Както посочва френският геополитик и експерт по проблемите в постсъветското пространство Игор Деланоа: "Огромният брой реки, почти 40-хиляди километровата морска граница, контролираните от страната морски пространства с обща площ 7,5 млн. кв. км и четвъртата най-голяма изключителна икономическа зона в света - всичко това априори превръща Русия в отворена към морските простори държава, но в същото време редица фактори затрудняват достъпа и до океанските пространства.
Разположената на евразийския континентален масив Русия се сблъсква с факта, че част от пристанищата и в продължение на дълги месеци са в плен на ледовете. Развитието на нейните морски региони е неравномерно, някои крайбрежти зони са твърде слабо заселени, а портовете и не са интегрирани оптимално в морските и трансокеански търговски маршрути. Вярна на централизаторските си традиции, руската държава продължава да е основния генератор на политически програми и мащабни проекти за усвояване на крайбрежните зони. От тази гледна точка, петролногазовият сектор и армията се очертават като двете най-важни движещи сили за развитието на въпросните, често изолирани, региони".
Морските пространства като структуриращ елемент на руската геополитика
За разлика от англосакноските морски държави (Великобритания и САЩ), Русия не е "остров" и не разполага с отвъдморски територии - два фактора, стимулиращи стремежа към морско господство. Освен това, процесът на разширяване на територията и, я е освободил от необходимостта да си поставя за цел контрола на едни или други отвъдморски региони и тя следва една предимно "континентална логика", осъществявайки експанзия по направление на Европа, Далечния Изток и Централна Азия. Завоюването на тихоокеанското крайбрежие от Русия (което е осъществено предимно за сметка на Китай) също не се оказва стимул за създаването на мощен океански флот, въпреки появата на стратегическото тихоокеанско пристанище Владивосток през 1860.
Както е известно, първата руска държава - т.нар. Киевска Рус, възниква през IX век по бреговете на Днепър и се развива благодарение на възможностите, които и дава тази голяма европейска река. Става дума, в частност, за т.нар. "Път от варягите към гърците", т.е. за търговската ос, свързваща Балтийско с Черно море през Източна Европа. По-късно Русия стартира разширяването си на юг по очертаната от река Волга ос до Каспийско море и по река Дон - до Азовско море. Тоест, в историческа перспектива водните пространства винаги са давали възможност на тази страна да излезе от континенталната си изолация и формират едни от основните направления на руската експанзия. В началото на модерната епоха, европейските морски нации (британците и холандците) установяват тесни контакти с Русия, използвайки маршрута през Балтийско море или Архангелск.
Както посочва руският академик Евгений Тарле (1874-1955), обсебеността на руския елит от морските пространство не е сред отличителните характеристики на Империята. Той, както и други авторитетни учени обаче смятат, че развитието на Русия императивно изисква тя да разполага със свободен достъп до Световния океан.
Днешната Руска Федерация също претендира за статут на морска държава, както се посочва и в нейните морски доктрини от 2001 и 2015. Тази доктрина традиционно очертава регионалните и секторни приоритети, които Москва свързва с глобалното морско пространство. Според кремълските стратези, приоритетно за страната е нейното присъствие и активността и в Атлантика, Арктика, Тихия океан, Каспийско море, Индийския океан и Антарктика (подредени именно в този йерархичен ред). Във всеки от тези региони Русия реализира свои икономически, политически и отбранителни инициативи. Атлантическото пространство (както и свързаните с него пространства на Балтийско, Средиземно, Черно и Азовско морета) например, тясно се преплита с отношенията между Москва и евроатлантическата общност. Следва да отбележа, че освен въпросите за сигурността, значението на това пространство се определя и от факта, че част от него са най-развитите и динамични морски региони на страната. Следващ по значение е регионът на Арктика с неговия гигантски енергиен потенциал. Освен това, в руската морска доктрина се посочва, че контролът над това пространство гарантира достъпа на Русия към Атлантика и Тихия океан. Напоследък руските стратези разглеждат арктическата и тихоокеанската зони като едно цяло, предвид нарастващата достъпност на корабоплаването по Северния морски път. Що се отнася до Каспийско море, от ключово значение в тази зона е енергийната съставляваща, а пък присъствието на Русия в Индийския океан е тясно свързано с отношенията между Москва и Делхи (а напоследък и Исламабад). Накрая, Антарктика се превръща в своеобразна "врата" на Русия към Южното полукълбо, заради присъствието там на нейни научни бази.
