16
Сря, Юни
4 New Articles

НАТО, глобалната пандемия и Балканите[1]

брой 5 2020
Typography

 

Големите кризи имат и големи последици,

обикновено непредвидени…

Пандемията е глобален стрес-тест.

Франсис Фукуяма “Пандемията и политическият ред”

„Форийн Полиси”, юли-август, 2020

 

Легенда:

Италия, Словения, Хърватска, Унгария, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Гърция, България, Румъния

Западни Балкани

Република Сръбска

Членове на НАТО

Членове на ЕС

Преговарят за членство в НАТО

Преговарят за членство в ЕС

Обещано членство в ЕС в б ъдеще, но с пречки пред началото на преговорите

Подписали Плана за действия на членство в НАТО, но с блокирани преговори

Нежелани в НАТО на този етап

Незаинтересовани от членство в НАТО

           

Противно на някои предпазливи предупреждения за необходимостта от известна дистанция във времето за да се оценят напълно параметрите и последствията от изненадващата пандемия на новата вирусна инфекция SARS-COV2 (Ковид-19), още в разгара на кризата водещи учени и експерти се опитаха да идентифицират вероятните тенденции и влияния върху системата на международните отношения, глобалния световен ред и икономическото развитие. Аналогията с предходната финансово-икономическа криза от 2008-2009 и с предишни регионални вирусни пандемии (ебола, „свински грип“ H1N1, MERS и т. н.) само засили убеждението, че  човечеството е изправено пред най-значимото глобално предизвикателство от времето на Втората световна война. Въпреки че по своите вероятни резултати Ковид-19 е несравнима с историческите примери за опустошителните епидемии сред европейското население („испанският грип“ от 1918-1919 или „черната чума“  от ХIV век), редица експертни анализи очертават сценарии за сериозни икономически и политически тектонични промени.

В контекста на рисковете и заплахите при осигуряване на човешката сигурност като съставен компонент от системата за национална и международна сигурност трансграничният и междуконтинентален характер на новата пандемия изискват и глобални отговори. Наред с отговорността на националните правителства и обособените региони, от съществено значение е ролята и своевременните реакции на специализираните международни организации. Независимо че, за разлика от Европейския съюз и гражданските агенции на ООН, Организацията на Северноатлантическия договор е с основно военни функции за колективна отбрана, в процеса на трансформацията на Алианса след края на Студената война развитие получават и функциите за осигуряване на регионална и международна сигурност. През последните две десетилетия стратегическите концепции и военни стратегии на НАТО обръщат все по-голямо внимание върху готовността за отговор на новите асиметрични и невоенни заплахи за съюзните държави. Актуалните дискусии за новата пандемична криза включват и критични оценки в отговор на въпросите за адекватните реакции и наличните способности на пакта за справяне с подобни хуманитарни кризи.

„Черният лебед” или предвидена ли бе глобалната пандемия?

В теоретичните концепции за управление на рисковете е отделено място за своевременно идентифициране и отговор на изненадващи и непредвидими събития, образно назовавани „черни лебеди“ или „стратегически шокове“. В съвременната практика на НАТО през последното десетилетие периодично се въвеждат ключови индикатори за оценка на рисковете и прогнозиране на вероятни заплахи и предизвикателства пред сигурността и защитата на евроатлантическата общност. Първостепенно значение при функционирането на системата за ранно предупреждение имат разузнавателните анализи на специализираните национални и международни агенции. В последните дългосрочни стратегически прогнозни анализи на НАТО (Strategic Forecast Analysis) от 2013 и 2017 първостепенно внимание по отношение на асиметричните заплахи е отделено на международния тероризъм, киберзаплахите и „хибридните атаки“. В областта на човешката сигурност са посочени също глобалните климатични промени, демографският фактор и урбанизацията, както и неизбежните природни бедствия и катастрофи, но няма дори споменаване на „пандемични кризи“. Сериозно внимание се обръща на разпространението на ядрено оръжие и формално са споменати другите видове оръжия за масово унищожение – наличие на химически и биологически оръжия. В другия прогнозен стратегически документ на Алианса – „Рамка за бъдещи съюзни операции (FFAO) от 2018 се споменава  за „пандемични болести“, но те са поставени на 14-то място сред вероятните рискове и заплахи наред с „природни бедствия и причинени от човешка дейност аварии и катастрофи“[2].

Последният дългосрочен прогнозен анализ на ЕС съюз от април 2019 разглежда като основни предизвикателства в сферата на човешката сигурност проблемите за климатичните промени, демографските процеси, урбанизацията, миграцията и бежанските потоци. Единствено при констатацията за необратимата тенденция на застаряващо европейско население се споменава за традиционни болести като рак например, влияещи върху продължителността на живота, но не и за евентуална опасност от вирусни епидемии[3]. Впрочем, този вид заплахи е подценен дори в специализирания център на ЕС за предотвратяване и контрол на заболявания (European Centre for Disease Prevention and Control – ECDC). В годишния доклад на директора на ECDC за 2019, публикуван на 26 февруари 2020, скоро след началото на бързо разпространение на Ковид-19 в Европа, няма дори намек за новата вирусна пандемична инфекция.

Малко по-различна е картината с анализите на разузнавателни агенции, каквито са периодичните доклади на американскаа разузнавателна общност “Global Trends”. Още в анализа от 2008 на Националния разузнавателен съвет на САЩ изрично се предупреждава за възможна поява и бързо разпространение на „респираторно заболяване, за което няма адекватни противомерки“ и което може да предизвика „глобална пандемия“. Отбелязва се също, че подобен вирус може да възникне предимно в области с гъста населеност и тясна връзка между хора и животни, което е характерно за редица райони на Китай и Югоизточна Азия. Заплахата от такава пандемия се посочва и в следващите дългосрочни прогнозни анализи на американското разузнаване от 2012 и 2017. Нещо повече, според дългогодишния старши анализатор в ЦРУ и бивш ръководител на разузнавателен екип в Китай Кент Харингтън, директорите на националната разузнавателна общност (DNI) предупреждават през януари 2009 и март 2013 президента Барак Обама, а през януари 2017 и новия президент Доналд Тръмп, че евентуална глобална пандемия с непредсказуеми последици „не е хипотетична заплаха“. Харингтън добавя, че през януари и февруари 2020 ЦРУ е информирало Тръмп за разпространението на Ковид-19 извън Китай, но тези доклади не са били взети под внимание в Белия дом[4]. Сложните отношения между Доналд Тръмп и ЦРУ са демонстрирани и в края на април 2020, когато директорът на националното разузнаване публично обявява, че ЦРУ няма никакви достоверни сведения за пропагандните твърдения на президента и държавния секретар Майк Помпео, че вирусът Ковид-19 е „създаден от човешка ръка“ или е бил „генетично модифициран“[5]. Показателно е, че за пет месеца, от януари до юни 2020, са сменени трима директори на разузнавателната общност в САЩ (Джоузеф Магуайър, Ричард Гренел и Джон Ратклиф).

Въпреки, че основните критики на наднационално равнище за липса на адекватни мерки и закъснели реакции непосредствено след взривоопасното разпространение на новия коронавирус в Европа са към институциите на ЕС, още през април 2020 се появяват официални признания, че Северноатлантическият съюз също е бил изненадан от размерите на кризата. Във виртуално заседание (т. нар. webinar) на Парламентарната асамблея на НАТО на 8 май 2020 се отправят обвинения за сравнително забавени реакции при организиране на „невоенни мерки“ за справяне с „безпрецедентната и многообразна криза, засегнала нашето здраве, икономика, сигурност и дори нашият начин на живот“. Според участници в заседанието на Асамблеята, първият урок от кризата е, че „трябва да изградим много нови форми на солидарност и сътрудничество“ в рамките на НАТО и да се използва пълният набор от невоенни инструменти за да се окаже необходимата подкрепа за страните членки. В експертен материал, поместен в официалното издание на Алианса, се посочва, че пандемията е „прецедент в сферата на сигурността, за който бяхме най-малко подготвени“, и борбата с коронавируса се е превърнала в „тест“ за гражданско-военното сътрудничество. Същевременно се предупреждава, че част от проблема е преодоляване на предизвикателствата с масовото разпространение на неточни и неверни данни, открити дезинформации и „фалшиви новини“ и мощният неуправляем поток от разнопосочни съобщения и коментари в социалните мрежи, превърнал се в „инфодемия“[6].

Инструментариумът на НАТО за справяне с хуманитарни кризи

През последните две десетилетия системата за ранно предупреждение и отговор на кризи в Северноатлантическия съюз се развива и модернизира. Тя е сред фундаменталните функции на Алианса в сферата на сигурността и включва както военни, така и невоенни компоненти. Изграждането и е провокирано от появата на нови асиметрични заплахи, каквито са действията на международния тероризъм и кибератаките срещу чувствителни обекти за евроатлантическа сигурност. Сред най-важните инструменти в системата за управление на кризи на НАТО (NCRS) са свързаните с добиване, анализ и предоставяне на чувствителна специализирана информация за потенциални заплахи и рискове Система за разузнаване и ранно предупреждение (NIWS) и Ситуационния разузнавателен център (SITCEN). След срещата на Съвета на НАТО през юли 2016 във Варшава, в главната квартира на НАТО се създава обединено Управление за разузнаване и сигурност (JISC).

Още през 1998, в рамките на Евроатлантическия съвет за партньорство, се създава координационният център на НАТО за отговор на бедствия– Euro-Atlantic Disaster Response Coordination Centre (EADRCC), който е основен механизъм за граждански отговор при извънредни ситуации. Допълваща роля играят звената за логистична подкрепа на Алианса. Такива са NSPA (NATO Support and Procurement Agency), SALIC (Strategic Airlift International Solution), SAC (Strategic Airlift Capacity), MCCE (Movement Coordination Centre Europe), RAM (Rapid Air Mobility). В последните няколко години преди идентифицирането на новия коронавирус EADRCC организира поредица от дигитални учения и семинари в някои балкански държави за изпробване и обучение с новите инструменти на НАТО за гражданско-военно сътрудничество и координация на съвместните усилия за справяне с невоенни кризи. През юли 2016 такова учение за „отговор на здравно бедствие“ се провежда в Търгу Муреш, Румъния, а на учението „Босна и Херцеговина-2017“, в кантон Тузла, се тренира взаимодействие между медицински екипи и специализирани екипи за химическа, биологична и ядрена (CBRN) защита[7]. Общо в периода 2000-2019 са проведени 20 учения и семинари по линия на Координационния център на НАТО за отговор на бедствия, предимно в страни партньори.

След разпространението на новата коронавирусна пандемия в Европа изключително значение придобива тясното сътрудничество и споделяне на актуална информация между EADRCC и Европейския център за предотвратяване и контрол на заболявания (ECDC) към ЕС. Важни направления в Европейския център са Системата за епидемична разузнавателна информация (EPIS), Европейската система за наблюдение (TESSy) и Системата за ранно предупреждение и отговор  (EWRS). При изпълнение на логистичните транспортни мисии на НАТО за евакуация, медицински и други доставки важна роля оказва поддържането на постоянно сътрудничество с Европейската организация за безопасност на международното въздухоплаване и координиране на въздушния трафик над Европа EUROCONTROL.

Сравнително нов механизъм на НАТО за проследяване на извънредни граждански събития и най-общо „хуманитарни кризи“ е въведената в експлоатация през последните няколко години платформа Next Generation Incident Command System (NICS). Тя е разработена съвместно чрез Министерството за вътрешна сигурност на САЩ и програмата „Наука за мир и сигурност“ на НАТО. Първите тестове и изпитания на тази нова система за споделяне и анализ на чувствителна информация са проведени през 2017-2019 в четири държави от Западните Балкани (Босна и Херцеговина, Северна Македония, Хърватия и Черна гора). Буквално на следващия ден след като Северна Македония става пълноправен член на НАТО, на 27 март 2020, софтуерната платформа NICS  е предоставена на Центъра за управление на кризи в Скопие във връзка с националните усилия на правителството на Северна Македония за борба с Ковид-19.

Предвид възможността за активно използване на военна полиция и жандармерия в противоепидемиологични мероприятия специализираният Център за върхови постижения във Франкфурт (NATO Military Police Centre of Excellence) стартира експертен проект за извличане на поуки и изготвяне на директивни указания към тези специални военни части. На 31 март 2020 генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг възлага на създадената в съответствие с решенията на Съвета на НАТО в Лондон през декември 2019 Съветническа група (Reflection Group) да подготви препоръки за промяна в концептуалните и доктринални документи на Алианса с отчитане на опита в борбата с глобалната пандемична криза. В експертно-изследователската дейност за борбата с коронавируса се включват над 6000 учени по линия на програмата на НАТО Science for Peace and Security (SPS)[8].

Във връзка с разпространението на Ковид-19 в евроатлантическото пространство, американското командване предоставя за нуждите на многонационалните военни контингенти на НАТО изградената през 2018 специална платформа JARVIS (Joint Analytical Real Time Virtual Information Sharing System), която изгражда значима база данни и след анализ на получаваните сведения, обобщава направените изводи и поуки и ги предоставя във вид на препоръки до съответните армейски командири. Системата JARVIS получава и обработва данни от над 80 000 източници в целия свят. През април 2020 в обединеното командване на НАТО (SHAPE) е създадена и специална група за защита от вирусната инфекция Task Force Covid-19 под командването на генерал Оливие Ритиман[9].

Проблемите за борбата с глобалната пандемична криза са в дневния ред на първото в историята на Алианса виртуално заседание на Военния комитет на НАТО на 14 май 2020. В него участват началниците на отбраната на всичките 30 страни членки, включително и Северна Македония. Специално внимание заседанието отделя на въпроса за защита от разпространението на Ковид-19 сред военните контингенти на НАТО в Афганистан и Ирак. Обобщен информативен доклад за многонационалните усилия в борбата с коронавируса в Европа изнася председателят на Военния комитет на Европейския съюз генерал Грациани, след което са обсъдени мерки за повишаване взаимодействието и координацията между двете международни организации. На последвалото виртуално съвещание на Съвета на министрите на отбраната на НАТО, на 17-18 юни 2020, е утвърден оперативен план за продължаване борбата с Ковид-19 и подготовка за съюзна подкрепа на гражданските усилия при вероятна нова вълна на пандемията, включително и със създаване на нов резерв от медицинско оборудване и защитни комплекти[10].

Подкрепата на НАТО за Балканите

На 5 януари 2020 Световната здравна организация обявява за първи път избухването на епидемия, породена от нов вид коронавирус в десетмилионния град Ухан, столица на китайската провинция Хубей, който вече се е разпространил извън границите на Китай. Скоро след създаването на Извънреден комитет към СЗО на 30 януари е обявено и името на новия вирус, публично станало известно като Ковид-19. Първият случай на заразен с Ковид-19 в балканска страна е обявен на 20 февруари 2020 в румънския окръг Олтения. На 25 февруари поява на вирусната инфекция е обявена в Хърватия, а на 26 февруари в Гърция и Северна Македония. През следващата седмица наличие на заразени от коронавируса обявяват последователно правителствата на Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, Албания и България, а след тях  Турция, Кипър и Косово. Последната европейска страна, която обявява на 17 март наличие на заразен с Ковид-19, е Черна гора[11].

Правителството на Черна гора е и първото на балканска държава, което още на 26 март 2020 отправя официална молба към EADRCC за оказване на извънредна помощ за справяне с новата пандемична криза. Два дни по-късно черногорският парламент отправя призив и към ЕС за спешно подпомагане с 59.2 млн евро. Искания за логистична подкрепа към координационния център за отговор на бедствия в НАТО отправят на 27 март Албания, на 31 март Северна Македония и на 2 април Босна и Херцеговина. В периода от края на март до края на юни общо 15 държави от НАТО и страни-партньори (по линия на Източното партньорство, Истанбулската инициатива и др.) се обръщат с искане за помощ към EADRCC [12].

