26
Нед, Сеп
18 Нови статии

Нацията и националният имидж в ерата на глобална пандемия

брой 4 2021
Typography

През последните десетилетия националният имидж се превърна в обект на многобройни изследвания. Появяват се не само множество теории, но се въвеждат и различни понятия, които, макар и да означават един и същ феномен – имиджа на нацията, акцентират върху различни негови аспекти. Имиджът се разглежда в разнообразен контекст – политически, икономически, социален, технологичен, културен.

Така възникват и понятията „country image” (имидж на страна), “country-of-origin image” (имидж на страна-производител), “country-of-holiday image” (имидж на страна-туристическа дестинация), “country-to-live-in-image” (имидж на страна за живеене).

В същото време, в научната литература все повече се избягва употребата на термина „национален имидж“ за сметка на посочените по-горе понятия, или в различните изследователски теории „нация“ най-често се заменя със „страна“. Тази тенденция не е изненадваща в условията на интензифицираща се глобализация, обединяване на пазари и ускорено технологическо развитие. Според привържениците на идеята за глобално общество, нацията-държава е не просто анахронична, но е обречена да изчезне поради разрастващите се транснационални обединения и появата на „глобални форми“ на гражданство. Според един от пропагандаторите на глобализацията и неолибералната революция Крис Амстронг, феноменът на глобалното гражданство се характеризира от три основни компонента: глобалния дискурс за човешки права, глобалните задължения на гражданите и наличието на „глобално гражданско общество“ (Amstrong 2006).

Редица други изследователи също разглеждат глобалния обединен свят като факт, който не подлежи на опровержение. И ако автори като Зигмунд Бауман подхождат критично към глобализационните теории и твърдят, че глобалната идентичност е характерна най-вече за транснационалните елити, но не и за обикновените хора (Бауман 2013), други съвременни проучвания откриват точно обратното. Въз основа на емпирични изследвания Брендън Горман и Чарлс Сегин установяват, че глобалната идентификация е по-характерна за представители на по-слаби и репресирани държави. Нещо повече, според резултатите от техните изследвания, членовете на периферни и маргинализирани групи са по-склонни да се отъждествяват с „глобалното общество“, отколкото техни съграждани, притежаващи достъп до държавната власт. В частност, учените посочват случая с Ливан, където редица граждани на разкъсваната от икономически и политически проблеми държава са изразили желание да принадлежат към световна, глобална общност (Gorman and Seguin 2018) Или, с други думи, според емпиричните изследвания на Горман и Сегин, колкото по-силна е дадена страна, толкова повече нейните граждани гравитират към националния колектив, и обратно, колкото по-отслабена е тя от кризи и конфликти, толкова повече членовете й се стремят към присъединяване в международни общности.

Така, става ясно, че тезата за глобалното общество не е нито безконфликтна, нито лишена от противоречия. Поради силното неолиберално влияние в социологията обаче, през последните две десетилетия терминът „национален имидж“ започва да се използва все по-рядко, изместен от идеята за имидж на страна в глобалното общество от взаимообвързани държави.

Независимо от различните акценти, които се поставят върху понятията „нация“ и „страна“, имиджът е социално-психична конструкция, сбор от представи и нагласи към дадена държава, които могат да се формират и въз основа на личния опит, но най-често са повлияни от информацията, излъчвана от медиите. Като психичен конструкт имиджът често се изгражда върху стереотипи. Например, проучване, проведено в България и Финландия, открива, че колкото по-близка е оценяваната страна до тази на наблюдателите, толкова по-богати и с множество нюанси са и стереотипите за нея. И обратно, колкото по-голямо е физическото разстояние от нея, толкова по-общи стават представите, тъй като липсват достатъчно детайли. По този начин се достига до заключението, че физическата дистанция често се трансформира в психологическа (Petkova and Lehtonen 2005).

По-ново изследване, проведено в Индия, ясно потвърждава правилото, че колкото по-далечна е една страна и по-малко са историческите връзки с нея, толкова по-бегли представи имат информантите за нея. Интервюираните индийци изявяват стереотипни нагласи към България и българите. Югоизточноевропейската страна се асоциира от тях с „тоталитаризъм“, „комунизъм“, „социализъм“ и „бедност“. Въз основа на това изследване става ясно, че в съзнанието на индийците България се свързва най-вече с участието си в социалистическия блок по време на Студената война. При това много от интервюираните посочват, че България е „страна от бившия Съветски съюз“, което означава, че те на практика не правят разлика между Съветския съюз като федеративна република и целия социалистически лагер (Петкова 2014). Така изследванията демонстрират, че географското, физическо и културно отстояние от страната, която подлежи на оценка, се превръща във важен фактор за това, колко богати и детайлни или повърхностни и бегли са представите за нея.

Друго проучване, проведено в САЩ, също подчертава ролята на психологическото дистанциране и дори заключава, че по отношение на различните нации представите на американците се групират във вече съществуващи когнитивни схеми – процес, при който лесно се забелязва разделението на „свои“ и „приятели“, от една страна, и „врагове“, от друга (Castano et al. 2016). Така например, образът на Русия често се асоциира с „врага“ и тази представа не е само остатък от разделението на света на два лагера – капиталистически и социалистически. Както в миналото, така и в съвременността почти всички правителства на САЩ определят Русия като свой основен конкурент и дори „враг“. Тази традиция се продължава и от сегашната администрация на Джо Байдън. Представително проучване, проведено в САЩ и отразено в „Newsweek“ в началото на март 2021[1], показва, че съвременните американци са разделени на две групи по отношение на това, кой е най-големият „враг“ на страната им, като по-голямата част от демократите считат, че това е Русия, докато републиканците посочват Китай. Тези нагласи се засилват още повече след като президентът Байдън прави официално заявление, в което потвърждава, че политиката му ще бъде насочена срещу авторитарните режими на Русия и Китай. Така, противно на всички очаквания за развитие на глобалното общество, се оказва, че политиката на „Големите“ често се изгражда върху противопоставянето с другите и този принцип става основополагащ за конструиране на националния имидж на САЩ.

Представата за Русия като „враг“ се наслагва и от американската художествена литература, и особено от холивудските филми, в които злодеите и терористите често се представят като „руснаци“ или „украинци“. При това повечето обикновени американци често не правят разлика между двете етнически и национални групи. Така излиза, че дори в епохата на глобализация, във времето на „туристи“ и „скитници“, ако използваме метафората на Бауман, туризмът, честите пътувания и посещения, скъсяването на дистанцията, трудно променят изградените вече представи за нациите. Тъй като по-съществената част от националния имидж се конструира върху стереотипи или вече съществуващи когнитивни схеми, дори директният и пряк контакт с жителите на дадена страна трудно променя нагласите за тях. В социалната психология това е добре известно правило, свързано с предразсъдъците, според което, когато поведението на даден индивид е различно от предварително очакваното, предубедените личности са склонни да заключат, че въпросният индивид представлява по-скоро изключение от правилото. По никакъв начин обаче предубедената личност не желае да направи преоценка на своите представи за „другия“ и „различния“.

Във времето на масова пандемия, при появата на Covid-19, стереотипите, когнитивните схеми, както и разделението на „приятели“ и „врагове“ изглежда не само не изчезва, но дори се утвърждава и интензифицира. Оказва се, че диференциацията „приятели“ - „врагове“ е когнитивен механизъм, който трудно може да се преодолее в човешката психика. Още Фройд посочва, че изконно заложено във всеки индивид и всяка социална група е разделението на „аз“ и „другия“, на „ние“ и „останалите“, „ние“ и „различните“, на „ние“ и „ нашите врагове“ (Freud 1985).  Едуард Саид също пише, че Западът има нужда от Ориента, защото само чрез неговия образ той може да постулира и защити собствената си значимост и величие. Без „другите“ и „различните“, без „врага“, Западът не би могъл да очертае географските и културните си координати (Said 1991). В този смисъл, също като „другия“, и „азът“ е социално-психична конструкция.

Един от основоположниците на социалната психология, Анри Тажфел, пише, че е напълно естествено явление социалната група да вижда себе си в по-добра светлина от останалите общности, които често са подценявани, а понякога и очерняни (Tajfel 1982). Това черно-бяло виждане утвърждава целостта, интегритета и самочувствието на групата в съпоставка и противовес на другите социални групи. Ето защо, при изграждането на собствения национален имидж, често е неизбежно да се търсят „приятели“, с които нацията да се отъждестви, и „врагове“, от които да се дистанцира. В крайна сметка разделението на „ние“ и „нашите врагове“ се оказва работеща стратегия дори и в съвременността за повечето нации, в това число и за САЩ.

Елементи на националния имидж

Получените резултати от споменатото по-горе българо-финландско изследване показат, че националният имидж, независимо за коя държава става въпрос, се изгражда върху няколко основни елемента. Първият компонент е географската позиция и природните характеристики на въпросната страна. Така Финландия се описва като „северна“, „студена“ и „скандинавска“, а България – като „южна“, „топла“ и „слънчева“ страна. На второ място, във важен елемент на имиджа се превръщат културните и исторически традиции. В тази насока Гърция често се асоциира с „митология“ и „религия“, а Турция – със „султани“ и „хареми“. Като трети компонент на националния имидж се включват конкретни брандове или предмети и стоки на бита, които са специфични за дадената страна. Например Русия се асоциира с „водка“, България – с „кисело мляко“, Германия – с „Мерцедес“, а Финландия – с „Нокия“. На четвърто място, националният имидж се изгражда от политически и културни фигури, които са представителни за държавата. Сред асоциациите за Швеция например, присъстват „шведското кралско семейство“, както и рок-съставът „Роксет“, образът на Турция се свързва с Кемал Ататюрк, а на Гърция – с Аристотел и Омир. И последният, пети компонент на националния имидж са физическите или ментални характеристики, които се приписват на гражданите на въпросната страна. Например Турция се свързва с „тъмни“, „мургави“ и „опасни“ мъже, а Финландия – с „руси“ и „работливи хора“ (Petkova and Lehtonen 2005).

Макар че за изследователите образът на страната и образът на индивидите, които я населяват, може да са две различни неща, резултатите от българо-финландското изследване показват, че в съзнанието на повечето хора имиджът на страната не се отличава особено от имиджа на народа. Така например имиджът на държавата Германия включва в себе си като основен компонент и проектирания образ на германците. Тези пет основни компонента на националния имидж – географски характеристики; културни и исторически традиции; брандове и предмети на бита; политически и културни дейци, както и приписваните качества на народа, не се активират еднакво силно във всички случаи на изграждане на имидж. Прави впечатление, че за нации като Германия и Финландия доминиращи са географските характеристики и предметите на бита и брандовете. При други страни, като България, Турция и Гърция, най-важни се оказват географското положение, историческите традиции и културните дейци. Възможно е също, при една и съща нация, в различни исторически периоди да домира един от тези компоненти, който по-нататък във времето да бъде заменен от друг. Така националният имидж е едновременно трайно установен и динамично променящ се. Някои от неговите елементи могат да просъществуват с векове, докато други – да се променят и заменят с нови в зависимост от социално-икономическите, технологични и политически промени. В този смисъл имиджът, макар и да отразява социалната реалност, не е самата реалност, а е нейна социално-психична проекция и конструкция, която е колкото устойчива, толкова и динамично променяща се във времето.

Имиджът на страна-производител

Сред основните видове национален имидж, които са обект на изследване, са имиджът на страна-производител, имиджът на страна-туристическа дестинация и имиджът на страна за живеене. Многобройните проучвания през последното десетилетие, посветени на репутацията на брандовете, ясно демонстрират, че имиджът на даден продукт най-често се асоциира със страната, в която е произведен (Lehtonen 2006). Това е разбираемо от гледна точка на психологията на консумеризма, опитваща се да обясни консуматорското поведение на индивидите и всички основни механизми, които го задвижват. За повечето консуматори етикетът „произведено в Германия“ или „произведено в Китай“ не само носи важна информация, но и определя решението за покупка.

Съвременни проучвания показват, че в епохата на масова дигитализация и, особено, при пазаруването в Интернет, различията между изградените образи на нациите не само не изчезват, но дори се и задълбочават. За разлика от магазините, където клиентът има пряк физически досег с избрания от него продукт, в Интернет водещият фактор, който повлиява върху намерението за покупка, се оказва брандът, както и в коя страна е произведен той (Chin-Ching-Yu et al. 2013). Тези резултати насочват към заключението, че културните и националните различия не само не се заличават като следствие от глобалната дигитална среда, но получават нов акцент и ново възраждане. Така, един от най-важните аспекти на националния имидж се свързва с технологичния напредък и със способността на нацията да произвежда качествени и надеждни продукти.

В това отношение се реконструира и едно явление, за което до неотдавна се смяташе, че принадлежи по-скоро на миналото, отколкото на настоящето или бъдещето: етноцентричният консумеризъм. Сведенията, получени от различни региони на света, показват, че гражданите на все повече държави предпочитат продукти, произведени в тяхната страна като израз на патриотизъм и поощряване на родната икономика. В българо-финландското сравнително изследване например, финландците демонстрират ясни предпочитания към стоки, произведени във Финландия, като смятат, че в много отношения те превъзхождат продуктите на другите страни. Подобни данни са получени и за други държави. Проучване, проведено в Гърция, заключава, че за балканската страна е също характерен етноцентричният консумеризъм. Като основни елементи на този феномен авторката Елефтерия Лекакис посочва: производство, наемна работна ръка и дистрибуция, свързани с родната страна. Според нея, решението за покупка на повечето гърци днес се определя именно от тези елементи. Това й дава основание да заключи също, че през последните години в Гърция се надига икономически национализъм (Lekakis 2017).

Подобна е и ситуацията в Индия, която от десетилетия се придържа към политика на етноцентричен консумеризъм. Този феномен още повече се засилва след пограничния конфликт между Индия и Китай, започнал на 5 май 2020 с ръкопашен бой и жертви, дадени и от двете страни. Като следствие на конфликта Индия прекратява търговията с китайски стоки и забранява над 200 електронни апликации за търговия с Китай. Въпреки че този акт се критикува от някои изследователи, които открито посочват ограниченията на икономическия национализъм в източната страна (Nayar 2000), по-голямата част от индийските граждани одобряват решението на правителството за намаляване на консумацията на чуждестранни стоки в Индия.

Така, парадоксално, в условията на глобална икономика постепенно започват да се реставрират някои елементи от предглобалното, разделено на лагери общество. Този феномен включва конструирането на национален имидж чрез ясното разделение и противопоставяне на „приятели“ и „врагове“, възраждане на етноцентричния консумеризъм и на икономическия национализъм. Тази тенденция се засилва още повече в условията на пандемия, когато границите или се затварят, или сериозно се затруднява преминаването им. Във времето на Covid-19 се сблъскват национални интереси за сфери на влияние, нещо което е характерно не само за националната, но дори и за предмодерната епоха. Ваксините и начинът, по който се разпределят те в редица региони на света, се превръщат в своебразно оръдие на икономическа и политическа власт. Здравето на индивидите често се оказва елемент на политика и на икономическо влияние. Така в Европа, Северна и Южна Америка ясно могат да се очертаят териториите, доминирани от западно или източно влияние.

Показателни в това отношение са латиноамерикански страни, като Аржентина и Бразилия, които отказват да закупят американски ваксини заради клаузите, които им се налагат в договорите, ограничаващи според тях икономическата свобода и независимост на държавите. Това обстоятелство се използва особено умело от Русия, която влиза в ролята на спасител. Помощта, предоставена на Италия от руския народ и армия, в най-критичния момент за апенинската страна през зимата на 2020, не е забравена и води до изграждането на първия завод в ЕС, който ще произвежда руската ваксина Спутник V. Подобна е и ситуацията в Сърбия, която разчита най-вече на руската и китайската медицина и също подготвя собствен завод за производство на руски ваксини. Към тези страни се присъединява и Унгария, която, въпреки решението на Брюксел, закупува източните продукти, а унгарският външен министър се ваксинира публично със Спутник V. Така дори на територията на Европа постепенно се очертават зоните на западно и източно влияние, като едновременно с това се подклажда истински ваксинен национализъм между европейските страни.

Подобни действия на европейските политици не са прецедент. Пресата в Аржентина, Бразилия и Венецуела е пълна с фотографии на политически лидери и известни лица от шоу бизнеса, които се ваксинират със Спутник V. Сред тях е и снимката на кмета на малък аржентински град, която обикаля целия свят и става предмет на дискусии в световните медии. На нея се вижда как Хуан Карлос Гасперини се ваксинира със Спутник V, държейки на коленете си портрет на Владимир Путин.

Истинска кулминация на руското влияние е и видеото, също разпространено от всички големи информационни агенции по света, на което се вижда как президентът на Венецуела Николас Мадуро, след като е ваксиниран със Спутник V, проговаря шеговито с руски акцент.

Така, в повечето страни в Латинска Америка имиджът на Русия се реконструира като най-голям приятел и хуманитарист, нация-спасител, предоставяща почти безвъзмездна помощ на бедстващия латиноамерикански свят. В епохата на Covid-19, Спутник V се превръща в най-важния елемент на националния имидж на Русия, в национален бранд, асоцииращ се с политическата, икономическа и технологична мощ на източноевропейската нация. Този факт оказва влияние и върху репутацията и влиянието на Владимир Путин като лидер на руската държава. За това свидетелстват множество репортажи и статии, посветени на здравната ситуация на латиноамериканския континент.

Въз основа на всички факти може да се заключи, че в глобалния свят едва ли са се прокарвали повече разделения след падането на Берлинската стена. Световната пандемия неизбежно провокира геополитическо и икономическо разделение и противопоставяне, борба за разпределяне на територии и влияние. Така изглежда, че повечето от теориите на радетелите на глобалното общество са се провалили. Националните държави не само че не изчезват от световната политическа сцена, но сблъсъкът между „Големите“ се възражда. По този начин геополитическата ситуация в света повтаря редица елементи от времето на Студената война, когато светът е разделен на „лагери“. Националният имидж, и особено този на страна-производител (в случая – на ваксини), получава нов акцент и става много по-важен от когато и да било преди.

Имиджът на страна-туристическа дестинация

Докато големите страни-производители на ваксини оспорват мястото си на световната политическа и икономическа сцена, някои по-малки и бедни държави се опитват да извлекат полза от глобалния локдаун, като се превръщат в привлекателни туристически дестинации. Такъв е случаят например с Танзания, Египет и Мароко. Covid-19 ограничава най-явната страна на глобализацията – глобалната миграция и туризъм (Димитров 2021). Този факт се възприема като удар от много индивиди, превърнали се през последните години в мигранти или „глобални туристи“, които сега трябва да се завърнат у дома. А физическата изолация се оказва не по-малка психологическо бреме за тях.

Именно в условията на разширяваща се изолация, обхващаща почти целия свят, някои африкански страни виждат своя шанс да изградят туристически имидж с притегателна сила за европейските и американските туристи. Според множество съвременни изследвания, националният имидж до голяма степен влияе и върху решението за пътуване. Независимо че дадена страна може да е привлекателна за туристите като природни характеристики или наличие на културни артефакти, тя може и да не се окаже в групата на най-предпочитаните дестинации поради липса на сигурност и елементарни хигиенни условия, заплаха от тероризъм или други временни фактори, като икономическа криза, бунтове или политически преврат. Така през последното десетилетие Египет, макар традиционно да е сред най-предпочитаните места за почивки и екскурзии, търпи сериозни загуби в сферата на туризма заради терористичните атентати. А пътуването до Танзания и Мароко често се асоциира с лоши хигиенни условия и тропически болести. В условията на глобален локдаун обаче тези африкански страни виждат блестяща възможност да инвестират в туристически реклами, като привлекат потенциалните туристи с обещания за уникална природа, специфична култура и ниски цени.

Танзания посреща международни туристи, като твърди, че е „чиста“ от Covid, особено остров Занзибар, и не изисква от пристигащите чужденци PCR-тест. Президентът Джон Мугуфули отказва всякакви ваксини и прави публично изявление, че в Занзибар няма Covid-19 и че Бог пази страната.[2] Така за кратко африканската държава успява да изгради в международното медийно пространство имидж на страна за евтина, безопасна и екзотична почивка. Стотици хиляди туристи от Европа, Северна Америка и Русия се отправят към райския остров Занзибар, привлечени от възможността да прекарат почивка сред красива природа и липса на социални ограничения. Тази стратегия е успешна, но не за дълго. Руските медии разпространяват новината, че трима руски туристи са починали вследствие на малария, а мнозина са преболедували тропическата болест след посещение в Танзания[3]. Нещо повече, вицепрезидентът на полуавтономния остров Занзибар умира три седмици, след като се е заразил с Covid-19[4], а завръщащите се у дома туристи често декларират симптомите на болестта.  Кулминацията идва, когато самият президент на Танзания Джон Мугуфули умира след двуседмична битка с Covid-19, а в публичното пространство е разпространено съобщението, че е починал от инфаркт. Заедно с това Танзания приема специален закон, с който изисква дрескод от чуждите туристи. Според него, тялото на чужденците трябва да е покрито от раменете до коленете, особено когато се намират на публични места[5]. Този факт се превръща в истински удар за европейските и американските туристи, които са особено чувствителни към ограничаване на техните свободи.  

Случаят с Танзания дава основание да се заключи, че дори когато някоя страна се възползва от политическата конюнктура и успее да привлече посетители на своя територия, имиджът на туристическа дестинация се изгражда бавно и с много усилия в продължение на десетилетия и зависи от множество фактори, най-важните от които са физическата безопасност, здравната, политическа, икономическа и социална сигурност в приемащата страна. В същото време примерите с африкански страни като Танзания, Египет или Мароко, опитващи да се преборят за туристическо върховенство, свидетелстват за задълбочаващите се социални, икономически, а и политически разделения между Западния и африканския свят.     

Заключение

В ерата на Covid-19 тезата за изграждане на глобално общество изглежда утопична и търпи провал. Парадоксално, глобалната пандемия разделя глобалния свят. За този факт свидетелства не само затварянето на границите или все по-голямата трудност, с която се преминават те. Знак за прогресивното разпадане на глобализираното общество е икономическото и политическо разделение на големите нации, прерастващо в противопоставяне и истинска битка за сфери на влияние. Така глобалният свят все по-силно се фрагментира и диверсифицира, а нацията и националният имидж преживяват нов подем и реконструкция. Възраждат се стари психологически модели на противопоставяне и вражди, на разделение между „приятели“ и „врагове“, между „ние“ и „другите“. Интензифицирането на етноцентричния консумеризъм и надигането на икономически и дори ваксинен национализъм в редица региони на света свидетелстват за дълбоките разделителни линии, които усилено се прокарват в глобалното общество. Опитите на бедни държави, които някога са принадлежали към „Третия свят“, да се утвърдят като значими туристически дестинации, насочват към заключение за възход на почти забравени модели за конкуренция и съпротива на нациите. На световната политическа сцена, заедно с транснационалните корпорации, отново излизат нациите, които опитват да се реабилитират и да разрешат проблемите си като независими играчи. Очевидно е, че поне в първата половина на ХХI век глобалното общество, ако все още съществува, със сигурност ще се изгражда от нации.

 

Бележки:

Използвана литература:

Бауман, Зигмунд (2013)  Глобализацията, София: „Труд“

Димитров, Пламен (2021) Социално-икономически и геополитически последици от пандемията от Ковид-19, В: „Геополитика“, бр. 1/2021

Петкова, Дияна (2014)  Неизвестната България. Българският национален имидж в Индия, В: Константинова, Здравка (съст.) От век към век. Юбилеен сборник в чест на проф. Филип Панайотов, София: СУ, стр.174-176

 

Amstrong, Chris (2006) Division of Politics. In: Voluntas, 2006: 17:349–357

Castano, Emanuele; Bonacossa, Allain and Gries, Peter (2016) National Images as Integrated Schemas: Subliminal Primes of Image Attributes Shape Foreign Policy Preferences, In: Political Psychology, Issue 3, pp. 351-366

Chih-Ching Yu, Pei-Jou Ling and Chun-Shuo Chen (2013) How Brand Image, Country-of-Origin and Self-Congruity Influence Internet Users’ Purchase Intention, In: Social Behavior and Personality, 41(4), 599-612

Freud, Sigmund (1985) Group Psychology and the Analysis of the Ego. Civilization, Society and Religion, Penguin Books

Gorman, Brendon and Seguin, Charles (2018) World Citizens on the Periphery: Threat and Identification with Global Society, In: American Journal of Sociology, vol.124 issue 3, p. 705-761

Lehtonen, Jaakko (2006) Country Image, Reputation and Fame. Does it Matter? Finnish Cuisine, Berlusconi and Chirac, In: Aalto, Nancy and Ewald Reuter (eds.) Aspects of Intercultural Dialogue, Koln: SAXA Ferlag, pp. 312-321

Lekakis, Eleftheria (2017)  Economic Nationalism and the Cultural Politics of Consumption under Austerity: the Rise of Ethnocentric Consumption in Greece, In: Journal of Consumer Culture, vol. 17, issue 2, p. 286-302

Nayar, Baldev Raj (2020) The Limits of Economic Nationalism in India, In: Asian Survey, vol. 40, issue 5, pp. 792-812

Petkova, Diana and Lehtonen, Jaakko (2005) National Identities and Images. Bulgarian-Finnish Attitudes and Perceptions, Jyvaskyla: University of Jyvaskyla

Said, Edward W. (1991) Orientalism: Western Concepts of the World, Penguin Books

Tajfel, Henri (1982) Social Identity and Intergroup Relations, Cambridge: Cambridge University Press

 

*Преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски”

 

[1] https://www.newsweek.com/republicans-fear-china-democrats-fear-russia-joe-biden-grapples-both-poll-1574724

[2] https://www.reuters.com/article/us-health-coronavirus-tanzania-idUSKBN29W1Z6

[3] https://www.newsru.com/russia/05dec2020/zanzibar.html

[4] https://www.bbc.com/news/world-africa-56096851

[5] https://eturbonews.com/2991744/zanzibar-announces-mandatory-tourist-dress-code/

Поръчай онлайн бр.4 2021