20
Чет, Юни
7 New Articles

Израелската система за сигурност: без "стратегическа дълбочина", но със стратегическа визия

брой 2 2019
Typography

Нивото на техническо оборудване и боеспособност на израелската армия е сред най-високите в света, при това качествените характеристиките на военната техника постоянно се усъвършенстват [1]. От началото на 70-те години на миналия век военно-промишленият комлекс на Израел непрекъснато се разширяваше и днес страната е в състояние да произвежда съвременна военна техника – от танкове и различни модификации реактивни самолети, до свръхточни „умни оръжия” (микроелектроника, ракети „море-море”, „въздух-въздух” и т.н.). 75-80% от обема на военното производство са предназначени за износ, който се осъществява от управлението за военно-техническо сътрудничество с чужди държави (SIBAT) [2].

Освен това, функционира управление, отговарящо за координацията на производствената дейност на компаниите от военно-промишления комплекс, както и за закупуването на въоръжения в чужбина (MANHAR) [3]. И двете структури са част от системата за управление на Министерството на отбраната.

Цялата научно-изследователска дейност, свързана с отбранителната способност на страната се координира от израелското Министерство на отбраната [4]. В момента, мултиотрасловата военна индустрия на Израел е ориентирана към разработването на все по-съвременни и сложни модели въоръжение и военна техника. Въпреки постоянното необходимост от доставката на съвременни системи за въоръжение на силите за сигурност на страната, израелският военно-индустриален комплекс е ориентиран най-вече към износ на своята продукция. През периода 2013-2017 Израел се изкачи от десето на осмо място в класацията на световните износители на въоръжение [5]. Израелският дял на глобалния оръжеен пазар е 2,9% [6], докато този на Франция например, е 6,7% [7].

Сред ключовите фактори за развитието на военно-индустриалния комплекс на Израел е стратегическото сътрудничество на страната със САЩ. От началото на 60-те години на миналия век, т.е. по времето на президента Джон Кенеди, Израел се ползва с всестранна и изключителна американска подкрепа, включваша и много съществен военен елемент. Американската военна помощ позволи на Израел да пренасочи около 80% [8] от произвежданите системи на въоръжение за износ, което на свой ред обогати значително военната индустрия на страната и позволи получените средства да бъдат вложени в разработването на нови военни технологии. Този приток на финансови ресурси от продажбата на съвременно въоръжение позволява на Израел да стимулира развитието на нови научни изследвания в сферата на високите технологии.

Освен това, Израел отпуска сериозни средства за финансиране на военния елемент в своите научно-изследователски и опитно-конструкторски работи (НИОКР), които поглъщат около 9% от всички средства за отбраната на страната, т.е. много повече от другите държави (в Турция например, този дял е само 1%, а в Южна Корея - 5,4%) [9]. От 2007 насам САЩ са начело в списъка на доставчиците на военна продукция в Израел. Страната се ползва със статут на "основен съюзник на Америка извън НАТО", което разширява възможностите и в рамките на вноса на американско въоръжение. Отношенията между двете държави във военната сфера са поставени на широка законодателна основа, заложена още през 1952 [10]. В рамките на военната помощ, Израел получава от САЩ наистина гигантски средства. През 2001 например тази помощ беше 2,4 млрд. долара, през 2007 достигна 2,7 млрд., а през 2016 двете страни подписаха меморандум, според който през периода 2019-2028 Израел ще получи от САЩ общо 38 млрд. долара, т.е. по 3,8 млрд. годишно, при това без да броим допълнителните средства, които могат да бъдат поискани през Конгреса.

Американската военна помощ за Израел се реализира в рамките на три основни програми - Foreign Military Sales ("Военна доставки за чужди държави"), Direct Commercial Sales ("Директни търговски доставки") и Excess Defense Articles ("Предаване на неизползвана военна техника и имущество на чужди държави") [11]. Важно условие за предоставянето на военна помощ е, че Израел се задължава да похарчи по-голямата част от получените средства именно за закупуване на американска военна продукция, което позволява на правителството на САЩ да финансира националната военна индустрия [12]. Всъщност, Израел има право да харчи по свое усмотрение само 25% от тази военна помощ, което е негово изключително право, каквото не се предоставя на останалите получатели на американска военна помощ. Освен финансовия елемент на военната помощ и вноса на воъръжения, Израел разполага и с достъп до съвместни военни разработки. Сред примерите за това е разработката на самолета от пето поколение F-35. От 2003 насам, Израел е един от партньорите в рамките на този проект, а през 2016 той беше сред първите, получили два такива самолета (от общо 19-те поръчани).

В момента Израел активно разработва собствена многопластова система за противоракетна отбрана (ПРО), която може успешно да противодейства на ракети с малък и среден радиус на действие. Сред елементите и е т.нар. "Железен купол", доказал качествата си по време на последните израелски операции в Сектора Газа. Тази система представлява най-ниското ниво на многопластовата система за ПРО на Израел. Тя е в състояние да открива, прихваща и унищожава ракети с малък радиус на действие. Системата още на ранен етап засича целта и определя траекторията и, след което - в зависимост от изчислената траектория, взема решение за по-нататъшните действия. "Железният купол" унищожава само онези ракети, за които е най-вероятно, че могат да достигнат целта си. Тоест, системата не прихваща тези от тях, които прелитат покрай целта. През 2013 САЩ отпуснаха 680 млн. долара на Израел за развитието на този проект, а през 2015 отделиха за целта още 225 млн. [13].

Въпреки това си струва да отбележа, че между двете страни няма подписан договор за взаимна помощ в случай на военен конфликт. В същото време, статутът на Израел като "основния съюзник на САЩ извън НАТО" му дава преференции само в рамките на военното сътрудничество. Американският военно-промишлен комплекс също е заинтересован от високото ниво на сътрудничество с Израел, въпреки, че еврейската държава използва по-голямата част от военната помощ на САЩ за да купува американско оръжие. Военните компании от САЩ имат възможност да участват в съвременните израелски проекти за производство на отбранителна техника, като "Железният купол" или "Вълшебната пръчка" например. Както е известно, последната е предназначена за прихващане на балистични ракет с малък радиус на действие (70-300 км) [14]. Планира се тя да се превърне в средното звено в многопластовата система за ПРО на Израел. На настоящия етап Израел постепенно се трансформира от държава-реципиент на американска военна помощ в партньор на САЩ, тъй като военно-промишлените комплекси на двете страни все повече се интегрират и реализират съвместни проекти. Този процес се стимулира от почти съпоставимото равнище на научно-техническо развитие, което позволява взаимодействието в рамките на комплексни и наукоемки проекти.

Армията и спецалните служби

Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) са създадени през май 1948. Между другото, от времето на първия си премиер Давид Бен Гурион, Израел не разполага с официална писмена доктрина за национална сигурност. Последният опит за разработването на такава доктрина беше предприет през 2004-2007 от т.нар. Комисия Меридор (по името на бившия израелски вицепремиер и министър на разузнаването Дан Меридор), но проектът и не беше одобрен от правителството [15].

За основна доктрина [16], на която се основава вземането на решения от политическото ръководство, както и формулирането на последващите ситуативни военни стратегии, е прието да се смятат фундаменталните тези, разработени още през 1949 [17] от комитета начело с полковник Хаим Ласков. В тях се акцентира върху факта, че Израел остъпва и ще продължи да отстъпва по численост на населението си на своите потенциални съперници в регона. Освен това, те целят да избавят следващите поколения израелски политици от илюзията, че в основата на арабско-израелския конфликт е въпросът за границите. Според тези постановки [18], проблемът е в самия факт на съществуването на еврейската държава и намеренията на нейните противници да водят война изключително за нейното пълно унищожаване. Доктрината признава, че Израел не разполага със стратегическа дълбочина (минималното разстояние от границата до морето е едва 14 км) и ще бъде принуден да води война с превъзхождащ го по численост противник, поради което пълното унищожаване на последния ще бъде невъзможно. Ето защо, като основна цел на всяка война се определя нанасянето на максимален ущърб на противника с цел той да бъде принуден да прекрати военните действия [19]. Освен това се акцентира върху това, че и икономиката на страната не е в състояние да издържи на продължителен военен конфликт, което също изисква от армията да се справи с военните си задачи в максимално кратки срокове.

В момента бюджетът на ЦАХАЛ е около 17 млрд. долара, при положение, че този на Иран например е към 12 млрд., а на Египет - 6 млрд. Числеността на редовните части е 176 хил. души. Наборната служба се задължителна и за двата пола, а мобилизационният резерв на страната е около 560 хиляди души. Отбранителните сили на Израел се подчиняват на правителството в лицето на военния министър [20]. На свой ред, Министерството на отбраната се отчита за своята политика и планиране пред Комисията по отбрана.

