27
Пон, Сеп
0 Нови статии

Изчерпани ли са възможностите на босненския "протекторат"

брой 4 2021
Typography

През април 2021 в редица западнобалкански медии се появиха информации, според които Словения (която поема европейското председателство от 1 юли т.г.) уж е лансирала инициатива за доста радикално прекрояване на границите в Западните Балкани, в резултат от което там ще се появят "Велика Албания" (за сметка на присъединяването на населените с албанци части на Сърбия, Северна Македония и Черна гора), "Велика Сърбия" (за сметка на присъединяването на Република Сръбска) и "разширена Хърватска” (за сметка на присъединяването на "хърватските" кантони на сегашната Федерация Босна и Херцеговина).

Така, формираната в резултат от Дейтънските споразумения Босна и Херцеговина ще прекрати съществуването си в своя сегашен вид, а мюсюлманите бошнаци ще получат възможност да създадат собствена моноетническа и монорелигиозна квазидържава. Разбира се, словенският премиер Янез Янша, за когото се твърди, че през февруари 2021 (или още преди това) е предал на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел въпросния "нонпейпър" (т.е. неофициално предложение), целящ "разпадането на Югославия да бъде доведено на логичния му завършек", категорично отрече съобщенията, представяйки ги за интриги на политическите му противници. В разговор с мюсюлманския представител в Президиума на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович, Янша заяви, че "не съществува подобен документ, който би могъл да е свързан с правителството на Словения".

Карта на "възможната подялба" на Босна и Херцеговина, публикувана от северномакедонския сайт News1.mk

Карта на "възможната подялба" на Босна и Херцеговина, публикувана от северномакедонския сайт News1.mk

Но дори ако приемем, че става въпрос за откровен фалшификат, той едва ли би могъл да възникне "просто от нищото". Налице са редица косвени доказателства, че подобно предложение от словенска страна е било обсъждано под някаква форма с ръководството на Босна и Херцеговина. Така, по време на посещението на президента на Словения Борут Пахор в Сараево през март 2021 и срещите му с тримата членове на босненския Президиум, той изглежда е сондирал мнението им относно възможността за "мирен развод" между отделните етнически общности (впрочем, самият Пахор по-късно заяви, че не вярва в "мирния развод"). Показателно е, че подобен сценарий е бил подкрепен само от сръбския представител Милорад Додик, докато Шефик Джаферович и формално представляващият хърватите (но избран с гласовете на мюсюлманите) Желко Комшич са обявили, че "мирният развод е невъзможен", т.е. че натискът в тази посока може да провокира нова война.

Впрочем, без оглед на съмнителната му достоверност, съдържанието на въпросния "нонпейпър" е много интересно. В първата му част се очертава общата ситуация в Западните Балкани, като се посочва, че основният проблем в региона е нерешения национален въпрос на населяващите го сърби, албанци и хървати. И макар да се признава, че Сърбия, Хърватска и Албания имат стабилни правителства, които са в състояние да вземат стратегически решения, се твърди, че "ако сегашните методи продължат да се прилагат (в случая се имат предвид най-вече Дейтънските споразумения), трудно можем да си представим европейската перспектива на Сърбия и Косово, а членството на Босна и Херцеговина в ЕС изглежда напълно изключено". В документа се обръща специално внимание на нарастваща роля на Турция в Босна и Северна Македония, като се посочва, че Анкара "се възползва от съществуващия вакуум" и се твърди, че: "освен Турция и шепата местни политици, имащи лична полза от хаоса и неработещите институции, никой друг не е доволен от сегашната ситуация в Босна и Херцеговина". Според босненския портал Politicki.ba, един от сценариите предвижда замяната на бошнашко-хърватската федерация с две национални републики, по модела на Република Сръбска, като последната, както и новосъздадената хърватска република следва да поддържат "тесни връзки с държавите-майки", а пък мюсюлманската република "трябва да получи коридор до Адриатическо море, гарантиран от НАТО".

Макар авторите на въпросната публикация да твърдят, че, че идеята за "търговия с територии" на Балканите се подкрепя не само в Словения, Хърватска и Унгария, но и в Австрия и дори във Франция, поне засега с нея не се е ангажирал нито един европейски политик.А като най-яростен противник на изложените в "нонпейпъра" идеи се очертава Берлин, където почти открито заявяват, че те ще доведат до нова голяма война.

Този факт кара някои анализатори да предположат, че именно германските власти може да са съдействали за изтичането на въпросния документ, тъй като почти всички материали за него в регионалните медии съдържат остри критики срещу европейските "консерватори-популисти", като при това не се визира само Янез Янша, но и унгарския министър председател Виктор Орбан и бившия италиански вицепремиер Матео Салвини, които - както е известно - се възприемат от немския канцлер Ангела Меркел едва ли не като лични врагове. Освен това се изтъкват близките отношения на Орбан с президентите на Сърбия и Русия, т.е. налице са опити да се внуши, че последните двама също са виновни за ерозията на влиянието на ЕС на Балканите. Междувременно обаче Москва потвърди, че продължава твърдо да подкрепя Дейтънските споразумения, а в интервю за босненската телевизия Face TV сръбският президент Вучич каза следното: "Ако смятате, че Сърбия ще признае независимостта на Косово за да получи Република Сръбска, много грешите. Това няма да се случи и не е реално. Страната ни подкрепя целостта на Босна и Херцеговина".

Впрочем САЩ също се обявиха категорично против въпросния проект. Според говорителя на Държавния департамент Нед Прайс, съществува опасност ''неоснователните спекулации относно промяната на границите в Западните Балкани по етнически признак да предизвикат нестабилност в региона''. Той посочи, че Вашингтон подкрепя страните от региона по пътя "към европейска интеграция и членство в ключови европейски и евроатлантически институции.. Ние работим със страните от Западните Балкани и нашите европейски партньори за подобряване на публичната администрация, върховенството на закона и реформите за борба с корупцията - както и за насърчаване на независими медии и динамични граждански общества - които ще укрепят европейската перспектива на региона и дългосрочната му цел за единна, свободна и мирна Европа. Освен това искаме да помогнем на региона да се развива и да просперира, като същевременно защитаваме стратегическата инфраструктура и индустрия от вредните практики на Китай".

Необходимата ревизия на позициите

Така или иначе, но от началото на 2021 сме свидетели на постепенно изостряща се дискусия във връзка със ситуацията и бъдещето на Босна и Херцеговина. При това в хода на доста откровената размяна на мнения между държавите-гаранти на Дейтънските споразумения (САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Русия) и участниците в Съвета за изпълнение на мирните споразумения (в който влизат 55 държави и организации, включително България) се очертаха редица принципни разногласия между Москва и Брюксел, което можеше да се очаква предвид сегашното крайно негативно развитие на отношенията между Русия и ЕС.

В същото време, извън рамките на дискусията продължава да остава най-важният въпрос - каква е ползата от офиса на Върховния представител (ОВП, който от доста години се ръководи от Валентин Инцко, когото Берлин би искал да замени с члена на баварския ХСС Кристиян Шмид) за народностите, населяващи Босна и Херцеговина, както и какви са перспективите за развитие на страната в условията на продължаващия международен протекторат?

През есента на миналата 2020 бъдещето на Босна и Херцеговина стана обект на активно обсъждане в научните и дипломатически среди на редица държави, но най-вече в Австрия, Хърватска, Италия, ЕС и САЩ. Повод за това беше 25-годишнината от подписването на Дейтънските споразумения. Показателно е, че в хода на дискусията бяха възродени наративите от 90-те години на ХХ век за "агресията от страна на великосръбските кръгове" и етническите прочиствания, от които пък логично следва друга лансирана от участниците теза - за моралната неприемливост на съществуването в рамките на Босна и Херцеговина на т.нар. Република Сръбска, представяна като "геноцидно квазидържавно образувание". Разбира се, тази формула не се лансира от западните дипломати, а от непосредствените участници в трагичните събития през 90-те, т.е. от хора като бившия премиер и външен министър на Босна и Херцеговина Харис Силайджич, който навремето беше смятан за "дясната ръка" на водача на босненските мюсюлмани и убеден ислямист Алия Изетбегович.

Що се отнася до позицията на западните дипломати и експерти, те все по-открито акцентират върху необходимостта от усилване на институцията на Върховния представител с цел централизацията на Босна и Херцеговина, която в момента представлява конфедерация от три административни единици (Република Сръбска, хърватско-мюсюлманската Федерация Босна и Херцеговина и окръг Бръчко). Твърди се, че централизацията на Босна е необходима за да се подобри функционирането на държавния апарат, за по-ефективна борба с корупцията, както и за да може страната да преодолее сегашния си статут на "провалена държава". В тази връзка все по-открито се настоява, че осъществяването на решителни мерки за трансформирането на Босна е необходимо и с цел да се затвърди трансатлантическата солидарност и да бъде разширена "евроатлантическата сфера на влияние", естествено за сметка на ограничаването на позициите на Русия.

На свой ред, Москва настоява да бъдат ревизирани пълномощията на Върховния представител, тъй като, според нея, те са пречка за развитието на Босна и Херцеговина. В същото време руснаците предлагат съхраняването и укрепването на принципите на Дейтънските споразумения, тъй като те гарантират равните права на населяващите страната народности. Това, в частност, беше ясно заявено и при посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Босна в последните дни на 2020.

Впрочем, дейността на сегашния Върховен представител Валентин Инцко е обект на остри критики и от страна на лидера на босненските сърби Мирослав Додик. Ще припомня също, че в през април 2021, в интервю за местна телевизия, Додик заяви: "Напълно съм убеден, че Босна и Херцеговина като държава няма шанс. Тя е завладяна и разделена и нищо не зависи от Милорад Додик (в момента той е председател на босненския Президиум - б.а.). В исторически план това винаги е било така. Страна, която няма капацитет да постигне базов консенсус по какъвто и да е въпрос. И Република Сръбска беше принудена да търпи през цялото време. От една

страна, ние непрекъснато бяхме принуждавани да вземаме решения, но от

друга страна, нямахме икономическите възможности в необходимата степен".

