04
Сря, Авг
2 Нови статии

Модернизацията на сръбската армия в контекста на концепцията за военен неутралитет

брой 3 2021
Typography

Въпреки официално декларираната от Белград политика на военен неутралитет, а най-вероятно именно в тази връзка, Сърбия реализира изключително сериозна програма за модернизация на своите въоръжени сили и повишаване на военната мощ на страната,  която няма сериозна конкуренция в тази сфера в региона на Западните Балкани, а и не само там.

Мястото на Сърбия в йерархията на балканските армии

От петнайсетина години насам, специализираният американски сайт Global Firepower наблюдава развитието на въоръжените сили на близо 140 държави по света, като всяка година публикува класация на най-силните армии на планетата. За целта експертите му използват над петдесет критерии, като започнем с финансирането на отбраната и свършим с логистиката и географската специфика. При това, благодарение на уникалния им подход и отказа да вземат предвид ядреното оръжие, често се оказва че дори и сравнително малки държави са в състояние да се конкурират с най-мощните армии в света по ниво на боеготовност на собствените си въоръжени сили. В региона на Балканите има само една страна, разполагаща с подобна армия и това, разбира се, е Турция. В рейтинга за 2021 тя е поставена на 11-то място в света, запазвайки тази позиция вече втора поредна година (впрочем, през 2019, тя беше на 9-то място). Естествено, в класацията за Балканите, турската армия твърдо заема първота място, още повече че е и четвъртата по мощ армия в НАТО. Очаквано, второто място в региона се заема от друг член на НАТО - Гърция (29-то място в света), но разривът между нея и Турция е доста сериозен (все пак, гръцката армия е в първата десятка на армиите на страните от НАТО). На трето място в региона е поставена армията на северната ни съседка Румъния (тя е на 41-во място в света, и на 14-то в НАТО), която леко е влюшила позицията си (през 2020 беше 40-та в света), но продължава да играе ключова роля, наред с Полша, в плановете на САЩ за мощно усилване на "източния фланг на алианса", от Балтийско до Черно море.

На пето място в региона е армията на Хърватска (63-та в света и 19-та в НАТО), на шесто е армията на България (67-мо място в света и 20-то в НАТО), на седмо е тази на Словения (88-ма в света и 23-та в НАТО), на осмо е армията на Албания (113-то място в света и 26-то в НАТО), на девето е армията на Босна и Херцеговина (121-во място в света), която не е член на НАТО, следвана от тази на Черна гора (123-то място в света и 27-мо в НАТО) и Северна Македония (133-то място в света и последно място в НАТО). Любопитно е, че в тази класация липсва Косово макар, че властите в Прищина още през декември 2018 взеха решение да трансформират "силите за сигурност" на самопровъзгласилата се държава в пълноценна армия.

Според класацията на Global Firepower, армията на Сърбия, която официално декларира, че няма намерение да става член на НАТО и ще следва политика на военен неутралитет, се намира на четвърто място сред армиите на балканските държави и е на 61-во място в света. При това, през последната година тя демонстрира сериозен напредък - през 2020 например Сърбия беше едва на 65-то място от общо 138-те държави в рейтинга на Global Firepower. Според експертите, ключова роля за това е изиграло тясното сътрудничество между Белград и Москва във военната сфера. Така, през миналата 2020 сръбските въоръжени сили получихна безвъзмездно от Русия шест самолета МиГ-29, 30 бронирани разузнавателно-патрулни машини БРДМ-2МС, както и 30 танка Т-72МС. Сред реализираните през 2020 договори бяха и тези за доставката на една батарея зенитни ракетно-артилерийски комплекси "Панцир - С1". Ще припомня и, че през октомври миналата година беше одобрено и споразумението за откриване на представителство на руското Министерство на отбраната в Сърбия с цел "оказване на подкрепа и оперативно решаване на въпросите, касаещи военно-техническата помощ и военното сътрудничество".

Според експертите на Global Firepower, в момента сръбските въоръжени сили наброяват около 80 хиляди войници и офицери (за сравнение, числеността на българската армия е само 33 хиляди), 304 танка и 1200 бронирани машини, над 230 артилерийски и 70 ракетни установки, шест изтребителя и 17 щурмови самолети, както и 55 хеликоптера, включително четири ударни. Макар че страната няма излаз на море, тя разполага с речна флотилия на река Дунав, включваща 6 патрулни катери, 4 минотърсача, както и два понтонни батальона. Сред задачите на флотилията е защитата и гарантирането на корабоплаването, военните превози, както и участие в антитерористични операции и международни мисии.

Това означава, че във военно отношение Сърбия несъмнено доминира в постюгославското пространство, включително по отношение на четирите държави членки на НАТО, които са част от него. Нещо повече, както вече споменах, тя превъзхожда и армията на България, отстъпвайки само на тези на Турция, Гърция и Румъния.