Икономическите измерения на руската морска геополитика
Подобно на много други държави, Русия осъзнава нарастваща роля на морското пространство в световната икономика и търговия. И за да не остане в периферията на този глобален процес, още в края на 90-те години на ХХ век Москва формулира държавна политика, която на пръв поглед може да ни се стори прекалено комплексна и амбициозна, доколкото касае широк спектър от дейности, директно свързани с морското пространство: корабостроене, проучване и добив на енергоносители, океанографски изследвания, крайбрежен туризъм и екологична сигурност. Този стратегически масив от документи се обновява периодично от края на 2000-те години насам (тогава бяха завършени някои от визираните програми) и днес обхваща и други региони на планетата, което отразява разширяването на руските планове в морското пространство: "Стратегия за развитие на Арктическата зона на Руската Федерация и гарантиране на националната сигурност до 2020" (от септември 2008), "Стратегия за развитие на активността на Руската Федерация в Антарктика до 2020 и в по-далечна перспектива (октомври 2010), "Стратегия за развитие на морската активност на Руската Федерация до 2030" (декември 2010), програмата "Световният океан" (юни 2015), морската доктрина от 2015 и военноморската доктрина от 2017. Някои от тези документи касаят много широки сфери (като стратегията за Арктика например), докато други преследват по-практични цели (например, стратегията за морската активност или океанографската програма "Световен океан"). Освен това, редица програми са тясно обвързани с реализацията на определени икономически задачи: така Министерството на икономическото развитие осъществява програмата "Световен океан", а новата "Стратегия за развитието на корабостроителната индустрия до 2035" се реализира под егидата на Министерството на промишлеността и търговията.
Разширяването на морската активност изисква наличието на съвременна пристанищна инфраструктура и търговски флот, както и на развити вътрешни региони с цел привличане на по-голям товаропоток и повишаване на възможностите за интеграция в глобалните морски търговски мрежи. За целта през последните десетилетия в Русия бяха изградени редица нови пристанища (в Приморск, през 90-те или в Уст-Луга, на брега на Финския зали, в началото на 2000-те ), включително за да се компенсира загубата на важни балтийски портове (като Венспилс в Естония или Клайпеда в Литва) след разпадането на СССР през 1991. Руските пристанища са разпределени в четири различно развити региона: Балтийският (Финският залив и Калининград), Черно и Азовско морета, Далечният Изток и Арктика (между Баренцово море и Беринговия пролив). Тук следва да добавя и Каспийско море, което е свързано с черноморския басейн чрез Волго-Донския канал. Най-динамичният от тези региони е Черноморско-Азовският, на който през 2017 се падат 34,1% от целия руски товарооборот (269 млн. т товари). Новоросийск е най-голямото пристанище в страната. При това неговата активност не е свързана само с морския товаропоток (това е основният зърнен терминал на Русия, през който през 2017 са изнесени 6 млн. тона), но и с наличието там на петролен терминал (55 млн. т петрол през 2017). Да не забравяме и, че Новоросийск е втората по значение база на руския Черноморски флот, след Севастопол. Следват го балтийските (247 млн. т, т.е. 31,3%), далекоизточните (191 млн. т, т.е. 24,2%) и арктическите пристанища (74 млн. т, т.е. 9,4%). Активността на каспийските пристанища е доста по-скромна (с товарооборот под 4 млн. т през 2017). Освен това, макар че руските пристаниша покриват потребностите на вътрешния пазар, в световен мащаб товаропотоците през тях все още са незначителни: показателят от 787 млн. т през 2017 е като този на Белгия например. Прибалтийските и (в по-малка степен) черноморските пристанища са разположени в индустриално развити и гъсто населени зони, но на далекоизточното и арктическото крайбрежие нещата са съвършено различни.
Укрепването на руския морски потенциал в Арктика и Далечния Изток
За развитието на тези региони Москва залага на големите енергийни проекти и свързващия ги Северен морски път. Топенето на ледовете улеснява корабоплаването в арктическите води и позволява проучването на морските недра в недостъпни доскоро региони. В момента Русия разполага с най-големия в света флот от ледоразбивачи и възнамерява да запази това свое предимство, което допълнително повишава нейната значимост в Северния Ледовит океан. В момента в Санкт Петербург се изгражда нов флот от атомни ледоразбивачи от проект 22220, който следва да влезе в експлоатация в началото на 20-те години. Освен това, в Адмиралтейските корабостроителници в града се изграждат предназначени за патрулиране ледоразбивачи от проект 23550. Те най-вероятно ще разполагат с крилати ракети "Калибър" и също следва да влязат в експлоатация в началото на 20-те години (впрочем, на военното измерение на руската морска стратегия ще се спра подробно малко по-долу).
Москва очевидно възнамерява да използва целия потенциал на Северния морски път (който е най-краткия морски маршрут от Източна Азия към Западна Европа) за да съживи своите тихоокеански и арктически региони, чието население намалява от трийсет години насам. Така, след 2000-та Далекоизточният федерален окръг е "изгубил" около 750 хил. души, като в момента там функционират само 17% от съществуващите преди разпадането на СССР 470 летища от различна категория. Стремейки се да съхрани суверенитета си в Арктика, Русия не само стартира мащабна програма за модернизация на флота си от ледоразбивачи, но и възнамерява да активира затворените след 1991 съветски бази в региона, както и да създаде нови по цялото си северно крайбрежие. Това се отнася, в частност, за базите на островите Котелни и Земя Александър І, действащи, съответно, от 2014 и 2016. Тази мрежа от бази, наброяваща близо сто обекта, трябва да позволи на Москва да гарантира сигурността на Северния морски път, където разчита на мащабни чуждестранни инвестиции и на бъдещи големи товаропотоци по арктическия маршрут. На свой ред, Китай демонстрира силен интерес към "полярната ос", която се вписва в неговия проект за "Новия път на коприната". Макар че Кремъл реагира позитивно на китайските инвестиционни проекти (например, за терминала за втечнен природен газ - LNG, в Ямал), там гледат с недоверие на някои прекалено амбициозни планове на Пекин, подозирайки, че зад тях се крият чисто геополитически мотиви. Ето защо Москва подкрепя появата на други азиатски инвеститори (най-вече японски и южнокорейски), склонни да финансират проекти в руския Далечен Изток.
Енергетиката продължава да е основната движеща сила за развитието, както и своебразна пътеводна звезда за мащабните проекти в слабонаселените руски региони. Така, през 2017 корабостроителният комплекс "Звезда" в град Болшой Камен (Приморски край), чието изграждане беше стартирано през 2009 от Роснефт и Газпромбанк, произведе първите си танкери. На свой ред, през юни 2017 частната руска газова компания Новатек стартира изграждането на друга корабостроителница на Колския полуостров, като стойността на проекта е около милиард евро. И в двата случая новата инфраструктура цели да привлече работна ръка, гарантирайки заетост на 7,5 хил. души в "Звезда" и на 6,5 хил. - в проекта на Новатек, което не е никак малко за тези слабонаселени региони. Що се отнася до присъединения към Русия през 2014 полуостров Крим, там правителството също залага на корабостроенето (макар че вече има доста такива предприятия) и свързаната с присъствието на военния флот и армията активност за развитието на региона, който исторически е ориентиран към морето. Предприятията в Севастопол, Феодосия (ООО "Море") и Керч (корабостроителницата "Залив") съществуват най-вече благодарение на немногобройните държавни поръчки и проекти, свързани с пуснатия в експлоатация през май 2018 мост между Крим и континентална Русия. Както е известно, полуостровът е обект на евроамериканските икономически санкции и все още не е добре свързан с руската шосейна и железопътна мрежа, освен това не разполага с кой знае каква вътрешна инфраструктура. Според експертите обаче, ситуацията ще се промени радикално с пускането на железопътна връзка по Кримския мост, както и на новата магистрала между Керч и Севастопол.
