04
Пет, Дек
10 New Articles

Новата стратегия за национална сигурност на Полша и нейните "ядрени измерения"

брой 5 2020
Typography

През май 2020 полският президент Анджей Дуда подписа новата Стратегия за национална сигурност на страната, непосредствено след което положи венец пред паметника на маршал Юзеф Пилсудски във Варшава, вероятно за да демонстрира приемствеността между политиката на днешна Полша и тази на т.нар. "Втора Жечпосполита", съществувала в периода 1918-1939.

Новите моменти в Стратегията

Предишната стратегия беше приета през 2014, като различията между нея и новата са

очевидни и те касаят най-вече отношенията с Русия. Така, ако в документа от 2014 се твърди, че провежданата от Москва политика се отразява негативно върху сигурността на региона и се подчертава необходимостта от "разрешаване на трудните въпроси, съобразно стандартите на международното право", в този от 2020 директно се декларира, че "най-сериозната заплаха за полската сигурност е неоимперската политика на управляващите в Руската Федерация, осъществявана и с помощта на военна сила".

Като доказателство за това твърдение се цитира руската операция в Южна Осетия през 2008, квалифицирана в документа като "агресия спрямо Грузия", присъединяването на Крим към Русия (обявена за "незаконна агресия") и подкрепата на Москва за бунтовниците от Източна Украйна. Впрочем, модернизацията на руските Въоръжени сили също се тълкува в тази посока. Разбира се, не е забравена и "хибридната война" с чиято помощ - според авторите на Стратегията - Русия уж възнамерява да ерозира съществуващия световен ред за да си върне статута на свръхдържава и старите сфери на влияние.

Общата насоченост на Стратегията доста точно се характеризира от бившия полски министър на отбраната, а днес депутат, Йежи Мацеревич, според който той "съдържа ясната диагноза, че Русия е агресор, застрашаващ сигурността ни".

Както е известно, през последните години Варшава постоянно отправя подобни обвинения към Москва, които отвреме навреме придобиват откровено параноични измерения. Така, малко преди президентът да подпише новата Стратегия за национална сигурност, в полските медии се появиха твърдения, че руските специални служби уж са се опитали да провалят матурите в полските гимназии и техникуми, разпространявайки чрез електронната поща фалшиви съобщения за заложени в тях бомби. Което само по себе си е много показателно за степента на антируската истерия сред управляващите във Варшава.

След като дефинира основния противник на страната, новата Стратегия акцентира върху императивната необходимост отбраната срещу потенциалната руска агресия да се реализира съвместно със съюзниците на Полша от НАТО и да се гради на такъв ключов, според авторите и елемент, като американските военни бази на полска територия. Тук е мястото да напомня, че Варшава пое пред Вашингтон ангажимент да увеличи до 2024 военните си радзходи до 2,5% от своя БВП (за сравнение, Германия планира да увеличи военните си разходи едва през 2031, при това до не повече от 2% от БВП). Средствата ще отидат за закупуване на нови видове въоръжения (включително американски изтребители F-35), развитие на националните ВМС и създаването на т.нар. "войски за териториална отбрана", които според полските стратези следва да формират гръбнака на "партизанската армия", която ще действа в тила на противника, а в мирно време за осъществяват военна подготовка на цивилното население.

В Стратегията се отделя доста място на енергийните проблеми. На тях е посветен специален раздел, в който се посочва, че Централна Европа и Балканите са зависими от руския газ и петрол, а изграждането на газопровода "Северен поток 2" допълнително ще увеличи тази зависимост. В тази връзка се планира диверсификация на източниците за доставка на енергоносители, увеличаване капацитета на LNG-терминала в балтийското пристанище Швиноуйшче от 5 до 7,5 млрд. куб. м газ годишно, изграждане на втори терминал в Гданския залив и полагането на т.нар. Балтийски газопровод между Дания и Полша.

Отделно се разглежда полската политика спрямо държавите от проекта "Източно партньорство" - Украйна, Грузия, Молдова, Беларус Армения, и Азербаджан (първите три имат споразумения за асоциация с ЕС). Както е известно "Източно партньорство" беше инициирано от Полша и Швеция с цел привличането на шестте постъветски държави в западната сфера на влияние. Варшава разчита да съживи този почти замрял проект на насрочената за първата половина на 2021 среща на върха на страните членки на ЕС и "Източно партньорство".

В новата Стратегия неколкократно се споменава и Инициативата "Три морета", чиито инициатор също е Полша, този път съвместно с Хърватска. Всъщност и тази идея е заимствана от Пилсудски, който мечтае за създаване на доминиран от Варшава алианс - т.нар. "Междуморие", включващ държавите между Балтийско и Черно море и насочен едновременно против СССР и Германия.

По отношение на тезата, че "Русия увеличава настъпателния си военен потенциал", истината е, че НАТО и най-вече самата Полша правят точно същото, илюстрация за което са крилатите ракети с въздушно базиране и наземните ракетни системи с голям обсег, които поляците купуват от САЩ. Впрочем, самите руснаците твърдят, че техните действия са в отговор именно на тази активност на страните от Алианса, с което омагьосания кръг се затваря. Твърде странно изглежда и присъствието в полската държавна Стратегия на един руски регион - Калининградска област. В момента руските войски и воъръжение там за много по-малко, отколкото през 90-те години на миналия век например, а тяхната модернизация е в отговор на съответната активност на самата Полша и партньорите и от НАТО и най-вече САЩ. Що се отнася до руската зона за ограничаване/блокиране на достъпа и маневрите A2/AD в Калининград, тя има отбранителен характер (т.е. достъпът на противника ще се блокира само в случай на военни действия срещу Русия, а не в мирно време) и създаването и не нарушава никакви международни споразумения. Освен това, именно американските генерали открито говорят за наличието и изготвянето на планове за "потискане" на руските системи за ПРО и ПВО в Калининградска област, докато никой в Русия не твърди за подобни планове по отношение на разположените в Полша системи за ПРО и ПВО. Именно тясно свързани с правителството американски аналитични центрове, от типа на Jamestown Foundation, открито обсъждат, какви сили и средства ще са необходими за окупацията на Калининградския анклав, предлагайки след това той да бъде предаден на Полша.

"Ядрените амбиции" на Варшава

Освен това, обвинявайки руснаците, че на своите военни учения отработват нанасяне на ядрени удари по противника, самата НАТО всяка година провежда ядрените учения Steadfast Noon, в хода на които изтребители-бомбардировачи на държави от пакта отработвят именно такива удари. Впрочем, в тях участва (макар засега и с "неядрен статут") и полската военна авиация. Тук е мястото да напомня и, че през май 2020 посланикът на САЩ във Варшава Джорджет Мосбахер допусна възможността за прехвърляне на базирания в Германия ядрен арсенал на САЩ именно в Полша, което между другото би било изключително грубо нарушение на Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997, а пък изключително влиятелният американски "Атлантически съвет" още през 2016 призова полските самолети F-16 да бъдат включени в състава на ядрените сили на Алианса. Според Мосбахер: "Ако Германия иска да съкрати ядрените въоръжения и да отслаби НАТО, възможно е Полша, която плаща справедлив дял, наясно е с рисковете и се намира на източния фланг на Алианса, да разположи тези въоръжения на своя територия".

Последните данни сочат, че над 80% от населението на Германия смята, че наличието на американски ядрен арсенал в страната повишава заплахата от ядрен конфликт. През юни 2020 шефът на фракцията на социалдемократите (една от управляващите партии) в Бундестага Ролф Мютцених поиска той да бъде изтеглен, посочвайки, че неговото транспортиране и съхранение излизат много скъпа на страната. Освен това, подобно оръжие се оказва безмислено на фона на разработваните в Русия и Китай свръхзвукови ракети. Според Мютцених, ядрените бомби не укрепват сигурността на Германия, а тъкмо напротив - отслабват я, той като непредсказуемият американски президент Тръмп ясно даде да се разбере, че те могат да се използват не само с цел "сдържане на руснаците", но и за водене на реални бойни действия срещу тях. На свой ред, бизнесменът и депутат от "Алтернатива за Германия" Валдемар Хердт твърди, че САЩ не са изтеглили ядреното си оръжие от страната, защото "тя на практика продължава да е окупирана държава". Той смята, че продължилите няколко месеца усилия на Берлин да се договори за изтеглянето на американските части са приключили с отговора на Вашингтон, че "присъствието им на територията на Германия следва да се възприема като приятелски акт на доверие и сътрудзничество". Според Хердт, "очевидно САЩ не са склонни просто така да се откажат от доминиращите си позиции в Европа".

Междувременно стана известно, че американците възнамеряват да разположат в Германия новите си атомни бомби В61-12, разполагащи със системи за насочване с повишена точност. Твърди се, че серийното им производство ще стартира през 2020. Според експертите, повишената точност и вариативната мощност на модернизираните авиобомби ще увеличат вероятността, при определени обстоятелства, ръководството на НАТО да се изкуши да стартира ограничена ядрена война.

Известно е също, че американците стартираха производството на нови ядрени бойни глави с малка мощност W76-2. Някои специалисти смятат, че те са предназначени именно за водене на ограничена ядрена война в Европа и появата им е илюстрация за понижаването на прага на използването на ядрено оръжие. Всичко това напълно се вписва в плановете на САЩ, след изтеглянето им от Договора за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег, да разположат ударни средства за поражение на територията на Полша и трите балтийски постсъветски държави, като средство за нанасяне на първи удар срещу Русия.

Разбира се, в редица появили се в последно време статии в различни западни медии, включително тази на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, се твърди, че разполагането на американско ядрено оръжие в Европа е необходимо на пакта за по-ефективната "защита на мира и свободата на планетата". В същото време, нарастващата съпротива на големите европейски играчи и най-вече на Германия, които се опасяват, че това може да провокира унищожителен конфликт с руснаците, от който най-много ще пострада именно Европа, стимулира ръководството на НАТО да мисли за евентуалното му разполагане другаде, например в Полша, илюстрация за което са и думите на посланик Мосбахер.

Впрочем напоследък по сходен начин разсъждават и някои полски политици, политолози и експерти. Както е известно, Варшава неколкократно се опитваше да "обвърже" страната към американското ядрено оръжие. Така, през декември 2015 полският зам. министър на отбраната Томаш Шатровски спомена в щаба на НАТО за възможността на територията на страната да бъде разположено американско ядрено оръжие. При това той акцентира върху необходимостта Алиансът да престане да дали членовете си на две категории: "След като се говори за постоянно разполагане на войски на западните ни съюзници, същото следва да се отнася и за ядреното оръжие". По-късно сходни тези лансираха и други полски официални представители, някои от които - като генерала от резерва Валдемар Скшипчак например, не изключват възможността за нанасяне на ядрен удар срещу Русия.

Всъщност, Полша на практика вече е "приобщена" към ядрената стратегия на САЩ и НАТО, допускаща нанасянето на първи "изпреварващ и превантивен" ядрен удар по всяка държава по света, нарочена за враг. От 2014 насам полски военни самолети F-16 участват активно в свръхсекретните учения на Алианса Steadfast Noon, в които се отработва и използването на ядрено оръжие. По правило в тях участват ВВС на САЩ и европейските държави, на чиято територия е разположено американско ядрено оръжие (бомби В-61). По-рядко биват канени и други членки на НАТО, включително и Полша.

За приобщаватето на страната към американската ядрена стратегия свидетелства и изграждането в Редзиково на комплекса за ПРО на САЩ Aegis Ashore. Както е известно, той е унифициран, т.е. в контейнерите за ракети SM-3 могат да се разполагат и крилати ракети с голям обсег (до 2500 км) Tomahawk, способни да носят ядрени бойни глави с мощност до 200 кт).

Показателно е, че думите но посланик Мосбахер породиха подчертано положителна реакция сред голяма част от полския политически и военен елит. Смисълът на изявленията на повечето негови представители се свежда до тезата, че ако "Полша действително иска да се превърне в регионална суперсила и да доминира в Централна и Източна Европа, тя задължително се нуждае от ядрено оръжие". В същото време се твърди, че страната притежава всички възможности за разполагането на американско ядрено оръжие. От една страна, тя вече има потенциални негови носители - например купените от САЩ 32 изтребители F-35A Lightning II, способни да носят по два ядрени боеприпаса с мощност от 0,3 до 340 кт тротилов еквивалент. Именно такива боеприпаси са и новите американски бомби В-61-12, които САЩ възнамеряват да разположат в Европа, вместо остарелите В-61.

Тоест, разчита се на възможността за съвместно използване на ядреното оръжие на НАТО в рамките на концепцията Teilhabe (останала от ерата на студената война), според която членовете на пакта, неразполагащи с ядрен арсенал, имат правото да използват намиращото се тяхна територия стратегическо въоръжение на САЩ. При това обаче, американците запазват контрола върху кодовете за активиране на ядренито бойни глави.

Наскоро върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Тед Уолтърс заяви пред Комисията по въоръжените сили на американския Сенат, че: "ядрените сили са най-голямата гаранция за сигурността на нашите съюзници и основен стълб на всички военни операции на САЩ в Европа". Впрочем, в същото изказване той даде да се разбере, че е "привърженик на гъвкава политика по отношение на въпроса за нанасяне на първи ядрен удар", т.е. на превантивна атака с ядрени оръжия срещу Русия, "в случай на необходимост".

Макар че официално САЩ нито потвърждават, нито отричат наличието на американско стратегическо оръжие извън пределите на страната, според експертите, в Европа, включително в Турция, са разположени около 200 ядрени бомби В-61 с обща мощност 18 мегатона. Те се намират в подземните хранилища на шест военновъздушни бази: Бюхел (Германия) - над 20 броя, Авиано и Геди (Италия) - между 70 и 110 броя, Клайне Брьогел (Белгия) - 10-20 броя, Волкел (Нидерландия) - 10-20 броя, и Инджирлик (Турция) - между 50 и 90 броя. За доставката им до целите ще се използват изтребители-бомбардировачи F-15E, многоцелеви изтребители F-16 и изтребители-бомбардировачи Tornado GR4. Според

американския експерт в сферата на ядреното въоръжение Ханс Кристенсен, още 80 такива бомби се намират в централното хранилище на САЩ в авиобазата Къртланд, щата Ню Мексико. Тук е мястото да напомня, че Полша не притежава (нито пък се готви да изгради) със специални хранилища за разполагане на ядрени бомби. Дори и да допуснем обаче, че мечтите на полските "ястреби" се реализират, следва да сме наясно, че прехвърлянето на американско ядрено оръжие в Полша (или Прибалтика) може да провокира криза с мащабите на Карибската от 1962. При подобно развитие американските ядрени бомби със сигурност ще се превърнат в мишена на руските сили и средства, разположени в Калининград, Ленинградска област и дори в Крим, и във Вашингтон са наясно с това.

Освен това е очевидно, че САЩ няма как да разчитат на "победоносна малка ядрена война", само в рамките на Европа. Според проведената през септември 2019 от група учени в Принстънския университет симулация на ядрен конфликт между Русия и САЩ, този конфликт би могъл да започне с използването на конвенционални въоръжения, след което Русия ще нанесе предупредителен ядрин удар по граничната зона между Германия и Полща, а САЩ щеа реагират с ядрен удар срещу Калининградска област. След това, конфликтът неизбежно ще прерасне в тактическа (т.е. ограничена) ядрена война на територията на Европа за да ескалира в крайна сметка в глобален ядрен конфликт. В рамките на този сценарий, учените от Принстън смятат, че още през първите часове на конфликта ще бъдат убити над 90 милиона души. Въпреки това обаче, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг продължава да настоява за разполагането на голямо количество ядрено оръжие в Източна Европа. Днес това е един от приоритетите на Алианса, тъй като - според Столтенберг - Русия продължава да разширява влиянието си в региона. В същото време обаче, за него очевидно е без значение, че руснаците всъщност "рузширяват влиянието" си най-вече на своята собствена територия, без да преминават границите на НАТО.

В крайна сметка, малко след знаковото изявление на посланик Мосбахер, шефът на полското Бюро за национална сигурност (BBN) Павел Солох се опита да смекчи страстите с успокояващото твърдение, че "в момента Варшава не преговаря с Вашингтон за разполагане на американско ядрено оръжие на своя територия". Затова пък преговорите за прехвърляне от Германия в Полша на конвенционално въоръжение, както и на почти 10 хиляди американски военни, се развиват доста успешно. Неслучайно в началото на юни полският премиер изрази надежда, че броят на войниците и офицерите от САЩ на полска територия ще продължи да нараства, включително за сметка на прехвърляне на част от войските, дислоцирани в момента в Германия. Както е изветно, в момента в Полша вече има поне пет хиляди американски военни.

Деградацията на полското стратегическо мислене

Да се върнем обаче, на новата полска Стратегия за национална сигурност. Както вече споменах, един от ключовите раздели в нея е посветен на Русия. Показателно е, че в него тази страна се квалифицира като "провеждаща неоимпериалистическа политика" и директно се обявява за "най-сериозната заплаха за Полша". Ще напомня, че в предишната Стратегия от есента 2014, която беше публикувана след кризата в Украйна, бунта в Донбас, присъединяването на Крим към Русия и последвалите санкции и контрасанкции, се даваше далеч по-сдържана оценка. Там, в частност, се посочваше, че "като съсед на Руската Федерация, Полша смята, че както двустранните отношения, така и отношенията между НАТО и Русия и ЕС и Русия следва да се развиват на основата на пълното уважение на международното право, включително суверенитета и териториалната цялост на държавите, както и свободата на избор на собственото развитие и участието в политически и военни съюзни". Разбира се, и там се говореше "че възстановяването на позициите на Русия като основна държава, за сметка на нейните съседи, както и ескалацията на нейната конфронтационна политика, пример за която е конфликтът с Украйна и анексията на Крим, оказват негативно влиняние върху сигурността в региона". Ако нещата продължат да се развиват по този начин, можем да очакваме, че в следващата Стратегия за национална сигурност на Полша, Русия директно ще бъде посочена, дори не като "заплаха", а направо като "най-големия и враг".

Все пак ще напомна, че през декември 2019 полският президент Анджей Дуда призна, че Русия не е враг на НАТО и, че в момента Алиансът не е атакуван от никого. Това обаче е в очевиден разрез със съдържащите се в новата Стратегия обвинения срещу Москва, че "осъществява срещу НАТО и Полша многостранни и комплексни действи, с използване на невоенни средсттва", както и кибератаки и дезинформация. Впрочем, тогава Дуда заяви и, че "Русия е наш съсед, с който невинаги сме съгласни и смятаме някои негови действия за недопустими. Не става дума обаче за някаква враждебност". Той добави, че "истинските врагове на цивилизацията в момента са терористите". Само половин година по-късно обаче, в новата полска Стратегия за национална сигурност думата "тероризъм" е спомената само веднъж, а Русия се позиционира като най-голямата заплаха на Полша.

В тази връзка възниква въпросът, какво в развитието на отношенията между Варшава и Москва от 2014 насам обяснява, защо поляците са решили да предефинират толкова радикално отношението си към Русия, обявявайки я за "най-голямата заплаха" за собствената си сигурност? Истината е, че през този период в двустранните отношения нямаше кой знае какви кризисни моменти, като изключим икономическите санкции, инспирираната от самите полски управляващи "война със съветските паметници" и опитите Русия (като наследник на СССР) да бъде нарочена за един от инициаторите, съвместно с нацистка Германия, на Втората световна война. Тоест, възниква усещането, че сегашните управляващи във Варшава изглежда не приемат самото съществуване на Русия, както и факта, че липсват каквито и да било белези за нейния разпад, под въздействие на санкциите или други целенасочени подривни действия срещу тази страна. А по-лошото е, че те изглежда се опитват да градят цялата си идентичност и външна политика на антируска основа и то при положение, че самата Полша не присъства като противник в нито един сериозен руски стратегически документ. Което пък говори за своеобразна деградация на полската стратегическа мисъл от 2014 насам.

Плановете за противопоставяне на Русия

И така, Русия е дефинирана като най-голямата заплаха за Полша. Впрочем, в новата Стратегия са обозначени и държавите, на които Варшава следва да разчита, като на първо място сред тях са САЩ, следвани от европейските съюзници от НАТО. Що се отнася до препоръките във военната и военнополитическата сфера, в това отношение Стратегията не предлага нещо ново - препоръчва се например да бъде ускорен ръстът на разходите за отбрана, така че до 2024 те да достигнат 2,5% от БВП на страната.

Предлага се да продължи адаптацията на структурата на командването на полските въоържени сили в мирно и военно време към промените в средата на сигурност, както и укрепване на оперативните им възможности чрез увеличаване числеността на техния личен състав и въоръжението до зададеното равнище. Програмите за подготовка на въоръжените сили трябва да им позволят да справят успешно с предизвикателствата на съвременната мултидомейна оператнвна среда, асиметричните операции и необходимостта продължителен период от време да пребивават извън зоните на постоянна дислокация. Поставя се задачата за повишаване мобилността на военните части и ефективността на системата за тяхното обезпечаване и логистика, като вниманието се концентрира върху инвестициите в необходимата инфраструктура и транспортни средства.

Следва да бъде създадена и комплексна национална система за информиране за ситуацията, базираща се на данните на различните средства за разузнаване, комуникация, командване и управление и включваща национална спътникова система за наблюдение и беспилотни летателни апарати, работещи в мрежоцентрични структури, при гарантиране на необходимата криптографска сигурност.

Препоръчва се да се осигури способността на полската държава да осъществява ефективна противовъздушна отбрана (включително противоракетна), полските въоръжени сили да разполагат с оперативни възможности за нанасяне на високоточни удари на далечни разстояния, както и да разполагат с ефективна противовъздушна и противотанкова отбрана.

Освен това, следва да бъде създаден потенциал, гарантиращ пълната защита на националните морски интереси, чрез развитие на оперативните възможности на полския флот и укрепване на сътрудничеството му със съюзниците от НАТО, както и в регионален формат.

Ще се развиват оперативните възможности на полските въоръжени сили и, в частност, на Силите за специални операции, за борба с хибридните заплахи и осъществяване на антитерористични операции. В тази връзка се поставя задача да се създадат оперативни възможности за провеждане на целия спектър от военни операции в киберпространството, да се укрепят Силите за киберзащита и да се създадат възможности за осъществяване на активност в космоса, както и за информационна активност.

В Стратегията се подчертава и необходимостта да се реализира прословутата програма за създаване на т.нар. Сили за териториална отбрана и да се създадат условия за повишаване на общата готовност на гражданската отбрана на цялата територия на страната. Следва да се подобрят и качествените характеристика на желаещите да служат в армията, както и самият процес на тяхното привличане, системата за обучение и професионална подготовка на редовия състав, както и на мобилизационната система, включително подготовката на запасняците.

По отношение на полската отбранителна индустрия, независимо от формата на собственост, се препоръчва да бъдат създадани необходимите условия тя да удовлетворява дългосрочните потребности на въоръжените сили, включително реализирайки на практика резултатите от собствените си изследвания и разработки.

Важно място в стратегията се отделя на необходимостта от укрепване на потенциала на НАТО и ЕС с цел гарантиране сигурността на Полша и целия евроатлантически регион. За това, в частност, се препоръчва да продължи увеличаването и укрепването на военното присъствие на пакта по източния му фланг, да се разширят възможностите за приемане на съюзни войски на полска територия, както и да се гарантира активното участие на Варшава при формулирането на политиката за ядрено сдържане на НАТО.

Поставя се задачата за стимулиране на задълбочаването на отношенията между Алианса и неутралните Финландия и Швеция, разглеждани като "най-близките партньори на НАТО", предвид значението им за сигурността на Полша и целия Балтийски регион. Подчертава се необходимостта от развитие на сътрудничеството между НАТО и ЕС, включително унифициране на стандартите и подобряване на инфраструктурата, осигуряваща разгръщането на войските и военната мобилност в Европа, с цел да се постигне максимална синергия между двете организации.

Посочва се, че Полша следва да участва прагматично в развитието на общата сигурност и отбранителната политика на ЕС, включително в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество и Европейския фонд за отбрана, стремейки се да постигне взаимното им допълване с НАТО. В тази връзка се подчертава необходимостта да не се допусне по-нататъшно задълбочаване на разногласията между страните членки на ЕС (макар, че на практика тъкмо Варшава работи особено упорито за това) и страната да се ангажира конструктивно в процеса на европейска интеграция, участвайки активно във формирането на политиката на Съюза съобразно полските интереси.

Що се отнася до по-нататъшните отношения с Русия, много показателно е, че този изключително важен въпрос се коментира именно в раздела на Стратегията, посветен на НАТО и ЕС, а не в онзи за двустранното, регионално и глобално сътрудничество. В крайна сметка, след всички обвинения по адрес на Москва, на въпроса за "руския вектор" на полската политика е посветена само доста показателната препоръка: "по отношение на Руската Федерация да се прокарва двойнствена политика в рамките на НАТО, която от една страна да включва усилия за сдържане и отбрана, съчетани с готовност да се участва в диалог, основан на определени принципи".

Тоест, излиза, че Полша няма ясно дефинирана собствена политика спрямо Русия и в това отношение ще действа стриктно в руслото на политиката на НАТО.

Естествено, желанието за диалог с руснаците, само по себе си, е нещо положително, но когато е съчетано с множество обвинения и практически антируски действия от полска страна, както и със стремеж този диалог да се води на основата на определени условия (или по-скоро изисквания), както и поставената в Стратегията задача "да продължат, дипломатическите, правни и административни усилия за да бъдат прекратени руските енергийни проекти, увеличаващи зависимостта на Централна Европа от газовите доставки от Русия", много трудно може да се очаква, че резултатите от подобен "диалог" биха имали някаква практическа стойност. От друга страна, диалогът винаги е по-добър отколкото конфронтацията, особено ако тя е и военна.

В този смисъл, предишната полска Стратегия за национална сигурност от 2014 изглеждаше по-реалистична, доколкото предлагаше отношенията между Варшава и Москва да се развиват въз основа на принципите на прагматизма и взаимността и в съответствие с нормите на международното право.

Впрочем, следва специално да отбележа, че в новата Стратегия въобще не се споменава такъв ключов полски съсед като Беларус. Вместо това, бегло се говори за необходимостта от по-активни усилия за стабилизирането на източните съседи на Полша, включително в рамките на "Източното партньорство". Затова пък се подчертава, че следва да бъдат приети мерки, насочени към укрепването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, Грузия и Молдова, включително подкрепа за усилията за реализация на техните европейски и евроатлантически стремежи.

Някои изводи

В новата полска Стратегия за национална сигурност въобще не са отразени мащабните трансформации в глобалната икономика, социалната сфера и политиката, които вече са факт или тепърва ще се случват в резултат от пандемията от коронавирус. Това даде основание на някои полски експерти да заключат, че съдържащите се в нея рецепти много приличат на "диагностициране и лечение на пациент, който вече е мъртъв", а на редица местни медии да стигнат до извода, че Стратегията е остаряла още преди появата си, както и, че Полша на практика не разполага с истинска Стратегия за национална сигурност. В тази връзка възниква логичният въпрос, защо все пак беш приет подобен "суров" документ, който още днес се счита за безнадеждно остарял и неотразяващ адекватно реалността? При всички случаи Стратегияга вече се нуждае от сериозна доработка, а причините за прибързаното и приемане очевидно са чисто политически и нямат кой знае какво общо със загрижеността за сигурността на Полша.

 

* Българско геополитическо дружество