Polityka Wschodnia Polski - Między Fatalizmem geopolitycznym a klatwa niemocy. Redakcja naukowa Stanisław Bieleń, 442 str., ASPRA, 2019
През ноември 2019 във Варшава се проведе официалната презентация на сборника "Полската източна политика: между гeополитическия фатализъм и проклятието на слабостта". Негов съставител е известният полски политолог и експерт в сферата на международните отношения професор Станислав Биелен, а сред авторите са редица негови сътрудници от Катедрата за източни изследвания на Варшавския университет.
Най-интересната особеност на съдържащите се в сборника материали е, че в тях се лансира качествено нов подход към външната политика на Полша.
Според мнозина, основният проблем на съвременната полска политология е т.нар. "политическа коректност", която е пряк резултат от зависимостта на науката от политическата ситуация в страната. А сред най-чувствителните въпроси в тази връзка са отношенията на Варшава с Москва, както и с останалите държави от постсъветското пространство. Мнозина полски изследователи очевидно изпитват страх да подхождат обективно към този проблем, тъй като всяка критика към външната политика на сегашното консервативно правителство е свързана с определени рискове. Тя, в частност, би могла да навлече на автора критиките на казионните медии, които да го обявят за руски "агент за влияние", ако не и за "шпионин на Москва". Последиците от това могат да се окажат изключително неприятни. Например, лишаване от грантове и участие във финансирани от държавата научни проекти, както и изолация в научните среди. Или пък дори, уволнение от съответния университет.
На пръв поглед, в подобни условия трудно би могло да се мисли, че съществува пространство за формиране на нови школи и течения в полската геополитически мисъл. Сборникът, под редакцията на Станислав Биелен обаче показва, че това не е точно така.
Тук е мястото да отбележа, че професорът от Варшавския университет демонстрира завидна активност не само в чисто научната сфера, но и много често публикува статии в различни полски вестници и списания.
Сборникът включва петнайсет глави, посветени на различните аспекти на взаимоотношенията между Полша и държавите от бившия Съветски съюз. Някои от тях представляват своеобразен анализ на политическите програми в тази сфера, други пък са посветени на различните течения в полската геополитическа мисъл и философия. Но най-любопитното е, че сред тях има и статии, подлагащи на критика външната политика на Варшава през последните десетилетия, като много от тях заслужават отделен анализ. А че в Полша съществува много сериозен интерес към тази проблематика показа и препълнената зала при представянето на книгата във Варшавския университет, като сред присъстващите бяха редица известни полски учени, журналисти, анализатори и експерти в сферата на външната политика.
Липсата на диалог с Русия
Според научния редактор на книгата проф. Биелен, дори сред академичните среди, обсъждането на някои аспекти на съвременната полска (гео)политика поражда обосновани опасения. А сред най-големите проблеми при формулирането на тази политика е фактическата липса на диалог с руската научна общност.
Към сходни позиции се придържа и друг от авторите в сборника - професор Ришард Земба, който е сред най-известните съвременни полски политолози и има многобройни трудове в сферата на европейските изследвания, националната сигурност и международните отношения. Според него, през цялата му 45-годищна кариера, той не се е сблъсквал с подобна на днешната цензура, дори и по времето на комунистическия режим. Анализирайки източната политика на Варшава, проф. Земба акцентира върху факта, че Полша на практика не следва някаква собствена добре обмислена стратегия, целяща практическата реализация на нейните национални интереси. В тази връзка той посочва, че Варшава не разполага с ясно формулирана и осъзната политика по отношение на Украйна. Вместо това, полските политически елити са обсебени от мисълта как да сблъскат Киев и Москва. Тоест, на практика, целите и задачите на източната програма на полската геополитика се свеждат до елементарната цел да бъдат използвани всички възможности за да се навреди на интересите на Руската Федерация. Според проф. Земба обаче, подобен подход е изключително опасен за страната му, която представлява средноголяма сила, но в същото време се опитва да играе по правилата на "свръхдържавите", намесвайки се в процеси, върху които просто не е в състояние да окаже някакво сериозно влияние. В тази връзка, той напомня, как приключва този подход на Варшава в края на ХVІІІ век, когато постоянните опити за нарушаване на геополитическия баланс от полска страна водят до трите подялби на Полша и изчезването и от политическата карта на Европа.
На свой ред, един от учениците на известният полски експерт по Русия профестор Анджей Валицки (преподавател в американския Университет на Нотр Дам), а днес анализатор на седмичника Przegląd - Ярослав Добжански, също посочва, че днешните управляващи във Варшава не провеждат наистина самостоятелна външна политика. Според него: "източната политика на Полша е функция на политиката и по отношение на Руската Федерация, която пък е функция на руската геополитика на САЩ".
Истината е, че външнополитическите възгледи на значителна част от сегашната полска политическа класа и особено тези на представителите на управляващата в страната партия "Право и справедливост" (PiS) се основават най-вече на програмата, разработена навремето от полския политик Йежи Гедройц (1905-2000), редактор на излизащите в Париж полски списания Kultura и Zeszyty Historyczne, според който Варшава следва да се стреми да оказва максимална подкрепа на всички сепаратистки движения от времето на СССР. Архаичните тези на покойния Гедройц и неговите сътрудници от ерата на студената война и днес се възприемат от полския елит като неподлежащи на съмнение догми.
Сред авторите в сборника е и проф. Щефан Калуски, който анализира проблема за границите, като социален и културен феномен. Въз основа на дългогодишните си контакти и проучвания сред жителите на граничните полски региони, той подчертава, че мнозинството от тях подкрепят сътрудничеството с източните съседи на Полша. В същото време, те се опасяват от евентуален провокиран от правителството във Варшава въоръжен конфликт, тъй като са убедени, че американските военни нямат никакво намерение да се сражават за спасяването на Полша и нейното население.
При всички случаи, появата и големият интерес, който предизвика презентацията на новия сборник под редакцията на проф. Биелен, дава надежда, че в Полша, включително около Варшавския университет, постепенно се формира школа на ново геополитическо мислене, основаваща се на принципите на обективната наука, вместо на доминиращата в полските политически среди откровена русофобия. Впрочем, последните парламентарни избори в страната, провели се през октомври 2019, показаха, че тези промени вече засягат и полската политическа класа. Така, в новия Сейм влязоха представители на консервативно-националистическата коалиция, в чието основа е Полската селска партия (8,58%), чиято реторика по отношения на Русия и ЕС (т.е. Германия) е значително по-умерена, в сравнение с тази на управляващата PiS. За първи път там се появиха и евроскептиците от Конфедерацията за свобода и независимост (6,8%), начело с бившия евродепутат Януш Корвин -Мике. Последният открито се съмнява в необходимостта от членството на Полша в ЕС и НАТО и призовава за подобряване на отношенията са Русия, съвсем в традициите на полската геополитическа школа на Роман Дмовски (1864-1939) от периода между двете световни войни.
* Българско геополитическо дружество