Оперативното ръководство на въоръжените сили се осъществява от Генералния щаб [21], който има шест управления: Главно оперативно управление, Главно разузнавателно управление, Главно управление за кадрите, Главно управление за технологиите и снабдяването, Главно управление за изследванията и разработването на нови въоръжения и Главно управление за планиране. Освен това, Генералният щаб разполага с Отдел за бойна подготовка и специални операции.

Сухопътните войски, ВВС и ВМС имат отделни командвания, които са подчинени на Генералния щаб. Израелската армия е в състояние да мобилизира в рамките на 24 часа по-голямата част от резервните си части. Друга важна част от споменатите по-горе основни тези на израелската военна стратегия [22] е прехвърлянето на бойните действия на територията на противника и, по възможност, отдалечаването им от държавните граници, както и бързото прехвърляне на войски между отделните фронтове. На настоящия етап Израел е сред малкото държави, чиято армия е в състояние да води мрежоцентрична война от последно поколение, т.е. всички участници във военните действия могат да бъдат обединени в единна мрежа. Мрежоцентричната война се води изключително от "високоинтелектуални въоръжени сили". "Високоинтелектуалната армия" получава информация в хода на всеобхватното наблюдение на пространството на военни действия, което повишава ефективността на всички бойни съединения и ускорява темповете на провежданите операции, както и ефективността на поразяване на противниковите сили [23].

Основната ударна сила и гордост на ЦАХАЛ са неговите ВВС. Те наброяват около 35 хиляди души и 400 бойни самолети. Израелските ВВС разполагат с около 300 самолети от 4-то поколение (F-15 и F-16), собствена модификация, освен това се планира въвеждането в експлоатация на самолети от 5-то поколение (F-35), които израелците съвсем скоро ще получат от САЩ. Следва да отбележа, че Израел има правото да модифицира американските самолети, което позволява те да бъдат оборудвани с авионика, израелско производство. Освен това, Израел разполага с широк спектър от собствено производство безпилотни летателни апарати от различни класове, предназначени за борба с радиолокационните станции на противника, разузнаване, коригиране на огъня и откриване мястото на падане на самолети. В момента израелските ВВС несъмнено са най-силните в региона, предвид техническите качества на самолетите и нивото на подготовка на пилотите, както и натрупания огромен опит от участието във войни, военни операции и различни въздушни атаки.

За разлика от сухопътните войски и ВВС, израелският военноморски флот не е голям. Във ВМС служат около 12 хиляди души. Те се командват от вицеадмирал, който се подчинява на шефа на Генералния щаб на ЦАХАЛ. Структурата на ВМС включва флотилия от военни ракетни катери, флотилия от подводници    , три ескадри стражеви катери, плюс т.нар. „13-та флотилия” (Shayetet 13), чиито бойци се смятат за едни от най-добрите морски командоси в света. Личният състав на ВМС се комплектува от наборни матроси, а всички офицери и мичмани са кадрови военни. Офицерският състав се подготвя в военноморското училище в Хайфа и се попълва от мичмани със стаж не по-малко от две години или хора, завършили морското училище в Акра.

Сред основните задачи на ВМС е защитата на израелското крайбрежие, морските пристанища и военно-морски бази; защитата на морските комуникации; оказване на подкрепа на сухопътните сили; блокиране на морското крайбрежие на противника. Част от ВМС са и трите военноморски бази в Хайфа, Ейлат и Ашдод.

Според наличната информация [24], в Хайфа е базирана 3-та флотилия ракетни катери, 7-ма флотилия подводници и 914-та стражева ескадра. В Ашдод е базирана 916-та стражева ескадра, а в Ейлат – 915-та стражева ескадра. В състава на израелските ВМС влизат и два полка бойни хеликоптери – общо 42 броя. Освен катерите и стражевите кораби, в състава на изралеските ВМС присъстват и корвети тип „Саар 5” с водоизместимост 1250 т. Те са изградени от израелците в периода 1992-1995 в американската корабостроителница Ingalls Shipbuilding и са флагмански кораби на израелския флот.