Модернизацията на сръбската армия

В рамките на осъществяващото се през последните години реформиране на сръбската армия, Белград акцентира най-вече върху модернизацията на военно-въздушните сили. За целта сърбите купуват и модернизират руски многоцеливи изтребители МиГ-29, както и щурмови и военно-транспортни хеликоптери Ми-35М и Ми-17В5.

Според сръбския вицепремиер и министър на отбраната Небойша Стефанович, подарените наскоро на страната от Беларус 14 изтребителя МиГ-29 ще бъдат доставени в Белград още до края на пролетта на 2021, при това модернизирани до четвърто поколение.

Освен това, той съобщи че сръбските власти планират да възстановят военните гарнизони в онези части на страната, където преди това е нямало такива, да формират и попълнят пехотен батальон в Лозница (до границата с Босна и Херцеговина), планински батальон в Прибой (край Враня, в Южна Сърбия, на 35 км от българската граница и на 20 км от тази с Косово), а също пехотен батальон в Пирот. Паралелно с това се формира и танков батальон с подарените от Русия танкове Т-72МС (вече са доставени 11, като се очаква останалите 19 да пристигнат до началото на 2022), а също танков разузнавателен дивизион, който ще бъде оборудван с 30 бронирани разузнавателни патрулни машини БРДМ-2МС. Предвижда се тези батальони да станат част от сухопътните войски на Сърбия. Впрочем, наред с руското и беларуското въоръжение, сръбската армия очаква доставка на френски зенитно-ракетни системи с малък обсег на действие Mistral 3. Според вицепремиера Стефанович: "Очаквам с нетърпение да завършим окомплектоването на още един дивизион самоходни гаубици Nora B-52, от които до края на 2021 ще разполагаме с 18". В процес на производство са около 30 бронирани машини „Милош“, „Лазар“, както и новите сръбски бронирани автомобили M-20 MRAP 6x6, произведени от завода на "Застава" в Крагуевац. Разширява се арсеналът от стрелково пехотно въоръжение и балистична защита, които се произвеждат от предприятие„Юмко“. Междувременно стана ясно и, че експерти от сръбския Генерален щаб проучват възможността за закупуване на руски системи за радиоелектронна борба "Красуха".

Освен това, до края на 2021 Министерство на отбраната в Белград ще вземе решение, дали да възстанови задължителната военна служба, както и в какъв формат. В тази връзка вече се подготвят казарми за приемане на потенциален нов военен персонал.

Впрочем, министерството обсъжда и модел, който трябва да даде възможност и на жените да участват на доброволни начала в армията. Според сръбските медии, връщането на задължителната военна служба ще струва на страната около 70 милиона евро годишно, като тази сума включва всички разходи - от военни униформи до осигуряване на жилище, но разходите ще бъдат по-високи, ако новобранците бъдат платени. В тази връзка, Министерството на отбраната предвижда механизъм, които да стимулират гражданите със специфични познания да предоставят услугите си в рамките на специални армейски информационни звена, така че да са от максимална полза за страната си. Разчита се по този начин сръбската армия да преодолее недостига от  инженери и IT специалисти.

Сред приоритетите на сръбските Въоръжени сили е и реорганизирането на специалните части, целяща повишаване на мобилността им и подобряване на техническата им оборудване. В последно време, сред ключовите приоритети е и постепенното внедряване на леки разузнавателни дронове и наземни бойни роботизирани платформи от първо поколение. През септември 2020 например на военното летище "Миленко Павлович" в Батайница бяха проведени изпитания на шест китайски ударно-разузнавателни дронове СН-92А. Купувайки ги, Сърбия стана първата балканска държава, разполагаща с ударно-разузнавателни дронове с обсег над 250 км. Впрочем, освен тях, на летището в Батайница бяха демонстрирани и китайски малогабаритни свръхточни ракети "въздух-земя" FT-8C, с лазерно насочване, използвани за ликвидиране на движещи се обекти, като бронетранспортьори например. Впрочем, те са в състояние да унищожават и танкове, ако ударят купола им. В същото време новите китайски дронове могат да се използват като основни компоненти на комплексните системи за разузнаване и насочване на артилерийския огъп, особено във взаимодействие със сръбските самоходни гаубици Nora B-52 (МГС-25 "Александър"), реактивните системи за залпов огън "Морава" и оперативно-тактическите ракетни комплекси "Шумадия".

За първи път дроновете СН-92А бяха демонстрирани през юли 2020 на военните учения "Съдействие 2020", провели се на полигона "Пештер", с участието на военновъздушни и наземни сили. В края на октомври 2020 пък, на полигона в Никинци бяха осъществени първите бойни стрелби с ракети FT-8С, след което китайската военна техника официално беше приета на въоръжение от сръбската армия. Най-важният елемент на сътрудничеството между Белград и Пекин във военната сфера обаче е споразумението за използване на китайски технологии при усъвършенстването на сръбските дронове "Пегас", чиито характеристики не отстъпват на тези на най-модерните ударно-разузнавателни безпилотни летателни апарати. Очаква се до края на 2021 сръбските Въоръжени сили да разполага са 12 такива дронове с високоточни боеприпаси, с което общият брой на дроновете в армията на Сърбия ще достигне 18 (6 китайски СН-92А и 12 сръбски "Пегас"). Реализацията на тази планове ще разкрие широки възможности за снабдаването на Въоръжените сили с такава техника, което значително ше повиши техния потенциал. Освен това, сръбската военна индустрия разчита по този начин да повиши експортния си потенциал и своята конкурентоспособност на международните пазари на военна техника.

Впрочем, през септември 2020 сръбският президент Александър Вучич съобщи, че Белград преговаря и за покупката на турски дронове Bayraktar TB2. Както е известно, турското Военно иминистерство е възложило производството на този ударен оперативно-тактически дрон с голяма продължителност на полета на компанията Baykar. Първоначално се планираше тези дронове да се използват за наблюдение в обширните и труднодостъпни плонински райони в Южна и Югоизточна Турция, където действат кюрдските партизани от PKK. Първият полет на Bayraktar TB2, създаден на основата на Bayraktar TB1, беше осъществен през април 2014, а само година по-късно вече беше приет на въоръжение от турската армия. Между другото, през 2014, той успя да подобри световния рекорд по продължителност на полета сред този тип дронове, като прекара почти 25 часа на височина 8 км. Това означава, че дори и снабдени с няколко ракети "въздух-земя", турските дронове могат да се задържат във въздуха над 10 часа. Дължната им е 6,5 м, а размахът на крилата - 12 м. Bayraktar TB2 има двигател с вътрешно горене Rotax 912, с мощност 100 к.с., може да носи до 150 кг полезен товар и да се издига на височина до 8200 м. От един команден пункт пък могат да се управляват едновременно три дрона на разстояние 150 км, което е със 100 км по-малко отколкото при китайските дронове СН-92А. В същото време обаче, турските дронове могат да осъществяват автономен полет три пъти по-дълго време от китайските и да носят по-голям товар. При нужда Bayraktar TB2 може да работи в напълно автономен режим, т.е. без да се управлява от земята, например ако командният пункт бъде унищожен от противника. Отличните му технически характеристики и специфичната конструкция разкриват широки възможности за по-нататъщната модернизация на този тип дронове. Слабото им място обаче е, че много от техните ключови компоненти се произвеждат извън Турция. В тази връзка ще напомня, че използването на дронове Bayraktar от азербайджанската армия по време на Втората Карабахска война накара някои държави да спрат да продават своите разработки на Турция. В дългосрочна перспектива това може да създаде сериозни проблеми на Анкара с модернизацията на въпросните дронове. Макар че турците биха могли да потърсят и алтернативни варианти - например да купуват двигатели от Украйна, а оптикоелектронното оборудване - от Китай, въпросът е, дали подобни решения няма да се отразят на качествата на турските дронове.

Несъмнено, евентуалното придобиване на Bayraktar TB2 би повишило съществено военния потенциал на Сърбия. Не бива да забравяме обаче, че покупката на толкова сложни системи изисква и допълнителни разходи за техническото им обслужване, внедряване и тактическа експлоатация. А също, което е и най-важното, за използването им във военни операции. В същото време, съвместните проекти на Белград и Пекин в сферата на военните разработки със сигурност пораждат сериозен интерес в Анкара, особено когато става дума за производство на дронове, предназначени за продажби в трети държави. При всички случаи Сърбия е силно заинтересована да разполага с проверена във военни уславия бойна техника от последно поколение. Военните стратези в Белград са наясно и за необходимостта от специалисти, способни да боравят с подобни свръхточни дистанционно управлявани въоръжения, които с течение на времето ще започнат да играят ключова роля във всички въоръжени конфликти. Като цяло, когато става дума за внедравянето и използването на роботизирана военна техните, следва да сме наясно, че в тази сфера Сърбия не изостава от стандартите на водещите армии на планетата. Разбира се, за да е в крак с времето, Белград ще трябва постоянно да инвестира както в сръбския военно-индустриален комплекс, така и за развитието на кадровия си потенциал, което предполага в страната да бъдат разкрити поне няколко нови научно-технически центрове. Очевидно е, че през следващите 10-20 години търсенето на различни модели разузнавателни и ударни дронове (леки, средни и тежки), както и на т.нар. "дронове-камикадзе", само ще нараства. Впрочем, те все по-често ще се използват и в гражданското строителство, индустрията, селското стопанство, метереологията, пожарно-спасителните и издирвателни операции. А държавите, произвеждащи качествени и конкурентоспособни дронови, ще печелят от тях десетки милиарди годишни, което означава, че всеки динар, който сърбите в момента инвестират в тази посока, със сигурност ще се изплати многократно.

 

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.4 2021