25
Сря, Ное
27 New Articles

Бъдещите глобални войни

брой 5 2020
Typography

През май 2020, в самия разгар на пандемията от коронавирус, американската Корпорация Ранд публикува изключително интересен прогностичен доклад, озаглавен "Бъдещето на войните през 2030: общ преглед и изводи" (1). В него се очертават основните тенденции в глобалното развитие на военно-политическата ситуация, въз основа на което се дават оценки и прогнози относно военните конфликти през следващите десетина години.

Легенда

СВ ІІІ Ядрените ракетни арсенали

САЩ Франция Великобритания Израел Пакистан Индия Русия Северна Корея

 

В хода на подготовката на доклада са интервюирани над 120 правителствени, военни и научни експерти и политолози от над 50 различни институции в Белгия, Китай, Германия, Израел, Япония, Йорднаия, Полша, ОАЕ и Великобритания, като проблемът се разглежда през призмата на геополитическите, икономически, екологични, правни, информационни и военни тенденции, очертаващи контурите на бъдещия глобален конфликт.

Основните геополитически тенденции

Както е известно, историята на военната наука изобилства с погрешни прогнози относно бъдещите войни. Както казва Чърчил, "генералите винаги се готвят за миналата война". В този контекст, в изказването си пред курсантите от Военната академия в Уестпойнт, през февруари 2011, тогавашният държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс отбелязва, че "От Виетнамската война насам, когато става дума за прогнозиране на характера и региона на следващите ни военни действия, никога не сме правили верните изводи. От инцидента с "Маягуес" (американски търговски кораб, завзет от камбоджанските "червени кхмери" през 1975 - б.р.) до Гренада и от Панама, Сомалия, Балканите, Хаити и Кувейт до Ирак. Само година преди началото на всяка от тези мисии не знаехме, че ще ни се наложи да ги предприемем".

Защо военно-политическите прогнози за бъдещите причини и харектеристики на войните обикновено не се оправдават? Обикновено това се дължи на липсата на системен подход при оценката на факторите, водещи до промяна на ситуацията, както и на възможното им влияние върху трансформацията на причините за военния конфликт и развитието на формите и средствата на въоръжените действия. Подобна комплексна оценка би трябвало да включва също геополитическите, екологични, информационни и икономически промени. Освен това, съществени фактори се оказват международното законодателство, общественото мнение, осветляването на случващото се медиите и т.н.

Да започнем със сегашните геополитически тенденции.

Поляризацията и свиването на мощта на САЩ. Както американската, така и световната общественост, се оказват все по-поляризирани по редица ключови въпроси, в това число касаещи вътрешната и външната политика и, в частност, политиката в сферата на отбраната. По отношение на САЩ тази сигуация поставя цялата отбранителна сфера в политическа задънена улица, ограничавайки способността на Америка да продължи да демонстрира глобалните си амбиции на свръхдържава в целия политически спектър, като започнем от проблемите с финансирането на бюджета за отбрана и стигнем до пасивната реакция на международните кризи. При това тази отрицателна динамика не показва признаци за отслабване и вероятно само ще нараства през следващите години.

Възходът на Китай. Обективно погледнато, следва да сме наясно, че задълбочаващата се проблематика на глобалното американско лидерство нямаше да е толкова съществена, ако не беше прякото влияние на петте споменати по-горе геополитически тенденции. В този контекст, няма как да не обърнем специално внимание на ритмичната динамика на нарастването на китайския военно-икономически потенциал. В икономически план, от 2014 насам, обемът на китайския БВП системно изпреварва този на САЩ и - според оценките на МВФ за 2019 - надхвърля 27 трилиона долара, което с 5,5 трлн. повече от съответния американски показател. Освен това, въпреки плановия характер на китайската икономика и петгодишните планове, президентът Си Дзинпин от известно време насам не споменава конкретни срокове за "достигането до комунизма", като вместо това акцентира върху "голямото подмладяване на Китай" в стремежа на страната на всяка цена да възстанови "законното си място на световната сцена" и да сложи край на "столетията на унижения".

