20
Чет, Юни
7 New Articles

Енергийните аспекти на Brexit

брой 2 2019
Typography

През последните месеци споровете във връзка с т.нар. Brexit закономерно се изостриха. Дали Великобритания наистина ще напусне ЕС или не; ако го направи, при какви условия ще стане това, а ако не излезе, как Лондон ще съумее да се откаже от собственото си решение; дали Тереза Мей ще успее да се справи със съпротивата на парламента или ще подаде оставка; дали ще има нови преговори с Брюксел?

На този фон, лично за мен е странно, че малцина журлалисти и дори експерти се опитват да прокарат паралел между случващото се днес и онова, което се случи през 1991 с един друг съюз – този на съветските социалистически републики.

Легенда:

Горе: Газопроводи в Европа

Действащи

Строящи се

Планирани

Нереализирани

Както е известно, СССР е създаден през 1922, а през 1940 към него са присъединени трите балтийски държави, които са и първите, декларирали половин век по-късно желанието си да напуснат Съюза.

Европейският съюз пък е основан през 1957, Великобритания става част от него през 1973 и именно тя е първата държава, заявила намерение да излезе от ЕС. В случая със СССР процесът приключи с пълното му разпадане. Естествено, ЕС иска да избегне подобно развитие и тъкмо това е причината на Лондон да бъдат поставени толкова условия, както и британското оттегляне да се оформи чрез специален договор, с което да се гарантира, че процесът ще бъде осмислен и планомерен.

Процесът на Brexit е сложен, многопластов и изключително интересен за професионалните политолози, анализиращи възможните политически, икономически и дори военни аспекти на излизането на Великобритания от ЕС. Има обаче още един ключов момент, който поне засега не попада в полезрението на анализаторите и, на който ще се спра по-долу. Каква ще бъде съдбата на UKTSOA, ще се променят ли връзките и с ATSOI, ще се разделят ли пътищата на UKTSOA и ETSO, как всичко това би се отразило на ENTSO-E и, дали няма да се промени подкрепяният от редица европейски политици план за поглъщане на BALTSO.

Brexit и електроенергийната система на Европа

За начало, нека си припомним, какво точно се крие зад изброените по-горе абревиатури.

UKTSOA е асоциацията на британските електроенергийни оператори; ATSOI е обдинената енергийна система на Ирландия; ETSO е асоциацията на европейските оператори на електропреносни системи, като в случая „европейски” означава, че става дума за целия континент Европа, а не само за ЕС; BALTSO е организацията, координираща паралелната работа на енергийните системи на Литва, Латвия и Естония; UKTE е обединението на електрическите мрежи на Централна Европа (и тук става дума за Европа, а не само за ЕС); NORDELL пък е обединение на електропреносните мрежи в Северна Европа (отново не става дума само за ЕС).

Тоест, това са действащите  момента шест енергийни системи на държавите от Европа. През 2009 пък беше създадено ENTSO-E – обединение на 41 системни оператори от въпросните шест енергийни обединения в 35 европейски държави. Според плановете на участниците в ENTSO-E, същата абревиатура ще се използва в бъдеще за обозначаване на обединената синхронизирана енергийна система на Европа, като това е най-смелият, най-грандиозният, най-сложният в техническо отношение и най-интересният от инженерингова гледна точка проект на Стария континент през ХХI век. Дори и обединяването на газовата система на Европа чрез мрежа от интерконектори (макар че ще изисква огромни усилия) изглежда по-малко сложно и по-евтино от проекта за създаването на ENTSO-E. Както е известно, тръбопроводите се стиковат механично, а унификацията на компресорните газови станции е по-скоро финансов, отколкото инженерен проблем. Затоват пък синхронизацията на електрическите мрежи, предвид необходимостта да се вземат предвид броят на характеристиките на токовете, които текат по тях, е качествено по-сложен процес, впрочем, това е и далеч по-важен за самата Европа въпрос.