Деградацията на институцията на Върховния представител

Както е известно, институцията на Върховния представител беше създадена за да играе ролята на своеобразен модератор, представящ своите оценки и препоръки на Съвета за изпълнение на Дейтънските споразумение (Peace Implementation Council) и Съвета за сигурност на ООН. През 1997-1998 на Върховният представител бяха предоставени специални (т.нар. "бонски") пълномощия, легитимиращи неговата намеса във вътрешната политика и позволяващи му да взема еднолични решения. Тези пълномощия се използваха особено активно до 2006 с цел да бъдат ревизирани правата на отделните елементи на босненската федерация (и най-вече тези на Република Сръбска), работеше се за отстраняване на лидерите на националните общности от политиката и се осъществяваха силови действия (от страна на миротворческата мисия) за преодоляване на "националния екстремизъм", включително овладяване на телевизионни предаватели, партийни и банкови централи. Това касаеше най-вече сръбските и хърватски политици и институции, стремящи се към разширяване автономията на собствените си общности.

По принцип, в периода на постконфликтно урегулиране, предоставянати на подобни пълномощия изглеждаше обосновано. Само че ситуацията се промени и през 2000-те "бонските пълномощия" се превърнаха в бреме и пречка пред нормализацията на ситуацията (включително за развитието на демокрацията) в Босна. Не беше преодоляна системата на гласуване по етнически признак и то въпреки всички механизми, позволяващи отстраняването на отделни партии от изборите , изискванията в политическите програми задължително да присъстват точки, свързани с идеологията на мултикултурализма, и възстановяване на смесеното присъствие на представителите на отделните етноси. В крайна сметка, Върховният представител не съумя да премахне наложилата се етнократична система, в резултат от която от края на 90-те години насам 65-80% от всички избиратели гласуват по етнически принцип.

Стагнацията на институцията на Върховния представител стана съвсем очевидна по време на мандата на Валентин Инцко, който заема поста вече 12 години (от 2009). Втората част от него съвпадна с рязкото влошаване на социално-икономическата ситуация през пролетта на 2014, когато страната беше разтърсена от масови стачки - т.нар. "босненска пролет". Малко по-късно, след затворянето на основните балкански мигрантски маршрути, в Босна се оказаха голям брой "бежанци" от Големия Близък Изток, чиито път към ЕС беще блокиран от Хърватска, мобилизирала сериозни полицейски сили за да защити границата си.

Какво всъщност успя да направи Върховният представител за да облекчи ситуацията в поверената му територия? Истината е, че повечето му мероприятия се изчерпваха с констатация на кризата и обвинения срещу местните лидери, че не могат да се споразумеят помежду си. Не бяха предприети никакви практически стъпки за поставяне на ултиматум пред Брюксел да предостави допълнителни ресурси за решаване на проблемите в Босна. Впрочем, подобна помощ би могла да предостави и Русия, която е сред гарантите на Дейтънските споразумения и разполага с база на Министерството на извънредните ситуации в Ниш. Ресурсите на последната вероятно биха могли да облекчат издръжката на над 70-те хиляди мигранти, оказали се в Босна. Още повече, че руснаците вече помогнаха на страната да се справи с последиците от наводненията през 2014. Върховният представител обаче, така и не се реши да поиска такава помощ.

Междувременно, пак през този период, сериозно деградираха редица критично важни инфраструктурни обекти: централната жп линия Сараево - Баня Лука - Загреб не функционира пълноценно вече повече от пет години. Плачевното състояние на жп инфраструктурата ограничава туристическия потенциал на Босна и Херцеговина, но не може да попречи на вътрешшнорегионалната икономическа миграция, в резултат от която е налице изтичане на младо и образовано население от страната към по-мощните западнобалкански икономически центрове. Накрая, и досега не е напълно приключило разминирането на територията на Босна. Според данни от 2019, поне 1000 кв. км все още не са прочистени от мини, като в тази връзка ще напомня, че в периода 1996-2019 от мини са загинали 673 души, а 1769 са били ранени.

Реакционният модел на външно управление

Както вече споменах, сегашният върховен представител Инцко ще бъде заменен от германеца Кристиян Шмид, който през 2014-2018 беше министър на селското стопанство, а през 2017-2018 - и транспортен министър на страната. Показателно е, че той не е дипломат, а икономист, чиито професионален опит вероятно ще е полезен само за решаване на задачите, касаещи развитието на босненската икономика. В тази връзка си струва да анализирам основните пунктове на програмата, която Шмид възнамерява да следва, поемайки длъжността. Най-големият и проблем е, че в нея не присъстват наистина конструктивни идеи.

В основата и е тезата за т.нар. "отрицателна мотивация". Както посочват тази връзка авторите на посветения на програмата аналитичен доклад на базирания в Берлин "мозъчен център" Democratization Policy Council (DPC), "презареждането" на държавната система на Босна и Херцеговина следва да се гради на принципа на чука и наковалнята, като прогресът в реформирането се обвързва с такива понятия като "страх" и "натиск", както и с принципа "без реформи, няма пари" (1).

Както посочва Майда Рюге от Европейския съвет по международни отношения (ЕCFR): "Офисът на Върховния представител изначално не беше замислен като демократична институция. Основната му задача беше и си остава контрола и превенцията срещу онези, които искат да ерозират Дейтънските споразумения и държавността на Босна и Херцеговина". Според нея, това са "местните клептократи" и "националистическата хидра, задушаваща държавата" (2).

Оставяйки настрана презрителното отношение към местните управленски практики (формирали се, включително, и като ответна реакция срещу опитите за налагане на тотален външен контрол), ще отбележа, че тези реакционни формулировки представляват откровено възраждане на имперската реторика от времето на "подмандатните територии", което означава деградация на държавно-правовия процес, развиващ се по еволюционна траектория от 1918 насам. В конкретните босненски условия от това следва отричане на целия опит на самостоятелното съществуване на създадената през 1945 в рамките на Югославия Република Босна и Херцеговина, макар че сред целите на Дейтънските споразумения беше и нейното запазване. Т.е. критичният анализ показва, че "прогресивната" на пръв поглед политика на ЕС в Западните Балкани, на практика се оказва изолационистка, по своето реално съдържание, доколкото се основава най-вече на чисто геополитически съображения, а не на стремежа да бъдат решени социално-икономическите проблеми на европейската периферия.

Доколко справедлива е критиката срещу местните елити

Според последните социологически анкети, 47% от населението на Босна продължава да вярва, че членството в ЕС ще окаже положително влияние върху икономиката на страната. В същото време, на регионална равнише, нивото на очакванията на местното население е доста ниско. Това ниво е по-ниско само в съседна Сърбия (32%). При това, 42% очакват именно повишаване на икономическото благосъстояние, а 25% го свързват с повишаване на степента на социална защита.

Горчивата истина обаче е, че в момента Берлин и Брюксел предлагат на жителите на Босна само силови мерки. При това основният аргумент на привърженицита на разширяването на пълномощията на Върховния представител е, че без това няма как да бъдат преодолени "парализата" и "несъстоятелността" на държавните институции. Макар че това не е съвсем вярно. Преди локдауна през 2020 БВП на страната нарастваше през 22 от обшо 24-те години след Дейтън. В момента държавният дълг е само 32% от БВП, което е доста добър показател. От 2016 насам страната демонстрира бюджетен профицит. Това означава, че Босна и Херцеговина все пак е успяла да създаде собствен модел за оцеляване в рамките на европейската система на принципа "жизненото равнище е доста по-ниско от средното за Европа, но не е под средното за света". Което може да се смята за едно от малкото постижения на международното присъствие в Босна и Херцеговина, ангажирано с активното реформиране на местното законодателство и обвързването на националната валута с фиксиран курс към еврото.

Не е съвсем вярно и твърдението, че в страната има изключително лош инвестиционен климат. Наличието на доста сериозни китайски инвестиции в рамките на проекта за ТЕЦ в Тузла (на стойност 700 млн. евро), както и на турски и арабски капитали, показва, че местните елити са се научили да действат самостоятелно с цел решаване на проблемите на развитието на Босна.

Илюстрация за това е проектът за автомагистралата Белград-Сараево (чиято стойност, по различни оценки, варира между 1 и 3 млрд. евро), която се изгражда с турска подкрепа. Показателно, че той обединява балканските общности едновременно на няколко равнища: етнически общности (сърбите и бошнаците в Босна и Херцеговина), административни единици (Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска) и държави (Босна и Херцеговина - Сърбия). Макар че проектът се сблъска с различни проблеми, касащи маршрута и финансирането, те бяха успешно разрешени. Неслучайно за подписването на поредния свързан с него договор с турския президент Ердоган, в Анкара пристигнаха и тримата членове на Президиума на Босна и Херцеговина, при положение, че преди това двама от тях бойкотираха срещата с руския външен министър Сергей Лавров.

Следователно, местните елити се оказват склонни на компромиси, когато става дума не за някакви митични, а за съвсем реални преобразувания. Това обаче обезмисля необходимостта от такава "международна надстройка" като институцията на Върховния представител, тъй като идеологията на човешките права (която се реализира в Босна по много специфичен начин) не се подкрепя от утвърждаването на по-важните социално-икономически задачи.

В тази връзка изглежда абсурдно и периодично лансираното искане за стопиране на развитието на тесни икономически връзки със съседните държави - Сърбия и Хърватска, най-малкото, защото Сърбия и Босна са част от т.нар. "балканска шесторка" (в нея влизат също Черна Гора, Северна Македония, Косово и Албания), т.е. проекта за укрепване на регионалната интеграция, реализиращ се в рамките на Берлинския процес на ЕС.

Новите тенденции на Балканите

Балканите влязоха в 2021, обременени от множество натрупани през последните години проблеми, някои от които дори се изостриха. В Босна и Херцеговина например, сред причините за това бяха призивите на мюсюлманските представители в ръководството на страната за преразглеждане на Дейтънското споразумение от 1995 и форсирането на присъединяването на Босна към НАТО. Това обаче не е изгодно за ЕС от гледна точна на стратегията за сигурност на Съюза, затова позицията на САЩ, които разполагат със сериозно влияние сред босненските мюсюлмани, може да изиграе ключова роля за разрешаването на проблема.

По принцип, следва да очакваме възобновяване на активното взаимодействие между американската и европейската дипломация в Западните Балкани. В същото време обаче, ако в региона не настъпят някакви драматични събития, едва ли ще станем свидетели на активни действия от тяхна страна. В момента и ЕС, и САЩ са ангажирани най-вече с решаването на собствените си вътрешни икономически и политически проблеми, но с постепенното заглъхване на пандемията от коронавирус можем да очакваме активизиране на босненската (както и на косовската) тема във външната политика на Брюксел и Вашингтон.

Сред другите държави, ползващи се с по-сериозно влияние на Балканите, са Русия, Китай и Турция. В краткосрочна и средносрочна перспектива ръстът на китайските инвестиции в региона ще гарантира на Пекин не толкова печалби, колкото влияние в местните държавни и финансови структури и ще позволи на Китай и китайските компании да си извоюват имидж на надеждни партньори, без оглед на политическата конюнктура в една или друга държава от региона. Що се отнася до Русия, от една страна, тя успешно реализира интересите си в сферата на доставките на енергоносители (най-добрата илюстрация за което беше пускането в експлоатация на газопровода "Балкански поток" през последните дни на 2020). От друга страна, в чисто политически план, взаимодействието на Москва с региона се ограничава в рамките на тесния кръг на сръбския политически елит в Сърбия и Босна и Херцеговина. По отношение на последната Русия ясно дава да се разбере, че продължава стриктно да се придържа към Дейтънските мирни споразумение, доказателство за което бяха и последните посещения на нейния външен министър Лавров в Босна.

В последно време, Турция се очертава като все по-важен играч на Балканите. Тя реализира мащабни проекти както във финансово-икономическата сфера, така и в сферите на инфраструктурата, образованието и науката - при това на практика във всички западнобалкански държави, които все още не са членове на ЕС. Очаквано, акцентът на турската активност в региона е върху мюсюлманските общности, които представляват своеобразна опора на външната политика на Анкара на Балканите. Разбира се, Турция се стреми да изгради стабилни партньорски отношения и с другите конфесионални и политически общности в региона - например с Белград, Република Сръбска и Северна Македония. Стремежът и е да се превърне в максимално привлекателен партньор за различните политически сили в Западните Балкани, което би и гарантирало лидерство в региона, включително в качеството на "държава-посредник". Що се отнася до Босна и Херцеговина, официална Анкара вече неведнъж призоваваше за ревизия за Дейтънските споразумение. Което също говори за намеренията и да се утвърди като регионален лидер и в това си качество да участва равнопоставено с другите големи външни играчи в текущите преговори за Косово, както и в евентуални бъдещи преговори за статута на Босна и Херцеговина.

Естествено, освен външните фактори, върху ситуацията в региона оказват влияние и редица локални процеси. А най-значима сред тях е продължаващата криза на местните политически елити, като това се отнася най-вече за Албания, Босна и Херцеговина и, отчасти, за Сърбия, характерни за които са силните позиции на стария политически елит в държавното управление. В същото време обаче, дълбоките социално-политически проблеми, извели много хора на улиците в хода на мащабните протести през пролетта на 2019, въобще не са изчезнали.

Босненският "гордиев възел"

Босна и Херцеговина е една от най-бедните държави в Европа с изключително високо ниво на безработица. Както е известно, през 1992-1995 тя беше бойно поле на кървава гражданска война, която беше прекратена с активната намеса на НАТО, т.е. на САЩ, които след подписването на Дейтънските мирни споразумения "прекроиха" страната, съобразно тогавашните си интереси. Формално независимата държава беше изкуствено сглобена от трите населяващи я етнически групи, уж в името на "прокарването на демокрацията и постигане на междунационално помирение". При това, още тогава беше очевидно, че страната нито иска, нито може да бъде единна, а отделните етнически общности нямат желание да съществуват съвместно в нейните рамки. За да бъдат потиснати тези настроения, на Босна и Херцеговина беше натрапен фактическия диктат на т.нар. Върховен представител за Босна и Херцеговина (чиято формална задача бе да контролира спазването на Дейтънските споразумения), разполагащ на практика с "права на почти абсюлотен монарх". За съжаление, политиката на ЕС и САЩ, които изначално трябваше да бъдат основните гаранти за хармоничното развитие на страната, на практика се ограничи с безразлично и дистанцирано наблюдение на случващото се в нея, съчетано с периодичното париране на всеки опит на Република Сръбска (а в редица случаи и на бошняшко-хърватската федерация) за самостоятелни действия. Неслучайно лидерът на босненските сърби Милорад Додик откровено заявява, че не вярва в перспективата за евроинтеграция на Босна и Херцеговина, въпреки формалния старт на процеса през 2016. Според него, освен наличието на неразрешими вътрешни противоречия, сред причините за това е, че Брюксел едва ли ще предприеме поредно разширяване на Съюза. Впрочем, това се потвърждава и от редица изказвания на президента на Франция и премиерите на Нидерландия и Дания. Що се отнася до плана за действия по пресъединяването на страната към НАТО, босненските сърби демонстрират твърдо нежелание за членство в Алианса. А да не забравяме, че без официалното съгласие на Баня Лука то няма как да стане факт. Тук е мястото да припомня, че Вашингтон периодично предприема пропагандни демарши с цел да склони босненските сърби да променят отношението си към НАТО, включително обещавайки им мащабни американски инвестиции. Между другото, Додик категорично отхвърля и възможността Босна да се присъедини към наложените на Русия санкции, освен това не поставя под въпрос присъединяването на Крим към Руската Федерация. Всичко това потвърждава наличието на непреодолими прегради между Босна и Херцеговина, от една страна, и ЕС и НАТО - от друга. Всъщност, истината е, че в Сараево отдавна са се отказали да формулират и реализират каквато и да било реалистична стратегия за изваждането на страната от сегашното и положение на "провалена държава". На този фон, Додик продължава да настоява, че най-доброто решение ще бъде "цивилизованото и мирно разделяне" на трите етнически общности в Босна, изтъквайки съществуването на сериозни взаимни противоречия не само между Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, но и между хърватската и бошнашката общности, формиращи последната. Босненските сърби, а все по-очевидно - и босненските хървати, очевидно не приемат перспективата страната да си остане "вечен протекторат" и липсата на възможност за водене на пълноценна и самостоятелна външна политика, както и за привличане на сериозни външни инвестиции (извън отпусканите в рамките на "стратегията на моркова и тоягата" от Брюксел). Тоест, те не са склонни до безкрайност към тях да се отнасят като към безгласна буква на регионалната шахматна дъска, заобиколени от съседи, стремящи се да присъединят тяхната територия, както и от могъщи външни "покровители", които на практика отдавна са ги изоставили.

В тази връзка възниква закономерният въпрос, как би могъл да бъде развързан босненският "гордиев" възел? И, ако за Баня Лука решението изглежда очевидно и еднозначно (при това то не е свързано с присъединяването на Република Сръбска към Сърбия, а по-скоро с обявяването и за независима държава, каквато е била преди завладяването на Босна от Турция през 1463), за политкоректната Европа и опитващите се да съхранят глобалната си доминация САЩ това е проблем на престиж и влияние. Проблем, който е част от целия балкански механизъм, изграждан последователно с цел изтласкването на Русия и Китай от региона.

Скандалът с руските газови доставки

Сред доказателствата в подкрепа на горното твърдение, бе поредният скандал в бошнашко-хърватската федерация, свързан с руските газови доставки по тръбопровода "Балкански поток". В основата му е конфликтът между две местни компании - Energoinvest (официален вносител на газа във Федерация Босна и Херцетовина) и BH-gas (която го транспортира и разпределя на територията на федерацията). Според подписаното от Energoinvest допълнение към сключеното още през 1997 с руския „Газпром експорт” споразумение, от 1 април 2021 газът, доставян на територията на бошнашко-хърватската федерация, следва да се транзитира по тръбопровода "Турски поток" и неговото разклонение "Балкански поток" (преминаващ през територията на България и Сърбия). Само няколко дни след старта на газовите доставки по новия машрут обаче, BH-gas подаде жалба срещу Energoinvest, че с тази промяна е направил "невъзможно изпълнението на задълженията на BH-gas". При това, без да са налице каквито и да било проблеми с газовия транзит на територията на федерацията. Ще припомня, че преди това руският газ се доставяше през Украйна, Унгария и Сърбия, а сега - през Черно море, Турция ("Турски поток") и оттам, през България и Сърбия ("Балкански поток"). Не се промени и входната точка на газовия транзит за територията на цялата Босна и Херцеговина - района на град Зворник, на сръбската граница.

Всъщност, основните претенции, породили скандала, имат по-скоро политически характер, а именно - че Газпром е поискал газовият транзит да се прехвърли към "Турски" и "Балкански поток" не по икономически, а по политически причини, като в тази връзка срещу Energoinvest бяха отправени обвинения, че компанията "е предала газовата система на Федерация Босна и Херцеговина в ръцете на друга държава и нейния диспечерски център", като очевидно се визира Сърбия. При това обаче, се игнорира фактът, че руският газ и преди това влизаше в Босна именно през Сърбия (което се обезпечава технически от Transportgas Srbija). Тук е мястото да напомня, че през януари 2021 BH-gas и хърватската газотранспортна компания Plinacro, подписаха, под патронажа на американската държавна агенция USAID, споразумение за свързването на магистралните газопроводи на Хърватска и бошняшко-хърватската федерация, което налага изграждането на 170-километров нов тръбопровод. През март медиите в Сараево дори обявиха, че плановете на Газпром за доставка на газ за страната по "Балкански поток" са били провалени поради натиска на посолството на САЩ. Само няколко дни по-късно обаче, се оказа, че това не е така, което провокира и въпросния скандал. Междувременно, реагирайки на атаката на BH-gas директорът на компанията Energoinvest Бисера Хаджалевич напомни, че условията за доставка на руския газ по "Турски" и "Балкански поток" са се оказали по-изгодни, отколкото по стария маршрут през Украйна. Според нея, в момента цената на газа в Зворник е с 25% по-ниска и, ако бошнашко-хърватската федерация беше преминала към доставки по новия маршрут още през януари 2021 (както предлагаха от Газпром), това би и спестило 3 млн. долара.

Следва да отбележа също, че другият субект в рамките на Босна и Херцеговина - Република Сръбска, получава газ по "Балкански поток" още от 1 януари 2021, като според директора на компанията-дистрибутор Gas Res от Баня Лука - Любо Гламочич, тя няма никакви проблеми с това, нещо повече - цената на доставяния по новия тръбопровод газ е намаляла.

Въпреки очевидната полза от покупката на руския газ обаче, бошняшко-хърватската федерация залага на все още несъществуващи тръбопроводи за "алтернативни доставки". В тази връзка ще припомня, че изграждането на споменатия по-горе газопровод от Хърватска ще струва поне 100 млн. евро. При това ЕС обещава да отпусне за целта само 20 млн. евро от Фонда за Западните Балкани, въпреки че въпросният интерконектор още от 2016 се ползва със статут на "проект от общ интерес" за Съюза. Впрочем, нещата не опират само до парите. На първо място, самият проект за газопровода следва да бъде представен през 2022, а строителството му се планира да приключи чак през 2025. На второ място, твърденията, че той ще позволи на Федерация Босна и Херцеговина да се включи към Трансадриатическия газопровод (ТАР), който влезе в експлоатация в края на 2020, засега остават в рамките на добрите пожелания. Както е известно, по ТАР се транзитира природен газ от Азербайджан за Турция, Гърция, Албания и Италия. А новото му разклонение, което следва да бъде изградено от Албания към Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватска - т.е. Йонийско-Адриатическият газопровод (ІАР), от дълги години си остава само проект. През 2011 BH-gas и операторът на ТАР подписаха договор за сътрудничество, който обаче така и не се реализира на практика. Това означава, че в обозримо бъдеще единственият възможен начин за доставка на газ от Хърватска в Босна е изграждащия се в резултат от силния натиск на САЩ терминал за втечнен газ (LNG) на хърватския остров Кърк. Тоест, не бива да се изключва, че именно евентуалните доставки на американски LNG e и една от причините Вашингтон да се обяви против газовия транзит към Босна по "Балкански поток". Интересното в случая е, че инициираният от BH-gas "газов скандал" всъщност не касае толкова Русия, колкото Турция, която е един от реалните гаранти за съществуването на Босна и Херцеговиня и, в частност, за икономическото оцеляване на мюсюлманско-хърватската федерация. В тази връзка ще припомня, че по време на посещението си в Анкара през март 2021 тримата членове на Президиума на Босна и Херцеговина - Милорад Додик, Желко Комшич и Шефик Джафарович, подписаха споразумение за изграждането на 290-километрова автомагистрала Сараево-Белград, като за целта турската Exim Bank ще отпусне нисколихвен креди от 250 млн. евро. По време на срещата на тримата с турския президент Ердоган, председателят на Президиума Додик предложи да бъде изградено и специално продължение на "Турски поток" за Босна и Херцеговина. В отговор Ердоган заяви, че от страна на Анкара няма да има никакви проблеми: "В съответствие със споразумението ни с Русия, паралелно на бъдещата автомагистрала, ще премине и продължението на "Турски поток", а ние ще ви гарантираме газовите доставки по него". Интересно е, че тогава нито Комшич, нито Джаферович изразиха някакви възражение срещу този проект. Което навежда на мисълта, че сегашните претенции на Сараево към газовите доставки по "Турски поток" са свързани, освен всичко друго, и с изострянето на напрежението между Анкара и Вашингтон (особено след решението на президента Байдън да признае арменския геноцид).

Някои изводи

Геополитическия характер на дискусията за Босна не оставя много място за онова, което на теория би трябвало да е основният въпрос в нея, а именно перспективите за развитието на страната, чиито проблеми до голяма степен са сходни с тези на други постконфликти държави, като Ливан или Молдова, например.

Както е известно, против предложението за удължаване пълномощията на Върховния представител се обявява Русия. И макар че позицията и изглежда конфронтационна, тя поставя ключовия въпрос - какво следва да се прави занапред? Има ли смисъл да се поддържа една система, която стагнира вече в течение на 26 години, ако това няма да донесе нищо реално на народностите, обитаващи един от най-живописните и плодородни райони на света?

На първо място, следва да напомня, че Босна и Херцеговина постигна най-голям прогрес в периода, когато в Западните Балкани почти не действаха механизмите на външно управление. Като част от Титота Югославия, Босна се сдоби със статут и права на отделна съюзна република, беше решен проблемът с неграмотността, религията беше отделена от държавата и бяха гарантирани правата на жените мюсюлманки. Развиваше се индустрията, включително производството на самолети, електронни елементи, комуникационни и оптични средства. За разлика от епохата на късната Османска империя и периода на австрийската окупация (1878-1918), индустрията на Босна работеше за износ. Тоест, далеч преди да се превърне в протекторат на ЕС, страната можеше да се похвали с по-добре развита икономика и гарантирани човещки права, отколкото днес.

Разбира се, би било грешка да се твърди, че възстановяването на суверенитета на Босна и Херцеговина автоматично ще я върне на траекторията на развитието, но все пак следва да се започне с нещо. За начало е необходимо да бъде преразгледана функцията на Върховния представител като политическите му пълномощия постепенно бъдат ограничени за сметка на разширяването на неговите социално-икономически ангажименти.

Логична стъпка в тази посока би могла да стане реализацията под егидата на Върховния представител на по-сложни икономически проекти. Те следва да касаят модернизацията на инфраструктурата и социалното осигуряване. Защото резонните изисквания към отделните административни единици да осигурят връщането на преместените лица, гарантирайки им права на национални малцинства (на бошнаците - в Република Сръбска, на сърбите - в мюсюлманско-хърватската федерация, и на бошнаците - в хърватската Херцеговина) едва ли може да се реализира без наличието на икономическа основа. Тоест, необходимо е създаването на поне двеста-триста хиляди работни места в реалния сектор на икономика на територията на трите административни единици, което би способствало не само за вътрешната миграция, но и за връщането на емигрантите от Босна обратно в родината им.

Разбира се, подобна програма следва да бъде детайлизирана и внимателно анализирана още в началния и етап, т.е. преди назначаването на новия Върховен представител. Освен това обсъждането на програмата трябва да се отразява активно от големите местни медии, а самата тя да бъде разгледана и одобрена от парламента на Босна и Херцеговина или на общонационален референдум.

Претенциите на Върховния представител към босненската бюрокрация са мнобройни и сериозни. Затова местните общности (или с посредничеството на своите елити, или използвайки механизмите на "пряката демокрация") би трябвало да представят собствените си изисквания по отношение на Върховния представител - например да съдейства през следващите 5-7 години жизненото равнище в страната да се доближи поне до това на най-бедните членове на ЕС. И, ако той не е в състояние да изпълни тази задача, да се разгледа възможността за оставката му

Какво би могло да се направи

Продължава да е актуален въпросът за доверието към институцията на Върховния представител от страна на местните общности, които имат конкретни, включително и чисто битови претенции към него. След 26 години присъствие на територията на Босна, тази институция би следвало най-сетне да докаже, че това присъствие не се свежда единствено до високите заплати, които получават нейните чиновници.

Трябва да бъде преодоляно отношението към Босна и Херцеговина като "подмандатна територия" на Европейския съюз. Назначаването за Върховен представител на човек, представляващ само един от "традиционните" политически центрове (в случая, представител на ЕС, посочен от Германия), едва ли може да се приеме положително, най-малкото предвид ниското равнише на конкуренцията между идеите, ограничаваща възможностите за избор на приоритетите на националното развитие. Стратегическата активност на реформираната институция на Върховния представител следва да бъде насочена към решаването на ключовата задача за материалната трансформация на Босна и Херцеговина, разширяването на нейния суверенитет и икономическата и състоятелност.

Задължително условие в тази връзка е кандидатите за поста Върховен представител предварително да представят програмите си за преобразования и списък на предлаганите от тях "услуги". Например, възстановяването на босненската железопътна и друга инфраструктура при максимално благоприятни условия и при пълна равнопоставеност на трите административни единици, като спазването на бюджетната дисциплина би могло да се гарантира от съответните органи на ЕС. Налагането на принципа на конкуренцията е задължително условие за ограничаване на постоянното увеличаване на заплатите на чиновниците от новото, реформирано Върховно представителство (коего поражда справедливо негодувание и формира своеобразен "колониален синдром" у местното население), както и гарантирането на необходимото ниво на мотивираност и отговорност от тяхна страна.

 

Бележки:

 

  1. https://www.justsecurity.org/75299/is-the-us-doubling-down-on-division-in-bosnia-and-herzegovina/
  2. https://ecfr.eu/article/great-power-politics-in-bosnia-how-berlin-can-stabilise-a-dysfunctional-state/


* Българско геополитическо дружество