Военното измерение на руската морска стратегия
От ключово значение за успешната реализация на морската стратегия на Руската Федерация е укрепването на нейната военноморска мощ. Както обяви президентът Путин по време на последния прием по повод Деня на Военноморския флот (28 юли 2019), делът на съвременните модели въоръжения в руските ВМС вече е надхвърлил 62%. През следващите години, флотът ще бъде снабден със свръхмодерни кораби и подводници, разполагащи с военна техника и системи без аналог в света. Сред тях са уникални свръхзвукоми комплекси, атомни безпилотни подводни дронове, стратегически ракетоноснци, фрегати, корвети и големи десантни кораби.
Според Путин: "Само през 2019 съставът на руския ВМФ ще бъде попълнен с 15 кораба и бойни катери. Обновява се морската ни авиация и бреговата охрана, усъвършенства се инфраструктурата на военноморските ни бази и беше възстановена практиката на околосветски походи, осъществявани от руски бойни кораби".
На свой ред, през март 2019 министърът на отбраната на Русия генерал Сергей Шойгу съобщи, че в съответствие с държавната програма за въоръженията до 2027, през следващите десетина години руския ВМФ ще получи над 180 нови кораби и плавателни съдове.
Основните приоритети в развитието на Руските военноморски сили се съдържат в указа на президента за основите на държавната политика в сферата на военноморската активност до 2030, който беше подписан от Путин още през 2017. Сред ключовите задачи пред руския ВМФ е утвърждаването му "на второ място в света по своите бойни възможности". Като първостепенна цел пък се посочва поддържането на военноморския потенциал на ниво, способно да гарантира отразяването на всяка агресия и нанасяне на неприемлево голям ущърб на всеки противник. Основна роля за постигането и играе усъвършенстването на военноморския компонент на руската ядрена триада. В момента, във военноморския флот на страната се осъществява планирана замяна на съветските атомни подводни ракетни крайцери със стратегическо предназначение (АПРКСН) от проекти 667 и 941 със свръхмодерните подводници от проект 955 "Борей". Новите руски стратегически подводници са въоръжени с континентални балистични ракети "Булава" и могат да функционират до три месеца в автономен режим.
Днес руският ВМФ разполага с три подводници от този проект: К-535 "Юри Долгоруки", К-550 "Александър Невски" и К-551 "Владимир Мономах". До края на 2019 техният производител - компанията ОАО "ПО Севмаш", планира да пусне в експлоатация още една - К-549 "Княз Владимир". През следващите години, военноморският флот ше получи още няколко АПРКСН от проект "Борей": "Княз Олег", "Генералисимус Суворов", "Император Александър ІІІ" и "Княз Пожарски". Друго впечатляващо ново въоръжение, с което скоро ще разполага руският подводен флот, е атомният подводен безпилотен дрон "Посейдон". В посланието си до Федералното събрание (горната камара на руския парламент) от февруари 2019 Путин посочва, че той вече е преминал успешно съответните изпитания.
Междувременно, през април 2019 в Северодвинск беше въведена в експлоатация атомната подводница със специално предназначение "Белгород" (проект 09852), която ще бъде първият носител на ядрени дронове. Според експертите, това оръжие притежава гигантска разрушително мощ и е способно да изтрие от лицето на Земята ключови военноморски обекти на противника.
В руските медии се твърди, че до края на 2019 ще бъде пусната в експлоатация и втора подобна атомна подводница "Хабаровск".