Геополитическата дилема на Азия. В резултат от възхода на Китай, останалите държави, особено тези от Азия, реагират на нарастващите амбиции на своите по-големи и влиятелни съседи, като преосмислят въпроса за възможното си включване в борбата срещу Китай или пък, напротив, за присъединяването си към борбата на китайците срещу "колективния Запад".

Активизацията на Русия. Макар че Русия далеч отстъпва по своите възможности на някогашния Съветски съюз и изпитва сериозни икономически проблеми, свързани със спада на цените на енергоносителите, тя продължава да е военна суперсила, която действа все по-активно извън своите граници - при това не само в постсъветското пространство, но и в Близкия Изток и Африка, защитавайки статута си на велика държава.

Ерозията на европейския проект. Европейският съюз изглежда все по-разединен, все по-слабо заинтересован от участие в експедиционни операции извън границите на Стария свят и все по-съсредоточен върху собствените си проблеми, особено на фона на имиграционните и пондемични кризи, възхода на десния популизъм и продължителните последици от финансово-икономическия си упадък.

Перманентната нестабилност в мюсюлманския свят. Дори и след дългогодишната международна антирерористична кампания (а вероятно и в резултат от нея) Близкият Изток продължава да страда от ислямисткия тероризъм, системното лошо управление, икономическите си проблеми и нарастващото напрежение между Иран, Саудитска Арабия и Израел, които все по-често директно провокират конфликти в Сирия, Йемен и извън пределите на региона. А не бива да игнорираме и фактора Ислямска държава, чиито привърженици не са се изпарили.

Изглежда че нито един от тези проблеми няма да бъде решен в близко бъдеще и това най-вероятно ще определи и основните контури на вероятния бъдещ глобален конфликт.

Ключовите военни тенденции

На първо място сред основните тенденции във военната сфера бих посочил намаляването на конвенционалните въоръжени сили на САЩ. Защото истината е, че глобалното американско военно-икономическо превъзходство намалява. Въпреки "възраждането на дългосрочната стратегическа конкуренция", за което се говори в Стратегията за национална отбрана от 2018, въоръжените сили на САЩ вероятно ще си останат по-малки, в сравнение с периода на студената война. Освен това, те едва ли ще могат вече да разчитат на традиционното си технологично превъзходство, както беше непосредствено след Войната в Персийския залив.

Ръстът на нивото на модернизация и професионализма на въоръжените сили на американските съперници. Армиите на Китай (най-вече) и на Русия стават все по-боеспособни, тъй като продължават с пълна сила своята модернизация, професионализация и превъоръжаване. В китайския случай, в частност, нарастването на военната мощ вероятно ще продължи, като това ще доведе до значително съкращаване на качествения разрив между въоръжените сили на Китай и САЩ.

Частично подготвените за глобалното противопоставяне държави, като Иран или Северна Корея, не могат директно да се конкурират във военно-икономическо отношение със САЩ. В същото време обаче, готовността им за мащабни и дългосрочни асиметрични действия - като кибероперации, използване на различни ракетни комплекси или на оръжие за масово унищожение - може частично да компенсира и дори да изравни военно-стратегическите и оперативни възможности на тези страни. И, ако тази перспектива в развитието на отношенията доведе до война, въоръжените сили на САЩ ще бъдат принудени да търсят начини да неутрализират асиметричните възможности на противниците си. Само че опитът от последните години показва, че това невинаги е лесно.

Използването на тактиката на борба в сивата зона. Напоследък като такива сиви зони все по-често бива определяни трети държави или региони, на чиято територия се осъществява индиректен сблъсък между противопоставящите се големи играчи. Тактиката на действия в сивите зони включва използването на "посреднически сили" или частни военни компании, активното осъществяване на специални, информационни и психологически операции, наред с икономическия натиск, политическата корупция и други специфични инстументи на "скритата борба". Спецификата на противопоставянето в сивата зона е, че по правило, то не дава достатъчно правни основания за започване на открита война.

Ерозията на държавния монопол върху насилието. Общата ефективност на действията в сивата зона е частично свързана и с тази тенденция. Благодарение на трансформацията и промените на формите на въоръжена борба, недържавните субекти - или, в случаите на конфликти в „сивата зона”, посредническите сили - все по-лесно могат да дестабилизират държавата.

