Кристиан Каунерт е сред най-известните експерти в сферата на сигурността и борбата с тероризма. Роден е в Аугсбуг. В началото на кариерата си е преподавател в Университета Абърстуит, където през 2006 защитава и докторската си дисертация. След кратък престой в Университета на Маастрихт, през 2007 се преселва във Великобритания, където първоначално става преподавател в Университета на Салфорд. Паралелно с това, между 2010 и 2012 е научен сътрудник в Европейския университет във Флоренция. В края на 2012 се прехвърля в Университета на Дънди, Шотландия, където през 2014 получава и професорска титла. След кратък престой в Белгия, където е преподавател в Института за европейски изследвания на Университета Врийе в Брюксел, Каунерт се връща във Великобритания и от 2018 насам е професор в Университета на Южен Уелс. Автор е на няколко книги, последната от които е "Бежанците, сигурността и Европейският съюз". Бил е експерт на Европейския институт за държавно управление, Специалната комисия относно тероризма на Европарламента и Института за изследване на сигурността на ЕС.
Интервюто с проф. Кристиан Каунерт публикуваме с любезното съдействия на Татяна Канунникова и RIAC.
- Как терористичните групи използват Интернет за вербуване на членове и радикализация?
- Това е изключително важна тема за дискусии, но преди да говорим за Интернет, бих искал да кажа няколко думи за взаимните връзки от гледна точка на това, как се осъществява вербуването на терористите, като цяло. Важно е да отбележа, че - разбира се - от дълги години насам съществуват силни връзки между тероризма и организираната престъпност - в исторически план те датират още от ХІХ век. След това се появяват различните революционни движения през ХІХ и ХХ век, които също поддържат такива връзки. Нещо подобно наблюдаваме сега в Западна Европа и Северна Америка. Освен това виждаме усилващ се взаимен интерес между терористичните движения и организираната престъпност, които все повече са склонни да си взаимодействат. На практика, тероризмът се базира на сенчестата икономика и "пазара на насилие" като напоследък се забелязва нарастваща заинтересованост от използването им, особено след края на студената война и новата конфигурация на властта, характеризираща отношенията между Запада и Изтока.
Що се отнася до Интернет, виждаме, че Глобалната мрежа, сама по себе си, разкрива повече възможности за радикализация, - като цяло, по този въпрос бяха направени множество изследвания. Това означава също, че Интернет разширява възможностите за радикализация, защато благодарение на него много неща станаха по-достъпни. Освен това вече е много по-лесно да установиш контакт с хората и да формираш такива връзки, които да обединяват изповядващите сходни политически и икономически възгледи. И всичко това може да се прави по 24 часа в денонощието. В известен смисъл Интернет представлява своеобразна територия за дискусии, даваща възможност за деноношно общуване.
В много научни изследвания Интернет се представя като своеобразна ехокамера. Както показват и моите собствени проучвания, Интернет може да действа като ехокамера за различните екстремистки убеждения, предоставяйки повече възможности за утвърждаването на вече съществуващи радикални идеи, отколкото взаимодействието в офлайн режим. Да започнем с това, че той не създава тези убеждения, защото хората вече са били склонни към тях, но изпълнява ролята на ехокамера. По този начин, Мрежата се превръща в инструмент за радикализация, т.е. способства за радикализацията и, на практика, я ускорява.
Интернет улеснява този процес. Радикализацията вече може да се осъществява и без физически контакт, т.е. на хората не се налага да общуват физически. Което е съвършено ново явление, в сравнение с това, което беше тероризмът в десетилетията преди появата на Интернет. Накрая, нарастват и възможностите за саморадикализация, когато хората използват Интернет за да радикализират собствените си, вече съществуващи убеждения, използвайки за целта наличните в Мрежата пропагандни материали.
- Основовайки се на европейския опит, кои начини за противодействие на тази активност са най-ефективни, според вас?
- Съществуват няколко стратегии, които се използват от европейските държави. Британското правителство например, очевидно е в авангарда на борбата срещу използването на Интернет за терористични цели. През 2006 то публикува стратегията си за борба с международния тероризъм - т.нар. стратегия CONTEST, в която Интернет се определя като сфера на прокарване на различни радикални възгледи. В тази връзка британското Министерство на вътрешните работи поиска да бъдат улеснени усилията за противодействие на дезинформацията във връзка с нарастващо използване на Интернет.