Свръхмодерните технологии в руския ВМФ
Впрочем, според руския военен министър Шойгу, пак до края на 2019, ВМФ на страната ще получи и многоцелевата подводница "Казан" от проекта 885 "Ясен". Тя ще бъде въоръжена с противокорабни ракети "Оникс", крилати ракети "Калибър" и най-новите свръхзвукови ракети "Циркон". През следващите години руският флот ще получи още пет такива подводници.
С ракети "Циркон" ще бъдат въоръжени и някои типове надводни кораби. Обсегът на ракетата е над хиляда км, а скоростта и - до 9 Мах (над 1100 км/ч). През март 2019 руските медии съобщиха, че тези свръхзвукови ракети могат да бъде приети на въоръжение от военноморския флот през 2023 и след това.
През 2019 вниманието на западните медии беше привлечено от инсталираната на руската фрегата "Адмирал Горшков" система за визуално-оптични смущения "Филин". Това е най-новото руско оръжие с нелетално въздействие, способно да неутрализира временно живата сила на противника. В момента, в експерименталния завод "Интеграл"в Санкт Петербург се разработват нови версии на "Филин". Според създателите му, комплексът е без аналог в света. Освен фрегатата "Адмирал Горшков", с тази "заслепяваща и заглушаваща" противника система ще бъде снабден и друг кораб от проект 22350 - "Адмирал Касатонов". Както е известно, тази най-нова руска фрегата участва във военноморския парад в Санкт Петербург през юли 2019.
Корабите от този проект, които се строят в "Северната корабостроителница" на Санкт Петербург, ще бъдат най-големите, строени някога от руски производител. Според генералния директор на корабостроителницата Игор Пономарьов, до края на 2022 руският ВМФ ще получи още два кораба от тази серия: "Адмирал Головко" и "Адмирал Исаков".
Най-новите фрегати ще формират гръбнака на руските военноморски сили в далечната морска зона. Те ще разполагат с ракети "Калибър" и "Оникс", артилерийско-ракетни комплекси "Палаш" и зенитно-ракетни комплекси "Полимент-Редут". Според руските медии, на борда им ще има и противоминни роботизирани комплекси "Диамант", както и разузнавателни безпилотни летателни апарати "Орлан-10". Спецификата на тези кораби е, че при изграждането им са използвани стелт-технологии (т.е. технологии с ниска радарна видимост).
На провелия се през юли 2019 в Санкт Петербург Международен военноморски салон бяха показани редица перспективни разработки на руската военна индустрия: от проекта за самолетоносача "Ламантин" до универсалния десантен кораб "Прибой". Впрочем, демонстрираният там интегриран свързочен комплекс, основан на нова система за управление с изкуствен интелект, вече се използва в руския военноморски флот (поне според създателите му от холдинга Роселэлектроника). Между другото, на въпросното изложение, командващият руския ВМФ адмирал Николай Евменов заяви, че страната със сигурност ще разполага със свой атомен самолетоносач, макар че това няма да стане скоро.
Освен споменатите по-горе подводници и фрегати, през следващите години руският флот ще получи и кораби, предназначени за действие в близката морска зона, т.е. корвети. Очаква се, в частност, че през 2020 Тихоокеанскоя флот ще получи корвета "Алдар Циденжапов", а през 2021 - корвета "Резкий". И двата кораба са от проекта 20380. Те ще разполагат с крилати ракети (включително изпитаните в Сирия ракети "Калибър"), системи за противовъздушна отбрана и за борба с подводници, както и с артилерия.
До края на 2019 в експлоатация ще влезе и модернизираният корвет от проект 20385 "Громящий", който също участва в последния военноморски парад в Санкт Петербург.
През 2022 руският ВМФ ще получи първия корвет от най-новата серия 20386 "Меркурий". Конструкцията му е съобразена с модулния принцип, което позволява временното инсталиране на различни комплекси въоръжение и разширява обхвата на изпълняваните от кораба задачи.
Пак през тази година, флотът вероятно ще получи и големия десантен кораб "Пьотр Моргунов" от проект 11711. Както е известно, първият кораб от тази серия - "Иван Грен", влезе в експлоатация през 2018.
Съставът на русските ВМС ще бъде попълнен и с първата от трите фрегати от проекта "Буревестник" ("Адмирал Бутаков", "Адмирал Истомин" и "Адмирал Корнилов"), които в момента се намират в корабостроителницата в Калининград. Преди време някои руски медии твърдяха, че те могат да бъдат продадени на Индия, но през март 2019 командващия на 30-та дивизия на Черноморския флот контраадмирал Олег Криворог съобщи, че екипажът на "Адмирал Бутаков" вече се формира.
Междувременно, зам. главнокомандващият на руския военен флот вицеадмирал Игор Мухаметшин, който отговаря за въоръжението, обяви, че до 2025 Тихоокеанският флот ще получи шест дизелелектрически подводници от проект 636.3 "Варшавянка". Очаква се, че до 2021 руските ВМС ще получат две други "конвенционални" подводници от проект 677 "Лада" - "Кронщад" и "Великие Луки". По поръчка на руското Министерство на отбраната, до 2021 "Обединената корабостроителна корпорация" трябва да разработи техническия проект за конвенционални подводници от ново поколение "Калина".
Руските морски амбиции
На този фон руските военни експерти акцентират върху факта, че до края на 2019 следва да влезе в експлоатация атомната подводница от пето поколение "Хабаровск", която ще бъде въоръжена с ракети "Посейдон", станали известни напоследък и като "оръжието на Страшния съд". Паралелно с това стартира изграждането на фрегати от ново поколение и вече приключиха изпитанията на универсалния свръхточен зенитно-ракетен комплекс "Полимент-Редут". Освен това Русия се насочва към конструирането на качествено нови типове подводници.
Всечко това показва, че руският военен флот на практика се превръща в един от най-модерните в света. Макар че по количествените си характеристика той отстъпва на военноморските сили на САЩ, по качествените е на едно от първите места.
Специално внимание в тази връзка заслужава проектът за атомни подводници от пето поколение "Хъски", предназначени за борба с противниковите стратегически подводници и самолетоносачи в Световния океан. Разбира се, за успешното функциониране на непрекъснато модернизиращия се руски военен флот е необходимо стриктно взаимодействие между всичките му основни елементи: надводния и подводен флоти, морската авиация и комплексите на бреговата отбрана.
Експертите акцентират и върху ключовото значение на подготовката на личния състав на флота. Сред доказателствата за усилията в тази посока са осъщественото през миналата 2018 околосветско плаване на руската военна флотилия, включваща корабите "Адмирал Горшков", "Елбрус" и "Николай Чикер". Както отбелязва бившия командващ руския Черноморски флот адмирал Касатонов: "Подобни околосветски плавания на военни кораби оказват сериозно положително въздействие върху военната подготовка на екипажа, защото не става дума просто за един кораб, а за цяла съвкупност от механизма, включваща системите за управление и комуникации (включително спътникови), т.е. активирани са всички възможности".
Специалистите, включително и тези извън Русия, са единодущни, че Москва постепенно и постъпателно увеличава военноморския си потенциал. И макар че в момента основната задача на руския военен флот е защитата на бреговете на страната и крайбрежните акватории, новите попълнения в него говорят за това, че той се трансформира във флот на една наистина мощна океанска държава.
Заключение
Всичко казано по-горе показва, че успешната реализация на руската морска стратегия и превръщането на страната в голяма морска държава са свързани с изпълнението на редица ключови отбранителни, икономически (включително енергийни) и научни задачи. Всичко това обяснява и желанието на Москва да гарантира икономическия просперитет, политическата стабилността и сигурността на своите крайбрежни територии (някои от които са разположени в отдалечени и дори изолирани зони), запазвайки при това своето положение сред великите морски държави на планетата.
* Център за мониторинг и превенция на конфликтите