Революционният характер на технологията на изкуствения интелект. Разработките в сферата на изкуствения интелект за военни цели биха могли пряко да подпомогнат американската армия за изпълнение на различни задачи, като по този начни смекчат или балансират някои от основните тенденции във военната сфера. Само че тези възможности са свързани със съществени рискове, в случай, че бъде загубен достъпът до управлението на изкуствения интелект. От друга страна, използването на изкуствения интелект не е по възможностите само на американските въоръжени сили.

Анализът на изброените по-горе тенденции във военната сфера показва, че - както се твърди и в Стратегията за националната отбрана на САЩ от 2018 - "глобалното американско военно превъзходство вече приключва" и запазването на сегашния курс неизбежно ще доведе да укрепване на политическите антагонисти на Америка.

Тенденците в космическата, ядрената и киберсферата

През последните години комерсиалната експлоатация на космическото пространство рязко нарасна като до 2030 тази тенденция ще се запази и укрепи. Но, при положение, че все повече частни компании ще изстрелват свои микроспътници за предаване на данни или осигуряване на комуникации, общите държавни космически инфраструктури могат да станат по-малко устойчиви.

Възобновяване на разпространението на ядреното оръжие. Няколко "нестабилни" държави и най-вече Иран и Северна Корея, продължават да разработват ядрено оръжие, въпреки съгласуваните международни усилия за предотвратяване на неговото разпространение (в иранския случай) или за ликвиридирането му (в случая със Северна Корея). Но, ако тези усилия не постигнат желания резултат, по-нататъшните разработки на ядрено оръжие в Иран и Северна Корея могат да стимулират регионалната милитаризация и превантивните военни конфликти (например между Индия и Пакистан) или дори ограничена ядрена война.

Ерозията на ясните изисквания на договорите и споразуменията, ограничаващи използването на тактическо ядрено оръжие. Обективно погледнато, режимът на контрол на ядрените въоръжения отслабва (включително заради действията на Тръмп), което увеличава вероятността те да бъдат използвани в бъдеще от САЩ, Русия или Китай.

Информационният контрол. Постоянният мониторинг и управлението на компютърните, както и на мрежовите ресурси ще стават все по-актуални за вътрешната и международната стабилност. Умелото използване на информационния, психологическия и кибер- фактори може да окаже както успокояващо въздействие, така и да взриви масовото съзнание.

Кибершпионажът. С постепенното цифровизиране на все повече данни и съхраняването им във външни ресурси (в облак), осигуряването на достъп до подобна информация се превръща в основна цел на шпионската активност.

Киберсаботажът. През 2007 американската разузнавателна общност стигна до извода, че само малък брой страни разполагат със сериозни възможности да осъществяват активни действия в киберпространството. Десет години по-късно броят на тези държави нарасна над 30 пъти. В същото време значителна част от критично важната инфраструктура на САЩ остава извън прекия контрола на Департамента по отбраната или правителството, т.е. представлява сравнително лесна мишена за евентуална атака.

Тенденцията към сдържаност

Всички военни възможности са от значение само дотолкова, доколкото техните притежатели или субекти са склонни да ги използват. Множество фактори, като международното право, общественото мнение, отношението на медиите, технологичните възможности, предпочитанията на партньорите и оперативните императиви, определят онази степен на сдържаност, която противостоящите си страни демонстрира в хода на конфликта. Подобни чувствителни фактори са от съществено значение и днес и ще продължат да са такива и в бъдеще.

Нарастването на тревогата за евентуални жертви сред мирното население. Общественото мнение в либералните демокрации от "колективния Запад" става все по-чувствително към гибелта на цивилни граждани. Това обаче важи в по-малка степен за авторитарните режими, чиито лидери са по-малко подложени на обществен натиск в тази посока.

Спазването на международните нарми. През последните години САЩ все по-често стават обект на критики за това, че нарушават международното право. От друга страна, антагонистите на Америка и "колективния Запад" все по-умело съумяват да следват хуманитарните норми и закони, което им позволява да атакуват Вашингтон и в тази сфера, като това вероятно ще продължи в бъдеще.

