Геоикономически предпоставки за изграждане на нови сухопътни гранични връзки между България и съседите й

В миналото държавните граници, често пъти по политически причини, са били пречка за осъществяване на трансгранично сътрудничество, но в новите условия тези пречки изчезват една по една. Това определя необходимостта от оптимално управление на границите чрез усъвършенстване на планирането и подобряване на взаимодействието на национално, регионално и местно ниво. Тази роля е вменена на публичния сектор, който има грижа да гарантира граничната сигурност и контрола на достъпа до територията на страната, и на бизнеса, който се стреми да увеличава икономическото си присъствие от двете страни на границата. В настоящата статия ще ще се опитам да очертая някои възможности за подобряване на пограничната свързаност, чрез изграждане на нови контролно-пропускателни пунктове и на социално-икономически коридори от ключово значение за развитието тези територии между България и нейните съседи.

Общата дължина на българските граници е 2 368 км. От тях 1 225 км е външна граница, като 412 км е морска, а 813 км е сухопътна. През последните четири години преминаванията на лица - граждани на трети страни, през гранично-пропускателните пунктове  (ГКПП) по българските граници се увеличава с равномерни темпове с около 10% годишно. В нашe време и особено в Европа границите свързват държавите и са важно условие за добросъседство и взаимноизгодно сътрудничество, защото успешното развитие на която и да било страна е невъзможно в ситуация на международна изолация. Днес в нашето геоикономическо пространство функционират 36 ГКПП в режим на работа 24/7. От тях 20 ГКПП са на външните граници (5 на българо-сръбската граница; 3 на българо-македонската граница; 3 на българо-турската граница; 4 на морска граница и 5 на въздушни граници), а 16 ГКПП са на вътрешни граници (6 на българо-гръцката граница и 10 на българо-румънската). Граничните територии и пунктовете за пропускане на населението, стоките и товарите са важно съсредоточие, с ключово социално-икономическо значение за регионалното развитие и развитието на пограничните връзки между отделните страни.

Подобряване на трансграничната свързаност между България и Турция

Промяната в геополитическата ситуация, както и географското разположение на България и Турция,  ги изправя  не само пред значително нарастване на миграционния натиск, но и пред разширяване на веригите на доставка, използвани при трансграничното движение на стоките и тяхното управление. Това предполага, че е необходимо да се засили регионалната икономическа активност между двете страни с цел създаване на устойчива регионална икономика. Следва също така да се създават условия за подобряване формите на сътрудничество между България и Турция за противодействие на незаконната миграция и трансграничната престъпност. Това налага да се търсят решения и за подобряване на пропускателната способност от двете страни на границата. Трансграничното сътрудничество между България и Турция придоби още по-голямо значение след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Сигурността на българско-турската граница, която е външна за Съюза, може да се постигне чрез повишаване възможностите на Република България за оценка, ограничаване и ефективно противодействие на заплахите и рисковете върху средата за сигурност, свързани с контрола на границите и установения граничен режим. Така чрез трите международни ГКПП на българо-турската граница (Капитан Андреево – Капъкуле, Лесово - Хамза Бейли и Малко Търново) България е свързана с пътната инфраструктура на Турция, а оттам са и най-преките пътища по суша към страните от Близкия и Средния Изток. За нашата страна тази граница има по-голямо значение, отколкото за Турция, въпреки че през последните години, по конюнктурни съображения, добрата свързаност на националното ни географско пространство с това на Турция не допринася особено за контактите ни със съседите на България от втори ранг – Ливан, Армения, Грузия, Иран, Сирия и други близкоизточни страни, поради политическата нестабилност в този район. С близките и немного отдалечените райони на Турция обаче, се осъществява засилен обмен на стоки и транспортни услуги. Затова се предвижда и откриването на нови ГКПП между България и Турция. В момента се договарят такива при Резово, Странджа - Малкочлар и Белеврен - Ахметлер, чрез които да се създадат възможности за гарантиране на по-плавно преминаване на потоците от хора, превозни средства и товари по границите без да се намалява нивото на сигурност в рамките на ЕС.

За подобряването на трансграничното сътрудничество между България и Турция е добре да се помисли и за изграждане на ГКПП село Голям Дервент (България) - село Хаджилар (Турция). В този район има разлики и в инфраструктурата на двете страни, като по-голям интерес към инвестиции в инфраструктурата има България. Тъй като инфраструктурата е по-добра от турска страна, Анкара има по-малко стимули да се инвестира в нея. Съответно, броят на предложените от България инфраструктурни проекти е много по-голям, отколкото предложените от турска страна. В тази връзка, трябва да се търсят общите интереси. Това предопределя и възможността за изграждане на локален трансрегионален коридор по направлението Ямбол - Елхово - Маломирово - Село Голям Дервент (ГКПП-България) - Хаджилар (ГКПП-Турция) - Чоке - Сулуглу – Хавза - Истанбул, който да съчетава богатата история и красивата природа, стимулирайки най-вече развитието на туризма, а оттам и търговията. От българска страна, граничният пункт може да бъде изграден при село Голям Дервент. Селото, както и целият район в радиус от 20 км, са изключително слабо населени. Най-близките села, до които има автомобилен път, са Вълча поляна (на 7,5 км), Лалково (на 12 км) и Раздел (на 13 км), а близките градове са Елхово и Ямбол. В миналото селото се е намирало на важен търговски път в рамките на Османската империя. Пътят, който води до селото и оттам до Турция е основният римски път, през който по билото на едно планинско разклонение са минавали търговските кервани към Азия. От турска страна, контролно-пропускателният пункт може да бъде изграден при село Хаджилар, след което пътят да продължи в посока село Чоке (Hacı Danişment Köyü) и оттам към Селиолу и Лaлaпаша за да достигне Хавза (Havsa), където да се включи в магистралата за Истанбул. Сега разстоянието от Елхово до град Хавза е 158 километра, а при изграждането на ГКПП, ще намалее на 88 километра, което е почти двойно по-малко.

Необходимо е да положат усилия за изгражане на нав ГКПП на турско-българската граница при село Странджа (България)  -  Малкочово (Турция). Село Странджа се намира в планински район, като часст от землището му е зад пограничните заграждения, почти изцяло в полите на Странджа. Има изключително добри условия за лов, най-вече на диви прасета. Първоначално е носело името Кайбилар, но впоследствие, с указ на цар Борис III, е преименувано на Странджа. Изоставяйки имотите си в Одринско и Лозенградско, много български семейства предпочитат да останат да живеят в близост до турската граница, с надеждата, че някой ден отново ще се върнат по домовете си и ще обработват земите си. От другата страна се намира село Малкочово (Malkoçlar). То е в околия Ковчаз, вилает Лозенград. На практика, чрез изграждането на този контролно-пропускателен пункт, ще се създадат условия за реализация на проекти за трансгранично сътрудничество между българските и турските партньори. Включително за изграждане на транспортен коридор започващ от предградието на Истанбул -  Чаталджа, и продължаващ по направление село Чакалъ - Лозенград - Кофчаз - ГКПП Малчоково - ГКПП село Странджа - село Воден - Болярово - Елхово - Ямбол. Логично е двете общности да имат обща стратегия за устойчиво развитите и повишаване качеството на живот на хората, което изисква съвместни решения на идентичните проблеми, дефинирани от двете страни на границата, както и осигуряване на по-лесен достъп до пазарите на Истанбул. В тази връзка, специално внимание следва да се обърне и на направлението от ГКПП село Странджа - село Горска Поляна - село Факия -  Средец - Бургас  като се създадат условия за лесен и бърз достъп предприятията в Бургаска област до турския пазар и възможност за допълнително развитие на туризма между двете страни.

Странджанският регион, който поради близостта на държавната граница, в течение на няколко десетилетия търпи  негативи от ограничения  достъп, е сред най-бедните и слаборазвити региони в България. Процесът на обезлюдяване е основния социален проблем, който в наши дни става все по-сериозен. Повечето от хората са обезсърчени и се нуждаят от стимули, за да предприемат нови инициативи и да започнат сами да допринасят за икономическото развитие на региона. Затова е необходимо да се направят необходимите постъпки в близост до село Синеморец да се изгради сухопътен ГКПП, от българска страна, и в Шишлиоба (Блаца), от турска страна. Целта е да се изгради транспортен коридор по направлението Ахтопол - Синеморец-  – Шишлиоба (Блаца) – село Корфу колиби (Авчилар) - село Демиркьой - село Пойрали – Сарай – Даманандира – Кестенлик - Летище Истанбул. Това ще помогне регионът да стане подходящ за развитието на алтернативния туризъм и ще стимулира морския туризъм. Наличието на културни и природни ресурси дава основание за прилагане на проактивна стратегия за развитие, която да включва активно привличане на нови инвестиции, разработване на нови програми и усвояване на потенциала на наличните човешки и природни ресурси. В случая, от изграждането на ГКПП между Синеморец и Шишлиоба (Блаца) ще има полза и за двете страни. То ще помогне за популяризирането на местни фестивали и събития, които могат да допринесат значително за запазването на културното наследство на трансграничния регион. Те са част от местната културна идентичност и съществен елемент при брандирането на трансграничните райони,  а някои от тях са сред основните атракции за региона. Идеята за развитие на Странджа като фестивална дестинация обединява представители както на местните, така и регионални власти. Чрез свързаността с нови  ГКПП-та ще може да се засили обмена, а също да се привлекат инвестиции за устойчиви регионални проекти. За региона Странджа-Сакар се предвиждат инвестиции отново в индустриална и пътна инфраструктура, но акцентът в развитието му се поставя върху туризма, земеделието – зеленчукопроизводство, биоземеделие, трайни насаждения, и животновъдството. Сред конкретните проекти са бъдещите индустриални паркове в Средец, Елхово, Тополовград, Болярово и други селища, сертифицираща лаборатория за пчелни продукти в Малко Търново, сертифицираща лаборатория за растителни и животински продукти в Елхово, дървопреработвателни предприятия, цехове за преработка на земеделска продукция, пътна мрежа, реставрация и консервация на археологически обекти, туристически проекти и други.

Възможности за подобряване на пограничното сътрудничество между България и Гърция

В областта на трансграничното сътрудничество между България и Гърция вече са постигнати или са в процес на постигане общи договорености относно различни регионални инициативи. В случая, голямата гранична планинска система – Родопите, не би трябвало да представлява лимитиращ фактор за транспортни, стопански и културни връзки. Тя дори би могла да играе ролята на интегрираща ос - в качеството си на най-големия екологичен парк в Европа с изключително богато природно разнообразие. Поставено е начало на формирането на еврорегион „Родопи“. През настоящата 2020 стартира изграждането на ГКПП „Рудозем - Ксанти“. Пунктът се строи в изпълнение на подписаната през 1995 спогодба между България и Гърция за откриване на три ГКПП-та между двете страни. Чрез него, ще се създаде пряка пътна връзка в направлението Пловдив - Смолян - Рудозем - Ксанти - Северна Гърция, като част от Трансграничен коридор №9. В в нaпpeднaлa фaзa e пoдгoтoвĸaтa зa изпълнeниe нa cтpaтeгичecĸия българско-гръцки пpoeĸт „Tpaнcгpaничнo плaниpaнe и инфpacтpyĸтypни мepĸи зa зaщитa oт нaвoднeния“  c oбщ бюджeт oт oĸoлo 11 млн. eвpo, ĸoйтo имa зa цeл дa пoвиши нивoтo нa зaщитa нa нaceлeниeтo oт нaвoднeния пo тeчeниятa нa двeтe пpecичaщи гpaницaтa гoлeми peĸи - Cтpyмa и Mapицa, и тexнитe пpитoци. Дeйнocтитe пo пpoeĸтa вĸлючвaт пoддъpжaнe и пoдoбpявaнe нa cъщecтвyвaщaтa инфpacтpyĸтypa зa зaщитa oт нaвoднeния, oгpaничaвaне на вoднитe paзливи или нacoчвaнe и yлecнявaнe нa peчния oттoĸ; дocтaвĸa нa дoпълнитeлнo oбopyдвaнe, oбeзпeчaвaщo бъpзa и cвoeвpeмeннa peaĸция в cлyчaй нa зaплaxa, пoвишaвaнe нивoтo нa взaимoдeйcтвиe мeждy ĸoмпeтeнтнитe инcтитyции oт двeтe cтpaни, както и тexния ĸaпaцитeт. С това на практика се укрепва сътрудничеството между двете държави. През следващите две години значително ще се подобри регионалната свързаност между България и Гърция. От друга страна, е необходимо да се търсят възможности и за изграждане на поне още един контролно-пропускателен пункт между тях. От кючово значение за двете страни е създаването на нов меридионален коридор по направлението Пазарджик - Велинград - Якоруда - Сърница - Доспат - Вълкосел – Туховища - Годешево (ГКПП България) - Избѝща (ГКПП Гърция) - Витово - Борово - Мокрош - Драма - Кавала. Този коридор ще наложи да се изгради ГКПП Годешево - Борово, което ще създаде условия за бърза връзка на населението от районите на Драма - Кавала и Драма - Солун към Пазарджик и Пловдив. Това ще се отрази благоприятно върху регионалното трансгранично развитие между България и Гърция. Важно е да се отбележи, че по този начин ще се създадат възможности за развитие и на туризма в региона. Най-удобно е ГКПП-то да се изгради след село Годешево. То попада в историко-географската област Чеч. Селото се намира на границата с Гърция, като южна граница е река Места. В землището на Годешево река Места прави завой и влиза в територията на Гърция. В коритото на реката има минерален извор, открит през лятото на 2007. В южния край на селото пък има микроязовир с вместимост около 350 м³, който е зарибен и предлага добри условия за риболов. Климатът е умерен с четири сезона. Най-високите точки в землището на селото са местностите „Бабел“ и „Гърлото“ – около 850 метра надморска височина. От другата страна, ГКПП-то може да се изгради в околностите на село Избища. То е разположено почти на самата граница с България и отстои на около четири километра южно от Годешево по съществуващите черни пътища. Важно значение в района има село Борово  в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи). То е разположено на края на Родопите, североизточно от мястото, където река Доспат се влива в Места. Условията са много добри за отглеждане на тютюн, а в миналото стадата овце от северните села са зимували край Борово заради по-топлия климат. Благоприятните условия и възможности създават допълнителни условия за развитие на регионалното погранично сътрудничество между България и Гърция, както и за икономическото развитие на този пограничен регион. В бъдеще ще се наложи да се положат усилия за рехабилитация на пътната мрежа в регионите между България и Гърция, доизграждане на водоснабдителни системи, изграждане на няколко нови ГКПП с Гърция (при Кърджали, Доспат, Аврен и Кожари) и други.

Възможности за трансгранично регионално развитие между България и Северна Македония

На практика, изграждането на нови гранични контролно-пропускателни пунктове между България и Северна Македония и стимулирането на малките и средни предприятия в пограничните общини ще са основния приоритет на бъдещата трансгранична програма в периода 2021-2027. Двете страни насочват на първо място усилията си към реализацията и изграждането на граничния пункт „Клепало“, при Струмяни, или разширяването на граничния пункт „Логодаж“ между Станке Лисичково и Делчево. Това обаче не е достатъчно за регионалното развитие на пограничните региони между двете страни. За повечето анализатори и специалисти, от ключово значение за постигане на ефективни резултати, по отношение подобряването на свързаността между Северна Македония и България, е изграждането на  няколко нови ГКПП. На първо място, следва да спомена продължаващите усилия за изграждане на граничен пункт „Клепало” между Струмяни и Берово, по направлението  Струмица - Суви лаки - Дворище (ГКПП Северна Македония) - Клепало (ГКПП България) - Добри лаки  - Раздол - Микрево - Струмяни - Банско. През последните години от македонска страна има изградена инфраструктура, като  още преди 15-ина години започва да се изгражда пътят от Берово до българската граница. Той вече е готов, както и сградата на самия граничен пункт. От българска страна обаче няма такъв пункт, а пътят от Струмяни до село Клепало, над който минава граничната бразда, е готов на две трети. Това е в разрез с договорите и споразуменията за добросъседство между двете съседни страни, подписани от премиерите Заев и Борисов, които декларираха, че приоритет ще бъде инфраструктурата. Пътят за бъдещия пункт е основно рехабилитиран от община Струмяни през миналата 2019. Той се отбива вдясно след Струмяни в посока село Микрево. Табела за Раздол и Клепало обаче няма, а само за Цапарево. Този път продължава до село Раздол. По нататък пътят не е в добро състояние. Бъдещият ГКПП-Клепало се намира точно по средата между Струмяни и Берово и с откриването му ще се съкрати с 80 км разстоянието между двете крайгранични общини. След пускането в експлоатация на обновената пътна отсечка и изграждането (разбира се) на новия ГКПП, разстоянието от центъра на Струмяни до центъра на Берово ще стане 45-48 км и пътуването ще се съкрати значително. Отварянето на ГКПП-Клепало ще направи по-бързо и удобно пътуването и на жителите на съседните селища в Македония до Югозападна България, включтелно до туристически обекти и курорти като Банско, Добринище и Разлог. Този проект е в напреднала фаза, но по ред причини се забавя и неговото евентуално откриване остава за по-следващ етап, вероятно към 2025.

От друга страна може да се мисли и за изграждане на още едно ГКПП между България и Северна Македония по направлението Скопие - Куманово - Пробищип - Кочани - Лаки - Будинарци - Берово - Беровско езеро - Бачило Панковски (ГКПП Северна Македония) - Горна Рибница (ГКПП България) – Гореме – Вракуповица – Кърпелево -  Каменица - Кресна, което да улесни връзката със Солун и Петрич и Сандански на северномакедонските градове Пробищип, Куманово и Берово и да подобри свързаността с Кресна. Изграждането на този ГКПП открива чудесна перспектива за бъдещо развитие на община Кресна, включително за нови инвестиции, създаване на повече работни места и т.н.. От друга страна, в община Берово и в съседство с границата има построени нови вили, къщи за гости, както и два петзвездни хотела, в местата за настаняване край Беровското езеро и в близост до границата, идват хора от цял свят, а не само от Европа. Този ГКПП на практика попада в полезрението на трансграничното сътрудничество и е необходимо да се проучат възможностите за финансиране на този стратегически проект по програмите за териториално сътрудничество в новия програмен период 2021-2027, като сред потенциалните проекти попадат и граничните контролно-пропускателни пунктове. Подобно е състоянието и на планирания ГКПП Черната скала. Това трябваше да бъде нов граничен пункт между България и Северна Македония при село Илия, Кюстендилско, близо до местността „Черната скала“.

Възможности за подобряване на пограничната свързаност между Сърбия и България

През последните 15 години възможността за подобряване на свързаността между България и Сърбия сякаш остава на заден план. Трансграничното сътрудничество между двете страни може да бъде насочено към увеличаване на предприемаческото коопериране, коопериране в областта на транспорта, комуникациите, енергетиката, опазването на околната среда и борбата с природни бедствия, а също и в областта на запазването на културно-историческото наследство Все още се работи по откриването на новия граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) между България и Сърбия „Банкя-Петачинци“. Въпреки че между двете страни има подписано споразумение, родните институции нямат никаква представа, кога дългообещаваният пункт ще стане реалност и дали това въобще ще се случи. Тук е мястото да напомня, че преговорите между България и Сърбия относно пункта са приключени още през 2007 и  е подписана необходимата за това спогодба. На българската страна бяха необходими цели две години, за да утвърди споразумението с решение на Министерския съвет, публикувано чак на 17 септември 2009. По-нататъшен практически напредък няма и досега, макар че темата спорадично се повдига в някои институции.  Възможна причина за пълната липса на развитие по проекта „Банкя-Петачинци“ е, че българската държава е избрала да работи за осъществяването на другия заплануван ГКПП със Сърбия – „Салаш - Ново корито“. Български и сръбски представители дори направиха първа копка на обекта през далечната 2014, но и досега  границата в района се отваря само за традиционния международен граничен събор при прохода Кадъ боаз. Предвид факта, че Сърбия от 2012 е със статут на страна кадидат за членство в ЕС, а от 2014 води преговори за присъединяване, е необходимо българската страна не само да увеличи усилията за изграждането на договорените гранично-пропускателни пунктове, но и да помисли да се договорят и други, които да засилят трансграничните връзки и взаимодействие в регионален план между населените места от двете страни на българско-сръбската граница. В това направление може да се набележат няколко трасета свързани с изграждане на нови гранични пунктове между България и Сърбия. Важно значение би имало изграждането на ГКПП между Босилеград и Трекляно, което ще засили свързаността между двата региона. В тази посока може да се помисли за изграждането на трасето Босилеград - Извор (ГКПП Сърбия-България) - Долно Кобиле - Трекляно -  Калотинци - Еловдол - Брезник - Гургулят - Сливница - София.  Реализацията на това направление ще създаде условия за подобряване на регионалното развитие и по-добрата свързаност между Кюстендилска, Пернишка и Софийска области. Целта на усилията по това направление е да се подобри състоянието на пътната мрежа в пограничните и планинските райони, която е неразвита, а техническото състояние на инфраструктурата е незадоволително. Много пътни участъци се нуждаят от преасфалтиране, а в други дори е необходимо полагане на нова основа, т.е. цялостно преизграждане на пътя. Извеждането на преден план на това направление несъмнено ще даде тласък и на трансграничното сътрудничество между България и Сърбия чрез реализацията на съвместни проекти и програми за подобряване на регионалното развитие.