По този проект на Стария континент се работи от десетина години насам, като през този период бяха свършени някои неща, а консолидацията върви, макар и с не особено бързо темпо. През Ла Манш бяха положени електрически кабели, свързващи UKSTOA с UCTE и с NORDELL, вече напълно са свързани и UKSTOA и ATSOI. Всичко това силно напомня енергийния пръстен БРЕЛЛ (Беларус-Русия-Естония-Латвия-Литва), създаден по съветско време, който обаче отлично функционира и днес, почти 28 години след разпадането на СССР. Всъшност, истината е, че не става дума за някакъв отделен енергиен пръстен БРЕЛЛ – това име просто се използва от политиците за обозначаване на тази част от Единната енергийна система на СССР. Тоест, макар че съветската империя вече не съществува, нейната единна енергийна система е жива, макар и „ранена” в някои свои участъци (например, прогресивно намалява подаването на електричество от Украйна).

Сега нека си припомним, кои държави влязоха в Евразийския икономически съюз (EАИС): Русия, Беларус, Армения, Казахстан и Киргизстан. Пет държави със синхронизирана обединена енергийна система. Впрочем, има и една страна наблюдател в лицето на Молдова. Политиците дават различни отговори на въпроса, защо тя е само наблюдател, но поне за мен причината е очевидна и тя е, че Молдова се намира в рискова зона в резултат от действията на Украйна, които могат да доведат до това, Кишинеу да напусне синхронизираната Единна енергийна система и то не по свое желание. Освен това, както е известно, вървят интензивни преговори за евентуалното присъединяване на Иран към ЕАИС. Тепърва ще видим, как ще приключат те, но в същото време нe бива да забравяме, че в момента вече се работи по проектите за изграждането на два нови електроенергийни моста: Русия-Грузия-Армения-Иран и Русия-Азербайджан-Иран.

Възниква закономерният въпрос, защо за всички тези години от разпадането на СССР, държавите, които някога бяха част от него, не се отказват от Единната енергийна система (ЕЕС)? Те вече не споделят обща идеология, нямат обща валута, обща армия и обща икономика, но въпреки това ЕЕС продължава да съществува. Отговорът е лесен – защото това им е изгодно. Всяка обединена енергийна система повишава нивото на безопасност и енергийната обезпеченост на всичките си участници. Без оглед на това, че ЕЕС беше създадена по времето на социализма, който отдавна е в миналото, заменилият го икономически и политически модел не променя нищо в енергейната сфера. За всяка държава е изгодно да може да разчита на техническа помощ (в случай на авария) от останалите членове на ЕЕС. За всяка страна е по-безопасно, ако има техническа възможност да получава повече електроенергия в случай на внезапен скок на вътрешното потребление, например заради силно застудяване. За всяка страна е по-изгодно да не инвестира в изграждането на електроцентрали на своя територия при положение, че отвъд границите и са налице такива централи, способни да покрият нуждите на потребителите. Именно поради тези причини съм сигурен, че UKSTOA (Асоциацията на британските електроенергийни оператори) няма да напусне ETSO, нито пък ще се откаже от участието си в създаването на ENTSO-E, без значение, дали ще има Brexit и по какъв точно начин ще се случи. А що се отнася до евентуалните политически внушения в тази посока, те едва ли ще доведат от някакви реални последици, тъй като ENTSO-E се разработва и ще се създава не само за ЕС, но и за целия континент Европа.

Обединението ENTSO-E,

              Обединението ENTSO-E,

Легенда:

Изолирани системи

Допълнителни контролни зони

Източник.: entsoe.eu

 

Сред членовете на ENTSO-E са и енергийните оператори на държави, които не са част от ЕС: Швейцария, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Норвегия и Черна гора. Тоест, всичко ще върви по план, просто в този списък на държавите, които не влизат в ЕС, но участват в ENTSO-E, ще бъде добавена и Великобритания (разбира се, ако Brexit стане факт). И също както в постсъветското пространство, съществуването на единната европейска енергийна система ще осигурява потенциална възможност за нови интеграционни процеси. Тоест, ако приемем, че в политически план Великобритания действително напуска ЕС, това едва ли ще е така и в енергиен. Пак ще припомня, че СССР се разпадна през 1991, а ЕАИС беше създаден през 2015, почти четвърт век по-късно - т.е. енергетиката може да чака. Обстоятелствата могат многократно да се променят, но докато електропроводите и подстанциите си стоят на място, реинтеграцията остава възможна.