Увеличаване на значението и ефективността на лъжливите обвинения и дезинформацията. В същото време, медиите се оказват все по-възприемчиви към дезинформация заради нарастващата роля на социалните мрежи, понижаване на нивото на доверие към правителствата и нарастващото влияние на нетрадиционните източници на информация. Тези тенденции дават все повече възможности за разпространение на т.нар. "фалшиви новини" или друга деструктивна информация, което потенциално би могло да ерозира възможностите за водене на военни действия. Последица от това за армиите на бъдещето би могло да стане задълбочаването на "сдържащия разрив" между решенията и практическите действия, особено в конфликтите с ниска интензивност.

Глобалните икономических тенденции

Първите три от описаните по-долу тенденции повишават вероятността от възникване на бъдещи конфликти, докато последните три определят начините, по които ще се развиват тези конфликти.

Усилващият се натиск върху глобалната търговска система. Протекционизмът в международната търговия преживява подем, макар че днес тя все още е по-свободна, отколкото непосредствено след Втората световна война. Все повече държави или международни организации налагат търговски ограничения или санкции, целящи да "сдържат" икономиките на противника. Така например, между 2008 и 2018 в търговските отношения между САЩ и Китай са били реализирани над 15 хиляди взаимни търговски мерки, огромната част от които са имали сдържащ характер. Освен това, в една или друга степен, налагането на международни търговски санкции постоянно се използва срещу Иран, Русия, Северна Корея, Венецуела и други държави.

Китайският възход. Политическите и икономически амбиции на Пекин постоянно нарастват. Освен в Азия, инициативата"Един пояс, един път" вече обхваща Африка, Южна Америка и Евразия, целейки установяване на по-тесни търговско-политически връзки с такива традиционна съюзници на САЩ като Великобритания, Франция и Германия. А паралелно с нарастването на икономическите интереси на Китай, пропорционално ше нарастват и интересите, свързани с неговата сигурност.

Търсенето на нови ресурси. Бъдещата глобална икономика ще изисква гигантски ресурси, като енергоносители и различни полезни изкопаеми, които обаче са ограничени. В същото време ограничаванто на техния добив и търговията с тях несъмнено съществено ще увеличи вероятността от бъдещ (глобален) конфликт.

Относителният спад на икономическата мощ на САЩ. На фона на китайския възход, икономическият растеж на САЩ и съюзниците им ще се забави, т.е. техният дял в глобалния БВП ще намалее. Макар че през 2030 Америка и партньорите си вероятно ще продължат да държат по-голям дял от световната икономика, отколкото техните потенциални противници, САЩ ще могат много по-малко да разчитат на неоспорима икономическа доминация.

Съкращаване на потенциала на западния военно-индустриален комплекс. Според експертите на Ранд, през 2030 САЩ и съюзниците им ще разполагат с по-ограничен избор на основни системи на въоръжение и по-малки възможности за ръст на военното производство. Сред причините за това е тенденцията към намаляване броя на компаниите, способни да се нагърбят със специфичните поръчки в сферата на отбраната, проблемите в производствените им линии, нарастващата технологична сложност на системите на въоръжение и по-слабо квалифицираните инженерни и технологични кадри.

Намаляване на ефективността на санкциите. Способността на САЩ да използват икономически санкции може да намалее, ако другите големи играчи създадат алтернативни системи за международна разплащания, ако координацията между Вашингтон и съюзниците му се усложни или бъде поставена под въпрос, или ако Китай направи своя финансов сектор далеч по отворен, отколкото е сега. Ако това се случа, на САЩ вероятно ще се наложи по-често да прибягват да използане на "твърда сила", т.е. да осъществяват класически военни операции.

Екологичните тенденции

Макар че последиците от климатичните промени ще се усетят с пълна сила едва след 2050, още до 2030 температурите на планетата ще нараснат с 1 градус по Фаренхайт (т.е. с 0,6 градуса по Целзий). Това ще повлияе съществено върху човешкото здраве, ще намали икономическата производителност и ще способства за появата на множество оперативни проблеми с базирането на войските в по-горещите зони на планетата, като Персийския залив например.

