Жан Дьо Глинясти e френски дипломат от кариерата и експерт в сферата на геополитиката и международните отношения. Роден е през 1948 в Лион. Завършва Института за политически изследвания в Париж и Националното висше училише по администрация (ENA). Кариерата му във френското Министерство на външните работи започва през 1975. Бил е съветник на постоянния представител на Франция в ЕС, консул в Йерусалим и посланик на страната си в Сенегал, Бразилия и Русия (2009-2013). Дьо Глинясти е заемал редица ключови постове във френската държавна администрация, включително директор, отговорящ за международните организации и ООН, а също директор за Африка. Носител е на Националния орден за заслуги и е кавалер на Ордена на Почетния легион. В момента е директор по изследванията в Института за международни и стратегически изследвания в Париж (IRIS). Автор е на множество статии, както и на няколко книги, последната от които е появилата се в началото на 2021 "Кратка история на френско-руските отношения".
Интервюто с посланик Жан Дьо Глинясти публикуваме с любезното съдействие на известния френски геополитик Паскал Бонифас и IRIS
- В последната си книга, акцентирате върху разминаванията между френската политическа реторика, касаеща двустранните отношения с Русия, и логиката на Европейския съюз.
- Истината е, че френската дипломация буквално се разкъсва между приоритета на европейското строителство и мечтата за формиране на единна европейска държава, от една страна, и традициите на голизма, чиито ключов съставляващ елемент е запазването на тесни отношения с Русия, от друга. Тези две направления си противоречат взаимно и това противоречие, без съмнение, ще се запази в течение на продължителен период от време. През последните десетилетия Европа интегрира редица държави, които дълги години бяха в съветската сфера на влияние, а сега разчитат най-вече на защита от страна на САЩ. Тяхното недоверие към Русия блокира всяка съществена промяна в руската политика на Европейския съюз. Още повече, че относителната тежест на Франция намаля, в сравнение с тази на обединена Германия. Страната ни вече не може да играе предишната си роля, особено предвид посредствените и икономически показатели. Ние се стремим да прокарваме формирането на обша европейска външна политика и постигането на по-голяма интеграция в сферата на външните връзки на Европейския съюз. Нашият легитимен стремеж към европейска солидарност не ни позволява да конкретизираме на европейско равнише онзи прогрес, който - както ни се струваше - беше постигнат в двустранните отношения с Русия, например в резултат от срещата между президентите Путин и Макрон в Брегансон, през август 2019. Често звучащото споменаване на голисткото наследство, отстъпва пред императивите на европейското строителство и съхраняването на поне минимален консенсус между страните членки на ЕС.
Това противоречие се изостря още повече, тъй като и в Русия съществува т.нар. "дълбока държава", подобна на нашата, за която спомена президентът Макрон в обръшението си към френските посланици през август 2019. Тя се обявява против промените в отношенията със Запада и усложнява формирането на позитивна динамика, което поражда разочарование и в двете страни. Съществуващото във Франция схващане, че Русия не реагира на отварянето ни към нея, отразява руските представи за това, че Франция не оправдава възлаганите и надежди. Мнозина в Москва смятат, че е по-добре да общуват със САЩ, които - въпреки цялата им враждебност към Русия, разполагат с решаващо влияние в Европа, или пък с Германия, чиято външна политика отчита в по-голяма степен руските икономически интереси. С други думи, отношенията с Руската Федерация се оказват "косвена жертва" на трудностите, които изпитва Франция, опитвайки се да примири необходимостта от задълбочаване на европейското строителство и голистките традиции.
- Съжалявате ли, че Франция не заема достатъчно самостоятелна позиция в рамките на НАТО по отношение на въпросите, касаещи руската политика?
- Когато Франция се завърна в обединените структури на алианса през 2009, сред аргументите на онези, които осъществиха тази стъпка, беше, че това ще и позволи по-ефективно да защитава собствените си позиции вътре в НАТО, включително и, зашото решенията в рамките на пакта се вземат с консенсус на страните членки. Истината обаче е, че надценихме силите си. Така или иначе, но в прословутото си интервю за The Economist от ноември 2019 френският президент направи връзка между "мозъчната смърт" на НАТО и изкуствено поддържаното противопоставяне с Русия, която той не смята за враг. Тези му думи обаче, провокираха такова възмущение у повечето западни правителства, че на Франция се наложи бързо да се върне "обратно в строя", още повече, че и самата Русия не и помогна особено. Лансираната от Макрон идея за "нова архитектура на сигурност и доверие в Европа" беше оттеглена на заден план, в частност, след скандала с отравянето на Навални и последвалите го западни санкциии. Като цяло, след първоначалните заявления на френския президент, не последваха някакви контретни действия. Постепенно, против волята си, се превърнахме в част от западната военно-дипломатическа култура, от която в миналото се стремяхме да се дистанцираме. Така обаче се съкрати значително и полето ни за маневриране. В момента например, се нуждаем от съюзници в Сахел и други региони. Само че нямаме нито желание, нито възможности бързо да променим баланса на силите. Опитваме се да следваме собствена позиция, но в крайна сметка тя не се оказва от голямо значение, поне за момента. Съюзниците ни обаче се успокоиха. Ние вече сме станали част от системата и сме в състояние да я променяме само изключително бавно.
- Отнасяте се крайно песимистично към перспективата за реализация на Минските споразумение за Украйна. Защо?
- Минските споразумение се оказаха конюнктурен продукт на крехкия баланс между слабостта на украинските позиции, стремежа на Русия да успокои страстите след присъединяването на Крим и желанието на Франция и Германия за намиране на изход от ситуацията, която можеше за десетилетия напред да блокира позитивното развитие на отношенията с Русия. Така или иначе, мнозинството украинци не приемат загубата на Крим (макар че полуостровът не се споменава в споразуменията) и не искат договорът да дава възможност на проруски настроеното население на Донбас да влияе върху политиката на страната. На свой ред, жителите на Донбас често предпочитат руското, пред украинското гражданство.
Мнозина официални руски представители смятат, че запазването на нестабилността в Украйна е най-добрият начин да не се допусне присъединяването и към НАТО. В крайна сметка, Франция и Германия отстъпиха от стриктното следване на споразуменията и склониха да вземат предвид украинското изискване да бъде променен редът на предстоящите стъпки, предвиждащи връщането на украинските сили на границата с Русия едва след реализирането на договорения политически процес. Ако добавим към това позицията на американците, които не искат да предоставят на Европа по-голяма свобода на действие по този въпрос и нерядко също не са против запазването на украинското огнище на напрежение на континента (в частност, с цел отслабването на Русия), всичко това не вещае нищо добро за Минските споразумения. Украинският президент Зеленски превърна урегулирането на проблема в една от основните теми на предизборната си кампания. Франция пък, опита да използва момента и организира през декември 2019 среща на върха на "Нормандската четворка" (Франция, Германия, Украйна, Русия). Наред с традиционното потвърждаване на значението на Минските споразумение и мерките за поддържане на доверието (размяна на пленници и откриване на контактни пунктове между Донбас и останалата част на Украйна), основният резултат от тази среща беше примирието, утвърдено през юли 2020, по време на европредседателството на Германия. Въпреки това обаче, в силно напомнящата студената война ситуация, наскоро сраженията се възобновиха. Украинците отказват да признаят Русия за посредник и отново повдигат въпроса за Крим. При това Киев се стреми да получи подкрепата на новия американси президент и би искал да разшири "Нормандската четворка" с включването на САЩ в нея. На свой ред, Русия продължава да издава паспорти на жителите на Донецк и Луганск. И, ако не станем свидетели на някакво нова мащабна дипломатическа инициатива, нещата вървят към стабилно замразяване на конфликта с потенциал за изострянето му.