В началото на април 2020 Координационният център за отговор на бедствия на НАТО започва периодично публикуване на „Ситуационни доклади“, съдържащи конкретните мероприятия на многонационална и двустранна основа за подпомагане на държавите членки и партньори с необходимите медицински и други материални доставки и финансови дарения за справяне с пандемичната криза[13]. От посочените данни може да се види конкретният дял на отделните държави членки на Алианса в оказване на исканата помощ. Наблюдават се зависимости и влияния на дълготрайни контакти и връзки между съседни държави. За Централна и Източна Европа например, става ясно, че Полша оказва значителна подкрепа за Украйна, Румъния - за Молдова, Хърватия - за Босна и Херцеговина и Черна гора, а България и Гърция - за Северна Македония. Значителна е подкрепата на САЩ, чрез европейското командване на американската армия (EUCOM), за Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина, като идентични медицински доставки са предоставени на властите в двете съставни части на БиХ в Сараево и Баня Лука. 

Чрез KFOR конкретна помощ е оказана на 14 регионални центъра в Косово, като тя включва защитни облекла за 70 000 евро, както и полеви болници в Прищина и Грачаница. От Командване „Изток“ на KFOR е предоставена отделно медицинска помощ за кметствата в Северна и Южна Митровица. В края на май ВМА в София получава дарение чрез EUCOM от 900 PCR теста. От своя страна, българското правителство и БЧК организират предоставяне на извънредна помощ за Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Ирак, Молдова, Сирия, Северна Македония, Украйна и Черна гора. Сред тази помощ е дарение за Украйна от 500 защитни облекла и по 300 защитни облекла за Албания и Северна Македония. Като пример за навременно получаване на исканата помощ чрез EADRCC може да се посочи Северна Македония, която през първата половина на април получава 200 000 медицински маски от Словения, 100 000 маски и 5000 защитни облекла от Унгария, полева болница - дарение от Норвегия, медицински и хранителни доставки за 1.1 млн долара от САЩ, защитни облекла и тестове от Турция  и т. н.[14] Сред първите балкански държави, получили необходимата подкрепа по двустранна линия е Гърция, на която от Норвегия е предоставена полева болница със съответното специално оборудване и още една полева болница от Чехия[15]. Своевременна помощ изпраща и Турция за някои държави с мюсюлманско население в Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония), както и за държави в Централна Азия. От своя страна, Албания е сред първите европейски държави, която изпраща свой медицински екип от 30 души в силно пострадалата от пандемичната криза Италия.

В обобщената информация на координационния център на НАТО стриктно са посочени различните форми на помощ за посочените четири балкански държави за периода от края на март до края на юни 2020[16]. За Албания е посочена доставка на 2000 предпазни шлемове, 195 000 чифта медицински ръкавици, 300 специални маски и 800 медицински вентилатори. Доставките за Босна и Херцеговина включват 6000 бързи теста за установяване на Ковид-19, 4 100 000 хирургични маски, 1 000 000 хирургични престилки, 4 000 000 медицински ръкавици, 500 термометри, 360 диспенсери, 620 оксиметри, 340 монитори за кръвно налягане, 122 портативни рентгени и др.[17] За Северна Македония са доставени 40 000 бързи теста, 250 000 хирургични маски, 200 000 защитни облекла, 400 000 чифта медицински ръкавици, 500 интубаторни апарати, 100 оксиметри, 20 медицински вентилатори и др. Черна гора получава 50 000 антибактериални филтри, 5000 комплекти защитни маски и ръкавици, 20 000 аспиратори, 900 сензори, 1000 медицински помпи, 30 дефибрилатори и др. медицински продукти. В обобщената информация се съобщава, че за периода април-май, чрез EADRCC, SALIC и SAC, са осъществени над 350 въздушни полета с пренасяне на повече от хиляда тона оборудване и медицински доставки, както и сто полеви болници с капацитет от общо 25 000 легла. Според изявление на председателя на Военния комитет на НАТО Стюарт Пийч, с военни самолети на Алианса от различни райони на света са били евакуирани над 3500 граждани на съюзни държави.

Последици и предизвикателства

Още в разгара на бързото разпространение на Ковид-19 в Европа и САЩ редица световноизвестни учени и експерти в сферата на международните отношения и международната сигурност и ръководители на най-рейтингови „мозъчни тръстове“ споделиха своите прогнози за въздействието на глобалната пандемична криза в средносрочен план върху световната политика и икономика[18]. За Никълъс Бърнс няма съмнение, че Ковид-19 представлява най-голямата световна криза в това столетие и поради това ще има неизбежни политически, икономически и социални последствия. Според Стивън Уолт, съществуват признаци за ново затвърдяване на национализма, а правителства от различен тип (и авторитарни, и демократични) могат да се изкушат да се възползват от някои принудителни извънредни мерки и след преминаване на кризата, което би довело до по-малко открит и свободен свят. Джон Айкънбъри също споделя опасенията за „повече национализъм“ и изостряне на съперничеството между водещите икономически сили в света. Ричард Хаас конкретизира, че кризата пряко ще повлияе за продължаващото влошаване на китайско-американските отношения, което е в ход през последното десетилетие. Джон Алън изразява безпокойство, че освен вероятните неблагоприятни икономически последици, кризата може да предизвика социална нестабилност и конфликтност и „пренареждане структурата на световния ред“. Лари Гарет допуска, че глобалната пандемия допълнително би ускорила „функционалната криза на глобалния капитализъм“. За Кори Шейк кризата е своеобразен тест за управляващия елит в САЩ, тъй като официален Вашингтон вече не се възприемал в Европа като „глобален лидер“. Джоузеф Най доразвива тази тема с акцент върху разбирането за „националния интерес“: „Америка ще се нуждае от нова стратегия. Ковид-19 показа, че стратегията за социална сигурност на президента Тръмп от 2017 е неадекватна. При текущата заплаха  не е достатъчно да мислим за американската мощ над другите нации. Всяка страна поставя националните си интереси на първо място. Важният въпрос е, колко широко или тясно се определят тези национални интереси“.

Интересно е мнението на известния социален историк Найл Фъргюсън в интервю от 29 май 2020. Той се противопоставя на образните публицистични сравнения на пандемичната криза с „война“ като уточнява, че по-скоро е налице „дефункционален шок“. Глобалната информационно-технологична и транспортна революция във все по-силно „мрежово-интегрирания свят“ неизбежно ускорява разпространението на новите коронавируси. Според проф. Фъргюсън, не е правдоподобно да говорим за „пост-Ковид-19“ свят, тъй като не сме преживяли и „пост-СПИН“ свят. Така както сме се научили да живеем с вируси като СПИН (HIV/AIDS), така е наложително да се приучим да живеем в условията на нови коронавирусни епидемии[19].

В своя нова предизвикателна статия през юни 2020 Франсис Фукуяма описва негативен сценарий в резултат на пандемичната криза с упадък на САЩ, продължаваща ерозия на международния либерален порядък и възраждане на крайния национализъм и ксенофобия. Според него, в настоящия момент държавното управление в Съединените щати не е в състояние „да функционира ефективно“ поради „силната поляризация на обществото“ и „некомпетентния лидер“ на страната. Фукуяма предупреждава за продължаваща тенденция глобалното разпределение да се измества на Изток „тъй като, в сравнение с Европа или САЩ, Източна Азия „се справя по-добре с кризисната ситуация“[20].

В специално изследване на експерти от Колежа на НАТО в Рим е направен обобщаващият извод, че глобалната пандемия с Ковид-19 е „най-дестабилизиращото събитие в своите мащаби от Втората световна война насам“[21]. Още в увода на колективното изследване се посочва, че жертвите от коронавируса в Европа и Северна Америка през март-април 2020 са почти 70 пъти повече от жертвите на терористични атаки в периода 2001-2018. В същото време се припомня, че за 35 години вирусът на СПИН е довел до близо 32 милиона жертви в света, но въпреки това човечеството е преодоляло първоначалната страхова психоза от средата на 80-те години на ХХ век и се е научило да живее с това заболяване[22]. Когато се оценява ролята на НАТО в общата борба с глобалната пандемия се открояват основно логистичните функции на структурите на Алианса. В този контекст се поставя въпроса, доколко Северноатлантическия съюз е успял да постигне необходимите резултати след като още през 2002 (т.е. скоро след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001) е трябвало спешно да развие способности за борба срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, сред които е и борбата срещу биотероризма с възможно използване на биологически оръжия. В изпълнение на тези задачи е формулирана концепцията за отговор на подобни кризи в три последователни фази – 1. Reveal (оценка на риска), 2. Respond (непосредствен отговор срещу биологична атака), 3. Recover (преодоляване на последствията от такава атака)[23].

Още в обръщението си към заседанието на Военния комитет на НАТО на 14 май 2020 генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг призовава да се предприемат допълнителни усилия и подготовка за дълготрайни последствия от Ковид-19 за да не се допусне превръщане на „здравната криза“ в „криза на сигурността“. В редица коментари на представители на Северноатлантическия съюз се посочва и опасността пандемичната криза да предизвика социални вълнения, които биха могли да провокират открити конфликти на национално и трансгранично равнище.

Сред най-значимите рискове и заплахи, свързани по някакъв начин с развитието и последствията от Ковид-19, експертите от НАТО посочват няколко основни политико-военни, икономически и социално-културни групи. На първо място, подобно на ситуацията с ЕС, стои въпросът за ерозия на интеграционните процеси в Алианса и възможни щети върху престижа на евроатлантическата организация като генератор на международна и кооперативна сигурност. В този контекст все още е трудно да се прецени, доколко пандемичната криза косвено е повлияла на съществуващите противоречия и напрежение между държави членки на Алианса (Гърция и Турция, Турция и Франция, САЩ и Германия и др.). На следващо място стои въпросът за отражението на кризата върху бежанския натиск и миграциите към Европа от района на Близкия Изток и Северна Африка (MENA). Актуалните данни показват, че пандемията е забавила чувствително бежанските потоци, но състоянието в масовите бежански лагери в общо 13 държави продължава да е с взривоопасен потенциал.

В по-дългосрочен план икономическата стагнация (със средно 5% спад на брутния вътрешен продукт, според Световната банка) неизбежно ще се отрази върху приетите програми и национални планове за модернизация на въоръжените сили и исканото увеличение на военните бюджети до 2% от БВП. Във вътрешен план съществува дилемата, доколко психологическият ефект от кризата би могъл да се отрази непосредствено във взаимоотношенията между правителство и общество при изместване на центъра от държавно-центрична сигурност към индивидуалната човешка сигурност. В международен план основният въпрос е, доколко продължителна пандемична криза би се отразила върху съществуващата глобална взаимозависимост и днешния световен ред.

Конкретен пример за възможното отражение на Ковид-19 в национален план показва дискусията, организирана от German Marshall Fund, за ситуацията в регионалната сила на Балканите - Турция, където съществува силна поляризация между власт и опозиция. В краткотраен срок кризата с Ковид-19 е показала, че мерките на правителството на Реджеп Ердоган в определена степен обединяват голяма част от турското общество, каквито са резултатите и в повечето европейски държави. В същото време, според експертите, има признаци, че обществото продължава да е силно разделено и в по-дългосрочен план това би могло да доведе до нови социални вълнения. Изказва се мнение, че „страхът от коронавируса може да обединява обществото, но в същото време може и да разделя турците“. Признак за това е ожесточеният дебат между научните среди и фундаменталистките религиозни привърженици за спазване или не на епидемично-социалните мерки. Кампаниите за солидарност и набиране на дарения в овладени от опозицията регионални центрове се посрещат с противодействие от страна на централната власт[24].

В разгара на пандемията в Европа и Северна Америка, на 8 юни 2020, генералният секретар на Северноатлантическия съюз Йенс Столтенберг изнася програмна реч за подготовка на нова дългосрочна стратегическа визия „НАТО-2030“. В нея се призовава за заздравяване ролята на Алианса в един все по-несигурен свят чрез изграждане на модерни военни способности, укрепване на политическото единство и разширен глобален подход в период на засилващо се международно съперничество. Доколко страните членки ще са в състояние да постигнат тези амбициозни цели зависи и от конкретните резултати за реалната роля на НАТО в общите усилия за преодоляване на неочаквани глобални хуманитарни кризи като пандемията с Ковид-19.

 

Бележки:     

 

[1] Статията е в рамките на проект на БАН № ДН 20/2 на Фонд „Научни изследвания“-МОН „Съвременните Балкани и предизвикателствата пред България“.

[2] NATO SACT. Framework for Future Alliance Operations 2018, p. 15.

[3] ESPAS. Global Trends to 2030. Challenges and Choices for Europe, April 2019, p. 35.

[4] Harrington, Kent. “The Spies Who Predicted COVID-19”, Project Syndicate, 16 April 2020.

[5] “Intelligence Community Statement on Origins of COVID-19”, ODNI News Release, Washington DC, No. 11-20, 30 April 2020.

[6] “Coronavirus, invisible threats, and preparing for resilience”, NATO Review, 20 May 2020.

[7] Експертна конференция след учението в БиХ за извличане на необходимите поуки се провежда през януари 2018 г. в София.

[8] NATO Fact Sheet, “NATO’s Response to the COVID-19 Pandemic”, May 2020.

[9] В едно от първите си изявления след активизирането на NATO Covid-19 Task Force ген. Оливие Ритиман признава, че отговорът на пандемичната криза се е забавил, тъй  като „всички бяхме хванати малко неподготвени“.

[10] “NATO Defense Ministers Look to Counter Russia and COVID-19”, Department of Defense News, Washington DC, 18 June 2020.

[11] Правителството в Подгорица е първото в Европа, което още на 24 май съобщава, че в страната вече няма заразени граждани с Ковид-19. Близо месец по-късно, на 14 и 15 юни са регистрирани два нови случая на заразени черногорски граждани, пристигнали от Босна и Херцеговина.

[12] В документацията на EADRCC се споменава и България, тъй като на 5 май българското правителство отправя искане за използване на въздушен транспорт от НАТО за доставяне на медицински доставки от Китай.

[13] NATO EADRCC. Situation Report, No. 1, 1 April 2020 – No. 18, 26 June 2020.

[14] NATO Fact Sheet, “NATO’s Response to the COVID-19 Pandemic”, 14 April 2020.

[15] Още в края на февруари 2020 г. Гърция получава първите доставки на медицински маски и ръкавици от Китай.

[16] NATO EADRCC. Overview of Outstanding Requests for International Assistance, 23 June 2020.

[17] На 26 юни 2020 г. от мисията на НАТО в БиХ предоставят ново количество защитни облекла и медицински продукти за осигуряване на защитата от Ковид-19 за персонала на международното летище в Сараево.

[18] “How the World Will Look After the Coronavirus Pandemic”, Foreign Policy, 20 March 2020.

[19] World Economic Forum, 29 May 2020.

[20] Fukuyama, Francis. “The Pandemic and Political Order”, Foreign Policy, July-August 2020.

[21] Tardy, Thierry /Ed./. Covid-19: NATO in the Age of Pandemics, NDC Research Paper, Rome, No. 9, May 2020, p. 15.

[22] Според статистиката на СЗО пикът на смъртни случаи, причинени от СПИН е през 2003 г. с приблизително 1.4 млн починали. За 2018 г. се отчитат приблизително 770 000 смъртни случаи при общо заразени със СПИН над 74 милиона души – UNAIDS Global HIV & AIDS statistics, 2019 Fact Sheet.

[23] Tardy, Thierry /Ed./. Covid-19: NATO in the Age of Pandemics, p. 51-59.

[24] Erdogan, Emre. “The Impact of the Coronavirus Pandemic on Polarization in Turkey”, On Turkey, German Marshall Fund, Washington DC, No. 3, April 2020.

 

*Преподавател във Военна академия „Г.С. Раковски”

Поръчай онлайн бр.3 2021