Недостигът на питейна вода. По-високите температури могат да породят и други странични ефекти. Сред тях е задълбочаването на проблема с недостига на питейна вода, включително в зоните, които и днес се характеризират с нестабилност и прояви на насилие и най-вече в Близкия Изток, държавите от Африка и някои части на Азия.

Достъпността на Арктика. Постянното топене на полярните ледове ще направи Арктика по-достъпна за корабоплаване и осъществяване на индустриално-икономическа активност, което вероятно ще повиши шансовете за възникване на конфликт в региона между конкуриращите се САЩ, Русия и Китай.

Повишаването на морското равнище. Паралелно с това, повишането на морското равнище ще породи хуманитарни проблеми и ще промени географията в редица геополитически чувствителни региони, като Южнокитайско море например, което ще окаже влияние върху китайските претенции за суверенитет върху островите в него.

Зачестяването на природните бедствия не само ще повиши необходимостта от мисии за оказване на помощ на пострадалите от тях райони, но и ще засегне регионалните военни бази на САЩ, включително в стратегически важни райони, които вече се изправени пред риска от наводнения, като Маршаловите острови, Гуам или остров Диего Гарсия. Това пък може да принуди Вашингтон да изтегли своите военни от тези региони.

Урбанизацията и мегаполисите. Новият глобален конфликт до голяма степен ще се определя от географията. Населението на планетата става все по-урбанизирано. През 2008, за първи път в историята си, повече от половината човечество живееше в градовете, като делът на това население нараства. До 2030 броят на мегаполисите с население над 10 млн. души ще нарасне от 31 до 41. С ръста на урбанизацията, особено в развиващите се страни, за управляващите ще става все по-трудно да поддържат реда и стабилността в тях. В тази връзка, за военното командване пък ше се окаже много сериозен проблем да разграничи военните от гражданските цели в бъдещите войни.

Евразийската vs англосаксонската ос

Както вече споменах, много от противоречията, провокирали сегашната глобална криза, ще запазят своята актуалност, като появата на пандемията от коронавирус само промени начина, по който те се проявяват.

Промени се например характерът на противоречията между ръста на производството и потреблението и наличните ресурси, т.е. възможностите на планетарната екосистема. Пандемията, която доведе до срив в производството на водещите държави в света донякъде снижи остротата на това противоречие, но само за кратко, създавайки в същото време предпоставки за установяване на контрол върху потреблението на основните слоеве на населението във всички страни, включително и високоразвитите.

В резултат възникват диспропорции в разпределянето на инустриалните мощности и ресурси. Тези дисбаланси пораждат конфликт на интереси между индустриално развитите държави и страните - доставчици на суровини. Тоест, основните играчи в този конфликт са високоразвитите западни държави и онези от Третия свят. Превръщането на Китай в първата индустриална държава на планетата, както и постигнатото от редица други развиващи се страни (като Индия например) високо ниво на техническо развитие, доведоха до качествена промяна в състава на страните в този конфликт. Това, както и активните усилия на САЩ да се превърнат в страна-износител на енергоносители, изведе на преден план битката за пласментните пазари. На свой ред, пандемията, която провокира спад на обема на потребяваните суровинни ресурси, рязко изостри този конфликт. На този фон, остротата на борбата на високоразвитите държави за контрол над суровинните ресурси на планетата значително намаля, макар и временно.

В същото време обаче, провокираното от пандемията намаляване на производството допълнително изостри противоречието между обема на глобалния "финансов балон" и размерите на реалния сектор на световната икономика. Това противоречие има антагонистичен характер, тъй като разрешаването му е възможно или чрез премахването - по един или друг начин - на глобалния "финансов балон", което би поставило под въпрос позициите на транснационалния финансов елит, или чрез неговата "конверсия" в реалния сектор на икономиката, което пък ще означава установяване на тотална икономическа доминация на въпросния транснационален финансов елит над планетата.

Тези процеси актуализират противоречието между гигантската глобална финансова власт на въпросния елит и липсата на негов политически субект, което може да бъде преодоляно или със създаването на единна световна държава и трансформирането на сегашния транснационален финансов елит в единствения субект на глобалната власт, или с прекратяването на финансовото господство на този елит в системата на международните икономически отношения, чрез възстановяване икономическия суверенитет на отделните държави.

Пандемията създаде благоприятни условия за рязко отслабване на суверенитета на националните държави и в частност тези от Европа, засега само в икономически план, принуждавайки ги да затънат в дългове пред глобалните финансови центрове и подчинявайки ги по този начин на транснационалните елити. Налице са обаче признаци за активна съпротива срещу тези опити от страна на националните елити. В частност, Конституционният съд на Германия поиска Европейската централна банка в срок от три месеца да обоснове мащабите на своите покупки на немски държавни облигации, очевидно подозирайки, че ЕЦБ неоснователно се стреми да увеличи паричната маса от евро.

В резултат от пандемията обаче, в далеч по-голяма степен се изостря противоречието между бездуховността на "свободния пазар", обосноваващ глобалната власт на парите, и духовните основи на съществуването на различните цивилизации. Разрешаването на това противоречие е възможно само чрез създаването на нова, различна от неудържимия стремеж към потребление (основаващ се на индивидуализма) духовна основа на световния ред. Този процес се проявява на различни равнища. На ниво обществени отношения например, той се проявява в рязко нарасналата популярност както на крайнолевите, така и на дясноконсервативните идеи, като зад последните все по-ясно застава т.нар. "национален капитал". На ниво международни отношения пък, сред нeговите прояви са усилващите се центробежни тенденции в ЕС.

Изострянето на конфликта между Китай и "колективния Запад" и мястото на Русия

На глобално равнище, основната отличителна черта ще бъде рязкото изостряне на конфликта по оста Китай - "колективния Запад", начело със САЩ. На този фон значението на продължаващия сблъсък между Запада и Русия може частично да загуби своята актуалност за западните елити. Нещо повече, ако анализираме реалното разположение на силите в света, не бива да изключваме възможността транснационалните елити да се опитат да използват именно Русия като важен инструмент за реализация на собствената си стратегия за справяне с Китай. Налице са редица основания за това, например фактът, че в момента тази страна е единствената на планетата (като изключим САЩ, разбира се) способна успешно да "участва" във всички разновидности на съвременната война, докато повечето останали "големи играчи" или никога не са разполагали с такива възможности, или пък са ги загубили през втората половина на ХХ век.

Впрочем, истината е, че дори и САЩ вече не могат да се разглеждат като достатъчно надеждна опора в усилията за реализация на мондиалисткия проект на "световна държава", тъй като с победата на Тръмп на изборите през 2016 американският национален капитал от реалния сектор демонстрира, че мощта му не е сломена. И дори ако Тръмп все пак бъде отстранен от управлението през 2021, вероятността да се появи друга подобна фигура, която при това ще действа още по-твърдо, остава голяма. Същата ситуация, макар и в по-мека форма, се наблюдава и в Европа. Що се отнася до Китай, транснационалните финансови елити нямат никакви основания да разчитат, че би подкрепил глобалния им проект. Тоест, остава само Русия, която при това се смята от мнозина американски стратези за класическо "слабо звена", заради икономическите си проблеми, слабостта на реалния сектор и националния капитал, както и недоверието на значителна част от руснаците към т.нар. "олигарси".

Предвид факта, че Китай е сред сериозните препятствия по пътя към създаването на "глобална държава", в постпандемичния период транснационалните елити ще се стремят максимално да изострят възникналите в тази страна икономически и социално-политически проблеми. Освен традиционните обвинения срещу Пекин във връзка с появата на сегашната пандемия, не бива да се изключват и опити, чрез Китай да бъде инициирана и друга подобна пандемия. Оказвайки се пред перспективата да бъде атакуван едновременно от западните национални елити и от транснациналните финансови елити, Пекин очевидно ще се стреми да укрепи алианса си с Русия, като съдейства за запазване стабилността на руската държава в сегашния и вид, защото - обективно погледнато - китайците не са заинтересовани от появата на една, прекалено силна Русия, подобна на някогашния СССР.

На свой ред, западните национални, както и транснационалните, елити, съзнавайки (всеки за себе си) опасността от руско-китайското сближаване, ще се стремят с всички сили да ерозират този процес, което вероятно ще намери израз и в усилване на активността на антикитайските сили (предимно от либералния лагер) в политическото пространство на Русия, както и да стимулират същественото изостряне на социално-политическата ситуация в страната, използвайки за целта обективните икономически последици от карантината и упражнявайки допълнителен натиск отвън. Естествено, промените в глобалната конфигурация на света ще доведат и до промени на ситуацията на регионално равнище.