През 2009 правителството на Великобритания публикува обновена версия на антитерористичната стратегия CONTEST, в която се лансира по-комплексен подход към борбата с тероризма в Интернет. В този документ се признава, че Мрежата действително създава много сериозни проблеми. Този нов подход беше напълно реализиран на практика през 2010 със създаването на Справочното бюро за борба с тероризма в Интернет, към Асоциацията на старшите полицейски офицери. Бюрото е ангажирано с премахването на нелегалния контент или промяната на съдържащите се в него материали. Освен това то разкрива лицата, отговорни за поставянето на тези материали в Мрежата, осъществява мониторинг на Интернет с цел откриване на материали, пропагандираши или възхваляващи тероризма, и действа съобразно инструкциите. Освен това, Бюрото премахва подобен контент, когато получава съобщения за него от отделни граждани или държавни органи. То разработва нови технологии за оценка и обработка на интернет-контента, както и за повишаване качеството на реакцията на полицията при появята на нелегален контент.
В по-широк план, редица европейски държави, на практика, се сблъскват с едни и същи проблеми. През 2012 например в Белгия беше променено съдебно решение, касаещо петима души, обвинени в свързани с тероризма престъпления, като им бяха предявени и обвинене, че са използвали екстремистки материали. Европейският съюз признава факта, че радикализацията в Интернет представлява сериозна заплаха, включвайки тази заплаха в Рамковото решене на ЕК за борба с тероризма от 2002.
Всъщност, това беше единствената международна организация, която на практика криминализира тероризма. Ако се върнем към събитията от 11 септември, по онова време само в пет страни членки на ЕС тероризмът се определяше като престъпление. Днес всички страни членки са длъжни да го квалифицират именно по този начин. От 2005 насам, Европейската комисия и, в частност, Съветът на ЕС отделят първостепенно внимание на проблема за радикализацията в Интернет. Беше осъществена сериозна работа за ерозиране активността на различни мрежи, изследваха се начините за борба с вербуването на терористи и бяха формулиране редица стратегии. Беше създаден например сайт "Инициатива за проверка на Мрежата", който е донякъде сходен с британската инициатива, за която споменах преди.
Освен това бе разработена и съответната законодателна база. Директивата за аудиовизуалните мултимедийни услуги от 2010, в която се казва, че страните членки следва да гарантират реализацията на необходимите мерки така, че аудиовизуалните мултимедийни услуги, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, намиращи се под тяхна юрисдикция, да не съдържат подстрекателства към омраза на расов, полов, религиозен или национален признак. Освен това бяха лансирани редица други инициативи, сред тях Мрежата за информиране за радикализация (RAN), свързана с Генералната дирекция "Миграция и вътрешни работи" на ЕК. Тази мрежа е разделена на различни сфери и цели да обедини хората, работещи в различните области на антитерористичната активност, като започнем с онези на "предна линия" - т.е. социалните работници, учителите и полицията, и свършим с учените и политиците. Те анализират методите на възпитание, търпимост и умереност, разработват стратегия за вътрешна сигурност, освен това - разбира се - беше създадена цяла мрежа от експерти по проблемите на радикализацията. И, което е особено важно, тази инициатива се базира на опита на Великобритания.
- Как ЕС се бори с финансирането на тероризма в Интернет?
- Съюзът изначално се придържаше към стратегията на прилагане санкциите на ООН. Всеки път, когато Съветът за сигурност на ООН налагаше санкции против отделни лица или терористични групировки, ЕС прилагаше съответния подход. От една страна, регулирането на вътрешния пазар позволяваше да бъдат замразявани активите на конкретните терористични групировки. От друга страна обаче, Европейският съюз предприемаше и стъпки в сферата на външната политика, в съответствие с политиката за сигурност на ООН. Обикновено двете вървят ръка за ръка, ограничавайки пространството на действие на терористичните групировки. Въпреки това, предстои да се направи още много от гледна точка на конкретната активност в Интернет, особено ако става дума за по-новите терористични организации, както и за някои от предишните, особено мощни групировки, като Ал Кайда. Смятам, че това следва да се има предвид за в бъдеще.
- Изкуственият интелект се използва все по-широко в борбата срещу онлайн-активността на терористите. Кои са най-популярните инструменти в тази сфера?
- Когато говорим за радикализация, следва да разглеждаме цялата верига на процеса на радикализация, за да открием и остраним подобна онлайн-активност. Доскоро за много неша се разчиташе на човешките ресурси и индивидуалното откриване. Днес обаче, изкуственият интелект може донякъде да замени човека и да разкрива частично подобна активност с помощта на специализирано програмно осигуряване. Разбира се, това е един от ефективните инструменти, но първо той би следвало да е добре проектиран и настроен за да може да открива и отстранява нелегален контент от Интернет.
- Има ли прилики в пропагандните методи на двете идеологии: ислямисткия тероризъм и крайнодесния екстремизъм?
- На практика става дума за три разновидностти на екстремистката идеология. От една страна съществува ислямистката идеология, от друга - тази на крайнодесните радикали. Съществуват и са доста активни и ултралевите екстремисти. През последните години, в частност, се наблюдава ръст на активността именно на левите радикали, така че по-правилно би било да се говори за наличието на три различни екстремистки идеологии. Това, което ги обединява - и мисля, че то е особено интересно - е, че те са намират в симбиозни отношения помежду си. Ислямистите например, осъществяват терористични нападения и, по правило, след това ги използват в своята пропаганда за да привлекат последователи. Но, когато това правят ислямистите и терористите-джихадисти, виждаме, че - от другата страна - крайнодесните използват същите събития, но за целите на собствената си радикализация, просто го правят по малко по-различен начин. Те действат на принципа "ние срещу тях". В известен смисъл, става дума за "втори кръг", т.е. за ескалация на радикализацията. Също както радикалният ислям представя Запада и западната култура като враг, крайнодейсните виждат в исляма враг, който се опитва да ги атакува. По този начин те се оказват в своеобразна симбиоза, използвайки взаимно активността си за по-нататъшната радикализация на своите привърженици.
Впрочем, по аналогичен начин се формират симбиозни отношения и между десните и левите радикали. В резултат от нарастващата активност на крайнодесните, нараства и акгнвността на левите радикали, използващи това като инструмент за радикализация и вербуване на привърженици. Затова смятам, че в момента е по-правилно да говори за "тройна симбиоза" между тези три различни радикални идеологии.
- Възможно ли е кибертероризмът да се превърне в изключително сериозна заплаха? Нараства ли броят на идеологически мотивираните кибератаки през последните години?
- Да, и мисля, че това е много важен момент. Несъмнено, кибертероризмът може да се превърне в сериозна заплаха. Вече сме наясно, че киберпространството създава нови уязвими места, когато става дума за инфраструктурата, т.е. всевъзможните елементи на човешката организация и обществото. И тези уязвими места могат да бъдат използвани от терористите. Разбира са, за да могат да ги използват, е необходимо да разполагат с определени възможности в работата с Интернет. Но, ако вземем за пример Ислямска държава, нейните активисти демонстрират много съвременен и грамотен подход към използването на Интернет като пропаганден инструмент. Очевидно с развитието на технологиите, паралелно с тях се развиват и терористичните групировки.
Трябва да сме наясно с това и да укрепваме средствата за киберзащита, така че те да са в постоянна готовност за евентуални кибератаки. Неслучайно в най-новата стратегия за сигурност на Обединеното кралство се акцентира и на този аспект.
- Противодействието на използването на Интернет за терористични цели изисква по-тясно сътрудничество и обмен на информация. Как ЕС и Русия биха могли да подобрят сътрудничеството си в тази фера?
- Разбира се, вие сте абсолютно права относно важността на сътруднчеството, когато става дума за тероризма. И, ако искаме нещата да вървят добре, трябва да създадем основа за такова сътрудничено. Това е много важно. Стигнахме до извода, че когато става дума за финансиране на антитерористичната активност, сътрудничеството е от жизненоважно значение. Когато някои хора и семействата им могат да се укриват от следователите в своеобразни „черни кутии”, пръснати из целия свят, те могат да използват същите механизми за упражняването на насилие.
Сътрудничеството е много важно за да няма безопасни убежища за терористите. И в този смисъл е много важно да се създаде основа за такова сътрудничество. Смятам, че ЕС и Русия вече бяха създали подобна основа преди да настъпи сегашното сериозно влошаване на отношенията помежду им. По принцип, тази платформа може да бъде възстановена за да се възобнови и сътрудничеството в рамките на този, конкретен формат.
Подобна платформа е необходима за да се укрепи съвместната борба срещу тероризма. ЕС е лансирал няколко различни инициативи, които биха могли да стимулират такова сътрудничество. Това може да се осъществи в рамките на външната политика на Съюза. Впрочем, то може да се реализира и в рамките на общото сътрудничеството в борбата с тероризма, което ЕС осъществява с редица държави из целия свят. Разбира се, сътрудничеството е възможно само при условие, че е налице желание и от двете страни, т.е. Русия също трябва да е заинтересована от такова сътрудничество.
- Бихте ли дали примери за подобно сътрудничество?
- Що се отнася до ЕС, налице са различни направления на сътрудничеството с партньорите в целия свят. Разбира се, най-тясно е сътрудничеството със САЩ, особено когато става дума за екстрадиции, предоставяне на доказателства по криминални дела, обмен на информация и разузнавателни данни и т.н. В това отношение е създадена добре работеща система. Освен това, ЕС развива аналогични отношения с Великобритания в контекста на Брекзит. Разбира се, това става по-трудно, отколкото преди Брекзит, но такива рамки за сътрудничество действително съществуват.
Това би могло да стане предмет на преговори между различни международни партньори, ЕС и, евентуално, Русия с цел постигане на аналогичини споразумения в рамките на съществуващия между тези страни модел на взаимодействие.