Подводният флот на Израел включва подводници клас „Делфин”, прозведени в Германия. В момента израелците разполагат с пет такива дизел-електрически подводници, всяка от които струва 700 млн. долара, което ги прави най-скъпите публично известни системи въоръжение в израелската армия. Те могат да носят крилати ракети, които пък могат да са с ядрени бойни глави [25]. Наличието на подобни подводници във ВМС на Израел значително разширява възможностите на неговия флот и затвърждава превъзходството му по отношение на ВМС на съседните държави [26].

По време на военната операция в Ливан през 2006, израелският военноморски флот успешно се справи със задачите си, включително блокиране на крайбрежието, оказване на огнева подкрепа на сухопътните сили и осъществяване на специални операции от морските командоси от Shayetet 13. Това разузнавателно-диверсионно поделение на израелските ВМС се смята за едно от най-елитните в ЦАХАЛ. Дейността му е засекретена и за нея не се говори нищо [27]. За да станат част от него, наборниците трябва да преминат през тежък подбор и да бъдат одобрени от специална медицинска комисия. Подготовката на младите командоси в Shayetet 13 е сред най-сложните в ЦАХАЛ, като повечето от кандидатите не я приключват успешно заради голямото физическо и морално натоварване [28].

Специалните служби и заплахите за сигурността

Ръководителите на всички известни израелски специални служби влизат в комитета ВАРАШ. Негови членове са шефовете на МОСАД (отговаряща за разузнавателните операции в чужбина), на ШАБАК (вътрешна сигурност и контраразузнаване, борба с тероризма), на АМАН (военното разузнаване) и на Генералния инспекторат на полицията. Сред основните цели на специалните служби е събирането на пълна информация за арабските държави и Иран – отношенията им с другите държави, военната готовност, вътрешната и междуарабска политика на въпросните страни; събиране на информация за политическия елит на САЩ и техните действия; политиката на държавите със значителни еврейски общности по отношение на Израел; мониторинг на антиционистката активност по целия свят. Информацията за бюджета на тези организации, както и за тяхната дейност и броя на сътрудниците им продължава да е засекретена.

ШАБАК (или Шин-бет) [29] е ангажирана с контраразузнавателна дейност и гарантиране на вътрешната сигурност, като активността и е свързана с противодействие на чуждестранните специални служби и палестинските араби. ШАБАК е пряко подчинена на премиера. Службата се прояви по време на т.нар. „интифада Ал Акса”, започнала през 2000. ШАБАК използва уникални методи и технологични възможности за борба с тероризма, като сред тях е изграждането на всеобхватна агентурна мрежа в средите на палестинците [30]. Получената по време на разпитите информация се анализира внимателно, като въз основа на този анализ се планират специалните операции за ликвидиране на лица, за които се смята, че застрашават сигурността на Израел. Ликвидирането на „специалните цели” се утвърждава от премиера.

МОСАД се занимава със събиране на информация и тайни операции в чужбина. Публичната информация за тази организация е доста ограничена и се появява или дълги години след проведените от нея операции, или пък попада в медиите след допуснати провали. До края на 90-те години на миналия век не се обявяваше дори името на шефа на МОСАД. Членовете на организацията са предимно израелски граждани, но точната оценка за броя на сътрудниците и не е възможна [31]. Разнообразният социално-културен фон на пристигащите в Израел преселници позволява дейността на специалните служби да стане по-ефективна, тъй като сътрудниците им притежават национални особености, външни данни и знания и тъкмо поради това внедряването на израелските агенти в чужбина обикновено не изисква много време. МОСАД е гражданска структура и поради това служителите и официално не притежават воински звания, но повечето от тях са минали през армията и имат такива. Сред най-успешните операции на тази специална служба са отвличането на Адолф Айхман през 1960, „Дамоклев меч” (ликвидирането на германските учени, разработващи балистични ядрени ракети в Египет); „Божи гняв” (убийствата на лица, свързани с терористичното нападение по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972); действията срещу иракската ядрена програма; ликвидирането на военния лидер на Ал Фатах - Абу Джихад, в Тунис, през 1988. Твърди се, че МОСАД е свързана с изчезването на бившия зам. министър на отбраната на Иран и командващ Корпуса на стражите на ислямската революция генерал Али Реза Аскари. Днес, служителите на организацията преследват целта да отложат максимално възможността иранският режим да се сдобие  ядрено оръжие.

АМАН [32] е централния орган за управление на военното разузнаване на ЦАХАЛ, това е една от трите ключови израелски специални служби и е пряко подчинена на премиера. АМАН се занимава със стратегическо и тактическо разузнаване, разработва и осъществяха защитата на кодовете и шифрите за цялата държавна система на Израел и всички негови специални служби. Освен това, събира информация за армиите на арабските държави и за терористичните организации и отговаря за анализа на разузнавателните данни. АМАН включва две основни структурни подразделения, всяко от които се ръководи от генерал-майор: Службата за разузнаване (отговаряща за подготовката и управлението на кадрите) и Службата за разузнавателен анализ (осъществява анализ на разузнавателните данни за висшето политическо и военно ръководство но страната). Съществува и Отдел за контрол, който подлага на критичен анализ изводите на въпросната служба.

В рамките на АМАН функционират няколко подразделения [33]. Така, Поделение 8200 се занимава с радиоелектронно разузнаване. По някои данни [34], това е най-голямото поделение в рамките на ЦАХАЛ, съпоставимо по своите задачи и функции с Агенцията за национална сигурност на САЩ. То се ръководи от бригаден генерал, чиято самоличност се пази в тайна. Според наличната открита информация, по време на войната през 1967, поделението е било ангажирано с подслушването на телефонните разговори на египетския президент Гамал Абдел Насър и краля на Йордания Хюсеин, а през 1985 е подслушвало и разговора между Ясер Арафат и лидера на терористичната групировка, завладяла един круизен кораб в Средиземно море. През 2010 пък стана известно, че именно Поделение 8200 е отговаряло за неутрализирането на сирийската противовъздушна отбрана по време на операция „Плодова градина”, целяща унищожаването на ядрен обект в Сирия [35]. Мнозина смятат, че именно това поделение е отговорно за разпространението на вируса Stuxnet [36], поразил през 2010 около 50 хиляди компютри в Иран, включително в ядрените му обекти.

На свой ред, Поделение 9900 отговаря за събирането на данни от въздушни и космически носители. Поделение 3060 пък, е ангажирано с разработване и изследване на изкуствения интелект. Накрая, Поделение 505 отговаря за събиране и обработване на информацията от агентурните мрежи и осведомителите в държавите от региона.

АМАН отговаря и за назначенията на военните аташета в израелските посолства в чужбина и следи за спазването на военната цензура в местните медии за да се избегне изтичането на информация.

Заключение

Днес не е реалистично да се говори за потенциална война между Израел и съседните му арабски държави, тъй като еврейската държава има мирни договори с Египет и Йордания, които са силно зависими от чуждестранната и най-вече американската военна помощ, а пък Сирия е тотално разорена от гражданската война. Основната заплаха за Израел си остава нерешеният въпрос за отношенията с палестинските араби. В южната част на страната, в Сектора Газа, Израел периодично се сблъсква със смятаната от него за терористична организация ХАМАС, както и с малките местни терористични и бандитски формирования. Бойците от ХАМАС извършват ракетни атаки от Сектора Газа. Основният антагонист на Израел в региона обаче е Иран, който отхвърля правото на съществуване на еврейската държава и осъществява активна антиизраелска политика.

Израел се опасява и от потенциалната заплаха от ракетни атаки срещу северните райони на страната с използване на ракети със среден и малък обсег, с каквито разполага ливанската шиитска организация Хизбула. В Израел я смятат за терористична, освен това тя е основния ирански сателит в региона, който се въоръжава и финансира директно от Техеран. Освен това, израелците се опасяват от откриването на втори фронт на територията на Сирия, където на страната на правителствените сили, в сраженията участват и бойци на Хизбула, както и ирански военни. Основната цел на Тел Авив по това направление е да не допусне изграждането на бойни позиции и бази на сирийска територия, от които могат да бъдат изстрелвани ирански ракети. Най-големият проблем за Израел е стремежът на Иран да създаде ядрено оръжие – еврейската държава го възприема като пряка заплаха са съществуването си, затова израелският военно-политически елит предприема всички възможни стъпки за да предотврати подобно развитие на събитията. На съвременния етап Израел ще продължи да съществува като „обсадена крепост” и да увеличава военния си потенциал, както и да поддържа специалните си служби на максимално високо равнище.

 

Бележки:

 

  1. Шуминов Н.З. Влияние США на формирование и развитие ВПК государства Израиль // Вестник Брянского государственного университета. 2018 №2. С. 135–146.
  2. Sadeh Sh. Israel's defense industry in the 21st century: challenges and opportunities / Sadeh Sh. - Strategic assessment, Vol.07,No.,— 2004.
  3. Ibid.
  4. Шуминов Н.З. Влияние США на формирование и развитие ВПК государства Израиль // Вестник Брянского государственного университета. 2018 №2. С. 135–146.
  5. SIPRI Yearbook 2017 / Stockholm International Research Institute., 2013–2017.
  6. Ibid.
  7. Ibid.
  8. Broude Marc, Deger Saadet., Defence, innovation and development: the case of Israel // Broude M., Deger S., — De Boeck Université. 313 p.

9.Ibid

  1. Шуминов Н.З. Влияние США на формирование и развитие ВПК государства Израиль // Вестник Брянского государственного университета. 2018 №2. С. 135–146.
  2. Stohl R. The International Arms Trade / Stohl R, Greliot S. — War and Conflict in the Modern World., — 2013., — 67p.
  3. Sharp J. U.S. Foreign Aid to Israel / Sharp J. - Congressional Research Service, 2015., — 19 p.
  4. "House of Representatives Report 112-479–NATIONAL DEFENSE AUTHORIZATION ACT FOR FISCAL YEAR 2013" Retrieved 22 June 2012
  5. Broude Marc, Deger Saadet., Defence, innovation and development: the case of Israel // Broude M., Deger S., — De Boeck Université, 313 p.
  6. Michael Herzog New IDF Strategy Goes Public // PolicyWatch, The Washington Institute, August 28, 2015
  7. Michael I. Handel Israel's Political-Military Doctrine // Occasional papers in international affairs number 30, Cambridge, Mass: Harvard university center for Interantional affairs, July 1973
  8. Майор М. Татаринов Военная доктрина Израиля // Зарубежное военное обозрение. 2015, №6, С.23–27
  9. Там же.
  10. Uri Ben Eliezer The making of Israeli militarism / Indiana Univercity, 1998
  11. Shmuel Even, Eran Yashiv The Defense Budget for 2017–2018 / INSS Insight No. 880, December 28, 2016
  12. Cordesman A. The Military balance in the Middle East, An Analytic Overview: Military Expenditures and Arms Transfers, Major Arms by country and zone, and qualitative trend / Cordesman A., — Centr for Strategic and international studies., — Washington., 2004., — 431 p.
  13. Ibid
  14. Долгополов А. «Ещё раз о сетецентрических войнах» (рус.) // Армейский сборник: журнал. — 2015. — Февраль (т. 248, № 2). — С. 3-6.
  15. Lapid, Ephraim and Amos Gilboa, Israel's Silent Defender: An Inside Look at Sixty Years of Israeli Intelligence, 2012
  16. Mahnaimi, Uzi. Israel Makes Nuclear Waves With Submarine Missile Test, June 18, 2000
  17. Yaakov Lappin Israeli submarine chief outlines future requirements / IHS Jane's Defence Weekly, 14 March 2018
  18. David Miller Illustrated Directory of Special Forces // A Salamander book, 2002
  19. Israel’s omniscient ears, Le Monde Diplomatique, 2010 September Le Monde Diplomatique
  20. Дан Равив, Йосси Мелман. История разведывательных служб Израиля = Every spy a prince. The complete history of Israel"s intelligence community. — Москва: Международные отношения, 2000. — 528 с. — (Секретные миссии).
  21. Charles D. Freilich Israeli National Security: A New Strategy for an Era of Change / Oxford University Press, 2018
  22. Lapid, Ephraim and Amos Gilboa, Israel's Silent Defender: An Inside Look at Sixty Years of Israeli Intelligence, 2012
  23. Ephraim Kahana, Historical dictionary of Israeli intelligence, The Scarecrow Press, Inc. Oxford, 2006
  24. «IDF Record Book 2010» / Bamahane, September 8, 2010
  25. John Reed Unit 8200: Israel’s cyber spy agency // Financial Times, July 10 2015
  26. Israel’s omniscient ears, Le Monde Diplomatique, 2010 September Le Monde Diplomatique
  27. Israel seen as prime cyberattack suspect United Press International, 28 October 2010

 

*Авторът е докторант в Института по изтокознание на Московския държавен институт за международни отношения и анализатор на Руския съвет за международни отношения