В западните погранични зони, като община Трекаляно, периферните територии са най-уязвимите пространства от социално-икономическа гледна точка. Като цяло, те са  едновременно гранични, планински и селски, при това с катастрофални демографски характеристики, недобра техническа инфраструктура, липса на заетост и затруднен достъп до социални усуги. Това предопределя и ангажираността от страна на държавата за стимулиране на силните страни на подобни екологично чисти райони.  Необходимо е да се мисли и за изграждане на нов ГКПП в област Кюстендил с Република Сърбия. Това може да стане по направлението Босилеград - Рибарци - Долно Уйно (ГКПП България-Сръбия) - Драговищица - Шишковци - Бобов дол - Дупница - Самоков - София. По този начин ще се засилят възможностите за погранично сътрудничество на Бобов дол и Дупница с Босилеград, а от друга страна, регионалната свързаност ще създаде условия за привличане на инвестиции за развитието на хранително-вкусовата и химическа промишлености. Още повече, че Босѝлеград е  в близост до границата с България. Градът е административен център на община Босилеград и постепенно се оформя като регионален лидер в своя регион. След внимателно проучване, новият ГКПП може да бъде изграден непосредствено до село Рибарци.  Необходимо е от българска и сръбска страна да се договорят възможностите през пункта да могат да преминават и тежкотоварни камиони, както и автобуси, с цел създаване на възможности за регионално икономическо сътрудничество. От българска страна администрацията и логистичните помещения могат да се разположат в село Долно Уйно, община Кюстендил. Селото е разположено в планински район, в Кюстендилското  Краище, по поречието на река Драговищица и десния ѝ приток – река Ломница, на 25 км северозападно от Кюстендил. През него минава шосето Кюстендил - Босилеград. Селото е от разпръснат тип, образувано от махалите Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, Моралийска, Селище и Янковци, което е подходящо за развитие на селски туризъм, земеделие и овощарство. След него се намира село Шишковци, на 6 км североизточно от Кюстендил, на жп линията София - Кюстендил. Селото има важно значение за българската културна традиция, защото там е живял и творил известният художник Владимир Димитров-Майстора. В селото има няколко обекта, свързани с живота и делото на художника. През 1972 е изграден центърът с дом-паметник на Владимир Димитров-Майстора, а през 1982 е открита и къща музей. През последните десетилетия в района са налице силни миграционни процеси. Перспективите за просперитет на селото са свързани с развитието на овощарството и туризма. Важно значение за изграждането на този контролно-пропускателен пункт може да има и град Бобов дол. Той е трети по големина в областта, след Кюстендил и Дупница, и е административен център на община Бобов дол. Съвременният град се състои от две ясно обособени части – квартал „Христо Ботев”, на запад, наследник на първоначалното село и застроен почти изцяло с къщи, и квартал „Миньор” на изток, изграден в средата на ХХ век в местността Банковица, като тук преобладаващата архитектура са жилищните блокове. На практика, при изграждане на тази връзка между България и Сърбия, за Бобов дол ще се създадат възможности да се превърне в регионален икономически хъаб и ще се стимулира развитието му.

Не от вчера се говори за значителното изоставане на Северозапада и други региони в страната, в сравнение със столицата и Южна България, като цяло, както и, че разривът в икономическото и демографското развитие следва да се преодолее. За съжаление, обаче, засега само се говори. Големи резерви има по отношение на изграждането на  нови ГКПП между България и Сърбия, северно от София. В това отношение важен елемент в програмите за регионално развитие е изграждането на ГКПП Долни Криводол - Смолча. Характерното за тези села е приказната им природа и многобройните римски пътища, които са били стратегически за империята. Условията за живот тук винаги са били трудни, но откъсването на тези райони от България ги е направило още по-трудни, защото те са превърнати в своеобразен анклав и поради това българското население намалява, без да се заменя със сръбско както става например в Пирот. 

Би могло да се помисли за изграждането на трасе по направлението Пирот - Планинарски дом - Ръсовци - Долни Криводол (ГКПП Сърбия) – Смолча (ГКПП България) - Бърля - Годеч - Бучин проход - Гинци - Бързия - Монтана. Това ще създаде условия за по-добра регионална свързаност между населените места в пограничния регион и нови възможности за трансгранично сътрудничество по направлението Пирот-Монтана. Регионът е изключително подходящ за туризъм, като в него се формира интересен пограничен пояс, от връх Видлич към Годечкото корито със селата в него.  Между селата Долни Криводол и Вълковия има пясъчни мелове подобни на тези в Мелник, но доста по-малки. При Карланово те са високи по стотина метра, а тук - поне два пъти по-ниски и са достъпни. Освен това регионът може активно да се използва и за зимен туризъм, макар засега да няма интерес към него, заради лошата свързаност и, съответно, липсата на необходимите програми и проекти за стимулиране на трансграничното сътрудничество и регионалното развитие. Важно значение може да има и град Годеч. На територията на община Годеч е изградена 148 км пътна мрежа. Най-високото ниво на транспортното обслужване в общината се осъществява от второкласния път Годеч - София. Състоянието на пътищата е лошо, въпреки извършените ремонти. Голяма част от тях се нуждаят от реконструкция. Съществува жп линия до село Станянци за товарни влакови композиции, превозващи въглища. В общи линии, изграждането на новият ГКПП, ще доведе до подобряване състоянието на общинската пътна мрежа за подпомагане на социално-икономическото развитие на селата и улесняване достъпа до съответните туристически обекти и природни забележителности. Така, чрез засилване на пограничните връзки, ще се наложи разработване на пространствена концепция и устройствен план, т.е. ще бъдат създадени предпоставки за ефективна устройствена и пространствена политика за този регион.

В Северозападния район за планиране също е необходимо да се модернизира трансграничното сътрудничество. Така ще се насърчи участието на фирмите от региона в трансгранични технологични клъстери и бизнес мрежи чрез разработване на специализирани програми, като оптимално се използва ефектът от съвместното партньорство между научноизследователските и посредническите организации, държавните институции и фирмите от района. В тази връзка, освен съществуващите ГКПП, е необходимо да се помисли и за изграждане на ГКПП Ново Корито - Салаш. Малък граничен пункт в прохода Кадъбоаз между намиращите се на 8 км едно от друго българско село Салаш и сръбското Ново корито е съществувал до средата на миналия век. През 2007 България и Сърбия се споразумяха за откриване на граничен пункт Салаш - Ново корито. Сръбската страна ремонтира частично пътя до Ново корито, но остават 400 метра до граничната бразда, където да се изгради изцяло нов път, като трасето минава през пресечен терен от поток и ливади, собственост на физически лица. Трасето на този ГКПП трябва да бъде по направлението Княжевац - Минишево - Ново Корито (ГКПП Сърбия) - Салаш (ГКПП България) - Граничак - Вещица - Димово, или Белоградчик - Монтана - Лом. В България през 2014 започна ремонт на пътя Арчар - Извор - Димово - Острокапци - Салаш. В отсечката през Салаш е положен пласт от биндер, но работата по полагането на горен слой от настилката остава недовършена. Недовършена остава и реконструкцията на моста в село Салаш. В момента участъкът от селото до границата няма трайна настилка и съоръжения. За да се осигури финансиране, от Министерство на регионалното развитие са предвидили възможност да се отделят средства по програма „Устойчив туризъм“, които обаче са недостатъчни, защото общият ресурс по приоритетната ос е само 10.145 млн. евро. Тя е част от трансграничната програма „България - Сърбия“. За инфраструктурни проекти се отпускат между 300 хил. и 600 хил. евро. Възможно е довършването на граничния пункт да се финансира и от Инвестиционната програма за развитие на изоставащи региони. Граничният пункт между Салаш и Ново корито ще съкрати значително разстоянието между граничните области на Белоградчик и Княжевац. Сега пътуващите трябва да заобикалят, за да минат през някой друг от граничните пунктове. Очакванията са това да повиши потока от туристи.

Развитие на трансграничното сътрудничество между България и Румъния чрез подобряване на сухопътните връзки

През последното десетилетие е налице постепенно увеличение на  използването на сухопътните връзки между България и Румъния, главно през ГКПП-тата при Силистра, Кардам и Дуранкулак, а напоследък и при Кайнарджа и Крушари, които са нови контролно-пропускателни пунктове, но нямат възможност да пропускат тежкотоварен транспорт. Проблем донякъде е, че тези контролно-пропускателни пунктове са само за пътни-превозни средства до 3,5 тона, което до голяма степен затруднява свободното движение на стоки и организирания туризъм от двете страни на границата, в рамките на трансграничния регион на България и Румъния, между добричките общини и общините партньори от румънските погранични региони. Препоръчителни са съвместни усилия за подобряване на транспортната свързаност и пространствената интеграция; опазване и устойчиво използване на природните дадености; опазване и „социализация“ на културното наследство. Това предполага да се помисли за изграждане на нови транспортни коридори, които да стимулират регионалното развитие. Първият може да бъде по направлението Констанца - Меджидия - Пещера - Делени - Сипотеле - Гетатея (ГККП Румъния) - Лозница (ГКПП България) - Росица - Генерал Тошево - Балчик - Варна, който да позволява преминаване на всички видове пътни превозни средства. Това ще насърчи регионалното икономическо сътрудничество между двете страни на границата и ще свърже градовете Констанца и Варна с геоикономическото развитие на общините от пограничните територии. Същевременно, новият ГКПП ще засили туристическия поток между двете страни и ще улесни предприемачите от региона. От друга страна, до ГКПП Лозница, ще може да се изгради голям логистичен център за тежкотоварни автомобили и тирове. В пограничните райони, като община Генерал Тошево, следва да се планират публични инвестиции в по-дребномащабна бизнес инфраструктура - бизнес зони и бизнес инкубатори, пазари, тържища и речна инфраструктура, рехабилитация на техническата инфраструктура в работещи индустриални зони и т.н. В този пограничен район могат да се изградят и нови производствени мощности за малкия и среден бизнес, който да осигурява безлихвени заеми, жилищна програма за млади, квалифицирани кадри, студентски и други стипендии с ангажимент за оставане в района и др. Тази погранична политика може да намери израз и в създаването на още един сухоземен ГКПП Вичово - Короана, който да бъде изграден съвместно от българските и румънските гранични власти по трансграничните програми с цел да се улесни преминаването на лица и превозни средства по суша, тъй като граничните проверки се осъществяват съвместно на едно спиране. Този пункт може да бъде предназначен за транзитни товари по направлението Бургас - Варна - Каварна - Вранино - Спасово - Вичово (ГКПП България) - Короана (ГКПП Румъния) - Албести - Мангалия - Констанца - Тулча - Галац - Измаил - Одеса, като естествено продължение на бъдещата автомагистрала „Черно море“. Чрез този коридор и ГКПП, ще се осигури бърза връзка с Румъния, Молдова, Западна Украйна, а  в бъдеще и с Полша, Беларус и прибалтийските републики.

Заключение

Оценката и анализът на посочените погранични райони очертават силно влошената демографска картина, както и лошата пътна, социална, образователна, културна и друга инфраструктура между България и нейните съседи. Затова са необходими публични инвестиции, на първо място чрез засилване на пограничната свързаност с нови ГКПП-та, които ще окажат съществено влияние върху регионалното развитие и на практика ще създадат косвени предпоставки за съживяване на икономиката и осезаем ръст на заетостта в пограничните региони. Все по-често нашата страна прилага принципа за „контрол на едно спиране” на ГКПП по границите с Гърция и Румъния, което е стъпка в правилната посока. Така се намалява времето за обработка на пътникопотока и броят на служителите, осъществяващи гранични проверки, и се споделя отговорността между граничните служби. От друга страна, преодоляване на някои от дефицитите на пограничния трафик с Турция и Сърбия може да се реши чрез нови ГКПП, които обаче трябва да имат капацитет на пропускливост за всички видове превозни средства. Добре е  България да положи повече усилия за  създаване на тристранен център, съвместно с Румъния и Сърбия, за  полицейско и митническо сътрудничество. А също да изгради в Хасково Югоизточно Европейски център за полицейско и митническо сътрудничество с Гърция и Турция с цел превенция на миграцията и контрабандата.

Литература:

1. Бояджиев В., Н. Веселинова Границите като проблем за регионалното развитие на България. Юбилейна международна научна конференция БЪЛГАРИЯ НА РЕГИОНИТЕ Перспективи за устойчиво регионално развитие 27-28 октомври 2017, Пловдив, България
2. Владев, И., Р. Владева. Индекс на човешко развитие на България и Балканските страни – отправна точка в процеса на евроинтеграция.//Сб. Регионално икономическо сътрудничество и интеграция на страните от Югоизточна Европа, Свищов, 2002, т. 2, с. 109 – 113, ISBN 954-23-0114-6
3. Грозева, М. Оценка на значението на сухоземните и речните държавни граници на република България със съседните ѝ страни. Проблеми на географията ( Problems of Geography) 2,2019
4. Димов, Н., Регионалното развитие на Балканите: Интеграционните приоритети на България в началото на ХХІ в. – Във: Зборник од вториот конгрес на географите на Р Македония, Охрид, 2001
5. Карастоянов, Ст., П. Славейков, Регионална география на България, С., 2002.
6. Колев, Б. 2008. Националното географско пространство на Република България. Изд. Херон прес, С., ISBN 978-954-580-253-9, 194 с.
7. Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
8. Патарчанов, Пл., Индустриално-депресивни райони. С., 2017
9. Patarchanova, Ем. Social entrepreneurship - an instrument for social policy and social development of the rural areas , Conference proceedings vol. 19, ecology, economics, education and legislation 2019: 661-668.
10. Kolev, B., M. Grozeva. 2011. Quantitative assessment of the Danubе state border between Bulgaria and Romania. – Acta Universitatis Palackianae – Geographica, Vol. 42, No. 1, pp. 59-63. Olomouc, Czech Republic

Geo-economic opportunities for building new land border links between Bulgaria and it’s neighbors

Associate Professor Kamen PETROV, University of National and World Economy, Vice-Dean of the Faculty of Management and Administration

Summary

This article addresses the need to build new border crossing points between the Bulgarian state and its neighbors. In the context of globalization and regional development, it is increasingly necessary to create better forms of border cooperation between countries. This cooperation is linked to the implementation of regional economic policies aimed at helping the development of these backward territorie. Possibilities for improving the border development and the construction of new land points between Bulgaria, Greece, Turkey, Northern Macedonia, Serbia and Romania have been examined consistently. The focus is on creating land links that will create conditions for improving the socio-economic development of the territories on both sides of the borders, as well as the implementation of future programs and projects.

Keywords: regions, border, cooperation, space, development, links, corridors and economy;

*Заместник-декан на Факултет „Управление и администрация“ в УНСС