Глобалният фронт от Африка до Арктика

На този фон, в зоната на Южен Кавказ следва да очакваме известно понижаване на напрежението в някои от зоните на етническите (грузинско-абхазкия и грузинско-осетинския), за сметка на повишаването му между такива държави като Армения и Азербайджан например, причината за което ще е техният периферен характер по отношение на проблемите на водещите световни играчи.

За сметка на това, вероятността от изостряне на военното напрежение в Източна Украйна и трансформирането му в мащабен военнен сблъсък вероятно ще нарасне, причина за което е тежката икономическа ситуация в Украйна, слабостта на централното управление, продължаващата идеологическа доминация на крайния национализъм и, съответно, значителното влияние на радикалните и крайнодесни движения и партии в политическия живот на страната. Но въпреки, че провокациите срещу сепаратистите от източните региони ще ескалират, избухването на мащабни военни действия е възможно само при изключително рязко изостряне на вътрешнополитическата ситуация в Украйна, което директно да застраши позициите на сегашните управляващи в Киев.

В Централноазиатския регион, както и в Близкия и Средния Изток, ще се запази високо ниво на нестабилност. Икономическите и социално-политическите последици от пандемията, в частност, биха могли да повишат вътрешното напрежение в постъветските централноазиатски държави и най-вече в Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан, където съществуват сериозни етнически и религиозни проблеми.

Гражданските войни в Сирия, Ирак и Афганистан ще продължат, но интензивността на американското участие в тези конфликти постепенно ще намалява, заради преориентацията на Вашингтон към разрешаване на рязко ескалиралите вътрешни проблеми, както и към случващото се в Югоизточна Азия. Най-вероятно ще се запази и сегашното ниво на военно напрежение между САЩ и съюзниците им от Персийския зали и Иран То обаче едва ли ще ескалира в открита военна интервенция срещу режима на аятоласите, поне в началния "постпандемичен" период.

Ще се запази, макар и на доста ниско ниво, вероятността от военен конфликт между Индия и Пакистан заради спорните територии между тях. За намаляването на риска ще способства изострянето на вътрешните проблеми, което ще принуди ръководствата на тези страни да отделят по-малко внимание на спорните въпроси между тях. На фона на изострянето на социално-политическите проблеми в Пакистан обаче, могат значително да укрепнат позициите на радикалните ислямистки групировки, което вероятно ще доведе до ръст на напрежението в отношенията със съседите , в частност, с Индия. Впрочем, поредният въоъръжен сблъсък между индийски и китайски военни в граничната зона на Хималаите показва, че голямата опасност за Делхи може да дойде от другаде.

В Африка може да се очаква ръст на напрежението най-вече за сметка на изострянето на вътрешните противоречия, като най-съществено ще нараснат икономическите, както и свързаните с тях етнически и религиозни противоречия. При това, влиянието на големите външни световни играчи върху конфликтите в този регион вероятно леко ще спадне. В същото време геополитическата същност на тези конфликти ще остане непроменена: противоборството между САЩ и съюзниците им, от една страна, и Китай и Русия - от друга. Войната в Либия ще продължи. В другите африкански държави въоръжените конфликти ще придобият предимно хибриден характер, тъй като геополитическите играчи ще използват вътрешните противоречия в тези страни за да си гарантират доминиращо влияние в тях.

В Югоизточна Азия също може да се очаква изостряне на военното напрежение, най-вече между Китай и САЩ, което пък ще влоши и отношенията между техните съюзници. И, в частност, между Русия и американските съюзници. На преден план ще излязат противоречията между Япония и Китай заради спорните острови, както и тези между Токио и Москва за Курилския архипелаг. Вероятно силно ще се изостри и тайванският въпрос. При това изострянето на всички тези конфликти може да достигне степен, при която те ще се трансформират в локални сблъсъци с участието на тактически бойни единици по море и във въздуха. В същото време обаче, вероятността те да преминат в пълномащабни въоръжени конфликти е малка, тъй като подобно развитие може бързо да ескалира в регионална или дори световна война, защото предполага неизбежен военен сблъсък между водещите световни силови центрове - САШ, Русия и Китай.

В Арктика последиците от пандемията могат да способстват за понижаване на напрежението във връзка с това, че на фона на по-сериозните проблеми, породени от пандемията, противоречията в региона ще останат на заден план. От друга страна, китайската активност по арктическото направление ще се запази.

В Латинска Америка също следва да очакваме ръст на военното и социално-политическо напрежение. В този регион традиционно има сериозни противоречия, като основното е свързано със стремежа на част от страните в него да се освободят от опеката на северния си съсед - САЩ. При това става дума за достатъчно големи държави, като Бразилия, Аржентина или Венецуела. Въпреки някои успехи в последно време, Вашингтон до голяма степен е загубил контрола над „задния си двор”, но няма никакво намерение да се примирява с това.  Използвайки вътрешните проблеми на тези страни, както и противоречията между тях, САЩ ще се стремят да възстановят контрола си, включително чрез промяна на неприемливите за Вашингтон правителства и елити. Тоест, американската активност по това направление, най-малкото, няма да намалее, тъй като при наличието на тенденция към ограничавате на влиянието на САЩ в света, връщането на региона под пълния контрол на Вашингтон придобива критично важно значение.

Голяма остава и вероятността от възникване на вътрешен въоръжен конфликт в Турция, във връзка с поредното изостряне на кюрдския въпрос заради икономическите и социално-политически проблеми, породени от пандемията и глобалната криза, като е налице риск той да прерасне в гражданска война. В Анкара също го осъзнават, освен това там подозират, че САЩ, Израел и Саудитска Арабия се опитват да активират проекта за т.нар. „Голям Кюрдистан”,  което обяснява и стартиралата през юли 2020 операция на турската армия „Орлов нокът” в Ирак. Всъщност, ако наистина станем свидетели на подобно развитие, то ще се дължи най-вече на задълбочаването на сериозните вътрешни противоречия на фона на неспобността на властите да ги разрешат. От това вероятно ще се възполват транснационалните и западните елити, за да сблъскат Турция с Русия.

За първи път от 150 години насам, пандемията доведе до реална опасност от възникване на вътрешен въоръжен конфликт в САЩ, където освен очертаните по-горе глобални противоречия, които с пълна сила се проявяват в тази страна, нарастват и идеологическите, икономически, етнически и религиозни противоречия. Доказват го избухналите, непосредствено сред облекчаване на карантината, расови бунтове. Рискът от възникването на подобен конфикт в Съединените щати съществено нараства заради бързите темпове, с които деградира интелектуалният потенциал на американския елит. Впрочем, ще нарасне – макар и много по-слабо – и вероятността от възникването на вътрешни конфликти в Китай както на идейно-политическа (противоречията между официалната социалистическа идеология и реалната капиталистическа икономика) и на етническа основа  - например в Синдзян, Хонконг или Тибет, или в други региони на страната, където населението най-силно пострада от пандемията.

Някои изводи

Въз основа на анализа на очертаните по-горе тенденции, както и на вече натрупания опит, може да се предположи, че бъдещият глобален военен конфликт ще има хибридна форми, както, че той на практика вече е започнал.

Хибридният характер както на съвременните, така и на бъдещите въоръжени конфликти още днес бива обусловен до голяма степен от сегашните военно-политически и технологични тенденции и се определя не толкова от уменията и коварството на противника, колкото от тоталната информатизация на обществено-политическите отношения, наличието на стабилни геополитически връзки, цифровата и икономическа глобализация и изострянето на климатичните, миграционните, а вече и на епидемиологичните фактори.

Няма съмнение, че очертаните по-горе тенденции ще се запазят, което означава, че бъдещата война няма да се характеризира с наличието на определени райони или театри на военните действия, нито пък ще има начало, край или временни примирия. По-скоро ще става дума за глобален и вечен хибриден конфликт.

 

Бележки:

  1. “The Future of Warfare in 2030: Project Overview and Conclusions https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR2849z1.html

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите