07
Вт, Дек
9 Нови статии

„Асоциираното трио” Кишинеу-Киев-Тбилиси в контекста на усилията за формиране на нови миниалианса в Източна Европа

брой 5 2021
Typography

На провелата се в края на юни 2021 в Брюксел среща на държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС, лидерите на двете водещи европейски сили Ангела Меркел и Еманюел Макрон, претърпяха унизително поражение.

То вероятно е било прието особено тежко от германския канцлер Меркел, за която това бе последната среща на подобно ниво преди оттеглянето и от голямата политика, което трябва да се случи след парламентарните избори през септември. В хода на продължителната дискусия (източно)европейските лидери отхвърлиха предложението на Меркел и Макрон за среща с руския президент Владимир Путин. Съобщавайки за това на заключителната пресконференция, германският канцлер заяви: "Много е жалко, че не се решихме да направим по-смела стъпка. Предстои да бъдат уточнени форматите и условията за евентуални бъдещи преговори с Русия, но те очевидно няма да бъдат на ниво лидери".

Както е известно, последните преговори на най-високо равнище между Русия и ЕС се проведоха през януари 2014, т.е. преди присъединяването на Крим, поставило началото на ерата на влошаване на отношенията и взаимни санкции.

Очевидно тезата на Меркел, че Европа не следва да прехвърля защитата на собствените си интереси и воденето на преговори с Москва на Белия дом не впечатли достатъчно повечето и европейски колеги. Недоверието и откровената омраза към Русия, демонстрирани най-вече от редица източноевропейски страни членки, се оказаха по-силни от аргументите на оста Берлин-Париж. Според латвийския премиер Артурс Каринш например: "Кремъл не разбира от отстъпки, а само от политика на силата". На свой ред, естонската му колежка Кая Калас заяви, че е била крайно неприятно изненадана, когато е видяла в дневния ред на срещата предложената от Франция и Германия точка за среща на върха ЕС-Русия. Самата Меркел вероятно е била възмутена най-вече от реакцията на Вилнюс. Литовският външен министър например, квалифицира идеята и като "безотговорна" и "историческа утопия". Румънският президент Клаус Йоханис също смята, че е прекалено рано да се говори за среща на върха с Русия.

Впрочем, наред с очаквано негативната реакция на повечето източноевропейски страни членки, против предложението на Меркел и Макрон е обявиха и някои западноевропейски лидери. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте например, го подложи на критика, отбелязвайки, че няма никакво намерение да участва в евентуални преговори с Путин. Според Bloomberg, поне десет страни членки на ЕС са изразили недоволство или от самото предложение, или от факта, че то било направено в последния момент.

Малко преди да замине за срещата на върха в Брюксел, самата Меркел разясни идеята си  пред депутатите в Бундестага, посочвайки, че: "Не е достатъчно с руския президент да разговаря само американският си колега Джо Байдън. ЕС също следва да създаде и утвърди формат за такива преговори".

Германският канцлер и френският президент се опитаха да обяснят, че искат диалог с Путин за да могат да сдържат неговите "амбиции" и да защитят интересите на обединена Европа. Освен това те смятат, че ЕС следва да провежда координирана политика спрямо Русия, но така и не можаха да убедят в това източноевропейските си колеги. Показателно е обаче, че двамата бяха подкрепени от канцлера на Австрия Себастиян Курц, според когото Европа, която е много по-близо до Русия, отколкото до Америка, не трябва просто да стои и да наблюдава безучастно хода на диалога между Вашингтон и Москва.

Що се отнася до основния въпрос - срещите между лидерите на ЕС и Руската Федерация, в заключителното комюнике от форума в Брюксел се съдържа само бегло споменаване на формата и условията за диалог с руснаците, като от него бе изваден дори текстът, касаещ сътрудничеството с Русия в сферата на борбата с организираната престъпност. Впрочем, на срещата се обсъждаха и редица компромисни предложения. Включително за организиране на преговори между Путин и председателите на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, но и това компромисно предложение на Марк Рюте беше отхвърлено от непримиримо антируски настроените държави от Източна Европа.

Всъщност, този "бунт на новите европейци" е просто поредният пример за процесите в Източна Европа, където през последните години под егидата на Вашингтон (и с подкрепата на Лондон), постоянно се формират нови конфигурации от държави, някои от които са членове на ЕС и НАТО, а други кандидатстват за присъединяване към тях, но които очевидно се стремят да се еманципират от Брюксел и, особено, от доминиращата в рамките на Съюза ос "Берлин-Париж".

Спекулациите, свързани с появата на „Асоциираното трио”

Така, в началото на февруари 2021 украинският външен министър Дмитро Кулеба разкри подробности от разговора си с американския държавен секретар Антъни Блинкен и обяви, че с подкрепата на Вашингтон ще започне да се формира тристранен алианс, включващ Украйна, Грузия и Молдова (последната също има достъп до Черно море през дунавското си пристанище Гюргюлещи). При това първоначалното впечатление от изявлението му беше, че новият алианс ще има и военни измерения, което породи множество спекулации.

В появилият се по този повод в Global Research коментар на гръцкият политолог Пол Антонопулос се изтъква, че: "Сред основните стратегически цели на Вашингтон е да консолидира и организира източноевропейските държави да се противопоставят и да сдържат Русия. Подкрепата за черноморските държави срещу Москва се превърна в основен американски приоритет, тъй като Турция вече не изглежда надежден партньор. Ето защо Вашингтон изглежда се опитва да създаде нов алианс, който официално е извън структурата на НАТО, но косвено е "прикрепен" към него, благодарение на тесните си връзка с такива източноевропейски държави като Полша и Румъния например". Според Антонопулос обаче, изглежда твърде малко вероятно идеята на САЩ за формиране на военен блок между Украйна, Грузия и Молдова да помогне особено за ограничаване на руското влияние в региона.

В подкрепа на това твърдение, редица военни експерти посочват, че хипотетичният военен алианс между Украйна (чиято военна мощ я поставя на 25-то място в света, според класацията на специализираното издание Global Firepower), Грузия (която е на 92-ро място) и Молдова (на 107-мо) изглежда изключително неубедителен, що се отнася до потенциала му за "сдържане на Русия". Интересно е също, че един от участниците в него - Молдова, е със статут на необвързана с военни блокове държава (което е записано в конституцията и), но това очевидно не пречи на сегашния президент - прозападно настроената Мая Санду, да ангажира страната си с лансирания от Вашингтон алианс.

Тъй като през последните години Турция на Ердоган се оказа твърде ненадежден член на НАТО, САЩ очевидно се опитват да компенсират този "стратегически проблем", като подсилят двете други членки на НАТО от черноморския регион - Румъния и България, с хипотетичния военен алианс между Кишинеу-Киев и Тбилиси.

В крайна сметка, през май 2021 външните министри на Украйна, Грузия и Молдова Дмитро Кулеба, Давид Залкалиани и Аурелиу Чокой (който в онзи момент изпълняваше временно и функциите на премиер на Молдова) подписаха меморандум за създаването на т.нар. "Асоциирано трио", в чиито рамки възнамеряват активно да си сътрудничат по въпросите, касаещи интеграцията им в ЕС. Според Кулеба: "по този начин даваме ясен знак, че за нашите три страни-партньори европейската интеграция няма алтернатива и смятам, че ЕС ще възприеме обединяването на усилията ни като сериозен принос за гарантирането на мира и просперитета в Европа". Грузинският му колега Залкалиани беше по-конкретен, подчертавайки, че оста Тбилиси-Киев-Кишинеу разчита да установи по-стабилни връзки с ръководните структури на ЕС и най-вече с Европейската комисия "на основата на разширеното Споразумение за асоциация". В рамките на тези контакти се разчита и "да бъде задълбочено сътрудичеството ни със Съюза в сферата на сигурността". В тази връзка, Залкалиани изрично подчерта, че ориентацията към ЕС е суверенин избор на Грузия, Украйна и Молдава "и нито една държава не е в състояние да промени нашата стратегическа проевропейска ориентация". Тоест, изглежда, че поне засега не става дума за военен миниалианс.

През юни, по време на Дипломатическия форум в турския курорт Анталия,  външният министър на Украйна Дмитро Кулеба се срещна с колегите си от Молдова  Аурелий Чокой и Грузия - Давид Залкалиани, като тримата са обсъдили въпроса за взаимодействието в рамките на инициативата "Асоциирано трио" с цел интеграция в Европейския съюз. Впрочем, Кулеба и Залкалиани са дискутирали и резултатите от срещата на върха на НАТО от 14 юни, изтъквайки необходимостта да бъде изпълнено решението от срещата на върха в Букурещ през 2008 за присъединяване на двете страни към пакта.

В края на юни пък, външните министри на "Асоциираното трио" за първи път посетиха заедно институциите на ЕС в Брюксел за да ги запознаят с целите му и да поискат подкрепа за тяхната реализация.

Представянето на тази нова регионална инициатива, която несъмнено има не само "проевропейска", но и антируска насоченост, беше предшествано от интензивни контакти между държавите от "триото". В тази връзка ще припомня, че след като прозападно (или по-скоро прорумънски) ориентираната Мая Санду стана президент на Молдава, Кишинеу, Киев и Тбилиси обявиха рестарт на двустранните си отношения. Показателно е, че Санду осъществи първото си посещение в чужбина именно в Украйна, където обсъди с колегата си Владимир Зеленснски възможността за стратегическо партньорство между двете страни. През април пък, грузинският президент Саломе Зарубишвили предложи на Санду "двете страни да започнат да работят съвместно за реализацията на общите цели на нашата европейска интеграция". На свой ред, Зеленски се ангажира да разшири подкрепата на източноевропейските страни членки на ЕС за каузата на евроинтеграцията на "триото". В резултат от усилията му в началото на май Полша и Литва подписаха декларации, че подкрепят бъдещото членство на Украйна в Съюза, след което Зеленски се опита да убеди и румънския президент Клаус Йоханис страната му да стори същото, но този път усилията му удариха на камък (вероятно защото за Букурещ е интересна единствено европейската интеграция, т.е. "поглъщането", на Молдова).

След подписването на меморандума за създаване на "Асоциираното трио", временно изпълняващият длъжността премиер на Молдова Чокой подчерта, че страната му, също както и Украйна и Грузия , "е заинтересована от реализацията на амбициозните цели на "Източното партньорство". Както е известно проектът "Източно партньорство" на ЕС беше стартиран от Брюксел през 2004, като официално провъзгласената му цел е развитието на интеграционните връзки между Съюза и постсъветските републики Беларус, Украйна, Молдова, Армения, Грузия и Азербайджан (Беларус излезе от инициативата през юни 2021). Тоест, с онези страни, които от края на миналия век насам са обект на постоянни опити за формиране на антируски "санитарен кордон".

Показателно е, че целите на "Асоциираното трио" на практика повтарят изцяло тезите в доклада на Европейския парламент за петте принципа за взаимодействие на ЕС с Русия (утвърдени от Европейския съвет в края на май 2021). Първият принцип касае "сдържането на руската заплаха", като според замисъла на авторите на въпросния документ ЕС, следва, съвместно с НАТО, да поддържа стабилността в страните от "Източното партньорство", оказвайки в същото време натиск върху Москва да върне т.нар. "окупирани територии" (очевидно се визира Крим, както и самообявилите се Приднестровска, Донецка и Луганска републики, а също Абхазия и Южна Осетия).Вторият принцип е свързан с "борбата срещу намесата на Русия във вътрешните работи на държавите от ЕС и онези от "Източното партньорство". В тази връзка се акцентира върху необходимостта от подписване на договори за гарантиране сигурността на страните от региона, обвързани със Споразумение за асоциация с ЕС - т.е. отново става дума за Украйна, Молдова и Грузия, които подписаха такова споразумение през 2014.

Освен така формулираните пет принципа за отношенията между ЕС и Русия, следва да спомена и друго, при това още по-значимо събитие - осъщественото в началото на май посещение в Киев на американския държавен секретар Антъни Блинкен и неговия заместник по политическите въпроси Виктория Нюланд, смятана за експерт по проблемите на региона. Редица, включително и украински, експерти коментираха че това посещение и най-вече срещата на Блинкен с президента Зеленски и външния министър Кулеба, са представлявали своеобразна инспекция и са били свързани с формулирането на външнополитическия курс на Украйна. Според ръководителя на Украинския институ за политика Руслан Бортник например, „Създаването на „Асоциираното трио” изглежда като инициатива, разчитаща най-вече на подкрепата на Вашингтон и Брюксел. В тази връзка не бива да се изключва, че този въпрос също е бил обсъждан по време на посещението на Блинкен и Нюланд”.

„Но, ако приемем, че „триото” е създадено именно с подкрепата или дори по инициатива на САЩ, би следвало да очакваме и, че Вашингтон ще му оказва масирана подкрепа – твърди Бортник, който смята, че макар ръководителите на трите държави да апелират предимно към програмата на ЕС „Източно партньорство”, става дума за инструмент, който трябва да улесни най-вече тяхната интеграция в доминирания от САЩ Северноатлантически пакт.

Други експерти пък сравняват новото обединение с друг ориентиран към Запада проект в постсъветското пространство – Организацията за демокрация и икономическо развитие (ГУУАМ), включаща първоначално Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова. На юбилейната среща на върха на НАТО във Вашингтон през 1999 ръководителите на държавите от ГУУАМ, сред които тогава все още беше и Узбекистан, декларираха желание да се интегрират в европейските и евроатлантически структури. В периода 2005-2015 този проект са развиваше сравнителна активно, но след това ентусиазмът на участниците в него силно спадна. Узбекистан например, излезе от организацията (чията абревиатура стана ГУАМ), а тогавашните президенти на Украйна и Молдова Виктор Янукович и Владимир Воронин обявиха, че ще провеждат мултивекторна външна политика и ограничиха участието на страните си в нея. Голяма роля за срива на проекта изигра оттеглянето на Михаил Саакашвили от грузинската политика, както и очевидното нежелание на доскорошния президент на Молдова – социалистът Игор Додон, да конфронтира страната с Русия.

Смяната на властта в Кишинеу обаче, ускори формирането на поредния „алианс на демокрациите”в постсъветското пространсто от типа на ГУАМ. Според известния грузински външнополитически експерт и бивш ръководител на Дипломатическата академия в Тбилиси Сосо Цинцадзе например, появата на украинско-грузинско-молдовското „трио” по-скоро би затруднило реалните планове на трите страни за интеграция в ЕС: „грузинските политици би следвало да се замислят, дали обвързването ни с Украйна би помогнало за евроинтеграцията на страната, или може да попречи”. В тази връзка той напомня, че Грузия получи безвизов режим с ЕС едва, когато в Брюксел започнаха да разглеждат кандидатурата и отделно от украинската, което помогна на Тбилиси значително да изпревари Киев в това отношение. Цинцадзе смята, че и сега „обвързаността с Украйна може да ни попречи, тъй като Русия вероятно не би реагирала толкова негативно на евентуално присъединяване на Грузия към НАТО, както ако това се опитат да сторят украинците”.

Според някои анализатори, появата на „Асоциираното трио” е свързано донякъде и с новите вътрешно- и външнополитически планове на един от участниците – Молдова. На фона на напрегнатата вътрешнополитическа битка в страната, президентът Мая Санду вероятно разчита, че новият формат ще подобри позициите и. В тази връзка ще напомня, че извънредните парламентарни избори на 11 юли бяха спечелеи от подкрепяните от нея „проевропейски” (прорумънски) партии.

Санду, която през 2020 стана президент на Молдова е твърд привърженик на евроинтеграцията на странатата. Още в качеството си на премиер, през 2019, тя определи като свой стратегически приоритет членството в ЕС и тясното сътрудничество с Вашингтон. Както е известно обаче, по правило преди да станат част от Европейския съюз, източноевропейските постсоциалистически държави първо трябва да влязат в НАТО. Украйна и Грузия отдавна официално са си поставили подобна цел, но при Молдова съществува проблем, тъй като извънблоковият статут на страната е включен в нейната конституция. Освен това обаче, и трите държави имат неразрешени конфликти (Приднестровието, Крим, Източна Украйна, Южна Осетия и Абхазия). Формално, докато тези конфликти не бъдат приключени, те не биха могли да претендират за присъединяване към алианса, освен ако членовете му не вземат политическо решение да игнорират въпросното правило. Дори и членството в НАТО обаче, не гарантира присъединяването към ЕС. Всъщност, истината е, че скоростта на процеса на присъединяване към Европейския съюз и НАТО не зависи толкова от усилията на страните кандидати, колкото от волята на Северноатлантическия алинс и Брюксел. И в това отношение, обединяването на Украйна, Грузия и Молдова в "Асоциирано трио" на практика няма да промени нищо. Твърде е възможно те да си останат вечно на прага, или дори в задния двор на Съюза, тъй като са обременени с много сериозни проблеми, които далеч не са само икономически.

При всички случаи обаче, създаването на „Асоциираното трио” отлично се вписва в геополитическаа стратегия на САЩ в Югоизточна Европа. Участниците в него са част от оста, която т.нар. „колективен Запад” постоянно използва в противопоставянето си с Русия. Сам по себе си, алиансът между Украйна, Грузия и Молдова не представлява сериозен фактор, нито пък вдъхва сериозни надежда за ускоряване на евроинтеграцията на трите страни, затова пък може да бъде използван от САЩ и НАТО като инструмент за геополитически натиск върху Москва.

Триъгълникът Варшава-Букурещ-Анкара

Междувременно, в края на април 2021, в Букурещ се проведе поредната среща на външните министри на Румъния, Полша и Турция. Както е известно този тристранен формат беше създаден по румънска инициатива още през 2012 но оттогава насам не демонстрира особена активност. Веднъж годишно се провеждат подобни срещи, по време на които (както се твърди в официалните документи) се обсъждат „механизмите за реализация на общите цели на НАТО и гарантиране на регионалната и трансатлантическа сигурност, в контекста на интересите на съответните страни от региона”.

Последната среща в Букурещ обаче беше малко по-различна. Традиционните участници в нея за първи път решиха да поканят колегите си от Украйна и Грузия. По този повод украинският външен министър Дмитро Кулеба обяви, че „това не е само покана, а политически сигнал и конкретна подкрепа за Украйна в труден за нея момент”, както и, че „именно Украйна и Грузия, са ключовите партньори на НАТО в Черноморския регион”. Показателно е и, че украинските медии, кой знае защо представиха срещата в Букурещ като „извънредна”, посочвайки, че в румънската столица са се провели „многостранни преговори във формат Румъния-Полша-Турция-Украйна-Грузия”. Това обаче веднага беше опровергано от турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който побърза да уточни, че Букурещ е имало само консултации. Нещо повече, за разлика от предишните срещи на външните министра от триъгълника Полша-Румъния-Турция, този път в заключителното комюнике се съдържаха само общи фрази относно „необходимостта от по-нататъшно усилване на сдържащата отбранителна позиция на НАТО и на политическото измерение на алианса”. Освен това, в него се подчертава, че страните са се споразумели до продължат да координират действията си в рамките на тристранния формат, т.е. участието на Украйна и Грузия в последнияя форум е по-скоро инцидентно. Не беше чут и призивът на украинският външен министър Кулеба Румъния, Полша и Грузия да се включат в инициираната от Киев т.нар. „Кримска платформа”, чиято първа официална среща е планирана за края на август 2021. Впрочем, по-интересно е нещо друго. Срещата в Букурещ беше съпътствана от изложба под надслов „Съюзници: Полша и Румъния 1918-1939”, по повод стогодишнината от подписването на договора за полско-румънския военен алианс, което става в румънската столица на 3 март 1921. На откриването и присъства и полският външен министър Збигнев Рау, което даде повод на някои експерти да коментират съдбата на т.нар. „миниалианси” и преговорните формати в най-новата история на Европа. Както посочва в тази връзка полското специализирано издание Defence 24, „много неща в съвременната полска и европейска (гео)политическа мисъл се основават на постулатите от миналото, без да отчитат днешните реалности на ХХI век, в чиито рамки съществуват всички държави”. Според  авторите на въпросния коментар: „в полската експертна общност има хора, които – макар да не оспорват смисъла на нашата обвързаност с ЕС или НАТО, са склонни да представят Полша не като лидер на тези организации в нашата част на Европа, а като държава, която следва да действа самостоятелно за реализацията на целите, които досега бяха общи в рамките на Алианса и европейската общност. В същото време обаче, липсва достатъчно ясно формулирана концепция, изискваща Варшава де проявява самостоятелност и да е готова за действия дори и в разрез с волята на съюзниците си. Достатъчно е да си припомнм, че Полша и до днес не е преодоляла напълно последиците от Втората световна война”.

В резултат от това – твърдят експертите от Defence 24 – днес на полска територия са разположени войски на НАТО и САЩ, също както преди трийсет години там присъстваха съветските военни. Що се отнася до алиансите, ситуацията, в която се намира Украйна например, поставя пред поляците сериозни въпроси, относно отношенията им с държави, които те разглеждат като свои (потенциални) съюзници. Пример за това е Унгария, която не спира да напомня за традиционните си претенции към украинската Задкарпатска област и в тази връзка блокира редица стъпки, касаещи взаимодействието между Украйна и НАТО. Още по-интересното е, че в това отношение, Будапеща търси индиректната подкрепа на Москва (и я получава).

Тоест, ставаме свидетели на странен феномен, който вече е имал място тъкмо в периода непосредствено преди и по време на Втората светавна войня. А именно, смяна на съозниците в зависимост от политическата конюнктура. Румъния например, подобно на Полша, се стреми към "привилегировани отношения" с Вашингтн. Анкара обаче, за разлика от Варшава и Букурещ, следва собствена линия, което я прави много съмнителен съюзник на поляците и румънците в противопоставянето им с Москва. Истината е, че за Турция и "Междуморието", и съвременният му вариант - Инициативата "Три морета", са по-скоро абстракции, също както и миниалиансите, формиращи се напоследък в Източна Европа и представляващи потенциален генератор но конфликти.

Както посочва по този повод румънското специализирано издание Romania Military нещата в Европа се развиват към формиране на "негласен алианс между Германия, Русия и Турция", като Берлин "се стреми да доминира еднолично в Европа и няма интерес от просперираща Източна Европа". В тази връзка, румънските експерти предлагат тясното обвързване на два вече съществуващи алианса - Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) и Четиристранния формат (Румъния, България, Сърбия, Гърция, чиято последна среща на върха беше през миналата 2020), формирайки по този начин поредното "Триморие", но без турско участие. При това се предлага водещата роля в новия алианс да играят Полша, "на която предстои отново да стане велика държава", и Румъния, тъй като от всички изброени по-горе държави, "Букурещ отстъпва само на Варшава".

Букурещката девятка

Както е известно, на провелата се на 10 май 2021 в Букуреш среща на президентите на държавите от групата Б9 (в която участват България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Унгария.) румънският президент Клаус Йоханис се обърна към американския си колега Джо Байдън (включил се в срещата чрез видеовръзка), с молба по източния флаг на НАТО да бъдат разположени допълнителн сили на алианса, предвид действията на Русия, които "мнозина в региона разглеждат като заплаха". Според Йоханес, нарасналата руска активност, особено в зоната на Черно море, където е разположена и Румъния, "показва че следва да сме бдителни. Затова НАТО трябва да продължи да укрепва потенциала си за сдържане и отбрана, особено по своя източен фланг, предприемайки единни и последователни действия в пространството от Балтийско до Черно море. В тази връзка изрично поисках, включително по време на разговора с президента Байдън, да бъде увеличено военното присъствие на съюзниците и най-вече това на САЩ в Румъния и в южната част на източния фланг на пакта (т.е. и в България - б.а.)".

На свой ред, на пресконференцията след срещата на Б9 полският президент Анджей Дуда заяви, че "САЩ са най-големия гарант за мира в света. Присъствието на Джо Байдън на срещата беше много важен сигнал за мен, защото показва че евроатлантическите ангажименти са все още живи". Според Дуда: "Няма никакво съмнение, че ситуацията в Украйна остава много тежка - част от територията на страната е окупирана и нито Европа, нито светът не бива да отклоняват погледа си от тази част на нашия континент".

Ще припомня, че Дуда и Йоханес, които бяха ко-водещи на срещата, присъстваха лично на нея, докато президентите на останалите седем страни (включително българският президент Румен Радев), както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и Джо Байдън се включиха чрез видеовръзка.

Според говорителя на американския президент Джен Псаки, Байдън е  подчертал подкрепата си за възраждане на алиансите между източноевропейските държави и е изразил желание САЩ да си сътрудничат с деветте страни по ред въпроси, включително глобалната сигурност, здравеопазването, климатичните промени и енерегийната сигурност. Освен това, той е изразил подкрепа за усилване на потенциала за сдържане и отбрана на НАТО и е изтъкнал необходимостта американските съюзници да повишават способността си за съпротива "срещу опасните икономически и политически действия на нашите стратегически конкуренти".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пък акцентира върху необходимостта "в новия по-непредсказуем и конкурентен свят да правим повече неща заедно и да демонстрираме трансатлантическата си солидарност не само на думи, но и на дело. Днешната среща е важна възможност за прокарването на този дневен ред".

Както е известно, по време на студената война всички членове на Б9 бяха стриктно контролирани от Москва, включително в рамките на Варшавския пакт, а трите прибалтийски държави дори бяха част от СССР. Днес обаче, всички те са членове на ЕС и НАТО. Инициатори на създаването на този формат бяха Полша и Румъния (през 2015), като целта му е да се даде възможност на участващите в него държави да дискутират помежду си регионалните проблеми без да бъдат "притискани" от Германия, както и да формират общи позиции в рамките на Европейския съюз и НАТО. От създаването си досега, групата Б9 е провела осем срещи в Букурещ, като три от тях бяха на най-високо равнище (президенти и премиери), в две участваха външните министри, а в три - министрите на отбраната на деветте страни членки.

На последната си среща на върха в Букурещ участниците подписаха Съвместна декларация, в която заявяват, че обединяват усилията си за да гарантират там, където е необходимо, "силно, достоверно и балансирано военно присъствие" на НАТО в региона.

Притесненията на членовете на "Люблинския триъгълник"

На този фон никак не е случайно, че източноевропейските съюзници на Вашингтон очакваха с нескрито притеснение провелата се на 16 юни първа лична среща между американския и руския президенти. За държавите от създаденият през миналата година т.нар. "Люблински триъгълник" (Литва, Полша и Украйна) например, от ключово значение беше съдбата на проекта за газопровода "Северен поток 2". Както е известно, Украйна се стремеше да съхрани ролята си на основна транзитна държава за руските газови доставки към Европа, съзнавайки, че ако бъде лишена от нея, ще престане да е интересна за ЕС. Полша пък се опасява да не загуби привилегирования си статут на "дясната ръка" на САЩ в Централно-Източна Европа и лидерството в групата държави от Балтийско-Черноморския басейн. На свой ред, Литва изпитва силни опасения във връзка с усилването на руското влияние в Беларус. Според полското издание Rzeczpospolita: "трите страни демонстрираха солидарно и съвсем искрено възмущение от "вероломното" според тях решение на Байдън от 19 май да прекратни бойкота на "Северен поток 2"". На свой ред, директорът на филиала на американския институт German Marshall Fund във Варшава Михал Барановски коментира "погрешното" според него решение на Байдън да откаже лична среща с държавните глави на Полша и Украйна, по следния начин : "Американският президент не предупреди никоя от заинтересованите столици, макар че имаше достатъчно възможности да се консултира с тях. Администрацията на Байдън отиде твърде далеч, отказвайки се да разговяра със съюзниците си от Източна Европа, непосредствено преди своята среща с руския президент. Бъдещето на отношенията на Украйна, Полша и Литва с Белия дом остава обвито в мъгла и поражда тревога". Впрочем, полският външен министър Збигнев Рау беше още по-остър, заявявайки, че Байдън "изглеждаше толкова загрижен за резултата от срещата в Швейцария, че дори не бе в състояние да общува със съюзниците си от източния фланг".

Тоест, управляващите в държавите от "Люблинския триъгълник" са категорични, че диалогът с Путин ще вкара Америка в задънена улица. Във Вилнюс например смятат, че "по този погрешен път вече минаха големите европейски столици, без да получат в резултат от това, толкова необходимата им трансформация на Русия, която продължава да бъде измъчвана от собствените си психологически комплекси. Преходът на тази страна от постимперска към демократична страна така и не се състоя. Да се залага на конструктивния подход в отношенията с руснаците е свидетелство за слабостта на Запада, макар че той си остава популярен и дори САЩ изглежда разчитат на него". Във Варшава пък посочват, че ако в отношенията с Русия се действа без дългосрочна стратегия, а се разчита на "моментни инициативи", позицията на Кремъл няма да се промени.

Очевидно държавите от "Люблинският триъгълник" (както впрочем и членовете на повечето от никнещите в последно време като гъби след дъжд източноевропейски миниалианси) разглеждат Русия като военна заплаха. Истината обаче е, че стремейки се максимално да пречат на Москва, трите източноевропейски страни преследват по-мащабни цели, а не просто да си гарантират сигурност срещу "опасността от Изток". Варшава, Вилнюс и Киев разчитат на Лондон, не могат на търпят Москва, гледат иронично на амбициите на Париж и не крият опасенията си от усилването на Берлин. Желанието им, с помощта на САЩ, да провалят проекта за "Северен поток 2" беше и опит за удар по интересите на Германия, която е на път да се превърне в глобален газов хъб и очевидно има интерес от сближаването с Русия, което пък се възприема от членовете и на Люблинския триъгълник почти като екзистенциална заплаха.

Тясното взаимодействие между Берлин и Москва би означавало края на полското лидерство в Източна Европа, лишаването на Украйна от ролята на основен транзитьор на руския газ и подчиняването на националните интереси на Литва на тези на Германия, които пък не съвпадат особено с интересите на САЩ. А без подкрепата на САЩ, Вилнюс рискува да бъде тотално маргинализиран на картата на Европа.

Тоест, ориентираната в дългосрочно перспектива игра на трите страни, както впрочем и тази на всички държави от източния флант на НАТО (и най-вече на Румъния) беше поставена под въпрос от президента Байдън, който - според собствeните му думи - "не е склонен да се кара с Германия" заради изграждането на газопровода и очевидно смята, че крайно изострените отношения с Русия следва да бъдат поне леко смекчени (най-малкото за да се избегне опасността от директна конфронтация между "колективния Запад" и очертаващия се руско-китайски алианс, подкрепен и от други "недемократични" държави, като Иран например).

Във Варшава и Вилнюс биха искали Берлин да се съобразява с тях, формулирайки "източната си политика”. Германия обаче продължава да следва собствените си интереси, действайки максимално прагматично. Тя реагира чисто протоколно на призивите да се обърне по-сериозно внимание на държавите от "Асоциираното трио"(Украйна, Грузия и Молдова), но няма никакво намерение да ускори присъединяването им към НАТО и ЕС, не проявява особена активност в рамките на Минския формат и ясно дава на партньорите си да разберат, че е необходимо по-широко сътрудничество с Русия. Тук е мястото да припомня, че в навечерието на срещата между Байдън и Путин в Швейцария, френският президент Макрон за пореден път заяви, че страната му винаги се е стремяла към диалог с Кремъл. Което разбира се породи почти истерична реагция в Литва (където някои литовски депутати клавифицираха поведението на Франция и Германия като "предателство към общоевропейските интереси), Полша и Украйна. В крайна сметка, резултатите от срещата в Швейцария не потвърдиха мрачните очаквания във Варшава, Вилнюс и Киев, но и не разсеяха напълно опасенията им, че "могат да бъдат предадени от САЩ".

Някои изводи

Всъщност, Грузия, Молдова и Украйна отдавна се опитват да развиват алтернативни проекти в постсъветското пространство, а появата на "Асоциираното трио" бележи просто окончателното оформяне на този геополитически "триъгълник". В перспектива обаче, той вероятно ще ерозира окончателно друг подобен формат - ГУАМ. Макар че на хартия ГУАМ би могла да продължи да съществува, след Втората Карабахска война окончателно стана ясно, че Баку вече не се вписва в него, тъй като не следва откровено прозападен и антируски курс.

Според молдовския политолог Константин Стариш: "много е трудно да се прогнозира с какво точно ще се ангажиран новосформираното "трио", но поне според мен това е опит да се гарантира, че кризата и липсата на реална перспектива за пълноправно членство в ЕС и НАТО, няма да накарат трите държави, или някоя от тях, да решат да променят геополитическата си ориентация. Защото истината е, че и в трите има предпоставки за това. Не очаквам нищо друго от новия формат, защото всички вече сме наясно, че т.нар. "Източно партньорство" се изчерпа окончателно и спешно трябваше да се измисли нещо ново за да може страните, лишени от реална перспектива за присъединяване към Съюза, да не бъдат изгубени от "колективния Запад"".

Тоест, като изключим възможността за отпускане на някакви допълнителни (при това неособено големи) грантове, участниците в "Асоциираното трио" едва ли следва да очакват реална подкрепа. Между другото, това с пълна сила се отнася и за Инициативата "Трите морета", проектите в чиито рамки ще трябва да се реализират със средства на самите страни участници или със заеми и при по-скоро символична финансова подкрепа от САЩ, чиито интерес в случая е свързан със "сплотяването" на източноевропейските постсъветски държави срещу "реваншистки настроената" Русия и Китай, както и с подобряване на инфраструктурата в региона, с единствената цел да се осигури по-бързото транспортиране на военни части и техника на НАТО до руските граници, "в случай на нужда".

Провалът на такива инициативи като "Източно партньорство" или ГУАМ не дава особени надежди, че "Асоциираното трио" ще се окаже по-успешен проект. В крайна сметка и тримата участници в него отдавна са обекти на опитите на "колективния Запад" да формира своеобразен ограничителен "санитарен" кордон около Русия. Именно с тази цел бяха инициирани и ГУАМ, и Източното партньорство, а сега и "Асоциираното трио".

 

*Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.6 2021