04
Пет, Дек
10 New Articles

Северният морски път: бъдеще без конкуренция

брой 5 2020
Typography

Един от основните фактори, гарантиращи просперитета на всяка държава през вековете, а и днес, е свързан с преодоляването на сухоземните и морски пространства. Производството и търговията вървят ръка за ръка, а стремежът към повече печалби е водещ.

Легенда

Северен морски път

Транссибирска магистрала

Маршрут през Суецкия канал

Достатъчно да си припомним времето на Великите географски открития, които отварят света за Европа. През следващите векове борбата за транспортните коридори по суша и по море определя взаимоотношенията между държавите. Сигурността и ситуирането на всяка от страните са подчинени на географията, природните ресурси, производството и транзита на стоките от една точка до друга. Факт е, че транспортните пътища по суша са свързани с висока степен на несигурност. Това не се е променило от времето на керваните, пренасящи товари през степите, прериите и пустините. В съвременния свят, независимо от развитието на високите технологии, наземните пътища продължават да бъдат един от основните коридори за товарен превоз. Неслучайно през последните години в Европейския парламент се разгоря жестока битка за премахване на т.нар. поправка Макрон, свързана с мобилността на превозвачите и ориентирана към елиминиране на конкуренцията на фирмите от Източна Европа. Първите ударени от пандемията на коронавируса отново са товарните камиони, които с часове чакаха и чакат да преминат границите между страните.

Преодоляването на морските пространства е по-сложен процес, тъй като изисква много познания и технологично развитие, гарантиращо успешното прекосяване на морета и океани. Акваториите също са част от политически споразумения и договори. Правните ограничения или привилегии определят времевите параметри и различните форми на политически, търговски, военни и енергийни взаимоотношения на заинтересованите страни. През последните години доказателствата в тази посока се увеличават непрекъснато. Позитивен факт е постигнатото на 12 август 2018 споразумение за статута на Каспийско море между крайбрежните държави, гарантиращо сигурността в региона[1]. Това обаче не се отнася за стратегическия Ормузки пролив, през който преминават 20% от международната търговия с петрол и газ. Препятствията, създадени от Иран през лятото на 2019 за преминаващите танкери и кораби на САЩ и Великобритания, засилиха напрежението в този ключов транспортен коридор.

В края на 2019 възникна ново огнище на несигурност в Средиземно море, подхранвано от засилващите се амбиции на Турция да се превърне в неоспорим фактор в проучването, разработването и транзитирането на газ от находищата в източната част на акваторията. Доказателство за това са спорните договори, подписани в края на 2019 и началото на 2020 между Турция и признатото от ООН правителство в Триполи (Либия) за обща граница между техните икономически зони в Средиземно море[2].

Битката за Арктика

Енергийният фактор е в основата и на битката за Арктика, която през последното десетилетие очертава динамичен модел на участници, различни възможности и многовекторни варианти за преструктуриране на това пространство. Концентриран израз на нарастващите интереси е т.нар. Северен морски път (СВП), който е плавателен маршрут и основна морска комуникация в Руска Арктика. СВП преминава покрай северните брегове на Русия, през моретата на Северния ледовит океан, и свързва европейските и далекоизточните пристанища на Федерацията, както и устията на плавателните сибирски реки в единна транспортна система. Дължината на пътя е 5600 км - от Карския пролив до залива Провидение. Освен това Северният морски път дава възможност да се стигне от Източна Азия до Европа много по-бързо и по-евтино. Сравнението на този маршрут с трасето през Малакския пролив и Суецкия канал дава близо 5000 спестени км , т.е. една четвърт от пътя. Интересът към Арктика нараства многократно след обявените резултати от геоложките изследвания, според които там има 1,67 трилиона куб. метра природен газ, 90 милиарда барела петрол и редки минерали на стойност един трилион долара. ООН прогнозира, че до 2050 температурите в Арктика ще се повишат с 3 до 5 градуса, което ще увеличи възможностите за преодоляване на високите географски ширини. Многомилиардните природни богатства активизират глобалните сили. Играта става още по-интересна след новите геоложки проучвания във връзка с хребета Гакел и решението на ООН, което потвърждава, че включените в заявката на Русия 1,2 милиона квадратни километра шелф са част от Федерацията в геоложки план[3]. Това увеличава потенциалните руски запаси от въглеводороди с 5 милиарда тона условно гориво.

Все по-често в публичното пространство ситуацията в Арктика се определя като „битката за новия Персийски залив“. Факт е, че претендентите за Арктика не са малко, като първо място по активност през последните години държат китайците. Географската отдалеченост не е пречка Китай да се обяви за „близка до Арктика държава“, която има план за прокарване на собствен „Полярен път на коприната“ със съответната инфраструктура и правен режим. Освен това Пекин спуска на вода ледоразбивачи и активно си сътрудничи, освен с Русия, и с други членове на Арктическия клуб като Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия[4].

В най-неизгодно положение в битката за Арктика са САЩ[5]. В новата ситуация леденият щит на Арктика, разделял от векове Русия и Америка, вече е пречка, а не защита за Вашингтон. Американските стратези осъзнават, че в близко бъдеще не само руските, но и китайските въоръжени сили ще са сериозна заплаха за северните американски земи в Арктика, което е препятствие и за достъпа на въоръжените сили на САЩ в Европа или Азиатско-Тихоокеанския регион. Предсказуемо е решението на Пентагона да провежда в Аляска колкото може повече учения на военноморския флот, морската пехота и бреговата охрана. В дипломатически план Белият дом се ориентира към принципа за свободно корабоплаване, "за да хвърли предизвикателство към Русия и други страни, претендиращи за водите, смятани от САЩ за международни". Неслучайно Вашингтон предвижда да обяви Северния морски път за "международни води"[6].

Проблемът обаче е в чл. 234 от Конвенцията по морско право[7], който предвижда специален режим за плаването по този маршрут. Северният морски път е исторически формирана единна национална транспортна комуникация на Русия. Идеята на Вашингтон е морското право да бъде "пренаписано" в интерес на САЩ с помощта на експедиционни бригади на морската пехота, получили вече команда да се готвят за действия в арктически условия.

Новата ситуация предполага и друга политическа риторика. Представители на военноморските сили и бреговата охрана на САЩ говорят за "нова свобода на корабоплаването" и засилване на американското морско присъствие на Север. А държавният секретар Майк Помпео заяви пред последния форум на Арктическия съвет, че в региона "са нахлули хищни сили"[8]. Въпреки тези усилия, САЩ все още трудно могат да се похвалят с добри резултати в защита на интересите си в Арктика. Засега те разполагат само с два ледоразбивача, при това единият служи като склад за резервни части, за да се поддържа в движение другият. Това е на път да се промени предвид решението на Конгреса на САЩ да отпусне 655 млн. долара за три нови тежки ледоразбивача за бреговата охрана. Обявено е, че корабите с водоизместимост по 17 700 тона ще могат да пробиват ледове с триметрова дебелина. Първият ще влезе в строя три години след като бъде бракуван сега действащият "Polar star".

Възможностите на Русия

САЩ трудно ще спечелят съревнованието с Русия, чиито предимства продължават да са неоспорими. Важен факт е, че Федерацията използва Северния морски път като единна транспортна комуникация в северните ширини още от времето на СССР. Ледоразбивачите от клас "Арктик" с водоизместимост 25 хил. тона могат да пробиват ледове с дебелина 2,25 м и да проправят проход, широк 33,5 метра. Суперледоразбивачите от клас "Лидер" с водоизместимост 72 хил. тона, които се очаква да влязат в строя през втората половина от 2020, ще могат целогодишно да плават по северното трасе и да чупят четириметрови ледове, оставяйки след себе си "път" с широчина 60 метра.

Строящите се вече плавателни съдове от проект 23550, с характеристики едновременно на ледоразбивачи, буксири и патрулни кораби, ще могат да разбиват лед с дебелина до 1,5 м. На борда си всеки от тях ще носи пускови комплекси за ракети "Калибър", 100-милиметрово оръдие, хеликоптер Ка-27 за борба с подводници в специален хангар и два скоростни бойни катера "Раптор", чиято цел е да преследват нарушители на границата и плавателните им средства да се вземат на абордаж. Очаква се първият кораб от този клас "Иван Папанин" да бъде спуснат на вода през 2023.

Освен това в Caнкт Пeтeрбург прoдължaвa cтрoитeлcтвoтo нa унивeрcaлнитe aтoмни лeдoрaзбивaчи oт прoeктa 22220. Прeз мaй 2019 бe пуcнaт нa вoдa втoрият ceриeн лeдoрaзбивaч „Урaл“, a прeз aвгуcт в Мурмaнcк бeше подписан дoгoвoр мeжду държавната корпорация „Aтoмфлoт“ и Бaлтийcкия зaвoд зa cтрoитeлcтвoтo нa трeти и чeтвърти серийни атомни ледоразбивача.

Паралелно с това, в рамките на този проект, Балтийският завод започна изграждането друг сериен атомен ледоразбивач "Сибир". През август 2019 държавната корпорация "Росатом" и Балтийският завод подписаха договор за изграждане на още два серийни атомни ледоразбивача по същия проект.

Поредно доказателство за осъществяването на амбициозната руска стратегия е положеният на церемония в Балтийския завод в Санкт-Петербург кил на третия сериен атомен ледоразбивач по проект 22220 - „Якутия“. Килът е първата част от корпуса на новоизграждащия се кораб. Плавателният съд се строи по поръчка на предприятието „Атомфлот“, част от руската държавна корпорация „Росатом“. Това е четвъртият ледоразбивач по този проект след „Арктика“, „Сибир“ и „Урал“. След завършването на строителството им Русия ще притежава най-голямата  група серийни атомни ледоразбивачи в света, обяви на събитието на 26 май 2020 руският министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров[9].

Очаква се универсалните ядрени ледоразбивачи ЛК-60Я, с мощност 60 мегавата, да станат най-големите и най-мощните в света, с което да се гарантира запазването на руското предимство в Арктика. Дължината им ще бъде 173,3 м, ширината - 34 м, а водоизместимостта - 33 500 тона. Тези ледоразбивачи ще могат да превеждат корабни групи в арктически условия, чупейки ледове с дебелина до три метра. Те ще гарантират преминаването на танкери с енергоносители от Ямалския и Гиданския полуостров, както и от шелфа на Карско море до пазарите на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион.

Прeз 2019 aтoмнитe лeдoрaзбивaчи нa Руcия ca cъпрoвoдили 510 мoрcки cъдa c oбщa брутнa вмecтимocт oт 30,28 млн. тoнa или 54% пoвeчe в cрaвнeниe c прeдхoднaтa гoдинa. Тoгaвa тe ca прoпрaвили пътя нa 331 cъдa c вмecтимocт 12,7 млн. тoнa.

Гeнeрaлният дирeктoр нa „Aтoмфлoт“ Муcтaфa Кaшкa обяснява знaчитeлнoтo увeличeниe нa oбщия брутeн тoнaж нa cъдoвeтe, cъпрoвoдeни oт aтoмни лeдoрaзбивaчи прeз 2019, c влизaнeтo нa пълнa прoeктнa мoщнocт нa зaвoдa зa втечнен прирoдeн гaз в приcтaнищe Caбeтa.

На 18 март 2020 „Росатом“ съобщи на своя сайт, че най-мощният ядрен ледоразбивач в света, "Арктик" е влязъл в тестов режим. По този начин се продължава традицията от 1960, когато бе пуснат първият в cвeтa aтoмeн лeдoрaзбивaч „Лeнин“[10].

Битката за Арктика предопределя и държавните планове на Кремъл. През 2018 обемът на превозените стоки е бил 20 млн. тона. През 2019 руският президент Владимир Путин постави задачата до 2024 товарния превоз по СМП да се увеличи до 80 млн. тона. През август с. г. Вячеслав Рукша - зам.-генерален директор на „Росатом“ и ръководител дирекция „Северен морски път“, отбеляза, че в края на годината обемът на товарните превози по СМП ще се увеличи с 45%, достигайки 29 млн. тона. В края на октомври 2019 друг висш чиновник от корпорацията "Росатом" - Максим Кулинко, прогнозира, че до 2035 този обем може да достигне 120 млн. тона. Това може да се постигне чрез промени в законодателството за въвеждане на данъчни облекчения и преференции за участниците в разработването на нефтени находища в Арктика.

Държавната корпорация „Росатом“ реализира държавната политика за удържане и разширяване на руските позиции в Арктика. Следваният от нея план е ориентиран към превозването на стоки от Югоизточна Азия в Европа по СМП, пренасочвайки част от товарите от южния път – от Азия в Европа, през Тихия и Индийския океан, Суецкия канал, Средиземно море и Гибралтарския пролив.

Освен това в „Росатом“ смятат да осигурят годишна доставка на 72 млн. тона товари, от които 43 млн. тона в контейнери. Според направените от корпорацията сметки, това ще съкрати с между 10% до 32% времето на превоза от най-големите азиатски пристанища (Хонконг, Шанхай, Йокохама, Пусан, Тяндзин) до главните европейски пристанища (Ротердам, Копенхаген, Хавър, Саутхемптън, Хамбург). Плановете на "Росатом" за 2020 са свързани с осъществяването на амбициозната задача да влезе в 15 най-големи световни морски превозвачи чрез товарни доставки по СМП, финансирайки проекта с почти 7 млрд. долара. Капиталните вложения на корпорацията в организирането на морски превози възлизат на 6,97 млрд. долара. От тях се предвижда 5,75 млрд долара да се изразходват за строителството на съвременни товарни кораби, а останалата част – за осъвременяване на пристанищната инфраструктура, за ремонт на флота и доковете. „Росатом“ планира да осъществи проекта със собствени средства, банкови кредити и чрез реинвестиране на паричните потоци от проекта – в съотношение 21%:50%:29%[11].

Комплексният план за запазване на руското статукво в Арктика включва и военния компонент. В средата на 2019 Северният флот на руските военноморски сили организира учение за откриване и унищожаване на подводници на условен противник по границата между Баренцово и Норвежко море. Преди това арктически отряд, включващ кораби и други плавателни съдове от Северния флот, проведе антитерористично учение в района на Нова земя. Това означава, че руските военни възможности гарантират актуалността и съблюдаването на Конвенцията на ООН по морско право.

Заключение

Арктика е с доказани огромни стратегически конвенционални ресурси, които коренно променят политическата, икономическата и военната картина на региона. Възможностите, които разкрива Северният морски път, за пореден път предопределят предсказуемия модел на противоборство, чиито резултат все още е свързан със защита на правните норми и държавната политика. Осъществяването на арктическите планове на Русия е гаранция за засилване на нейната мощ не само в региона. Това увеличава мобилността на конфигурациите в Арктическия клуб, което ще доведе и до преструктуриране на глобалната стратификация на морските пространства. Засилването на този процес е предопределено и от увеличаващата се междудържавна конкуренция при регулирането на сухопътните транспортни коридори. Ограничителната гранична политика, въведена в резултат на пандемията от коронавирус, едва ли скоро ще продължава да затруднява превозвачите. Очакваното приемане на поправката Макрон от Европейския парламент ще превърне европейската транспортна система в сериозно предизвикателство. Тоест, през следващите години морските транспортни коридори ще повишат своето предимство. А това означава концентриране на дипломатическа, икономическа и военна риторика и енергия към познатите морски пътища и към голямото и все още неизследвано предизвикателство и цел – Северния морски път.

 

Бележки:

 

[1] Конвенция о правовом статусе Каспийского моря, 12 августа 2018. https://ria.ru/20191001/1559318075.html

[2] Turkey renews military pledge to Libya as threat of Mediterranean war grows. https://www.theguardian.com/world/2019/dec/15/turkey-renews-military-pledge-to-libya-as-threat-of-mediterranean-war-grows

[3] Буланов, Ал. Холодный расчет: Россия наращивает влияние в Арктике. 9.04.2019. https://iz.ru/865635/aleksandr-bulanov-sergei-izotov/kholodnyi-raschet-rossiia-narashchivaet-vliianie-v-arktike

[4] По-подробно вж. Малинова, М. „Китайската национална идея и изменение на приоритетите в стратегията на развитие на националната политика на КНР: причини и следствия”, Международни отношения, XXXVIII, 3/2009, с. 113–128. ISSN: 0324-1092, (COBISS.BG-ID 1265701860).; Чанков, Г. Европейският съюз от системна гледна точка. Втори том : Въздействие на геополитическата и геоиконмическата среда върху Европейския съюз. Нов световен ред. Институт Общество на знанието. С. 2020, с. 97-99.

[5] Бачев. Ст. Параметрите на постамериканския световен ред. С. 2020; Буланов, Ал. Холодный расчет: Россия наращивает влияние в Арктике. 9.04.2019. https://iz.ru/865635/aleksandr-bulanov-sergei-izotov/kholodnyi-raschet-rossiia-narashchivaet-vliianie-v-arktike

[6] Larter, D. The US Navy returns to an increasingly militarized Arctic. 12.05.2020. https://www.defensenews.com/naval/2020/05/11/the-us-navy-returns-to-an-increasingly-militarized-arctic/

[7] Статья 234 Конвенция Организации объединнех нации по морскому праву. https://zakonbase.ru/content/part/84764

[8] Pompeo, Michael R., Looking North: Sharpening America’s Arctic Focus, Rovaniemi, Finland, May 6, 2019, https://www.state.gov/looking-north-sharpening-americas-arctic-focus/

[9] Мантуров заявил, что в России будет крупнейшая в мире группа серийных атомных ледоколов; https://tass.ru/ekonomika/8568099

[10] У России появится новый гигантский атомный ледокол. https://www.meretmarine.com/fr/content/la-russie-commande-son-brise-glace-nucleaire-geant

[11] Росатом планирует вложить почти $7 млрд в организацию перевозок по Северному морскому пути; https://www.atomic-energy.ru/news/2019/11/21/99302

 

* Преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър"