийсет години обединяването на Молдова с Румъния представлява привлекателен мит за голяма част от елитите на двете страни, въпреки че очевидно е неосъществимо, поне в обозрима перспектива. Всъщност, истината е, че Молдова е ценна за румънските елити повече като независима държава, разполагаща с евтини производствени фактори (включително работна сила), близка географски и културно до Румъния, която при това е подписала Споразумение за асоциация с ЕС, но не е принудена да се съобразява с европейските регулации и екологични стандарти. Можем да очакваме, че през следващите години ще станем свидетели на мощна експанзия на румънския бизнес, която ще доведе до създаване на нови работни места в Молдова и вероятно до допълнителен икономически растеж. В същото време обаче, производствата, които румънският бизнес ще разкрие в страната, няма да имат иновационен характер, т.е. по-вероятно изглежда тази експанзия само да затвърди полуколониалния статут на Молдова с всички възможни последици от това. При всички случаи обаче, следва да сме наясно, че дори ако реформите, които възнамерява да реализира Санду се провалят, Молдова вече е преминала критичната точка, отвъд която възможността страната да излезе от орбитата на Румъния, още повече пък - да се върне в тази на Русия, изглежда все по-малко вероятна.

Идеологическите основи на проекта за Велика Румъния

Букурещ използва като идеологическа основа на проекта за т.нар. "Велика Румъния", предполагаш поглъщането на Молдова, историческото наследство на Римската империя (Dacoromania) и латинската цивилизация. "Латинизацията" на съзнанието на съвременните румънци има политически характер и се използва като инструмент за внушаване на чувство на национална гордост и вяра в способността на страната да постигне обединените на всички румънци, т.е. присъединяването на Молдова, а при наличието на подходящи условия - и на принадлежащите на Украйна райони на Бесарабия и Буковина, където също живеят компактни маси етнически румънци.

Процесът на политическа латинизация на румънската култура стартира през ХVІІІ-ХІХ век, превръщайки се в инструмент за успешния завършек на идеологическия генезис на румънската нация. Интересно е, че мнозина съвременни румънски историци са склонни да нивелират дори директния произход на румънците от древните даки, отреждайки минимална роля на дакската генетика в етногенезиза са румънците. Твърди се например, че 70% от думите в румънския език имат латински произход, а едва 10% - дакски. Все пак, както посочва професорът от Букурещкия университет Константин Джуреску (1901-1977): "Ние, румънците сме най-древния народ в Европа... даките и гетите са били елитът на древния свят".

На свой ред, в книгата си "История и мит в румънското съзнание" (издадена и у нас), известният съвременен румънски историк Лучиан Бойа посочва, че чак до ХІХ век румънците живеят и се развиват в рамките на източнославянския (или по-точно на българския - б.а.) културен ареал. Обръщането им към Запада е инициирано от трансилванските власи-униати, мнозина от които са учили във Виена и Рим. Трансилвания е най-западната област на днешна Румъния, в която традиционно има голям процент унгарско и немско население.

Латинизацията позволява ясно да бъдат очертани границите на румънската нация, отделяйки я от германците, унгарците и славяните, а също Румъния да излезе от културната изолация, превръщайки се в част от "латинска Европа", наред с Франция, Италия, Испания и Португалия.

Стремейки се да бъдат в синхрон със сегашната политическа конюнктура, някои румънски автори реанимират идеологемите от ХІХ век, определяйки страната си като "латински остров в славянското море", "източен бастион на латинската цивилизация" или "нова латинска нация", чието национално самосъзнание, по своята природа, съответства на съвременните демократични ценности. Което пък обяснява и историческата мисия на румънците да разпространяват западната демокрация отвъд източните граници на Европа - в Молдова и Украйна.

Според румънските геополитици, страната им е част от т.нар. "латински свят" (Pax Latina), а географското и положение се дефинира като trio confinium, т.е. като пресечна точка на три цивилизации (латинската, германската и славянската). Коридорът, покрай черноморското крайбрежие на Румъния (т.е. преминаващ през Северна Добруджа) се обозначава като traco-illiric, т.е. "трако-илирийски". Съзнателното използване на римската лексика очевидно цели да изтъкне историческата отговорност на Румъния за съдбата на тези региони.

В сферата на сигурността, Букурещ се опира на концепцията за "разширената сигурност"(securitate naţională extinsă), обосноваваща активизацията на Румъния в пространството между Черно, Балтийско и Егейско море, с цел постигане на регионално лидерство в Югоизточна Европа. Друг въпрос, е доколко страната има сили за това.

Новата източна политика на Букурещ в контекста на Инициативата "Три морета" и мястото на Молдова

По време на посещението си във Варшава през юни, молдовският президент Мая Санду изрази благодарността си към Полша за "последователната подкрепа за европейския път на Молдова" и заяви, че страната и би искала да се присъедини към Инициативата "Три морета", което, според нея, би укрепило допълнително стабилността по границите на ЕС. Коментирайки срещата между Санду и полския и колега Анджей Дуда, шефът на кабинета на полския президент Кшищоф Шчерски отбеляза, че: "Демократична и проевропейска Молдова може да се превърне в ключов партньор на Полша в стратегически важния регион, който днес представлява своеобразна граница между евроатлантическия свят и сферата на влияние на Русия. Молдова е важен фактор за гарантиране на сигурността на тази част на света. Ние винаги ще подкрепяме териториалната цялост на Молдова и ще противодействаме на руските стремежи за федерализация на страната".

Както е известно, Полша е ключов геополитически партньор на Румъния и традиционно координира своята източна политика с Букурещ. Полските геополитици описват страната си като "притисната между Черно и Балтийско море, Одра, Днепър и Дунав". Тези географски рамки са от ключово значение и за Румъния. Румънското влияние в Молдова и Южна Украйна (Бесарабия) позволява на Полша да упражнява косвен контрол над Дунав и Черно море. От друга страна, полското влияние в Украйна и Прибалтика, позволява на Румъния да упражнява косвен контрал над Днепър и Балтийско море.

Именно на тази основа, Букурещ и Варшава разпределят помежду си и своите геополитически ангажименти. И двете държави се стремят към контрол над сухопътния коридор между Балтийско и Черно море (т.нар. "балтийско-черноморски коридор"). Букурещ определя това пространство като "черноморско-балтийско"(ponto-baltic), а Варшава - като "балтийско-черноморско"(bałto-czarnomorski).

Опитвайки се да ограничат достъпа на Русия до Световния океан през Северно и Средиземно море, Полша поема функциите да сдържа руснаците в Балтийската зона, а Румъния - в Черноморската. Между другото, румънските стратези изместват границите на Инициативата "Три морета" на изток, позиционирайки я между Адриатическо, Черно и Каспийско морета. Този формат съответства повече на опитите на Букурещ да укрепи влиянието си в Големия Черноморски регион. Последният се простира от Блаканите до Кавказ, включвайки очертаната от румънските стратези разделителна цивилизационна граница Балтийско море - Днестър - Придестровието - Одеса - Босфора. От едната страна на тази линия е евроатлантическата, а от другата - руската цивилизация.

В тази връзка Полша и Румъния координират политиката си за разширяване на своите сфери на влияние в източна посока. Варшава например включва в тази сфера т.нар. "Източни креси" (т.е. Западна Украйна, Западна Беларус и Югоизточна Литва), докато Букурещ визира ней-вече "втората румънска нация" в Молдова, без да се отказва напълно и от Бесарабия и Буковина.

Румънските стратези разглеждат изтласкването на Русия от Черноморската зона като ключово условия за постигане на регионално лидерство. Крайната им цел е превръщането на Румъния във водещата политическа и икономическа сила в Югоизточна Европа и транзитен хъб в трафика на енергоносители от Каспийко море, през Кавказ и румънското пристанище Констанца, към Западна Европа, както и по канала Рейн-Майн-Дунав към държавите от Северна Европа.

 

 

        Инфраструктурни проекти в рамките на Инициативата "Три морета"

 

В тази конфигурация на Молдова се отрежда ролята на спомагателен плацдарм, контролът над който ще позволи изместването на източния фланг на НАТО още по на изток. В случая няма никакво значение, че молдовците (както впрочем и власите) се появяват много преди румънците (почти 500 години), както и, че румънската идентичност е вторична, спрямо молдовската. Тоест, Букурещ и Варшава разглеждат Молдова и Украйна като своеобразно "продължение" на Румъния и Полша, макар че всъщност нямат каквито и да било основания за това.

 

*Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.1 2022

Поръчай онлайн бр.1/2022 на списание Геополитика