Разбира се, все още е трудно да се твърди със сигурност, дали европейците ще съумеят да разработят и - още повече - да реализират на практика проекта за системата ENTSO-E. Възможно е например огромният обем чисто техническа работа, която предстои да се свърши, да се сблъска с проблема, че 34-те европейски държави участници в проекта рано или късно ще трябва да създадат общ системен оператор, както и да решат кой град на Стария континент ще стане неговата "енергийна столица". А предвид факта, че Европа се е превърнала в своеобразен "терариум от съмишленици", всеки от които с неистова злоба се опитва да ухапе другия, на този етап реализацията на проекта не изглежда сигурна. Все пак, нека приемем, че това ще се случи, т.е. че основният въпрос е колко ще се проточи създаването на ENTSO-E.

Brexit  и европейският газов пазар

Тук е мястото да напомня, че докато СССР все още съществуваше, там бе реализиран и друг важен интеграционен проект - беше разработена единна газоснабдителна система (ЕГС). От Надим до Калининград и от Ямбург до Самарканд е изградена обща система от газопроводи, всяко подземно газово хранилище е свързано с множество газоразпределителни системи, а компресорните станции се поддържат в работно състояние и редовно се модернизират. И, ако отново погледнем към списъка на участниците в ЕАИС, виждаме, че и тук реинтеграционните процеси в неговите рамки се стимулират от стабилната работа на наследената от съветско време ЕГС. Някой вероятно би възразил, посочвайки, че Великобритания е островна държава, "откъсната" от континента. Това е вярно, само че тя е свързана с него чрез магистралните газопроводи Interconnector и BBL. И, независимо, дали Brexit ще стане факт, никой няма намерение да ги прекъсва или да спира компресорните им станции. Причината е съвсем очевидно - съществуването им е изгодно. Всъщност, за всички държави, които са част от някаква единна газоснабдителна система (ЕГС), е изгодно да останат в нейните рамки, защото това повишава енергийната сигурност и гарантира снабдяването с необходимите енергоносители. Следователни, дори и ако реши да осъществи т.нар. "твърд Brexit", Великобритания няма да излезе от газовия пазар на Европа.

Единната газоснабдителна система е не по-малко устойчива към външните обстоятелство, отколкото единната електроенергийна система (ЕЕС). Ше дам един пример - независимо от декларациите на сегашните управляващи в Киев, че не желаят да купуват природен газ от "руския агресор", това не оказва никакво влияние върху функционирането на ЕГС. Тоест, сибирският газ продължавата да постъпва в подземните хранилища на територията на Украйна и оттам да се разпределя към крайните потребители. На ако постсъветската ЕГС не се влияе дори от това, което се опитва да направи правителството в Киев, изглежда повече от ясно, че и европейската ЕГС въобще няма да забележи, ако Великобритания наистина напусне ЕС. Което ми дава основание да прогнозирам, че без значение, как точно ще бъде реализиран т.нар. Brexit, Великобритания няма да излезе нито от ENTSO-E, нито пък от европейския газов пазар.

Британската енергийна система

След това малко отклонение, нека се върнем към британската енергийна система. В края на 2017 енергийният баланс на Великобритания изглеждаше по следния начин: газовата генерация е 40,2%; атомната генерация е 20,1%, ветрогенерацията е 10,6% (в това число генерацията на бреговите централи - 5,7% и на морските централи - 4,9%); въглищната генерация е 8,6%, биогенерацията е 8,4%, слънчевата генерация е 2,8%, генерацията на ВЕЦ-овете е 1,5%, а тази на петрола и аналозите му е 7,8%.

След като почти напълно изчерпа въглищните си находища и затвори почти всички мини, Великобритания реши, че е длъжна да се превърне в един от лобистите за развитието на възобновяемата енергетика. Вероятно за да може по-лесно да оправдае нежеланието си да внася прекалено много въглища и процеса на затваряне на ТЕЦ-овете, работещи с въглища. При всички случаи е, ясно, че Великобритания отказва да разчита повече на въглищната генерация. Какво и остава обаче? Остават и атомните и газовите електрозцентрали (темата за централите на възобновяеми източници заслужава отделен анализ). Тоест, налага се да анализираме състоянието на британския газов пазар, както и на ядрената енергетика на страната.

През февруари 2018 такъв анализ на ситуацията в сектора на ядрената енергетика направи пред Комисията по енергетика в Камарата на лордовете британският министър на бизнеса, енергетиката и промишлената стратегия Грег Кларк, според който: "не разполагаме с конкретни целеви показатели за приноса на атомните електроцентрали в енергийния баланс на страната през 2030. Истината е, че напълно сме загубили компетенциите си в сферата на ядрената енергетика. В бюджета няма и не се предвиждат средства за изграждането на АЕЦ, т.е. ние изцяло зависим от чуждестранните енергийни компании. Ако трябва да формулирам накратно британската стратегия в тази сфера, тя е следната: "усмихваме се и се молим, молим се и се усмихваме. А, когато видим, че сме загубили поредния потенциален инвеститор, преставаме да се усмихваме и се правим, че той просто не си е заслужавал усилията".

Истината е, че ако в политически план Великобритания с основание се смята за могъща държава, в енергийната сфера картината никак не е добра. Въглищната генерация продължава стремително да намалява, а и ситуацията с природния газ също се влошава.

Въглищният сектор на британската енергетика

И така, да започнем с въглищата - както вече споменах, британските запаси от този енергоносител драстично намаляха, а делът му в генерацията на енергия е скромен. Почти всички въглищни мини са затворени, което също не дава основания за оптимизъм. В публикувания през юли 2018 доклад "Енергийните тенденции в Обединеното кралство", се посочва, че през първото тримесечие на миналата година обемът на внесените в страната въглища е нараснал с 30%, в сравнение със същия период на 2017. При това вносът от Русия е нараснал с 40%, достигайки 1,8 млн. тона. Впрочем, в доклада се съдържат и още "по-печални" данни - Така, излиза, че Русия осигурява 60% от целия внос на каменни въглища, докато делът на САЩ е едва 21%. Това е реалността, която обаче трудно може да се види зад безкрайните потоци от думи за атлантическата солидарност и необходимостта от упорита борба срещу влиянието на "агресивно-тоталитарната Русия".

Тоест, докато на високите трибуни от устата на политиците и политиканите можем да чуем само войнствени речи, на практика се очертава съвсем различна картина - британските компании, ангажирани с доставките на въглища за съответните електроцентрали, спокойно работят с онези, които им предлагат най-добрите цени и условия на доставка. А това в повечето случаи са именно руските компании. Нищо лично, това е само бизнес, в чиито рамки американските "съюзници" очевидно не издържат на руската конкуренция. За въглищния сектор на Русия Великобритания некога не е била най-важния пазар, но диверсификацията винаги е полезна. Засега, нека спрем дотук, като не забравяме, че именно от руските миньори зависи например отоплението на катедралата в Солзбъри през зимата. Очевидно е, че въглищната генерация във Великобритания едва ли може да разчита на добро бъдеще, но си струва да обърнем внимание на факта, че британските политици - на фона на иначе яростната им антируска реторика - не обелват и дума във връзка с това, че Русия контролира над половината от вноса на въглища в страната.

Британският газов пазар

Що се отнася да природния газ, нека напомня, че той е прозрачен, няма мирис, т.е. невинаги може да бъде видян и помирисан. През март 2018 Тереза Мей заяви, че Великобритания, съвместно с ЕС, продължава да търси възможности за намаляване на зависимостта от руския газ. Според нея, Русия „оказва влияние върху другите държави, използвайки зависимостта им от руските енергоносители”. Звучи познато, нали? Дали обаче, оттогава насам сте чували подобни твърдения от Мей или някой друг британски политик? И аз не съм чувал. Впрочем, дали сте били свидетели на протести срещу изграждането на газопровода „Северен поток 2” или на призиви за прекратяването на този проект от страна на британците? И аз не съм виждал. При това в британската статистика на фигурират никакви доставки на газ от Русия, подобни данни няма и в статистиката на Газпром. Защо тогава, от март 2018 насам, Лондон толкова упорито мълчи по темата. Както става обикноено, отговорът на този въпрос можем да открием, ако анализираме данните за европейския газов пазар, както и неговата специфика.

От 77-те млрд. куб. метра газ, които потребява Великобритания, около 41 млрд. са от собствен добив. Около 10 млрд. куб. м се внасят под формата на втечнен газ (LNG), а всичко останало е внос на тръбопроводен газ. Последният се доставя от компании от три държави - от Холандия и Белгия по вече споменатите МГП Interconnector и BBL, но основният доставчик е Норвегия, при това през последните две години тя увеличи обемите на доставяния от нея газ. Тоест, нито Газпром, нито Русия присъстват в британската митническа статистика, но въпреки това, от март 2018 насам британците продължават да си мълчат. Странно, нали? Сигурно, но само ако не обърнем необходимото внимание на горната фраза, а именно, че Норвегия значително увеличи доставките на природен газ във Великобритания.

Всъшност, тези доставки наистина бяха увеличеи, но в същото време обемът на газовия добив на норвежката държавна компания Equinor (бившата Statoil) остава на една и също ниво от няколко години насам. Обяснението е свързано с тихомълком осъществяваните суапови сделки между Equinor и Газпром. Тоест, именно Газпром покрива ангажиментите на Equinor за доставки на газ в континентална Европа, а норвежката компания пласира освободилите се обеми газ на британския пазар. Впрочем, за същото говарят и рязко нарасналите доставки на Газпром за холандските и белгийски компании: т.е. документите сочат, че и Холандия, и Белгия увеличават газовите си доставки за Великобритания, но могат да го правят само благодарение на увеличения си внос на газ от Русия. Освен това Газпром продава част от добива си от съвместния с Wintershall проект Noordzee на своите германски партньори, като част от него също отива на британския пазар. Тоест, макар че чисто физически на британския пазар не влиза руски газ, на практика доставчик на част от природния газ там е именно Газпром. Разбира се, в статистиките на руската компания също не се споменава нищо за доставки във Великобритания, тъй като руските митнически служби регистрират само общото нарастване на обема на газовите доставки в Европа.

Професионалните експерти оценяват обема на руския газ на британския пазар, официално фигуриращ в статистиката като внос от други държави, на 17 млрд. куб м. От което следва, че от 36-те млрд. куб. м природен газ, внасян във Великобритания, 17 млрд. куб. м са руски, т.е. 47%. А в общия баланс на газовото потребление в страната, което е 77 млрд. куб. м, тези руски 17 млрд. са 22%. И тъкмо това е причината Лондон да не подкрепя всевъзможните инициативи на Полша, Украйна и балтийските държави, насочени против „Северен поток 2”, и да избягва да коментира реализацията на „Турски поток”. Нарастването на доставките на руски газ на европейския пазар дава възможност - при критично нарастване на търсенето заради студеното време във Великобритания - да се увеличи обемът на газа, внасян по Interconnector и BBL. На второ място, колкото повече газ, закупен на нормална цена, се съхранява в европейските газохранилища, толкова по-малко средства ще бъдат похарчени за подобна хипотетична операция за спасяването на замръзващите британски острови. От което пък следва, че ще бъдат реализирани и „Северен поток 2” и втората тръба на „Турски поток”, защото това ще е изгодно не само за Русия и за европейските потребители, но и за Великобритания. Резултатът е ясен и това е липсата на подкрепа от страна на британския парламент за призивите на американския Сенат и Европейския парламент за спиране на „Северен поток 2”.

Газохранилището Rough

А ето и отговора на въпроса, защо Лондон реши да не се ангажира с темата за „зависимостта от руския газ” именно през април 2018 – при всички случаи, това не беше случайно. Доскоро общият обем на подземните газови хранилища на британска територия беше 4,3 млрд. куб. м природен газ, от които 2,8 млрд. се падаха на подземното газохранилище Rough, разположено в южната част на Северно море, на 18 мили от бреговете на графство Източен Йоркшир. Тези 4,3 млрд. куб. м могат да покрият търсенето на всички потребители във Великобритания в течение на 24 часа. При най-негативния сценарий, това изглежда напълно достатъчно за да бъде покрито пиковото потребление в случай на силно застудяване, а като следваща степен на системата на енергийната сигурност могат да се използват морските газопроводи Interconnector и BBL, по които през отоплителния сезон да бъдат транзитирани до 6 млрд. куб. м от газохранилищата в Европа. На 1 май 2017 обаче, по технически причини беше прекратено подаването на природен газ в газохранилището Rough – компанията Centrica Storage беше принудена да предприеме тази стъпка, тъй като се появиха проблеми със състоянието на сондажите (хранилището е създадено на мястото на напълно изчерпано морско газово находище). През следващата една година, т,е. до април 2018 все още имаше надежда, че състоянието на хранилището ще се нормализира, но през лятото на миналата година то окончателно беше закрито.

Подземните газохранилища в сухопътната част на Великобритания могат да покрият консумацията на британските потребители само за 10 денонощия. Което, между другото обяснява, защо по време на обсъждането на условията за Brexit премиерът Тереза Мей всеки път се оказваше в по-слаба позиция от Брюксел. Докато Великобритания е в ЕС, газовите хранилища на европейска територия ще работят по правилата на Третия енергиен пакет (ТЕП) или, казано по-простичко, ще спасяват британците от студовете, прехвърляйки по морските газопроводи максимално възможното количество газ. След приключването на процедурата по Brexit обаче, тази ситуация радикално ще се промени - т.е. европейските газови компании ще продължат да правят същота, само че на съвършено различна цена и само в случй, че подобен износ няма да застраши енергийната обезпеченост на самия ЕС.

Фактът, че една държава с население 66,5 млн. души, разполага с газов резерв от едва 1,5 млрд. куб м е много сериозно предизвикателство за енергийната и сигурност. Освен това, да не забравяме, че газовият добив в Северно море намалява с всяка изминала година, а холандското правителство взе решение за закрие газовото находище Грьонинген до 2025. Тоест, с течение на времето Великобритания изглежда обречена да изпадне в още по-голяма зависимост от вноса на природен газ. Разбира се, мнозина биха възразили, че тя може да предпочете да внася втечнен природен газ (LNG), например от САЩ, вместо да си има работа (пряко или косвено) с руския Газпром.

LNG за Великобритания?

Както е известно, в момента във Великобритания се доставя LNG от Норвегия, от Катар и (по дългосрочен договор с компанията Centrica) от американския завод Sabinе Pass. Възможен ли е обаче вариантът британците да се откажат дори от "косвените" доставки на руски газ, за сметка на увеличаване обема на внасяния от тях LNG? Да започнем с това, че подобно нещо няма как да стане бързо - Великобритания не разполага с кой знае колко регазификационни терминали, а за реализацията на нови проекти в тази посока са необходими и време, и пари. Да се върви натам, единствено в името на принципа за диверсификация на газовите доставки, би означавало да се върви против логиката, а собствениците на британските газови компании са сериозни бизнесмени и не изпитват желание да инвестират средствата си в проекти, които на практика са лишени от икономически смисъл. Защо мисля така?

Нека още веднъж погледнем списъка със сегашните доставчици на LNG във Великобритания. Вариантът с Норвегия отпада, защото нарастването на доставките от Equinor e възможно само за сметка на увеличаването на суаповите сделки с Газпром. Що се отнася до Катар, тази страна няма да увеличи обемите на доставките си, докато цените на LNG на азиатско-тихоокеанските пазари остават по-високи от европейските с 30-40%. Тоест, ако в Лондон разчитат на повече катарски LNG, ще им се наложи да инвестират много сериозни средства за изграждане на допълнителни регазификационни мощности, а след това да склонят да купуват газ с 30-40% по-скъпо. Никой нормален британски бизнесмен ни би го направил. Остава възможността да бъдат увеличени доставките на шистов LNG, произведен в САЩ от компанията Centrica. Само че производствените мощности на Sabinе Pass са запълнени от дългосрочни и средносрочни договори за десетки години напред, а британските компании не участват нито в проекта за експортния терминал Coove Point, нито в този за терминала Corpus Christi. Остава възможността да се купуват определени количества LNG на спотовия пазар на САЩ и да се доставят във Великобритания, но и това би излязло прекалено скъпо и неизгодно. Впрочем, тук е мястото да си припомним, какво точно представлява произведеният в САЩ LNG.

За начало, нека видим как се формира цената на произведения в САЩ шистов LNG, за всяка компания, която иска да го изнесе някъде. Процесът започва със закупуването, по текущи цени,  на съответното количество газ на американската национална газова борса Henry Nub, след което ще трябва да се платят още 15% за доставката на газа до завода за LNG.

Стойността на втечняването на газа в американските заводи е средно 129 долара за хиляда куб. м. Предвид нарасналата стойност за наемане на танкери-газовози на спотовия пазар, доставката на LNG през Атлантическия океан излиза средно по 36 долара за 1000 куб. м. Освен това, следва да се вземат предвид загубите на газ при транспортирането му и по време на процеса на регазификация, които са около 4% от първоначалния му обем. Накрая, следва да се съобразим и с цените на борсата. В средата на декември 2018 например, в сайта на борсата Henry Hub бе фиксирана цена от 3,79 долара за милион британски единици, което се равнява на 35,687 долара за 1000 куб. м. В крайна сметка, получаваме цена от 333 долара за 1000 куб. м газ. В същото време, средната цена на изнасяния от Газпром на европейския пазар природен газ за първите десет месеца на 2018 беше 210 долара за 1000 куб. м. Въпросът е, дали Великобритания, която и без това е изправена пред много сериозни проблеми във връзка с Brexit, може да си позволи да плаща с над 50% повече за внасяния от нея газ? Да не говорим, че ще и се наложи да инвестира няколко милиарда паунда за изграждането на регазификационни терминали с единствената цел да получава "демократичния" американски газ на цена с повече от 50% по-висока от тази на руския "авторитарен" газ. Очевидно е, че това не е изгодно за британците.

Именно такава е реалната ситуация в енергийния сектор на Великобритания. Докато все още не са затворени всички ТЕЦ-ове на въглища, за страната е изгодно да продължи да внася въглища от Русия. Впрочем, както става ясно от всичко казано по-горе, за нея е изгодно и удобно и, ако Русия увеличи доставките на природен газ на европейския пазар, реализирайки проектите си за газопровода "Северен поток 2" и втората тръба на "Турски поток". Изгодно е също да бъде реализиран проектът за създаване на единна европейска енергийна система ENTSO-E, при това по две причини. От една страна, увеличаването на обема на пренасяната електроенергия между Острова и континента обективно ще повиши енергийната сигурност и обезпеченост като при пиково нарастване на търсенето ще има възможност да бъдат увеличени не само доставките на природен газ, но и на крайния продукт от преработката му - електроенергията. От друга страна, никой не е в състояние да промени географските реалности: така, свързването на обединената енергийна система на Ирландия (ATSOI) с бъдещата ENTSO-E е възможно само транзитно, през територията на Великобритания, а всеки транзит гарантира и допълнителни приходи.

Колко мъгливо е енергийното бъдеще на мъгливия Албион?

На фона на всичко казано дотук, не изглежда особено трудно да се прогнозира и по-нататъшното отношение на Великобритания към новите руски газови проекти в Европа - британските политици ще продължат да се правят, че не забелязват словесните битки във връзка със "Северен" и "Турски" потоци, демонстрирайки, че са изцяло заети с проблемите, породени от Brexit. В същото време, Ирландия (в лицето на ATSOI), както и UKTSOA (Асоциацията на британските електроенергийни оператори), ще продължат активно да участват в проекта ENTSO-E, мотивирайки това с твърдението, че не става въпрос за проект на ЕС, а за общоевропейски проект. Що се отнася до търговията с въглиша, увеличаването на вноса от Русия, което също е изгодно за Великобритания, може да бъде оправдано с тезата, че руският въгледобивен сектор е изцяло приватизиран, т.е. сред собствениците и ръководителите на въгледобивните компании няма хора, "силно приближени на Кремъл".
Накрая, бих посъветнал онези, които се интересуват от геонергийната проблематика да следят, дали сред компаниите, които доставят LNG в Великобритания, няма да се появи и френската Total. Просто, защото Total участва в LNG-проекти на цялата територия на планетата и е съсобственик на завода за LNG, намиращ се на руския полуостров Ямал. Тоест, не бива да се изключва, че ако френската компания действително започне да внася LNG на британския пазар, той може да се окаже именно от там.

 

*Главен редактор на специализираното издание „Геоенергетика”